Христос в Своето светилище елън уайт
Вестта за съда разтърсва Америка
Изтегляне 1.35 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Изучаване на пророчествата
- Въздействието на Библейската хронология “
- Пророчеството на Данаил 8:14
- Задължението да разкажеш на другите
- Началото на едно религиозно събуждане
- Прояви на Божествено благословение
- Библията и само Библията
Вестта за съда разтърсва АмерикаЕдин почтен, добросъвестен и честен фермер, стигнал дотам, че да се усъмни в авторитета на Свещеното Писание, но все пак искрено копнеещ да познае истината, бе човекът, специално избран от Бога да ръководи прогласяването на второто идване на Христос. Както много други реформатори и Уилям Милър се бе борил в младостта си с бедността и бе научил великите уроци на енергичността и себеотрицанието.Членовете на семейството, от което произхождаше, се отличаваха с независим, свободолюбив дух, с издържливост и горещ патриотизъм, черти, присъщи на неговия характер.Баща му бе капитан на американската революционна армия и загубите, понесъл в борбите и страданията на онова бурно време, сигурно са били причината за неестествените условия в първите години на живота на Милър. Той имаше здраво телосложение и още от детство показваше необикновени умствени способности. А когато порасна, това пролича още по-ясно. Макар и да не се радваше на предимствата на академично образование, все пак любовта му към учението, навикът му да мисли внимателно и способността му да преценява го направиха мъж със здрав разсъдък и широк мироглед. Притежаваше безукорно морален характер и завидна репутация, уважаван бе от всички поради своята честност, пестеливост и благотворителност. От ранна възраст изкарваше прехраната си чрез труд и постоянство, като не преставаше да се учи. Изпълняваше успешно различни граждански и военни служби и на пръв поглед, пътят към богатство и почести бе широко отворен пред него. Майка му бе истински благочестива жена. Като дете получи религиозно възпитание. В юношеството си обаче попадна в общество от деисти, които му въздействаха силно, още повече, че по-голяма част от тях бяха добри граждани, човеколюбиви и благодетелни.Характерът им бе повлиян до известна степен от християнската среда и институциите, сред които бяха живели. За предимствата, спечелили им доверието и уважението на хората, трябваше да благодарят на Библията; но тези добри качества бяха така извратени, че упражняваното влияние противоречеше на истините на Божието Слово. При общуването си с тях Милър бе подведен да приеме възгледите им. Общоприетото тогава тълкуване на Писанието представяше трудности, които му изглеждаха непреодолими; и все пак новата му вяра, макар че отхвърляше Библията, не му предлагаше в замяна нищо по-добро и той съвсем не бе задоволен. Продължи обаче да поддържа тези възгледи около дванадесет години. На 34-годишна възраст Светият Дух му внуши убеждението, че е грешник. В своята по-раншна вяра той не намираше уверението за щастие отвъд гроба. Бъдещето му се виждаше тъмно и неприятно. В това състояние Милър преживя няколко месеца. “Внезапно,”, казва той, “в съзнанието ми се обрисува живо характерът на Спасителя. Стори ми се, че трябва да има едно същество, тъй добро и състрадателно, че да предложи Себе си като изкупителна жертва за нашите престъпления и да ни избави от наказанието за греха. Веднага почуствах колко любвеобилно и прекрасно трябва да е едно такова същество и си представих, че бих могъл да се хвърля в обятията му и да се доверя на милостта му. Но възниква въпросът: Как може да се докаже, че то съществува? Разбрах, че вън от Библията не би могло да се намери никакво доказателство за съществуването на такъв Спасител или на някакъв бъдещ живот..... Видях, че Библията представяше точно такъв Спасител, от какъвто се нуждаех, и бях съвсем объркан и учуден като открих, че една небоговдъхновена книга би могла да изложи принципи, така съвършено отговарящи на нуждите на един паднал свят. Принуден бях да призная, че Свещеното Писание трябва да е откровение от Бога. То ме очарова, а в Исус намерих един Приятел. Спасителят стана за мен най-скъпият между десетки хиляди, а Свещеното Писание, изглеждало ми по-рано тъмно и пълно с противоречия, сега стана светилник на нозете ми и светлина в пътя ми. Духът ми се успокои и удовлетвори. Намерих Господа Бога като една скала сред океана на живота. Започнах да изучавам сериозно Библията и мога наистина да кажа, че го правех с голяма наслада. Открих, че не съм познавал и половината от нея. Учудвах се как по-рано не съм виждал красотата и славата й и недоумявах как някога съм могъл да я отричам. Там открих всичко, за което би могло да копнее сърцето ми, и намерих лекарство за болестта на душата си. Загубих вкус към друго четиво и се заех от сърце да търся мъдрост от Бога.” (Блис, “Спомени на Уилям Милър, стр.65-67). Милър публично изповяда вярата си в презираната някога религия. Но невярващите му другари не се забавиха да му представят аргументите против Божествения авторитет на Библията, които по-рано той сам привеждаше. Тогава не беше още в състояние да им отговори, но разсъждаваше, че ако Библията е Божие откровение, няма да си противоречи. Реши сам да изследва Свещеното Писание и да се увери дали привидните противоречия не биха могли да се приведат в съгласие помежду си. Като се стремеше да се освободи от всички свои предишни възгледи, сравняваше, без да си служи с каквито и да е коментари, библейски стих с библейски стих с помощта на дадените паралелни места и с библейския речник. Продължи изследванията си по един правилен и методичен начин. Започваше, четеше стих по стих и не отиваше по-нататък, докато значението на различните пасажи не му се разкриеше така ясно, че да не остави и сянка от съмнение. Когато стигаше до някое неясно място, сравняваше го с всички други текстове, които можеха да имат някакво отношение към разглеждания предмет. Осмисляше всяка дума, за да разбере мястото й в съдържанието на библейския стих и когато виждаше, че всички паралелни стихове са в съгласие с разглеждания текст, трудността биваше преодоляна. По такъв начин винаги намираше в някоя друга част на Писанието обяснение на трудното място. Тъй като Милър търсеше Божественото просветление със сериозна молитва, онова, което преди му се виждаше тъмно, сега му ставаше ясно. Той преживяваше истинността на думите на псалмиста: “Изясняването на Твоето слово просвещава, вразумява простите.” (Пс. 119:130). Изучаване на пророчествата С необикновен интерес изучаваше Даниил и Откровението, като си служеше със същите принципи, както при изучаването на другите части на Писанието. И за голяма своя радост откри, че пророческите символи могат да бъдат разбрани. Видя, че изпълнените вече предсказания са се сбъднали буквално; че всички различни образи, сравнения, притчи и други или са направо обяснени в непосредствената им връзка, или пък думите, с които са изразени, са по-точно обяснени на други места, и то по такъв начин, че да се разбират буквално. “Така бях убеден”, казва той, “че Библията е система от разкрити истини, дадени тъй ясно и просто, че и най-простият човек не би се заблудил.” (Блис, стр.70). Свързването на халка след халка от веригата на истината възнагради старанията му, когато стъпка по стъпка проследи големите пророчески периоди. Ангели от небето направляваха мислите му и разкриваха пред ума му Писанията, за да ги разбере. Вземаше за критерий начина на изпълнението на пророчествата в миналото и съдеше за пророчествата, чието изпълнение предстоеше. Но за духовното царуване на Христос – земно хилядагодишно царство преди края на света – не намери потвърждение. Учението, посочващо едно хилядолетие на правда и мир преди личното пришествие на Господа, изключваше страха от Деня на Бога. Колкото обаче и да се харесваше това на мнозинството, то все пак е в пълно противоречие с ученията на Христос и на Неговите апостоли, заявяващи, че пшеницата и плевелите ще растат заедно до времето на жетвата, до края на света; че “нечестиви човеци и измамници ще се влошават повече и повече,”,” тъй че,”в последните дни ще настанат усилни времена,” че царството на тъмнината ще продължи да съществува до идването на Господа , когато Той ще го унищожи “с дъха на устата Си” и ще убие “с явлението на пришествието Си” Мат. 13:30,38-41; 2 Тим. 3:13; 2 Сол. 2:8. Апостолската църква не е вярвала, че целият свят ше преживее духовна промяна и че Христос ще царува духовно. Това учение е станало общоприето едва в началото на ХVIII-тото столетие. Както всяка друга заблуда, и тази е имала лоши последици. Тя учи хората да очакват пришествието на Господа някъде в далечното бъдеще и да не обръщат внимание на знаменията, предизвестяващи неговото приближаване. Така е породила съвсем неоснователно чуство на безгрижие и сигурност и е подвела мнозина да пренебрегнат нужното приготовление за срещата със своя Господ. Милър откри, че Писанието учи ясно за буквалното, лично идване на Христос. Павел казва: “сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и пре Божия тръба” 1 Сол. 4:16. И Спасителят заявява: “ще видят Човешкия Син идещ на небесните облаци със сила и голяма слава”, “защото, както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, така ще бъде пришествието на Човешкия Син” Мат. 24:30,27. Той ще бъде придружен от всички небесни множества. “Синът Човешки ще дойде в Своята слава и всички свети ангели с Него” Мат.25:31. “И ще изпрати Своите ангели със силен тръбен глас; и те ще съберат избраните Му” Мат. 24:31. При идването на Човешкия Син праведните мъртви ще бъдат възкресени, а живите праведни ще бъдат преобразени. Павел казва: “Ето, една тайна ви казвам: не всички ще починем, но всички ще се изменим, в една минута, в миг на око, при последната тръба; защото тя ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни и ние ще се изменим. Защото това тленното трябва да се облече в нетление и това смъртното да се облече в безсмъртие” 1 Кор. 15:51-53. А в посланието си до солунците, след като описва идването на Господа казва: “И мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред; после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога с Господа” 1 Сол. 4:16,17. Христовият народ не може да приеме царството Му преди Неговото лично пришествие. Спасителят каза: “А когато дойде Човешкият Син в славата Си и всички свети ангели с Него, тогава ще седне на славния Си престол. И ще се съберат пред Него всичките народи; и ще ги отлъчи едни от други, както овчарят отлъчва овците от козите; и ще постави овците от дясната Си страна, а козите от лявата. Тогава Царят ще рече на тия, които са от дясната Му страна: Дойдете, вие благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създаването на света” Мат. 25:31-34. От приведените по-горе Библейски текстове ние видяхме, че при пришествието на Сина Човешки мъртвите ще бъдат възкресени нетленни, а живите ще бъдат преобразени. Чрез това голямо преобразяване те ще бъдат приготвени да наследят царството; понеже Павел казва: “плът и кръв не могат да наследят Божието цалство, нито тленното наследява нетленното” 1 Кор. 15:50. Човекът в своето сегашно състояние е смъртен, тленен; но Божието царство ще бъде непреходно, вечно. Затова в сегашното си състояние човек не може да влезе в това царство. Но когато дойде, Исус ще даде на народа Си безсмъртие; и тогава ще повика чадата Си да приемат царството, на което дотогава са били само наследници. Тези и други такива Библейски текставе доказваха ясно на Милър, че събитията, които се очакваше да настъпят преди идването на Христос, като всеобщото царство на мир и установяването на Божието царство на земята, трябваше да станат след Второто пришествие. След това откри, че всички знамения за времето и за състоянието на света отговаряха на пророческото описание на последните дни. Чрез изучаване на Свещеното Писание бе принуден да стигне до заключението, че времето, определено за съществуването на земята в днешното й състояние, трябва да е към края си. Въздействието на Библейската хронология “Друго доказателство, което ми повлия съществено”, казва той,”бе летоброенето в Свещеното Писание... Аз открих, че предсказани предварително събития, изпълнили се в миналото, често ставаха в определеното време. Сто и двадесет години до потопа (Бит. 6:3); седемте дни, които трябваше да предшестват 40-дневния дъжд на потопа (Бит. 7:4); четиристотинте години на престоя на Авраамовото потомство в чужда страна (Бит. 15:3); трите дни в сънищата на виночерпеца и хлебопекаря (Бит. 40:12-20); седемте години на фараона (Бит. 41:28-54); четиридесетте години в пустинята (Числа 14:34); трите години и половина глад (3 Царе 17:1; Яков 5:17; виж Лука 4:25);..... седемдесетгодишното робство (Ер. 25:11); седемте времена на Навуходоносор (Дан. 4:13-16); и седемте седмици, шестдесет и двете седмици и едната седмица, които заедно правят седемдесет седмици благодатно време, определено за евреите (Дан. 9:24-27) – събитията, ограничени от тези времена , са били някога само предсказани, но са се изпълнили най-точно, както са били предсказани.” (Блис, стр.74,75). Затова, когато изучаваше Библията, той намираше различни периоди от време, стигащи, според неговото разбиране, до Христовото пришествие и можеше да ги смята като “предначертани времена”, които Бог беше разкрил на Своите служители. “Скритото – казва Мойсей – принадлежи на Господа, нашия Бог, а откритото принадлежи на нас и на чадата ни до века; и Господ обясни чрез пророк Амос, че Той “няма да направи нищо, без да открие Своето намерение на слугите Си пророците” Втор. 29:29; Амос 3:7. Затова изследователите на Божието Слово могат със сигурност да очакват, че в Писанието на истината ще намерят ясно предсказани най-великите събития, които е трябвало да се изпълнят в човешката история. “Тъй като бях напълно убеден”, казва Милър, че “всичкото Писание е Боговдъхновено и полезно (2 Тим. 3:16), че никога не е идвало пророчество от човешка воля, но светите човеци са говорили от Бога, движими от Светия Дух (2 Петр. 1:21) и че беше написано за наша поука, та чрез твърдостта и утехата от Писанията да имаме надежда (Римл. 15:3), аз не можех да направя нищо друго освен да повярвам, че хронологичните части на Библията са също тъй достойни за изучаване, както и коя да е друга част от Святото Писание. Затова смятах, че в старанието си да разбера онова, което Бог бе намерил за добре да ни открие, аз в никакъв случай нямах право да пренебрегна прорческите данни.” (Блис, стр. 75). Пророчеството на Данаил 8:14 Пророчеството, което изглежда най-ясно представяше времето на Христовото пришествие, се намираше в Дан. 8:14: “До две хиляди и триста денонощия и светилището ще се очисти”. Следвайки правилото да тълкува Словото Божие чрез самото него, Милър откри,че в символичното пророчество един ден означава една година (Числа 14:34; Ез. 4:6). Той разбра, че периодът от 2300 пророчески дни или буквални години се простираше далеч след благодатното време за евреите и затова не можеше да се отнася за светилището на онова време. Споделяше общоразпространеното тогава гледище, че през християнската епоха земята била светилището и затова заключи, че очистването на светилището, предсказано в Дан. 8:14, представлява очистването на земята чрез огън при Христовото пришествие. И ако можеше да намери вярната начална точка на тези 2300 дни, тогава, мислеше си той, лесно би могло да се определи времето на Второто пришествие... С нов и още по-голям интерес и старание Милър продължи да изследва пророчествата и посвети дни и нощи на изучаването на онова, което му се виждаше толкова важно с толкова огромно значение и с всепоглъщащ интерес. В Даниил глава 8 не можа да намери никакво указание за изходната точка на 2300-та денонощия. Макар че ангел Гавриил бе натоварен да обясни видението на Даниил ,той му даде само частично обяснение. Когато пророкът гледаше ужасните преследвания, които щяха да сполетят църквата, физическите му сили го напуснаха. Не можа да издържи повече и Ангелът го остави за известно време. “Тогава аз, Даниил, примрях и боледувах няколко дни”. “И чудех се на видението, защото никой не го разбираше”. Но Бог бе заповядал на Своя пратеник: “Гаврииле, направи тоя чавек да разбере видението”. Тази поръчка трябваше да бъде изпълнена. Ето защо ангелът след известно време се върна пак при Даниил и каза: “Сега излязох да те направя способен да разбереш”; “затова размисли за работата и разбери видението” Дан. 8:27,16; 9:22, 23, 25-27. Периодът от 2300 денонощия бе важна точка във видението от осмата глава, останала неразяснена. Затова, когато ангелът възобнови обяснението, се зае главно с въпроса за времето. “Седемдесет седмици са определени за людете ти и за светия ти град....Знай, прочее, и разбери, че от излизането на заповедта да се съгради изново Ерусалим до княза Месия ще бъдат седем седмици; и за шестдесет и две седмици ще се съгради изново с улици и окоп, макар в размирни времена. И подир шестдесет и две седмици Месия ще бъде посечен... И Той ще потвърди завет с мнозина за една седмица, а в половината на седмицата ще направи да престанат жертвата и приносът”. Ангелът бе изпратен при Даниил със специалната задача да му обясни онази точка от видението в осмата глава, която не бе разбрал, а именно, сведенията за времето: “Две хиляди и триста денонощия и светилището ще се очисти”. След като ангелът бе поканил Даниил: “затова размисли за работата и разбери видението”, първите му думи по-нататък бяха: “Седемдесет седмици са определени за людете ти и за светия ти град”. Преведената тук дума “определени” значи буквално “отрязани”. Ангелът обяснява, че седемдесетте седмици, представляващи 490 години, били отрязани специално за евреите. Но от какво бяха отрязани те? Тъй като 2300 денонощия са единствения период от време, споменат в осма глава, то седемдесетте седмици трябва да бъдат отрязани от него, следователно трябва да са част от 2300 денонощия и значи двата периода трябва да започнат едновременно. Според обяснението на ангела седемдесетте седмици трябваше да започнат от времето, когато се издаде заповедта за повторното съграждане на Ерусалим. Ако можеше да се открие началната дата на тази заповед, тогава би могло да се установи началото на големия период от 2300 денонощия. Тази заповед се намира в седмата глава на книгата Ездра, от 12 до 16 стихове. Тя е издадена в завършен вид от Артаксеркс, цар на Персия, в 457 година пр. Хр. Но в Ездра 6:14 се казва, че домът Господен в Ерусалим е бил съграден ”според заповедта (указа) на персийския цар Кир, Дарий и Артаксеркс.” Тримата царе, като съчиниха, потвърдиха и допълниха указа, му придадоха пълна валидност, както изискваше пророчеството, за да отбележи началото на 2300 денонощия. Като се вземе за начална дата на заповедта 457 година пр. Хр., когато указът бе напълно завършен, се установява, че всяка подробност от пророчеството за седемдесетте седмици се е изпълнила. “От излизането на заповедта да се съгради изново Ерусалим до княза Месия ще бъдат седем седмици; и за шестдесет и две седмици ще се съгради отново” – значи всичко 69 седмици или 483 години. Указът на Артаксеркс е влязъл в сила през есента на 457 година пр. Хр. Пресметнати от тази дата, 483-те години стигат до 27 година след Хр. По това време се е изпълнило и пророчеството. Думата “Месия” означава “Помазаният”. През есента на 27 година сл. Хр. Христос е бил кръстен от Йоан и помазан от Светия Дух. Апостол Петър свидетелства, че “Бог Го помаза със Светия Дух и със сила” .Деян. 10:38. И сам Спасителят заяви: “Духът на Господа е на Мене, защото Ме е помазал да благовествам на сиромасите” Лука 4:18. След кръщението Му в реката Йордан от Йоан Кръстител Той отиде в Галилея, “и проповядваше Божието благовестие, казвайки: ‘Времето се изпълни’” Марко 1:14,15. “И Той ще потвърди завет с мнозина за една седмица”. Споменатата тук “седмица” е последната от седемдесетте; това са последните седем години от специално определения за евреите период от време. През него – от 27 до 34 година сл. Хр., Исус, отначало лично, а след това и чрез Своите ученици, отправяше поканата на евангелието специално към евреите. Когато апостолите тръгнаха с благата вест за царството, напътствията на Спасителя бяха: “Не пътувайте към езичниците и в самарийски град не влизайте; но по-добре отивайте при изгубените овци от Израилевия дом”. Мат. 10:5,6. “ В половината на седмицата ще направи да престанат жертвата и приносът”. В 31 година сл. Хр., три години и половина след Неговото кръщение, Господ бе разпънат. С тази велика, принесена на Голгота жертва приключи системата на жертвоприношения, посочвала в течение на четири хиляди години Божия Агнец в бъдещето. Символът бе срещнал своя образ и сега трябваше да престанат всички жертви и приноси, изисквани от системата на церемониалния закон. Специално определените за евреите седемдесет седмици или 490 години изтичаха, както видяхме, в 34-та година сл. Хр. По това време, с решението на Синедриона, еврейската нация запечата отхвърлянето на евангелието чрез мъченическата смърт на Стефан и преследването на Христовите последователи. Спасителната вест нямаше повече да се ограничава само между избрания народ и започна да се проповядва по света.Учениците, принудени от гоненията, бягаха от Ерусалим, обикаляха и разгласяваха благовестието. “Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше Христа”. Ръководен от Бога, Петър разкри евангелието на началника в Кесария – богобоязливия Корнилий, а спечеленият за вярата в Христос ревностен Павел бе натоварен да занесе благата вест”далеч между езичниците” (Деян. 8:4,5; 22:21). Така всяка подробност от пророчествата е била най-точно изпълнена – началото на седемдесетте седмици е вън от всяко съмнение в 457 година пр. Хр., а краят – 34 г. сл. Хр. От тази дата вече не е трудно да се намери и краят на 2300 денонощия. Тъй като сдемдесетте седмици – 490 денонощия, са отрязани от 2300 денонощия, остават още 1810 денонощия. Значи след края на 490-те дни остават още 1810 денонощия. Пресметнати от 34 г. сл. Хр., останалите 1810 години стигат до 1844 г. сл. Хр. Следователно 2300 денонощия от Дан. 8:14 свършват през 1844 год. След приключването на този голям пророчески период светилището, според свидетелството на Божия ангел, трябва да се “очисти”. Така времето на очистването на светилището – което, както почти всички вярваха, че трябваше да стане във времето на пришествието – бе определено точно. Милър и неговите сътрудници вярваха в началото, че 2300 денонощия трябваше да свършат през пролетта на 1844 год., докато пророчеството посочва есента на същата година. Погрешното разбиране на тази точка предизвика разочарование и объркване у приелите по-ранната дата за идването на Господа. Но това ни най-малко не повлия на силата на аргументите, доказващи, че 2300 денонощия свършват в 1844 год. и че великото събитие, представено като очистването на светилището, трябваше да стане тогава. Задължението да разкажеш на другите Отдал се на изучаване на Писанието, за да докаже, че то е откровение от Бога, Милър ни най-малко не е предполагал, че ще стигне до това заключение....Но доказателството от Писанието беше твърде ясно и твърде силно, за да бъде отхвърлено. Беше посветил две години на изучаване на Библията, когато през 1818 г. стигна до тържественото убеждение, че след около 25 години Христос ще се яви за избавлението на Своя народ. “Не е нужно, казва Милър, да говоря за изпълнилата сърцето ми радост пред възхитителната перспектива, която се откриваше, или пък за горещия копнеж на душата ми и аз да участвам във веселието на изкупените. Сега Библията се превърна в нова книга за мен. Тя стана наистина наслада за ума ми; Всичко неясно, тайнствено и тъмно в нейните учения сега бе разпръснато от силната светлина, огряла ме от свещените й страници. И, о , как светла и славна се появи истината! Всички противоречия и несъответствия, откривани преди в Писанията, изчезнаха и макар че имаше още доста текстове, за които ми липсваше пълно разбиране, все пак толкова много светлина бе изгряла, за да осветли затъмнения ми дотогава ум, че сега, при изучаването на Писанията аз изживявах такъв възторг, какъвто никога не вярвах, че бих могъл да изпитам”. (Блис стр. 76,77). “С тържественото убеждение, че такива величествени събития, каквито бяха предсказани в Свещеното Писание, трябваше да се изпълнят в разстояние на едно толкова кратко време, пред мен се представи с голяма сила въпросът за моя дълг към света, като се имаха предвид доказателствата, повлияли душата ми.” Блис, стр. 81. Реформаторът не можеше да не приеме за свой дълг да предаде и на другите получената светлина. Очакваше да срещне опозиция от страна на безбожните, но бе напълно уверен, че всички християни щяха да се зарадват на надеждата да посрещнат Спасителя, Когото изповядваха, че обичат. Едистветото му опасение бе, че в голямата си радост за скорошното славно освобождение биха приели учението, без да изследват достатъчно текстовете от Писанието, доказващи тази истина. Затова се бавеше да ги обяви, да не би, ако се заблуждаваше, да заблуди и други. Това го накара да провери още един път доказателствата и да изследва внимателно всяка трудност за ума си. Откри, че всички възражения изчезваха пред светлината на Божието Слово, както мъглата се стопява от слънчевите лъчи. След пет години изследване бе убеден напълно в правилността на твърдението си. И сега с нова сила почуства дълга да запознае другите с онова, което вярваше, че Писанието така ясно учи..... Той започна да разпространява възгледите си частно, когато му се удадеше случай, и се молеше някой проповедник да съзнае необходимостта и да се посвети на тяхното разпространение. Но не можеше да заглуши в сърцето си убеждението, че при проповядването на предупреждението лично трябва да изпълни дълга си. В мисълта му постоянно изпъкваха думите: “Иди и кажи това на света; ще изискам тяхната кръв от ръката ти”. Девет години чака, а на душата му постоянно тежеше това бреме, докато през 1831 г. за пръв път изложи гласно основанията за своята вяра. Началото на едно религиозно събуждане Само поради молбите на братята си по вяра, в чиито слова чуваше Божия зов,Милър се реши да изложи официално възгледите си. Бе вече петдесетгодишен, несвикнал да говори публично и потиснат от чуството, че не е способен за предстоящото дело. Но още отначало старанията му за спасението на души бяха благословени по забележителен начин. Първата му сказка бе последвана от религиозно пробуждане, при което се покаяха тринадесет цели семейства, с изключение на две личности от тях. Веднага го помолиха да говори и на други места и почти навсякъде следваше съживяване на Божието дело. Грешниците се променяха духовно, християните бяха подбуждани към по-голямо посвещение и деисти и невярващи признаваха истините на Библията и християнската религия. Онези, сред които работеше, свидетелстваха: “Той спечелва една класа хора, които не се поддават на влиянието на други мъже.” (Блис, стр.138). Проповядването му бе организирано така,че да събуди общественото мнение за разбиране на великите неща в религията и да обуздае постоянно развиващия се по онова време светски начин на живот. Като резултат от проповядването му, почти във всеки град десетки хора приемаха вярата, а на някои места дори и стотици. Протестанските църкви от почти всички вероизповедания бяха отворени за него. Той имаше неизменно правило да не говори никъде, където не е поканен,и все пак скоро бе невъзможно да задоволи дори и половината от молбите, с които го отрупваха. Прояви на Божествено благословение Много хора, неприемащи възгледите за точното време на му и в нужда от приготовление. В някои големи градове дейността му правеше много силно впечатление. Продавачи на спиртни напитки изоставяха търговията и превръщаха кръчмите си в салони за събрания; игрални заведения се закриваха; невярващи, деисти, универсалисти и най-пропаднали злодеи, някои от които с години не бяха стъпвали на богослужение, се преобразяваха. Различните църковни общества в различни градски квартали имаха почти всеки час от деня молитвени събрания, делови хора се събираха по обед за молитви и хваления. Не екстравагантна или сантиментална възбуда, а почти всеобща тържественост бе обхванала умовете на хората. Неговата дейност, подобно на тази на първите реформатори, убеждаваше повече разума и подбуждаше съвестта, отколкото чуствата. През 1833 г. Милър получи от баптистката църква, на която бе член, позволение да проповядва. Голям брой проповедници от неговото общество одобряваха делото му и той продължаваше да работи. Пътуваше и проповядваше непрекъснато, макар че дейността му се ограничаваше главно в Нова Англия и Средните щати. Години наред покриваше всички разноски от собствената си кесия и никога след това не получаваше достатъчно, за да възстанови дори пътните си разноски до различните места, където биваше поканен. Така публичната му работа не само, че не носеше печалба, но и беше за сметка на имуществото му, което през този период от неговия живот намаляваше постоянно. Той беше баща на голямо семейство, но тъй като всички се задоволяваха с малко и бяха трудолюбиви, имотът му бе достатъчен, както за тяхната, така и за неговата издръжка. Последното знамение През 1833 г., две години, след като бе започнал да проповядва официално доказателствата за скорошното идване на Христос, се появи последното от знаменията, обещани от Спасителя като предвестници на Неговото второ пришествие. Исус бе казал: “Звездите ще падат от небето,” Мат. 24:29, а Йоан , като видя във видение събитията, които трябваше да известяват Божия ден, заяви в Откровението: “Небесните звезди паднаха на земята , като когато смоковница, разклащана от силен вятър, мята неузрелите си смокини” Откр. 6:13.Това предсказание се изпълни поразително точно чрез големия метеоритен дъжд на 13 ноември 1833 год. Той представляваше най-обширната и удивителна картина на падащи звезди, известна някога. “Целият небосвод над Съединените щати бе в продължение на няколко часа в огнено движение! Никога от заселването на тази страна не е имало подобно природно явление, което да е било наблюдавано с такова голямо удивление от една част от населението и с такъв ужас и тревога от друга..” “Неговото великолепие и ужасяваща красота и днес още са свежи в паметта на много хора.....Никога на земята не е падал дъжд, по-гъст от този метеоритен, който се виждаше по всички небесни посоки.. С една дума, целият небосвод изглеждаше в движение....Това представление, както го описва списанието на професор Силман, е било наблюдавано в цяла северна Америка....При съвършено и чисто небе, от 2 часа среднощ до настъпването на дневната светлина се наблюдаваше непрекъснатата игра на ослепително блестящи небесни тела по цялото небе." (Р.М.Дивънс, “Американския прогрес” или “Великите събития на най-великото столетие” глава 28, част 1-5). В Нюйоркския “Търговски журнал” от 14 ноември 1833 г. се появи подробна статия за чудното природно явление, в което се съдържа следното изявление: “Никой философ или учен не е съобщавал нито писмено, нито устно за такова явление като това от вчера сутрин. Преди 1800 години един пророк го бе предсказал точно, стига само да се постараем да разбираме под звездопадане падане на звезди.... в единствено възможния смисъл, в който може да бъде единствено истинно.” Така се появи и последното от онези знамения за Неговото идване, за които Исус беше казал на учениците Си: “Също така и вие, когато видите всичко това, да знаете, че Той е близо при вратата” Мат 24:33. След тези знамения Йоан видя следващото голямо, надвиснало събитие – небесата да се отдръпват като свитък, докато земята се разтърсва и всяка планина и остров се преместват от местата си, а нечестивите търсят да избягат, ужасени от присъствието на Човешкия Син. Откр. 6:12-17. За много от очевидците звездопадането бе предсказание за идващия съд, “един страшен образец, един сигурен предвестник, един милостив знак за онзи велик и ужасен ден” (“Старият селянин” , портландски “Вечерен осведомител”, 26 септември 1833 г.).По този начин вниманието на хората бе насочено към изпълнението на пророчеството и много от тях бяха подбудени да обърнат внимание на предупреждението за второто пришествие.... Библията и само Библията Уилям Милър притежаваше големи умствени способности, развити допълнително чрез размисъл и изучаване. Към тях се прибави мъдростта от небето, тъй като той бе свързан с Източника на мъдростта. Бе истински ценен човек, когото уважаваха и оценяваха навсякъде, където се държеше на честността на характера и на нравснвените достойнства. Съчетаваше сърдечна любезност с християнско смирение и пълно самообладание, бе внимателен към всички, готов да изслуша мнението на другите и да обсъжда приведените от тях доказателства. Безстрастно и без вълнение проверяваше чрез Божието Слово всички теории и учения. Неговата здрава мисъл му помагаше да оборва заблудите и да изобличава лъжите. И все пак не можа да продължи делото си без жестока съпротива. Както и при по-ранните реформатори, представяните истини не бяха благосклонно приети от популярните след народа учители. Тъй като не можеха да потвърдят становището си чрез Писанието, те бяха принудени да търсят подкрепа в изказванията и ученията на човеците, в преданията на отците. Но проповедниците на адвентната истина приемаха Словото Божие като единственото свидетелство. “Библията и само Библията!” – бе техния лозунг. Липсата на Библейски доказателства бе заместена с присмеха и подигравките на противниците им. Време, средства и таланти се употребяваха, за да се злепоставят тези, чието единствено прегрешение бе , че с радост очакват връщането на своя Господ и се стремят да живеят свято и да увещават и другите да се приготвят за Неговото явление. Причинителят на всичкото зло се опитваше не само да работи против действието на адвентната вест, но дори да погуби вестителя. Милър прилагаше на практика Библейската истина, като въздействаше върху сърцата на слушателите си, изобличаваше греховете и смущаваше самодоволството им. Простите му, ясни, уместни думи разпалваха тяхната враждебност. Опозицията срещу неговата вест, проявена от църковни членове, насърчаваше по-долните класи на народа да отиват още по-далеч; а враговете крояха планове да отнемат живота му на излизане от събранието. Но в тълпата се намираха свети ангели. Един от тях, в образа на човек, хвана ръката на Божия служител и го изведе безопасно изсред разгневената тълпа, защото още не бе завършил делото си. А Сатана и неговите пратеници останаха разочаровани. Въпреки съпротивата обаче интересът към адвентната вест продължи да расте. От дузини и стотици събранията се умножиха на хиляди. Значително нарастнаха различните църкви; но след известно време се появи дух на съпротива дори и срещу новообърнатите, и църквите започнаха да предприемат дисциплинарни мерки срущу споделящите Милъровите възгледи. Този факт предизвика реформаторът да направи писмено обръщение към християните от всички деноминации, в които настояваше да се докаже чрез Библията, ако ученията му са фалшиви. “Какво сме повярвали ние, казваше той, което да не ни е заръчано да вярваме от Словото Божие, което, както самите вие признавате, е правилото, и то единственото правило за вярата и за живота ни? Какво сме направили, което да предизвика такива жестоки обвинения от амвона и в пресата срещу нас и да ви дава справедлив повод да ни изключвате нас (адвентистите) от вашите църкви и общества?” “Ако не сме прави, моля посочете ни в какво грешим. Посочете ни от Словото Божие, че сме в заблуда; понесохме достатъчно подигравки; чрез тях няма да бъдем убедени, че нямаме право; само Словото Божие може да промени възгледите ни. Заключенията си направихме с размисъл и молитва, като намерихме доказателствата в Свещеното Писание” (Блис, стр. 250-252). Различни отговори Защо проповядването и учението за Христовото второ идване бяха посрещнати в църквата с неодобрение? Докато идването на Господа носи ужас и гибел за безбожните, за праведните носи радост и надежда. Тази велика истина служила за утеха на Божиите верни през всичките времена. Защо сега тя, както и авторът й, бяха станали за Неговия народ “камъкът, о който да се спъват и канара, в която да се съблазняват”? Нали сам Спасителят бе дал на учениците Си обещанието: “И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, тъй щото, където съм Аз, да бъдете и вие.” Йоан 14:3. Предвиждайки самотността и мъката на последователите Си, именно състрадателният Изкупител, натовари ангели да ги утешават с уверението, че лично ще дойде втори път, и то точно така, къкто се бе възнесъл във висините. Докато учениците се взираха в небето, за да видят за последен път Онзи, Когото обичаха, вниманието им бе привлечено от думите: “Галелияни, защо стоите, та гледате към небето? Този Исус, Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде, както Го видяхте да отива на небето.” Деян. 1:11. Вестта на ангелите отново разпали в тях огъня на надеждата. Учениците “се върнаха в Ерусалим с голяма радост. И бяха постоянно в храма, хвалещи и благославящи Бога”. Лука 24:52,53. Радваха се не защото Исус се бе отделил от тях и ги бе оставил сами в борбата с изпитанията и изкушенията на света, а защото получиха уверението на ангела, че Исус пак ще дойде. Възвестяването на Христовото идване трябва и сега да бъде блага вест за голяма радост, както тогава, когато бе предадено от ангелите на витлеемските овчари. Всички, обичащи истински Спасителя, не могат да не приветстват с възторг основаната на Словото Божие вест, че Този, Който е центърът на надеждата им за вечен живот, ще дойде пак – и не както при първото Си идване, за да бъде подиграван, презиран и отхвърлен, а в сила и слава, за да спаси народа Си. Точно онези, които не обичат Спасителя, желаят Той да не дойде. И не може да има по-основателно доказателство, че църквите са се отделили от Бога, от чуствата на раздразненост и враждебност, възбудени от тази небесна вест. Приемащите адвентното учение съзнаваха необходимостта от покаяние и смирение пред Бога. Мнозина дълго се бяха клатушкали насам-натам между Христос и света; сега чустваха, че е време да заемат твърдо становище....Християните се пробуждаха за нов духовен живот. Схващаха, че времето е кратко, и че онова, което трябва да направят за ближните си, трябва да го свършат бързо. Земното отстъпваше на заден план, вечността като че се разкриваше пред тях и всички неща, отнасящи се за вечното блаженство или мъки на душата, изключваха всеки временен въпрос. Божият дух ги владееше и даваше голяма сила на сериозните им апели както към братята, така и към грешниците, да се приготвят за Божия ден. Мълчаливото свидетелство на техния всекидневен живот бе постоянен упрек за формалните и непосветени църковни членове. Те не желаеха да им се пречи на ламтежа за удоволствия, трупане на пари и светски почести. Ето така произлезе враждебността и съпротивата срещу адвентната истина и срещу онези, които я прогласява. Изследването отхвърлено Тъй като доказателствата на пророческите периоди се оказаха непоклатими, противниците се стараеха да попречат на изследването по този въпрос, като учеха, че пророчествата били запечатани.... Проповедници и народ заявяваха, че Данииловите пророчества и Откровението били неразбираеми тайни. Но Христос бе насочил вниманието на учениците Си към думите на пророк Даниил относно събитията, които щяха да се сбъднат в тяхното време, казвайки: “Който чете, нека разбира.” Мат. 24:15. А на твърдението, че Откровението било неразбираема тайна противоречи самото заглавие на книгата: “Откровение от Исуса Христа, което Му даде Бог, за да покаже на слугите Си онова, което има да стане скоро....Блажен, който прочита, и ония, които слушат думите на това пророчество и пазят написаното в него; защото времето е близо”. Откр. 1:1-3..... Как се осмеляват хората да учат, че Откровението е тайна отвъд човешкото разбиране, като имат Божието свидетелство? То е разкрита тайна, отворена книга. Изучаването му насочва мислите към пророчеството на Даниил. И двете книги съдържат важни указания, дадени от Бога на хората, за събитията в края на световната история. На Йоан бяха разкрити дълбоки и вълнуващи картини от опита на църквата. Той видя действителността, опасностите, борбите и окончателното освобождаване на Божия народ. Записа последните вести, които трябваше да предизвикат узряването на земната жетва като снопове за небесната житница или като снопове за унищожаващия огън. Бяха му разкрити извънредно важни неща, особено за последната църква, та онези, които биха се обърнали от заблудата към истината, да бъдат осведомени за предстоящите опасности и борби. Никой не бива да остане в тъмнина относно идващите съдби на земята. А защо тогава е това всеобщо невежество за една тъй важна част от Свещеното Писание? Откъде идва всеобщото нежелание за изследване на неговите учения? Това е резултат от един добре обмислен план на княза на тъмнината да скрие от хората всичко, разкриващо неговите измами. Точно поради тази причина Христос, авторът на Откровението, като предсказа съпротивата срещу изучаването на Откровението, изговаря едно благословение за всички, които четат, слушат и спазват думите на пророчеството. “Великата борба” стр. 193-210. Въпроси за изучаване
2. Какъв метод на изучаване използваше Милър при изследване на Библията? 3. До какви пагубни резултати води доктрината за общосветското покаяние? 4. С какво текста в Дан. 8:14 е особено значим? 5. Милър достигна до свързване на очистването на светилището с второто идване на Христос. Кой общоприет възглед го заблуди? 6. Как и кога Исус стана “Помазаният”? Как и кога престанаха “жертвата и приноса”? 7. Как тези събития се оказват важни за пророческия период от 2300 денонощия от Дан. 8:14? 8. Седем години Милър усърдно изучаваше Библията. Колцина се запознаха с първите изследвания? Колко им обърнаха внимание ? 9. Коя беше причината за колебанието на Милър да започне да проповядва? 10. По какво си приличаха проповядвянето на Милър и ранните реформатори? 11. Защо проповедите на Милър, като тези на реформаторите, предизвика опозицията на “известни релитиозни учители”? Как тези учители компенсират недостатъчните си Библейски аргументи? 12. Защо проповядвянето на второто идване на Христос не беше приветствано от църквите? Как същите проповеди засегнаха тези, които ги приемаха? 13. От какво са предпазени тези, които четат, слушат и съблюдават думите на пророчествата от Откровението? Каталог: KNIGI KNIGI -> 50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога” KNIGI -> Ако животните можеха да говорят KNIGI -> Аллах моят Отец? Или пътят ми от Корана до Библията Билкис Шейх Издава Мисионерско сдружение «Мисия за България» KNIGI -> Ние искаме само твоята душа KNIGI -> Книга първа: древни легенди I. Седемте велики тайни на Космоса Пролог: Легенда за космическата мисъл KNIGI -> Без граници д-р Стоун Един друг свят само чака да натиснете вярното копче KNIGI -> Калифорнийски млекар, който е основател на Интернационалното Общение на бизнесмените, вярващи в Пълното Евангелие KNIGI -> Божиите генерали KNIGI -> Приятелство с бога нийл Доналд Уолш Изтегляне 1.35 Mb. Сподели с приятели:
|