V. Оттегляне от публично служене (Третата пасха, пролетта на 30г. до есента на 30г.)

21 И, като излезе оттам, Исус се оттегли в тирските и сидонските страни.

22 И, ето, една ханаанка излезе от ония места и извика, казвайки: Смили се за мене Господи, Сине Давидов; дъщеря ми зле се мъчи от бяс.

23 Но Той не й отговори ни дума. Учениците дойдоха и Му се молеха, като рекоха: Отпрати я, защото вика подире ни.

24 А Той в отговор каза: Аз не съм пратен, освен до загубените овце от Израилевия дом.

25 А тя дойде, кланяше Му се и казваше: Господи, помогни ми.

26 Той в отговор рече: Не е прилично да се вземе хляба на децата и да се хвърли на кученцата.

27 А тя рече: Така, Господи; но и кученцата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им.

28 Тогава Исус в отговор й рече: О жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде според желанието. И дъщеря й оздравя в същия час.

24 И като стана оттам, отиде в тирските и сидонските предели; и влезе в една къща, и неискаше да Го знае никой; но не можа да се укрие.

25 А веднага чу за Него една жена, чиято малка дъщеря имаше нечист дух, и тя дойде и падна пред нозете Му.

26 (Жената бе елинка, родом сирофиникианка). И молеше Му се да изгони беса от дъщеря й.

27 А Исус й рече: Остави да се наситят децата; защото не е прилично да се вземе хляба на децата и да се даде на кученцата.

28 А тя в отговор Му каза: Така Господи, но и кученцата под трапезата ядат от трохите паднали от децата.

29 И рече й: За тая дума иди си; бесът излезе от дъщеря ти.

30 И като си отиде у дома, намери детето легнало на постелката, и бесът излязъл.

29 И като замина оттам, Исус дойде при галилейското езеро; и качи се на бърдото и седеше там.

30 И дойдоха при Него големи множества, които имаха с себе си куци, слепи, неми, недъгави и много други, и сложиха ги пред нозете Му; и Той ги изцели;

31 така щото народът се чудеше, като гледаше неми да говорят, недъгави оздравели, куци да ходят, и слепи да гледат. И прославиха Израилевия Бог.

31 И като излезе пак из тирските предели, дойде през Сидон към галилейското езеро, през сред декаполските предели.

32 И довеждат при Него един глух и заекващ човек, и молят Му се да положи ръка на него.

33 Исус като го отведе от народа насаме, сложи пръстите Си в ушите му, и като плюна, докосна се до езика му;

34 и погледна към небето, въздъхна и му каза: Еффата, сиреч, отвори се.

35 И ушите му се отвориха, и връзката на езика му се развърза, и той говореше чисто.

36 И заръча им никому да не кажат това; но колкото повече им заръчваше, толкова повече те го разгласяваха;

37 защото се чудеха твърде много, и думаха: Всичко върши добре; и глухите прави да чуват, и немите да говорят.

72. Нахранването на четири хиляди души: Матей 15:32-39, Марко 8:1-10

32 А Исус извика учениците Си и рече: Жално Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мене и нямат що да ядат; а не искам да ги разпусна гладни, да не би да им премалее по пътя.

33 Учениците Му казаха: Отгде да имаме в уединено място толкова хляб, че да нахраним такова голямо множество?

34 Исус им каза: Колко хляба имате? А те рекоха: Седем и малко рибки.

35 Тогава заповяда на народа да насядат на земята.

36 И като взе седемте хляба и рибите, благодари и разчупи; и даде на учениците, а учениците на народа.

37 И ядоха всички и наситиха се, и дигнаха останалите къшеи, седем кошници пълни.

38 А ония, които ядоха, бяха четири хиляди мъже, освен жени и деца.

39 И като разпусна народа влезе в ладията, и дойде в магаданските предели.

1 През ония дни, когато пак се беше събрало голямо множество, и нямаха що да ядат, повика учениците Си и каза им:

2 Жалко Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мене, и нямат що да ядат;

3 и ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им прималее по пътя; а някои от тях са дошли от далеч.

4 И учениците Му отговориха: Отде ще може някой да насити тия с хляб тук в уединено място?

5 И попита ги: Колко хляба имате? А те рекоха: Седем.

6 И заповяда на народа да насядат на земята; и като взе седемте хляба благодари, разчупи и даваше на учениците Си, за да ги сложат. И сложиха ги пред народа.

7 Имаха и малко рибички; и като ги благослови, заповяда да ги сложат и тях.

8 И ядоха и се наситиха; и дигнаха останали къшеи, седем кошници.

9 А ония, които ядоха, бяха около четири хиляди души; и разпусна ги.

10 И веднага влезе в ладията с учениците Си и дойде в далманутанските предели.
73. Искането на фарисеите Исус да покаже знамение: Матей 16:1-12, Марко 8:11-21

1 Тогава фарисеите и садукеите дойдоха при Исуса, и за да Го изпитат, поискаха Му да им покаже знамение от небето.

2 А Той в отговор им рече: Когато се свечери, думате - Времето ще бъде хубаво, защото небето се червенее;

3 а сутрин: Днес времето ще бъде лошо, защото небето се червенее намръщено. Вие знаете да разтълкувате лицето на небето, а знаменията на времената не можете!

4 Зъл и прелюбодеен род иска знамение, но друго знамение няма да му се даде, освен знамението на (пророка) Иона. И остави ги и си отиде.

5 А учениците, които минаха на отвъдната страна, забравиха да вземат хляб.

6 И Исус им рече: Внимавайте и пазете се от кваса на фарисеите и садукеите.

7 И те разискваха помежду си, думайки: Това е защото не сме взели хляб.

8 А Исус, като разбра това, рече: Маловери, защо разисквате помежду си понеже нямате хляб?

9 Още ли не разбирате, нито помните петте хляба на петте хиляди души, и колко коша събрахте?

10 Нито седемте хляба на четирите хиляди души, и колко кошници събрахте?

11 Как не разбирате, че не заради хляб ви казах да се пазите от кваса на фарисеите и садукеите?

12 Тогава те разбраха, че не им заръча да се пазят от хлебен квас, но от учението на фарисеите и садукеите.

11 И фарисеите излязоха и почнаха да се препират с Него; и като Го изпитваха, поискаха от Него знамение от небето.

12 А Той въздъхна дълбоко от сърце и рече: Защо тоя род иска знамение? Истина ви казвам: На тоя народ няма да се даде знамение.

13 И остави ги, влезе пак в ладията, и мина на отвъдната страна.

14 Но учениците Му забравиха да вземат хляб, и нямаха със себе си в ладията повече от един хляб

15 И Той им заръча, казвайки: Внимавайте, пазете се от кваса на фарисеите и от кваса на Ирода.

16 И те разискваха помежду си, думайки: Това е защото нямаме хляб.

17 А Исус, като разбра това, рече им: Защо разисквате загдето нямате хляб? Още ли не разбирате, нито разумявате? Окаменено ли е сърцето ви?

18 Като имате очи, не виждате ли? И като имате уши, не чувате ли? И не помните ли?

19 Когато разчупих петте хляба на петте хиляди души, колко кошове пълни с къшеи дигнахте? Казват Му: Дванадесет.

20 И когато седемте - на четирите хиляди души, колко кошници, пълни с къшеи дигнахте? Казват Му: Седем.

21 И каза им: Не разбирате ли още?

22 Дохождат във Витсаида. И довеждат при Него един слепец и молят Му се да се докосне до него.

23 И Той хвана слепеца за ръка, изведе го вън от селото, и като плюна на очите му, положи на него ръце и го попита: Виждаш ли нещо?

24 И той като подигна очи, каза: Виждам човеците; защото виждам неща като дървета, които ходят.

25 После пак положи ръце на очите му; и той втренчи очите си, оздравя и виждаше всичко ясно.

26 И изпрати го у дома му, и каза: Не влизай в селото, [нито казвай това някому в селото].

13 А Исус, като дойде в околностите на Кесария Филипова, попита учениците Си, казвайки: Според както казват хората, Човешкият Син кой е?

14 А те рекоха: Едни казват, че е Иоан Кръстител; други пък - Илия; а други - Еремия, или един от пророците.

15 Казва им: Но според както вие казвате, Кой съм Аз?

16 Симон Петър в отговор рече: Ти си Христос, Син на живия Бог.

17 Исус в отговор му каза: Блажен си, Симоне, сине Ионов, защото плът и кръв не са ти открили това, но Отец Ми, Който е на небесата.

18 Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър* и на тая канара ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да й надделеят.

19 Ще ти дам ключовете на небесното царство; и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата, а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата.

20 Тогава заръча на учениците, никому да не казват, че Той е [Исус] Христос.

21 От тогава Исус почна да известява на учениците Си, че трябва да отиде в Ерусалим, и много да пострада от старейшините, главните свещеници и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да бъде възкресен.

22 Тогава Петър Го взе и почна да Го мъмри, като казваше: Бог да Ти се смили, Господи; това никак няма да стане с Тебе.

23 А Той се обърна и рече на Петра: Махни се зад Мене, Сатано; ти си Ми съблазън; защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките.

24 Тогава Исус каза на учениците Си: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека дигне кръста си, и така нека Ме последва.

25 Защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си, заради Мене, ще го намери.

26 Понеже какво ще се ползува човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби? Или какво ще даде човек в замяна на живота си?

27 Защото Човешкият Син ще дойде в славата на Отца Си със своите ангели; и тогава ще въздаде всекиму според делата му.

28 Истина ви казвам: Има някои от стоящите тука, които никак няма да вкусят смърт докле не видят Човешкия Син идещ в царството Си.

27 И излезе Исус с учениците Си по селата на Кесария Филипова; и по пътя попита учениците Си, като им каза: Според както казват хората: Кой съм Аз?

28 А те в отговор Му казаха: Иоан Кръстител; други - Илия; а трети - един от пророците.

29 Тогава ги попита: Но според както вие казвате: Кой съм? Петър в отговор Му каза: Ти си Христос.

30 И заръча им никому да не казват за Него.

31 И почна да ги учи как Човешкият Син трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници, книжниците, и да бъде убит, и след три дни да възкръсне.

32 И явно говореше тая дума. А Петър Го взе настрана и почна да Го мъмри.

33 А Той като се обърна и погледна учениците Си, смъмри Петър, като каза: Махни се, Сатано, и иди зад Мене, защото не мислиш за Божиите неща, но за човешките неща.

34 И повика народа заедно с учениците Си и рече им: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, и така нека Ме следва.

35 Защото който иска да спаси живота си, ще го загуби; а който изгуби живота си заради Мене и за благовестието, ще го спаси.

36 Понеже какво се ползва човек като спечели целият свят, а изгуби живота си?

37 Защото какво би дал човек в замяна на живота си?

38 Защото ако се срамува някой поради Мене и поради думите Ми в тоя блуден и грешен род, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Отец Си със светите ангели.

1 И рече им: Истина ви казвам: Има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докато не видят Божието царство дошло в сила.

18 И когато Той се молеше насаме, и учениците бяха с Него, попита ги, казвайки: Според както казва народът, Кой съм Аз?

19 А в отговор те рекоха: Едни казват, че Си Иоан Кръстител; а други - Илия; трети пък, - че един от старовременните пророци е възкръснал.

20 Тогава им каза: А според както вие мислите, Кой съм Аз? Петър в отговор рече: Божият Христос.

21 А Той им заръча и заповяда да не казват никому, като рече:

22 Човешкият Син трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците, да бъде убит, и на третия ден да бъде възкресен.

23 Каза още и на всички: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва.

24 Защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, той ще го спаси.

25 Понеже какво се ползва човек, ако спечели целият свят, а изгуби или ощети себе си?

26 Защото, ако се срамува някой от Мене и от думите Ми, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в Своята слава, и в славата на Отца и на Своите ангели.

27 А казвам ви наистина, има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт докато не видят Божието царство.

22 И когато седяха в Галилея, Исус им рече: Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на човеците,

23 и ще Го убият; и на третия ден ще бъде възкресен. И те се наскърбиха твърде много.

30 И като излязоха от там, минаваха през Галилея; и Той искаше никой да не узнае това.

31 Защото учеше учениците Си, като им казваше: Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на човеци, и ще Го убият; и след като Го убият, подир три дни ще възкръсне.

32 Но те не разбраха думата и бояха се да Го попитат.

43 И всички се учудваха на Божието величие. А докато всички се чудеха на всичко, което правеше, Той рече на учениците Си:

44 Вложете в ушите си тия думи, защото Човешкият Син ще бъде предаден в човешки ръце.

45 Но те не разбраха тая дума; тя бе скрита от тях, за да не я разберат; а бояха се да Го попитат за тая дума.
77. Примери на скромност, помиряване и прощателен дух: Матей 18:1-35, Марко 9:33-50, Лука 9:46-50

1 В същото време учениците дойдоха при Исуса и казаха: Кой е по-голям в небесното царство?

2 А Той повика едно детенце, постави го посред тях, и рече:

3 Истина ви казвам; ако се не обърнете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство.

4 И тъй, който смири себе си като това детенце, той е по-голям в небесното царство.

5 И който приеме едно такова детенце в Мое име, Мене приема.

6 А който съблазни едно от тия малките, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачеше на врата му един воденичен камък, и да потънеше в морските дълбочини.

7 Горко на света поради съблазните, защото е неизбежно да дойдат съблазните; но горко на онзи човек, чрез когото съблазънта дохожда!

8 Ако те съблазни ръката ти или ногата ти, отсечи я и хвърли я; по-добре е за тебе да влезеш в живота куц или недъгав, отколкото с две ръце или с две нозе да бъдеш хвърлен във вечния огън.

9 И ако те съблазни окото, извади го и хвърли го; по-добре е за тебе да влезеш в живота с едно око, отколкото да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в огнения пъкъл.

10 Внимавайте да не презирате ни едно от тия малките, защото ви казвам, че техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Отца Ми, Който е на небесата.

11 [Защото Човешкият Син дойде да спаси погиналото].

12 Как ви се вижда? Ако някой човек има сто овце и едната от тях се заблуди, не оставя ли деветдесетте и девет, и не отива ли по бърдата да търси заблудилата се?

13 И като я намери, истина ви казвам, той се радва за нея повече, от колкото за деветдесетте и девет незаблудили се.

14 Също така не е по волята на Отца ви, Който е на небесата, да загине ни един от тия малките.

15 И ако ти съгреши брат ти, иди, покажи вината му между тебе и него самия. Ако те послуша, спечелил си брат си.

16 Но ако не те послуша, вземи със себе си още един или двама и от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума.

17 И ако не послуша тях, кажи това на църквата; че ако не послуша и църквата, нека ти бъде като езичник и бирник.

18 Истина ви казвам: Каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небесата; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата.

19 Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде дадено от Отца Ми, Който е на небесата.

20 Защото, където двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях.

21 Тогава Петър се приближи и Му рече: Господи, до колко пъти, като ми съгреши брат ми, да му прощавам? До седем пъти ли?

22 Исус му рече: Не ти казвам: До седем пъти - до седемдесет пъти по седем.

23 Затова небесното царство прилича на един цар, който поиска да прегледа сметките на слугите си.

24 И когато почна да преглежда докараха при него един, който му дължеше десет хиляди таланта.

25 И понеже нямаше с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него, жена му и децата му, и всичко що имаше, и да се плати дълга.

26 Затова слугата падна, кланяше му се, и каза: Господарю, имай търпение към мене, и ще ти платя всичко.

27 И господарят на тоя слуга, понеже го жалеше, пусна го и му прости заема.

28 Но тоя слуга, като излезе, намери един от съслужителите си, който му дължеше сто пеняза; хвана го и го душеше, и каза: Плати това, което ми дължиш.

29 Затова служителят му падна, молеше му се, и каза: Имай търпение към мене и ще ти платя.

30 Но той не искаше, а отиде и го хвърли в тъмница, да лежи докле изплати дълга.

31 А съслужителите му, като видяха станалото, твърде много се наскърбиха; дойдоха и казаха на господаря си всичко, що бе станало.

32 Тогава господарят му го повика и му каза: Нечестиви слуго, аз ти простих целия оня дълг понеже ми се примоли.

33 Не трябваше ли и ти да се смилиш за съслужителя си, както и аз се смилих за тебе?

34 И господарят му се разгневи и го предаде на мъчителите да го изтезават докле изплати целия дълг.

35 Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако не простите от сърце всеки на брата си.

33 И дойдоха в Капернаум; и когато влезе в къщи попита ги: Какво разисквахте из пътя?

34 А те мълчаха, защото из пътя бяха се препирали помежду си, кой е по-голям?

35 И като седна, повика дванадесетте, и каза им: Който иска да бъде пръв, ще бъде от всички последен и на всички служител.

36 Тогава взе едно детенце и го постави посред тях; и като го прегърна рече им:

37 Който приеме едно от тези дечица в Мое име, и Мене приема; и който приеме Мене, приема не Мене, но Този, който Ме е пратил.

38 Иоан Му каза: Учителю, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име; и му забпрегихме, защото не следваше нас.

39 А Исус рече: Недейте му запрещава, защото няма никой, който да извърши велико дело в Мое име, и да може скоро след това да Ме злослови.

40 Понеже оня, който не е против нас, е откъм нас.

41 Защото, който ви напои с чаша вода, понеже сте Христови, истина ви казвам: Той никак няма да изгуби наградата си.

42 А който съблазни едно от тия скромните, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачи голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето.

43 И ако те съблазни ръката ти, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота недъгав, отколкото да имаш двете си ръце и да отидеш в пъкъла, в неугасимия огън,

44 [дето "червеят им не умира, и огън не угасва"].

45 И ако ногата ти те съблазни, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота куц, отколкото да имаш двете си нозе и да бъдеш хвърлен в пъкъла,

46 [дето "червеят им не умира и огънят не угасва"].

47 И ако окото ти те съблазни, извади го; по-добре е за тебе да влезеш в Божието царство с едно око, отколкото да имаш двете си очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла,

48 дето "червеят им не умира, и огънят не угасва."

49 Защото всеки ще се осоли с огън, [и всяка жертва ще се осоли със сол].

50 Добро нещо е солта; но ако солта стане безсолна, с какво ще я подправите? Имайте сол в себе си, и мир имайте помежду си.

46 И повдигна се между тях разискване, кой от тях ще бъде по-голям.

47 А Исус като видя мисълта на сърдцето им, взе едно детенце, постави го при Себе Си, и рече им:

48 Който приеме това детенце в Мое име, Мене приема; и който приеме Мене, приема Този, който Ме е изпратил; защото, който е най-малък между всички вас, той е голям.

49 А Иоан продума и рече: Наставниче, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име; и му запретихме, защото не следва с нас.

50 А Исус му рече: Недейте му запрещава; защото, който не е против вас откъм вас е.
78. Преобразяването на Исус: Матей 17:1-13, Марко 9:2-13, Лука 9:28-36

1 И след шест дни Исус взема Петра, Якова и брат му Иоана, и ги завежда на една висока планина на саме.

2 И преобрази се пред тях; лицето Му светна като слънцето, а дрехите Му станаха бели като светлината.

3 И, ето, явиха им се Мойсей и Илия, които се разговаряха с Него.

4 И Петър проговори, казвайки на Исуса: Господи, добре е да сме тука; ако искаш, аз ще направя тука три скинии, за Тебе една, за Мойсей една и една за Илия.

5 А когато той още говореше, ето, светъл облак ги засени; и ето из облака глас, който каза: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте.

6 И учениците, като чуха това, паднаха на лицата си, и много се уплашиха.

7 А Исус се приближи при тях, допря се до тях, и рече: Станете, не бойте се.

8 И те, като повдигнаха очи, не видяха никой, освен Исус сам.

9 И като слизаха от планината Исус им заръча, като каза: Никому не съобщавайте за това видение, докле Човешкият Син не възкръсне от мъртвите.

10 Учениците Му го попитаха, казвайки: Защо тогава думат книжниците, че Илия трябва първо да дойде?

11 А Той в отговор рече: Наистина Илия иде, и ще възстанови всичко.

12 Но казвам ви, че Илия вече е дошъл, и не го познаха, но постъпиха с него, както си искаха. Също така и Човешкият Син ще пострада от тях.

13 Тогава учениците разбраха, че им говореше за Иоана Кръстителя.

2 И след шест дни Исус взема Петра, Якова и Иоана, и завежда само тях на една висока планина насаме; и преобрази се пред тях.

3 Дрехите Му станаха бляскави, твърде бели, каквито никой белач на земята не може така да избели.

4 И яви им се Илия с Мойсей, които разговаряха с Исуса.

5 А Петър проговори, казвайки на Исуса: Учителю, добре е да сме тука; и нека направим три шатри - за Тебе една, за Мойсей една и една за Илия;

6 защото не знаеше какво да отговори, понеже почнаха да се плашат много.

7 И яви се облак и ги засени; и глас дойде от облака, който каза: Този е Моят възлюбен Син; Него слушайте.

8 И внезапно като се озърнаха, не видяха вече никого при себе си, освен Исуса.

9 И като слизаха от планината, заръча им да не казват никому това що бяха видели, освен когато Човешкият Син бъде възкресен от мъртвите.

10 И те пазеха тая поръчка, като разискваха помежду си що значи да възкръсне от мъртвите.

11 И попитаха Го, казвайки: Защо думат книжниците, че трябва първо Илия да дойде?

12 А Той им каза: Наистина Илия първо ще дойде и ще възстанови всичко. И как е писано за Човешкият Син? - Писано е, че трябва да пострада много и да бъде унизен.

13 Но казвам ви, че Илия е вече дошъл, и те постъпиха с него както си искаха, според както е писано за него.

28 И около осем дни след като каза това, Той взе със себе Си Петра, Иоана и Якова, и се качи на планината да се моли.

29 И като се молеше, видът на лицето Му се измени и облеклото Му стана бяло и бляскаво.

30 И, ето двама мъже се разговаряха с Него; те бяха Мойсей и Илия,

31 които се явиха в слава и говореха за смъртта* Му, която Му предстоеше да изпълни в Ерусалим.

32 А Петър и ония, които бяха с него, ги беше налегнал сън; но когато се разбудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него.

33 И когато те се разделиха с Него, Петър рече на Исуса: Наставниче, добре е да сме тука; и нека направим три шатри, за Тебе една, за Мойсея една, и една за Илия, без да знае какво дума.

34 И докато казваше това, дойде облак та ги засени; и учениците се уплашиха като влязоха в облака.

35 И дойде из облака глас, който каза: Този е Моят Син, Избраник Мой; Него слушайте.

36 И когато престана гласът, Исус се намери сам. И те замълчаха и през ония дни не казваха никому нищо от това, що бяха видели.
79. Изцелението на завладяното от демон момче: Матей 17:14-21, Марко 9:14-29, Лука 9:37-43(а)

14 И когато дойдоха при народа, приближи се до Него един човек, който коленичи пред Него и каза:

15 Господи, смили се за сина ми, защото е епилептик и зле страда; понеже пада в огъня, и често във водата.

16 И доведох го при Твоите ученици, но те не можаха да го изцелят.

17 Исус в отговор каза: О, роде невярващ и извратен, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го тука при Мене.

18 И Исус смъмри беса и той излезе от него; и момчето оздравя в същия час.

19 Тогава учениците дойдоха при Исуса насаме и казаха: Защо ние не можахме да го изгоним?

20 Той им каза: Поради вашето маловерие. Защото истина ви казвам: Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: Премести се оттука там, и тя ще се премести; и нищо няма да ви бъде невъзможно.

21 [А тоя род не излиза, освен с молитва и пост].

14 И когато дойдоха при учениците, видяха около тях едно голямо множество, и книжници, които се препираха с тях.

15 И веднага, като Го видя цялото множество, смая се, стекоха се и Го поздравяваха.

16 И Той ги попита: За какво се препирате с тях?

17 И един от народа Му отговори: Учителю, доведох при Тебе сина си, който има ням дух.

18 И гъдето и да го прехване, тръшка го; и той се запеня, скърца със зъби, и се вцепенява; и говорих на Твоите ученици да изгонят беса, но не можаха.

19 А Той в отговор им каза: О, роде невярващ, до кога ще бъда с вас? До кога ще ви търпя? Доведете го при Мене.

20 И доведоха го при Него. И като Го видя хванатият от бяс, веднага духът го сгърчи; и той падна на земята и се валяше запенен.

21 И попита Исус баща му: Колко време има от как му е станало това? А той каза: От детинство.

22 И много пъти го е хвърлял и в огън, и във вода, за да го погуби; но ако можеш стори нещо, смили се за нас и помогни ни.

23 А Исус му рече: Ако можеш повярва! Всичко е възможно за този, който вярва.

24 Веднага бащата на детето извика, казвайки: Вярвам [Господи]! Помогни на моето неверие.

25 А Исус като видя, че се стича народ, смъмри нечистият дух, казвайки му: Душе неми и глухи, Аз ти заповядвам: Излез от него и да не влизаш вече в него.

26 И духът, като изпищя и го сгърчи силно, излезе; и детето стана като мъртво, така щото болшинството думаха, че е умряло.

27 Но Исус го хвана за ръката и го дигна; и то стана.

28 И когато влезе в къщи, учениците Му Го попитаха насаме: Защо ние не можахме да го изгоним?

29 И каза им: Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва [и пост].

37 И на следващия ден, когато слязоха от планината, срещна Го голямо множество.

38 И, ето един човек от народа извика, казвайки: Учителю, моля Ти се да погледнеш на сина ми, защото ми е единствено чадо.

39 И, ето дух го прехваща и той изведнъж закрещява и духът го сгърчва така, че той се запеня и като го смазва, едвам го напуща.

40 И помолих Твоите ученици да го изгонят, но не можаха.

41 Исус в отговор рече: О, роде невярващ и извратен! До кога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тука.

42 И когато още идваше, бесът го тръшна и сгърчи силно; а Исус смъмри нечистият дух, изцели момчето и върна го на баща му.

43 И всички се учудваха на Божието величие.

24 А когато дойдоха в Капернаум, събирачите на двете драхми за храма се приближиха при Петра и казаха: Вашият учител не плаща ли двете драхми?

25 Той рече: Плаща. И когато влезе в къщи, Исус го изпревари и му рече: Какво мислиш, Симоне, земните царе от кои събират данък или налог, от своите ли хора, или от чужденците?

26 А когато каза: От чужденците, Исус му рече: Като е тъй своите им са свободни.

27 Но, за да не ги съблазним, иди на езерото, хвърли въдица, и измъкни рибата, която първо се закачи, и като разтвориш устата й ще намериш един статир; вземи го и дай им го за Мене и за тебе.