Хронологията на живота на исус христос според четирите евангелия”

34 Затова, не се безпокойте за утре, защото утрешния ден ще се безпокои за себе си. Доста е на деня злото, което му се намери.

1 Не съдете, за да не бъдете съдени.

2 Защото с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят, и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери.

3 И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не внимаваш на гредата в твоето око?

4 Или как ще речеш на брата си, остави ме да извадя съчицата из окото ти; а ето гредата в твоето око?

5 Лицемерецо, първо извади гредата от твоето око, и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата от братовото си око.

6 Не давайте свято нещо на кучетата, нито хвърляйте бисерите си пред свините, да не би да ги стъпчат с краката си и се обърнат да ви разкъсат.

7 Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори,

8 защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на тогова, който хлопа, ще се отвори.

9 Има ли между вас човек, който, ако му поиска син му хляб, ще му даде камък?

10 или, ако поиска риба, да му даде змия?

11 И тъй, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на чадата си, колко повече Отец ви, Който е на небесата, ще даде добри неща на тия, които искат от Него!

12 И тъй, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях; защото това е същината на закона и пророците.

13 Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през тях.

14 Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са ония, които ги намират.

15 Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас с овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители.

16 От плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репеи?

17 Също така, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове.

18 Не може добро дърво да дава лоши плодове; или лошо дърво да дава добри плодове.

19 Всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и се хвърля в огън.

20 И тъй, от плодовете им ще ги познаете.

21 Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата.

22 В онзи ден мнозина ще Ми рекат: Господи! Господи! не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонвахме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела?

23 Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; Махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие.

24 И тъй, всеки, който чуе тия Мои думи и ги изпълнява, ще се оприличи на разумен човек, който е построил къщата си на канара;

25 и заваля дъждът, придойдоха реките, духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; но тя не падна, защото бе основана на канара.

26 И всеки, който чуе тези Мои думи и не ги изпълнява, ще се оприличи на неразумен човек, който построи къщата си на пясък;

27 и заваля дъждът, придойдоха реките и духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; и тя падна, и падането й бе голямо.

28 И когато свърши Исус тия думи, народът се чудеше на учението Му;

29 защото ги поучаваше като един, който има власт, а не като техните книжници.

1 А когато слезе от хълма, последваха Го големи множества.

17 И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място; спряха се там и голямо множество от учениците Му и голяма навалица от люде от цяла Юдея и Ерусалим, и от тирското и сидонското крайморие, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;

18 тоже и измъчваните от нечисти духове се изцеляваха.

19 И целият народ се стараеше да се допре до Него, защото сила излизаше от Него и изцеляваше всичките.

20 И Той повдигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.

21 Блажени, които гладувате сега; защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.

22 Блажени сте, когато ви намразят човеците, и когато ви отлъчват от себе си и ви похулят и отхвърлят името ви като лошо, поради Човешкия Син;

23 възрадвайте се в оня ден и заиграйте, защото ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така правеха на пророците.

24 Но горко на вас богатите; защото сте приели вече утехата си.

25 Горко на вас, които сега сте наситени; защото скоро ще изгладнеете. Горко на вас, които сега се смеете; защото ще жалеете и ще плачете.

26 Горко на вас, когато всички човеци ви захвалят; защото бащите им така правеха на лъжепророците.

27 Но на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тия, които ви мразят,

28 благославяте тия, които ви кълнат, молете се за тия, които ви правят пакост.

29 На този, който те плесне по едната буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горното дреха, не отказвай и ризата си.

30 Дай на всеки, който ти поиска; и не изисквай нещата си от този, който ги отнема.

31 И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.

32 Понеже ако обичате само ония, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.

33 И ако правите добро само на ония, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците правят същото.

34 И ако заемате само на тия, от които се надявате да вземете, каква благодарност ви се пада? Защото и грешни на грешни заемат, за да вземат назад равното.

35 Но вие обичайте неприятелите си, правете добро, и заемайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния; защото Той е благ към неблагодарните и злите.

36 Бъдете [прочее] милосърдни, както и Отец ваш е милосърден.

37 Не съдете и няма да бъдете съдени; не осъждайте и няма да бъдете осъждани; прощавайте и ще бъдете простени;

38 давайте и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазухата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.

39 Рече им една притча: Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма?

40 Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенствува ще бъде като учителя си.

41 И защо гледаш съчицата в окото на брат си, а не забелязваш гредата в твоето око?

42 Или как можеш да речеш на брат си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти; когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо, първо извади гредата от своето око, и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в братовото ти око.

43 Защото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод.

44 Понеже всяко дърво от своя плод се познава; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.

45 Добрият човек от доброто съкровище на сърдцето си изнася доброто; а злият човек от злото си съкровище изнася злото; защото от онова, което препълва сърдцето му, говорят неговите уста.

46 И защо Ме зовете, Господи, Господи! И не вършите това, което казвам?

47 Всеки, който идва при Мене и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.

48 Прилича на човек, който като построи къща, изкопа и задълбочи, и положи основа на канара; и когато стана наводнение, реката се устреми върху оная къща, но не можа да я поклати, защото беше здраво построена.

49 А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа; върху която се устреми реката, и на часа рухна; и срутването на оная къща беше голямо.

5 А когато влезе в Капернаум, един стотник дойде при Него и Му се молеше, казвайки:

6 Господи, слугата ми лежи у дома парализиран, и много се мъчи.

7 Той му казва: Ще дойда и ще го изцеля.

8 Стотникът в отговор Му рече: Господи, не съм достоен да влезеш под стряхата ми; но кажи само една дума, и слугата ми ще оздравее.

9 Защото и аз съм подвластен човек и имам подчинени на мен войници; и казвам на този: Иди, и той отива; и на друг: Дойди, и той дохожда; а на слугата си: Стори това, и го струва.

10 Исус, като чу това, почуди се, и рече на ония, които идеха изподире: Истина ви казвам, нито в Израил съм намерил толкова вяра.

11 Но казвам ви, че мнозина ще дойдат от изток и запад, и ще насядат с Авраама, Исаака и Якова в небесното царство;

12 а чадата на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

13 Тогава Исус рече на стотника: Иди си; както си повярвал, така нека ти бъде. И слугата оздравя в същия час.

1 След като свърши всичките Свои речи към людете, които Го слушаха*, Исус влезе в Капернаум.

2 А на някой си стотник слугата, който му беше мил, боледуваше на умиране.

3 И като чу за Исуса, изпрати до Него някои юдейски старейшини да Го помолят да дойде и оздрави слугата му.

4 Те, прочее, дойдоха при Исуса и Му се молеха усърдно, като казваха: Той заслужава да му сториш това;

5 защото обича нашият народ, и той ни е построил синагогата.

6 А когато Исус вървеше с тях и не беше вече далеч от къщата, стотникът изпрати до Него приятели да Му кажат: Господи, не си прави труд; защото не съм достоен да влезеш под стряхата ми;

7 затова нито счетох себе си достоен да дойда при Тебе; кажи само дума, и слугата ми ще оздравее.

8 Защото и аз съм човек поставен под власт, и имам подчинени на мен войници; и казвам на един: Иди; и той отива; и на друг: Дойди; и дохожда; и на слугата си: Направи това; и го прави.

9 Като чу това, Исус му се почуди; обърна се и рече на вървящия подир Него народ: Казвам ви, нито в Израил съм намерил толкова вяра.

10 И когато изпратените се върнаха в къщата, намериха слугата оздравял.

27 И когато Исус си отиваше оттам, подир Него вървяха двама слепи, които викаха, казвайки: Смили си за нас, Сине Давидов!

28 И като влезе в къщи, слепите се приближиха до Него; и Исус им каза: Вярвате ли, че мога да сторя това? Казват Му: Вярваме, Господи.

29 Тогава Той се допря до очите им, и рече: Нека ви бъде според вярата ви.

30 И очите им се отвориха. А Исус им заръча строго, като каза: Внимавайте никой да не знае това.

31 А те, като излязоха разгласиха славата Му по цялата оная страна.

32 И когато те излизаха, ето, доведоха при Него един ням човек, хванат от бяс.

33 И след като бе изгонен бесът, немият проговори; и множествата се чудеха и думаха: Никога не се е виждало такова нещо в Израиля.

34 А фарисеите казваха: Чрез началника на бесовете Той изгонва бесовете.

35 Тогава Исус обикаляше всичките градове и села и поучаваше в синагогите им и проповядваше благовестието на царството; и изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ.

1 И скоро след това Исус ходеше по градове и села да проповядва и да благовестява Божието царство; и с Него бяха дванадесетте ученика,

2 и някои жени, които бяха изцелени от зли духове и болести; Мария, наречена Магдалина, от която бяха излезли седем бяса,

3 и Иоана жената на Иродовия настойник Хуза и Сусана, и много други, които им услужваха с имота си.
51. Възкресението на сина на вдовицата в Наин: Лука 7:11-17

11 А скоро след това, Исус отиде в един град, наречен Наин; и с Него вървяха учениците Му и едно голямо множество.

12 И когато се приближи до градската порта, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, която беше и вдовица; и с нея имаше голямо множество от града.

13 И Господ, като я видя, смили се за нея и рече й: Недей плака.

14 Тогава се приближи и се допря до носилото; а носачите се спряха. И рече: Момче, казвам ти, стани.

15 И мъртвият се повдигна и седна, и почна да говори. И Исус го даде на майка му.

16 И страх обзе всички, и славеха Бога, казвайки: Велик пророк се издигна между нас; и Бог посети Своите люде.

17 И това, което казваха, се разнесе за Него по цяла Юдея и по цялата околност.

22 Тогава доведоха при Него един хванат от бяс, сляп и ням; и го изцели, тъй щото немият и проговори и прогледа.

23 И всичките множества се смаяха и думаха: Да не би Този да е Давидовият син?

24 А фарисеите, като чуха това, рекоха: Тоя не изгонва бесовете, освен чрез началника на бесовете, Веелзевула.

25 А Исус, като знаеше техните помисли, рече им: Всяко царство , разделено против себе си, запустява; и никой град или дом, разделен против себе си няма да устои.

26 Ако Сатана изгонва Сатана, той се е разделил против себе си; тогава как ще устои неговото царство?

27 При това, ако Аз чрез Веелзевула изгонвам бесовете, чрез кого ги изгонват вашите възпитаници? Затова, те ще ви бъдат съдии.

28 Но ако Аз чрез Божият Дух изгонвам бесовете, то Божието царство е дошло върху вас.

29 Или как може да влезе някой в къщата на силния човек и да му ограби покъщнината, ако първо не върже силния? - тогава ще ограби къщата му.

30 Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира с Мене, разпилява.

31 Затова ви казвам: Всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа няма да се прости.

32 И ако някой каже дума против Човешкият Син, ще му се прости; но ако някой каже дума против Светия Дух, няма да му се прости, нито в тоя свят*, нито в бъдещия.

33 Или направете дървото добро, и плода му добър; или направете дървото лошо, и плода му лош; защото от плода се познава дървото.

34 Рожби ехидни! Как можахте да говорите добро, като сте зли? Защото от онова, което препълва сърцето, говорят устата.

35 Добрият човек от доброто си съкровище изважда добри неща; а злият човек от злото си съкровище изважда зли неща.

36 И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден.

37 Защото от думите си ще се оправдаеш, и от думите си ще се осъдиш.

38 Тогава някои от книжниците и фарисеите Му отговориха, казвайки: Учителю, искаме да видим знамение от Тебе.

39 А Той в отговор им рече: Нечестиво и прелюбодейно поколение иска знамение, но друго знамение няма да му се даде, освен знамението на пророк Иона.

40 Защото, както Иона беше в корема на морското чудовище три дни и три нощи, така и Човешкият Син ще бъзе в сърцето на земята три дни и три нощи.

41 Ниневийските мъже ще се явят на съда с това поколение и ще го съдят, защото те се покаяха чрез Ионовата проповед; а ето, тука има повече от Иона.

42 Южната царица ще се яви на съда с това поколение и ще го осъди, защото тя дойде от краищата на земята, за да чуе Соломоновата мъдрост; а, ето, тука има повече от Соломона.

43 Когато нечистият дух излезе из човека, той минава през безводни места да търси покой, и не намира.

44 Тогава казва: Ще се върна в къщата си отгдето съм излязъл. И, като дойде намира я празна, пометена и наредена.

45 Тогава отива и взема при себе си седем други духове, по зли от него, и като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото. Също така ще бъде и на това нечестиво поколение.

20 И дохожда в една къща; и пак се събира народ, така щото те не можаха нито хляб да ядат.

21 А своите Му, като чуха това, излязоха, за да Го хванат; защото казваха, че не бил на Себе Си.

22 И книжниците, които бяха слезли от Ерусалим, казваха, че Той има Веелзевул, и че изгонва бесовете чрез началника на бесовете.

23 Но Той като ги повика, казваше им с притчи: Как може Сатана да изгонва Сатана?

24 Ако едно царство се раздели против себе си, това царство не може да устои.

25 И ако един дом се раздели против себе си, тоя дом не ще може да устои.

26 И ако Сатана е въстанал против себе си, и се е разделил, той не може да устои, но дошъл му е краят.

27 Обаче, никой не може да влезе в къщата на силния човек, да ограби покъщнината му, ако първо не върже силния, и тогава ще ограби къщата му.

28 Истина ви казвам, че всичките грехове на човешкия род ще бъдат простени, и всичките хули, с които биха богохулствали:

29 но ако някой похули Светия Дух, за него няма прошка до века, но е виновен за вечен грях.

30 Това рече Той, защото казваха: Има нечист дух.

14 Веднъж Той изгонваше един ням бяс; и като излезе бесът, немият проговори и народът се почуди.

15 А някои от тях рекоха: Чрез началника на бесовете, Веелзевул, изгонва бесовете.

16 А други, изпитвайки Го, искаха от Него знамение от небето.

17 Но Той, като знаеше техните помисли, каза им: Всяко царство разделено против себе си, запустява, и дом разделен против себе си* пада.

18 Така също, ако Сатана се раздели против себе си, как ще устои царството му? Понеже казвате, че изгонвам бесовете чрез Веелзевул.

19 И ако Аз чрез Веелзевул изгонвам бесовете, вашите синове чрез кого ги изгонват? Затова, те ще ви бъдат съдии.

20 Но ако Аз с Божия пръст изгонвам бесовете, то Божието царство е достигнало до вас.

21 Когато силният въоръжен човек пази двора си, имотът му е в безопасност.

22 Но когато един по-силен от него нападне и му надвие, взема му всичкото оръжие, на което се е надявал, и разподеля каквото грабне от него.

23 Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира заедно с Мене, той разпилява.

24 Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места и търси спокойствие; и като не намери, казва, ще се върна в къщата си откъдето съм излязъл.

25 И като дойде, намира я пометена и наредена.

26 Тогава отива и взема със себе си седем други духове, по-зли от него, и като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото.

27 Когато говореше това, една жена от множеството със силен глас Му рече: Блажена утробата, която Те е носила, и съсците, които си сукал.

28 А Той рече: По-добре кажи: Блажени ония, които слушат Божието слово и го пазят.

29 А когато народът се събираше около Него, почна да казва: Това поколение е нечестиво поколение; иска знамение, но друго знамение няма да му се даде, освен знамението на [пророк] Иона.

30 Защото както Иона стана знамение на ниневийците, така и Човешкият Син ще бъде на това поколение.

31 Южната царица ще се яви на съда с човеците от това поколение и ще ги осъди, защото дойде от краищата на земята да чуе Соломоновата мъдрост; а ето тук има повече от Соломон.

32 Ниневийските мъже ще се явят на съд с това поколение и ще го осъдят, защото се покаяха чрез Ионовата проповед; а ето, тук има повече от Иона.
53. Посещение на Исусовата майка и братя: Матей 12:46-50, Марко 3:31-35, Лука 8:19-21

46 Когато Той още говореше на народа, ето, майка Му и братята Му стояха вън и искаха да Му говорят.

47 И някой се Му рече: Ето, майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Ти говорят.

48 А Той в отговор рече на този, който Му каза, това: Коя е майка Ми? И кои са братята Ми?

49 И като простря ръка към учениците Си рече: Ето майка Ми и братята Ми!

50 Защото, който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата, той Ми е брат и сестра, и майка.

31 Дохождат, прочее, майка Му и братята Му, и като стояха вън пратиха до Него да Го повикат.

32 А около Него седеше едно множество; и казват Му: Ето, майка Ти и братята Ти вън, търсят Те.

33 И в отговор им каза: Коя е майка Ми? Кои са братята Ми?

34 И като изгледа седящите около Него каза: Ето майка Ми и братята Ми!

35 Защото, който върши Божията воля, той Ми е брат, и сестра, и майка.

19 И дойдоха при Него майка Му и братята Му, но поради множеството не можаха да се приближат до Него.

20 И известиха Му: Майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят.

21 А Той в отговор им рече: Майка Моя и братя Мои са тия, които слушат Божието слово и го изпълняват.

1 В същия ден Исус излезе из къщи и седна край езерото.

2 И събраха се до Него големи множества, така щото влезе и седна в една ладия; а целият народ стоеше на брега.

3 И говореше им много с притчи, казвайки: Ето, сеячът излезе да сее;

4 и като сееше някои зърна паднаха край пътя: птиците дойдоха и ги изкълваха.

5 А други паднаха на канаристите места, където нямаше много пръст; и твърде скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;

6 а като изгря слънцето, прегоряха, и понеже нямаха корен изсъхнаха.

7 Други пък паднаха между тръните; тръните пораснаха и ги заглушиха.

8 А други паднаха на добра земя, и дадоха плод, кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет.

9 Който има уши [да слуша], нека слуша.

10 Тогава се приближиха учениците Му и Му казаха: Защо им говориш с притчи?

11 А Той в отговор им каза: Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено.

12 Защото който има, нему ще се даде, и ще има изобилие; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.

13 Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; чуят, а не слушат, нито разбират.

14 На тях се изпълнява Исаевото пророчество, което казва: "С уши ще чуете, а никак няма да разберете; и с очи ще гледате, а никак няма да видите.

15 Защото сърцето на тия люде е задебеляло. И с ушите си тежко чуват, и очите си склопиха; Да не би да видят с очите си, и да чуят с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, и Аз да ги изцеля".

16 А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви, защото чуват.

17 Защото истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не чуха.

18 Вие, прочее, чуйте какво значи притчата за сеяча.

19 При всекиго, който чуе словото на царството и не го разбира, дохожда лукавият и грабва посеяното в сърцето му; той е посеяното край пътя.

20 А посеяното на канаристите места е оня, който чуе словото и веднага с радост го приема;

21 корен, обаче, няма в себе си, но е привременен; и когато настане напаст или гонение поради словото, на часа се съблазнява.

22 А посеяното между тръните е оня, който чува словото; но светските грижи и примамката на богатството заглушават словото, и той става безплоден.

23 А посятото на добра земя е оня, който чуе словото и го разбира, който и дава плод, и принася кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет.

24 Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство се уприличава на човек, който е посял добро семе на нивата си;

25 но, когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото и си отиде.

26 И когато поникна стволът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите.

27 А слугите на домакина дойдоха и му казаха: Господине, не пося ли ти добро семе на нивата си? Тогава откъде са плевелите?

28 Той им каза: Някой неприятел е сторил това. А слугите му казаха: Като е тъй искаш ли да идем да го оплевим?

29 А той каза: Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и житото.

30 Оставете да растат и двете заедно до жетва; а във време на жетва ще река на жетварите: Съберете първо плевелите, и вържете ги на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми.

31 Друга притча им предложи, казвайки: Небесното царство прилича на синапово зърно, което човек взе и го пося на нивата си;

32 което наистина е по-малко от всичките семена, но, когато порасте, е по-голямо от злаковете, и става дърво, така щото небесните птици дохождат и се подслоняват по клончетата му.

33 Друга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато вкисна всичкото.

34 Всичко това Исус изказа на народа с притчи, и без притчи не им говореше;

35 за да се изпълни реченото чрез пророка, който казва: - "Ще отворя устата Си в притчи; Ще изкажа скритото още от създанието на света".

36 Тогава Той остави народа и дойде в къщи. И учениците Му се приближиха до Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата.

37 А в отговор Той каза: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син;

38 нивата е светът; доброто семе, това са чадата на царството; а плевелите са чадата на лукавия;

39 неприятелят, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на века; а жетварите са ангели.

40 И така, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на века.

41 Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко що съблазнява, и ония, които вършат беззаконие,

42 и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

43 Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на Отца си. Който има уши [да слуша], нека слуша.

44 Небесното царство прилича на имане скрито в нива, което, като го намери човек, скрива го, и в радостта си отива, продава всичко що има, и купува оная нива.

45 Небесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери,

46 и, като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко що имаше и го купи.

47 Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в езерото, която събира риби от всякакъв вид,

48 и, като се напълни изтеглиха я на брега, седнаха и прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха.

49 Така ще бъде и при свършека на века; ангелите ще излязат и ще отлъчат нечестивите измежду праведните,

50 и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

51 [Исус им казва]: Разбрахте ли всичко това? Те Му казват: Разбрахме.

52 А Той им рече: Затова, всеки книжник, който е учил за небесното царство, прилича на домакин, който изважда от съкровището си ново и старо.

53 Тогава Исус, когато свърши тия притчи замина си оттам.

1 И пак започна да поучава край езерото. И събра се при Него едно твърде голямо множество, така щото Той влезе в една ладия и седеше на езерото; а цялото множество беше на сушата край езерото.

2 И поучаваше ги много с притчи, и казваше им в поучението Си:

3 Слушайте: Ето, сеячът излезе да сее.

4 И когато сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха:

5 Други паднаха на канаристо място, където нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;

6 а когато изгря слънцето, прегоряха, и понеже нямаха корен, изсъхнаха.

7 И други паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги заглушиха, и не дадоха плод.

8 А другите паднаха на добрата земя, и даваха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха кое тридесет, кое шестдесет и кое сто.

9 И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.

10 И когато остана сам, ония, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.

11 И каза им: На вас е дадено да познаете тайната на Божието царство; а на ония, външните всичко бива в притчи;

12 тъй щото гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се прости [греха].

13 И казва им: Не разбирате ли тая притча? А как ще разберете всичките притчи?

14 Сеячът сее словото.

15 А ония край пътя, където се сее словото, са тия, които като чуват, Сатана веднага дохожда и грабва посятото в тях слово.

16 Също и посяното на канаристите места са тия, които, като чуват словото, веднага с радост го приемат;

17 нямат, обаче, корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение, поради словото, веднага се съблазняват.

18 Посятото върху тръните са други; те са ония, които са слушали словото;

19 а светските грижи, примамката на богатството, и пожеланията за други работи, като влязат заглушават словото, и то става безплодно.

20 А посятото на добрата земя са тия, които слушат словото, приемат го, и дават плод, тридесет, шестдесет, и стократно.

21 И каза им: Затова ли се донася светилото, за да го турят под шиника или под леглото? Не затова ли, да го поставят на светилника?

22 Защото няма нещо тайно освен, за да се яви; нито е имало нещо спотаено, освен, за да излезе наяве.

23 Ако има някой уши да слуша, нека слуша.

24 Каза им тоже: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите ще ви се отмери, и ще ви се прибави.

25 Защото, който има, нему ще се даде, а който няма от него ще се отнеме и това, което има.

26 И каза: Божието царство е също, както кога човек хвърли семе в земята.

27 и спи и става нощ и ден; а как никне и расте, той не знае.

28 Земята сама по себе си произвежда, първо ствол, после клас, подир това пълно зърно в класа.

29 А когато узрее плодът, на часа изпраща сърпа, защото е настанала жетва.

30 При това каза: На какво да оприличим Божието царство? Или с каква притча да го представим?

31 То прилича на синапово зърно, което когато се посее в земята, е по-малко от всичките семена, които са на земята;

32 но когато се посее, расте и става по-голямо от всичките злакове, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици.

33 С много такива притчи им прогласяваше словото, според както можеха да слушат.

34 А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици.

4 И понеже се събра голямо множество, и дохождаха при Него от всеки град, рече с притча:

5 Сеячът излезе да сее семето си; и когато сееше, едно падна край пътя; и затъпка се, и небесните птици го изкълваха.

6 А друго падна на канарата; и щом поникна изсъхна, защото нямаше влага.

7 Друго пък падна всред тръните; и заедно с него пораснаха тръните и го заглушиха.

8 А друго падна на добра земя и като порасна, даде стократен плод. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша.

9 А учениците Му Го попитаха за значението на тая притча.

10 Той каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство; а на другите се проповядва с притчи, тъй щото като гледат да не виждат, и като слушат, да не разбират.

11 Прочее, ето значението на притчата. Семето е Божието слово.

12 А посятото край пътя са тия, които са слушали; тогава дохожда дяволът и отнема словото от сърцата им, да не би да повярват и се спасят.

13 Падналото на канарата са тия, които когато чуят приемат словото с радост; но те като нямат корен, временно вярват, а когато стане изпитание, отстъпват.

14 Падналото всред тръните са ония, които са слушали и като си отиват, заглъхват от грижи и богатства и житейски удоволствия и не дават узрял плод.

15 А посятото на добра земя са тия, които като чуят словото, държат го в искрено и добро сърдце, и дават плод с търпение.

16 И никой като запали светило не го покрива със съд, нито го туря под легло; но го туря на светилник, за да видят светлината тия, които влизат.

17 Защото няма нещо тайно, което не ще стане явно, нито потайно, което не ще се узнае и не ще излезе на яве.

18 Затова, внимавайте как слушате; защото, който има, нему ще се даде; а който няма от него ще се отнеме и това, което мисли, че има.

18 Каза, прочее: На какво прилича Божието царство? И на що да го уподобя?

19 Прилича на синапово зърно, което човек взе и пося в градината си; и то растеше и стана дърво, и небесните птици се подслоняваха по клончетата му.

20 И пак каза: На какво да уподобя Божието царство?

21 Прилича на квас, който жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичкото.
55. Разговори с други за ученици: Матей 8:19-22

19 И дойде един книжник и Му рече: Учителю, ще вървя след Тебе където и да идеш.

20 Исус му каза: Лисиците си имат леговища, и небесните птици гнезда; а Човешкият Син няма где глава да подслони.

21 А друг от учениците Му рече: Господи, позволи ми първо да отида и погреба баща си.

22 Но Исус му рече: Върви след Мене, и остави мъртвите да погребат своите мъртъвци.
56. Бурята в езерото: Матей 8:18,23-27, Марко 4:35-41, Лука 8:22-25

18 И като видя Исус около Себе Си много народ, заповяда да минат отвъд езерото.

23 И когато влезе в една ладия, учениците Му влязоха подир Него.

24 И, ето, голяма буря се подигна на езерото, до толкова щото вълните покриваха ладията; а Той спеше.

25 Тогава се приближиха, събудиха Го и казаха: Господи, спаси! Загиваме!

26 А Той им каза: Защо сте страхливи, маловерци? Тогава стана, смъмри ветровете и вълните, и настана голяма тишина.

27 А човеците се чудеха и казваха: Какъв е Тоя, че и ветровете и вълните* Му се покоряват?

35 И в същия ден, когато се свечери, Исус им казва: Да минем на отвъдната страна.

36 И като оставиха народа, вземат Го със себе си в ладията, тъй както бе; и имаше други ладии с Него.

37 И вдига се голяма ветрена буря, и вълните се нахвърляха в ладията, тъй че тя вече се пълнеше с вода.

38 А Той беше на задната част, заспал на възглавница; и те Го събуждат и Му казват: Учителю, нима не Те е грижа, че загиваме?

39 И Той като се събуди, смъмри вятъра и рече на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана, и настана голяма тишина.

40 И рече им: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?

41 И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой е прочее, Тоя, че и вятърът и езерото Му се покоряват?

22 А в един от тия дни Той влезе в ладията с учениците Си и рече им: Да минем на отвъдната страна на езерото. И отплуваха.

23 А като плуваха, Той заспа; и ветрена буря се устреми върху езерото, и вълните ги заплашваха така, щото бяха в опасност.

24 И дойдоха, разбудиха Го и казаха: Наставниче! Наставниче! Загиваме! А Той се събуди и смъмри вятъра и развълнуваната вода; и успокоиха се, и настана тишина.

25 И рече им: Къде е вярата ви? А те уплашени се чудеха, и казваха си един на друг: Кой ли ще е Тоя, който заповядва и на ветровете, и те Му се покоряват?

28 И когато дойде на отвъдната страна, в гадаринската земя, срещнаха Го двама хванати от бяс, които излизаха от гробищата, твърде свирепи, така щото никой не можеше да мине през онзи път.

29 И, ето, извикаха, казвайки: Какво имаш с нас, Ти Божий Сине? Нима си дошъл тука преди време да ни мъчиш?

30 А недалеч от тях имаше голямо стадо свини, което пасеше.

31 И бесовете му се молеха, думайки: Ако ни изпъдиш, изпрати ни в стадото свини.

32 И рече им: Идете. И те като излязоха, отидоха в свините; и, ето, цялото стадо се спусна надолу по стръмнината в езерото, и загина във водата.

33 А свинарите побягнаха, и като отидоха в града разказаха всичко, и това що бе станало с хванатите от бяс.

34 И, ето, целият град излезе да посрещне Исуса; и като Го видяха, примолиха Му се да си отиде от техните предели.

1 Тогава Той влезе в една ладия, премина и дойде в Своя Си град.

1 И тъй, минаха отвъд езерото в гадаринската страна.

2 И като излезе от ладията, на часа Го срещна от гробищата човек с нечист дух.

3 Той живееше в гробищата, и никой вече не можеше да го върже нито с верига;

4 защото много пъти бяха го връзвали с окови и с вериги; но той бе разкъсвал веригите и счупвал оковите; и никой нямаше сила да го укроти.

5 И всякога, нощем и денем, в гробищата и по бърдата, той викаше и се изпосичаше с камъни.

6 А като видя Исус отдалеч, завтече се и Му се поклони;

7 и изкрещя със силен глас и рече: Какво имаш Ти с мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Заклевам те в Бога, недей ме мъчи.

8 (Защото му казваше: Излез от човека, душе нечисти).

9 И Исус го попита: Как ти е името? А той Му каза: Легион ми е името; защото сме мнозина.

10 И много Му се моли да не ги отпраща вън от страната.

11 А там по бърдото пасеше голямо стадо свине.

12 И бесовете Му се молиха, казвайки: Прати ни в свинете, за да влезем в тях.

13 Исус им позволи. И нечистите духове излязоха и влязоха в свинете; и стадото, на брой около две хиляди, се спусна по стръмнината в езерото, и се издавиха в езерото.

14 А ония, които ги пасяха, побягнаха и известиха това в града и по селата. И жителите дойдоха да видят какво е станало.

15 И като дохождат при Исуса, виждат хванатия по-преди от бесове, в когото е бил легиона, че седи облечен и смислен; и убояха се.

16 И ония, които бяха видели, разказваха им за станалото с хванатия от бесовете, и за свинете.

17 И те почнаха да Му се молят да си отиде от техните предели.

18 И когато влизаше в ладията, тоя, който бе по-напред хванат от бесове, Му се молеше да бъде заедно с Него.

19 Обаче Той не го допусна, но му каза: Иди си у дома при своите и кажи им какви неща ти стори Господ и как се смили за тебе.

20 И човекът тръгна и почна да разгласява в Декапол какви неща му стори Исус; и всички се чудеха.

26 И пристигнаха в герасинската страна, която е срещу Галилея.

27 И като излезе на сушата, срещна Го от града някой си човек, който имаше бесове, и дълго време не беше обличал дреха, и в къщи не живееше, но в гробищата.

28 Той като видя Исуса, извика, падна пред Него и рече със силен глас: Какво имаш Ти с мене, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Ти се недей ме мъчи.

29 Защото Исус беше заповядал на нечистия дух да излезе от човека. Понеже много пъти бе го прихващал; и връзваха го с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше връзките, и бесът го гонеше по пустините.

30 Исус го попита: Как ти е името? А той каза: Легион; защото много бесове бяха влезли в него.

31 И молеха Го да не им заповяда да отидат в бездната.

32 А там имаше голямо стадо свини, което пасеше по хълма; и бесовете Го помолиха да им позволи да влязат в тях. И позволи им.

33 И като излязоха бесовете от човека и влязоха в свините, стадото се спусна по стръмнината в езерото и се издави.

34 А свинарите като видяха станалото, прибягнаха и известиха за това в града и в селата.

35 И като излязоха да видят станалото и дойдоха при Исуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при Исусовите нозе, облечен и смислен; и изплашиха се.

36 И тия, които бяха видели това разказаха им как излекувал бесния.

37 И цялото множество от герасинската околност Му се помоли да си отиде от тях, защото бяха обзети от голям страх; и Той влезе в ладията и се завърна.

38 А човекът, от когото бяха излезли бесовете, молеше Му се да бъде с Него; но Исус го изпрати като каза:

39 Върни се у дома си и разкажи, какви неща ти стори Бог. И той отиде и разгласи по целия град, какви неща му стори Исус.
58. Угощението в дома на Матей: Матей 9:10-13, Марко 2:15-17, Лука 5:29-32

10 И когато бе седнал на трапезата в къщата, ето, мнозина бирници и грешници дойдоха и насядаха с Исуса и с учениците Му.

11 И фарисеите, като видяха това, рекоха на учениците Му: Защо яде вашият учител с бирниците и грешниците?

12 А Той, като чу това, рече: Здравите нямат нужда от лекар, а болните.

13 Но идете и научете се що значи тази дума: "Милост искам, а не жертви", защото не съм дошъл да призова праведните, а грешните [на покаяние].

15 И когато Исус седеше на трапезата в къщата Му, заедно с Него и учениците Му, насядаха и много бирници и грешници; защото бяха мнозина и отиваха подир Него.

16 Тогава книжниците, които бяха от фарисеите, като видяха, че Той яде с грешниците и бирниците, казаха на учениците Му: Защо яде и пие с бирниците и грешниците?

17 А Исус, като чу това, каза им: Здравите нямат нужда от лекар, а болните; не съм дошъл да призова праведните, но грешниците (на покаяние).

29 А Левий Му направи голямо угощение в къщата си; и имаше голямо множество бирници и други, които седяха на трапезата с тях.

30 А фарисеите и техните книжници роптаеха против учениците Му, казвайки: Защо ядете и пиете с бирниците и грешниците?

31 Исус в отговор им рече: Здравите нямат нужда от лекар, а болните.

32 Не съм дошъл да призова праведните, но грешните на покаяние.

14 Тогава дохождат при Него Иоановите ученици и казват: Защо ние и фарисеите постим много, а Твоите ученици не постят?

15 Исус им каза: Могат ли сватбарите да жалеят, докато е с тях младоженецът? Ще дойде обаче, време, когато младоженецът ще им се отнеме; и тогава ще постят.

16 Никой не кърпи вехта дреха с невалян плат; защото това, което трябваше да я запълни, отдира от дрехата, и съдраното става по-лошо.

17 Нито наливат ново вино във вехти мехове; инак, меховете се спукват, виното изтича, и меховете се изхабяват. Но наливат ново вино в нови мехове, та и двете се запазват.

18 А Иоановите ученици и фарисеите постеха; и дохождат и казват Му: Защо постят Иоановите и фарисейските ученици, а Твоите не постят?

19 А Исус им рече: Могат ли сватбарите да постят, докато е с тях младоженецът? До тогава, до когато младоженецът е с тях, не могат да постят.

20 Ще дойдат, обаче, дни когато младоженецът ще се отнеме от тях, и тогава през ония дни, ще постят.

21 Никой не пришива кръпка от невалян плат на вехта дреха; а инак това, което трябваше да запълни дрехата, отдира от нея, новото от вехтото, и съдраното става по-лошо.

22 И никой не налива ново вино в стари мехове; инак виното ще спука меховете, и се изхабяват и виното и меховете; но наливат ново вино в нови мехове.

33 И те Му рекоха: Иоановите ученици често постят и правят молитви, така и фарисейските, а Твоите ядат и пият.

34 Исус им рече: Можете ли да накарате сватбарите да постят докато е с тях младоженецът?

35 Ще дойдат, обаче, дни, когато младоженецът ще се отнеме от тях; тогава през ония дни, ще постят.

36 Каза им още и притча: Никой не отдира кръпка от нова дреха да я тури на вехта дреха; инак и новата дреха се съдира, и кръпката от новата не прилича на вехтата.

37 И никой не налива ново вино в стари мехове; инак новото вино ще пръсне меховете, и то само ще изтече, и меховете ще се изхабят.

38 Но трябва да се налива ново вино в нови мехове.

39 И никой след като е пил старо вино, не иска ново, защото казва: Старото е по-добро.
60. Изцеление на жената с кръвотечението: Матей 9:18-26, Марко 5:21-43, Лука 8:40-56

18 Когато им говореше това, ето, един началник дойде и им се кланяше, и казваше: Дъщеря ми току що умре; но дойди и възложи ръката Си на нея и тя ще оживее.

19 И, като стана, Исус отиде подир него, тоже и учениците Му.

20 И, ето, една жена, която имаше кръвотечение дванадесет години, приближи си изотзад и се допря до полата на дрехата Му;

21 защото си думаше: Ако се допра до дрехата Му, ще оздравея.

22 А Исус като се обърна и я видя, рече: Дерзай, дъщерьо; твоята вяра те изцели. И от същия час жената оздравя.

23 И когато дойде Исус в къщата на началника, и видя свирачите и народа разтревожен, рече:

24 Идете си, защото момичето не е умряло, но спи. А те Му се присмиваха.

25 А като изпъдиха народа, Той влезе и я хвана за ръката; и момичето стана.

26 И това се разчу по цялата оная страна.

21 Когато Исус пак премина с ладията на отвъдната страна, събра се при Него голямо множество; и Той беше край езерото.

22 И дохожда един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го вижда, пада пред нозете Му,

23 и много Му се моли, казвайки: Малката ми дъщеря бере душа; моля Ти се да дойдеш и положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее.

24 И Той отиде с него; и едно голямо множество вървеше подире Му, и хората Го притискаха.

25 И една жена, която бе имала кръвотечение дванадесет години,

26 и беше много пострадала от мнозина лекари, и беше иждивила целият си имот без да види някаква полза, а напротив беше й станало по-зле,

27 като чу отзивите за Исуса, дойде измежду народа изотзад и се допря до дрехата Му.

28 Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.

29 И на часа пресекна кръвотечението й, и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта.

30 И веднага Исус като усети в Себе Си, че излязла от Него сила, обърна се към народа и каза: Кой се допря до дрехата Ми?

31 Учениците Му казаха: Ти виждаш, че народът Те притиска, и казваш ли: Кой се допря до Мене?

32 Но Той се озърташе, за да види тая, която бе сторила това.

33 А жената уплашена и разтреперана, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него и Му каза цялата истина.

34 А Той й рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир и бъди здрава от болестта си.

35 Докато Той още говореше, идват от къщата на началника на синагогата и казват: Дъщеря ти умря; защо вече затрудняваш Учителя?

36 А Исус, като дочу думата, която говореха, каза на началника на синагогата: Не бой се, само вярвай.

37 И никому не позволи да Го придружи, освен на Петра, Якова и Якововия брат Иоан.

38 И като дохождат до къщата на началника на синагогата, Той вижда вълнение и мнозина, които плачеха и пищяха много.

39 И като влезе, каза им: Защо правите вълнение и плачете? Детето не е умряло, а спи.

40 А те Му се присмиваха. Но Той като изкара навън всичките, взема бащата и майката на детето, и ония, които бяха с Него, и влиза там, гдето беше детето.

41 И като хвана детето за ръка, каза му: Талита куми; което значи - Момиче, тебе казвам: Стани.

42 И момичето веднага стана и ходеше, защото беше на дванадесет години. И внезапно те се смаяха твърде много.

43 И много им заръча, никой да не узнае това; и заповяда да й дадат да яде.

40 А когато се върна Исус, народът Го посрещна радостно, защото всички Го чакаха.

41 И ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата, и падна пред Исусовите нозе и Му се молеше да влезе в къщата му;

42 защото имаше едничка дъщеря, на около дванадесет години, и тя беше на умиране. И когато отиваше народът Го притискаше.

43 И една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години, и бе иждивила за лекари целия си имот, без да може да се излекува от никого,

44 се приближи изотзад и се допря до полата на дрехата Му; и на часа престана кръвотечението й.

45 И рече Исус: Кой се допря до Мене? И когато всички се отричаха, Петър и ония, които бяха с Него, казаха: Наставниче, народът Те притиска и гнети, [а Ти казваш: Кой се допря до Мене]?

46 Но Исус каза: Някой се допря до Мене, защото Аз усетих, че сила излезе от Мене.

47 И жената като видя, че не се укри, дойде разтреперана и падна пред Него и извика пред всичките люде, по коя причина се допря до Него, и как на часа оздравя.

48 А Той й рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир.

49 Докато Той още говореше, дохожда някой си от къщата на началника на синагогата и казва: Дъщеря ти умря; не затруднявай учителя.

50 А Исус като дочу това, отговори му: Не бой се; само вярвай, и тя ще се избави.

51 И когато дойде в къщата, не остави никой да влезе с Него, освен Петра, Иоана, Якова и бащата и майката на момичето.

52 И всички плачеха и го оплакваха. А Той им рече: Не плачете; защото не е умряло, а спи.

53 А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло.

54 Но Той го хвана за ръката и извика: Момиче, стани!

55 И върна се духът му и то на часа стана; и Той заповяда да му дадат нещо да яде.

56 И родителите му се учудиха; а Той им заръча да не казват никому за станалото.

2 А Иоан като чу в тъмницата за делата на Христос, прати от учениците си да Му кажат:

3 Ти ли си оня, Който има да дойде, или друг да очакваме?

4 Исус в отговор им рече: Идете, съобщете на Иоана това, което чувате и виждате:

5 Слепи проглеждат, куци прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват; мъртви биват възкресявани, и на сиромасите се проповядва благовестието.

6 И блажен оня, който не се съблазнява в Мене.

18 И учениците на Иоана му известиха за всичко това.

19 И Иоан повика двама от учениците си и ги прати при Господа да кажат: Ти ли си Оня, който има да дойде, или друг да очакваме?

20 И като дойдоха при Него човеците рекоха: Иоан Кръстител ни прати до Тебе да кажем: Ти ли си Оня, който има да дойде, или друг да очакваме?

21 И в същия час Той изцели мнозина от болести и язви, и зли духове, и на мнозина слепи подари зрение.

22 Тогава в отговор им каза: Идете, и разкажете на Иоана това, което видяхте, и чухте, че слепи проглеждат, куци прохождат, прокажени се очистват, и глухи прочуват; мъртви биват възкресени, и на сиромасите се проповядва благовестието.

23 И блажен е оня, който не се съблазни в Мене.

7 И когато те си отиваха, Исус почна да казва на народа за Иоана: Какво излязохте да видите в пустинята? тръстика ли от вятър разлюлявана?

8 Но какво излязохте да видите? Човек в меки дрехи ли облечен? Ето, тия, които носят меки дрехи, са в царски дворци.

9 Но защо излязохте? Пророк ли да видите? Да, казвам ви, и повече от пророк.

10 Това е онзи, за когото е писано: - "Ето, Аз изпращам вестителя Си пред Твоето лице, Който ще устрои пътя Ти пред Тебе".

11 Истина ви казвам: Между родените от жени, не се е въздигнал по-голям от Иоана Кръстителя; обаче, най-малкият в небесното царство, е по-голям от него.

12 А от дните на Иоана Кръстителя до сега небесното царство на сила се взема, и които се насилят го грабват.

13 Защото всичките пророци и законът пророкуваха до Иоана;

14 и, ако искате да го приемете, тоя е Илия, който имаше да дойде.

15 Който има уши да слуша, нека слуша.

16 А на какво да оприлича това поколение? То прилича на деца, седящи по пазарите, които викат на другарите си, казвайки:

17 Свирихме ви, и не играхте; ридахме, и не жалеехте.

18 Защото дойде Иоан, който нито ядеше, нито пиеше; и казват: Бяс има.

19 Дойде Човешкият Син, Който яде и пие; и казват: Ето човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците! Но пак, мъдростта се оправдава от делата си.

20 Тогава почна да укорява градовете, гдето се извършиха повечето от Неговите велики дела, за гдето не се покаяха:

21 Горко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у вас, те отдавна биха се покаяли в вретище и пепел.

22 Но казвам ви, на Тир и Сидон наказанието ще бъде по-леко в съдния ден, отколкото на вас.

23 И ти, Капернауме, до небесата ли ще се издигнеш? До ада ще слезеш! Защото, ако се бяха извършили в Содом великите дела, които се извършиха в тебе, той би и до днес останал.

24 Но казвам ви, че в същия ден наказанието на содомската земя ще бъде по-леко отколкото на тебе.

25 В онова време Исус проговори, казвайки: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, за гдето си утаил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците.

26 Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.

27 Всичко Ми е предадено от Отца Ми; и, освен Отец, никой не познава Сина; нито познава някой Отца, освен Синът и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие.

28 Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя.

29 Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си.

30 Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко.

24 А когато си отидоха изпратените от Иоана, Исус започна да говори на народа за Иоана: Какво излязохте да видите в пустинята? Тръстика ли от вятър разлюлявана?

25 Но какво излязохте да видите? Човек ли в меки дрехи облечен? Ето, великолепно облечените, и ония, които живеят разкошно, са в царските дворци.

26 Но какво излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.

27 Това е оня, за когото е писано: - "Ето, Аз изпращам вестителя Си пред Твоето лице, Който ще устрои пътя Ми пред Тебе".

28 Казвам ви: Между родените от жена няма по-голям от Иоана; обаче, по-малкият в Божието царство е по-голям от него.

29 (И всички люде и бирници, като чуха това, признаха Божията правда, като бяха се кръстили с Иоановото кръщение.

30 А фарисеите и законниците осуетиха Божията воля спрямо себе си, като не бяха се кръстили от него.)

31 А на какво да уподобя човеците от това поколение? И на какво приличат?

32 Те приличат на деца седящи на пазара, които викат едно на друго, казвайки: Свирихме ви, и не играхте; ридахме и не плакахте.

33 Защото Иоан Кръстител дойде, който нито хляб яде, нито вино пие, и казвате: Бяс има.

34 Дойде Човешкият Син, който яде и пие, и казвате: Ето, човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците.

35 Но пак мъдростта се оправдава от всичките си чада.
63. Третата обиколка из Галилея, наставленията към дванадесетте: Матей 9:36-11:1, Марко 6:7-13, Лука 9:1-6

36 А когато видя множествата, смили се за тях, защото бяха отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир.

37 Тогава рече на учениците Си: Жетвата е изобилна, а работниците малко;

38 затова, молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.

1 И като повика дванадесетте Си ученици, даде им власт над нечистите духове, да ги изгонват, и да изцеляват всякаква болест и всякаква немощ.

2 А ето имената на дванадесетте апостоли: първият, Симон, който се нарича Петър, и Андрей, неговият брат; Яков Заведеев, и Иоан, неговият брат;

3 Филип и Вартоломей; Тома и Матей бирникът; Яков Алфеев и Тадей;

4 Симон Зилот и Юда Искариотски, който Го предаде.

5 Тия дванадесет души Исус изпрати и заповяда им, казвайки: Не пътувайте към езичниците, и в самарянски град не влизайте;

6 но по-добре отивайте при изгубените овце от Израилевият дом.

7 И като отивате, проповядвайте, казвайки: Небесното царство наближи.

8 Болни изцелявайте, мъртви възкресявайте, прокажени очиствайте, бесове изгонвайте; даром сте приели, даром давайте.

9 Не вземайте нито злато, нито сребро, нито медна монета в пояса си,

10 нито торба за път, нито две ризи, нито обуща, нито тояга; защото работникът заслужава своята прехрана.

11 И в който да било град или село, като влезете, разпитвайте кой в него е достоен, и там оставайте докле си отидете.

12 А когато влизате в дома, поздравявайте го.

13 И ако домът бъде достоен, нека дойде на него вашият мир; но ако не бъде достоен, мирът ви нека се върне към вас.

14 И ако някой не ви приеме, нито послуша думите ви, когато излизате от дома му, или от онзи град, отърсете праха от нозете си.

15 Истина ви казвам, по-леко ще бъде наказанието на содомската и гоморската земя в съдния ден, отколкото на онзи град.

16 Ето, Аз ви изпращам като овце посред вълци; бъдете, прочее, разумни като змиите, и незлобиви като гълъбите.

17 А пазете се от човеците, защото ще ви предават на събори, и в синагогите си ще ви бият.

18 Да! и пред управители и царе ще ви извеждат, поради Мене, за да свидетелствувате на тях и на народите.

19 А когато ви предадат, не се безпокойте, как или какво да говорите, защото в същия час ще ви се даде какво да говорите.

20 Защото не сте вие, които говорите, но Духът на Отца ви, Който говори чрез вас.

21 Брат брата ще предаде на смърт, и баща чадо; и чада ще се повдигат против родителите си и ще ги умъртвят.

22 Ще бъдете мразени от всички, поради Моето име; а който устои до край, той ще бъде спасен.

23 А когато ви гонят от тоя град, бягайте в другия; защото истина ви казвам: Няма да изходите Израилевите градове докле дойде Човешкият Син.

24 Ученикът не е по-горен от учителя си, нито слугата е по-горен от господаря си.

25 Доста е на ученика да бъде като учителя си, и слугата като господаря си. Ако стопанинът на дома нарекоха Веелзевул, то колко повече домашните му!

26 И тъй, не бойте се от тях; защото няма нищо покрито, което не ще се открие, и тайно, което не ще се узнае.

27 Това, което ви говоря в тъмно, кажете го на видело; и което чуете на ухо, прогласете го от покрива.

28 Не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; но по-скоро бойте се от оногова, който може и душа и тяло да погуби в пъкъла.

29 Не продават ли се две врабчета за един асарий? И пак ни едно от тях няма да падне на земята без волята на Отца ви.

30 А вам и космите на главата са всички преброени.

31 Не бойте се, прочее, вие сте много по-скъпи от врабчетата.

32 И тъй, всеки, който изповяда Мене пред човеците, ще го изповядам и Аз пред Отца Си, Който е на небесата.

33 Но всеки, който се отрече от Мене пред човеците, ще се отрека и Аз от него пред Отца Си, Който е на небесата.

34 Да не мислите, че дойдох да поставя мир на земята; не дойдох да поставя мир, а нож.

35 Защото дойдох да настроя човек против баща му, дъщеря против майка й, и снаха против свекърва й;

36 И неприятели на човека ще бъдат домашните му.

37 Който люби баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който люби син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене;

38 и който не вземе кръста си и не върви след Мене, не е достоен за Мене.

39 Който намери живота си, ще го изгуби; и който изгуби живота си, заради Мене, ще го намери.

40 Който приема вас, Мене приема; и който приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил.

41 Който приема пророк в името на пророк, награда на пророк ще получи; и който приема праведник в име на праведник, награда на праведник ще получи.

42 И който напои един от тия скромните само с една чаша студена вода, в име на ученик, истина ви казвам, никак няма да изгуби наградата си.

1 А Исус, когато свърши наставленията Си към дванадесетте Си ученика, замина оттам да поучава и проповядва по градовете им.

7 И като повика дванадесетте, почна да ги разпраща двама по двама, и даде им власт над нечистите духове.

8 И заповяда им да не вземат нищо за път освен една тояга; ни хляб, ни торба, ни пари в пояса;

9 но да се обуват със сандали, и рече Той: Не се обличайте с две дрехи.

10 И каза им: В която къща влезете, оставайте в нея докле си излезете оттам.

11 И ако в някое място не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам отърсете праха из под нозете си като свидетелство против тях.

12 И те излязоха и проповядваха, че човеците трябва да се покаят.

13 И изгонваха много бесове, и мнозина болни помазваха с масло и ги изцеляваха.

1 И като свика дванадесетте, даде им сила и власт над всички бесове, и да изцеляват болести.

2 И изпрати ги да проповядват Божието царство и да изцеляват болните.

3 И каза им: Не вземайте нищо за път, ни тояга, ни торба, ни хляб, ни пари, нито да имате по две ризи.

4 И в която къща влезете там седете, и от там тръгвайте на път.

5 И ако някои не ви приемат, когато излизате от оня град отърсете и праха от нозете си за свидетелство против тях.

6 И те тръгнаха и отиваха по селата и проповядваха благовестието и изцеляваха навсякъде.

54 И като дойде в родината Си, поучаваше ги в синагогите им, така щото те се чудеха и думаха: От къде са на Тогова тая мъдрост и тия велики дела?

55 Не е ли Тоя син на дърводелеца? Майка Му не казва ли се Мария, и братята Му Яков и Йосиф, Симон и Юда?

56 И сестрите Му не са ли всички при нас? От къде е, прочее, на Този всичко това?

57 И съблазняваха се в Него. А Исус им рече: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина и в своя дом.

58 И не извърши там много велики дела, поради неверието им.

1 И Той излезе оттам и дойде в Своята родина; и учениците Му вървяха подир Него.

2 И когато настана събота, почна да поучава в синагогата; и мнозина, като Го слушаха, се чудеха и думаха: Откъде има Тоя всичко това? и: Каква е дадената на Този мъдрост, и какви са тези велики дела извършени от ръцете Му?

3 Тоя не е ли дърводелецът, син на Мария, и брат на Яков и Иосия, на Юда и Симона? И сестрите Му не са ли тука между нас? И те се съблазниха в Него.

4 А Исус им каза: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина, и между своите сродници, и в своя си дом.

5 И не можеше да извърши там никакво велико дело, освен дето положи ръце на малцина болни и ги изцели.

6 И чудеше се за тяхното неверие. И обикаляше околните села и поучаваше.

1 В онова време четверовластникът Ирод чу слуха, който се носеше за Исуса;

2 и рече на слугите си: Тоя е Иоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, и затова тия сили действуват чрез него.

6 А когато настана рожденият ден на Ирода, Иродиадината дъщеря игра всред събраните и угоди на Ирода.

7 Затова той с клетва се обеща да й даде каквото и да му поиска.

8 А тя, подучена от майка си, каза: Дай ми тука на блюдо главата на Иоана Кръстителя.

9 Царят се наскърби; но заради клетвите си, и заради седящите с него, заповяда да й се даде.

10 И прати да обезглавят Иоана в тъмницата.

11 И донесоха главата му на блюдо и дадоха я на девойката, а тя я занесе на майка си.

12 А учениците му като дойдоха, вдигнаха тялото и го погребаха; и отидоха и казаха на Исуса.

14 И цар Ирод чу за Исуса, (защото името Му стана известно), и думаше: Иоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и за това тия велики сили действуват чрез Него.

15 А други казваха, че е Илия. Други пък казваха, че Той е пророк, като един от старовременните пророци.

16 Но Ирод, като чу за Него, рече: Това е Иоан, когото аз обезглавих, той е възкръснал.

17 Защото тоя Ирод беше пратил да хванат Иоана, и да Го вържат в тъмница, заради Иродиада, жената на брат му Филип, понеже я беше взел за жена.

18 Защото Иоан казваше на Ирод: Не ти е позволено да имаш братовата си жена.

19 А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, но не можеше;

20 защото Ирод се боеше от Иоана, като знаеше, че той е човек праведен и свят, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше.

21 И когато настана сгоден ден, когато Ирод за рождения си ден направи вечеря на големците си и на хилядниците и на галилейските старейшини,

22 и самата дъщеря на Иродиада влезе и поигра, тя угоди на Ирод и на седящите с него; и царят рече на момичето: Искай от мене каквото щеш, и ще ти го дам.

23 И закле й се: Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, даже до половината на царството ми.

24 А тя излезе и рече на майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Иоана Кръстителя.

25 И на часа момичето влезе бързо при царя и поиска, като каза: Искам да ми дадеш още сега, на блюдо, главата на Иоана Кръстителя.

26 И царят се наскърби много; но пак, заради клетвите си и заради седящите с него, не иска да й откаже.

27 И веднага царят прати един телохранител, комуто заповяда да донесе главата му; и той отиде, обезглави го в тъмницата,

28 и донесе главата му на блюдо и я даде на момичето; а момичето я даде на майка си.

29 И учениците му, като чуха това дойдоха и дигнаха тялото му, и го положиха в гроб.

7 А четверовластникът Ирод чу за всичко що ставало и беше в недоумение; защото някои казваха, че Иоан е възкръснал от мъртвите;

8 други пък, че Илия се е явил; а други, че е един от старовременните пророци е възкръснал.

9 И рече Ирод: Иоана аз обезглавих; но кой е Тоя, за когото слушам такива неща? И желаеше да Го види.
66. Третата пасха, нахранването на петте хиляди души: Матей 14:13-21, Марко 6:30-44, Лука 9:10-17, Йоан 6:1-14

13 И Исус, като чу това, оттегли се оттам, с ладия на уединено място настрана; а народът като разбра, отиде подир него пеша от градовете.

14 И Той, като излезе, видя голямо множество, смили се за тях, и изцели болните им.

15 А като се свечери, учениците дойдоха при Него, и рекоха: Мястото е уединено, и времето е вече напреднало; разпусни народа да отиде по селата да си купи храна.

16 А Исус им рече: Няма нужда да отидат; дайте им вие да ядат.

17 А те Му казаха: Имаме тук само пет хляба и две риби.

18 А Той рече: Донесете ги тук при Мене.

19 Тогава, като заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, даде ги на учениците, а учениците на народа.

20 И всички ядоха и се наситиха; и вдигнаха останалите къшеи, дванадесет пълни коша.

21 А ония, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже, освен жени и деца.

30 И апостолите се събраха при Исуса и разказваха Му всичко каквото бяха извършили и каквото бяха поучили.

31 И рече им: Дойдете вие сами на уединено място насаме и починете си малко. Защото мнозина дохождаха и отиваха; и нямаха време нито да ядат.

32 И отидоха с лидията на уединено място на саме.

33 А като отидоха людете ги видяха, и мнозина ги познаха; и от всичките градове се стекоха там пеши, и ги изпревариха.

34 И Исус като излезе, видя идно голямо множество, и смили се за тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир; и почна да ги поучава много неща.

35 И когато беше вече станало късно, учениците Му се приближиха до Него и казаха: Мястото е уединено, и вече е късно;

36 разпусни ги, за да отидат по околните колиби и села и да си купят нещо за ядене.

37 А Той в отговор им рече: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим за двеста пенязи хляб и да им дадем да ядат?

38 А Той им каза: Колко хляба имате? Идете вижте. И като узнаха, казаха: Пет и две риби.

39 И заповяда им да насядат всички на групи по зелената трева.

40 И те насядаха на редици, по сто и по петдесет.

41 И като взе петте хляба и двете риби, Исус погледна на небето и благослови; и разчупи хлябовете, и даваше на учениците да наслагат отпреде им; раздели и двете риби на всичките.

42 И всички ядоха и се наситиха.

43 И дигнаха къшеи, дванадесет пълни коша, така и от рибите.

44 А ония, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди мъже.

10 И като се върнаха апостолите, разказаха на Исуса все що бяха извършили; и Той ги взе и се оттегли насаме [в уединено място] до един град, наречен Витсаида.

11 А множествата като разбраха това отидоха подире Му; и Той ги посрещна с готовност, и им говореше за Божието царство, и изцеляваше ония, които имаха нужда от изцеление.

12 И като почна денят да преваля, дванадесетте се приближиха и Му рекоха: Разпусни народа, за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да си намерят храна, защото тука сме в уединено място.

13 Но Той им каза: Дайте им вие да ядат. А те рекоха: Нямаме повече от пет хляба и две риби, освен, - да отидем ли и да купим храна за всички тия люде?

14 (Защото имаше около пет хиляди мъже). И каза на учениците Си: Накарайте ги да насядат на групи по петдесет души.

15 Те сториха така и накараха всички да насядат.

16 А Той взе петте хляба и двете риби, и погледна към небето и ги благослови; и като ги разчупи, даваше на учениците да сложат пред народа.

17 И ядоха и всички се наситиха; и вдигнаха къшеите, които им останаха, дванадесет коша.

1 След това Исус отиде на отвъдната страна на галилейското, то ест, тивериадското езеро.

2 И подир Него вървеше едно голямо множество; защото гледаха знаменията, които вършеше над болните.

3 И Исус се изкачи на хълма, и там седеше с учениците Си.

4 А наближаваше юдейският празник пасхата.

5 Исус като повдигна очи и видя, че идва към Него народ, каза на Филипа: Отгде да купим хляб да ядат тия?

6 (А това каза, за да го изпита; защото Той си знаеше какво щеше да направи).

7 Филип Му отговори: За двесте динария хляб не ще им стигне, за да вземе всеки по малко.

8 Един от учениците Му Андрей, брат на Симона Петра, Му каза:

9 Тук има едно момченце, у което се намират пет ечемични хляба и две риби; но какво са те за толкова хора.

10 Исус рече: Накарайте човеците да насядат. А на това място имаше много трева; и тъй, насядаха около пет хиляди мъже на брой.

11 Исус, прочее, взе хлябовете и като благодари, раздаде ги на седналите; така и от рибите колкото искаха.

12 И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо.

13 И тъй от петте ечемични хляба събраха и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали на тия, които бяха яли.

14 Тогава човеците като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Тоя е пророкът, Който щеше да дойде на света.
67. Исусовото ходене по езерото: Матей 14:22-36, Марко 6:45-56, Йоан 6:15-24

22 И начаса Исус накара учениците да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна, докле разпусне народа.

23 И като разпусна народа, изкачи се на бърдото да се помоли на саме. И като се свечери, Той беше там сам.

24 А ладията бе вече всред езерото, блъскана от вълните, защото вятърът беше противен.

25 А в четвъртата стража на нощта Той дойде към тях, като вървеше по езерото.

26 И учениците, като Го видяха да ходи по езерото, смутиха се и думаха, че е призрак, и от страх извикаха.

27 А Исус веднага им проговори, казвайки: Дързайте! Аз съм; не бойте се.

28 И Петър в отговор Му рече: Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата.

29 А Той рече: Дойди. И Петър слезе от ладията и ходеше по водата да иде при Исуса.

30 Но като виждаше вятъра [силен], уплаши се и, като потъваше извика, казвайки: Господи, избави ме!

31 И Исус веднага простря ръка, хвана го, и му рече: Маловерецо, защо се усъмни?

32 И като влязоха в ладията, вятърът утихна.

33 А ония, които бяха в ладията, Му се поклониха и казаха: Наистина Ти си Божий Син.

34 И като преминаха езерото, дойдоха в генисаретската земя.

35 И когато Го познаха тамошните мъже, разпратиха по цялата оная околност и доведоха при Него всичките болни;

36 и молеха Го да се допрат само до полата на дрехата Му; и колкото се допряха, се изцелиха.

45 И веднага накара учениците Си да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна към Витсаида, докле Той разпусне народа.

46 И след като се прости с тях, отиде на бърдото да се помоли.

47 И като се свечери, ладията беше всред морето, а Той сам на сушата.

48 И като ги видя, че се мъчат като гребат с веслата, защото им беше противен вятърът, около четвъртата стража на нощта дохожда при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине.

49 А те, като Го видяха да ходи по езерото, помислиха си, че е призрак, и извикаха;

50 защото всички Го видяха и се смутиха. И веднага Той им проговори, като им каза: Дерзайте! Аз съм, не бойте се!

51 И влезе при тях в ладията, и вятърът утихна; и те много се ужасиха в себе си.

52 Защото не бяха се вразумили от чудото с хлябовете, но сърцето им беше закоравяло.

53 И като премина езерото, дойдоха в генисаретската земя и излязоха на сушата.

54 И когато излязоха из ладията, веднага хората Го познаха;

55 и разтичаха се по цялата оная околност и почнаха да носят на легла болните там, където чуеха, че се намирал Той.

56 И гдето и да влизаше, в села или в градове, или в колиби, туряха болните по пазарите, и молеха Му се да се допрат те поне до полите на дрехите Му; и колкото души се допираха се изцеляваха.

15 И тъй, Исус като разбра, че ще дойдат да Го вземат на сила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма.

16 А когато се свечери, учениците Му слязоха на езерото,

17 и влязоха в ладията и отиваха отвъд езерото в Капернаум. И беше се вече стъмнило, а Исус не бе дошъл още при тях;

18 и езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър.

19 И като бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадии, видяха Исуса, че ходи по езерото и се приближава към ладията; и уплашиха се.

20 Но Той им каза: Аз съм; не бойте се!

21 Затова бяха готови да Го вземат в ладията; и веднага ладията се намери при сушата, към която отиваха.

22 На другия ден народът, който стоеше отвъд езерото като бе видял, че там няма друга ладийка освен едната и че Исус не беше влязъл с учениците Си в ладийката, но че учениците Му бяха тръгнали сами,

23 (обаче други ладийки бяха дошли от Тивериада близо до мястото, където бяха яли хляба, след като Господ бе благодарил),

24 и тъй, народът като видя, че Го няма там Исуса, нито учениците Му, те сами влязоха в ладийката и дойдоха в Капернаум и търсеха Исуса.

25 И като Го намериха отвъд езерото, рекоха Му: Учителю, кога си дошъл тука?

26 В отговор Исус им рече: Истина, истина ви казвам, търсите Ме, не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте.

27 Работете, не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Отец Бог, Него е потвърдил с печата Си.

28 Затова те Му рекоха: Какво да сторим, за да вършим Божиите дела?

29 Исус в отговор им рече: Това е Божието дело, да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.

30 Тогава Му рекоха: Че Ти какво знамение правиш, за да видим и де Те повярваме? Какво вършиш?

31 Бащите ни са яли манната в пустинята, както е писано: "Хляб от небето им даде да ядат".

32 На това Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не Мойсей ви даде хляб от небето; а Отец Ми ви дава истинския хляб от небето.

33 Защото Божият хляб е хлябът, който слиза от небето и дава живот на света.

34 Те, прочее, Му рекоха: Господи, давай ни винаги тоя хляб.

35 Исус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене никак няма да огладнее, и който вярва в Мене никак няма да ожаднее.

36 Но казвам ви, че вие Ме видяхте, и пак не вярвате.

37 Всичко, което Ми дава Отец, ще дойде при Мене, и който дойде при Мене никак няма да го изпъдя;

38 защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил.

39 И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден.

40 Защото това е волята на Отец Ми: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз да го възкреся в последния ден.

41 Тогава юдеите роптаеха против Него, за дето рече: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето.

42 И казаха: Не е ли този Исус, Иосифовият син, Чиито баща и майка ние познаваме? Как казва Той сега: Аз съм слязъл от небето?

43 Исус в отговор им рече: Не роптайте помежду си.

44 Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден.

45 Писано е в пророците: "Всички ще бъдат научени от Бога". Всеки, който е чул от Отца, и се е научил, дохожда при Мене.

46 Не, че е видял някой Отца, освен Онзи, Който е от Бога. Той е видял Отца.

47 Истина, истина ви казвам, който вярва [в Мене] има вечен живот.

48 Аз съм хлябът на живота.

49 Бащите ви ядоха манната в пустинята и все пак измряха.

50 Тоя е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре.

51 Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от тоя хляб, ще живее до века; да, и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът [която Аз ще дам] за живота на света.

52 Тогава юдеите взеха да се препират помежду си, казвайки: Как може Този да ни даде да ядем плътта Му?

53 Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.

54 Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден.

55 Защото Моята плът е истинска храна, и Моята кръв е истинско питие.

56 Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене, и Аз в него.

57 Както живият Отец Ме е пратил и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене.

58 Тоя е хлябът, който слезе от небето; онзи, който се храни с тоя хляб, ще живее до века, а не както бащите ви ядоха и измряха.

59 Това рече Исус в синагогата като поучаваше в Капернаум.

60 И тъй, мнозина от учениците Му като чуха това, рекоха: Тежко е това учение; кой може да го слуша?

61 Но Исус като знаеше в Себе Си, че учениците Му за туй негодуват, рече им: Това ли ви съблазнява?

62 Тогава, какво ще кажете, ако видите Човешкият Син да възлиза там, гдето е бил изпърво?

63 Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползува; думите, които съм ви говорил, дух са и живот са.

64 Но има някои от вас, които не вярват. Защото Исус отначало знаеше кои са невярващите, и кой е тоя, който щеше да Го предаде.

65 И каза: Затова ви рекох, че никой не може да дойде при Мене, ако не му е дадено от Отец.

66 Поради това мнозина от учениците Му отстъпиха и не ходеха вече с Него.

67 За туй Исус рече на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете?

68 Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот,

69 и ние вярваме и знаем, че Ти си [Христос, Син на живия Бог] Светият Божий.

70 Исус им отговори: Не Аз ли избрах вас дванадесетте и един от вас е дявол?

71 А Той говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.

1 След това Исус ходеше по Галилея; защото не искаше да ходи по Юдея, понеже юдеите искаха да Го убият.
69. Поучения, спор относно оскверняването: Матей 15:1-20, Марко 7:1-23

1 Тогава дойдоха при Исуса фарисеи и книжници от Ерусалим и казаха:

2 Защо Твоите ученици престъпват преданието на старейшините? Понеже не си мият ръцете, когато ядат хляб.

3 А Той в отговор им каза: Защо и вие заради вашето предание престъпвате Божията заповед?

4 Защото Бог каза: "Почитай баща си и майка си"; и - "Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви".

5 Но вие казвате: Който рече на баща си или майка си: Това мое имане, с което би могъл да си помогнеш, е подарено Богу,

6 - той да не почита баща си, [или майка си]. Така, заради вашето предание, осуетихте Божията дума.

7 Лицемери! Добре е пророкувал Исаия за вас, като е казал: -

8 "Тия люде [се приближават при Мене с устата си, и] Ме почитат с устните си; Но сърцето им далеч отстои от Мене.

9 Обаче напразно Ми се кланят, като преподават за поучения човешки заповеди".

10 И като повика народа, рече им: Слушайте и разбирайте!

11 Това, което влиза в устата, не осквернява човека; но това, което излиза от устата, то осквернява човека.

12 Тогава се приближиха учениците и Му рекоха: Знаеш ли, че фарисеите се съблазниха като чуха тая дума?

13 А Той в отговор рече: Всяко растение, което Моят небесен Отец не е насадил, ще се изкорени.

14 Оставете ги; те са слепи водачи; а слепец слепеца ако води, и двамата ще паднат в ямата.

15 Петър в отговор Му рече: Обясни ни тая притча.

16 А Той каза: И вие ли сте още без разум.

17 Не разбрахте ли, че всичко що влиза в устата, минава в корема, и се изхвърля в захода?

18 А онова, което излиза из устата, произхожда от сърцето, и то осквернява човека.

19 Защото от сърцето произхождат зли помисли, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули.

20 Тия са нещата, които оскверняват човека; а да яде с немити ръце, това не го осквернява.

1 Събират се при Исуса фарисеите и някои от книжниците, които бяха дошли от Ерусалим,

2 и бяха видели, че някои от учениците Му ядат хляб с ръце нечисти, сиреч, немити.

3 (Защото фарисеите и всички юдеи, държейки преданието на старейшините, не ядат ако не си умият ръцете до лактите;

4 и когато се връщат от пазар; не ядат ако се не умият. Има и много други неща, които са приели да държат, - измивания на чаши, шулета и медни съдове [и одрове]).

5 И тъй, фарисеите и книжниците Го запитват: Защо не вървят Твоите ученици по преданието на старейшините, но ядат хляб с нечисти ръце?

6 А Той им рече: Добре е пророкувал Исаия за вас лицемерите, както е писано: - "Тези люде Ме почитат с устните си, но сърцето им стои далеч от Мене.

7 Обаче напразно Ме почитат като проповядват за поучения човешки заповеди."

8 Вие оставяте Божията заповед и държите човешкото предание, [измивания на шулци и на чаши; и много други неща правите].

9 И каза им: Хубаво! вие осуетявате Божията заповед, за да спазите своето предание!

10 Защото Мойсей рече: "Почитай баща си и майка си" и: "Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви".

11 Но вие казвате: Ако рече човек на баща си или на майка си: Това мое имане, с което би могъл да си помогнеш, е курбан, сиреч, подарено Богу, това прави разлика;

12 вие не го оставяте вече да стори нищо за баща си или за майка си.

13 И тъй, осуетявате Божието слово заради вашето предание, което сте предали и вършите много такива неща подобни на това.

14 И пак повика народа и каза им: Слушайте Ме всички и разбирайте.

15 Няма нищо извън човека, което като влиза в него, може да го оскверни; но тия неща, които излизат от него, те оскверняват човека.

16 [Ако има някой уши да слуша, нека слуша].

17 И като остави народа и влезе в къщи, учениците Му Го попитаха за притчата.

18 И каза им: Нима сте и вие тъй неразсъдливи? Не разбирате ли, че нищо, което влиза в човека отвън, не може да го оскверни?

19 Защото не влиза в сърцето му, а в корема, и излиза в захода. (Като каза това Той направи всички ястия чисти).

20 Каза още: Което излиза от човека, то осквернява човека.

21 Защото отвътре, от сърцето на хората, излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства,

22 прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство.

23 Всички тия зли неща излизат отвътре и оскверняват човека.