Основания за възникване на ИТПО

КТ урежда най-използваните основания:

- поправителен труд без лишаване от свобода е едно наказание за извършване на престъпление. Когато лицето, извършител на престъпление, не се намира в ТПО, органът по изпълнение на наказанието посочва предприятието, в което това лице ще извършва труд. Това става с влязла в сила присъда заедно с акт на прокуратурата. Трябва да е налице вакантно място и лицето да отговаря на изискванията за работа. ТПО е модифицирано от това на останалите работници- удържа му се 25%. Това време не се зачита за трудов стаж. Лицето не може да ползва редовния си платен годишен отпуск.

- административен акт- характерно е, че с издаването на акта възниква ТПО. Актът определя и съдържанието на ТПО. В него трябва да се спазят и определени реквизити за издаване.

Характерно за основанията на ТПО е, че всички те водят до трудово-правна връзка между Р/С и РД. Има и различия. В някои от основанията се изчерпва изцяло съдържанието на ТПО- например трудов договор. При изборът и конкурсът, обаче, част от факултативното и задължително съдържание не е уговорено. Съществуват различия в субектите, които учредяват ТПО и страните по ТПО. Пълно съвпадение има само при трудов договор. При изборът субектите, които учредяват ТПО са избирателното тяло, а страните ще са избраникът и РД.
Трудов договор /ТД/
Уреден в гл. 5 раздел 1 КТ, чл. 61 до чл.71. Това е най-честото основание за възникване на ТПО. ТД е пряко проявление на принципа на свобода и доброволност на труда. Този юридически факт е съглашение между Р/С и РД, изразено свободно и доброволно, за влизане в ТПО. Изразява две насрещни волеизявления, съвпадат и се покриват с оглед резултата. Предмет е полагания труд от Р/С чрез отдаване на труд в полза на РД. ТД се характеризира със следните белези:

- двустранен договор;

- консесуален- от момента на съгласието;

- intuiti personae;

- формален- писмена форма;

- продължаващ се.

За да породи действието си ТД трябва да бъде сключен съобразно изискванията на КТ. Сключването е уредено чрез общата уредба на ГП за сключване на договорите. Инициативата може да бъде на всяка една от страните, която отправя предложение до другата страна за сключване на ТД, като най-често предложението се отправя от Р/С до РД чрез молба, в която следва да посочи: предприятие, в което желае да осъществява дейността и така определя пространствените граници и мястото; работата, за която желае да предложи работната си сила и размерът на трудовото възнаграждение. Заедно с молбата си представя: необходимите документи, чиито набор е определен в Наредба № 4 от 05.1993г. от министъра на ТСП: документ за самоличност, документ за образование, специалност или квалификация, правоспособност, научно звание; документ за стаж, ако се изисква от РД; документ за медицински преглед, ако за първи път постъпва на работа или ако кандидатства за срок по-дълъг от три месеца; свидетелство за съдимост, когато със закон или друг нормативен акт се изисква акт за съдебно минало. Ако лицето е ненавършило 18г. – разрешение от Инспекцията по труда /ИТ/. Други документи РД не може да изисква, те са посочени изчерпателно в наредбата. Молбата има характер на волеизявление, с което се предлага сключването на ТД. Насрещното волеизявление на РД, с което той приема предложението се облича във формата на заповед за назначаване или ТД /стандартизирана форма или съставен от РД и подписан от двете страни/. Двете страни трябва да постигнат съгласие по съдържанието на ТД. По отношение на законово установената част от ТПО страните не е необходимо да постигат съгласие и да го преповтарят в ТД. Те трябва да постигнат съгласие относно договорното съдържание. Договорното съдържание има две части: необходимо и факултативно. Законът изисква- чл. 66/1/- страните да се уговарят по трите елемента: характер на работата, място, заплащане.

1. Характерът на работата, наречен ‘трудова функция’- в нарочен акт, наречен “длъжностна характеристика’, който се изготвя от РД. В самия ТД работата се определя чрез наименованието на длъжността /лекар, шофьор, .../. Как се изготвя длъжностна характеристика?- белези: предмет, обем и условия на труда. Предметът на една трудова функция се отличава от предмета на други трудови функции по кръга на трудовите операции. Разграничаването става по различни критерии:

- професия;

-специалност /лекар- хирург/;

- тясна специалност или профил /сърдечен хирург/;

- квалификация /степен на знания и умения в дадена професия или специалност/- това е деление по ширина;

- длъжност или разред- точно определено наименование или квалификация;

обемът на трудовата функция се характеризира с един интензивен и един екстензивен момент. Интензивният покрива напрежението, с което се работи, а екстензивният показва времетраенето и условията, при които следва да се извърши дейността- през деня или през нощта.

2 Мястото на работата- пространствени граници, в които се осъществява трудовата дейност- чл. 66/3/- оборима презумпция. Страните могат да уговарят по-малки граници от предприятието- трябва да посочат къде- това е работното място, което е по-тясно от мястото на работа. Параграф 1, т.4 от ДРКТ дава определение на работно място. Чл.118/2/ КТ- не е изменение на ТПО изменението на работното място, освен ако не се променя мястото на работа. Мястото на работа понякога се определя от характера на работата /кондуктор/.

3. Трудово възнаграждение- насрещна престация на РД. Определя се от взаимна уговорка на страните или се предлага от РД и се приема от Р/С. Да се има предвид чл.244,т.1- МС определя размера на минималната работна заплата /110 лева/ и страните не могат да определят по-ниска. За лицата от държавната администрация МС издава постановления за началните заплати, които в случая се считат за минимални. Максимални размери законът не поставя, но такива има в: бюджетните учреждения /по Закона за бюджета/; държавни фирми, които са на загуба /Наредба на МС/- не могат да нарастват заплатите. Не могат да се определят заплати, при които РД няма да има печалба, част от която да реинвестира.

Страните могат да определят факултативното съдържание на ТПО:

- предоставяне на автомобил, секретарка, жилище, телефон.

- условия, които са по-благоприятни от тези в закона или в КТД.

- различни модалитети- срок, клауза за изпитване.

След съдържанието се пристъпва към неговото сключване. Момента на сключване – субсидиарно чл.13 и 14 ЗЗД- в момента, в който страните изразят недвусмислено волята си, без разминаване в условията. Между отсъстващи- и работникът е направил предложението- когато узнае, че предложението е прието.

Формата е писмена като условие за действителност /от 01012003г./. за РД съществува задължение- чл.62/3/- в тридневен срок от сключване на ТД да изпрати уведомление до съответното поделение на НОИ- Наредба №5 от 02.01.2003г.- РД да уведоми НСИ, като уведомлението трябва да съдържа данни за страните и съдържанието на ТД. Уведомяването може да стане по три начина: интернет /електронен подпис/, на хартиен и на магнитен носител. Ако е за повече от 5 работника едновременно на магнитен носител или по интернет. Регистрира се в нарочен регистър. Р/С трябва да се уведоми, че ТД е регистриран. От този момент тече срок за постъпване на работа. Чл.114/3/- отговорност на работодателя в размер на 1000лв. Чл.63/3/- едноседмичен срок за постъпване, ако не е уговорено друго. В рамките на този срок Р/С може до постъпи на работа, но да не го пропуска, иначе все едно не е възниквало ТПО- чл.66/3/ изр.2. Независещите причини се преценяват от РД. Чл.63/4/- писмено удостоверяване на постъпването на работа. С постъпването за Р/С и РД възникват съответни права и задължения.

Видове ТД:

1. Дали се съдържа клауза за срок: срочни и безсрочни. Чл. 67 КТ- смята се за сключен за неопределено време, освен ако не е уговорено друго. Срокът е бъдещо несигурно събитие, с настъпването на което законът свързва определени правни последици. Чл. 68 КТ- срочните ТД се делят на: за определен срок и за определяем срок.

- за определен срок- чл.68/1/ т.1 не по-дълъг от три години, ясно определени начало и край, важи до колкото в акт на МС не е предвиден друг срок- чл.29 КТ- не повече от шест години. Чл.234- за повишаване на квалификацията- не повече от 5 години. ТД с определен срок може да бъде сключен само за работи, които са временни / бране на череши/, краткотрайни /възникват инцидентно/, сезонни и т.н.- чл68/1/. Обявяване в ликвидация или в несъстоятелност. Чл.68/3/- не по-малко от една година, освен, ако Р/С не желае да е за по-малък срок. Параграф 1 т.8 ДРКТ определя какво значи “по изключение”- икономически, технологични или финансови причини. Тези причини трябва да са вписани в ТД. Те трябва да действат, а не да се очакват или да са отминали. Чл.68/4/- защита на Р/С- ТД за определен срок, сключен в нарушение на ал.2 се счита за безсрочен.

- за определяем срок- чл.68/1/т.2-5 КТ- страните са сигурни, че трудово правната връзка ще продължи известно време, но не знаят кога ще се определи срокът за прекратяването й.

-- до завършване на определената работа;

-- договор за заместване на Р/С, който отсъства от работа;

-- за работа на длъжност, която се заема чрез конкурс- чл.68/1/т.4- т.е. до конкурсът може да се назначи лице, по срочен договор с определяем срок;

-- договор за определен мандат- чл.28 ЗА- м-р председател, министри, парламентарен секретар, началник на звено “връзки с обществеността”, зам. министри. Те са за срокът на мандата на министъра или мин.председателя. има схващане, че ТД с определяем срок не са срочни договори, защото не е сигурно събитието, което определя особеностите на този вид договор. Според тези автори ТД е сключен под прекратително условие. Тази теза не може да бъде пренебрегната. Тази теза може да бъде успешна, ако нямаше уредба в КТ /Е.М./. Заглавието ги определя като срочни договори.

Чл. 69- договорът с определен срок може да бъде превърнат от срочен в безсрочен ако: е изтекъл срокът, Р/С е продължил да работи след изтичане на срока- пет и повече дни и без писмено възражение на РД. Чл.69/2/ и при срочен договор за заместване. Ако заместваният не се върне на работа и се прекрати неговият договор, а заместващият продължи да работи пет и повече дни- тогава срочният договор става безсрочен. Когато е видно, че работата не може да бъде завършена, вече няма нужда от съответният работник- ефектът е един и същ.

2. Дали се касае до окончателно сключен ТД или трябва да се проверят условията за полагане на труд- окончателен ТД и договор с условие за изпитване- до шест месеца. Чл.чл. 70 71 КТ- Р/С или РД могат да проверят условията и качествата, с които разполагат страните. Уговорката за изпитване може да бъде било в полза на Р/С, било на РД. Ако не е уговорено в чия полза е- в полза и на двете страни /необорима презумпция/. Този договор НЕ Е СРОЧЕН !!! След изтичане на този срок ... Ако през това време Р/С ползва някакъв законно установен отпуск се удължава със същото време срокът за изпитване. Ако в срокът за изпитване страна направи волеизявление за неодобрение- договорът се прекратява в момента на достигане на волеизявлението до другата страна. Не е необходимо то да бъде мотивирано. Ако не бъде направено такова волеизявление- договорът продължава като нормален ТД. След срокът не може да се прави такова волеизявление. По своята същност този договор не е предварителен, защото има изпълнение на задълженията по ТД. Може ли да бъде договор под условие?- не може да бъде отлагателно, защото има изпълнение. Под прекратително условие- не може да бъде. Според Е.М. този ТД е под прекратително условие като прекратяване е само за напред.

3. В зависимост от това дали Р/С има един или няколко ТД:

- за допълнителен труд- чл.110 ,111. За работа, която е извън задълженията му по ТД. Трябва да има задължения, извън тези по основния ТД. Той съществува наред с основния ТД и не може да нарушава междудневната и междуседмичната почивка- чл.113 КТ. Това е работа “в повече” и затова не може да се сключва втори такъв договор за определени лица/ шофьори, при опасни условия/.

- за външно съвместителство- чл.117 КТ. Използва се същата работа или друга, но при друг РД. Трябва да е налице една отрицателна предпоставка- да не са уговорили забрана за Р/С да сключва договори за външно съвместителство.

ТД за ученичество- чл.230-233 КТ. Чл.230/1//2/- РД се задължава да обучи ученика в процеса на работа, а ученикът да я усвои. “Ученик” има смисъл на “Чирак”. Този договор е срочен и може да бъде сключен от лица, които не притежават никаква професионална квалификация. Особеното е, че има едновременно изпълнение на задължения, по които едновременно се обучава. Този договор не може да бъде за повече от 6 месеца. РД се задължава да приеме ученикът по ТД за овладяната професия за срок не по-голям от 3 години.

Групов /екипен/ ТД- чл.61/3/- договорът се сключва чрез представителна група работници /в производството/. Възниква ТПО с всеки член на групата, като лицата могат да се заместват.

Избор
Изборът /И/ е отделно основание за възникване на ТПО- чл.- 83-88 КТ. Фактическият състав се различава от останалите основания. Има за предназначение участието на широк кръг лица- при определянето на този, който следва да изпълни определени длъжности, които се заемат въз основа на И. Определянето на изборни длъжности става от закона, от акт на МС или от устава на съответната организация. Длъжността трябва да бъде платена- част от ФС, длъжността да бъде вакантна или предстои да бъде овакантена- когато има продължително отсъствие на Р/С, който заема изборна длъжност.

Особености на юридическия факт: И се характеризира със своите субекти- избираемите лица, избираемото тяло и учреждението, в щата на което се числи изборната длъжност. Избираеми са лицата, които могат да бъдат избрани. Трябва да отговарят на две категории изисквания: общите изисквания, за да бъдат страна в ТПО и допълнителни изисквания, които са различни за различните изборни длъжности / българско гражданство, навършване на определена възраст.../. избирателното тяло се състои от избирателите. Съставът на избирателното тяло и неговата компетентност се определят от учреждението, предприятието и организацията, която участва пасивно. По повод на И се създават три правоотношения:

1. 
   между избираемото лице и избирателното тяло- пасивния субект не може да откаже.
   
2. 
   между избирателното тяло и избраникът- определя начините, по които едно лице може да бъде избрано.
   

1. длъжността да е вакантна или да предстои да бъде овакантена;

2. при продължително отсъствие на лице, което заема конкурсна длъжност /до завръщане на титуляра/;

3/ длъжността може да се определи като конкурсна и дори, когато не е вакантна или да предстои да бъде овакантена, ако това е определено със закон /по изключение/.

Ако длъжността е конкурсна, тя не може да бъде заета по друг начин, освен с К. Може да бъде сключен срочен ТД по чл.68, чл.90/3/ КТ. Най-съществената разлика на К от останалите основания е обстоятелството, че, за да възникне ТПО е необходима да бъде осъществена особена конкурсна процедура, която е един динамичен фактически състав, с постъпателното движение, на който се стига до ТПО.

1. длъжността да бъде определена за конкурсна. Всяка длъжност може да бъде определена за конкурсна, ако не е определена за заемане чрез избор. Необходимо е РД да обяви К като анонс към неопределен кръг лица, за да подбере лицето. Чл.90/1/ КТ- обявяването става чрез централния или местния периодичен печат или по друг подходящ начин /радио, телевизия, листовки/. Обявлението трябва да има точно определено съдържание /чл.91/2//- данни за РД и данни за съдържание на правоотношението /каква работа и къде/. Трябва да се изготви и длъжностна характеристика. Тя трябва да се предостави на синдикатите. Трябва да се посочи набор от документи, които потвърждават професионалната квалификация- степен на образование, трудов стаж, език и т.н. Да се посочи срокът и мястото за подаването им- не по-малък от един месец. Сведения за начина на провеждане на К /събеседване, изпит, решаване на практическа задача, проект по документи/. За да участват лицата има облекчения, ако са в ТПО. Чл.92/1/ КТ- не е нужно съгласието на техния работодател, /2/-особен вид отпуск- неплатен за участие в К, ако е в друго населено място, два дни за пътуване /признават се за трудов стаж/. Необходимо е да се провери доколко лицата отговарят на изискванията- от нарочна комисия по допускане до К. На недопуснатите кандидати се съобщава писмено и мотивирано. В седем дневен срок от недопускането могат да оспорват и РД в тридневен срок взема решение, което не подлежи на оспорване. На допуснатите кандидати комисията трябва д съобщи дата, час и място на провеждане на К. Провеждане на К: от нарочна комисия, назначена от РД /различна от комисията по допускане!/. Задължението на комисията е да проведе К по обявения начин. Тя трябва да отрази резултатите в протокол от две части:

- лицата, които успешно са издържали К;

- лицата, които не са успели да покрият изискванията.

Комисията класира само издържалите и ги подрежда съобразно показаното от тях. Резултатът от К се съобщава в три дневен срок от провеждането. ТПО възниква с лицето, което е класирано на първо място. Комисията следва да уведоми това лице и за него възниква ТПО, длъжно е да постъпи в двуседмичен срок, при уважителни причини- до три месеца. Пропускането на срока- ТПО не е възникнало и ТПО възниква със следващия спешно класирал се кандидат. Възнаграждението и другите факултативни елементи- чрез допълнително споразумение, постигнато преди постъпване на работа. Възможно е част от кандидатите да са недоволни от класирането, но те не могат да оспорват. Решението на комисията не подлежи на контрол. Когато има нарушение на процедурата, решението може да бъде атакувано за обявяване за недействително и на възникналото ТПО.
Недействителност на основанието за възникването на ТПО
Юридическите факти трябва да отговарят на законовите изисквания. Всяко отклонение означава, че основанието не е годно да породи валидно ТПО. Недействителността е такова състояние на сделката, при което тя не поражда правни последици или те трябва да бъдат заличени с обратна сила.

ТП установява отклонения от ГП: няма разлика между нищожност и унищожаемост. КТ употребява родовото понятие “недействителност” и го урежда общо; недействителността в ТП трябва да бъде обявена по надлежния ред- не действа по право. По това тя наподобява унищожаемостта, но за разлика от нея недействителността действа само за напред.

Уредбата на недействителността в ТП е специална спрямо общата. ГП се прилага субсидиарно. Правната уредба е дадена чрез недействителността на ТД в чл.74 и чл.75 КТ. Чл. 76- прилага се и за други основания.

1. Недействителност на ТД. Основанията за недействителност- чл.74/1/- ограничени основания- КТ не посочва нито едно от основанията в ГП за унищожаемост. Тези основания от ЗЗД не се изключват, а се прилагат субсидиарно от чл.74- следователно ТД е недействителен, когато:

- противоречи на императивна разпоредба на закона;

- противоречи с КТД – чл.66/2/;

- заобикаляне на закона с привидно правно допустими средства се постига правно недопустим резултат;

- заобикаляне на КТД.

Недействителността трябва да бъде прогласена. Това става от съда по реда на глава 18 КТ- ред за разглеждане на трудови спорове. Само в един случай от ИТ- при нарушение на разпоредбата за минимална възраст за постъпване на работа. Активно легитимирани са страните- Р/С и РД, контролните органи за спазване на трудовото законодателство /обществен интерес/. Следва се особеното производство- искът е конститутитвен /правна промяна/. Възможно е прогласяването на недействителността да стане инцидентно в хода на друг процес. Недействителността на ТД е нежелано правно явление и законът пристъпва към нея като крайно средство, защото Р/С остава без работа. Законодателят предвижда средства за избягване на този резултат и да постави ТД в съгласие с правопорядъка. Недействителността не се обявява: когато недостатъкът отпадне или бъде отстранен; когато недостатъкът е налице, но може да бъде отстранен от РД; частична недействителност- чл.26/4/ ЗЗД- недействителността на отделни части не влече недействителност на ТД.

Действие: чл.75/1/ КТ:

- отменя обратното действие на унищожаването;

- санира недействителната правна връзка.

Тази фикция е от момента на възникване на ТПО до неговото обявяване.Р/С трябва да е действал добросъвестно по чл.8 КТ. Не е знаел и не е целял неблагоприятен резултат. Добросъвестността се предполага – чл.8/2/ КТ. Р/С ще си запази всички трудови права до обявяване на недействителността, т.е. не дължи връщане. При недобросъвестност се прилага ГП и има обратно действие- връщане на престацията. РД не може да му върне работна сила.

Как режимът на недействителността на ТД се разпростира върху останалите основания за възникване на ТПО:

- органите са същите, т.е. РСъд;

участниците в конкурса трябва да сезират контролните органи, които да предявят иск.