Работниците на Светлината - галактическа история II

Работниците на Светлината - галактическа история II

Раждане на душата

Душите се раждат във вълните. Съществува усещането, че душите са вечни и нямат нито начало, нито край. Но има и друго усещане – че се раждат в определена точка. Точно в тази точка съзнанието им получава усещане за индивидуалност. До този момент те съществуват като вероятност. В това състояние нямат осъзнаване за себе си и другите.

Осъзнаването на „себе си” възниква тогава, когато между групите енергии по някакъв начин се образува разделящо ги пространство. За да стане по-ясно ще се обърнем към метафорите.

За малко си представете енергиен океан, представляващ огромно поле от течащи енергии – в постоянно смесващи се и разделящи се потоци. Представете си, че в целия океан преобладава съзнанието за разделение. Ако искате наречете този океан Дух. От време на време в някои части на океана възниква концентрирано съзнание. В тези области съзнанието е по-фокусирано, т.е. по-малко разпиляно, отколкото в околното пространство. В целия океан стават непрекъснати промени, водещи до появата на прозрачни форми. Тези форми са фокусирани точки от съзнание – те се движат независимо от своето обкръжение. Усещат се различни от океана (Духа). Така възниква зародишното усещане и осъзнаване на себе си.

Защо фокусираните точки от съзнание възникват в някои части на океана, а в други не? Това е много трудно за обяснение. Разбирате ли, обаче, в този процес има нещо естествено? Когато засеете семената в земята, забелязвате, че всеки от малките кълнове расте със свой индивидуален ритъм. Един израства много по-бързо и по-едър от други. Някои от семената въобще не покълват. На полето също съществуват промени. Защо? Океанът от енергия (Духът) интуитивно търси възможно най-доброто проявление за цялото множество от енергии или слоеве от съзнания.

При оформянето индивидуалните точки на съзнание в океана участва сила, която действа отвън, поне така изглежда. Това е силата на божественото вдъхновение, която може да се разглежда като мъжкия аспект на Този, който ви е създал. В същото време океанът представлява женската, чувствителната част; мъжкият аспект може да си представите като лъчи от светлина, изливащи се над океана и усилващи процеса на видоизменение и разделение на индивидуалните съзнания. Мъжкият аспект прилича на слънчевите лъчи, които огряват лехите с разсад.

Заедно, океанът и лъчите от светлина образуват същност или същество, което може да бъде разглеждано като архангел. Тази архитипна енергия, притежаваща мъжки и женски аспект и тази ангелска енергия ви проявява и изразява. Ще се върнем към по-детайлно определение на архангела в последната (трета) част на серията за Работниците на Светлината. Нарича се „Вашето Аз от Светлина”.

След раждането на душата като индивидуална единица съзнание, то напуска бавно състоянието на единство с океана, който му е бил дълго време дом. Все повече и повече осъзнава състояние на разделение и самота.

В резултат на това осъзнаване за първи път възниква усещане за загуба и липса. Започвайки своя път на изследовател като индивидуална същност, тя ще носи в себе си стремеж към цялостност, желание да принадлежи към нещо голямо, отколкото е самата тя. Дълбоко в себе си ще пази спомена за състояние на съзнанието, където всичко е едно, където няма „аз” и „другите”. Точно това ще смята тя свой „дом”: състоянието на възторжено единство, място на пълна динамична безопасност.

Запазвайки този спомен в „дълбините на ума”, започва своето пътешествие по реалността, по безбройните полета на опита и вътрешното изследване. Новородената душа е движена от любопитството и потребността от опит. Този елемент липсва в океанското състояние на единство. Душата е способна да изследва вече всичко, което й се иска. Тя е свободна да търси цялото по всички възможни начини.

Във Вселената съществува безкраен брой нива на реалността, които могат да бъдат изследвани. Земята е едно от тях и от космическа гледна точка, тя е възникнала сравнително отскоро. Нивата на реалността или измеренията възникват като вътрешна потребност или желания. Както и всички творения те са проява на вътрешно виждане и размишление. Земята е сътворена в резултат на вътрешното желание да бъдат свързани елементи от различни реалности, които са в конфликт една с друга. Предполагало се е, че ще стане металургичната пещ, в която да се получи сплав от огромно число разни влияния. По-долу ще разясним това по-подробно. За сега е достатъчно да се каже, че Земята е сравнително късен играч на космическата сцена и че много души са преживели много животи в изследване и развитие на други нива от реалността (планети, измерения, звездни системи и т.н.), преди да се роди Земята.

Работниците на Светлината са души, които са имали много животи на други нива, преди да се въплътят на Земята. И точно това ги различава от другите „земни души”, да ги наречем така за по-голямо удобство. Земните души са въплътени на Земята на сравнително ранен стадий от своето развитие като индивидуални единици съзнание. Може да се каже, че са започнали своя цикъл от земни животи, когато душите им са били бебета. Докато в същото време Работниците на Светлината са били „възрастни” души. Те вече са преминали през много премеждия и отношенията между тях и земните души приличат на отношения между родители и деца.

Еволюцията на жизнените форми е тясно преплетена с вътрешното развитие на земните души. Макар нито една душа да не е привързана към конкретна планета, земните души могат да бъдат наречени туземците на планетата ви. Защото тяхното израстване и развитие, грубо казано, съвпадат с разпространението на живота по планетата.

Когато се раждат индивидуалните единици съзнание, в известен смисъл, приличат на клетките и отношението им с целия организъм. Като индивидуалните клетки притежават относително елементарна структура и вътрешното движение на съзнанието е прозрачно. Все още не е настанало голямо разделение. Пред тях е огромен свят от възможности (както физически, така и духовни). Развитието от новородено до съзнание, което е способно да отразява себе си, да наблюдава и реагира на обкръжението, може да бъде сравнено с развитието на едноклетъчните организми до сложен жив организъм, като основната разлика е в многото начини за взаимодействие с обкръжението.

Тук сравняваме развитието на съзнанието и биологичното развитие на живота, не само метафорично. По същество биологическото развитие на живота както протича на Земята следва да се разглежда като духовна потребност в изследването на земния опит. Точно потребността или желанието за изследване са породили богатото разнообразие от жизнени форми. Както вече казахме, творението винаги е резултат от вътрешно движение на съзнанието. Макар теорията на еволюцията, възприета от вашата наука, в известна степен да описва правилно развитието на живота, тя напълно пропуска вътрешния импулс, „скритият” мотив, който стои зад този дълбоко творчески процес. Разпространението на жизнените форми по Земята е станало благодарение на вътрешното движение на ниво душа. Както винаги, духът предшества и сътворява материята

Отначало земните души се въплътили във физически форми, които им съответствали най-добре на тяхното все още зачатъчно усещане за себе си – в едноклетъчни организми. След период на натрупване на опит и усвояване на егото в съзнанието, възникнала потребност от по-сложни форми за физическо изражение. Ето така са възникнали по-сложните жизнени форми. Съзнанието сътворило физическите форми като отговор на вътрешните потребности и желания на земните души, чиито колективно съзнание обитавало изначално Земята.

Появата на нови видове и въплъщаването на земните души в индивидуалните представители на тези видове, представлява великият експеримент на живота и съзнанието. Макар еволюцията да се движи от съзнанието (а не случайно и епизодично), тя не следва определена линия на развитие. Защото съзнанието е свободно и непредсказуемо.

Земните души са експериментирали с всички видове животински форми. Те са заселили и няколко вида физически тела в животинското царство, но не всички следвали една и съща линия на развитие. Пътя на развитие на душата е много по-фантастичен и смел, отколкото можете да си представите. Няма закони, които са над или извън вас. За самите себе си – закона, това сте вие. Затова, ако имате желание да изследвате жизнената форма от позицията на маймуна, в някакъв момент ще откриете, че живеете в тяло на маймуна или от самото раждане или като временен гост. Душата, особено младата, жадува за опит и изразяване. Това подтиква към изследването на различните жизнени форми, процъфтяващи на Земята.

Във великия експеримент възникването на човека е сложило началото на важен етап от развитието съзнанието на Земята. Преди детайлното разглеждане, ще обсъдим отначало етапите на вътрешното развитие на душите като цяло.

Ако погледнем развитието на съзнанието след раждането на душата като индивидуална единица, най-общо казано, преминава през три вътрешни етапа. Тези етапи не са в зависимост от реалността (планетата, измерението, звездната система), която е избрана за заселване и изследване от съзнанието.

1. Етап на невинността (рай).

2. Етап на егото (грях).

3. Етап на „втора невинност” (просветление).

Метафорично тези етапи могат да бъдат сравнени с детство, зрялост и старост.

След раждането си душите като индивидуални единици съзнание напускат океанското състояние на единство, което помнят като състояние на блаженство и пълна безопасност. След това продължават да изследват реалността по напълно нов начин. Бавно, все повече осъзнават себе си и своята уникалност в сравнение със своите спътници. През този етап са много възприемчиви и чувствителни като малко дете, което гледа света с широко отворени очи, изразяващи любопитство и невинност.

Този етап може да бъде наречен райски, защото в паметта на новородените души все още е свежо усещането за единство и безопасност. Все още те са много близко до Дома; все още не отстояват правото си да бъдат тези, които са.

Доколкото пътешествието продължава, спомена за дома избледнява, защото душите се потопяват в различни видове опит. През етапа на детството, в началото, всичко изглежда ново и се усвоява без всякаква критика. Следва нов етап, когато душата започва да се усеща като фокусна точка в своя свят. Следва осъзнаването на разликите между „аз” и „другия”. Започва да експериментира с влиянието си върху обкръжението. Самата идея да прави нещо, произлизаща от съзнанието й, е нова. До тогава пасивно е приемала всичко, което се случвало наоколо. В душата нараства усещането за могъщество и оказва влияние върху всичко, което изпитва. Това е началото на зрелостта. Отначало егото представлява възможност да се ползва волята, за да се влияе на обкръжението. Моля, забележете: изначалната функция на егото позволява на душата да се чувства напълно самостоятелно същество. В еволюцията на душата това е естествено и позитивно развитие. Само по себе си, това не е „лошо”, но притежава тенденция за необузданост или агресия. Когато новородената душа открие в себе си способността да влияе на обкръжението, тя се влюбва в това. Вътре в дълбините на зрялата душа, все още живее причиняващия болка спомен. Тя помни Дома, загубения рай. Струва й се, че егото може да даде отговор на този въпрос. Създава впечатлението, че има възможност душата да владее активно реалността. Илюзията за сила отравя все още младата душа.

Ако някога е съществувало загуба на благоволение или изгонване от рая, то всичко се е случило по следния начин: съзнанието на младата душа е омагьосано от възможностите на егото, от обещанието за сила. Обаче, самата цел на индивидуалното съзнание е изследването опита с всичко, което съществува: на рая и ада, на невинността и „греха”. Затова изгонването от рая съвсем не е било „лош обрат на събитията”. При това няма никаква вина, докато не вярвате в съществуването й. Никой не ви осъжда, освен самите вие.

Когато младата душа стане зряла, в начина на наблюдение и изследване настава промяна в „центрирането върху себе си”. Илюзията засилва разделението между душите за сметка на единството. Следствие на това в душата възниква усещането за самота и отчужденост. Макар и да не го осъзнава, душата става войн, който се сражава за силата. Следва идеята, че силата е единственият начин за облекчаване напрежението на ума, макар и временно.

По-горе казахме, че третият етап от развитието на съзнанието е състояние на просветление, „втората невинност” или старостта. За този етап може да се каже твърде много, конкретно за прехода от втория към третия етап се говори по-нататък в тази серия (особено в части три и четири на „От съзнание, основано на егото, към съзнание основано на сърцето”).

Сега ще се върнем към разказа за земните души и ще поясним, как пробуждането на егото се свързва с човешката поява на Земята.

Влизане на земните души в етапа на егото; човешка поява на Земята

Етапът, през който земните души изследвали животинските и растителни животи, на вътрешно ниво съвпада с невинността или рая. На Земята животът разцъфтявал под ръководството и защитата на същества от сферата на ангелите и девите. (Девите работят на ефирно ниво, т.е. са по-близо до материалния свят, отколкото ангелите.) Ефирните тела на растенията и животните не са критично възприемчиви към грижите и храненето с майчини енергии от сферите на ангелите и девите. Те нямат склонност към „свобода” или към търсене на собствен начин за правенето на нещо. Между всички животи все още съществува много силното усещане за единство и хармония.

Обаче появата на човека става повратна точка в преобразуването и развитие на съзнанието. В действителност с изправяне духа на два крака и развитието на мозъка съзнанието, обитаващо в човекоподобните примати, влияело много по-силно на обкръжението. След като съзнанието се въплътило в антропоид, започнало да изследва какво означава да притежаваш контрол над обкръжението, да открива своята сила и способност за влияние. Започнало да изследва свободната воля.

Това развитие не било случайно. Било в отговор на вътрешната потребност на земните души, потребност да изследват индивидуалността на по-дълбоки нива, отколкото по-рано. Нарастващото самосъзнание на земните души достигнало до етап, през който се появяват биологическите форми на човека, които са ни познати като човешко същество.

Когато земните души били готови да започнат етапа на егото, сътворението на човека им позволило да изследват жизнената форма, притежаваща свободна воля. Това дало на въплътеното съзнание още по-голямо осъзнаване за разликата между „себе” и „другото”. Така се появила арена за възможни конфликти между „моите интереси” и „твоите интереси”, между „моите желания” и „твоите желания”. Индивидът се откъснал от очевидното единство, от естественото „даване и вземане”, за да открие други възможни пътища. Това сложило „край на земния рай”. Но ние молим да не разглеждате това като трагично събитие, а като естествен процес (както са вашите сезони). Това е естествен развой на събитията, който ви позволява (днес и сега) да балансирате в себе си божествеността и индивидуалността.

   Когато съзнанието на земната душа навлязло в етапа на егото и започнало да изследва състоянието какво е „да си човек”, влиянието на ангелите и девите бавно минало на заден план. В самата природа на тези сили е заложено уважение към свободната воля и всички сблъскващи се с нея енергии. Те никога не влияят, ако не ги поканят. Затова осъзнатото его постигнало пълна власт и земните души се запознали с всички „прелести” на силата. Това повлияло също и на растителното и животинско царство. Може да се каже, че появилата се войнствена енергия била погълната частично от тези нечовешки сфери, което създало у тях усещане за хаос. То съществува и до днес.

Доколкото земните души желаели страстно нови опитни възможности, станали възприемчиви към нови външни влияния. Тук искаме да привлечем специално вниманието ви към извънземното, галактическо влияние, подействало силно на зрелите, но все още доста млади земни души. Точно на това място от нашия разказ на сцената се появили душите, които наричаме Работници на Светлината.
Галактическо влияние върху човека и Земята

Под галактическо или извънземно влияние подразбираме влиянието на колективни енергии, свързани с конкретни звездни системи, звезди или планети. Във Вселената има много нива или измерения на реалността. Една планета или звезда може да съществува в различни измерения, както материални, така и по-ефирни. По принцип галактическите общества, които влияят на земните души, обитават по-малко „плътна” реалност от материалната, която е на Земята.

Галактическите сфери са заселени със зрели души, родили се дълго преди земните и намиращи се в зенита на егото. Когато Земята била заселена от всички видове жизнени форми, включително и от човека, извънземните сфери с голям интерес наблюдавали развитието им. Вниманието им било привлечено от разнообразието и изобилието на жизнените форми. Усещали, че тук става нещо много специфично.

Много дълго между различните галактически общества се водели битки и сражения. Това е напълно естествен процес, в този смисъл, че съзнанието на въвлечените в него души имали нужда от сражения, за да научат всичко за центрирането и силата. Те изследвали дейността на егото и с „напредването”, станали специалисти по манипулиране на съзнанието. Станали вещи в подчинението на други души и общества на своята власт чрез фини и по-малко фини психологически инструменти.

Интересът, който проявявали към Земята галактическите общества, бил егоистичен. Те усетили възможност за оказване на влияние с нови и силови методи. Може да се каже, че по това време междугалактическите войни вече навлезли в задънена улица. Когато воювате с някого отново и отново, с времето се стига до някакво равновесие, да кажем, в разделянето на зоните за влияние. Вие се познавате толкова добре, че знаете, кога е време за действие и кога не. Ситуацията навлязла в задънена улица и галактическите съперници се надявали за нови възможности на Земята. Сметнали, че Земята ще бъде подходяща арена за продължаване на борбата и излизане от безизходната ситуация.

Като метод за влияние галактическите общества избрали манипулиране съзнанието на земните души. Навлизайки в етапа на егото, земните души се оказали особено възприемчиви към въздействието им. Преди това притежавали имунитет към всякакво силово въздействие, защото самите не били склонни да използват силови методи. Вие притежавате имунитет към агресията и силата, ако във вас липсва енергия, която да ги привлича. Затова галактическите енергии не можели да достигнат до съзнанието на земните души, докато те не решили да изследват силата.

Преминаването към етапа на егото направило земните души уязвими, защото освен намерението да изследват егоистичното съзнание, били все още невинни и наивни. Затова за галактическите сили не било трудно да внедрят своите енергии в съзнанието на земните души. Те действали чрез манипулиране на съзнанието и контрол над ума. Технологиите им били доста сложни. Притежавали психически инструменти, които в повечето случаи не приличали на промиване на мозъка с помощта на подсъзнателни хипнотични внушения. Те действали на психично и астрално ниво, но резултатите се появявали на материално/физическо ниво. Влияели върху развитието на човешкия мозък, като ограничавали диапазона от опит, който е достъпен за човешките същества. В действителност, стимулирали основаните на страха мисловни и емоционални разбирания. В съзнанието на земните души вече присъствал страхът като резултат от болката и мъката, която носи в себе си всяка млада душа. Именно този вече съществуващ страх, бил взет от галактическите сили като отправна точка за значителното му увеличаване и подчиняване на ума и емоциите. Това им позволило да контролират човешкото съзнание.

По-късно с помощта на човешките същества, галактическите войни се опитвали да победят своите съперници. Борбата за човечеството се оказала борба между стари галактически врагове, които използвали човешките същества като марионетки.

С това силово нахлуване – война в сърцето на човечеството - претенциите на земните души за индивидуалност и автономия, били разбити на пух и прах.

Обаче галактическите интервенти не успели да овладеят напълно човешката свобода. Независимо от масовото извънземно влияние, божествената същност на всяко индивидуално съзнание, останала непокътната. Душата не може да бъде разрушена дори свободата и божествената природа да бъдат скрити за много дълго време. В края на краищата това е свързано с факта, че силите като такива не съществуват. Силите винаги се изчерпват чрез илюзията, страха и невежеството. Божествената същност може да бъде скрита, но не може да бъде създадена или разрушена.

Освен това, самата атака върху земните души от страна на галактическите общества, предизвикала страх не само на Земята. Без да е бил търсен, започнал процес на дълбока промяна в съзнанието на галактическото войнство, което довело да завой към следващия етап на съзнанието: просветление или „втората невинност”.
Галактически корени на Работниците на Светлината

Как е свързана с тази история идеята за Работниците на Светлината?

Душите на Работниците на Светлината, както ги наричате вие, са тясно свързани със звездната система Плеяди. Плеядите са група звезди, седем от които се виждат на небето с невъоръжено око.

Душите на Работниците на Светлината обитавали тази звездна система дълго преди да дойдат на Земята и да се въплътят в човешки тела. Според термините за триетапното развитие на съзнанието, по-голямата част от своята зрелост са прекарали именно там. Точно през този етап са изследвали съзнанието на егото и всички свързани с него сили. Това бил етап, когато изследвали тъмнината и използвали силата си много неправилно.

В тази епоха, плеядинците били сътворци на човешкото същество. Както и другите космически сили, имали намерението да използват човека като марионетка, за да завладеят други части на Вселената. Те имплантирали в човека някакъв вид енергиен радар, който да им дава информация (за враговете им).

Техниката използвана в сраженията на галактическите сили, е трудно да бъде обяснена, защото не прилича на нищо във вашия свят, което се използва в момента. По принцип, технологията на галактическите войни се основавала на нематериалната наука за енергията. Те познавали психическата сила и знаели, че съзнанието създава физическата реалност. Тяхната метафизика била по-адекватна, отколкото материалистичните възгледи на вашите съвременни учени. Защото традиционната ви наука смята съзнанието за продукт на материални процеси, макар в действителност да е точно обратното – съзнанието не се определя от творческите способности на ума.

През епохата на кроманьонците, плеядинците се намесили в естественото развитие на човека на генетично ниво. Такава намеса би следвало да се разглежда като низходящ процес на манипулиране: те запечатали в човешкото съзнание/мозък конкретни мисъл-форми, които влияели върху физическия, клетъчен слой на организма. Действието ма менталните импланти е следното: в човешкия мозък бил поставен роботизиращ механичен елемент, отнемащ част от естествената сила и самосъзнанието на човешкото същество. Този изкуствен имплант правел човека по-удобен инструмент за стратегическите цели на плеядинците.

Влияейки по такъв негативен начин върху развитието на живота на Земята, те нарушавали естествения ход на нещата. Те не уважавали неприкосновеността на земните души, които населявали развиващите се хора. В известен смисъл откраднали постигнатата отново свободна воля.

Както посочихме по-горе, изглеждало, че никой не може да отнеме свободната воля на душата. Обаче практически, благодарение на превъзходството на плеядинците на всички нива, земните души в значителна степен загубили чувството си за самоопределение. Плеядинците гледали на човешките същества като на инструмент, като на вещи, които са им нужни за да реализират своите цели. На този етап не били готови да запазят ценността на самия живот. Те не виждали в „другите” (врагове или роби) жива душа, равна на тях самите.

Това не се осъжда, защото е част от грандиозния и важен план за развитието на съзнанието. Аз, Йешуа, съм бил част от тази история, преминал съм през крайностите на съзнанието, извършвайки както лоши, така и светли дела.

На най-дълбоко ниво вина не съществува, има само свободен избор. Няма жертви и потисници; това е само опит.

Вие, душите на Работниците на Светлината, използвали веднъж тъмни средства за подтискане, сте се осъдили много жестоко. Дори сега, много дълбоко в себе си, носите чувството за вина, частично осъзнавано като чувство за малоценност (каквото и да правите). Такова усещане произлиза от неправилното разбиране.

Важно е да се разбере, че „Работник на Светлината” не е това, което сте или не сте, това е нещо, което ставате, преминавайки през пътешествието на опита; преминавайки през усещането за светлина и тъмнина. Ако ни се наложи да ви наречем по някакъв начин, бихме избрали Христови души.

Не ви ли се е случвало някоя допусната грешка, в края на краищата, да промени ситуацията по положителен и неочакван начин? Нещо подобно се е случило и при галактическото влияние върху Земята и човечеството. В процеса на програмиране енергиите в земните души галактическите сили сътворили в действителност голяма металургична пещ, която действа на Земята. Може да се каже, че конфликтни елементи от различни „галактически души” били запечатани в човечеството като раса, принуждавайки го да търси различни способи за тяхното обединение или мирно съжителстване. Макар това да е усложнило изключително много пътешествието на земните души, е сътворило и най-добрата възможност за позитивен изход от задънената ситуация, създадена от галактическите конфликти.

Помните ли: всичко е взаимосвързано. Съществува ниво, на което земните и галактически души се управляват от едно и също намерение. Това е ангелското ниво. В самата си сърцевина, всяка душа е ангел. (Ще говорим за това във „Вашият Аз на Светлината”.) На ангелско ниво, на галактическите воини и на земните души им разрешили да вземат участие в описаната по-горе драма.

Галактическата намеса не само помогнала на Земята да се превърне в металургична пещ (на ангелско ниво това било планирано). Това положило началото на нов вид съзнание в галактическите воини.

По непредвидим начин, галактическата намеса сложила край на егоистичния етап, край на зрелия етап и началото на нещо ново.
Край на егоистичния период за Работниците на Светлината

Междугалактическите войни навлезли в задънена улица, още преди на сцената да излезе Земята. Когато сраженията започнали отново, този път на Земята, променили реално самата Земя. И с промените започнало да се изменя и нещо в галактическото съзнание. Времето на галактическите войни свършило.

Оставайки активно въвлечени с човечеството и Земята, галактическите души бавно привиквали с ролята на наблюдател. Вътре в своята същност започнали да усещат особен вид умора. Усещали вътрешна пустота. Макар сраженията и битките да продължавали, те не ги ангажирали така силно, както по-рано. Галактическите души започнали да си задават философски въпроси, такива като: какъв е смисълът на живота ми? Защо се сражавам постоянно? Прави ли ме силата действително щастлив? От тези въпроси, умората от войните ставала още по-силна и по-силна.

Галактическите воини постепенно довели егоистичния етап до неговия край. Без да осъзнават, пренесли енергията на егото и борбата за власт на Земята – място, отворено енергийно за тази енергия. По това време земните души едва започвали да изследват егото.

В съзнанието на галактическите воини възникнало особено пространство: пространство за съмнения и размисъл. Те започнали етапа на преобразованията, който ще опишем като разделим на слените подетапи:

1. Чувство за неудовлетвореност, от това, което предлага съзнанието, основано на егото, търсене на още нещо: начало на края.

 2. Осъзнаване на привързаността към съзнанието основано на егото, разпознаване и освобождаване на емоциите и мислите, свързани с егото: средата на края.

3. Позволяване на старите енергии, основани на егото, да си отидат; отхвърляне на завесата, поява на новия Аз: завършване на края.

4. Пробуждане на вътрешното съзнание, основано на сърцето, мотивиране с любов и свобода, помагане на другите в преобразуване на съзнанието.

Тези четири стъпки бележат преминаването от съзнание основано на егото, към съзнание, основано на сърцето. Моля ви, не забравяйте: и Земята, и човечеството, и галактическите сфери преминават през този етап, но не едновременно.

Сега Земята е на подетап № 3. Много от Работниците на Светлината също са на този подетап, в синхрон с вътрешните процеси в Земята. Някои от тях все още се сражават с № 2, а има и такива, които са достигнали до № 4, опитвайки на вкус удоволствието от препълненото сърце с радост и вдъхновение.

Обаче, по-голямата част от човечеството съвсем не иска да се освободи съзнанието си, основано на егото. Те дори не са навлезли в стъпка № 1 на преобразуването. Не бива да ги осъждате, критикувате или да изпитвате от това печал. Опитайте да разглеждате това като естествен процес, такъв като разширяване на съзнанието. Нали не съдите цветето, че все още е пъпка и не е разцъфтяло. Във вашия свят, моралната присъда действа диструктивно на съзнанието, което е основано на егото и това се дължи на неосъзнаване на духовната динамика. Освен това намалява силите, защото гнева и разочарованието, които изпитвате понякога, когато гледате новините или четете вестник, не могат да се преобразуват в нищо конструктивно. Те просто изтощават и понижават нивото на вашите вибрации. Опитайте да гледате на нещата от разстояние, от гледна точка на доверието. Опитайте интуитивно да усетите подводните течения в колективното съзнание, за които едва ли ще прочетете или чуете в средствата за масова информация. Няма смисъл да се опитвате да промените душите, все още обхванати от егоистичното съзнание. Те не искат вашата „помощ”, защото не са отворени все още за вашите сърдечни енергии и желание да споделите. Дори и да изглежда, че имат нужда от помощта ви, (докато не го поискат), в действителност, все още нямат нужда от помощ. Всичко е толкова просто.

   Работниците на Светлината обичат да дават и да помагат много, но често са лишени от способността за разпознаване. Това води до разхищаване на енергия, до съмнение в себе си и разочарование в Работника на Светлината. Моля ви, използвайте способността за различаване, защото желанието да се помогне, може трагично да се превърне в капан за самите Работници на Светлината и да попречи на истинското завършване на подетап № 3 от преобразуването. Ще обсъдим идеята за „помагане” в четвърта част на „От егото към Сърцето”.

Ще завършим с описание края на егоистичния период за Работниците на Светлината. Както вече казахме, по това време сте били част от звездната система Плеяди, както и от други галактически империи, които са влияли при формирането на съвременния човек. Отдръпнали сте се от борбата и все повече и повече сте започнали да изпълнявате ролята на наблюдател. Натрупаната за дълъг период от време сила господствала и разтваряла уникалните индивидуални качества на тези, върху които сте влияли. Затова, в реалността ви не можело да влезе нищо ново. Убили сте всичко, което е било „различно”. Това направило реалността ви статична и до известна степен предсказуема. Започвайки осъзнаването суетността на борбата за власт, съзнанието ви се отворило за нови възможности. Нараснало желанието за „още нещо”.

Завършили сте подетапа № 1 в преобразуването на съзнанието, основано на сърцето. Царувалите в продължение на много епохи енергии на егото отстъпили и освободили пространство за „още нещо”. Като ласкаво цвете в съзнанието ви разцъфтяла нова енергия. Тих и спокоен глас започнал да разказва за „в къщи” – място, което сте познавали някога, а след това сте загубили по пътя си. Вътре в себе си сте усетили тъга за Дома.

Както и земните души някога сте усещали океанското състояние на единство, от което се родила всяка душа. Постепенно сте излезли от океана като индивидуални единици съзнание. Като „малки души” сте изпитвали силното желание за изследване, едновременно носейки в рая болезнения спомен за това, което оставало назад.

По-късно, когато сте навлезли в съзнанието основано на егото, болката все още живеела във вас. В действителност, сте се опитвали да запълните празнината в сърцето си с власт. Опитвали сте се да се попълните играейки на борба и завоюване.

Властта е енергия, противоположна на единството. Постигайки властта, се изолирате от „останалото”. Борейки се за нея, още повече сте се отдалечавали от Къщи – от съзнанието за единство. Дълго време факта, че властта отдалечава от Къщи, вместо да приближава, бил скрит от вас, защото властта е тясно преплетена с илюзията. Властта може дълго време да скрива своето истинско лице от наивната и неопитна душа. Тя създава илюзията за изобилие, удовлетворение, признание, дори и любов. Егоистичният етап е неограничено изследване на властта: победи, загуби, борби, преобладаване, манипулация, роли на насилник и жертва.

На вътрешно ниво през този етап душата се разкъсва на части. Егоистичният етап предприема атака върху целостта на душата. Под цялост разбираме единството на душата. С навлизането във етапа на егоистичното съзнание, душата изпада в състояние на шизофрения. Тя губи своята невинност. От една страна, душата се бори и побеждава, от друга – осъзнава колко е лошо да разрушават или унищожават други същества. От гледна точка на обективния закон или разсъдъка, това не е чак толкова лошо. Но подсъзнателно душата осъзнава, че върши нещо, което е в противоречие с божествената й природа. В самата й същност е заложено да твори и да дава живот. Когато душата действа според желанието си за лична власт, дълбоко в нея назрява чувството за вина. И отново - това не е външно състояние, което кара душата да се чувства виновна. Самата душа осъзнава, че губи своята наивност и чистота. Стремежа към външна власт предизвиква усещането за безсмисленост, което разяжда душата от вътре.

Етапът на егоистичното съзнание е естествен етап в пътешествието на душата. В действителност тя се увлича в изследването на един аспект от своето битие – волята. Волята създава мост между външното и вътрешното битие. Волята е част от вас, фокусираща енергията на душата в материалния свят. Тя може да бъде вдъхновявана от желанието за власт или от желанието за единство. Това зависи от състоянието за вътрешно осъзнаване, когато душата достигне до егоистичния етап, волята все повече и повече става продължение на сърцето. Егото или личната воля са неразрушими, но живеят в съгласие със сърдечната мъдрост и вдъхновение. Тогава егото приема с радост сърцето като духовен наставник. Възстановява се естествената цялост на душата.

Когато вие, душите на Работниците на Светлината от Плеядите, навлизате във втори подетап на преобразуване на съзнанието, усещате искрено желание да поправите всичко лошо, което сте направили на Земята. Осъзнавате, че сте се отнасяли лошо с живи човешки същества и сте попречили на свободното изразяване и развитие на земните души. Осъзнавате, че сте извършили насилие над самия Живот, опитвайки се да манипулирате и контролирате в съответствие със своите нужди. Иска ви се да освободите човека от оковите на страха и ограниченията, които са дали в живота му толкова тъмнина. Усетили сте, че трябва да поправите това, като се въплътите в човешки тела, на които сте сътворили сами генетичния набор, за да преобразувате своите творения отвътре. Душите, дошли на Земята с тази мисия, са искали да разпространят Светлината в своите (управлявани от тях) творения.

Затова са ви нарекли Работници на Светлината. Взели сте решение да направите следното: да поемете цяла серия от земни животи поради вроденото ви чувство за отговорност и сърдечно желание да поемете върху себе си този кармичен товар, за да позволите на миналото да си замине.