I. b началото бе играта нареждане на фигурите обитателите на хотел,АЗ. Как да се запасим с черновите на съдбата

- похват на Р А Т, който е заимствуван, както и много други, от психотехниката на гениите на комуникативността. Усвоява се на ГИП от всички, жела-ещи да постигнат привлекателност, увереност, свобода в общуването; от всички, заинтересовани от подобряването на отношенията с хората, където й да било. (Из инструкцията на ГИП)

'. В "Изкуството да владееш себе си" е описано като "изпреварваща благодарност"— бел авт

...Познати са Ви, разбира се, изразите: „лицето му светеше от усмивка", "целият сияеше", "лъчисти очи"... Вие много пъ­тя сте виждали това как става с хората и в живота, и на екрана. Срещали сте и хора, у които това светене представлява нещо като постоянен фон на живота, „слънчеви натури", сигурно не много често, но вероятно сте срещали. Такива хора са привлекателни, дори ако са некрасиви, сакати, стари.

Те са красиви, те са привлекателни, защото излъчват Топлина и Светлина.

А вие забелязвали ли сте някога как светите вие самият?

Не сте забелязвали. А това понякога става и с вас. Това е невъзможно сам да го видиш дори и в огледалото. Това може да види само Другият.

ВИНАГИ И НАВСЯКЪДЕ,

С ВСИЧКИ И С ВСЕКИ

вие можете да се възползувате от вълшебната сила на внушението. Вие можете да включите вътрешната Светлина. Вие можете да излъчвате топлина. Внушавайте си, че вътре във вас гори огнище, свещ, огън, печка, слънце, звезда (обра­зът може да бъде всякакъв, думите нямат значение) - и в гърдите, в главата, в очите, в мозъка, в сърцето, в душата -гори и сияе някакъв източник на Топлина и Светлина. Вие самият сте този източник. Вие стопляте и осветявате всичко наоколо. То е именно онова, което винаги го има във вас, то е онова което е било и ще бъде. Спомняйте си състоянията на интерес, на дружеско разположение, на симпатия, на радост^ от общуването, на любов към някого - състояния, които поне веднъж в живота (сигурно много повече!) са възниквали във вас по конкретни поводи - спомняйте си и включвайте - б е з повод, просто така!

Ще настъпи момент, когато тези състояния тце идват при вас сами,

ЛЕКО, ЕСТЕСТВЕНО,

НЕПРИНУДЕНО

и това ще бъде вашето Светене, вашето Излъчване. Забравете дори и да мислите за каквито и да е „условия"! Не бъдете обрасъл с мъх роб на действителността! Творете я са­мият вие! Включвайте в себе си Светенето

ПРЕДВАРИТЕЛНО, ПО-РАНО,

ИЗПРЕВАРВАЙКИ СЪБИТИЯТА,

и всички събития, свързани с общуването, ще протичат за вас по най-добрия начин, защото вие - именно вие! - ще съз­дадете за тях атмосферата на Топлина и Светлина. В най-сложни положения вие ще се държите

УВЕРЕНО,

Правете това всеки ден, всеки час, всяка минута. И по вре­ме на общуването, и когато сте сам. В положението на какъв­то и да е, в каквато и да е роля. Веднага или постепенно, но задължително вие ще намерите състоянието на сво­ето Светене. Не го .изпускайте. Ако го загубите - търсете го. Отново и отново. Ако ви е трудно да се пренастройвате в ро­лята на привичния Самия Себе си - насочете се към ролята на Другия, към помощта на вътрешния Двойник.

Наблюдавайки се, вие вероятно ще забележите, че това състояние само по себе си ражда усмивка. Ако е така - добре, ала не допускайте широко разпространената грешка, не си надявайте фалшивия „емайл" по западнорекламен образец -той никого няма да излъже, освен самия вас. За никаква ус­мивка не мислете, а неволната усмивка е най-добре леко да се сдържа. Вие можете и да чумерите вежди, и да стискате зъби - и все пак да излъчвате светлина. Може да се говори и най-горчивата истина право в лицето, може да се спори, да се критикува, да се уличава в престъпление - и все пак се из­лъчва светлина...

Ще ви търсят деца и възрастни, пред вас няма да има зат­ворени врати.

Ако искате да имате успех - запомнете!

1) Светенето трябва да стане рефлекс, предизвикван от всеки човек, в пределната си степен - рефлекс по отношение на всяко живо същество, рефлекс по отношение на живота, ваше постоянно състояние. То не трябва да загасва нито в ситуациите, когато няма, нито пък се предвижда да има ня­какво общуване (в транспорта, в библиотеката), нито дори когато сте в състояние на пълна самота (която никога не мо­же да е пълна). Не трябва да ви смущава, че практически това не ви се удава винаги и навсякъде. Вярата в необходи­мостта и просто навикът ще си свършат работата.

2) Какъвто и да е жанрът или изходът от едно или друго общуване (взаимно неразбиране, конфликт, дори сбиване), рефлексът за Светене не трябва да ви напуска или да пре­дизвиква каквото и да било съмнение в своята целесъобразност. Дори на ринга той не може да ви навреди, а у противника ще предизвика объркване.

3) Не се грижете за резултата, не правете сметка на рес­тото и на спечеленото. Не давайте назаем, а подарявайте. Спестовната каса на вашата доброжелателност се нами­ра в самия вас. Вие ще се окажете богаташ в общуването толкова no-скоро, колкото no-бързо забравите, че искате да станете такъв-.

- ...Но защо все пак е толкова студено, толкова неуютно? Защо в нас предизвиква такава враждебност това напълно оправдано: „не те знам какъв си, времето ще покаже"? Защо ние толкова се страхуваме от този Човек-за-всеки-случай? Гледам в огледалото - ето го. Имайки вече горчив опит, той не ми се доверява напълно, той е прав... Но самият той насто­ява за предварително признание, както на всеки смъртен и на него му е нужен аванс. „Обръщам се с искане на вяра и с молба за любов" - не е Ли така, за да се запаля от вярата - с вяра, за да се самовнуша - от внушението, за да стана онзи, когото в теб ВЕЧЕ ВИЖДАТ?

А къде е най-трудно да се дават такива аванси, които са и Бели Характеристики? В семейството, с най-близките. Тук Мистър Хикс не подхожда, твърде голяма е дозата на лъжата. „Бракът не е място за искреност, а поле за дипломация" -ама че го е казал, а? Ами къде е тогава мястото за искреност

- на стадиона, в пивницата?... „Не мърморете сърдито. Не превъзпитавайте. Бъдете грамотен в полово отношение..." В семейството човекът е с цялата си човешка същност, от горе до долу заедно с вътрешностите и, ако използуваш жанра на сделката - няма да се оправиш. Не могат да бъдат избегнати стълкновенията, откритите или скритите конфликти - не мо­гат и не трябва... Неизбежни и нужни са емоционалните раз­товарвания и кризите, и изясняванията на отношенията, нуж­ни са Черните Характеристики, нужна е искреността... -Да,но...

- Да, но искреността болезнено бие! Колко често тя раз­рушава онова, което иска да изгради, всичко това е така! Но е така само поради това, че ние не умеем да бъдем искрени!

- И какво предлагате вие?

(Из инструкцията за младоженци, средноженци, възраст-ноженци и всички останали, заинтересовани от здравия мир и нерушимото единство на домашното огнище: Архив на ГИП.)

Бялото Кресло е предназначено за всички форми на изра­зяване на любов към Ближния и нелюбов към самия себе си.

Да се превърне обикновена мебел в ПГ - оо е безкрайно просто: за това не е нужно тя да се демонтира, преобръща, чупи, хвърля, и т.н. - достатъчно е просто да се метне върху един обикновен стол или върху кресло относително бял чар­шаф или парцал, а върху другия - относително черен. Още по-просто е: да се напише на една хартийка „Черно", на друга

- „Бяло", и да се прикачат към столовете. Ето това е всичко: пред Вас са Черното и Бялото Кресло. ПГ - е готов. За какво е нужен ПГ.

1) За плодотворно обсъждане на всякакъв род проблеми и въпроси, по които имате разминавания - реални или мними, действителни или възможни;

2) за изказване един на друг на всякакъв род неодобрения,. упреци, претенции, обвинения и т.н., както и за изразяване на одобрение, похвали, възхищение, повторни признания в лю­бов И Т.Н.

3) за предотвратяване на всякакъв вид недомлъвки, двусмислености, намеци и усуквания;

4) за намаляване на взаимна напрегнатост,

5) за запазване и заздравяване на искреността (кислорода на любовта);

6) за взаимно познание;

7) с профилактична цел против скуката (склерозата на лю­бовта);

Съществуват два начина за изясняване на отношенията и съответно - два начина за използуване на ПГ - : редовни (ритуални) сеанси и импровизирани (според необходимост­та).

Редовните сеанси се препоръчват на нестабилните, неуравновесени, разпадащи се семейства, а също и на тези, в които поне единият от домочадците има холеричен темперамент, отличава се с обидчивост, раздразнителност, по­дозрителност и тл. - а още повече, ако такива качества при­тежават наведнъж двама или повече членбве от семейството. Сеансите могат да се организират .всекидневно, всекичасно, всекиминутно и по-начесто - по споразумение. Ако опреде­леното време е настъпило, а не се чувствува необходимост от изясняване на отношенията, времето е безоблачно - сеан­сът може да бъде пропуснат и вместо него да се отиде на екскурзия, да се покарат ски, да се покара лодка, да се посъ-берат гъби и тл., напълно възможно е към, края на подобно мероприятие времето да се развали.

Импровизираните сеанси се препоръчват във всички случаи, когато внезапно възникват конфликти, скарвания, разногласия, взаимно неразбиране, взаимно разочарование

или поне намеци за такива - колкото по-рано е забелязайа промяната на времето и колкото по-оперативно е извършен сеансът, толкова по-добре.

Време за сеанса - по всяко време на денонощието. За пред­почитане е - в неработно време, след баня и в трезво състояние.

Продължителност - произволна. Желателно е не повече от 24 часа в денонощието.

Как да се провеждат сеансите. Типичният прост Сеанс за Изясняване на Отношенията се състои в последователно взаимно използуване както на Черното, така и на Бялото Кресло в съответствие с неговото предназначение.

Правило на взаимността. Ако сте заели Черното кресло, Ближният е задължен да седне в Бялото, да ви изслуша и да отговори, без да става от него. Само след това той има право да седне в Черното, а вие сте задължен да заемете Бялото. Следователно, ако сте седнали в Черното Кресло, с това Вие давате правото и на вашия Ближен да седне в него. Но той има правото и да не се възползува от това право.

Задължителност на редуването. Повтаряме: ако вие сте седнали в Черното- Кресло, с това се задължавате веднага след това да седнете и в Бялото. Внимание! Едностранното използуване на Черното Кресло е категорично забранено! Внимание! Едностранно използуване на Бялото в отделни слу­чаи се допуска. (Рожден ден. Осми март, Нова година.)

Право за преместване по-близо на Черното Кресло. Ако Ближният, намирайки се извън Черното Кресло, в каквато и да е достъпна за него и за вас форма започне да изразява любов към себе си и недюбов към вас, вие имате право лю­безно да преместите по-близо към него Черното Кресло.

Задължителност на непреместването на Бялото Кресла Вие нямате никакво право да премествате по-близо към Ближния Бялото Кресло, колкото й да ви се иска това.

Внимание! Категорично е забранено да се отмества Креслото (както Черното, така и Бялото), когато Ближният има намерение да седне в него. Не забравяйте! Всяко падане покрай Креслото може да доведе до нещастен случай.

НАПЪЛНО СЕРИОЗНО. Опитайте.Игровите сеанси със смяна на ролите („Да си поиграем-един-надруг") - това е най-доброто от профилактичните средства!

Седнете в Черното Кресло. Отпуснете се, съсредоточете се - представете си, че сте своят Ближен (съпруга, съпруг, майка, дете, свекърва) - отпуснете се, съсредоточете се...

Нека едновременно вашият Ближен - онзи същият, който вие сте си представили, че сте, - седне срещу вас в Бялото Кресло!. И си представя, че той е вие. Също така с пълна съсредоточеност.

..А сега смело се изказвайте за съпруга, съпругата, бащата, майката, снахата - тоест за самия себе си - от гледна точка на Ближния, който в дадения момент сте вие. Не пестете боите, не се церемонете и не щадете! Не бързайте да свършва те, .не си смачквайте речта - навлизането в образа изисква известно време, загряване.

...А сега, след като сте свършили, нека също така подроб­но ви отговорят от Бялото Кресло - от вашия образ. Нека онзи „вие" признава своите грешки, нека обяснява как и защо той така добре се отнася към седящия в Черното Кресло... Сега си сменете местата: Вие-Ближният седите в Бялото Кресло, а Ближният-Вие - в Черното...

Усложнен вариант: двойна смяна. Седейки в Черното или в Бялото Кресло, вие влизате в ролята -на Ближния, който изобразява вас. Ближният - съответно обратното. Вариантът изисква известно напрежение, но след като го изпробвате, ще се убедите, че по-добро средство за изясняване на отно­шенията няма.

Тази весела игра дава възможност Да се научават много важни и неочаквани неща и за Ближния, и за себе си; и най-главното г да се узнае д о к о л к. о вие не знаете нито себе си, нито Ближния.Оздравителното влияние върху отношенията е удивително и с нищо несравнимо.

Когато в дома спят змии (Из кореспонденцията на Доктора)

Уважаеми C.C.!

Споделяйки Вашето „отвращение и ненавист към всяка и всякаква лъжа", не мога заедно с това да се съглася с праволинейната постановка „да се казва истината винаги и на всички, каквото й да струва това", която Вие провъзглася­вате и като свой най-добър принцип, и като рецепта за спася-

ване на човечеството. Считам за свой приятелски дълг и да ви предпазя от някои неща. За да ви стане по-ясна моята позиция, ще споделя няколко случая от живота, с които ми се наложи да се сблъскам като лекар и като човек.

Лекарят М., оригинал, обичащ да „цепи майчицата-исти-на", след като прегледал пациента Н., казал: „Няма да крия, любезни, имате рак, остава ви да живеете около една година най-много. Съветвам ви повече да не ходите по лекари, по-добре поживейте си за свое удоволствие това, което ви оста­ва". След три дни пациентът се самоубил. При аутопсията се изяснило, че туморът е доброкачествен.

Някакъв приятел на военнослужещия Х. му „отворил очи­те" за лекомисленото поведение на неговата жена. Х,се връ­ща самоволно от командировка у дома и не заварва жена си (тя е,била с двете си деца на вилата при бабата); макар Че е сдържан и дисциплиниран човек, той губи самоконтрол. Пие цяла нощ. На сутринта се връща жената (децьта останали при бабата) и става убийство. Жената, както се изяснява след това, в нищо не е била виновна.' Самият Х., вече след съдеб-но-психиатрическа експертиза, се самоубива, Двете деца ос­тават сирачета.

Академик Д., голям жизнелюбец, имал ревнива жена, ко­ято постоянно го подозирала в изневери. Такива действител­но е имало, но всичко се разминавало, заедно с това подозри­телността на съпругата не познавала граници. И ето веднъж, след лек инфаркт и фиаско с някаква любовница, умореният Д. решава накрая да се разкае пред жена си за всички свои изневери, за да му олекне на душата и да започне нов живот. Ала нещата се развили по друг начин. Съпругата изпаднала в изключително тежка депресия. В продължение на една го­дина се лекува при мене. Малко й поолекна, душевната болка, изглежда, започна да затихва. Но веднъж иззвънял телефонът. Непозната жена попитала за Д. и в отговор на въпроса „кой го търси" .замълчала и затворила телефона. Това се оказало достатъчно - съпругата на Д., след като написала прощална бележка „сега ти си свободен", се хвърлила от деветия етаж.

И още един случай си припомням, унищожителната критика, направена на вече немладия литератор М. на стра­ниците на някакво литературно-критично списание. Литераторът беше именит, списанието - също, а критикът Г.

беше сведущ и опитен. От М. не остана камък върху камък. Беше ли критиката справедлива? Възможно е, не се наемам да съдя, въпреки че аз също никога не съм бил във възторг от произведенията на М. С достоверност обаче знам само това, че след като той прочел статията, след като узнал тази истина, М. се разболя и след половин месец почина, Неврогенен инфаркт. Сърцето му само по себе си бе добро, този човек би могъл да живее най-малко поне още двадесет години. Познавах и него; и семейството му (лекувах сина му). М.беше любещ съпруг и баща, рядко порядъчен човек, Цялата война е изкарал като редник. Всички в семейството,-в това число и синът, знаеха, че като писател той не е талантлив - всички, освен самия М., който само подозираше това, а го научи твър­де късно.

Е, какво? - могат да възразят. - По-добре късно, отколко-то никога, не е ли така? Такава е естествената суровост на живота. Да, има съперничество и изневери, има неизлечими болести и има бездарност. Изкуството изисква жертви. Нека неудачникът плаче.

Разбирам, струва ми се и представителите на тази позиция, само не знам защо, но ми се иска да ги държа по-далеч от децата.

Ще се опитам да формулирам своята гледна точка. Човек има право да знае истината - и преди всичко за себе си. Но не бива той да бъде задължен за това. Аз бих искал по-специ­ално да знам цялата горчива истина по отношение на мене, не бих искал нито днес, нито когато настане време да се умира, да пребивавам в илюзии. Но като считам това необходимо за себе си, не считам за възможно да налагам подобно нещо на когото и да било.Към проблема за истината се отнасят, освен самата истина, и неизбежните въпроси: на кого и как тя да се казва, т.е. истината включва в себе си и своето възприятие. Преди да се казва, струва си да се помисли как ще бъде тя възприета. Не бива да се реже болният пръст, преди да се е убедил, че под ножа заедно с него не е и главата. По-добре е човекът да бъде оставен сред неговите илюзии, отколкото, като ги разрушим, в замяна на тях да не му бъде дадена исти­ната и с това той да бъде въвлечен в по-лощи илюзии.

Този, който казва истината, поема върху себе си страни тройна отговорност: и за самата истина, и за себе си и за

оногова, комуто той я съобщава. Мащабът на значимостта има При това решаващо значение. Съгласете се, че доста различ­ни неща са да кажеш на човека колко часът е сега и да му кажеш колко часа му остават да живее. Необходимо е да се знае и да не се забравя, че в сферите, които са свръхзначими за човека (животът и смъртта, здравето, любовта, външността, престижът, степента на надареност, децата, убежденията — списъкът може да бъде продължен неограничено), недефор-мираното възприемане на действителността практически е невъзможно (или е възможно в изключителни случаи). Защото това са сфери, които се закриват от многослойната броня на самозащитите илюзии („онова, което не знам, за мен не съ­ществува"); сфери, които по начало са природно болезнени, както са болезнени вътрешността на зъба и мускулът на сърцето; сфери, в които проникването е съпроводено с евен­туални шокове и изисква или изкусните пръсти на лекаря. или... Нищо. ...

Да. Нищо. Да не се пипа. Да се мълчи. Да се чака, като не си присвояваме пълномощията на съдбата. (Вие, надявам се, разбирате, че говоря само за поведението по отношение на дадена личност, към отделен, конкретен човек - като лекар аз мога да говоря само за това.) Понякога е по-добре никога, отколкото късно. Съвсем не са малко хората, които, подобно на покойния М., живеят дълги десетилетия в илюзии и само-илюзии и с тях са сраснали кръвоносните им съдове и сърцето. Множество хора не са подготвени за възприемане на прости­те истини за любовта и за старостта, за съдбата и за смъртта и никойуне е загрижен за тази подготовка... Не са малко и тези, които са си създали от полуосъзнатата лъжа среда - не само вътрешна, но и външна: край тях има винаги добре възпитани, деликатно чувствуващи потвърдители - о, не, то­ва съвсем не са ласкатели, не са груби подмазвачи, в ника­къв случай! - те и критикуват и хокат: „Ти, Моцарт, не си достоен за самия себе си ". Ах, как ми се иска понякога, заб­равяйки своята професия, да се приближа и да им прасна един!... Но нали ефектът е известен... Да кажеш истината на такъв човек е все едно да скъсаш паяжината на паяка или да извадиш на повърхността дълбоководна риба: или ще загине, или ще се гмурне обратно, като замъкне със себе си и теб.

Според моите наблюдения да се каже истината на човека

(и преди всичко — за него самия) е правопропорционална на степента на неговото духовно развитие, както и на здравос­ловното състояние на неговата душа в дадения момент. Забелязал съм също така, че тези, които обичат да цепят майчицата-истина, се отличават със завидна невъзприемчи-вост към истината за себе си. За това, как да кажа някому „цялата истина", мечтая през свободното време, а практичес­ки всекидневно решавам въпроса как да кажа по-малко лъжа. За това е трудно да се разсъждава, животът може да опро­вергае каквато и да е истина™

При всяка несполука умейте да вземете ресто

..л ние, с Доктора стигнахме до същата аксиома, с която бяхме започнали:

, ако съдбата си играе с човека, то човекът също трябва да се научи да играе.

Предлагам ви, Читателю, по игров или по мисловен начин да решите изложената по-долу задача, без да поглеждате отговорите, дадени по-нататък. А вие на свой ред можете да я предложите на свои роднини и познати.

ГИП: Тест-Психологема „Такси"

Страшно бързайки, за кино (чака ви Тя или Той, чуден филм), вие сте успели да хванете кола, пристигате, плащате. Имате само една банкнота от три рубли (последната), а бро­ячът показва 1 рубла и 36 копейки. Шофьорът твърди, че ня­ма да ви върне. Да развалите банкнотата няма къде и няма време. Ала вие знаете, че шофьорът има дребни (приближа­вайки се към колата, вие сте успели да забележите как той пъха в джоба си няколко рубли и дребни монети).

Пита се:

Как постъпвате вие, ако за оценка на ситуацията и за дис­кусия с шофьора ви се дават точно 30 секунди?

Още една аксиома: на човек не му върви там, където не му стига въображение - именно този недостатък е най-страшно­то невървене. А животът може в известен смисъл да бъде

определен като кратковременна поредица от действия в ус­ловията на недостиг на: време, сили, здраве, информация, престиж, любов, пари и всичко останало. Отличителната черта на острите жизнени положения е именно в това, че те не пре­доставят време за целебните размишления, а животът е имен­но непрекъснато остро положение, недостигът винаги ни за­варва неподготвени: трябва да си готов и за едно, и за второ, и за трето, да си готов за своята неготовност... СТОП! Решавайте задачата:

„остават десет секунди», пет... :една:

СТАРТ!

Отговори:

(1) _ Плюете, оставяте банкнотата и бягате?... Надявате се все-от някого да вземете назаем до заплатата?... От Нея?!... Чест и хвала на безкористността, вариант „Пребит-унизен". От умерените неудачници.

(2) ... - Слушай, шефе, хайде да си говорим като мъже. Аз, грубо казано, получавам заплата след една седмица, а тази тройка е баш последната. Арабийски ти казвам - върни ми

рестото, или, интелигентно изразявайки се, ще...

Или:

- Но моля ви се, имате, нали, аз видях- как не ви е срам? Нямате ли съвест - това са ми последните три рубли, аз ня­мам време, трябва още да купя шоколадче за болното ми дете.» „Фатален борец." Нищо няма да излезе. Тип на най-голям' неудачник, активен неудачник, за когрто ние се надяваме да разкажем по-подррбно, когато му дойде времето.

, ъгъла, където е подхванат от н е я - и завинаги. „Пасивен авантюрист".

(4)... - Та, казвате, нямате ресто... Сигурен ли сте? Добре ли си помислихте?... Повторете след мен: „Нямам ресто," Сега бъдете любезен и си докажете пътния лист. Защо? Ами за-» щото нашата организация се интересува именно от такива челници в производството като вас„ Нямате пътен лист? Ето и това е добре, това е чудесно... Номерът на колата... Фамилия, име, презиме... Ето тук се подпишете... А - намерихте? Много мило. Още десет копейки. Още. Е, добре, стига толкова, сега аз нямам да ви върна, бъдете здрав... "Активен авантюрист".

(5) - Нямате?... Е, какво пък, както винаги - не ми върви. Знаете ли, ей богу, винаги не ми върви, ама такъв човек съм си... Колко пъти моля жената: заший ми джоба- не чува, все­ки месец си губя заплатата. А на вас също ли не ви върви в живота, а? Не ви върви, веднага си личи. Ето там някакви ваши пари са паднали, ще ги загубите, по-внимателно... Е, хайде, ето ви моите последни три рубли, аз си тръгвам... .

Засраменият шофьор връща рестото. Вариант „Галеник на съдбата".

(6) _. - Нямате ресто? О, това е дреболия, не се тревожете, за какво ще говорим! Ами аз нали разбирам какво ви е всеки ден, за да избутате плана. Голямо, огромно благодаря! Вие дори не си представяте какво направихте за мен. Ами че аз не за първи път пътувам с вас, веднъж вие ме закарахте на гарата и ми помогнахте да пренеса много тежък куфар, аз ви запомних, исках да напиша благодарност в службата ви, ама - на, каква свиня съм, забравих номера на колата, а сега вече ще го запомня, обезателно ще дойда, обезателно. Аз съм просто щастлив да ви дам своите последни пари, до получаването малко ще погладувам, това е полезно. Довиждане, желая ви всички блага, вие сте душа-човек!...

- Чакай, чакай, младежо! Вземи...

Шофьорът връща банкнотата обратно и натиска газта. „По мистър Хикс."

Това е една от ГИПовските игри от типа на „Изненади на живота." Вариантите ,се откроиха в самата игра, импровизирано. Мнозинството я изиграха по вариант N1 (на­ли така, Читателю?), но очертаха се и Фатални борци, наме­ри се и Галеник, а четвъртия и шестия варианти, влизайки в ролята на Остап Бендер, импровизира Докторът (в ролята на самия себе си, не може и дума да става за получаване на ресто). При анализа както винаги се откроиха различни тълкувания, различни мотивировки. Например при двама от изигралите вариант № 1 по-подробното разглеждане показа, че той съвсем не е вариантът „Пребит-унизен", а вариант „Философ", при който спокойствието на духа е несравнимо по-скъпо от копейката, а у един той се оказа дори вариант „Алтруист" - много бе му харесал симпатичният шофьор. Вариантът „Фатален Борец" бе избран от двама играещи съв-

сем не поради нещастните 1 рубла и 64 копейки, а заради принципа-.