И функции на трудовото право

Изключения от принципа за ТС:

• 
  въпреки наличието на ТПО Р/С не е изпълнявал функцията си по причини вън от него /недопускане до работа; ползване на отпуски, когато е освободен от задълженията си; платени отпуски безусловно признат за трудов стаж/ други отпуски, изрично трябва да се признават за ТС от закона – майки с деца до 2-3г. и други неплатени отпуски, до 30 работни дни неплатен отпуск се признават за ТС.
  
• 
  Случаи, когато няма ТПО, но времето се признава за ТС – чл.354 – незаконно уволнение; изтърпяване лишаване от свобода – РД има право без предизвестие да прекрати ТПО, но ако наказанието е неоснователно наложено, цялото време ще бъде признато за ТС; бременна служителка/кърмачка не работи, защото няма място отговарящо на изискванията на здравните органи, задържане на ТК.
  

Изчисляване – ТС – чл.355 – в дни, месеци, години.

1 ден – най-малко половината от законно установеното за него работно време.

1 месец – календарен месец, през който Р/С е изработил минимум 21 работни дни.

1 година – 12 месеца ТС по предходния ред.

ТС е необходим 1) за възникване право на редовен платен годишен отпуск -чл.155; 2) за всяка една година ТС на Р/С се следва допълнителен размер минимум 0,6 за всяка година трудов стаж; 3) ТС има значение за получаване на т.нар. “обезщетения” – чл. 222/3/ - над 10 години – при прекратяване на ТПО – Р/С има право в размер на 6 заплати. Под 10 години – 2 заплати – благодарствено плащане; чл.222/2/ - Р/С ако е прекратил ТД по чл.327/1/ - има право на обезщетение – 2 месеца – ако има минимум 5 години ТС и последните 5 години не е получавал същото по вид обезщетение; 4) Р/С – осигурителен стаж е различен от ТС – осигурителният стаж е пропорционален на размера и периода на осигуряване.

Възможно е да са загубили документите, удостоверяващи и наличието на ТС. Ако Р/С трябва да удостовери ТС вън от ТК, може да стане със специално удостоверение от РД /УП 30/. Ако няма кой да удостовери този период, то това става по съдебен ред – предявява се установителен иск по чл.97/3/ ГПК, в исковата молба се сочи претендирания период за ТС и прилагане на някакви писмени доказателства, навеждащи че е много вероятно това да е ТС – фишове, записи, ТД. Ако писмените доказателства липсват искът ще се отхвърли като недопустим. Решението се позовава със силата на пресъдено нещо.
Специална закрила на някои категории Р/С. Предварителна закрила при уволнение

Прекратяването на ТД е един от въпросите, които КТ урежда по императивен начин и в КТ основанията, на които РД може да уволни Р/С са изчерпателно изброени – принцип в КТ за законоустановеност на основанията за уволнение. Предварителната закрила преди уволнение има за цел да установи правен режим за някои категории Р/С вън от общата правна уредба за всички Р/С. Тя, обаче, има за цел установяване на такъв правен режим за определени категории лица, който се изразява в законова забрана – даване съгласие от синдикален или държавен орган за извършване на уволнението. Касае се за абсолютна закрила, доколкото законът установява забрана за уволнение. В случаите, когато се иска разрешение, уволнението може да се извърши само, ако този орган е дал съгласие, при това дадено преди упражняване на правото на уволнение, но то не го прави само по себи си законно, и при дадено разрешение РД може да допусне нарушенеи на установения правен режим /може да се атакува по чл. 344/. При липса на разрешенеи уволнението винаги е незаконно.

Предварителната закрила при уволнение се прилага при прекратяване на ТД, конкурсното правоотношение, но не се прилага при избор. Без значение е вида на ТД. Единственото изключение е, че не се прилага при договори за допълнителен труд /чл.чл. 110, 111/. Правната уредба е установена в чл.333 КТ. Тя не се отнася за всички основание за уволнение, а само за 5 от тях /от общо 16/, а именно: закриване на част от предприятие, съкращаване на щат –

• 
  чл.328, ал.1, т.2
  
• 
  чл.328, ал.1, т.3
  
• 
  чл.328, ал.1, т.5
  
• 
  чл.328, ал.1,т.11
  
• 
  чл.330, ал.2, т.6 – дисциплинарно уволнение.
  

Чл.333/3/ - синдикални дейци, членове на синдикалното ръководство в предприятие или в територилен, отраслов, национален изборен синдикален орган. В ДР на КТ параграф 1, т.6 е посочено какво се разбира под синдикално ръководство – “председател и секретар на съответната синдикална организация”. В устава може ли да се предвиди повече от един секретар? – спорен въпрос Е.М. – може и разпоредбата ще се разпростре за всички секретари, стига да няма злоупотреба с правото /примерно 9 секретари/ - МОТ – Конвенция 98, Конвенция 87 – относно ненамесата на държавата в синдикалното сдружаване. Под закрила не попада заместник председателя. Тези лица ползват предварителна закрила и до 6 месеца след освобождаване от заеманите длъжности.

За да бъде законосъобразно уволнението на тези лица РД трябва да спазва една определена процедура за да може да достигне до законосъобразно уволнение. Той трябва да получи предварително разрешение за всеки отделен случай на тези категории лица, дори при уволнение на големи групи лица / примерно по чл.328/1/т.2/. Следователно без значение е мащаба на прекратяване на ТПО.

Същността на предварителната закрила е даване на разрешение или съгласие от разрешаващия орган. Държавният орган дава разрешение за лицата по чл.333/1/ - ИТ по района на седалището на предприятието. Процедурата се извежда от закона, макар и да не е изриччна – РД прави искане до ИТ/синдикалния орган определен от централното ръководство на синдикатите. Искането, трябва да бъде мотивирано - в него да се сочат обстоятелствата и основанията за прекратяване на ТД. Това мотивирано искане трябва да се направи преди извършване на уволнението.

Законът не определя колко време преди уволнението трябва да се направи искането, чл.333/6/ закрилата е към момента на връчване на уволнението – необходим е достатъчен срок за да се получи разрешение преди връчване на уволнението.

Отговорът е изричен и или разрешава извършването на уволнението или дава отказ за всеки отделен случай, във всеки случай решението на органът е окончателно и не подлежи на обжалване никъде. Ако РД получи разрешение, в този случай той може да пристъпи към уволнение само на посоченото основание. Ако бъде отказано на РД – което и уволнение да се извърши то ще бъде незаконно и сьдьт ще го отмени без да разглежда спора по същество.

В чл.333/4/ - още един способ за осъществяване на предварителна закрила, ако е предвидена в КТД /РД се е съгласил/ - при съкращаване на щата или намаляване на работата - след разрешение на синдикалния орган:

- тази закрила е за всички Р/С сключили КТД – чл.57;

- предварителната закрила тук е не на всички, а само на две основнаия.

Съгласието за извършване на уволнението от съответния синдикален орган – синдикалната организация страна по КТД. РД трябва писмено да отправи искането си до синдикалната организация страна по КТД, да посочи лицата, основанието и мотивите. Съгласието и тук трябва да бъде дадено преди извършване на уволнението.

Чл. 35, чл.37 ЗМСМА – абсолютна закрила – прекратяване на правоотношение с общински съветници – не може по време на мандата за закриване на част от предприятието, спиране за повече от 15 дни, намаляване на работата, щата.

Обезщетение при прекратяване ТПО

При прекратяване ТПО се разкъсва създадената между страните трудово правна връзка. Изисква се да се уредят и правните последици от прекратяването между РД и Р/С – съществените са и плащанията, съпътстващи прекратяването на ТД.

Правната уредба е ориентирана към, трудовото договорно правоотношение – чл.336 – този режим се отнася и за конкурс. Що се отнася до изборното трудово правоотношение, някои плащания се отнасят и за него – трудови права, независещи от вида на назначаването – чл.222/1//3/ - за неизползван годишен отпуск и други.

Систематичното му място – в отдела на обезщетенията, гл.10, раздел 3 -въпреки изразена словоупотреба от страна на закона - не всички от тях имат вида на обезвреда и се налага известна систематизация.

Плащания – 1) необезщетителни и 2) такива, имащи характера на обезщетение.

Необезщетителни плащания:

1. Чл. 220/1//2/ - правото на някои от страните по ТПо – даваща предизвестие или предизвестена относно неспазване на срока по чл.226. Страните трябва да спазват срока на предизвестието за прекратяването на ТПо. Законът дава възможност този срок да не се спазва и ТПО да се прекрати преди изтичането му, ако дадена страна се възползва от това право, тя трябва да заплати възнаграждение за неспазения срок, това е като алтернатива на спазване на срока. Това е едно субективно право. И теорията и съдебната практика сочи, че неспазването на срока на предизвестието е една алтернативна възможност, изразяваща се в даване вместо изпълнение. Като всяко право то трябва да бъде упражнено от страната в писмена форма. Размерите на плащането са уредени симетрично и за двете страни – брутно трудово вьзнаграждение за срока – за безсрочни договори, 30 дни или уговореното, но не повече от три месеца - чл.226; за срочни – 3 месеца, но не повече от остатъка на правоотношението.

2. Чл.222/3/ - графикационни плащания – при прекратяване ТПО след като Р/С е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст – брутно трудово възнаграждение от 2 месеца до десет години трудов стаж; 6 месеца – над десет години трудов стаж при същия работодател. Това е благодарността на РД за положения труд от страна на Р/С. Това плащане няма характер на обезщетение. Това е едно субективно право на Р/С. Фактическият състав, който поражда за РД – градификация обхваща три елемента:

- прекратено трудово правоотношение;

- наличие на придобито право на пенсия за осигурителен стаж и вьзраст – чл.68 КСО;

- да не е получавал друго плащане на същото основание – отрицателна предпоставка.

Критерий за размера е брутното трудово възнаграждение на Р/С. Допълнително диференциран от това при кого е работил през последните 10 години Р/С /определя се по чл. 228 – брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, когато се получава, настъпило събитието/.

3. Възнаграждение по чл.224 – за неизползван платен годишен отпуск. Възможно е Р?с да не поиска да ползва отпуск и РД да не настоява за това. Отпускът не се погасява по давност и при прекратяване на ТПО не може да се използва. Само по изключение законът допуска отпускът да се овъзмездява в пари. Но само за неизползвани отпуски. Ако отпускът е ученически той не се натрупва. На компенсиране подлежат всички видове платен годишен отпуск. Това е субективно право на Р?С и е еманация на задължението на РД да му го предостави- Р/С да го ползва, сега тог се заменя с паричният му еквивалент. Фактическият съсътав – по чл.224: ТПО да е прекратено – без значение е основанието за прекратяването /дори при дисциплинарно уволнение/; Р/С да е е използвал годишния си отпсук за годината, в която се прекратява ТПо или за предходните години. Критерий – брутното трудово възнаграждение в чл.177, но към деня на прекратяване на ТПО, а не когато е трябвало да се ползва. За годината, в която е прекратяването на ТПО – годишният отпуск е пропорционален на прослуженото време от Р/С.

1. Обезщетение, когато Р/С е претьрпял вреда, но това не се дължи на виновното и противоправно поведение на РД. Две групи:

- задължени за обезщетение възниква от позитивно проявено правомерно поведение, изрзено от насрещната страна – чл.222/1//2/ . а) правомерно прекратяване на ТД – чл.328/1/т.1-4 – от страна на РД. В тези случаи законът казва, че Р/С има право на обезщетение за времето през, което е останал без работа, но за не повече от един месец. Вредата, която търпи Р/С – е оставането без трудово възнаграждение. С акт на МС, КТД, ИТД – може да се предвиди и по-голям срок. При постъпване на работа с по-ниско възнаграждение, Р/С има право само на разликата; б) чл.222/2/ - прекратяване на ТПО поради болест – обезщетение за срок от два месеца – ако има 5 години трудов стаж и не го е получавал друг път на същото основание – трайна неработоспособност – чл.325/9/ /и тук има правомерно прекратяване на ТПО от страна на РД/. Или при трудоустрояване – но не му се дава работно място. Получаванато обезщетение – невъзможност да се ползва труда на Р/С. необходимо е Р/С да има минимум 5 години трудов стаж. Размерът на обезщетението - брутното трудово възнаграждение от предходния месец – чл.228.

2. Тогава, когато законът игнорира вината на РД, като не я взема предвид, заради което е прекратено ТПО – чл.327т.2т.3 – т.2 – Р/С прекратява без предизвестие, неправилно, едностранно измененеие -характер и място на работа и трудовото възнгарждение; без значение е виновното/невиновното поведение на РД, важен е резултатът. Обезщетение – при безсрочни ТД – един месеца – срока на предизвестието; при срочни – чл.221 – действително претърпените вреди. Когато РД не го изплати в срок дължими – за общественото осигуряване или комадировки. Прекратяване на ТПО поради забава на трудовото възнаграждение – Р/С има право на обезщетение вследствие прекратеното ТПо – чл.221/1/.

3. Поради обективно противоправно/виновно поведение – чл.225/1/т.2 незаконно уволнение на Р/С – при незаконно уволнение на Р/С - обезщетенеито за Р/С за времето, през което е останал без работа, да не е влязъл в ТПО, но за не повече от 6 месеца – трудово възнаграждение. Без значение е признато от съда или от РД е незаконното уволнение. Следователно предпоставиките са:

- незаконно уволнение;

- да е налице вреда – неполучаване на трудовото възнаграждение от страна на Р/С – изразяващо се в пропуснати ползи;

- причинна връзка между вредата и незаконното уволнение.

Размерът на дължимото обезщетение – пропуснатото от Р/С трудово вьзнаграждение. Ако Р/С е постъпил на друга работа – той има право само на разликата. Това обезщетение не може да се комулира с обезщетението по чл.222/1/, тъй като целта им е една и съща.

В кръгът на обезщетенията има още една категория плащания с обезщетителен характер, но дължими от Р/С – при дисциплинарно уволнение – чл.221/2/. Предпоставки: прекратен ТД – дисциплинарно уволнение; Р/С да работи при РД, по някое от визираните правоотношения – срочно, безсрочно. При срочно – размерът на обезщетението е за срока на договора, но не повече от остатъка /оставане на РД без Р/С/; при безсрочни – за срока на предизвестието.

50
Прекратяването на ТПО е “един вид посегателство на правото на труд на Р/С”. законът е дал правни средства на защита на Р/С, за установяване на законност на извършеното уволнение/ на прекратяването на ТД. Законодателят е определил способите за защита на това право.

Незаконност е налице, когато то не е в съответствие с изискванията, които е предвидл законът за разкъсване на трудово правната връзка:

1. 
   когато липсва основание, установено в закона – примерно: поради целесъобразност, в интерес на работата;
   
2. 
   когато не са спазени процесуалните правила, включени в закона – примерно: когато РД не е получил разрешение от ИТ/съгласие от синдикален орган, не е взел обяснения от Р/С при дисциплинарно уволнение.
   
3. 
   когато е извършил в нарушение на установените забрани за едностранно прекратяване – чл.35 ЗМСМА; бременно жени – отпуск, дисциплинарно уволнение по време на стачка /чл.194/ и др.
   

Действащото трудово законодателство установява оборима презумпция за законност за уволнение/прекратяване на ТПО при законно уволнение.

Способите за защита при незаконно прекратяване на ТПО влизат в действията, когато РД е издал акт, с който прекратява ТПО. Средствата, които законът предоставя на Р/С се делят на две групи:

• 
  средства за защитта чрез оспорване законността за прекратяване пред РД;
  
• 
  съдебна искова защита.
  

Средства за оспорване пред РД – твърдение на Р/С пред РД за това, че уволнението или прекратяването е незаконно и искане то да бъде отименено и/или Р/С да бъде възтановен на работа. Ако Р/С поиска направо вьтановяване на работа това не значи, че той не е искал признаване на прекратяването/уволняваването за незаконно. Р/С може да иска обезщетение за времето, през което е останал без работа – чл.225/1/, но за не повече от 6 месеца. Вън от тези искания Р/С може да иска промяна на основанието, което е вписано в трудовата книжка. Оспорването трябва да бъде направено пред РД, тъй като адресат и органът , към който може да реши да удовлетвори искането е РД. Формата бива или писмена или устна. РД не е длъжен да отговори/да се занимае с повдигнатите пред него искания, но ако реши да удовлетвори исканията на Р/С – трябва да издаде нарочен акт – писмена заповед - като може да удовлетвори всички или част от исканията на Р/С – да признае уволнението/прекратяването, да го отмени, или и да го възтанови, да заплати общезщетение, промяна в трудовата книжка. Този начин на защита е предоставен на Р/С и той може да решава да се възползва ли от него или направо да отнесе въпроса пред сьда.

Възможността на РД – чл.344/2/- по свой почин да отмени уволнението/ прекратяването на ТПО докато Р/С не е отнесъл въпроса пред съда. РД може да се самосезира – срок – до предявяването на иск в съда. Спор в теорията за срока, когато Р/С не е атакувал пред сьда акта на РД? /чл.9/3/КСО, да се назначи друго лице на работното място/. Теорията и съдебната пракита – самосезирането е в сроковете, в които Р/С може да оспорва уволнение в съда – чл.358 – два месеца. Самосезирането може да бъде и от други органи / ИТ, организация за външноведомсествен контрол. Този метод не се използва често в пракиката.

Исковата защита се изполва по-често, тя дава онези процесуални гаранции, при които Р?С получава всичко, от което е неправомерно бил лишен, с решение на правораздава-телните органи, което решение е скрепено със силата на държавата. Това му право на Р/С е често правото да предяваи иска пред съда.

Правните последици при упражняване на иска:

• 
  цялото време от уволнението/прекратяването до признаването от съда за незаконносъобразно се смята за трудов стаж;
  
• 
  признава се и за осигурителен стаж – но само за пенсия за осигурителен стаж и възраст, само за вноски във фонд “Пенсии” има значение за внасяне от РД – но не и за безработица и за здравно осигуряване. Е.М. – това е пропуск в осигурителното ни законодателство!
  

52.
Иск за възтановяване на работа. Най-същественото средство за защита при незаконно уволнение. Тук Р/С получава всичко, от което е бил неправомерно лишен. Този иск в практиката – е обективно съединен с предходния – Е.М. – излишно е и не трябва да се съединяват, защото този иск съдържа в себе си предходния, но и още нещо! Активно легитимиран – само незаконно уволненият Р/С, ответник – РД, извършил уволнението. Родова подсъдност – РСъд, местна – седалището на предприятието. Тежестта за доказване лежи върху РД – тъй като с този иск Р/С получава всичко,от което е бил лишен. Р/С може в хода на делото от този иск да премине в иск п очл/1/т.1 – във всеки един етап от делото. И този иск е конститутивен – правна промяна от състояние на едно прекратено правоотношение, да премине в трудово правна връзка между страните. Когато решението сочи че уволнението/прекратяването е законосъобразно – решението е с декларативен характер, ако решението сочи, че е незаконосъобразно – конститутивен характер – Р/С трябва да получи точно тази работа, от която е бил лишен незаконно. Затрудненият тук, могат да възникнат в следствие:

1. Ззадължение за Р/С за да може да се яви и да заяви желание да получи работата, на която е възтановен – срок – чл.345 – две седмици от получаване съобщението, че решението е влязло в сила /или неспазен по уважителни причини/ - влязло в сила решение от касационна инстанция или когато решението не е било атакувано на първа или втора инстанция.

РД е длъжен да допусне Р/С до работа и гаранцията за това е редицата видове юридическа отговорност за РД, ако не го направи: РД:

• 
  наказателна отговорност – чл.172 НК – ако препятства и не го допуска до работа;
  
• 
  чл.225/3/ - РД носи имуществена отговорност. Р/С не е длъжен да се явява постояно, достатъчно е веднъж да не е бил допуснат.
  

сочи, че има възможност за прекратяване ТД, на лице, назначено на мястото на уволненият Р/С /и възтановен/. Следователно – това е недоразумение – срок за връщане 14 дни, но освобождаването на вторият Р/С – предизвестие, но то е със срок – един месец и не може, така ще трябва да бъде освободен веднага –Е.М.