И функции на трудовото право

• 
  минимум 500 члена работодатели, като всеки от тях да има минимум 20 Р/С;
  
• 
  те трябва да имат свои организации с минимум 10 члена в повече от 1/5 от отраслите, определени от МС в съответствие с НКИД;
  
• 
  местни органи в повече от 1/5 от общините в дъдржавата и национален ръководен орган;
  
• 
  ЮЛ, придобито по реда на чл.49.
  

В страните от Централна и Източна Европа след рухването на тоталитарния режим този принцип се прие и в България. Първо това тристранно сътрудничество се въведе в практиката, а впоследствие се уреди и законодателно.

На 15.03.1990г. – се подписа Генерално споразумение между МС, КНСБ и Националният съюз на стопанските ръководители. КТП не участваше, но по-късно изрази готовност да се подготви и подпише генерално споразумение след изборите за ВНС. Страните се договориха за създаването на Национална комисия – на тристранен принцип – с равно участие – създаде се на 25.03.1990г. На 14.08.1990г. МС, КНСБ, КТП и Националният съюз на стопанските ръководители сключиха ново споразумение. Споразумение за запазване на социалния мир. На 08.01.1991г. между МС, КНСБ, КТП и Националният съюз на стопанските ръководители, Възраждане, Съюз на ТПК бе подписано споразумение за запазване на социалния мир – като се реши да се създаде комисия за тристранно сътрудничество, като консултативен орган към МС – 15 члена, 4-5 от тях от МС, председател беше заместник министър председател като през комисията преминаваха всичкчи проекти на МС, свързани със социалната сфера. Създадени бяха няколко подкомисии, на които експерти от синдикалните организации и работодателските организации – като помощни органи – подкомисии за финансово, кредитно и банково дело; заетост и преквалификация; изчисляване социалният минимум и работната заплата и компенсации; социално осигуряване и социални грижи; трудово и социално законодателство; трудови спорове. Комисията реши да не гласува нищо, ако съответната подкомисия не го е разгледала. Най-ключово значение имаха подкомисиите за социалният минимум, работната заплата и компенсациите.

Статутът на националанта тристранна социална комисия предвиждаше създаване на отраслови, браншови съвети за тристранно сътрудничество, както и на общинско равнище. Регионалните комисии бяха предвидени, но не започнаха да функционират. Така изградената система на социално партньорство заработи веднага. Условието за функицонирането на тази система бе намерението на всички да работят в една посока, то бе едно джентълменско споразумение, защото нямаше никаква нормативна опора /неспозването не бе скрепено със санкции/.

През 1991г. този механизъм бе до такава степен успешен, че тази комисия прие проект за промени в КТ. МС го одобри и този проект бе внесен в НС. Изменението беше толкова съществено, че промени мисленето на законодателят.

Законопроектът, обаче, бе оттеглен от новия МС. След изборите през 1991г. и през 1992г. механизмът започва да се пропуква заради известно отдръпване от страна на МС. Изменението на КТ бе внесено от депутат със същия обем приет от комисията през 1991г. В края на 1992г. НС прие това изменение. В чл.3 за първи път бе нормативно регламентирано тристранното сътрудничество – 1) установи се механизъм на тристранно сътрудничество, както и даде характера на това сътрудничество, като недвусмислено подчерта продължаващата да има своята компетентност на държавата да издава своите актове, но след консултации и сътрудничество с организациите на Р/С и РД; 2) това сътрудничество и консултации се извършваха само с представителните организации на Р/С и РД.

През 1993г. – Постановление 7 МС се прие Наредба за установяване критериите за представителност. Тогава за първи път се появиха тези критерии – 50 000 за синдикалните организации, 500 члена за работодателските организации; за синдикалните организации – повече от ½ от отраслите, а за работодателските – повече от един отрасъл. Като доразвитие на идеята за тристранно сътрудничество през 1993г. МС прие Постановление за правилата за организацията за тристранно сътрудничество. В тези правила бяха инкорпорирани разпоредбите на статута на постоянната комисия – името й се промени на Национален съвет за тристранно сътрудничество /НСТС/. Той функционираше като един трипатриден орган, председателстван от заместник министър председател и с равен брой представители на синдикалните и работодателските организации. Законодателят направи опит чрез правни средства да активизира дейността на МС в тристранното сътрудничество. В КТ – изменение – процедурата задължиелно се осъществява при изброените хипотези – трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения – чл.3/2/ -1996г. Ако няма консултация – то страда от порок и ВАС може да го отмени. Този механизъм продължи до 2001г. – законодателят видя, че подзаконовата уредба, трябва да се съдържа в закона /пр: критериите/.

Правната уредба сега – КТ – чл.3-чл.3е КТ, както и в Правилникът за организация и дейност на съветите за тристранно сътрудничество – ДВ 57 – 2001г. – приет от НСТС. Този акт е приет въз основа на закнова делегация, като КТ дава отношение на правомощието НСТС да приеме такъв акт.

Чл.3/1/ - предметен обхват на тристранното сътрудничество – при регулиране на обществените отношения от държавата са три кръга въпроси: трудови отношения; осигурителни отношения; въпросите на жизненото равнище /сложни и дискусионни въпроси/. През 2002г. бе направена промяна в чл.3 КТ - предвиди се, че обхватът на жизненото равнище се определя от МС – с постановление, след консултации с НСТС /относно обхвата, за който ще се отнася това сътрудничество/. Чл.3/2/ - нормата е продължение и доразвитие на идеята от 1996г.

Самият механизъм включва изказване на мнения. Когато социалните партньори се съгласят за промяна в дадена насока се приема решение с единодушие /ако няма консенсус се подписва протокол с различните позиции/.

В тристранното сътрудничество участват 3 страни:

- държавата – активна, инициативна и водеща роля в тристранното сътрудничество – представлява се чрез органите на изпълнителната власт;

- представители на синдикалните организации са само тези, които имат качеството представителност;

- представители на работодателските организации, също трябва да имат качеството представителност.

Равнищата, на които се осъществява тристранното сътрудничество са три:

• 
  на национално равнище, то се осъществява от МС и представителите на националните ръководстава на синдикалните и работодателските организации – НСТС;
  
• 
  на отраслово/браншово равнище – осъществява се в определени отрасли, съгласно НКИД – от съответните министри, ръководители на ведомства, както и отрасловите поделения на представителните организации;
  
• 
  териториално – по административни териториални единици – кметът на общината и териториалните поделения на представителните организации.
  

- на национално равнище – НСТС – състав – чл.3а/2/ - по двама представители на МС, на синдикалните и работодателските организации. Председател е заместник министър председател. Осъществява дейността си на редовни заседания по определен тримесечен план график. Има възможност за провеждане и на извънредни заседания /максимум 5 дни след на правеното предложение за такова/. Кворум – минимум 2/3 от постоянните членове – но задължително да има представители и на трите страни. Към НСТС има и подкомисии – по доходите и жизненото равнище; по осигурителните отношения; по трудовото законодателство; по бюджетната политика. И при тях има по двама членове – ръководителят е на ротационен принцип за по една година – трипатриден принцип. Въпросите за обсъждане и дневен ред се определят от председателя.

- на отраслово равнище – отраслово/браншови съвет за тристранно сътрудничество – чл.3б. Състав – чл.3б/2/. Определяне представителите на съвета – чл.3б/3/. Ръководят с еот лице посочено от министъра/ръководителят на съответното ведомство.

- регионално равнище – Общински съвети за тристранно сътрудничество – равен брой представители на общината, определени от кмета и на представителните организации. Кметът определя кой да е председател на общинската комисия след консултация с организациите.

С изменението на КТ от 2002г. се определи и заместник председател на НСТС – определя се от председателя на НСТС, по реда на чл.3а/4/ - всяка година те посочват по един заместник председател.

В чл.3г законодателят урежда начина на провеждане на заседания. Свикват се от председателят или по искане на представителите на организациите. Другите въпроси се уреждат в Правилникът приет от НСТС.

Чл.3е – НСТС – обсъжда и дава мнения по законопроектите, проектите и подзаконовите нормативни актове и решения на МС – посочва консултативния характер и незадължителността им за държавните органи.

В случай, когато се постигне съгласие, председателят го внася в МС наред с проекта, който МС ще обсъжда. В тези случаи, когато има съгласуваност обикновено МС приема акта. Ако не са постигнали съгласие се подписва протокол за несъгласие. Тогава МС решава въпроса съобразно своята политика, но социалните партньори си запазват правото да реагират със законови средства /протести, стачки/.

Секретариатът на НСТС – в който участва и лица, посочени от социалните партньори, се ръководи от секретар.

НСТС не трябва да се смесва със Социалният и икономически сьвет, който включва и други организации /свободните професии/- председателят там е от НС – образуван със закона /Закон за икономическия и социален съвет/- устройствен закон. Предназначението на СИС – да очертае стратегиите по отношение на развитието на страната в икономичесто и свъразаното с него социално благополучие на стрната. СИС е орган, който чертае стратегията за развитие на страната, като дава свое мнение пред МС, НС, П – като решенията му са с консултативен характер. А НСТС определя тактиката на баз определените цели, в които ще се упражнява социалната политика.

Основни моменти в закона: това е едно нормативно съглашение между законоустановени работнически и работодателски организации с оглед установяване на съдържанието на бъдещите ИТД и КТД /колективни трудови договори/. Това нормативно съглашение – трябва да е в писмена форма и подлежи на регистрация в ИТ – с конститутивно значение. Разрешително действие спрямо лицата – КТД действа спрямо всички Р/С при даден РД, а не само за членовете на синдикалната организация.

След приемантето на КТ – 1951г. – имаше своеобразна уредба. От национализацията от 1948г. до 1951г. се уреждаше с Закон указ с кратковременно действие, отразяващи политическата ситуация в държавата: 1) тук страни са предприятията и профкомитета на Р/С; 2) регистрацията се извършва пред висшестоящите административни и профсъяюзни органи; 3) КТД става договор- сделка, престава да бъде нормативно съглашение.

От 1951г. /след КТ/ - чл.9 – КТД е едно дежнтълменско споразумение, с него колектива приема задължение да изпълни/преизпълни плана. Липсва възможност за уреждане на по-благоприятни възможности от посочените в закона.

С КТ от 1986г. –няма сериозни преобразувания в КТД. Съществуваха няколко вида КТД – страни – първичните Р/С и ръководството на предприятието, изпълняващият колектив и висшестоящата организация. Страните не бяха равнопоставени. Тази уредба не проработи и се извърши промяна през 1992г. и се върнаха нещата към нормалните отношения от 1936г.

Тази правна уредба бе възтановена в чл.50-60КТ. Тя се съдържа само в КТ, а не и в подзаконови нормативни актове, нейните по-съществени характеристики са:

- КТД е юридически акт, в който се отразява постигнатото между страните споразумение, по отношение условията за полагане на труд, които са по-благоприятни от минимално установените в закона. То е резултата от процеса на водене на преговори между страните. Волите са изразени свободно и доброволно. По своето действие и последици КТД е едно нормативно съглашение, тъй като установените в него права действат спрямо неограничен кръг правни субекти – перманентност и неперсонифицираност. КТД е един от съществените вътрешни актове за регулиране на трудовите отношения. Отнасяме го към източниците на ТП.

Пред на КТД са два кръга въпроди – чл.50/1/: трудови и осигурителни отношения.

Това кратко законово определяне на предмета се нуждае от обяснение:

- първо предмет са трудовите отношения /отношения при свързване на работната сила със средствата за производство/;

- второ – въпросите на осигурителните отношения – предимно относно допълнителното доброволно пенсионно осигуряване, когато с договор се уреждат размерите на вноските и възможността за получаване на допълнителна пенсия преди пенсиониране. Относно отношенията, неуредени с повелителни норми на закона/в нормативен акт.

КТ урежда начина, по който следва да се стигне до сключване на КТД чрез една процедура, при която се нарича колективно преговаряне и която е обусловена в зависимост от това на какви равнища могат да се сключват КТД. Съгласно чл.51 КТД се сключва по предприятия, браншово, отраслово и по общини. Основното ниво, на което може да се сключи КТД е в предприятието. Неговата правна уредба е в чл.51а, а що е предприятие сочи параграф 1, т.2 от ДР на КТ.

• 
  отраслово/браншово равнище – чл.51б;
  
• 
  по общини – чл.51в.
  

На равнище предприятие – страните могат да бъдат синдикални организации, които се намират в предприятието /без значение е дали са представителни/.

На отраслово/браншово равнище – само представителни организации и работодателски и то в този отрасъл. Същото важи и при общините.

Процедурата по сключване на КТД започва с колективно преговаряне. Инициативата за започване е на синдикалните организации. Като това е тяхно право, но не и задължение. Тази обвьрзаност, която те имат да са активни при преговорите иде от целите, за които са съставени тези синдикални оргазации. Те представляват исканията на Р/С за по-добри условия на труд. Законодателят е определил някои права на синдикалните организации, които да гарантират възможността за водене на преговри /необходима е информация за състоянието на РД/. Синдикалните организации /СО/ трябва да изготвят проекта за КТД. Информацията – чл.52:

1) РД трябва да представи на Р/С сключил КТД, с които са обвързани страните на ниво бранш,отрасъл,община – условията, които обвързават РД и които работодателската организация е поела като задължение на браншово/отраслово/общинско равнище;

2) РД трябва да представи на СО информация за икономическото и финансовото си състояние, което е от значение за сключване на този договор. Информацията трябва да е своевременна, достоверна и разбираема. Икономическите и финансовите специфични понятия да са поднесени н апонятен език за неспециалисти. С измененията от 2001г. се допълни чл.52/1/т.2,б.б – информация, носеща вреди може да бъде отказана, или да се предостави с изискване за поверителност /рядко се използва на практика/, а и изискването за поверителност не е гарантирано в закона. След като предостави информация, СО трябва да изготвят проект и да предложат на РД да се преговаря по него не по-късно от 3 месеца от изтичане на сега действащия КТД. Задължение на РД –чл. 52/1/т.1 – да преговаря РД с СО за сключване на КТД, ако това задължение не се изпълни – чл.52,ал.3 – отговорност за забава, ако РД откаже да преговаря в 1 месечен срок, а относно информацията -ако в 5 дневен срок не я предостави, но не е посочено в закона механизма на реализиране на тази отговорност. Чл.52/2/ -да се конкретизират, какви са вредите /кои са, размера/ и кой следва да получи това обезщетение -Р/С или СО. Е.М. – не е ясно и всеки Р/С или само членовете на СО.

Задължение на СО – чл.52/4/ - СО предоставят информация за действителният брой на членовете си. В практиката СО не желае да дава списъци на членовете си, да не би РД да ги уволни, в такива случаи СО дава само цифрата, но не и поименен списък.

При воденето на преговорите – КТД е плод на диалога между РД и СО, като чрез взаимни отстъпки се стига до приемлив и за двете страни резултат. Следователно е необходимо съвпадане на волите на страните. В момента, когато постигнат такова съгласие – законодателят поставя няколко изисквания:

- формата – писмена, чл.53/1/ - 3 екземпляра – РД, СО, ИТ и се подписва – за действителност.

Необходимо е съгласие на всички СО в предприятието за да има ефект КТД, ако някои от СО не са съгласни, определянето на представителите става чрез ОС на Р/С – чл.51а/3/. Ако всички СО са съгласни те го подписват всяка като страна.

- КТД се вписва в съответната ИТ – с оповестително значение, но не и конститутивно. Органът, извършващ вписването – ИТ по седалището на РД, а ако седалището е в различни райони – вписва се в една от ИТ.

КТД по отрасли и браншове.

Страни – чл.51б – представителните органи на СО и работодателските организации – всички представителни организации в съответния район и всички да са съгласни с предсавените условия. Ако не са съгласни всички СО няма сключване на КД. Това сключване се детерминира от сключеното националните организации на Р/С и РД, чрез които се определя обхвата и процедурната рамка на отрасловите/браншови договори. Вписването – чл.53/3/ - в главната ИТ – въз основа на писмено заявление в 1 месечен срок от искането за това. Към заявлението се прилага екземпляр подписан от договора. При спор за договора /текста/ - достоверен е регистрирания КТД – чл.53/3//4//5/КТ.

Страните трябва да определят и от кой момент ще действа КТД. Чл.54 – страните определя момента, от който влиза в сила – може със задна дата, или от бъдеща дата. Ако няма нищо уговорено – чл.54/1/ - влиза в сила от деня на сключването му – диспозитивна норма.

Времетраенето на КТД – до 2001г. – “вечни КТД”, сега ги няма. Сега максималните граници на действие на КТД – максимум 2 години – чл.54/2/. Ако страните не са определили срок на действие на договора – диспозитивно – смята се сключен за една година.

Действие на КТД – някои клаузи могат да имат по-дълъг/кратък срок, от срока на общия КТД.

Действие спрямо лицата на КТД.

Правна уредба – чл.57 – има действие спрямо Р/С членове на СО страна по КТД. Следователно с подписването му Р/С членове на СО - за тях се разпростира действието му. Ако няколко Со сключат КТД - всички Р/С, членуващи в тези СО, страни по КТД ще се ползват от него.

Чл.52/2/ - Р/С, нечленуващи в СО страна по КТД, могат да се включат при условията и по реда определен от страните, непротиворечащи на закона, да не го заобикалят или да накърняват добрите нрави. Това е от 2001г. До 2001г. ставаше със заявление до РД без каквито и да е други условия /до 1995г. – се заплащаше някаква такса за присъединяване/.

През 2001г. – СО изискаха смекчаване на обстоятелствата за присъединяване, тъй като СО се е борила, наемала експерти, а те /нечленуващите Р/С/ се ползват наготово, като СО искаха да им се отчете приноса. Прие се условието за присъединяване да се уреждат в КТД. За да не се злоупотребява с това от СО или РД – законодателят сочи, че не трябва да се накърняват законите или добрите нрави. Следователно не могат да се псотавят непреодолими условия пред Р/С, а ако има такси за присъединяването, парите отиват в социалните фондове, които се разходват от всички Р/С по решение на ОС на Р/С. присъединяването става с едностранно волеизявление адресирано до СО или РД в писмена форма.

Така сключеният КТД има специфично съдържание, заради което се и сключва. В чл.50/1/ се сочат основните моменти.

1) В него може да има клаузи, регулиращи отношения, които не са предмет на ТП /транспорт, жилища, детска градина/;

2) Има разпоредби, с които се дерогират диспозитивните разпореждания на закона /чл.63/3/ - постъпване на работа в едноседмичен срок, срок на предизвестието при прекратяване на ТПО, чл.136а/;

3) В съдържанието на КТД могат да се установят по-благоприятни разпоредби от минимално установените стандарти в закона /по-голям размер на годишния отпуск, МРЗ, по-големи обезщетения по глава10, раздел 3/.

Целта на установяването на този по-благоприятен режим – веднъж установени тези клаузи стават елемет от ИТПО. Законът казва, че при индивидуалното договаряне -чл.66/2/ могат да се уговарят условия, само по-благоприятни от установените в КТД, иначе са недействителни – чл.64/1/. Ако вече е налице съществуващо ТПО, то установяването им в КТД води до това, че Р/С ще се ползват от по-благоприятните клаузи, отколкото уговорените в ИТД. Важно за характера на КТД е вьзможността той да съдържа облигационни клаузи – задължение на РД, които се изчерпват с еднократното им изпълнение /построяване на баня/. По КТД права имат само Р/С, а РД само задължения! Този договор е едностранен договор!

Възможно е през времетраене на КТД да настъпят обстоятелства, налагащи изменения -чл.56/1/ - по всяко време по взаимно съгласие на страните, по същия ред по който се сключва КТД. Не е необходимо новите условия да бъдат винаги още по-благоприятни. Съглашението се оформя в допълнително споразумение към вече сключения КТД в писмена форма и да се регистрира в ИТ.

РД трябва да изпълнява задълженията си по КТД, а ако не ги изпълнява законът предвижда защита на придобитите права. Налице е правен спор между Р/С и РД -ред чл.59 /във връзка с чл.357/ по реда на разглеждането на индивидуалните трудови спорове. Активно легитимирани – СО, страна по КТД; всеки Р/С, спрямо който КТД се прилага. Е.М. – неправилно формулиран текст – предявяването на иск може да стане от страните по него – но Р/С нямат задължения, няма как РД да предявят искове!!! В иска трябва да се съдържат искането за изпълнението на задълженията по КТД, както и размерът на обезщетенията за вредите, които Р/С е претърпял от неизпълнението. СО трябва да представи и списък на Р/С, страни по КТД. Искът може да предяви и всеки Р/С – искът му ще е за неизпълнение спрямо него, но не и за останалите Р/С. българското законодателство не познава корпоративните искове /завеждане от един, в сила за всички/.

Възможно е клаузите по КТД да противоречат на закона/да го заобикалят. В този случай чл.60 –сочи начинът за обявяване клаузите за недействителни. Може порокът да засяга и целият КТД /по-неблагоприятни условия от посочените в закона/. Активно легитимиран както СО страна по договора, така и РД. Компетентен е РСъд, местна компетентност – седалището на отвенитнка. Искането е за обявяване клаузите/КТД за недействителни. С решението си съдът прогласява недействителността.