I. Анализ на природоресурсния потенциал и социално икономическото състояние на Област Ловеч

Програма за развитие на селските райони 2014-2020

• 
  Разнообразяване на селскостопанската икономика с неселскостопански дейности;
  
• 
  Развитие на туристически дейности в селските райони и възстановяване и опазване на културно-историческото наследство, устойчив туризъм;
  
• 
  Създаване и подкрепа за развитието на микропредприятия и бизнес –сдружения;
  
• 
  Насърчаване на местните инициативни групи по подхода ЛИДЕР;
  
• 
  Усъвършенстване на обучението и подобряване достъпа до информация на производителите.
  

България е една от най-богатите страни в Европа от гледна точка на уникална флора и фауна (биологично разнообразие), разнообразие от местообитания, обширни гори и други ресурси с биологично значение. Опазването на биологичното разнообразие изисква дългосрочно опазване на местообитанията, където оцеляват редки видове. Съответната политика на България включва мерки като създаване на Национална екологична мрежа НАТУРА 2000, увеличаване на защитените територии и създаване на механизми за тяхното управление.

• 
  Прилагане на специфични лесовъдски методи с цел опазване на горския фонд и производство на висококачествена дървесина.
  
• 
  Подкрепа на инициативи и мерки свързани със сертифицирането на горите и въвеждане на системи за устойчиво управление на горския фонд.
  
• 
  Мерки за повишаване на капацитета на общинските администрации за компетентно и устойчиво управление на общинския горски фонд.
  
• 
  Политика за подпомагане на недържавните собственици по стопанисването на горите.
  
• 
  Възстановяване на горите върху обезлесените територии, особено върху тези засегнати и унищожен от пожари, съхнене, паша, незаконни сечи.
  
• 
  Насърчаване на залесяването в земеделски територии, включително и за производство на биомаса.
  
• 
  Ефективно управление и устойчиво ползване на териториите от НЕМ НАТУРА 2000.
  

• 
  Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020
  
• 
  Програма LIFE +
  
• 
  Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС)
  
• 
  Програма за развитие на селските райони 2014-2020
  
• 
  Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони
  

От първостепенно значение за развитието на всички общини, определени като райони за целенасочено въздействие, е решаването на проблемите, свързани с развитието на човешките ресурси, конкурентоспособността и инфраструктурата.

Политиката за развитие на тези райони трябва да бъде насочена към преодоляване на демографския срив и обезлюдяването им. За целта е необходимо осигуряване на устойчива заетост, преквалификация и професионална квалификация на работната сила и диверсификация на местната икономика.

Провеждането на политика за опазване на околната среда, биоразнообразието, богатото културно, историческо и природно наследство е фактор и предпоставка за икономическо развитие на тези райони.

Изхождайки от спецификата на отделните общини и попадането им в различни категории като райони за целенасочено въздействие, реализирането на отделните приоритети и специфични цели ще имат различно измерение.

За община Троян – район с индустриален упадък, политиката ще бъде насочена към разнообразяване и въвеждане на нови технологии в производството при оптимално използване на съществуващите физически и човешки ресурси; повишаване образователното ниво и професионалните умения и квалификация на работната сила, която да отговаря на изискванията на пазара на труда; подпомагане на съществуващите малки и средни предприятия за тяхното устойчиво развитие в условията на ЕС.

За районите определени като изостанали селски, включващи общините Априлци, Летница, Луковит, Тетевен и Угърчин, политиката за регионално развитие ще бъде насочена към създаване на рентабилно селско и горско стопанство чрез възраждане и развитие на традициите в съответствие с изискванията на ЕС; разнообразяване и развитие на съпътстващи производства, услуги и алтернативни видове туризъм; подобряване състоянието на пътищата, социалната инфраструктура и повишаване качеството на живот.

В изостаналите планински райони включващи общините Априлци, Тетевен и Угърчин, основните насоки са към създаване условия за устойчиво развитие на традиционен и алтернативни видове туризъм; подпомагане развитието на малки и средни предприятия като възможност за повишаване заетостта и оползотворяване на съществуващия потенциал.

При разработването на плановете, ключов момент е обективното отразяване на основните конкурентни предимства на всяка една община и подчертаването на нейната идентичност. Всеки един от ОПР на общините от област Ловеч трябва да развие своята стратегия, търсейки най-важните, според своята характеристика, области на интервенция, изведени в стратегическите документи на европейско (Стратегия „Европа 2020”, Териториален дневен ред на ЕС 2020 и др.), национално (Национална програма „България 2020”, НСРР 2012-2022 г., секторни стратегии и др.) и регионални (РПР на СЗР и ОСР на област Ловеч) нива и подкрепени от политиката на сближаване на ЕС и националната политика за регионално развитие. Оперативният инструмент за изпълнение на ОПР (програмата за реализация на плана) трябва да мобилизира както външни ресурси, така и собствени общински и частни средства за постигане целите на плана, а чрез тях и постигане на целите на самата областна стратегия.

В новата политика на сближаване на ЕС се поставя акцент върху т. нар. принцип на „четирите К”, а именно: концентрация, координация, коопериране и кохезия. Това са и основните общи принципи, в рамките на които трябва да бъдат разработени плановете за развитие на общините от област Ловеч:

• 
  ОПР трябва да се фокусират върху ограничен брой цели и приоритетни области на интервенции, с оглед концентрацията на ресурс за пълноценното използване на силните страни и потенциалите на дадена община, ограничаване на слабите страни и неутрализиране на заплахите за нейното развитие. Едновременно с това планът трябва да гарантира концентрацията по тези приоритети на ресурси от различно естество (финансови, административни) и с различен източник (кохезионна политика на ЕС, национални програми, общински бюджет, финансови инструменти частни инвестиции). За успешното изпълнение на стратегията е необходимо да бъде осигурена и пространствената концентрация на ресурсите в територии с много висок потенциал и/или сериозни проблеми;
  
• 
  ОПР трябва да осигуряват едновременно координация на политиките между отделните общини и вътрешна за общините междусекторна координация;
  
• 
  ОПР трябва да поставят акцент върху кооперирането едновременно между общините и между общините и частния и неправителствения сектори при реализацията на заложените в плановете проекти;
  
• 
  ОПР трябва да са така разработени, че тяхната основна цел да е постигането на териториална, социална и икономическа кохезия, между отделните части на една община, между съставните за областта общини и да допринасят за сближаването на областта, като цяло, с другите териториални единици от същото ниво в България и ЕС.
  

• 
  мобилизиране на местния потенциал, активност и съдействие за постигане на целите на развитието;
  
• 
  отчитане на спецификата на всяка отделна община и включване в съответствие с нея на въпроси от общоевропейски интерес и значение;
  
• 
  съобразяване с приоритетите и тенденциите в развитието на европейско, национално и регионално ниво;
  
• 
  подобряване координацията за по-ефективно използване на европейските фондове и увеличаване на добавената стойност;
  
• 
  прилагане на интегрирания подход и преодоляване на секторната изолираност.
  

Община Априлци е разположена върху северните склонове на Троянско–Калоферския дял на Централна Стара планина и южните склонове на Предбалкана. Общината включва четири населени места – гр. Априлци, с. Велчево, с. Драшкова поляна, с. Скандало и граничи с общините Троян, Севлиево, Павел баня и Карлово. Административен център на общината е гр. Априлци.

Населението на община Априлци през 2011 г. възлиза на 3312 жители, което представлява 2,4% от населението на област Ловеч. През последните 5 години се наблюдава трайна тенденция към застаряване и намаляване броя на населението на община Априлци. Възрастовата структура в общината е по-неблагоприятна в сравнение с тази на областта, района и страната.

Коефициентът на икономическа активност за община Априлци е 67,2%. Към 31.12.2010 г. общината е с най-ниско равнище на безработица (7,2%) в област Ловеч (8,5%).

На територията на общината са изградени пътища ІІІ клас от Републиканската пътна мрежа, общински пътища ІV клас, местни пътища и пътища до земеделските земи. Тези пътища служат за връзка със съседните общини, осигуряват достъпа до туристическите обекти, Национален парк „Централен Балкан”, исторически местности, търговски обекти, домове, вили и къщи за почивка и др., поради което имат изключително важно значение за социално-икономическото развитие на общината.

Основните реки в общината - Видима, Острешка и Зла река - извират от територията на Националния парк „Централен Балкан”. Каптажите „Бъзов дял” (река „Видима”) и „Пенови дупки” (река „Острешка”) са основен източник на водоснабдяването на община Априлци. Изградените външни водопроводи се нуждаят от реконструкция и обновление. Предвижда се за водоснабдяването на общината да се включи още един каптаж – „Глогът” (река „Острешка”). Предстои довършване на допълнителния водопровод на община Априлци от каптажите „Пенови дупки” и „Глогът”. Питейна вода от река „Видима” на територията на община Априлци е източник за водоснабдяване на населени места в община Севлиево и община Троян. Независимо от достатъчния брой водоизточници, през летния период възниква недостиг на питейна вода, а в някои случай през последните години се налага въвеждане режим на водоподаване. Водоснабдителната мрежа е изградена през 60-те и 70–те години на миналия век, като основната част от нея е с азбестоциментови тръби. Тя е силно амортизирана и се нуждае от реконструкция и модернизация.

В община Априлци няма изградена канализация и пречиствателна станция за отпадни води. Поради липсата на канализация и събирателни колектори отпадните води се вливат директно в реките. По този начин се замърсяват теченията на реките и се намалява възможността за ползването им.

На територията на общината има изградена съобщителна мрежа. Част от нея е амортизирана. С оглед нейното подобряване е необходимо изграждането на оптичната кабелна мрежа.

На територията на община Априлци съществуват нерегламентирани сметища, неотговарящи на изискванията за законосъобразна експлоатация.

Като основни промишлени отрасли през последните 5 години се налагат: производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива, производство на дървен материал, хартия, картон и изделия от тях; производство на изделия от каучук, пластмаси и други неметални минерални суровини. Горите имат важно стопанско значение за дърводобивната промишленост, за дървопреработвателната и мебелната промишленост; за производство на билки, гъби, диворастящи плодове и др. Промишленото производство определя водещо място на общината в област Ловеч. Делът на инвестиционните разходи за нови технологии и ноу-хау в промишлените предприятия е все още нисък.

Община Априлци притежава богато културно - историческо наследство, състоящо се от паметници с национално и местно значение. На територията на общината се намират: Националния паметник – църквата „Света Петка”, Новоселския девически манастир „Св. Троица”, Църковния храм „Св. Георги”, както и множество паметници посветени на исторически събития, в т. ч. на загиналите във войните.

В границите на общината попада част от Национален парк „Централен Балкан”. Един от резерватите в Националния парк е в непосредствена близост до територията на община Априлци – „Северен Джендем”. На територията на общината се намират няколко природни забележителности. Това са защитени територии (местности) и вековни дървета.

Изключително красивата природа, близостта до Национален парк „Централен Балкан”, наличието на значителна материално-техническа база и редица други фактори благоприятстват развитието на туризма в общината. Те определят и основните видове туризъм, които да се развиват в общината – ваканционен, екологичен, здравен, селски, конгресен, ловен и др.

Насоки

Основните препоръки, които ОСР може да даде за развитието на стратегическата част на ОПР на община Априлци са следните:

• 
  прилагане на подходящи мерки за справяне с депопулацията на общината;
  
• 
  подкрепа за повишаване на икономическата активност на населението в общината;
  
• 
  редуциране равнището на безработица с помощта на инициативи по различни проекти и програми;
  
• 
  подкрепа за подобряване на туристическия маркетинг и изграждане на многопланова и многопосочна туристическа информационна система;
  
• 
  подкрепа за подобряване на професионалната компетентност на заетите, програми за учене през целия живот;
  
• 
  повишаване на инвестиционните разходи за нови технологии и ноу-хау в промишлените предприятия за да се повиши конкурентоспособността на отделните предприятия;
  
• 
  целенасочени мерки за подобряване инфраструктурата на общината: водоснабдителна и канализационна мрежа, транспортна мрежа и др.;
  
• 
  засилен контрол върху нерегламентираните сметища;
  
• 
  устойчиво управление на горския фонд.
  

Община Летница е разположена в най-североизточната и най-равнинната част на Ловешка област. В общината са включени четири селища – гр. Летница, с. Горско Сливово, с. Крушуна и с. Кърпачево. Територията на община Летница е 177.719 кв. км. и представлява 4,3% от територията на област Ловеч.

Населението на община Летница през 2011 г. възлиза на 3 764 жители, което представлява 2,7% от населението на област Ловеч. През последните 5 години, както и през предходните, се наблюдава трайна тенденция към намаляване броя на населението на община Летница. Налице е устойчив отрицателен естествен прираст.

Коефициентът на икономическа активност за община Летница е 51,3%. Равнището на безработицата е по-високо от средното равнище на безработица в областта в Северозападния район и от средното за страната.

Канализационната система на гр. Летница е смесена, отвеждаща едновременно битови и атмосферни води. Степента на изграденост на канализационна мрежа е 86%. Град Летница няма изградена градска пречиствателна станция за отпадъчни води, които се изливат в р. Осъм, в местността „Бабичина”, служеща като естествено „стъпало” за пречистването им. Няма изградена канализация в селата от общината.

На територията на община Летница републиканските пътища са трети клас. Общинската пътна мрежа обхваща 17,08 км. Община Летница има достъп до ж. п. мрежа чрез изградената ж. п. гара в гр. Летница, разположена по трасето на нормална ж.п. линия Троян – Ловеч – Левски и осигуряваща връзка с главни градове от Област Ловеч, както и със съседните области - Велико Търново и Плевен.

Дейността на предприятията от сектор „Услуги” се характеризира с нарастване на броя на предприятията, броя на заетите лица и нетните приходи, като най-голям ръст се наблюдава при приходите от продажби (над 4 пъти увеличение). Индустриалният сектор е представен от различни отрасли на преработващата промишленост. През 2010 г. и 2011 г. с най-висок относителен дял по отношение на притежаваните ДМА са предприятията от отрасъла „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и газообразни горива”.

Аграрният сектор е с по-слабо участие в икономическото развитие. През 2010 г. община Летница попада в групата на общините с високо равнище на използване на земеделската площ (ИЗП) на човек от населението. В община Летница делът на засетите с пшеница площи е 17%, което я нарежда на трето място след община Ловеч и община Луковит.

За защитени територии в община Летница са обявени една природна забележителност и две защитени местности. Природна забележителност „Маарата“ заема площ 5.7 ха в землището на с. Крушуна. Защитена местност „Люляката“ се простира върху 3.0 ха в землището на с. Крушуна и обхваща горист масив от люляк. Защитена местност „Шумата“ заема 18.1 ха. 41% от горския фонд са защитени територии и са включени в „Натура 2000”.

Община Летница има разнообразни условия за развитие на различни видове туризъм, което се обуславя от редица благоприятни предпоставки. Водещите сред тях са: красивата природа; значителният рекреационен потенциал на привлекателните места в общината; подходящите условия за организиран ловен туризъм и други.

Основавайки се на тези ключови характеристики, биха могли да бъдат формулирани следните препоръки за съдържанието на ОПР на община Летница:

• 
  прилагане на подходящи мерки за справяне с намаляването на населението в общината;
  
• 
  подкрепа за повишаване на икономическата активност на населението в общината;
  
• 
  предприемане на адекватни мерки за осведомяване, разясняване, подпомагане и консултиране на безработните лица във връзка с по-пълноценното оползотворяване на обявените свободни работни и повишаване на относителния дял на заетите свободни работни места;
  
• 
  активни мерки за развитие на местния туризъм;
  
• 
  подкрепа за повишаване конкурентността на местния бизнес и привличане на инвеститори;
  
• 
  подкрепа за развитието на аграрния сектор в общината, особено отглеждането на основни земеделски култури;
  
• 
  мерки за подобряване инфраструктурата на общината: водоснабдителна и канализационна мрежа, транспортна мрежа и др.;
  
• 
  поддържане на тенденцията за устойчиво развитие на предприятията от сектор „Услуги“.
  

Община Ловеч заема североизточната част на област Ловеч и е най-голямата сред осемте общини на областта. Общата й площ е 946 км², което представлява 22.89% от територията на област Ловеч. По данни от преброяването през 2011 г. населението е 49738 души, като е налице трайна тенденция на намаляване. Град Ловеч е административен център, както на общината, така и на областта. Урбанизираните територии съставляват 6,03%, които са най-висок процент на урбанизация сред общините от област Ловеч (3.75%).

Основните пътни артерии, които минават през територията й са: път І-4 (Коритна – Български извор – Севлиево – Велико Търново – Омуртаг – Търговище), осъществяващ връзките по посока изток – запад и път ІІ-35, формиращ транспортната ос север-юг, от р. Дунав, през областите Плевен, Ловеч и старопланинския проход Троян - Кърнаре към област Пловдив. През територията на общината преминава ж. п. линията Левски – Ловеч – Троян, която осигурява връзка с линията София – Плевен - Г. Оряховица - Варна за пътници и товари.

В община Ловеч се наблюдава трайна тенденция на намаляване и застаряване на населението поради ниска раждаемост, отрицателен естествен прираст и миграция. Средногодишният темп на намаляване на населението в община Ловеч е по-висок от същия показател за областта и страната.

Около 50% от територията на община Ловеч е с полупланински релеф, а останалата част от територията е с равнинно-хълмист, който е благоприятен за развитие на земеделие. Налице е тенденция за увеличаване дела на използваната земеделска земя, но остава нисък процентът на поливните площи - 5,55% от обработваемата земеделска земя.

На територията на община Ловеч се намира по-голямата част от Деветашкото карстово плато, където е и един от най-големите пещерни комплекси в България. Деветашката пещера е една от най-големите пещери в страната. Освен природна забележителност тя е и археологически обект. Наличието на множество културни, исторически и природни обекти с национално и местно значение – Покрит мост, АИР Вароша , крепостта „Хисаря“, музеите „В. Левски“, „Къкринско ханче“, художествена галерия и др. предоставят възможности за развитието на туризма.

Водопроводната мрежа е амортизирана, което води до чести аварии и загуба на питейна вода. Водоснабдяването на някои селища е недостатъчно, главно през летните месеци. Канализация е изградена само в гр. Ловеч. Изградена е ПСОВ гр. Ловеч. През територията на община Ловеч преминават пътища от републиканска и общинска пътна мрежа като средната гъстота на общинските пътища е над средното за страната. За осигуряване на по-бърз и ефективен транспорт е необходимо продължаване строителството на АМ „Хемус“ през територията й.

В град Ловеч е изградена газопреносна мрежа, като е осигурено газоснабдяване на обществени сгради, промишлени обекти и битови абонати. Регионалното депо за неопасни отпадъци обслужва общините Ловеч, Летница и Угърчин. Всички населени места от община Ловеч са обхванати в системата за събиране и транспортиране на битовите отпадъци.

Община Ловеч има водеща роля за икономическото развитие на област Ловеч. Най-голям дял от местната икономика се пада на промишлеността. В резултат на свиването на редица производства намалява броя на наетите лица в сектора. Като водещи икономически отрасли се открояват производството на хранителни продукти и напитки; производство на машини и оборудване с общо и специално предназначение; електроинструменти, велосипеди, производство на дървен материал, хартия, картон и изделия от тях, печатна дейност, производството на фуражи и храни за животни, шивашка промишленост. Производствените мощности на предприятията са съсредоточени в град Ловеч и незначителна част в някои от близките села. В традиционните производства работят редица малки и средни предприятия.

Най-голяма промяна е налице в показателите за отрасъл строителството, където има рязък спад на нетните приходи от продажби и заетите лица. В сектора на услугите се запазва тенденцията на намаляване на нетните приходи от продажби. Необходимо е развитие и разнообразяване на услугите, което ще осигури и разкриването на нови работни места. Община Ловеч разполага със запазена околна среда и уникални природни атракции, които са предпоставки за развитието на разнообразни форми на туризъм, горско стопанство, природосъобразно земеделие и животновъдство, както и на редица съпътстващи дейности и услуги.

Нараства делът на обработваемата земя. Най-големи площи са заети със зърнени и технически култури. Нарастват и площите с овощни насаждения. Традиционно е развито говедовъдството, овцевъдството, свиневъдството, козевъдството, биволовъдството и птицевъдството. Завишен интерес има към пчеларството.

В съответствие с дела на отделните отрасли е и разпределението на наетите лица по икономически дейности. Наличието на териториални структури на централната администрация обуславя относително високия дял наети в обществения сектор спрямо останалите общини в областта. Като цяло в резултат на намаляване на производствата намалява броя на наетите лица. Независимо от нарастването на равнището на безработица в община Ловеч, тя остава под средните нива за областта и страната.