Работници на Светлината I

Работници на Светлината I

Работниците на Светлината са души, които имат силното вътрешно желание да разпространяват Светлината (знанието, свободата и любовта към себе си) на Земята. Те го усещат като своя мисия. Привлича ги често духовността и оказването на помощ от всякакъв вид.

Често се чувстват различни от останалите хора поради дълбокото усещане на своята мисия. Благодарение на преживяването на различни видове препятствия по пътя, животът ги подтиква да търсят своя уникален път. Почти винаги Работниците на Светлината са самотни индивиди, които не се вписват в фиксираните социални структури.

Коментар за значението на словосъчетанието „работник на светлината”

Словосъчетанието „работник на светлината” може да предизвика неразбиране, защото отделя конкретна група души от останалите хора. Освен това, може да се предполага, че тази особена група превъзхожда другите хора, т.е. тези, които „не работят за светлината”. Такова разбиране поражда странности в целите и работата със светлината. Нека разгледаме накратко какво не е както трябва.

Първо, претенциите за превъзходство не подпомагат просветлението. Блокират развитието на свободно и любещо съзнание. Второ, работниците на светлината не са „по-добри” и „по-висши” от другите. Просто имат друга история, отколкото всички останали, които не са към тази група. Благодарение на особената история, притежават някои психологически характеристики, които ги обособяват в отделна група. Трето, на определен стадий на развитие, всяка душа става работник на светлината и затова етикетът "работник на светлината" не е запазен за ограничено число души.

Причината, поради която използваме словосъчетанието "работник на светлината" (независимо от възможното недоразбиране), е че носи асоциации и вътрешно размърдване, които помагат на припомнянето. Освен това словосъчетанието има практическо удобство, защото се използва често в духовната литература днес.

Работниците на Светлината носят в себе си способност за постигане на по-бързо духовно пробуждане, отколкото другите хора. Носят вътрешния зародиш на бързото духовно пробуждане. От страни изглежда, все едно се намират на по-къс път, ако разбира се го изберат. Повтарям, това не е защото са „по-добри” или „по-висши” от другите души. Обаче са по-стари от повечето души, които са въплътени днес на Земята. Под думата „по-стари” следва да се разбира „с повече опит”, а не като „време”.

Преди да се въплътят на Земята и да започнат конкретната мисия, Работниците на Светлината са достигнали до определен стадий на просветление. Те са избрали съзнателно да влязат в „кармичното колело на живота” и да изследват всички форми на объркване и илюзии, които съпътстват обстоятелствата.

Правят това за да разберат напълно „земния опит”. Това им позволява да изпълнят мисията си по-добре. Само след като минат през всички стадии на невежеството и илюзиите, в края на краищата овладяват всички инструменти, с които могат да помогнат на другите да достигнат до състоянието на истинско щастие и просветление.

Защо Работниците на Светлината продължават сърдечната мисия да помагат на човечеството, поемайки риска да се загубят за векове в проблемите на земния живот? С този въпрос ще се занимаем по-надолу. Сега просто ще кажем: това е свързано с галактически вид карма. Работниците на Светлината са стояли до извора при раждането на човечеството на Земята. Те са вземали участие в сътворяването на човека. Те са сътворци на човечеството. По време на творческия процес са направили избор и са постъпили така, че после са съжалявали дълбоко. Сега са тук, за да изпълнят решението си.

Преди да преминем непосредствено към историята, ще посочим някои характеристики на Работниците на Светлината, които ги различават от другите хора. Техните психологически характеристики не важат само за Работниците на Светлината и не всички ще ги различат в себе си. Предлагайки това изброяване, просто искаме да дадем описание на психологическите им характеристики. Затова външното поведение е по-малко важно, отколкото вътрешната мотивация или усещаното намерение. Това, което усещате вътре в себе си е по-важно от това, което чувствате отвън.

• От самото начало на живота се чувстват различни. Много често усещат изолацията, самотата и неразбирането. Често стават индивидуалисти, които се стремят да намерят своя уникален жизнен път.

• Не се чувстват комфортно на работа или в рамките на организационни структури. По своята природа Работниците на Светлината не са авторитарни; това означава, че естествено се съпротивляват на решения и ценности, основани единствено на властта и йерархията. Характерната липса на авторитарност се проявява дори в този случай, когато изглеждат плахи и нерешителни. Това е свързано със самата същност на мисията им на Земята.

• Работниците на Светлината изпитват влечение да помагат на хората като лекари и учители. Могат да са психолози, лечители, медицински сестри и т.н. Дори професията им да не е свързана пряко с помагане на хората, отчетливо се забелязва намерението им да внесат своя принос във висшето благо на човечеството.

• Тяхното виждане за живота е оцветено с духовното усещане, че всичко е взаимосвързано. Носят в себе си, съзнателно или несъзнателно спомени за неземните нива на светлината. Могат да тъгуват по тези сфери и да се чувстват чужди на Земята .

• Почитат и уважават дълбоко живота, което често проявяват като любов към животните и грижи за обкръжаващата среда. Разрушаването от човек на животинското и растително царство предизвиква в тях усещането за загуба и печал.

• Те са добросърдечни и чувствителни. Могат да имат проблеми при справянето с агресивното поведение на другите, обикновено им е трудно да се защитят. Могат да са непрактични, наивни, големи идеалисти и недостатъчно заземени, т.е. витаещи в облаците. Поради това, че лесно прихващат (негативни) чувства и настроения от обкръжаващите, е важно за тях да имат възможност редовно да остават насаме. Това им позволява да разделят своите чувства от чувствата на обкръжаващите. Имат нужда от самота, за да останат сами със себе си и с Майката-Земя.

• Прекарали са много животи на Земята в занимания с духовността и/или религията. В миналото, безброй Работниците на Светлината са били монаси и монахини в стари религиозни ордени, отшелници, екстрасенси, вещици, шамани, свещенослужители, жрици и т.н. Създавали са мост между видимото и невидимото, между ежедневния земен живот и тайнствените сфери на живота след смъртта, с Бог и добри и зли духове. Доколкото винаги са играли честно своята роля, често са ги отхвърляли и преследвали. Мнозина от тях са били приковавани към позорния стълб заради талантите, които са притежавали. Травмите от преследването са оставили дълбоки следи в паметта на душите им. Сега това може да се прояви като страх, да бъдат напълно заземени, т.е. страха да бъдат тук и сега, защото помнят, колко жестоко са ги преследвали за това, което са били.

Работниците на Светлината могат да попаднат в същото състояние на невежество и илюзии, както и другите хора. Макар и да започват от друга отправна точка, техните способности да се справят със страха и илюзиите, за да достигнат до просветление, може да бъдат блокирани от много фактори. (Под „просветление” разбираме състояние на битието, когато осъзнавате, че в действителност сте Светлина и във всяко време можете да избирате светлината.)

Един от факторите, който блокира пътя към просветлението при Работниците на Светлината е, че носят тежък кармичен товар, който може за известно време да ги отклони от пътя. Както констатирахме по-рано, този товар е свързан с решения, взети по отношение на човечеството по време на началните му стадии на развитие. По същество тези решения са били неуважение към живота (ще поговорим по-подробно за това понататък в тази глава). Сега всички Работниците на Светлината живеят с желанието да поправят някои грешки на миналото, да възстановят и се грижат за разрушеното.

Прекарвайки своя път през кармическия товар, което означава избавяне от потребност за всякакъв вид власт, Работниците на Светлината осъзнават, че в действителност са същества от Светлина. Това им позволява да помагат на другите, да намерят своето собствено аз. Но отначало трябва да преминат през този процес сами. Обикновено той изисква огромна настойчивост и стремеж на вътрешно ниво. Поради ценностите и стремежите, които им натрапва обществото, които често влизат в разрез с естествените им подбуди, много от Работниците на Светлината се заблуждават и изпадат в съмнение за способностите си, в самоотричане и дори в депресия и безпомощност. Това се случва, защото не могат да се впишат в установения порядък на нещата и достигат до извода, че нещо с тях не е както трябва.

Какво трябва да правят в такава ситуация? Да престанат да търсят външно признание – от родители, приятели или от обществото. В някакъв период от време ще усетите моментен скок в истинското постигане на силата. Това означава, че реално ще повярвате в себе си, ще се уважавате и ще действате основавайки се на естествените си склонности и вътрешни знания.

Каним ви да постъпвате точно така. Уверяваме ви, че на всяка крачка от вашия път ще бъдем винаги с вас, както в близко бъдеще ще сте постоянно на пътя на други хора.