Безопасни и здравословни условия на труд

БЗУТ са онези условия, при което се осъществява трудова дейност и обхващат, както обезопасяване на средствата за производство, така и околната среда, при която се извършва производствения процес /температура, шум, вибрации и др./. Легалното определение на БЗУТ е в параграф 1, т.1 в ЗБЗУТ – “това се условия, които не водят до професионални заболявания и злополука при работа и създават предпоставки за пълно физическо или психическо социално благополучие на работещите лица”. Е.М. – това определение не е пълно – законодателят определя по отрицателен път условията на труд. Изискването за създаване на физически, психически и социални се взема от СТО, но само относно физическото здраве.

БЗУТ – безопасни - условия на труд, при които се запазват физическите и психическите дейности на Р/С и се препятства реализирането на опасни последици за тях при полагането на труд.

- здравословни – условия на труд, при които са отстранени вредности в трудовата дейност, свързани с химически, физически, биохимически въздействия на работната среда, нарушаваща нормалното функциониране на Р/С.

Следователно докато при безопасните условия – акцента е върху премахване на последиците от средствата на производството, то при здравословните условия се създават такива условия върху околната среда. Следователно при БЗУТ се касае са премахване различните опасности, които трудовата дейност може да носи, имащи различно съдържание и насоченост. Тези два елемента – безопасни и здравословни условия – са тясно свързани, защото се допълват взаимно. Ето защо законодателят в еднаква степен изисква съблюдаване и на двата елемента.

Правна уредба - множество източници: 1) КРБ – чл.48/5/ - право на БЗУТ – основно право на гражданите на РБ. Систематичното му място е веднага след основните права; 2) КТ – урежда се конститутивно закрепеното право, което е доразвито в КТ чрез закрепване на задължения за РД да осигури такива условия – чл.127, т.3, следва подробна правна уредба – гл.13 – чл.275-289; 3) ЗБЗУТ – приет 1997г. – устройствен закон за държавната политика по отношение на ЗБУТ, това е и неговата разлика от гл. 13 КТ – тук се гледа от гледна точка на ТПО, доколкото в ЗБЗУТ се уреждат такива условия независимо от начина и формата, по която се полага този труд; ч) подзаконови нормативни актове – Наредба 1 за установяване данни за БЗУТ; Наредба за комплексната оценка на условията на труд; Наредба 11.

Възлагат се задължения на различни правни субекти, понякога се надхвърлят страните в правоотношението, причина засиления интерес на държавата.

Държавата и РД имат задължение за ЗБУТ.

Държавата – гл.13 КТ – чл.275/2/ - да съдействат, да осигурят необходимите финансови средства.

РД – чл.275/1/ - чл.14-25 ЗБЗУТ – законодателят възлага задължение на РД да осигурят ЗБУТ, така че всяка опасност за живота и здравето на Р/С да бъде предотвратена.

Задълженията, които се установяват в законодателството обхващат установяването на юридически задължения на Р/С да спазват правилата за ЗБУТ. Това е едно от основните им задължения по ТПО – установено в чл.124 и чл.126 КТ.

Задълженията има различни адресати, но винаги се следва една цел. Създават се различни правоотношения предвид различния характер на задълженията:

1. 
   правоотношения между държавните органи, на които е възложено следването на ЗБУТ – висшестоящи административни органи /чл.275/2// тези правоотношения са административни – израз на власт-подчинение;
   
2. 
   между РД и органите на изпълнителната власт, когато на РД пряко е възложено създаването на такива условия, за които държавните органи съдействат. Виновното неизпълнение може да доведе до административно наказателна отговорност – чл.413-415 КТ;
   
3. 
   правоотношение между Р/С и органите на държавно управление – възниква при задължения на Р/С да спазва условията на БЗУТ, това е задължение от публично правен характер. Виновното неизпълнение – нарушение – административно наказателна отговорност;
   
4. 
   правоотношение между РД и Р/С, което е ТПО между тях. В неговото съдържание се установява задължението на РД да осигури ЗБУТ и задължението на Р/С да ги спазва – част от законно установеното съдържание от ТД и не може да се дерогира. Тук липсва синилагматичност. Когато имаме неизпълнение на трудови задължения на Р/С, това не освобождава РД да осигуряват БЗУТ.
   

Към първите спадат Национален съвет по условията на труд, създаден въз основа на чл.39-40 ЗЗБУТ – трипатриден орган към МТСП – отраслови, браншови и регионални съвети по условията на труд – състои се от представители на МС, НОИ, представители на представителните организации /КНСБ, КТ Подкрепа/, БСК, БТПП. Национален съюз Възраждане, Съюз на стопанската инициатива – представителна организация на РД. Председател на съвета е министърът.

Функции – обсъждане на състоянието на условията за труд, подготвяне на проекти за закон, координират осигуряването на ЗБУТ и дейността на контролните органи.

По чл.41 се състоят от представители на представителните синдикати и организации на РД и равен брой участници от съответното ведомство.

Регионални /чл.43/ - изграждат се на областно и общинско ниво. Равен брой представители на областната или общинска администрация заедно с представителните организации –цел разработване на програми, координиране дейността на контролните органи.

Двустранни органи: Комитети по условия на труд в търговски дружества с над 50 Р/С. Численият състав на комитетите е до 10 души, при равен брой на Р/С и представители на РД. От Р/С се избират на ОС за срок от 4 години. Когато предприятието е с под 50 Р/С се създават групи за условия на труда – един Р/С и един представител на РД. Те обсъждат състоянието на условията на труд, разработват програми за обучение на Р/С и извършват проверки.

ЗЗБУТ предвижда и други специализирани органи на РД за въвеждане и спазване на ЗБУТ.

1. 
   Органи за безопасност на работата – чл.24 – длъжностни лица със съответната професионална квалификация, назначени от РД. Функциите им са уредени от Наредба 3 от 1998г. – организират и координират дейността по осигуряване на ЗБУТ, консултират РД.
   
2. 
   Служби за трудова медицина -чл.25, Наредба 14 МНЗ/98г. цел – консултират и подпомагат РД, Комитетите и групите по условия на труд по здравословни условия и укрепване на здравето и безопасността на Р/С. извършват оценка на риска чрез замерване на всяко работно място.
   

1. Общи – правила, които важат и се прилагат за всяко Р/С независимо от формата на собственост и видовете им дейност и естеството на работата им. Правна уредба – гл.13, ЗЗБУТ, подзаконови актове. Те се делят според непосредствената си насоченост: а) правила за безопасност в работна среда; б) правила, свързани с опазването личността на Р/С.

а) общите правила трябва да премахнат онези фактори, които оказват или могат да окажат вредно влияние на Р/С. законодателят последователно урежда наличието на предварителен контрол/ още при прекратяване на строителството/. Такива изисквания има в чл.5 ЗЗБУТ. Необходимостта от утвърждаване от компетентните органи, без които няма кредит от банките. Инвеститорски контрол при създаването, а следят съответствието на одобрените проекти и реализирането. Контролът се осъществява при въвеждане в експлоатация на нови/реконструирани машини чрез специална комисия /държавно санитарен контрол; ИТ и др./. Такъв контрол има и при внасяне на машини и съоражения. Това са общите правила за околната среда.

б) няколко вида с оглед целта:

- правила, целящи създаването на сигурност, че лицето е годно да използва дадена работа без опасност за живота Наредба 4 на министъра на труда и социалната политика – медицински преглед – предварителни и периодични – на определени интервали от време, Наредба 3/87г. – необходимост да се диагностицира ранна форма на болест. Честотата им е различна – до 18г./ 18-40 – един преглед/ над 40 – ежегодно.

- ограничаване броя години, при които се работи във вредната среда ли опасните условия – чл.286. На практика масово се нарушава тази норма и мълчаливо се заобикаля о РД и Р/С.

- запознаване на Р/С с правилата на ЗБУТ. Установяване на изрични изисквания за специална квалификация на Р/С – чл.281/1/ - специална правоспособност за Р/С при работа с дадени машини/съоръжения. Провеждане на инструктажи – периодични, текущи, извънредни, при въвеждане на нови машини.

- задължение на РД да осигури лични и предпазни средства за Р/С –очила, каски, ботуши, ръкавици. Представят се на Р/С като вещи – чл.285/3/, не в пари. Носенето на тези вещи е задължително – неспазването води до дисциплинарна отговорност.

- предоставяне на противоотрови от страна на РД /кисело мляко, сода, яйца/.

- задължение на РД за предоставяне на безплатна безопасна храна в дадени производства.

Права на РД, когато Р/С не е спазил предписаните мерки и норми на ЗБУТ. Когато е създадена непосредствена опасност за живота/здравето на Р/С той може да откаже да започне/продължи работата. В тези случаи Р/С е длъжен да уведоми непосредствения си ръководител и до отстраняване на опасността да не работи – тази норма е от 1986г. – значително постижение на трудовото право – чл.283. Субект Р/С –изпълняващ дадена работа, няма значение вида договор. Упражняването става при комулативната наличност на: 1) сериозна възможност за настъпване на отрицателни последици с висока степен на вероятност за осъществяване и непосредствена /близка и предстояща/ опасност за живота/здравето на Р/С; 2)трябва да се отнася за живота/здравето на Р/С. осъществяващ дадения вид работа; 3) да е възникнала/появила се и съществуваща.

Това е едно субективно потестативно право, не са необходими насрещни действия. От уведомлението на прекия ръководител възникват задължения за него и РД по чл.22 ЗЗБУТ да се установи основателността на отказа и да се предприемат действия за отстраняване на опасността /Р/С също може да участва в отстраняването й/. Отказът на Р/С при тези предпоставки е законосъобразен, когато води до: преустановяване на работата, право на обезщетение: 1) Р/С се освобождава само от задължението си да престира работна сила, но не и от всички задължения /да не разгласява поверителни данни и др./. Времето се признава за трудов стаж Р/С трябва да бъде на разположение на РД; 2) чл. 219 – предпоставки – да е упражнил правото си съобразно чл.283, да не е реално работил, след като е направил отказа си /при състояние на престой – РД го е изместил на друга работа. Няма право и ако е изпаднал във временна неработоспособност. Наличието на причинна връзка между неполучаване на заплата и отказ от работа. Обезщетението по чл.219 е обезвреда за трудовото възнаграждение – база брутно трудово възнаграждение – въз основа на предходния месец /чл.228/. Продължителността на изплащане е за цялото време на престиране на работната сила. Това право е едно притезателно право, защитава се по съдебен ред с осъдителен иск по реда на трудовите спорове.

Чл. 301/3/ - лица под 14г. възраст – филми, циркове.

Минималната възраст за постъпване на работа. Определянето на работите, които могат да бъдат изпълнявани, както и закрилните норми за труда им по време на ТПО.

- минимална възраст – 16 години – чл.301 – закрилна мерка на труда на непълнолетните. Лицето да придобие временна дееспособност – възможност във психо/физическото си развитие да достигнат възможността за осъществяването на трудовата дейност. Изключение в чл.301/2//3/ - ненавършилите 15 години и между 15-и 16 – законово определени дейности, за които могат да се наемат такива лица за работа. Задължение на РД при приемане на непълнолетни лица е да създадат такива длъжности, които да отговарят на изискванията на психофизическите особености на тези лица и да не ги накърняват. Чл.304 – изисквания за работите, които могат да извършват лицата под 18 години. Тези общи изисквания са свързани със забрани по отношение на тези лица, визирано в чл.304/1/ - това е рамката, на която трябва да отговарят изискванията за работа, които могат да извършват тези лица.

Законът е установил и задължения, когато работите отговарят на изискванията на чл.304/1/ в чл.303/4/ - е оказан особен ред, за който тези лица за тази работа могат да влязат в ТПО. Начин на влизане в ТПО – необходимо е лицата да преминат през обстоен медицински преглед, установяващ годността на всяко едно отделно лица да полага труд по ТПО. За всяко отделно лице трябва да има разрешение от ИТ. Заключението на медицинските органи е задължително за ИТ, когато се твърди, че лицето е негодно. Ако медицинският орган каже, че е годно – ИТ – може да разреши/забрани по своя преценка.

При влизане в ТПО законът установява особен режим за това ТПО:

1. 
   за тези лица трябва с императивни правни норми – чл.305/3/ намалено работно време 35ч седмично/7ч дневно, за лица под 14 години и ненавършили 15г. – не повече от 4 часа дневно и минимум 14 часа междудневна почивка;
   
2. 
   редовният платен годишен отпуск е удължен до 18г. – не по-малко от 26 работни дни през календарната година, която навършва 18г.;
   
3. 
   абсолютна забрана за полагане на нощен и извънреден труд – чл.140, 147 /дори и със съгласието им не може/;
   
4. 
   чл.305/1/ задължение за РД за особени грижи за труда на неблагоприятни/облекчени условия за работа и относно квалификацията им включително чл.234;
   
5. 
   РД задължение да удовлетворява за възможните рискове в работата – непълнолетни и родителите им, както и относно предприетите мерки за ЗБУТ -чл.305/2/.
   

Установена поради по-деликатната им анатомия и физическа природа, намалена издръжливост, цел опазване на репродуктивните им възможности и способности. КРБ поставя жената/майката под особена закрила на държавата и обществото. Уредбата е доразвита в КТ – раздел 2, глава 15, чл.307-313. Това не означава, че другаде няма такива закрилни разпоредби – чл.140,147 – нощен и извънреден труд; чл.333 – предварителна закрила при уволнение. Наредба 7 за вредните и тежките работи, извършвани от жени - 1997г.; Наредба 17/87г. – за стаи за почивки за бременни.

Специална закрила на жените обхваща всеки Р/С, както и бременни и майки с деца.

Закрилата на всички жени:

1. 
   чл.307 – забрана за тежки и вредни работи. Кои работи са тежки и вредни се преценява относно физическите/детеродните им функции – в нарочен списък са тези работи Приложение към Наредба 7/97г., утвърден от министъра на ТСП;
   
2. 
   чл.308 – задължение за РД при който работят над 20 жени – обзавеждането на стаи за лична хигиена и стаи за почивка на бременни – ред от МЗ – Наредба 11/87г.
   

1. чл.309 – бременни жени/кърмачки, изпълняващи неподходяща работа се преместват на друга работа или същата, но при облекчени условия, урежда се от здравните органи чрез констатация, до изместването й – тя получава обезщетение върху брутното трудово възнаграждение Тук има особен режим за изменение на трудовата функция с подчертано закрилен характер. Жената изпълнява неподходяща за състоянието й работа, заради което здравните органи издават предписание с характер на индивидуален административен кат. С издаването на предписанието здравните органи внасят изменение в съществуващото ТПО – и жената се премества на друга работа, което не зависи от съгласието или не на РД. Възможно е РД да няма друго такова работно място или не желае да е предостави такова – законът казва, че до изменение на положението РД заплаща брутното трудово възнаграждение в размер на месеца, предхождащ предписанието. Ако има такова работно място, но е заето от лице без то да е майка/бременна – РД го освобождава въз основа на чл.325, т.6 КТ. Обикновено се касае за по-ниско платена работа разликата между получаваното трудово възнаграждение на новото място и старото трудово възнаграждение се поема от органите за социално подпомагане – КСО – чл.309/3/.

Чл.309/4/ - РД и здравните органи определят ежегодно длъжностите и работните места, подходящи за бременни и кърмачки.

Възможно е здравните органи да предписват облекчени условия на същото работно място, намалявайки работното време, РД е длъжен да спазва това предписание.

За бременна жена – чл.140/3/т.1 и чл.147 – абсолютна забрана за нощен труд и извънреден за бременни жени. Чл.310 – абсолютна забрана за командироване на бременни жени /не може да се дерогира или договоря друго/. Ако има основания, които налагат да се прекрати ТПО с бременна жена, съгласно чл.333 – уволнението й на основание чл.328/1/т.2,3,5,11, чл.330/2/т.6 може да стане само след разрешение от ИТ. Съгласно чл.333/5/ Р/С, ползващ отпуск за бременност или раждане може да се уволни само, ако се закрие предприятието /45 дни преди и до 90 дни след раждането/.

За майки с малки деца – установени са за майки с деца до 3 годишна възраст. Абсолютна забрана за полагане на нощен/извънреден труд. За майки с деца 3-6 години – забраните за нощен/извънреден труд са относителни /могат да се преодолеят забраните със съгласието на майката/. Чл.310 – относителна забрана за майки с деца до 3г. за командироване. Съществуват множество отпуски свързани с отглеждане на малко дете –признато за трудов стаж – до 2 години платен отпуск, до 3тата година – неплатен, за майки с деца до 3г. специална закрила при уволнение – чл.328/1/т.2,3,5,11; чл.330/2/т.6 – предварително разрешение на ИТ /съдът без да гледа по същество, ако заповедта за уволнение е преди решението на ИТ/.

Правна уредба – раздел 3, глава 15, чл.314-320; Наредба за трудоустрояване 87г., Наредба 8 за определяне на работните места, подходящи за трудоустрояване/87г.

Чл.314 – Р/С поради болест или трудова злополука не може да изпълнява своята работа, но може друга или същата при облекчени се трудоустрояват по предписание на здравните органи. Условия: 1) общо заболяване /професионална болест/ трудова злополука; 2) лицето не може да изпълнява възложената му работа вследствие на 1); 3) възможност за изпълнение на друга работа. Констатирането за настъпване на риска се констатира от здравните органи. Здравните органи след тази констатация издават предписание, с което определят подходяща работа за лицето или облекчени условия на труд, по които то трябва да работи. Предписанието е индивидуален административен акт, с който едностранно се внася промяна в съществуващото ТПО и едновременно задължава Р/С и РД. Това изрично е уредено в чл.317/2//3/. Когато се касае за преместване на друга работа, РД трябва да го премести в 7 дневен срок от издаване на предписанието. Ако няма друга работа/ или РД не иска – чл.217 – отговорност на РД – заплащане на брутното трудово възнаграждение от издаване до изпълнението на предписанията. Ако Р/С са над 50 – РД е длъжен да осигури или определи работни места за трудоустроени. Ако другото място е заето, има две ТПО с лицето, заемащо мястото – чл.325,т.6 – да се освободи и второто ТПО с трудоустроения.

Закрила на трудоустроения: удължен отпуск – чл.319 – минимум 26 работни дни при загуба на работоспособността 50 или над 50% /трайно неработоспособен/; Полагане на нощен/извънреден труд - чл.140/4/,чл.147 – относителна забрана. Особена закрила при уволнение – чл.333 – трудоустроеният Р/С може да бъде уволнен само с изричното разрешение на ИТ. Невземане решението на ТЕЛК е основание за отмяна на уволнението.

ТК е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятества, свързани с трудовата дейност на Р/С – легално определение – чл.347. ТК се издава от РД /не е държавен орган/. Държавата утвърждава образеца за ТК. Вписванията се извършват от длъжностното лице, нарочно определено от РД. Съдържание на ТК – чл.349. Групи:

1. 
   факти, относно личните данни на Р/С – т.1,2,3;
   
2. 
   обстоятелства, свързани с професионалната квалификация – т.4 – удостоверяват се със съответен документ, че са придобити. Курсовете за повишаване на квалификацията му също се отразяват в ТК;
   
3. 
   данни, отнасящи се до ТПО, в което е Р/С – заемана длъжност и организационно звено, основанието за възникване на ТПО /ТД, К, Избор/ - т.5;
   
4. 
   времетраене на ТПО – дата на постъпване, времето което е работил, времето признавано за трудов стаж и времето, което не се признава за трудов стаж;
   
5. 
   вписване на уговореното трудово възнаграждение;
   
6. 
   данни относно прекратяването на ТПО – дата и основания за прекратяване, както и изплатените обезщетения при прекратяване ТПО;
   
7. 
   запорни съобщения -чл.395/4/ ГПК.
   

ТК се съхранява от Р/С – чл.348/6/, като при поискване се предоставя на РД за своеобразно отразяване на нови факти, относно ТПО. След прекратяване на ТПО, ТК след отразяването в нея трябва да бъде предадена на Р/С – чл.350/1/. Незабавното предаване е свързано с редица задължения за РД – отразява времето признато за трудов стаж, както и времето, което не се признава за трудов стаж, обезщетения, прекратяване.

Фактическото предаване и владение на ТК от Р/С. Ако Р/С го няма с писмена покана Р/С се кани да дойде да получи ТК и няма да носи имуществена отговорност по чл.226/2/ за задържане на ТК – необходимо е виновно поведение на РД, длъжностно лице по смисъл, че на са уведомили Р/С, не е необходим специален умисъл за увреждане. РД не може да задържа ТЙ, въз основа непредаване от Р/С на инвентар, дрехи, материали, както и задължения въз основа на ограничена имуществена отговорност. Възможно е изпращането на ТК с обратна разписка по поща, но с писмено съгласие на Р/С.

Когато ТК се изгуби по вина на РД - чл.350/2/ - по искане на Р/С се издава нова ТК от ИТ. Задължение на РД за предаване на данни от други РД. Чл.350/3/ - задължение на Р/С за предоставяне на договорените данни за досегашното му положение, отразени в загубената ТК.

II. ТС – правна уредба – чл.351-356.

Предмет – понятието и периодите от време, признавани за ТС. Указ за установяване на ТС по съдебен ред/96г. – периодите, когато лицето е загубило ТК.

Легално определение – чл.351 КТ – времето, през което Р/С е работил по ТПО, доколкото не е предвидено друго, както и стажът на държавния служител.

ТС – времето, прекарано в изпълнение на трудово задължение. Елементите на ТС:

1. Време, през което тече живота на човека в труд, измервано във физически единици – дни, месеци, години. Ако ТПО е недействително – чл.75 – Р/С е добросъвестен – времето ще му се признае за трудов стаж, необходимо е не само да е съществуващо ТПО, но и Р/С да е работил по него – неточно – Е.М. – времето, през което е работил /впечатление, че става въпрос само за ефективно отработеното време, но става въпрос и за отпуск – чл.160 – 30 работни дни, когато Р/С въобще не работи; чл.352 – когато Р/С е бил отстранен от работа, поради мерки за процесуална принуда по НПК, курсове, неправилно недопускане до работа и др./.