ІІІ. Службата в Юдея (Първата пасха, пролетта на 28г. до Втората пасха, пролетта на 29г.)

13 И като наближаваше пасхата на юдеите, Исус възлезе в Ерусалим.

14 И намери в храма продавачите на волове, овце и гълъби, и тия, които седяха и разменяха пари;

15 и направи бич от върви и изпъди всички тях от храма, както и овцете и воловете; изсипа парите на среброменителите, и прекатури трапезите им;

16 и на тия, които продаваха гълъбите, рече: Дигнете ги оттук; не правете Бащиния Ми дом, дом на търговия.

17 Учениците Му си спомниха, че е писано: "Ревността за Твоя дом ще ме изяде".

18 По повод на това, юдеите проговаряйки, Му рекоха: Какво знамение ще ни покажеш, тъй като правиш това?

19 В отговор Исус им рече: Разрушете тоя храм и за три дни ще го издигна.

20 Затова юдеите рекоха: За четиридесет и шест години е бил граден тоя храм, та Ти за три дни ли ще го издигнеш?

21 Но Той говореше за храма на тялото Си.

22 И тъй, когато беше възкресен от мъртвите, учениците Му си спомниха, че беше казал това; и повярваха на писаното, и словото, което Исус беше говорил.

23 И когато беше в Ерусалим, на пасхата през празника мнозина повярваха в Неговото име, като гледаха знаменията, които вършеше.

24 Но Исус не им се доверяваше, защото познаваше всичките човеци,

25 и защото Той нямаше нужда да Му свидетелствува някой за човека, понеже сам знаеше що има в човека.

1 Между фарисеите имаше един човек на име Никодим, юдейски началник.

2 Той дойде при Исуса нощем и Му рече: Учителю, знам, че от Бога си дошъл учител; защото никой не може да върши тия знамения, които Ти вършиш, ако Бог не е с него.

3 Исус в отговор му рече: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой отгоре, не може да види Божието царство.

4 Никодим Му казва: Как може стар човек да се роди? Може ли втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди?

5 Исус отговори: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство.

6 Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух.

7 Не се чуди, че ти рекох: Трябва да се родите отгоре.

8 Вятърът духа гдето ще, и чуваш шума му; но не знаеш отгде идва и къде отива; така е с всеки, който се е родил от Духа.

9 Никодим в отговор Му рече: Как може да бъде това?

10 Исус в отговор му каза: Ти си Израилев учител и не знаеш ли това?

11 Истина, истина ти казвам, това което знаем, говорим и свидетелствуваме за това, което сме видели, но не приемате свидетелството ни.

12 Ако за земните работи ви говорих и не вярвате, как ще повярвате, ако ви говоря за небесните?

13 И никой не е възлязъл на небето, освен Тоя, Който е слязъл от небето, сиреч, Човешкият Син, Който е на небето.

14 И както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син,

15 та всеки, който вярва в Него [да не погине, но] да има вечен живот.

16 Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот.

17 Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него.

18 Който вярва в Него не е осъден; който не вярва е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божий Син.

19 И ето що е осъждението: светлината дойде на света и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли.

20 Понеже всеки, който върши зло, мрази светлината, и не отива към светлината, да не би да се открият делата му;

21 но който постъпва според истината отива към светлината, за да се явят делата му, понеже са извършени по Бога.

22 След това дойде Исус с учениците Си в юдейската земя; и там се бавеше с тях и кръщаваше.

23 Също и Иоан кръщаваше в Енон, близо до Салим, защото там имаше много вода; и людете дохождаха и се кръщаваха.

24 Понеже Иоан още не беше хвърлен в тъмница.

25 И така възникна препирня от страна на Иоановите ученици с един юдеин относно очистването.

26 И дойдоха при Иоана и му рекоха: Учителю, Онзи, Който беше с тебе отвъд Иордан, за Когото ти свидетелствува, ето Той кръщава и всички отиват при Него.

27 Иоан в отговор рече: Човек не може да вземе върху си нищо, ако не му е дадено от небето.

28 Вие сами сте ми свидетели, че рекох: Не съм аз Христос, но съм пратен пред Него.

29 Младоженецът е, който има невястата, а приятелят на младоженеца, който стои да го слуша, се радва твърде много поради гласа на младоженеца; и така, тая моя радост е пълна.

30 Той трябва да расте, а пък аз да се смалявам.

31 Онзи, Който дохожда отгоре, е от всички по-горен; който е от земята, земен е, и земно говори. Който дохожда от небето е от всеки по-горен.

32 Каквото е видял и чул, за Него свидетелствува; но никой не приема свидетелството Му.

33 Който е приел Неговото свидетелство потвърдил е с печата си, бе Бог е истинен.

34 Защото Тоя, Когото Бог е пратил, говори Божиите думи; понеже Той не Му дава Духа с мярка.

35 Отец люби Сина и е предал всичко в Неговата ръка.

36 Който вярва в Сина има вечен живот; а който не слуша Сина няма да види живот, но Божият гняв остава върху него.

1 Прочее, когато Господ узна, че фарисеите чули, какво Исус придобивал и кръщавал повече ученици от Иоана,

2 (не че сам Исус кръщаваше, а учениците Му),

3 напусна Юдея и отиде пак в Галилея.

4 И трябваше да мине през Самария.

5 И така дойде в един самарийски град, наречен Сихар, близо до землището, което Яков даде на сина си Иосифа.

6 Там беше Якововият кладенец. Исус, прочее, уморен от пътуване, седеше така на кладенеца. Беше около шестият час.

7 Дохожда една самарянка да си начерпе вода. Казва й Исус: Дай Ми да пия.

8 (Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна).

9 Впрочем, самарянката му казва: Как Ти, Който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка? (Защото юдеите не се сношават със самаряните).

10 Исус в отговор й каза: Ако би знаела Божия дар, и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива вода!

11 Казва Му жената: Господине, нито почерпало имаш и кладенецът е дълбок; тогава отгде имаш живата вода?

12 Нима си по-голям от баща ни Яков, който ни е дал кладенеца, и сам той е пил от него, и чадата му, и добитъкът му?

13 Исус в отговор й каза: Всеки, който пие от тая вода, пак ще ожаднее;

14 а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот.

15 Казва Му жената: Господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам, нито да извървявам толкова път до тук да изваждам.

16 Казва й Исус: Иди, повикай мъжа си и дойди тук.

17 В отговор жената Му каза: Нямам мъж. Казва й Исус: Право каза, че нямаш мъж;

18 защото петима мъже си водила и този, който сега имаш не ти е мъж. Това си право казала.

19 Казва Му жената: Господине, виждам, че Ти си пророк.

20 Нашите бащи в тоя хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Ерусалим е мястото, където трябва да се покланяме.

21 Казва й Исус: Жено, вярвай Ме, че иде час, когато нито само в тоя хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отеца.

22 Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите.

23 Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отеца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.

24 Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.

25 Казва Му жената: Зная, че ще дойде Месия (който се нарича Христос); Той когато дойде, ще ни яви всичко.

26 Казва й Исус: Аз, Който се разговарям с тебе съм Месия.

27 В това време дойдоха учениците Му и се почудиха, че се разговаря с жена; но никой не рече: Какво търсиш? или: Защо разговаряш с нея?

28 Тогава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората:

29 Дойдете да видите човек, който ми казва всичко, което съм сторила. Да не би Той да е Христос?

30 Те излязоха от града и отиваха към Него.

31 Между това учениците молеха Исуса, казвайки: Учителю, яж.

32 А Той им рече: Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.

33 Затова учениците думаха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл нещо за ядене?

34 Казва им Исус: Моята храна е да върша волята на Онзи, Който Ме е пратил, и да върша Неговата работа.

35 Не казвате ли: Още четири месеца и жетвата ще дойде? Ето, казвам ви, повдигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жетва.

36 Който жъне получава заплата и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и който сее и който жъне.

37 Защото в това отношение истинна е думата, че един сее, а друг жъне.

38 Аз ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в наследството на техния труд.

39 И от тоя град много самаряни повярваха в Него поради думата на жената, която свидетелствуваше: Той ми каза всичко, което съм сторила.

40 И тъй, когато дойдоха самаряните при Него, помолиха Го да остане при тях; и преседя там два дни.

41 И още мнозина повярваха поради Неговото учение;

42 и на жената казаха: Ние вярваме, не вече поради твоето говорене, понеже сами чухме и знаем, че Той е наистина [Христос] Спасителят на света.
28. Излекуването сина на царския чиновник: Йоан 4:43-54

43 След два дни Той излезе от там и отиде в Галилея.

44 Защото сам Исус заяви, че пророк няма почит в родината си.

45 И тъй, когато дойде в Галилея, галилеяните Го приеха като бяха видели всичко що стори в Ерусалим на празника; защото и те бяха отишли на празника.

46 Прочее, Исус пак дойде в Кана Галилейска, гдето беше превърнал водата на вино. И имаше един царски чиновник, чийто син беше болен в Капернаум.

47 Той като чу, че Исус дошъл от Юдея в Галилея отиде при Него и Го помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране.

48 Тогава Исус му рече: Ако не видите знамения и чудеса никак няма да повярвате.

49 Царският чиновник Му каза: Господине, слез докле не е умряло детенцето ми.

50 Каза му Исус: Иди си; син ти е жив. Човекът повярва думата, която му рече Исус и си отиде.

51 И когато той вече слизаше към дома си, слугите му го срещнаха и казаха, че син му е жив.

52 А той ги попита в кой час му е станало по-леко. Те му казаха: В седмия час треската го остави.

53 И така бащата разбра, че това е станало в същия час, когато Исус му рече: Син ти е жив. И повярва той и целият му дом.

54 Това второ знамение извърши Исус като дойде пак из Юдея в Галилея.
29. Затварянето на Йоан Кръстител в тъмницата: Матей 14:3-5; Лука 3:19,20

3 Защото Ирод беше хванал Иоана и беше го вързал и турил в тъмница, поради Иродиада, жената на брат си Филипа;

4 понеже Иоан му казваше: Не ти е позволено да я имаш.

5 И искаше да го убие, но се боеше от народа, защото го имаха за пророк.

19 А четверовластникът Ирод, бидейки изобличаван от него поради Иродиада, братовата си жена, и поради всичките други злини, които беше сторил Ирод,

20 прибави над всичко друго и това, че затвори Иоана в тъмницата.

1 Подир това имаше юдейски празник и Исус влезе в Ерусалим.

2 А в Ерусалим, близо до овчата порта, се намира къпалня, наречена по еврейски Витесда, която има пет преддверия.

3 В тях лежаха множество болни, слепи, куци и изсъхнали, [които чакаха да се раздвижи водата.

4 Защото от време на време ангел слизаше в къпалнята и размътваше водата; а който пръв влизаше след раздвижването на водата оздравяваше от каквато болест и да беше болен].

5 И там имаше един човек болен от тридесет и осем години.

6 Исус като го видя да лежи и узна, че от дълго време вече боледувал, каза му: Искаш ли да оздравееш?

7 Болният Му отговори: Господине, нямам човек да ме спусне в къпалнята, когато се раздвижи водата, но докато дойда аз, друг слиза преди мене.

8 Исус му казва: Стани, вдигни постелката си и ходи.

9 И на часа човекът оздравя, вдигна постелката си и започна да ходи. А тоя ден беше събота.

10 Затова юдеите казаха на изцеления: Събота е и не ти е позволено да вдигнеш постелката си.

11 Но той им отговори: Онзи, Който ме изцели, Той ми рече: Вдигни постелката си и ходи?

12 Попитаха го: Кой човек ти рече: Вдигни постелката си и ходи?

13 А изцеленият не знаеше Кой е; защото Исус беше се изплъзнал от там, тъй като имаше множество народ на това място.

14 По-после Исус го намери в храма и му рече: Ето, ти си здрав; не съгрешавай вече, за да те не сполети нещо по-лошо.

15 Човекът отиде и извести на юдеите, че Исус е, Който го изцели.

16 И затова юдеите гонеха Исуса, защото вършеше тия неща в събота.

17 А Исус им отговори: Отец Ми работи до сега, и Аз работя.

18 Затова юдеите искаха още повече да Го убият; защото не само нарушаваше съботата, но и правеше Бог Свой Отец, и така правеше Себе Си равен на Бога.

19 Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не може Синът да върши от само Себе Си нищо, освен това, което вижда да върши Отец; понеже каквото върши Той, подобно и Синът го върши.

20 Защото Отец люби Сина и Му показва все що върши сам; ще Му показва и от тия по-големи работи, за да се чудите вие.

21 Понеже както Отец възкресява мъртвите и ги съживява, така и Синът съживява, тия които иска.

22 Защото нито Отец не съди никого, но е дал на Сина да съди всички,

23 за да почитат всички Сина, както почитат Отец. Който не почита Сина, не почита Отец, Който Го е пратил.

24 Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение, и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота.

25 Истина, истина ви казвам, иде часът и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син, и които го чуят ще живеят.

26 Защото, както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си;

27 и дал Му е власт да извършва съдба, защото е Човешкият Син.

28 Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му,

29 и ще излязат; ония, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.

30 Аз не мога да върша нищо от Себе Си; съдя както чуя; и съдбата Ми е справедлива, защото не искам Моята воля, но волята на Онзи, Който Ме е пратил.

31 Ако свидетелствувам Аз за Себе Си; свидетелството Ми не е истинно.

32 Друг има, Който свидетелствува за Мене; и зная, че свидетелството, което Той дава за Мене, е истинно.

33 Вие пратихте до Иоана; и той засвидетелствува за истината.

34 (Обаче свидетелството, което Аз приемам, не е от човека; но казвам това, за да се спасите вие).

35 Той беше светилото, което гореше и светеше; и вие пожелахте да се радвате за малко време на неговото светене.

36 Но Аз имам свидетелство по-голямо от Иоановото; защото делата, които Отец Ми е дал да извърша, самите дела, които върша, свидетелствуват за Мене, че Отец Ме е пратил.

37 И Отец, Който Ме е пратил, Той свидетелствува за Мене. Нито гласа Му сте чули някога, нито образа Му сте видели.

38 И нямате Неговото слово постоянно в себе си, защото не вярвате Този, Когото Той е пратил.

39 Вие изследвате писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот и те са, които свидетелствуват за Мене,

40 и пак не искате да дойдете при Мене, за да имате живот.

41 От човеци слава не приемам;

42 но зная, че вие нямате в себе си любов към Бога.

43 Аз дойдох в името на Отца Си и не Ме приемате; ако дойде друг в свое име, него ще приемете.

44 Как можете да повярвате вие, които приемате слава един от друг, а не търсите славата, която е от единия Бог.

45 Не мислете, че Аз ще ви обвиня пред Отец; има един, който ви обвинява - Мойсей, на когото вие се облягате.

46 Защото, ако вярвахте Мойсея, повярвали бихте и Мене; понеже той за Мене писа.

47 Но ако не вярвате неговите писания, как ще повярвате Моите думи?
ІV. Службата в Галилея (Втората пасха, пролетта на 29г. до Третата пасха, пролетта на 30г.)
32. Начало на службата в Галилея: Мат. 4:12, Марко 1:14,15, Лука 4:14,15

12 А когато чу Исус, че Иоан бил предаден на властта, оттегли се в Галилея.

14 А след като Иоан биде предаден на властта, Исус дойде в Галилея и проповядваше Божието благовестие, казвайки:

15 Времето се изпълни и Божието царство наближи; покайте се и повярвайте в благовестието;

14 А Исус се върна в Галилея с силата на Духа; и слух се разнесе за Него по цялата околност.

15 И Той поучаваше по синагогите им; и всички Го прославяха.

16 И дойде в Назарет, дето беше отхранен, и по обичая си влезе в синагогата един съботен ден и стана да чете.

17 И подадоха Му книгата на пророк Исаия; и Той като отвори книгата, намери мястото дето бе писано: -

18 "Духът на Господа е на Мене, защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; Прати Ме да проглася освобождение на пленниците, и проглеждане на слепите, да пусна на свобода угнетените,

19 да проглася благоприятната Господна година".

20 И като затвори книгата, върна я на служителя и седна; а очите на всички в синагогата бяха впити в Него.

21 И почна да им казва: Днес се изпълни това писание във вашите уши.

22 И всички Му засвидетелствуваха, чудещи се на благодатните думи, които излизаха из устата Му. И думаха: Тоя не е ли Иосифовият син?

23 А Той им рече: Без друго ще Ми кажете тая поговорка: Лекарю, изцери себе си; каквото сме чули, че става в Капернаум, стори го и тука в своята родина.

24 И пак рече: Истина ви казвам, че никой пророк не е приет в родината си.

25 А казвам ви наистина, много вдовици имаше в Израил в дните на Илия, когато се затвори небето за три години и шест месеца, и настана голям глад по цялата земя;

26 А нито при една от тях не бе пратен Илия, а само при една вдовица в Сарепта сидонска.

27 Тъй също много прокажени имаше в Израил във времето на пророк Елисей; но никой от тях не бе очистен, а само сириецът Нееман.

28 Като чуха това тия, които бяха в синагогата, всички се изпълниха с гняв,

29 и като станаха изкараха Го вън из града, и заведоха Го при стръмнината на хълма, на който градът им беше съграден, за да Го хвърлят долу.

30 Но Той мина посред тях и си отиде.

13 И като напусна Назарет, дойде и се настани в Капернаум край езерото, в Завулоновите и Нефталимовите предели;

14 за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва:-

15 "Завулоновата земя и Нефталимовата земя, край езерото, отвъд Иордан, Езическа Галилея;

16 Людете, които седяха в тъмнина, видяха голяма светлина. И на ония, които седяха в страната на мрачната сянка, на тях изгря светлина".

17 От тогава Исус започна да проповядва, казвайки: Покайте се, защото наближи небесното царство.

31 И слезе в Галилейския град Капернаум,
35. Призоваването край езерото: Мат.4:18-22, Марко 1:16-20, Лука 5:1-11

18 И като ходеше край галилейското езеро, видя двамата братя, Симона, наречен Петър и брат му Андрея, че хвърляха мрежа в езерото, понеже бяха рибари.

19 И казва им: Дойдете след Мене и Аз ще ви направя ловци на човеци.

20 И те веднага оставиха мрежите и отидоха след Него.

21 И като отмина от там, видя други двама братя, Якова Заведеев и брат му Иоана, че кърпеха мрежите си в ладията с баща си Заведея; и ги повика.

22 И те на часа оставиха ладията и баща си, и отидоха след Него.

16 А когато минаваше край галилейското езеро*, видя Симона и брата на Симона, Андрея, че хвърляха мрежи в езерото, понеже бяха рибари.

17 И рече им Исус: Вървете след Мене, и Аз ще ви направя да станете ловци на човеци.

18 И те веднага оставиха мрежите и отидоха след Него.

19 И като отмина малко, видя Якова Заведеев и брат му Иоана, които също бяха в ладията си и кърпеха мрежите.

20 И веднага ги повика; и те оставиха баща си Заведей в ладията с надничарите, и отидоха след Него.

1 А еднаж, когато народът Го притискаше да слуша Божието слово, Той стоеше при Генисаретското езеро.

2 И видя две ладии спрени край езерото; а рибарите бяха излезли от тях и изпираха мрежите си.

3 И като влезе в една от ладиите, която беше Симонова, помоли го да я отдалечи малко от сушата; и седна та поучаваше народа от ладията.

4 И като престана да говори рече на Симона: Оттегли ладията към дълбокото и хвърлете мрежите за ловитба.

5 А Симон в отговор рече: Учителю, цяла нощ се трудихме, и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежите.

6 И като сториха това, уловиха твърде много риба, така щото се прокъсваха мрежите им.

7 И извикаха съдружниците си от другата ладия да им дойдат на помощ; и те дойдоха и напълниха и двете ладии, до толкова, щото щяха да потънат.

8 А Симон Петър като видя това, падна пред Исусовите колене и каза: Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек.

9 Понеже той и всички, които бяха с него, се учудиха на ловитбата на рибите що уловиха,

10 също Яков и Иоан, синовете на Заведея, които бяха Симонови съдружници. А Исус рече на Симон: Не бой се; отсега човеци ще ловиш.

11 И когато извлякоха ладиите на сушата, оставиха всичко и отидоха след Него.

21 И дохождат в Капернаум; и незабавно в съботата Исус влезе в синагогата и поучаваше.

22 И те се чудеха на учението Му; защото ги поучаваше като един, който има власт, а не като книжниците.

23 И скоро след това се намираше в синагогата им човек хванат от нечист дух, който извика, думайки:

24 [Остави ни!] Какво имаш Ти с нас, Исусе назарянине? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те Кой си, Светий Божий.

25 Но Исус го смъмри, казвайки: Млъкни, и излез от него.

26 Тогава нечистият дух, като го сгърчи, изкрещя със силен глас и излезе от него.

27 И всички се смаяха, тъй щото разискваха помежду си, думайки: Що е това? Едно ново учение! С власт заповядва и на нечистите духове, и те Му се покоряват!

28 И слухът за Него се разнесе скоро по цялата галилейска околност.

31 И слезе в Галилейския град Капернаум, и поучаваше ги в съботен ден;

32 и учудваха се на учението Му, защото Неговото слово беше с власт.

33 И в синагогата имаше човек хванат от духа на нечист бяс; и той извика със силен глас:

34 Ех, какво имаш Ти с нас, Исусе Назарянине? Нима Си дошел да ни погубиш? Познавам Те кой си Ти, Светият Божий.

35 Но Исус го смъмри, казвайки: Млъкни и излез из него. И бесът като го повали насред, излезе из него, без да го повреди никак.

36 И всички се смаяха, и разговаряха се помежду си, думайки: Какво е това слово, дето Той с власт и сила заповядва на нечистите духове, и те излизат?

37 И слух се разнесе за Него по всичките околни места.

14 И когато дойде Исус в къщата на Петра, видя, че тъща му лежеше болна от треска.

15 И допря се до ръката й, и треската я остави; и тя стана да Му прислужва.

16 А когато се свечери, доведоха при Него мнозина хванати от бяс; и Той изгони духовете с една дума, и изцели всичките болни;