От анализа на урбанистичното развитие се налагат следните изводи

• 
  Мрежата от населени места е добре балансирана, което предполага достъпност на населението до обществени услуги.
  
• 
  Лошо физическо състояние на стари производствени и жилищни сгради и терени.
  
• 
  Недостатъчно благоустроени райони в жилищните зони.
  
• 
  Техническата инфраструктура не удовлетворява нуждите на развитието.
  
• 
  Съпътстващата инфраструктура на културно – историческите обекти не е достатъчна за тяхната социализация.
  

Състоянието на околната среда е един от най – важните фактори за устойчивото развитие на област Ловеч. Състоянието на отделните сектори показва, че област Ловеч не е от проблемните в сферата на опазване на околната среда.

В областта съществува трайна тенденция да има все по – малко проблеми с чистотата на атмосферния въздух.

Години	Серни оксиди	Азотни оксиди	Неметанови летливи органични съединения	Метан	Въглероден оксид	Въглероден диоксид	Двуазотен оксид	Амоняк
			Област Ловеч
2005	2361.9	720.1	1497.9	1353.5	1095.5	273431.2	28.8	1.8
2008	1108.3	1200.8	276.5	532.4	302.7	1167995.9	29.1	0.0
	-53.07	66.76	-81.54	-60.67	-72.37	327.16	1.05	-100.00

Увеличение на вредните емисии се наблюдава само за въглеродния диоксид и азотните оксиди. През 2008 г. 90% от СО2 е с произход община Ябланица.

Не са установявани превишения на установените за страната норми за качеството на атмосферния въздух.

8.2. Води

Проблемите, свързани с качеството на водите на територията на областта произтичат от прякото заустване в реките на непречистени или полупречистени отпадъчни води от бита и индустрията. В град Троян функционира Пречиствателна станция за отпадъчни води (ПСОВ), която до 2010 г. извършва само първично пречистване (механично стъпало). От 2010 г. работи и ПСОВ в град Ловеч, която осигурява първично и вторично пречистване. Останалите общини са в различни етапи на проектиране и изграждане на пречиствателни станции за отпадни води.

Почвите са незаменим, ограничен и невъзстановим природен ресурс, с многообразни екологични и социални функции, което изисква да бъдат опазвани и използвани по устойчив начин. Почвите са обект на натиск, създаван или засилван от човешките дейности като: неподходящите селскостопански и горскостопански практики, промишлени дейности, депониране на отпадъци, туризъм или градоустройство.

Област Ловеч е сред най-застрашените по отношение на почвени загуби от водна ерозия в земеделските земи (по 4,6% годишно) и сред областите с най-висок риск от проява на площна водна ерозия на почвата на земеделските земи (10 – 12 t/ha y).

За периода 2005-2009 г. делът на обслужваното население от системи за организирано сметосъбиране в област Ловеч е нараснал от 91,6% на 99,8%, което надвишава средните стойности за района и страната. Количеството депонирани битови отпадъци на човек от населението е нараснало от 366 кг. на човек годишно на 456 кг/чов./год., като тази стойност е близка до средното за страната и надвишава средната стойност за СЗР.

Населените места в област Ловеч, обслужвани от системи за организирано сметосъбиране на битови отпадъци, са нараснали за периода 2005-2009 г. от 93 на 110 броя, което представлява 85% от всички населени места. Високият дял на обслужваното население показва, че не са обхванати само най-малките и отдалечени населени места.

В област Ловеч през 2009 година има 7 депа за битови отпадъци, на които са депонирани общо 86 хил. тона. Количеството депонирани отпадъци през 2009 г. е с 39% повече от 2005 г.

Изграденото депо в община Троян обслужва и община Априлци. През 2010 г. беше открито Регионално депо за твърди битови отпадъци на общините Ловеч, Летница и Угърчин. Останалите общини – Тетевен, Ябланица и Луковит, са включени в регионален проект съвместно с общините Роман и Червен бряг.

Общините в областта са включили в програмите си за управление на отпадъците поетапно закриване на съществуващите нерегламентирани сметища. Важна предпоставка за ликвидиране на нерегламентираните сметища е доброто функциониране на системата за организирано събиране и транспортиране на отпадъците до регламентираните депа.

Разделно събиране на отпадъците се осъществява в град Ловеч, Априлци, Троян и Тетевен.

8.5. Защитени територии

На територията на област Ловеч са обособени 5 резервата – „Северен Джендем”, „Стенето”, „Козя стена”, „Царичина” и „Боатин”. Те са създадени за запазване на естествените формации от горско-дървесна и тревна растителност и уникални природни образувания на неживата природа и са част от Национален парк „Централен Балкан”, обхващащ площ от 70 000 ха. От област Ловеч в него са включени 19815 ха горски фонд /сега под управлението на МОСВ/ предимно естествени букови насаждения, както и насаждения от ела, смърч и единственото находище в Стара планина от бяла мура в резервата „Царичина”.

След обособяването на защитените зони по „Натура 2000” на територията на област Ловеч са определени следните зони, в които попадат и горски територии:

• 
  По директивата за птиците – „Велчево”, „Васильовска планина”, „Централен Балкан”, „Централен Балкан – буфер”, „Микре”, „Карлуковски карст”, „Деветашко плато”.
  

Наличието на защитени природни обекти има и важно стопанско значение. За ефективно използване на този ресурс е необходимо разработването на програми за развитие на дейности като отглеждане на билки, гъби и горски плодове, както и развитието на ловен и екотуризъм.

Разходите за опазване и възстановяване на околната среда нарастват до 2008 г. и въпреки намалението за 2009 г., за целия период областта се нарежда на второ място в рамките на СЗР по този показател. Вложените средства дават положителни резултати и екологичните показатели се подобряват.

Статистически райони и области	Общо разходи за опазване на околната среда
	2005	2006	2007	2008	2009
България	639320	1038544	1197422	1700329	1280563
Северозападен	78754	76759	123162	139800	176614
Ловеч	7594	10336	24894	34383	25609
Дял от разходите за СЗР %	9.64	13.47	20.21	24.59	14.50

За периода темповете на нарастване на наличните дълготрайните материални активи с екологично предназначение са по-високи от стойностите за Северозападен район и страната.

Наличност на дълготрайните материални активи с екологично предназначение (дма-еп) към края на годината, НСИ

Статистически райони и области	2005	2006	2007	2008	2009
България	1564381	2044010	2554049	3020105	3144944
Северозападен	310218	367827	414576	434541	534219
Ловеч	31584	34494	45527	62536	73517

• 
  Област Ловеч е една от областите в България, където няма нанесени сериозни щети върху околната среда.
  
• 
  Основните компоненти на околната среда не носят опасност за човешкото здраве.
  
• 
  Основните области за интервенция са в сферата на управление на твърдите битови отпадъци, пречистване на отпадните води, подобряване качеството на въздуха и превенция на риска.
  

Една от съществените специфики на област Ловеч по отношение на другите области в СЗР е голямата разлика в социално-икономическото развитие на отделните общини. Това предопределя целите, насоките и задачите в регионалното развитие на областта.

Сближаването и изравняването на социално-икономическото развитие на отделните общини, региони и страни се вписва в основните цели и приоритети на кохезионната политика на ЕС.

Съобразно критериите в чл. 7а от Закона за регионалното развитие (ДВ бр. 82 от 26.10.2012 г.) и данните на НСИ, общините от област Ловеч, които ще са обект на целенасочени действия са определени както следва:

• 
  район в индустриален упадък – Троян;
  
• 
  изостанал селски район - Априлци, Летница, Луковит, Тетевен, Угърчин и Ябланица;
  
• 
  изостанал планински район - Априлци, Тетевен и Угърчин.
  

При анализа на данните в групата, определена като изостанал селски район прави впечатление голямата разлика между общините. Най-изостанала е община Угърчин, където стойностите на показателите: нетни приходи от продажби на 1 жител; равнище на безработица, коефициент на възрастова зависимост, са в пъти по-големи от средните за страната, докато за другите общини те са малко под критичния минимум.

За всички общини, определени като райони за целенасочено въздействие, е особено важно да станат обект на конкретни и реални действия от страна на държавните институции, целящи финансиране и създаване на подходящи условия за реализация на проекти по програмите и фондовете на ЕС. Чрез целенасочени действия трябва да се постигне ускорено и устойчиво развитие на общините, повишаване на трудовата заетост и подобряване качеството на живот на база оптимално оползотворяване на наличния потенциал и възможностите на ЕС.

Основни изводи

От анализа на социално икономическото развитие на област Ловеч могат да се направят следните обобщаващи изводи:

• 
  демографската характеристика на областта се влошава поради засилената външна и вътрешна миграция, отрицателен естествен и механичен прираст, което води до застаряване на населението, загуба на работна ръка и висококвалифицирани специалисти;
  
• 
  налице е спад в икономиката поради ниска конкурентоспособност;
  
• 
  има положителни тенденции в развитието на малки и средни предприятия в традиционни производства – главно в мебелната и преработвателната промишленост. Успешно се развиват няколко по-големи фирми в циментопроиз-водството, фармацията, метало и дървопреработването;
  
• 
  задълбочават се различията в социално – икономическото развитие между отделните общини, изразяващи се в големи разлики по отношение на трудовата заетост, доходите и жизнения стандарт;
  
• 
  има положителни тенденции в селското стопанство, свързани с модернизация на бранша. Бъдещето развитие на селското стопанство е свързано с постигане на съответствие с изискванията на ЕС, подобряване качеството на продукцията и повишаване на пазарната конкурентоспособност;
  
• 
  наличието на висок дял защитени територии, многото природни забележителности, съхранените културно – исторически забележителности и традиции са предпоставка за устойчиво развитие на различните видове туризъм;
  
• 
  безработицата расте, като в отделни общини от областта остава значително по-висока от средната за страната;
  
• 
  съществува относително добре изградена техническа инфраструктура, но голяма част от нея се нуждае от модернизация, за да отговаря на съвременните изисквания – не добре поддържана пътна мрежа, амортизирана водопроводна мрежа, не доизградена канализационна мрежа и пречиствателни съоръжения.
  

Компонентите в отделните страни на SWOT анализа са подредени по степен на важност от гледна точка на тяхната значимост, наличие на съхранени традиции, неизползван потенциал и възможност за разгръщането му в бъдеще, силата им на въздействие върху цялостното развитие, обективни и субективни нагласи за определяне насоките в регионалното развитие за решаване на проблемите.

Определянето на защитените територии като силна страна в SWOT анализа е обусловено от високия дял – 7.17%, който заемат от общата територия на областта и националния и международен статут на Национален парк „Централен Балкан”.

Местоположението на областта, включващо територии от Дунавската низина до Стара планина, определя климатичното и природно разнообразие, което в съчетание със защитените територии, природни забележителности и съхраненото културно-историческо наследство е основна предпоставка за развитието на туризма.

Благоприятните географски и климатични условия и наличието на разнообразни природни ресурси са в основата за развитието на селското и горското стопанство. То се подпомага от ИПЖЗ и традициите в производството на ягодоплодни култури и трайни насаждения.

МСП са силна страна поради тяхната гъвкавост и възможностите за осигуряване на заетост и доходи.

Определените силни страни могат да се превърнат във фактор за ускоряване на социално-икономическото развитие на областта, реализирайки следните възможности:

Редица специфични проблеми могат да бъдат решени чрез използване инструментите на ЕС.

Подобряване средата за развитие на МСП и тяхната конкурентноспособност може да се реализира чрез технологична модернизация, повишаване адаптивността на работната сила и различни форми на производствено коопериране и сътрудничество.

Стимулиране изграждането, развитието и укрепването на МСП е гаранция за подобряване на социално-икономическото състояние и повишаване на заетостта.

Достъпът до пазарите на ЕС предоставя възможности за реализация на продукцията и развитие на МСП при спазване изискванията по отношение на качество и конкурентно- способност.

Инфраструктурните проблеми са пречка за развитието на бизнеса и понижават качеството на живот, но решаването им не е във възможностите на общините. Това изисква активно участие на държавата.

Тенденциите в развитието на туризма в световен мащаб са насочени към алтернативни видове туризъм. В областта съществуват ресурси (природното и историческо наследство и културата) за предлагане на алтернативни видове туризъм, което ще подпомогне цялостното икономическо развитие на региона.

Използването на силните страни за реализиране на възможностите за развитие на област Ловеч е неразривно свързано с неутрализиране на слабите страни и заплахите.

Тенденцията към задълбочаване на разликите в икономическото развитие между отделните общини съществува и е заплаха за по-нататъшно влошаване на демографските показатели и влошаване качеството на живот в изоставащите общини.

Нерешаването на проблемите в областта на инфраструктурата и околната среда ще забави цялостното икономическо развитие на областта.

Необходимо е адаптирането на образованието съобразно изискванията на пазара на труда и подобряване на връзката наука-бизнес-образование, което ще намали заплахата от изоставането в научната и развойна дейност и би могло да доведе до повишаване на икономическата активност, мобилност и заетост на работната сила.

За намаляване отрицателните последствия от конкурентен натиск върху местния бизнес след присъединяване към ЕС е необходимо преодоляване на проблемите, породени от ограничената, остаряла и неразвита бизнес структура и лошата физическа база за индустриално развитие и недостатъчен административен капацитет за усвояване средствата от ЕС.

SWOT анализът предопределя избора и подреждането на приоритетите в развитието на Област Ловеч за постигане на главната цел – балансирано и устойчиво развитие на всички общини.