VІІ. Страстната седмица (Четвъртата пасха, пролетта на 31г.)

1 И като се приближиха до Ерусалим и дойдоха във Витфагия при Елеонския хълм, Исус изпрати двама ученици и рече им:

2 Идете в селото, което е насреща ви; и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея; отвържете ги и докарайте Ми ги.

3 И ако някой ви рече нещо, кажете: На Господа трябват; и веднага ще ги изпрати.

4 А това стана, за да се сбъдне реченото от пророка, който казва: -

5 "Речете на Сионовата дъщеря: Ето, твоят Цар иде при тебе, кротък и възседнал на осел и на осле, рожба на ослица".

6 И тъй, учениците отидоха и сториха, както им заръча Исус;

7 докараха ослицата и ослето, и намятаха на тях дрехите си; и Той възседна върху тях.

8 А по-голямата част от множеството напостлаха дрехите си по пътя; други пък сечаха клони от дърветата и постилаха ги по пътя.

9 А множествата, които вървяха пред Него, и които идеха изподире, викаха казвайки: Осана на Давидовия Син! благословен, който иде в Господното име! Осана във висините!

10 И когато влезе в Ерусалим целият град се раздвижи; и казваха: Кой е Тоя?

11 А народът казваше: Той е пророкът Исус, който е от Назарет галилейски.

1 И когато се приближаваха към Ерусалим, до Витфагия и Витания при Елеонския хълм, изпраща двама от учениците Си и казва им:

2 Идете в селото, което е на среща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек не е още възсядал; отвържете го и го докарайте.

3 И ако някой ви рече: Защо правите това? Кажете: На Господа трябва; и веднага ще го прати тук.

4 И тъй, те отидоха и намериха едно осле, вързано до вратата, вън край пътя, и отвързват го.

5 И някои от стоящите там им казаха: Какво правите та отвързвате ослето?

6 А те им казаха, както бе заръчал Исус; и оставиха ги.

7 И докарват ослето при Исуса, и намятат на него дрехите си; и Той го възседна.

8 И мнозина напостлаха дрехите си по пътя, а други - клони, като ги сечаха от нивите.

9 И тия, които вървяха отпред и тия, които идеха отзад, викаха: Осанна! Благословен, който иде в Господното име!

10 Благословено градущето царство на баща ни Давида, [което иде в Господното име]; осанна във висините.

11 И влезе Исус в Ерусалим, в храма, и като разгледа всичко, понеже вече се бе свечерило, отиде във Витания с дванадесетте.

29 И когато се приближи до Витфагия и Витания, до хълма наречен Елионски, прати двама от учениците и рече им:

30 Идете в селото, което е насреща ви, в което като влизате ще намерите едно осле вързано, което никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте.

31 И ако някой ви попита: Защо го отвързвате? Кажете така: На Господа трябва.

32 И изпратените отидоха и намериха както им беше казал.

33 И като отвързаха ослето, рекоха стопаните му: Защо отвързвате ослето?

34 А те казаха: На Господа трябва.

35 И докараха го при Исуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Исуса.

36 И като вървеше Той, людете постилаха дрехите си по пътя.

37 И когато вече се приближаваше до превалата на Елионския хълм, цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всичките велики дела, които бяха видели, казвайки:

38 Благословен Царят, Който иде в Господното име; мир на небето, и слава в висините!

39 А някои от фарисеите между народа Му рекоха: Учителю, смъмри учениците Си.

40 И Той в отговор рече: Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат.

41 И като се приближи и видя града, плака за него, и каза:

42 Да беше знаел ти, да! Ти, поне в този [твой] ден, това което служи за мира ти! Но сега е скрито от очите ти.

43 Защото ще дойдат върху тебе дни, когато твоите неприятели ще издигнат окопи около тебе, ще те обсадят, ще те утеснят отвред,

44 и ще те разорят и ще избият жителите ти в тебе и няма да оставят в тебе камък на камък; защото ти не позна времето, когато беше посетен.

12 На следния ден едно голямо множество, което бе дошло на празника, като чуха, че Исус идвал в Ерусалим,

13 взеха палмови клони и излязоха да Го посрещнат, викайки: Осанна! Благословен, Който идва в Господното име, Израилевият Цар!

14 А Исус като намери едно осле, възседна го, според както е писано: -

15 "Не бой се, дъще Сионова. Ето твоят Цар иде, Възседнал на осле".

16 Учениците Му изпърво не разбраха това; а когато се прослави Исус, тогава си спомниха, че това бе писано за Него, и че Му сториха това.

17 Народът, прочее, който беше с Него, когато повика Лазар от гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше за това чудо.

18 По същата причина Го посрещна и народът, защото чуха, че извършил това знамение.

19 Затова фарисеите рекоха помежду си: Вижте, че нищо не постигате! Ето, светът отиде след Него.
131. Безплодната смокиня: Матей 21:18-22, Марко 11:12-14,20-26

18 А на сутринта, когато се връщаше в града, огладня.

19 И като видя една смоковница край пътя, дойде при нея, но не намери нищо на нея, само едни листа; и рече й: Отсега нататък да няма плод от тебе до века. И смоковницата изсъхна начаса.

20 И учениците, които видяха това, почудиха се и рекоха: Как на часа изсъхна смоковницата?

21 А Исус в отговор им рече: Истина ви казвам: Ако имате вяра и не се усъмните, не само ще извършите стореното на смоковницата, но даже, ако речете на тоя хълм: Дигни се и хвърли се в морето, ще стане.

22 И всичко, каквото и да поискате в молитва, като вярвате, ще получите.

12 И първенците искаха да Го хванат, (но сепо бояха от народа), понеже разбраха, че за тях изрече тая притча. И оставиха Го и си отидоха.

13 Тогава пращат при Него някои от фарисеите и иродианите, за да Го впримчат в говоренето Му.

14 И те като дойдоха казаха Му: Учителю, знаем, че си искрен и не Те е грижа от никого; защото не гледаш на лицето на човеците, но учиш Божият път според истината. Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не?

20 Прочее, имаше седем братя, и първият взе жена; и когато умря не остави потомък.

21 Взе я и вторият, умря и не остави потомък; също и третият.

22 И седмината не оставиха потомство. А подир всички умря и жената.

23 Във възкресението, на кого от тях ще бъде жена? Защото и седмината я имаха за жена?

24 Исус им рече: Не затова ли се заблуждавате, понеже не знаете писанията, нито Божията сила?

25 Защото когато възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват, но са като ангели на небесата.

26 А за мъртвите, че биват възкресени, не сте ли чели в книгата на Мойсей, на мястото, при къпината, как Бог му говори, казвайки: "Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов"?

12 И Исус влезе в Божия храм, и изпъди всички, които продаваха и купуваха в храма, и прекатури масите на среброменителите, и столовете на ония, които продаваха гълъбите, и каза им:

13 Писано е: "Домът ми ще се нарече молитвен дом", а вие го правите разбойнически вертеп.

14 И някои слепи и куци дойдоха при Него в храма; и Той ги изцели.

15 А главните свещеници и книжници, като видяха чудесните дела, които стори и децата, които викаха в храма, казвайки: Осана на Давидовия Син! възнегодуваха и рекоха Му:

16 Чуваш ли какво казват тия? А Исус им каза: Чувам. Не сте ли никога чели тая дума: - "Из устата на младенците и сучещите приготвил си хвала?"

17 И когато ги остави, излезе вън от града до Витания, гдето и пренощува.

15 Да даваме ли, или да не даваме? А Той като разбра лицемерието им, рече им: Защо Ме изпитвате? Донесете Ми един пеняз да го видя.

16 И те Му донесоха. Тогава им казва: Чий е тоя образ и надпис? А те Му рекоха: Кесарев.

17 Исус им рече: Отдавайте Кесаревото на Кесаря, и Божието на Бога. И те много се зачудиха на Него.

18 След това дохождат при Него садукеи, които казват, че няма възкресение; и питат Го, казвайки:

19 Учителю, Мойсей ни написа, че ако някому умре брат и остави жена, а чадо не остави, то брат му да вземе жена му и да въздигне потомък на брат си.

45 И като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха; и казваше им:

46 Писано е: "И домът Ми ще бъде молитвен дом"; а вие го направихте "разбойнически вертеп".

47 И поучаваше всеки ден в храма. А главните свещеници, книжниците и народните първенци се стараеха да Го погубят;

48 Но не намираха какво да сторят, понеже всичките люде бяха прилепнали при Него да Го слушат.

24 А Исус в отговор им каза: Ще ви задам и Аз един въпрос, на който ако ми отговорите, то и Аз ще ви кажа с каква власт правя тия неща.

25 Иоановото кръщение от къде беше - от небето или от човеците? И те разискваха помежду си, думайки: Ако речем: От небето, Той ще ни каже: Тогава защо не го повярвахте?

26 Но ако речем: От човеците, боим се от народа, защото всички имат Иоана за пророк.

27 И тъй, в отговор на Исуса, казаха: Не знаем. Рече им и Той: Нито Аз ви казвам с каква власт правя тия неща.

27 Той не е Бог на мъртвите, а на живите. Вие много се заблуждавате.

28 А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, пита Го: Коя заповед е първа от всички?

29 Исус отговори: Първата е: "Слушай, Израилю; Господ нашият Бог е един Господ;

30 и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкият си ум и с всичката си сила".

31 А ето втората [подобна на нея] заповед: "Да възлюбиш ближния си като себе си". Друга заповед по-голяма от тия няма.

32 И книжникът Му рече: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че Бог е един; и няма друг освен Него;

33 и да Го люби човек от все сърце, с всичкия си разум, и с всичката си сила, и да люби ближния си като себе Си, това е много повече от всичките всеизгаряния и жертви.

1 И в един от дните, когато Той поучаваше людете в храма и проповядваше благовестието, надойдоха главните свещеници и книжниците с старейшините и Му рекоха:

2 Кажи ни с каква власт правиш това? Или кой е онзи, който Ти е дал тази власт?

3 И в отговор им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос, и отговорете Ми:

4 Иоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците?

5 А те разискваха помежду си, думайки: Ако речем: От небето, ще каже: Защо го не повярвахте?

6 Но ако речем: От човеците, всичките люде ще ни убият с камъни, защото са убедени, че Иоан беше пророк.

7.И отговориха, че не знаят от къде беше.

8 Тогава Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.

28 Но как ви се вижда? Един човек имаше двама сина; дойде при първия и му рече: Синко, иди работи днес на лозето.

29 А той в отговор каза: Не искам; но после се разкая и отиде.

30 Дойде и при втория, комуто каза същото. И той в отговор каза: Аз ще ида, господине! но не отиде.

31 Кой от двамата изпълни бащината си воля? Казват: Първият. Исус им рече: Истина ви казвам, че бирниците и блудниците ви изпреварват в Божието царство.

32 Защото Иоан дойде при вас в пътя на правдата, и не го повярвахте; бирниците обаче, и блудниците го повярваха; а вие, като видяхте това, даже не се разкаяхте от после да го повярвате.

33 Чуйте друга притча. Имаше един стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, и съгради кула; и като го даде под наем на земеделци, отиде в чужбина.

34 И когато наближи времето на плодовете изпрати слугите си до земеделците да приберат плодовете му.

35 А земеделците хванаха слугите му, един биха, друг убиха, а трети с камъни замериха.

36 Пак изпрати други слуги, повече на брой от първите; и на тях сториха същото.

37 Най-после изпрати при тях сина си, като думаше: Ще почетат сина ми.

38 Но земеделците, като видяха сина, рекоха помежду си: Той е наследникът; елате да го убием и да присвоим наследството му.

39 И като го хванаха, изхвърлиха го вън от лозето и го убиха.

40 И тъй, когато си дойде стопанинът на лозето, какво ще стори на тия земеделци?

41 Казват Му: Злосторниците люто ще погуби, а лозето ще даде под наем на други земеделци, които ще му дават плодовете на времето им.

42 Исус им каза: Не сте ли никога прочели в писанията тая дума: - "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла; От Господа е това. И чудно е в нашите очи"?

43 Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас, и ще се даде на народ, който принася плодовете му.

44 И който падне върху тоя камък ще се смаже; а върху когото падне, ще го пръсне.

45 И главните свещеници и фарисеите, като чуха притчите Му, разбраха, че за тях говори;

46 но, когато поискаха да Го хванат, побояха се от народа понеже Го считаше за пророк.

1 И почна да им говори с притчи: Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа лин и съгради кула, и даде го под наем на земеделците, и отиде в чужбина.

2 И във времето на плода изпрати един слуга до земеделците да прибере от земеделците от плода на лозето.

3 А те го хванаха, биха го, и го отпратиха празен.

4 Пак изпрати до тях друг слуга; и нему счупиха главата, и безсрамно го оскърбиха.

5 Изпрати и друг, когото убиха; и мнозина други, от които едни биха, а други убиха.

6 Още един имаше той, един възлюбен син; него изпрати последен до тях, като думаше: Ще почетат сина ми.

7 А тия земеделци рекоха помежду си: Тоя е наследникът; елате да го убием, и наследството ще бъде наше.

8 И тъй хванаха го и го убиха, и хвърлиха го вън от лозето.

9 Какво, прочее, ще стори стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тия земеделци, а лозето ще даде на други.

10 Не сте ли прочели нито това писание: - "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла,

11 От Господа е това. И чудно е в нашите очи"?

12 И първенците искаха да Го хванат, (но се побояха от народа), понеже разбраха, че за тях изрече тая притча. И оставиха Го и си отидоха.

9 И почна да говори на людете тази притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на земеделци и отиде в чужбина за дълго време.

10 И във време на беритбата прати един слуга при земеделците, за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и отпратиха го празен.

11 И изпрати друг слуга; а те и него биха, срамно го оскърбиха, и го отпратиха празен.

12 Изпрати и трети; но те и него нараниха и изхвърлиха.

13 Тогава стопанинът на лозето рече: Що да сторя? Ще изпратя любезния си син; може него да почетат.

14 Но земеделците като го видяха, разискваха помежду си, като думаха: Това е наследникът; нека го убием, за да стане наследството наше.

15 Изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И тъй, какво ще им стори стопанинът на лозето?

16 Ще дойде и ще погуби тия земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това рекоха: Дано не бъде!

17 А Той ги погледна и рече: Тогава що значи това, което е писано:

"Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той ще стане глава на ъгъла"?

18 Всеки, който падне върху този камък, ще се смаже, а върху когото падне, ще го пръсне.

19 И в същия час книжниците и главните свещеници се стараеха да турят ръце на Него, защото разбраха, че Той каза тая притча против тях, но се бояха от народа.
136. Притчата за човека без сватбарска дреха: Матей 22:1-14

1 И Исус почна пак да им говори с притчи, като казваше:

2 Небесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си.

3 Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; но те не искаха да дойдат.

4 Пак изпрати други слуги, казвайки: Речете на поканените: Ето, приготвих обеда си; юнците ми и угоените са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватбата.

5 но те занемариха поканата, разотидоха се, един на своята нива, а друг на търговията си;

6 а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха.

7 И царят се разгневи, изпрати войските си и погуби ония убийци, и изгори града им.

8 Тогава казва на слугите си: Сватбата е готова, а поканените не бяха достойни.

9 Затова идете по кръстопътищата и колкото намерите, поканете ги на сватбата.

10 И тъй, ония слуги излязоха по пътищата, събраха всички колкото намериха, зли и добри; и сватбата се напълни с гости.

11 А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не бе облечен в сватбарска дреха.

12 И каза му: Приятелю, ти как си влязъл тук без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше.

13 Тогава царят рече на служителите: Вържете му нозете и ръцете, и хвърлете го във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

14 Защото мнозина са поканени, а малцина избрани.
137. Данък за Кесаря: Матей 22:15-22, Марко 12:13-17, Лука 20:20-26

15 Тогава фарисеите отидоха и се съветваха как да Го впримчат в говоренето Му.

16 И пращат при Него учениците си, заедно с Иродианите, да кажат: Учителю, знаем, че си искрен, учиш в истина Божия път и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на човеците.

17 Кажи ни, прочее: Ти как мислиш, право ли е да даваме данък на Кесаря, или не?

18 А Исус разбра лукавството им, и рече: Защо Ме изпитвате, лицемери?

19 Покажете Ми данъчната монета. И те Му донесоха един пеняз.

20 Той им каза: Чий е този образ и надпис?

21 Казват Му: Кесарев. Тогава им казва: Като е тъй, отдавайте Кесаревите на Кесаря, а Божиите на Бога.

22 И като чуха това, те се зачудиха, и оставяйки Го, си отидоха.

13 Тогава пращат при Него някои от фарисеите и иродианите, за да Го впримчат в говоренето Му.

14 И те като дойдоха казаха Му: Учителю, знаем, че си искрен и не Те е грижа от никого; защото не гледаш на лицето на човеците, но учиш Божият път според истината. Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не?

15 Да даваме ли, или да не даваме? А Той като разбра лицемерието им, рече им: Защо Ме изпитвате? Донесете Ми един пеняз да го видя.

16 И те Му донесоха. Тогава им казва: Чий е тоя образ и надпис? А те Му рекоха: Кесарев.

17 Исус им рече: Отдавайте Кесаревото на Кесаря, и Божието на Бога. И те много се зачудиха на Него.

20 И като Го наблюдаваха, пратиха издебници, които се преструваха, че са праведни, за да уловят някоя Негова дума, тъй щото да Го предадат на началството и на властта на управителя.

21 И те Го попитаха, казвайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и у Тебе няма лицеприятие, но учиш Божия път според истината;

22 право ли е за нас да даваме данък на Кесаря, или не?

23 А Той разбра лукавството им, и рече им:

24 Покажете ми един динарий. Чии образ и надпис има? И [в отговор] казаха: Кесарев.

25 А Той рече: Тогава отдавайте Кесаревото на Кесаря, а Божието на Бога.

26 И не можаха да уловят нещо в думата пред народа; и зачудени на отговора Му, млъкнаха.
138. Разискване със садукеите относно женитба при възкресението: Матей 22:23-33, Марко 12:18-27, Лука 20:27-38

23 В същия ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение и попитаха Го, казвайки:

24 Учителю, Мойсей е казал: Ако някой умре бездетен, брат му да се ожени за жена му, и да въздигне потомък на брат си.

25 А между нас имаше седемина братя; и първият се ожени и умря; и като нямаше потомък, остави жена си на брата си;

26 също и вторият, и третият, до седмия.

27 А подир всички умря и жената.

28 И тъй, във възкресението на кого от седмината ще бъде жена, защото те всички я имаха?

29 А Исус в отговор им рече: Заблуждавате се, като не знаете писанията, нито Божията сила.

30 Защото във възкресението нито се женят, нито се омъжват, но са като [Божии] ангели на небето.

31 А за възкресението на мъртвите, не сте ли чели онова, което Бог ви говори, като казва:

32 "Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов?" Той не е Бог на мъртвите, а на живите.

33 И множеството, като чу това, чудеха се на учението Му.

18 След това дохождат при Него садукеи, които казват, че няма възкресение; и питат Го, казвайки:

19 Учителю, Мойсей ни написа, че ако някому умре брат и остави жена, а чадо не остави, то брат му да вземе жена му и да въздигне потомък на брат си.

20 Прочее, имаше седем братя, и първият взе жена; и когато умря не остави потомък.

21 Взе я и вторият, умря и не остави потомък; също и третият.

22 И седмината не оставиха потомство. А подир всички умря и жената.

23 Във възкресението, на кого от тях ще бъде жена? Защото и седмината я имаха за жена?

24 Исус им рече: Не затова ли се заблуждавате, понеже не знаете писанията, нито Божията сила?

25 Защото когато възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват, но са като ангели на небесата.

26 А за мъртвите, че биват възкресени, не сте ли чели в книгата на Мойсей, на мястото, при къпината, как Бог му говори, казвайки: "Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов"?

27 Той не е Бог на мъртвите, а на живите. Вие много се заблуждавате.

27 Тогава се приближиха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:

28 Учителю, Мойсей ни е писал: "Ако умре на някого брат му, който е женен, но е бездетен, брат му да вземе жената и да въздигне потомък на брат си".

29 А имаше седемина братя; и първият взе жена и умря бездетен.

30 И вторият и третият я взеха;

31 така също и седмината я взеха и умряха без да оставят деца.

32 А после умря и жената.

33 И тъй, във възкресението, на кого от тях ще бъде жена? Защото и седмината я имаха за жена.

34 А Исус им рече: Човеците на този свят се женят и се омъжват;

35 а ония, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват.

36 И не могат вече да умрат, понеже са равни на ангелите; и като участници на възкресението, са чада на Бога.

37 А че мъртвите биват възкресени, това и Мойсей показа в мястото дето писа за къпината, когато нарече Господа "Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов".

38 Но Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички са живи.

34 А фарисеите като чуха, че смълчал садукеите, събраха се заедно.

35 И един от тях, законник, за да Го изпита, зададе Му въпрос:

36 Учителю, коя е голямата заповед в закона?

37 А Той му рече: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум".

38 Това е голямата и първа заповед.

39 А втората, подобна на нея, е тая: "Да възлюбиш ближния си, както себе си".

40 На тия две заповеди стоят целият закон и пророците.

28 А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, пита Го: Коя заповед е първа от всички?

29 Исус отговори: Първата е: "Слушай, Израилю; Господ нашият Бог е един Господ;

30 и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкият си ум и с всичката си сила".

31 А ето втората [подобна на нея] заповед: "Да възлюбиш ближния си като себе си". Друга заповед по-голяма от тия няма.

32 И книжникът Му рече: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че Бог е един; и няма друг освен Него;

33 и да Го люби човек от все сърце, с всичкия си разум, и с всичката си сила, и да люби ближния си като себе Си, това е много повече от всичките всеизгаряния и жертви.