I. Анализ на природоресурсния потенциал и социално икономическото състояние на Област Ловеч

Общият брой земеделски стопанства в област Ловеч (Преброяване на земеделски стопанства 2010 г.) е 10 118.

В област Ловеч се отглеждат основно зърнено – житни и технически култури. За периода 2007 – 2011 г. се увеличава общата площ на засетите основни земеделски култури, като през стопанската 2011 г. тя е 487 х.дка, от които пшеницата заема водещо място – 40%, следвана от слънчогледа - 25% и царевицата – 20%. Най-голям дял от засетите с пшеница площи се пада на община Ловеч, като за 2011 г. той е 46%, следвана от община Луковит – 23% и община Летница – 15%. Предвид планинския характер на релефа в община Априлци не се засаждат площи с основните земеделски култури, а в общините Тетевен и Троян те са незначителни.

Добрата реализация на пазара на маслодайната рапица през последните години наложи трайна тенденция към увеличаване на площите. За стопанската 2010/2011 г. са засети 46 501 дка, над 5 пъти повече в сравнение с 2007 г /8766 дка/. Рапицата достига почти 10% от общата площ на засетите култури в областта.

4.2.2 Трайни насаждения

За периода 2007 – 2011 г. площите с трайни насаждения в областта намаляват от 46 824 дка през 2007 г. на 29 419 дка през 2011 г. Сред тях най-голям дял имат сливите – 63%; винените лозя – 9,7%; праскови – 8,0%; малини – 4,55%. През 2010 г. са реколтирани 63,43% от трайните насаждения или 23 756 дка, като особено нисък е делът при малини, винено грозде и вишни – по-малко от 1/3 от площите.

В област Ловеч не е типичен лозарски район, поради което състоянието на старите лозови масиви ежегодно се влошава. Няма изявен интерес за засаждане на нови винени лозя или за засаждане на десертни сортове по мярката за конверсия. Площите с лозя намаляват 3,5 пъти за периода 2007 – 2011 г.

През 2010 г. площите със зеленчуци заемат 3 559,1 дка, семейните градини – 2 702,2 дка.; поливните площи - 6 708,9 дка, от които напоявани 4964,0 дка и биологично отглежданите култури - 2370,0 дка.

Възможностите, предоставяни по линия на Общата селскостопанска политика на ЕС, имат важна роля за развитието на отрасъла, в това число и директните плащания от ДФ „Земеделие”.

За подпомагане на земеделските производители в област Ловеч за периода 2007 – 2010 г. по линия на директни плащания са изплатени както следва:

Директни плащания на земеделските производители в област Ловеч за периода

2007 –2010 г. в лв.

4.2.3 Животновъдство

Броят на отглежданите животни намалява рязко през 2008 г. (390 х.) и 2009 г. (333 х.) спрямо 2007 г. (435 х.) в резултат на неблагоприятната в климатично отношение 2007 г. и лошите добиви в земеделието, но през 2011 г. броят им достига 400 000.

Все повече земеделски производители се насочват към категоризиране на фермите и подобряване качеството на млякото. Категоризираните ферми в област Ловеч са както следва:

	Към 03.01.2010 год.		Към 03.01.2011 год.		Към 03.01.2013 год.
Категоризирани млечни ферми	Бр. ферми	Бр. животни	Бр. ферми	Бр. животни	Бр. ферми	Бр. животни
І група	30	1853	37	1999	47	2418
ІІ група	19	225	16	227	7	92
ІІІ група	1706	4722	1326	3526
Свинеферми (с над 20 бр. животни)			42
Овцеферми (с над 50 бр.животни)			95

За периода 2007 – 2011 г. броят на пчелните кошери в област Ловеч намалява с 23% от 25 118 пчелни семейства на 19 407 въпреки стимулите за развитие на пчеларството чрез Националната програма по пчеларство.

Важна роля за опазване на генетичния фонд, подобряване и създаване на нови породи и сортове има Института за планинско земеделие и животновъдство – гр. Троян, който със своите научни изследвания подпомага развитието на селското стопанство.

4.3 Горско стопанство

Горите в област Ловеч попадат в териториалния обхват на Регионална дирекция по горите (РДГ) – Ловеч. Държавния горски фонд (ДГФ) се стопанисва от седем Държавни горски стопанства (ДГС) и едно Държавно ловно стопанство. ДГС Троян, Борима, Лесидрен, Ловеч и Черни Осъм са поделения на „Северозападно държавно предприятие“ – гр. Враца, а ДГС Тетевен и Рибарица са поделения на „Югозападно държавно предприятие“ – гр. Благоевград. Общинските горски фондове (ОГФ) се стопанисват от осемте общини, а горите частна собственост - от над 20 хиляди наследници и собственици.

Горският фонд в областта обхваща 160 616 ха., което е 40% от територията на областта при 33% средно за страната. Според вида собственост горският фонд се разпределя както следва: ДГТ - 77359 ха – 48%; ОГТ – 24771 ха – 15%; частни физ. лица – 51138 ха – 32%; частни юридически лица – 1867 ха – 1%; религиозни – 1586 ха – 1% и гори върху ССФ (временно стопанисвани от общините) – ха – 3%.

Годишното ползване по лесоустройствен проект (ЛУП) е 338502 м³ лежаща маса без вършина.

94% от горския фонд е залесен (151518 ха), като средната възраст е 60 г., средна пълнота – 0,73; среден бонитет – 3,08; общ запас – 25 525 441 м³; ср. запас на ха – 168 м³; ср. годишен прираст на ха – 3,8 м³.

Преобладават широколистни високостъблени гори – 72277 ха (45%), следвани от издънкови гори за превръщане в семенни – 48678 ха (31%), иглолистни гори – 200076 ха (12%) и нискостъблени гори – 19583 ха (12%).

Преобладаващ широколистен вид е букът (28%), следван от дъбове (благун, зимен дъб, космат дъб, червен дъб – 15%), цер (14%), акация (8%), топола (2%) и др. От иглолистните видове основно се срещат бял бор (7%) и черен бор (4%), смърч и ела.

Освен изброените дървесни видове още се срещат – габър, ясен, явор, липа, орех и др.

Общият дървесен запас на област Ловеч възлиза на 25525441 м³, от който:

1. Иглолистни гори – 5399745 м³

2. Широколистни високостъблени – 13730004 м³

3. Издънкови за превръщане – 5593207 м³

4. Нискостъблени гори – 807571 м³

РУГ-Ловеч осъществява контрол върху дейностите по управление и стопанисване на горите от всички видове собственост.

Санитарното състояние на горите е функция от променящите се климатични условия и развитието на болести и вредители по дървесната растителност, както и повредите от абиотични фактори. За област Ловеч то е на средно до добро ниво.

Преобладаващият дивеч за област Ловеч е благороден елен, сърна, дива свиня, заек, фазан, яребица и др. От прелетният дивеч се срещат пъдпъдък, гургулица, водоплаващи патици и гъски. Хищниците са представени от кафява мечка, вълк, чакал, лисица и др.

Във вътрешните водоеми и реки в област Ловеч основните видове риба са: балканска и дъгова пъстърва, черна и бяла мряна, шаран – див и благороден, сом, костур, бяла риба, каракуда, червеноперка, речен кефал, скобар, щука, уклей, толстолоб.

Страничните ползвания от горския фонд са свързани със събирането на билки и плодове, както и пашата на домашни животни. Многообразието на природните дадености в района са предпоставка за развитието на:

• 
  лечебни растения - жълт кантарион, мащерка, мента, липа, различни видове папрати, бял и жълт равнец и др.
  
• 
  горски плодове - къпина, малина, шипка, черна и червена боровинка, мечо грозде и др.
  
• 
  диворастящи гъби - манатарка, пачи крак, челядинка, печурки, сърнела, булка гъба и др.
  

Съществуващите природни дадености, исторически и културни обекти на територията на област Ловеч създават предпоставки за успешното развитие на туризма. Наличието на минерални извори, ловни стопанства, природни резервати, пещери, исторически и културни обекти обуславят разнообразяването на предлаганите туристически услуги и развитието на алтернативни видове туризъм – СПА, ловен, еко, конферентен и т.н.

Туризмът се утвърди като допълнителен източник на доходи и заетост във всички общини на област Ловеч. Общините Априлци, Тетевен и Троян (в състава на която е и планински туристически комплект „Беклемето”), които обхващат територии от Стара планина, включително и от Национален парк „Централен Балкан”, в последните години се наложиха като привлекателни туристически дестинации.

В резултат на сътрудничеството и инициативността на бизнеса и неправителствените организации е факт разширяване и обновяване на легловата база, разширяване на предлаганите туристически продукти и услуги във всички общини. С усилията на местните и централни власти е подобрен достъпът до туристическите обекти, извършени са подобрения на техническата инфраструктура и комуникациите.

Същевременно нараства броят на фирмите-туроператори, които включват обекти от област Ловеч в предлаганите от тях дестинации и туристически пакети.

През 2010 г. в област Ловеч функционират 64 средства за подслон, които разполагат с 1646 стаи и 3728 легла. Нощувките са 157740, от които 10590 са на чужденци. През 2011 г. нощувките реализират увеличение от 16,5%, докато нощувките от чужденци бележат ръст от 30,2%. Реализираните приходи от нощувки са на стойност 4387161 лв., в т. ч. от нощувка на чужденци – 431567 лв.

Хотелите през 2010 г. са 45 и разполагат с 1353 стаи и 2846 легла. Нощувките са 144914, от които 10483 са на чужденци. Реализираните приходи от нощувки са на стойност 4215344 лв., в т. ч. от нощувка на чужденци - 430648 лв.

По брой на хотели на 1000 души от населението областта изпреварва района и страната, докато по брой легла в хотелите изпреварва района повече от два пъти, но изостава от средното равнище за страната. По брой на стаите на 100 души областта също изостава от страната, но изпреварва района.

За постигане на по-добри икономически резултати е необходимо насочване на усилията към пълноценно и целогодишно използване на легловата база, подобряване на разнообразието и качеството на услугите, повишаване квалификацията на персонала и целенасочен маркетинг.
4.5. Иновации и модернизация

За периода 2006 – 2008 год. разходите за придобиване на ДМА нарастват със 175%. През 2006 година най-висок относителен дял в направените разходи за придобиване на ДМА спрямо общите за областта има община Ловеч - 47,45%, който през следващите две години намалява. Малко над 90% от инвестициите са реализирани в частния сектор. За 2008 година най-големи разходи са направени за машини, оборудване и транспортни средства – 47,22%; сгради, строителни съоръжения и конструкции - 42,47%; придобиване на земя – 5,54%. Най-голям ръст за периода бележат разходите за машини, оборудване и транспортни средства, които нарастват почти двойно.