I. b началото бе играта нареждане на фигурите обитателите на хотел,АЗ. Как да се запасим с черновите на съдбата

Древна спорна мисъл - Вие каква характеристика искате, Бяла или

Черна?

- Ами такава.- Ако обичате, превъплътете се в Читател.

- Почакайте, почакайте! Аз бях принуден да пропусна, осо­бено индивидуалните препоръки... Вие нали пишете за хора­та поотделно,-а аз се старая да откроя общозначимото... И изоб­що всичко това е ваше, а не мое!

- Не разбирам към кого се обръщате. Аз съм вашият Читател и на мен ми е нужно да знам какво да кажа на сво­ята жена, а не на общозначимата. А за кого е всичко това, на мен ми е някак си все едно.

Тоя разговор стана между мен и Д.С., след като аз му по­казах предната глава в обработен вид. Не мога да кажа, че разговорът ми подействува ободряващо, но мисълта, че след­ва да се обръщам не към общозначимата жена, ми се стори заслужаваща внимание.

Вече почти две години, Читателю, аз се занимавам с изу­чаване на превъзходната и остроумна книга „Вежливост за всеки ден" на полския автор Ян Камичек. Малко закъсах по въпроса в каква последователност следва да се използуват вилицата, ножът и салфетката, когато унищожавам телешко задушено с гъби и грах, за да не нарушавам добрия тон. На страница 50 обаче ме заинтересува и още нещо;

Уверявам мъжете, че във всеки спор жената ще бъде убе­дена с декларацията: „Ти си моето най-скъпо

съкровище" (разредката е моя - беллвт.). Невъзможно е да се обясни защо мъжете така рядко се обръщат към то­зи прекрасен аргумент.

Първите проблясъци в разбирането на причините за този удивителен феномен се появиха у мен по време на една от ГИП-овските игри. След седемминутно загряване, по време на което бе разиграна ситуацията „Първобитно стадо без во­дач", преминаха към поредното занятие на Университета на Любовта. От обилността на впечатления леко ми се наду гла­вата (при това, заради инкогнитото, аз седях завит в широк халат и трудничко бе да се диша). А когато започна урока от Школата на Жените (мъжете седяха настрана, слушайки вни­мателно) и една Мъдра Приятелка прочете кратка лекция на

тема

аз се почувствувах, няма да крия, твърде зле.

Ето тази лекция направо от магнетофонния запис, лекич­ко отредактирана и съкратена от мен.

„Сестри! Приятелки!

Да си припомним старата като този свят истина: Мъжът управлява Вселената, а Жената управлява Мъжа. Така е би­ло и ще пребъде навеки: винаги и навсякъде сложното уп­равлява простото, финото - грубото, съвършеното -несъвършеното.

Хайде да видим какво е Мъжът, да си спомним, ако сме забравили, че това е поради всичко същество, което не е спо­собно да ражда деца. Същество, ощетено с цяло парче хромозоми, което във великото дело за продължаване на ро­да е само обслужващ персонал. На Земята има видове, задо­воляващи се без самци, ала обратното го няма и не може да го има. Без мъжете, уви, засега не можем да минем, с това се налага да се смирим. Но бъдещето е пред нас..

(При тези думи ми стана задушно и ми се прииска да из­скоча от халата, който ме завиваше.)

.„ Приятелки! Самата Природа е направила Мъжа носи­тел на комплекса за непълноценност. У него отсъствува глав­ното природно начало - тайнствеността. Нищо не може да поправи вродения недостатък на неговата психика - неспо­собността за спокойно самодостатъчно очакване. Природата

е женствена, а Мъжът, както и всички, на когото е предопре­делено Да бъде изпълнител, не се успокоява, докато не наме­ри начин да си въобрази, че е всемогъщ творец. Колко глупа­ви легенди той е съчинил, за да убеди самия себе си в това, че той е уж и бог, и първият човек, и патриарх, и че ние про­изхождаме от неговото ребро. А всичко това е поради туй, че не той ражда децата. А ние с вас знаем, приятелки, че Мъжът - това е просто наше упорито и малко дефектно дете, на ко­ето в дъното на душата му се иска да бъде послушно. В съот­ветствие със своите изпълнителски функции той е логично, а поради това елементарно управляемо същество: нашите древ­ни сестри са разбрали това далеч преди Клеопатра, но днеш­ното поколение е объркано от еманципацията.

(„Което си е - си е!" - прошепна някой от мъжете.) „. Зашеметени от грохота на неговата техника, йие забра­вяме за своята, невидимата и надеждната. Сякаш сме забравили, че съществува великият Лост на Управление на Мъжа - неговата Самооценка; че нито Нашата външност, ни­то възрастта, нито интелектът, нито така наречената секса-пилност при цялото им привидно значение сами по себе си не играят никаква роля. Докато леката, но твърда ръка лежи върху Лоста, жената може да бъде спокойна като богиня...

Нужно ли е да се припомнят на вас, приятелки, най-прос­ти сведения от учебника по физика? Всеки лост има две рамена. Натискайки едното от тях (нужно е да се знае кое именно), може да се повдигне тегло, което надхвърля колко­то си искаме нашите физически възможности. Лостът на Самооценката също има две рамена, и само две: Сладкишът и Камшикът - одобрение и неодобрение, поощрение и наказание. Повече нишо - дайте ми опорна точка и аз ще преобърна мъжкия пол. И опорна точка има!

Никога не забравяйте, приятелки, стремежът към вяра в евоята значителност изчерпва съдържанието на мъжката психика: това е неговата музика, това е неговата религия -значителността, която набира точки по различни видове мъж­ки многобой. Неговите мускули, неговата кесия, неговата известност, положението, перспективите, неговото творчество, неговото хоби - всичко онова, което той нарича самоизява, увереност в себе си, вяра в себе си и прочее, - всичко това е наша законна плячка. Колкото й щедро да се подкрепя него-

вата увереност от всевъзможните успехи, тя винаги е неустойчива, изисква все ново и ново подхранване, постоян­но подсилване. Защото мъжката увереност - това, е само фантазия! Само - запомнете, това е важно! - само някаква представа за собствения си образ в очите на Идеалната Избраница.- (Възможната множественост не влиза в сметката, събирателно тя винаги е една - някоя си нереална, митична Тя.) Той жадува, той се стреми към това ние да спо­деляме с него тази фантазия - защо тогава да не му окажем съдействие? И какво друго остава? Той самият моли, ТОЙ нас­тоява ние да го управляваме!

Помнете, приятелки! Всяко попълзновение на Мъжа да се освободи от женската власт е сигнал за това, че Лостът на Самооценка та не е регулиран както трябва.. И значи търси се друга ръка, по-отзивчива. Забележете: дори най-необразсь ваната представителка на нашия пол започва своите атаки срещу мъжката психика, опитвайки да се хване за самооценката. Всяка започва едновременно от двете страни, натиска едновременно на двете рамена: и хвали, и руще, при това и едното, и другото -незаслужено! И правилно, умници! Хващайте го за самооценката! Това е нашата инс­тинктивна природна хватка. Но само инстинкт не стига! Нужно е търпеливо да се учим, да овладяваме техниката»

В наше време, особено през периода на брачните вериги, техниката на мъжеуправлението опасно куца: всеобщата грешка е натискането предимно върху отрицателното рамо, злоупотребата с Камшика във вреда на Сладкиша. В резул­тат на това са пренебрегването на семейните задължения, пиянството, изневерите и множество други неприятности.» Аз не ви казвам: „Пазете мъжете" - не, сестри, аз ви призовавам: бъдете грамотни. Нека той да се пази от самия себе си - по­магайте му само в това! Ние отдавна знаем, че въпреки всич­ките си гръмогласни прояви мъжът е създание изключител­но крехко, пол, който наистина е слаб. Колко малко той из­дължа на болка! Как обича да се съжалява!

Защо тогава ние забравяме всичко това? Защо вместо за неговата оценка, уподобявайки се на него, ние се грижим да своята? Колко струва диспечерът, който се пудри и си черви устните, вместо да следи приборите? Какъв лекар е този, кой-

то държи ръката си не на, пулса на пациента, а на своя собствен?

Каква грешка - стремейки се към външната независимост, да загубваш вътрешната! Колко съжалявам онези глупачки, които, забравяйки своето велико предназначение, се състеза­ват с Мъжа по така наречения ум, по всевъзможни таланти, не искат да им отстъпват в шаха, а някои - о, позор! - са стигнали до бокса.

(„О темпора, о морес!" - се чу нечий задавен бас.) _ Приятелки, майки, сестри!

Пазете своето достойнство - достойнство тайно, ненужда-ещо се от реклама! Не забравяйте, че Мъжът е ограничен, но никога не му напомняйте за това. Нека той си играе на него­вите игри - пробутвайте му незабелязано играчки. Нека си . разперва перцата - подлагайки му само огледалца и всички­те перца са наши! Помнете ежечасно, че нашата самооценка е неуязвима. Ние сме извън всякакви оценки, ние сме нача­лото и краят, животът и смъртта, ние сме неговата Съдба. А той е уязвим от, горе до долу. Неговата душа е абсолютна ахилесова пета, растенийце, което се нуждае от непрекъсна­то поливане - от постоянно нарастващо, никога неизчерпва-що се, винаги нещо очакващо и подразбиращо възхищение... (На това място за съжаление имаше дефект на лентата, записът не е станал и аз съм принуден да пропусна солиден откъс.)

... Помнете, приятелки: дори този, който по рождение си е под чехъл и е свикнал с режима на Камшика, понякога може да хвърли къч и да счупи своя Лост. Ако вече сте решили, че даден Мъж е ваш, не бива да се страхувате от предозиране на Сладкиша: потребността от одобрение е наркотична потребност, тя нараства непрекъснато в процеса на нейното задоволяване, тя никога.не се задоволява, знайте това. Обаче щадете неговата ревност, бъдете пределно внимателни с раз­личните видове примери. Дори косвеният намек! за това, че някой от представителите на неговия пол нещо може - да защити дисертация ли, да измие съдовете ли, предизвиква най-малко реакция на-напрежение. Да се използува в играта мъжката ревност - това е най-деликатната хомеопатия¹, ко-

' Метод за лекарствено лекуване на болести, при който се използуват в минимални дози лекарства, предизвикващи вголеми дози ворганизма на здравия
ято изисква висока квалификация: това оръжие трябва да е в бойна готовност, но да се използува само-при крайна необходимост. А в ежедневието следва непрекъснато, горе­що и убедително да се доказва на Мъжа, че само той, единс­твеният и неповторимият, несравнимият и безпрецедентният, може всичко, което поиска, може невероятното, може, още веднъж може и безкрайно може, защото той е цар и бог. И той щедро ще ви се отплати, ако не с постижения, то с привързаност. Той самият, уверявам ви, сестри, самият ще започне да иска всичко онова, което вие искате, и дори пове­че от него!...

(„Ами нима ние и без това не искаме?" - слабо изписка някакъв мъж.)

... Никога! - нито най-малко раздразнение, нито нотка на агреривно недоволство! - оставете това на него; лри нас, жените, раздразнителността е признак на недостатъчна духовност. Не дай боже да се използуват сарказми, ироничен тон! Всякаква критика е допустима само в контекста'на неп­рекъснато нарастващото одобрение: признайте неговите зас­луги предварително, давайте му аванси за дребните разходи на самолюбието, хвалете го за това, което той още не е напра­вил (но, разбира се, ще направи) - и всичко ще бъде наред, той ще бъде и рицар, и домашна слугиня...

(Откъм страната на мъжката половина се дочу леко ко­лективно ръмжене.)

... Но не бива работата да се схваща така, приятелки, че Мъжът трябва да свикне с нашите възторзи и да ги приема като нещо дължимо. Съвсем не! При добре настроения Лост дори само едно леко намаляване на дозата на Сладкиша се оказва добър Камшик, който понякога следва да се използу­ва и профилактично. Мъжът трябва да знае за кое вие го прехвалвате, но не трябва да знае за кое го недохвалвате. Не е нужно да поставяте двойки - достатъчно е просто да не поставите бележка. Мимолетна сдържаност, мека студенина, изчаквателна пауза - повярвайте, сестри, в 99 процента това е достатъчно, за да се предизвика в душата на Мъжа свещена паника! Поставят му бележка нула, без чертичка - кое може да бъде по-страшно от-това? А Знаците на крайно неодобре­ние - упреците, сълзите, истериката и тл. - трябва да се при­лагат само в аварийни положения и да се оформят така, че да

демонстрират нашата знаменита слабост, да, достигайки до­ри до унижението, което винаги ни възвишава... (Признаци на протест сред слушателките.) .» Имайте пред вид, приятелки, че дори достигайки пълно .разбиране на нашата власт над него, Мъжът есе едно не е в състояние да се освободи; напротив, разбирайки цялата без­надеждност на този замисъл, той ни се отдава с гордостта на осъзнатата необходимост и през глава се хвърля от своята творческа скала в първозданното лоно на матриархата, заг­рижен само за едно - скокът да бъде юнашки смел. Бъдете тогава артистични царици! Учете се да властвувате над себе си, за да го владеете точно тогава, когато той се чувствува ваш властелин. Бъдете горди и спокойни, пазете увереността в своето превъзходство и в своята благородна мисия - с мозъ­ка и ръцете на това същество ние създадохме цивилизацията, която, уви, носи върху себе си всичките отпечатъци на него­вите несъвършенства - и колко още ни предстои™ (Скъсване на лентата.)

Оставям без коментар този възмутителен текст, драги Читателю. (Добре е все пак, че аз седях завит под халата.) Ще добавя само това, че ролята на Мъдрата Приятелка игра­еше някаква маска в рокля, стигапщ до петите, доста широка в раменете, която говореше със сгъстен контраалт. А след паузата (изключително оживено обсъждане, смях, спорове) започва занятието на Школата на Рицарите. Сега настрана седяха жените. Думата взе някой-си, който се представи ка­то Съвършен Джентълмен. Този човек също беше с маска, неговата стройна фигура бе прикрита с пелерина от чаршаф, а говореше той с твърде уплътнен дискант.

Какво е жената

(Реч на Съвършения Джентълмен на занятие на

Школата на Рицарите)

Джентълмени!"

На всички е известно, че Мъжът открива, а

, Жената заселва, Мъжът строи, Жената - преобразява, Мъжът

изобретява - Жената приспособява ~ съдружеството е

творческо, няма спор. Но не всички още са разбрали, че на

този свят още от самото му създаване протича и война на

Спокойствие, джентълмени. Да погледнем в лицето на Истината и да оставим настрана прашните предразсъдъци, че уж целта на Жената е да си намери мъж, опора, защитник, баща на децата или жертвен любовник, рицар или фантасти­чен самец - всичко това може да е и така, но това съвсем не е предедът, по-точно - това не е целта, а средство. Средство - за какво? - ще попитате вие. О, ако се знаеше, джентълмени, ако се знаеше. Жената никога няма да отговори на този въпрос, защото тя винаги знае какво иска, но никога не знае какво й се иска. Когато тя е под,властта на Мъжа - тя се бори за своята свобода. Когато господствува, на нея й се иска да се подчинява - тя не се прймирявас никоя даденост, нея я прив­лича само несъществуващото. Навярно нейното единствено желание е да бъде винаги необходима за нас, но винаги по различен начин, винаги в различни роли! Ако нашата мъжка, принципна неудовлетвореност е адресирана към строя На вселената, а в обятията на прекрасните ние намираме покой и губим себе си, то неудовлетворимостта на Жената се отна-ся именно към сферата на взаимоотношенията с мъжа, а вселената, ако се съди по всичко, напълно я устройва. Ние, мъжете, навсякъде сме малко чужди, у нас има нещо от ски­тащите кучета, но вътре ние сме съвсем домашни същества, А у Жените - котешката дарба да превръщат в жилище ко­ято и да било точка от пространството. За Жената светът е уютен, ала тя няма дом в душата си - там, в най-дълбоката, вътрешна точка тя е чужда на самата себе си и нейната тре­вога се утолява само чрез поглъщане на нашите души. Любовен боец с изключително древна закалка, тя жадува на­шата неспирност, безкрайното мъжко продължение, разви­тие и новаторство на всички равнища. Безкрай: борба за власт над мъжката душа и мъжкото съпротивление срещу тази власт... Ето така, джентълмени, се върти колелото на Фортуната. И най-неинтересното за Жената същество е мъжът, който се е предал, който е предсказуем като механизъм, опитомен, попаднал в поставените от нея капани: това домашно насекомо се гали, над него се трепери, а при

възможност то се украсява с многоетажни рога.»

(Шум с признаци на възмущение както в женската, така и в мъжката половина.)

„ „Ами майчинството? - ще възразите. - Нима това не е крайната цел, нима именно тук не се затваря кръгът на жен­ските желания?..."

Джентълмени, не приемайте желаемото за действително: това е именно началото! Нов фронт на все същата война, про­дължение на все същата междуособица на господството и подчинението. Да се покориш, за да победиш, да победиш, за да покориш - именно в това е, джентълмени, вродената жен­ска непостижимост и на нас не ни остава нищо друго, освен да приемем предизвикателството™

(Неопределен шум и от двете страни.)

„. Но в какво все пак, ще попитате вие, в какво конкретно трябва да се изразява нашата стратегия и тактика в този без­краен двубой? Отговорът е прост, джентълмени. Сражавайте се с нейното оръжие: позволете на Жената да побеждава, ала никога не й давайте пълна увереност в победата. Признавайки Жената за непостижима, отразете нейната тайна в себе си, станете нейно огледало. Нека и тя, знаейки твърдо, че вие и принадлежите - на нея, само на нея! - в същото време да не знае какво да очаква от вас, в какво вашата преданост ще се изрази днес и в какво - утре. Да, тя е любима, винаги любима, но как и кога ще се прояви тази любов нека постоянно да остава загадка. Нека нейната увереност във властта й над вас расте едновременно с увереността във вашата сила и самодостатъчност, нека тя винаги чувствува, че и в най-страс­тните прояви на служене и поклонение вие се отдавате не на нея, а на нещо висше. Научете се да й се подчинявате радостно, гордо и властно, научете се да повелявате над нея така, че и в най-твърдите думи на заповедта да се чува благоговение. Изразете и най-пламенната нежност и като весела злост, и като небрежна увереност, и като парлива шега. За ритуални­те знаци на внимание, към които жените уж са толкова взис­кателни и чувствителни, за всички тези поздравления, пода­ръци и цветенца аз не искам да говоря: вие сами разбирате, че всичко това е несериозно - отстъпки, които се съобразя­ват с бедността на духа. По същия начин във време оно са заставяли хората да влизат в храма и да се молят. Така, като

се възползуват от поводи, ни напомнят на нас, безнадеждно разсеяните, че знак на внимание трябва да бъде всяка мину­та от общуването, а подарък - целия живот, изцяло...

(Вълнение и в женската, и в мъжката половина.)

.» Не забравяйте, джентълмени, че Жената по натура е искрена, несравнимо по-искрена от нас в такъв смисъл, че тя може да живее само в съответствие със своите чувства. Но не забравяйте и това, че искрено д а и з р а з я в а своите чувства Жената, с редки изключения, не е в състояние, тъй като целият й изразен апарат при нея е насочен към едно -да въздействува върху нас, и от тази неизменна цел той е тежко деформиран. Да, устата на жената лъже, но постъпки­те и винаги са правдиви; а на нас ни е значително по-лесно да говорим истината, отколкото да постъпваме, съобразявай-ки се с истината. С ръка на сърцето, джентълмени, аз бях предпочел искреността в делата, а не в думите. Ще повторя - речта на Жената не са думите, а постъпките; чувствувайки прекрасно това, Жената не придава никакво значение на сво­ите думи, но затова пък значението на нашите думи неимо­верно преувеличава, както се казва - „обича с ушите", и в това е нейната постоянна съдбоносна грешка. Като имаме то­ва пред вид, при общуване с Жената бъдете внимателни в думите, а смели в постъпките.

Изучавайте своите приятелки, изучавайте ги на всички равнища - като книга между книгите, без дори и да си помислите, че това изучаване може някога да свърши. И не забравяйте: на този свят живеят и не се оплакват велико мно­жество превъзпитани мъже - съпрузи, любовници, поклонници, кавалери; но от създаването на света още не е имало нито една превъзпитана жена - не забравяйте, джентълмени, не е имало и няма да има! Не се надявайте на безнадежното..."

Това изказване ми се стори значително по-слабо от предишното, неточно, не по същество, а по отношение на пре­възпитаните мъже - просто невярно. След играта, когато всич­ки започнаха да се преобличат и да си тръгват, стана ясно, че ролята на Мъдрата Приятелка е играл мъж (В.Л.), а на Съвършения Джентълмен - жена (Дана P.). Това обаче ни най-малко ме учуди, това често се практикува -, Докторът непрекъснато повтаря, че за студентите от Университета на
Любовта е крайно важен навикът за психологическо превъп-лътяване й другия пол. Бях поразен от друго. От клуба на фабрика „Маяк", когато временно бяхме взели под наем за провеждане на занятието, ние се разпръснахме на неголеми групички, за да се приберем по домовете си, беше вече доста късничко - един към автобуса, други - към метрото...

И какво? След толкова блестящи превъплъщения, остро­умни препоръки и проникновени проповеди, сякаш спуснали се от небето на земята, участниците в играта продължаваха да си бъдат такива, каквито са. Същият ВЛ., пушейки в дви-жение цигара, темпераментно се оплакваше на Антуан, .че не може да намери взаимно разбирателство вече с четвърта­та си жена и скоро очевидно пак ще се разведе. Дана Р. твър­деше добре познатата на всички истина, че всички мъже, ос­вен Единствения, са интелектуално недоразвити самовлюбе-ни егоисти... Ей, богу, стори ми се, че те отново играят и при това несполучливо!

- Какво разбирате в дадения случай под „хармонизира­не"?

- Разширяване на нишичката. От ролята на Мъжа бе дадена, съгласете се, доста любопитна информация по отно­шение на ролята на Жената...

- Струва ми се, че не е така». Но защо все пак ние тъй рядко използуваме прекрасния аргумент... Този, как беше...

- „Ти си моето най-скъпо..."? -Да, да.

- Всичко е много просто. Първи закон на Задогледалността: „В чуждото око виждаш сламката, а в своето не виждаш и гредата". Втори: „Всеки изисква от ближния си онова и кол­кото не му дава което...

- Какво, какво? Нещо не е свързано...

Разговорът бе прекъснат от телефонно позвъняване. Д.С. взе слушалката. По гласа му разбрах, че звъни пациент, по

израза на лицето - че разговорът ще бъде продължителен, и (между нас е прието така), без да си взема довиждане, си тръгнах.

Тайната на райското огледало

Той е стеснителен и непрекъснато свеждаше очи, в които проблясваха мълнии на гениалността. Гений-самотник, двойкаджия по общуване. Изкарал военна служба. Напуснал филологическия факултет, работи на случайни места. Бе помолил Доктора да прочете контролната му рабо­та - названието й не успях да запомня, нещо историческо-философско-психологическо-лингвистическо-евристическо. Докторът прочете, вникна и пак прочете, и пак вникна, но на третия кръг гънките му започнаха да излизат през ушите. Докторът се предаде: „Не съвсем разбирам", геният започна търпеливо да обяснява, а между другото питаше как да се запознава с момичетата. Докторът бе потресен до дъното на душата си от диалектичността на светоусещането на елеати-те във връзка с неокантианската критика на позитивизма, той вдъхваше от ентропията на суперпространството, а гения го интересуваше дали е прието по време на първата среща да се иска телефонният номер или е по-добре да се почака втората. Сократовското чело излъчваше мек уютен флуид, който информираше, че с квартирата нещата не са блестящи. Накрая Докторът одобри неговите изследвания и му даде ра-дица прозаични житейски съвети, защото Докторът обича Двойкаджиите, които са именно с такава мека, уютна, лъчис­та мания за величие. Докторът каза на гения, че този не е сам в своята горестно-завидна съдба, че има кой горещо да го подкрепи и одобри.Защото по земята, спъвайки се в двойките, бродят негови непризнати гениални събратя. Ти си гений, той е гений, аз съм гений - хайде, каза Докторът, да си ходим на гости, дайте от днес да се съберем и да се зачитаме взаимно.

Защото, каквото и да си говорим, всички ние търсим едно и също: вълшебното о г л е дал о , Райското Огледало, другосветския наркотик за душата...

Това Огледало ни отразява само в онзи вид, в който ние искаме: то ни превръща в крали и кралици, в светци и пророци,

в шампиони и кинозвезди, в красавици, в красавици и в гении, в гении.„Хайде, огледалце, я кажи»." Е, разбира се, то съвсем не е. онова огледало, което казва някаква си пошла истина, не дай боже! Светът, в който то ни въвежда, се намира от друга­та страна на истината и лъжата - там всичко е и истина, и всичко е лъжа защото това е светът на чистата вяра. Райското Огледало е несравнимо погумно от нас. То ни казва онова САМИЯ-НЕ-ЗНАМ-НО-ЧУВСТВУВАМ, което всеки иска да знае и да чувствува за себе си, то ласкае, изпълнявайки наши ЧУВСТВУВАМ-КАК-НО-САМИЯ-НЕ-МОГА. то га­ли както може да гали само ръката на Любимата-Която-я-Няма...

Този, който го е намерил в себе си, той завинаги е успокоен. Няма по-търпим и по-доброжелателен човек от болния с разкошна, добре оформена мания за величие, Аз си спомням за Володя Д., постоянния обитател на тихата болнична стая; неговото съзнание беше безнадеждно възпалено, но затова пък поведението му бе самата изумителна естественост. Всеки негов жест бе изпълнен с вселенска милост: вече не му бяха нужни никакви потвърждения на своята значителност, той не търсеше признание и 'прощаваше неверието, защото той бе Безсмъртен и милостиво отделяше от своите щедрости за бедните твари - мене например той произведе в Архистратег на Морала и ми даде званието Генералисимус на Психологията. Аз тъжно се усмихвах, както се полага на психиатър, но някак си изведнаж почувствувах, че съм скло­нен да допусна, че във всяко бълнуване има нещо, е, някаква си трохичка, а защо пък не?... Нали и във всяко здраво съжде­ние има нещо, което не е съвсем така, нали всички ние сме малко подмокрени...

Но да се върнем към проблем на прекрасния аргумент.

Последният разговор на тази тема с Д.С. се състоя снощи, у дома при мене. Първо стана дума за един от вариантите на играта с гатанките, срещан доста често, при който задаващи­ят гатанката не знае нейния .отговор.

Конкретно: някой си мъж-металург, прекарал една вечер с жена си - преводачка, в компанията на нейни приятели, в която него малко са го игнорирали, тъй като'разговорът се е водел за неща, които почти не разбирал. Особено се откро­явал поетът-сюрреалист Въртушански: през цялата вечер той

I

плямпал за творчеството и за себе си, обръщайки се подред към всички, и само през него гледал като през закачалка, а отивайки си, го настъпил по крака и го отместил като чужда вещ. След този масаж на самооценката мъжът престава да харесва как готви жена му, започва да забелязва, че по ъгли­те на апартамента има много прах. Но тъй като при тях всич­ко е било образцово добре, Истинска Голяма Любов, вече де­сет години всичко е образцово, своето нарастващо недоволс­тво мъжът си позволявал да проявява само под формата на задълбочено четене на вестник „Спорт" (предимно репорта­жите за водна топка), а за неприятната вечер той чистосър-дечно бил забравил още по пътя към дома, когато с пресиле­но увлечение заговорил за предстоящия ремонт на апартамента.

влошаване на успеха, заекване, Депресията трябваше да се лекува поотделно у всеки: аз'се занимавах с единия от съпрузите, Д.С. - с другия, с детето - двамата, последователно...

Ние спорихме за това - кое е по-важно в семейството: искреността или дипломатичността, прямотата или любезността, любовта или технологията на общуването. Разсъждавахме - могло ли е някак да се намери двойка, по-подходяща във всички отношения...

. Говорехме за преподавателите по практическа психология, които ги няма, за семейно-психологическите консултации, които почти ги няма, за книгите, които са малко...

- По-бързо дописвайте своята и я предайте - каза Д.С., мрачно вперил поглед в пода.

- Тиражът все едно няма да стигне...

- Помъчете се да осигурите увеличен. Докажете необходимостта. Хипнотизирайте, в най-лошия случай. Извикайте ме, ще помогна с каквото мога™ Нали е съумял ето този мистър да бъде издаден в двадесетмилионен тираж...

Д. С. посочи с поглед книгата на някой си мистър Хикс. Вече пета година аз държа това ръководство в кухнята си, на хладилника, и чета по пет страници три пъти на ден преди ядене. Д. С. за първи път бе видял книгата и с нещо бе ме смутил.

- Какво ще кажете, как ви се харесва това? ™ У вас също бях видял някъде тази книжка, май в банята. И защо ние та­ка рядко използуваме прекрасния аргумент...

- Давате ли ми правото на неголяма изповед...

- А чай не искате ли?

- Е, мъничко...