Христос в Своето светилище елън уайт
Изтегляне 1.35 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Целостта на пророческия период
- Светилището в Стария Завет
- Новозаветното светилище в небето
- Славата на земното светилище и небесния храм
- Христовата служба в небесното светилище
- Определянето на светилището от Дан. 8:14
- Практични уроци от образите
- Копие на небесната действителност
- Очистването на небесното светилище
- Въпроси за изучаване
Славният храм в небетоБиблейският текст, който повече от всички други е основата и главния стълб на адвентната вяра, гласи: “До две хиляди и триста денонощия; тогава светилището ще се очисти.” Добре познати думи за всички, повярвали в близкото идване на Господа. Хиляди повтаряха това пророчество като парола на вярата си. Те чустваха, че блестящите им очаквания и най-съкровени надежди зависеха от предсказани там събития. Бе показано, че пророческите дни свършват през есента на 1844 год. Заедно с останалия християнски свят и адвентистите тогава поддържаха, че светилището, това е земята или някаква част от нея. Те смятаха, че очистването на светилището е очистването на земята чрез огън в последния велик ден и че то предстои да стане при второто пришествие. Оттук и заключението, че Христос ще се завърне на земята в 1844 г. Но определеното време измина, а Господ не се яви. Вярващите знаеха, че Божието Слово не лъже; бяха изтълкували пророчеството погрешно, но къде се криеше грешката? Мнозина се опитваха прибързано да развържат възела на затруднението, като отричаха, че 2300-та денонощия свършват в 1844 г. Но за това твърдение не можеха да приведат никакво друго доказателство, освен че Христос не е дошъл в определеното време. Аргументираха се, че ако пророческите дни свършваха в 1844 г., тогава Христос би трябвало да се завърне, за да очисти светилището чрез пречистване на земята с огън; и тъй като не беше дошъл, не беше възможно и дните да са изтекли. Целостта на пророческия период Да се приеме това заключение, означаваше да се отхвърли направеното до този момент изчисление на пророческите периоди. 2300-та денонощия, както бе открито, започваха, когато заповедта на Артаксеркс за възобновяването и съграждането на Ерусалим влезе в сила през есента на 457 год. пр. Хр. Приемеше ли се това събитие за начална точка, получаваше се пълна хармония в приложението на всички събития, предсказани в обяснението на онзи период в Дан. 9:25-27. Шестдесет и девет седмици, първите 483 от 2300-та години, трябваше да свършат до Месия, Помазаника. Христовото кръщение и помазването Му със Светия Дух в 27 год. сл. Хр. изпълниха точно това пророчество. В средата на 70-тата седмица Месия трябваше да бъде посечен. Три години и половина след кръщението Му, през пролетта на 31 г. сл.Хр., Христос бе разпнат.Седемдесетте седмици или 490-те години трябваше да се отнасят специално за евреите.В края на периода еврейската нация запечати отхвърлянето на Христос, като започна да преследва Неговите учници и в 34-та г.сл.Хр. апостолите се обърнаха към езичниците. Бяха изминали 490 от 2300-та години, оставаха още 1810. Пресметнати от 34г.сл.Хр., 1810-те години стигаха до 1844 г. “Тогава”, беше казал ангелът, “светилището ще се очисти.” До този момент всички подробности на пророчеството бяха изпълнени неоспоримо в точно определеното време. Изчислението беше ясно и правилно, само че по нищо не можеше да се познае, че през 1844 г. е станало някакво събитие, което да отговаря на очистването на светилището. Да отрича някой, че дните свършваха в онова време, би означавало да се обърка целия въпрос и да се отрекат принципите, установени и получили потвърждението си чрез непогрешимите изпълнения на пророчеството. Но Бог беше водил Своя народ във великото адвентно движение. Неговата мощ и слава бяха придружавали делото и Той не искаше да позволи то да свърши в тъмнина и разочарование, за да бъде обвинено, че е плод само на фалшива и ексцентрична възбуда. Не можеше да остави Словото Му да се свързва със съмнение и несигурност.Макар че много хора се отказаха от дотогавашното пресмятане на пророческите периоди и отричаха правилността на самата основа, върху която почиваше това движение, други не искаха да се откажат от точките на вярата и на духовните преживявания, подкрепени чрез Свещеното Писание и чрез свидетелството на Божия Дух. Те вярваха, че в изучаването на пророчествата бяха възприели правилни принципи на тълкуване, че техен дълг бе да поддържат здраво истините, до които са стигнали, и да продължават да изследват Библията. със сериозна молитва изпитваха отново своето становище и изучаваха Свещеното Писание, за да открият неточността. Тъй като не можеха да намерят никаква грешка в изчислението на пророческите периоди, решиха да разучат по-внимателно въпроса за светилището. Светилището в Стария Завет Оказа се, че никакви Библейски доказателства не подкрепяха общоприетия възглед, че земята е светилището. В Библията видяха изчерпателно обяснение на въпроса за светилището, за неговото устройство, за мястото, където се намираше, и за службата в него. Свидетелството на светите писатели беше тъй ясно и подробно, че не оставаше място за съмнение. В посланието си към евреите Павел казва: “А даже при първия завет имаше постановления за богослужение, имаше и земно светилище. Защото беше приготвена скиния, в първата част на която бяха светилникът, трапезата и присъствените хлябове; която част се казваше свято място; а зад втората завеса беше онази част от скинията, която се казваше пресвятото място, гдето бяха златната кадилница и ковчегът на завета, отвсякъде обкован със злато, в който бяха златната стомна, съдържаща манната, Аароновият жезъл, който процъфтя, и плочита на завета; и над него бяха херувимите на Божията слава, която осеняваше умилостивилището.” Евр. 9:1-5. Светилището, за което Павел говори тук, бе съградената от Мойсей по заповед на Бога скиния, мястото на земята, където Всевишният обитава. “И да Ми направят светилище, за да обитавам между тях.” Изх. 25:8 – бе даденото на Мойсей наставление, докато бе на планината с Бога. Израилтяните пътуваха през пустинята и скинията бе направена така, че да могат да я носят със себе си от място на място; въпреки това, тя бе великолепна .... След заселването на евреите в Ханаан скинията бе заместена със Соломоновия храм, който, макар и постоянна солидна постройка и в по-големи размери, запази същите пропорции и бе обзаведен по същия начин. Като изключим на Даниил, когато лежеше в развалини, светилището съществуваше в този вид, докато бе разрушено от римляните в 70-та година сл. Хр. Това е единственото светилище, съществувало някога на земята, за което Библията дава някаква информация. Павел го нарича светилището на първия завет. Но няма ли и новият завет някакво светилище? Новозаветното светилище в небето Търсещите истината откриха в посланието към евреите, че съществува второ или новозаветно светилище скрито в цитираните вече думи на апостол Павел: “И първият завет имаше постановления за богослужение и светилище земно.” Думата “и” означава, че Павел вече е споменавал това светилище. Връщайки се назад към началото на предишната глава, те прочетоха: “Ние имаме такъв Първосвещеник, Който седна отдясно на престола на Величието в небесата, служител на светилището и на истинската скиния, която Господ е поставил, а не човек.” Евр. 8:1-3. Тук се разкрива светилището на новия завет. Светилището на първия завет бе направено от хора, изградено от Мойсей, а това е сътворено от Господа. В онова светилище земните свещеници извършваха своята служба; в това – Христос, нашият велик Първосвещеник, служи отдясно на Бога. Едното светилище беше на земята, другото – в небето. Изграденото от Мойсей светилище беше направено според един образец. Господ му бе заръчал: “По всичко, което ти показвам – образа на скинията и образа на всичките й принадлежности – така да я направите.” И пак му бе поръчано: “Внимавай да ги направиш по образеца им, който ти бе показан на планината.” Изх. 25:9,4. И Павел казва, че първата скиния “е образ на тогавашното време”, “съгласно с което се принасят дарове и жертви”; че нейните свети места бяха “образите на небесните неща”; че свещениците, принасящи жертвите според закона, служеха по “образ и сянка на небесните неща”; че “Христос влезе не в ръкотворено светилище, образ на истинското, но в самите небеса, да се яви вече пред Божието лице за нас.” Евр. 9: 9,23; 8:5; 9:24. Славата на земното светилище и небесния храм Светилищетно в небето, където Христос служи за нас, е великия оригинал, чието копие бе съграденото от Мойсей светилище..... Несравнимият блясък на земния храм отразяваше за човешкия поглед славата на онзи небесен храм, където Христос, нашият Ходатай, служи пред Божия престол. Мястото, където обитава Царят на Царете, където Му служат хиляди по хиляди и десетки хиляди по десетки хиляди стоят пред Него (Дан. 7:10); онзи храм, изпълнен със славата на вечния трон, където серафими, Негови лъчезарни пазители, покриват лицата си в поклонение, можеше да намери само слаб отблясък на своето величие и слава в тази най-великолепна постройка, съградена някога от човешки ръце. И все пак, чрез земното светилище и неговите богослужения се представяха важни истини за небесното светилище и за великото дело, което се извършва там за изкуплението на човека. Светите места в небесното светилище са представени чрез двете отделения в земното светилище. Когато на апостол Йоан бе дарен във видение един поглед в Божия храм на небето, бе видял, как “пред престола горяха седем огнени светила. Откр. 4:5.Бе забелязал един ангел със “златна кадилница; и нему се даде много тамян, за да го прибави при молитвите на всичките светии над златния олтар, който бе пред престола.” Откр. 8:3. На пророка бе позволено да погледне в първото отделение на небесното светилище; и там видя “седем златни светила” и “златния олтар”, представени чрез златния светилник и чрез кадилния олтар в земното светилище. И пак се казва: “И отвори се Божия храм” (Откр. 11:19) и той погледна вътре, зад вътрешната завеса, в Светая Светих. Тук видя “ковчега на Божия завет”, представен чрез направения от Мойсей свят ковчег, за да съхранява Божия закон. Така изучаващите този въпрос намериха неоспорими доказателства за съществуването на светилище в небето. Мойсей беше направил земното светилище по показан му образец. Павел учи, че онзи образец е истинското светилище, което е в небето. Йоан свидетелства, че го е видял. Христовата служба в небесното светилище Тронът на Бога в небесния храм, където Бог обитава, е основан на правда и съд. В Светая Светих е Неговият закон, великата мярка за правото, според която биват изпитвани всички хора. Ковчегът на завета, съхраняващ плочите на закона, е покрит с престола на благодатта, пред който Христос предлага Своята кръв в полза на грешника. По такъв начин е представено единството между правдата и благодатта в плана за човешкото изкупление. Такова единство е могла да измисли само вечната Мъдрост и да извърши само безкрайната Мощ. Това е връзка, изпълваща цялото небе с удивление и преклонение. Херувимите в земното светилище, загледани надолу към престола на благодатта символизираха интереса, с който небесните множества наблюдават делото на изкуплението. Че Бог може да бъде справедлив, като оправдава каещия се грешник и възобновява Своята близост с падналия човешки род; че Христос можа да слезе на земята, за да избави от бездната на гибелта неизброими множества и да ги облече в неопетнените дрехи на Своята правда, за да се присъединят към ангелите, които никога не са падали, и да живеят вечно в Божието присъствие – това е тайната на благодатта, в която и ангелите желаят да надникнат. Делото на Христос като посредник на човека е представено в хубавото пророчество на Захария относно Този, “чието име е Отрасъл”. Пророкът казва: “Той ще съгради храма Господен и Той ще вземе славата, и ще седне, и ще управлява на престола Си, и ще е и Свещеник на престола Си; и съвет на мир ще бъде между двамата”.Зах. 6:13. “Той ще съгради храма Господен”. Чрез Своята жертва и чрез ходатайствената Си служба Христос е както основата, така и градителят на Божията църква. Апостол Павел Го посочва като “крайъгълен камък”, “върху Когото всяко здание, стройно сглобено, расте за храм, свят на Господа, в който и вие се вграждате заедно в Духа за Божие обиталище.” Еф. 2:20-22. “И Той ще вземе слава”. На Христос принадлежи славата за изкуплението на падналия човешки род. През вечните векове ще се разнася песента на изкупените” “На Този, Който ни люби и ни е развързал от греховете ни чрез кръвта Си...., да бъде слава и господство във вечни векове. Амин.” Откр. 1:5,6. Той “ще седне и ще управлява на престола Си и ще е свещеник на престола Си”. Сега още не седи на престола на славата Си, защото царството на славата още не е установено. Едва след като завърши Своето дело като Ходатай “Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давида”, едно царство, което “не ще има край”. Лука 1:32,33. Сега Христос седи като свещеник с Отца на Неговия престол. Откр. 3:21. На трона при Вечния, седи Този, Който “наистина взе на Себе Си болестите ни и със скърбите ни се натовари”, “Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях”, за да “може и на изкушаваните да помага”. “Но ако съгреши някой, имаме Ходатай при Отца, Исуса Христа праведния”. Ис. 53:4; Евр. 4:15; 2:8; ! Йоан 2:1. Това посредничество става чрез прободеното и съкрушено тяло, чрез Неговия неопетнен живот. Наранените ръце, прободените гърди, прободените нозе умоляват заради падналия човек, чието изкупление бе осигурено с такава неизмерима цена. “И съвет на мир ще бъде между двамата”. Любовта на Отца не по-малко от тази на Сина е източник за спасение на изгубеното човечество. Преди да си отиде Исус каза на учениците Си: “Не ви казвам, че Аз ще поискам от Отца за вас, защото сам Отец ви люби. Йоан 16:26,27. “Сиреч, че Бог в Христа примиряваше света със Себе Си” 2 Кор. 5:19. И в службата в небесното светилище ще има съвет на мир между двамата. “Защото Бог толкоз възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот”. Йоан 3:16. Определянето на светилището от Дан. 8:14 Въпросът, Какво е светилището?, е ясно обяснен в Свещеното Писание. Терминът “светилище”, както е употребен в Библията, се отнася, първо, за скинията, издигната от Мойсей по образ на небесните неща и, второ, за “истинската скиния” на небето. С Христовата смърт се слагаше край на символичната служба. “Истинската скиния в небето е светилището на новия завет. И тъй като пророчеството в Даниил 8:14 намира изпълнението си в този завет,светилището, за което се отнася то, трябва да е светилището на новия завет. В края на 2300-та денонощия – 1844 г., на земята вече много столетия наред не беше имало никакво светилище. Затова пророчеството: “До две хилади и триста денонощия ; и тогава светилището ще се очисти”, посочва без всякакво съмнение светилището в небето. Остава обаче да се отговори на най-важния въпрос: Какво е очистването на светилището? Старият завет заявява, че е имало такава сружба в земното светилище. Но може ли в небето да има нещо, което трябва да бъде очиствано? В Евр.9 глава е обяснено ясно очистването както на земното, така и на небесното светилище: “И почти мога да кажа, че по закона всичко с кръв се очиства; и без проливането на кръв няма прощение. И тъй, необходимо беше символите на небесните неща да се очистват с тия жертви, а самите небесни неща – с жертви, по-добри от тях” (Евр. 9:22,23), именно със скъпата кръв на Христос. Практични уроци от образите Очистването – както в сянковата символична служба, така и в истинската, трябва да стане с кръв; в първия случай – с кръвта на животни, във втория – с кръвта на Христос. Павел заявява, че причината за очистването с кръв е, че “без проливането на кръв няма прощение”. А прощението или отнемането на греховете е дело, което трябва да се извърши. Но каква връзка можеше да има между греха и светилището, било то небесното или земното? Това може да се разбере, като се обърнем към символичната служба, защото свещениците, изпълняващи службата си на земята, служеха “по образ и сянка на небесните неща”. Евр. 8:5 Службата в земното светилище се състоеше от две части. Свещениците служеха ежедневно в Светая, докато в Светая Светих веднъж в годината първосвещеникът извършваше специална служба на умилостивение за очистване на светилището. Ден след ден разкаялият се грешник донасяше своята жертва до вратата на светилището, полагаше ръка върху главата на жертвеното животно и изповядваше греховете си. По този начин ги принасяше символично от себе си върху невинната жертва. Тогава животното се заколваше. “Без проливането на кръв – казва апостолът, - няма прощение”. “Защото животът на тялото е в кръвта”.Левит 17:11. Нарушеният Божий закон изискваше смъртта на престъпника. Кръвта, представляваща отнетия живот на грешника, чиято вина бе понесена от жертвата, свещеникът занасяше в Светая и попръскваше пред завесата. Зад нея бе ковчегът на завета със закона, който грешникът бе нарушил. С тази церемония грехът символично се пренасяше чрез кръвта върху светилището. В някои случаи кръвта не се внасяше в Светая; Тогава обаче месото се изяждаше от свещеника, както Мойсей настави синовете на Аарон, казвайки: “Защо не ядохте приноса за грях на святото място, тъй като е пресвято и ви е дадено, за да отнемате беззаконието на обществото и да правите умилостивение за тях пред Господа?” Лев. 10:17. И двете церемонии еднакво символизираха прехвърлянето на греха от разкаяния върху светилището. Такова беше делото, което се извършваше ден след ден през цялата година. По този начин греховете на Израил бяха пренасяни върху светилището и беше необходима специална служба, за да бъдат премахнати. Бог заповяда да се извършва умилостивение за всяко от светите отделения. “Така да направи умилостивени за светилището поради нечистотиите на израилтяните и поради престъпленията им и всичките им грехове; така да направи и за шатъра за срещане, който стои помежду им всред нечистотиите им.” По-нататък трябваше да бъде извършено умилостивение за олтара, “да го очисти от нечистотиите на израилтяните и да го освети”. Лев. 16:16,19. Един път в годината, във великия Ден на Умилостивението, свещеникът влизаше в Светая Светих, за да очисти светилището. С него се завършваше годишния цикъл на службата. В Деня на Умилостивението пред вратата на скинията се донасяха два козела и над тях се хвърляше жребий: “един жребий за Господа, и другият жребий за отпущане”. Стих 8. Козелът, на когото паднеше жребият за Господа, трябваше да бъде заклан като изкупителна жертва за народа и свещеникът трябваше да внесе кръвта му зад завесата и да попръска върху и пред благодатния престол. Със същата кръв попръскваше и върху кадилния олтар пред завесата. Тогава, “като положи Аарон двете си ръце на главата на живия козел, нека изповяда над него всичките беззакония на израилтяните, всичките им престъпления и всичките им грехове и нека ги възложи на главата на козела; тогава да го изпрати в пустинята чрез определен човек; и като пусне козела в пустинята козелът ще понесе на себе си всичките им беззакония в необитаема земя” ст. 21,22. Козелът за отпущане не се връщаше вече в лагера на Израил, а от човека, който го бе оставил, се изискваше да се измие и да изпере дрехите си с вода, преди да се върне в лагера. Цялата церемония бе наредена, за да отпечати в паметта на израилтяните святостта на Бога и Неговото отвращение от греха; и освен това да им покаже, че те не можеха да се докосват до греха, без да бъдат опетнени. Докато се извършваше делото на умилостивение, от всекиго се изискваше да смири душата си. Всякаква делова работа трябваше да бъде оставена настрана и всичките израилтяни трябваше да прекарат деня в тържествено смирение пред Бога, с молитва, с пост и дълбоко изпитване на сърцето. Чрез образната символична служба се обясняваха важни истини относно изкуплението. Вместо грешника се приемаше негов заместник, но грехът не се заличаваше чрез кръвта на жертвата. Така само бе осигурено средството, чрез което той се пренасяше в светилището. Чрез принасянето на кръвта грешникът признаваше авторитета на закона, изповядваше вината си в престъплението и желанието за прощение чрез вярата в един бъдещ Изкупител. Но все още не беше напълно освободен от осъждането на закона. В Деня на Умилостивението първосвещеникът, след като бе принесъл жертва за обществото, влизаше с кръвта й в Светая Светих и попръскваше с нея над престола на благодатта, точно над закона, за да удовлетвори изискванията му. Тогава в службата си на посредник поемаше греховете върху себе си и ги изнасяше вън от светилището. Поставяше ръце върху главата на козела за отпущане и ги изповядваше върху него. По този начин образно ги пренасяше от себе си върху козела. А козелът ги отнасяше надалеч и се вярваше, че са премахнати от народа завинаги. Копие на небесната действителност Такава беше извършената “по образа и сянката на небесните неща” служба. А онова, което по време на нея се правеше образно и символично в земното светилище, се осъществяваше в службата на небесното светилище. След възнесението Срасителят започна дело на наш Първосвещеник в небето. Павел казва: “Защото Хрлистос влезе не в ръкотворено светилище, образ на истинското, но в самите небеса, да се яви вече пред Божието лице за нас”. Евр. 9:24. Службата на свещеника през цялата година в първото отделение на светилището, “отвътре завесата”, която представляваше вратата и отделяше Светая от външния двор, представлява службата, която Христос започна след възнесенито Си. Всекидневната длъжност на свещеника представяше пред Бога кръвта на жертвата за грях, а също и тамянът, който се възнасяше нагоре заедно с молитвите на Израил. Така и Христос предложи пред Отца кръвта Си за грешниците и заедно със скъпоценното благоухание на собствената правда, представя молитвите на покаялите се вярващи. Такава беше службата в първото отделение на небесното светилище. Дотам Го последва вярата на учниците Му, когато, възвасяйки се към небето, се изгуби от погледите им. Тук се коренеше тяхната надежда, “която имаме за душата като здрава и непоколебима котва” – казва Павел, – “която прониква в това, което е отвътре завесата; гдето Исус като предтеча влезе за нас и стана Първосвещеник до века” И не “с кръв от кози и от телци, но със собствената Си кръв, и придоби за нас вечно изкупление”. Евр. 6:19,20; 8:12. Очистването на небесното светилище Тази служба се е извършвала в продължение на осемнадесет века в първото отделение на светилището. Исусовата кръв се застъпваше за името на покаялите се вярващи и им осигуряваше прощение и приемане от Отца, но греховете им все още оставаха отбелязани в книгите. Както в символичната служба в края на годината се извършваше умилостивителното дело, така и преди да бъде привършено Христовото дело за изкуплението на човека, се извършва умилостивение за отстраняване на греховете от светилището. Това е службата, започнала след свършването на 2300-та денонощия. По онова време, както бе предсказано от пророк Даниил, нашият велик Първосвещеник влезе в Светая Светих, за да извърши последната част от Своето тържествено дело – очистването на светилището. Както в древността чрез вяра греховете на народа се възлагаха върху жертвата за грях и чрез нейната кръв се пренасяха образно върху земното светилище, така и в новия завет греховете на покаялите се чрез вяра се възлагат върху Христос и фактически се пренасят в небесното светилище. И както опетненото от грехове земно светилище се очистваше чрез символичното им премахване, така и действителното очистване на небесното трябваше да се извърши чрез премахването или заличаването на записаните там грехове. Но преди да може да бъде извършено това, трябва да се изследват книгите, за да се определи кой чрез покаяние за греха и вяра в Христос има право да се възползва от Неговото умилостивение. Следователно очистването на светилището включва и едно проучване – дело на разследване, дело на съд. То трябва да се извърши, преди Христос да дойде, за да избави народа Си, защото, когато Той дойде, наградата Му ще бъде с Него, “за да отплати на всекиго, според каквито са делата му”. Откр. 22:12 Така онези, които следваха светлината на пророческото слово, разбраха, че вместо да дойде на земята в края на 2300-та денонощия в 1844 год., Христос е влязъл в Светая Светих на небесното светилище, за да извърши последното дело на изкупление като приготовление за Своето идване. Разбрано бе също, че докато принесеният в жертва за грях козел посочваше Христос като жертва, а първосвещеникът Го представяше като посредник, то козелът за отпущане символизираше Сатана – авторът на греха, върху когото в края щяха да бъдат стоварени греховете на истински покаялите се. Първосвещеникът посредством кръвта на жертвата за грях премахваше греховете от светилището и ги поставяше върху козела за отпускане. Когато Христос в края на службата Си чрез Собствената кръв отнеме от небесното светилище греховете на народа Си, ще ги постави върху Сатана, който при изпълнение на присъдата ще трябва да понесе последното наказание. Козелът за отпущане се изпращаше в една ненаселена страна, за да не се върне никога вече в обществото на Израил. Така и Сатана ще бъде отстранен завинаги от присъствието на Бога и на Неговия народ и ще бъде заличен при окончателното унищожение на греха и на грешниците. “Великата борба” стр. 249-258. Въпроси за изучаване 1. Какво важно място в адвентната вяра и учение заема Дан.8:14?
разочарованието? 3.Какво започнаха да изследват разочарованите адвентисти, останали верни на проявата на Божието ръководство, когато не можаха да намерят грешка в изчислението на пророческите периоди? 4.Какво откритие направиха вярващите относно светилището? 5.Кое, според тяхното откритие, беше светилището на първия завет и кое – на новия завет? 6.Кое светилище беше очистено в края на 2300-та денонощия?
11. Вместо да дойде на земята на 22 октомври 1844 год., какво направи Исус? 12 Как небесното светилище се “освобождава или очиства от доклада за греха”? Каталог: KNIGI KNIGI -> 50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога” KNIGI -> Ако животните можеха да говорят KNIGI -> Аллах моят Отец? Или пътят ми от Корана до Библията Билкис Шейх Издава Мисионерско сдружение «Мисия за България» KNIGI -> Ние искаме само твоята душа KNIGI -> Книга първа: древни легенди I. Седемте велики тайни на Космоса Пролог: Легенда за космическата мисъл KNIGI -> Без граници д-р Стоун Един друг свят само чака да натиснете вярното копче KNIGI -> Калифорнийски млекар, който е основател на Интернационалното Общение на бизнесмените, вярващи в Пълното Евангелие KNIGI -> Божиите генерали KNIGI -> Приятелство с бога нийл Доналд Уолш Изтегляне 1.35 Mb. Сподели с приятели:
|