И функции на трудовото право
Изтегляне 1.35 Mb.
|
|
3. Възможно е и да е съкратен щата – РД следва да пристъпи на ново уволнение, но с ново основание – съкращение на щата /облаги в този случай за Р/С – чл.222; чл.328т.2 – изисква се предизвестие и др./. За възтановяването на Р?С – РД не трябва да издава никаква заповед, защото правоотношението е възтановено със съдебното решение! Най-много нареждане за засичането началото на ТПО – за заплата, имуществно, работно облекло /от кой ден/. Рядко се случва – възтановеният от съда Р/С се уволнява на ново – в практиката. Въпросът дали да остане тази правна фигура – Е.М. – да се въведе едно глобално обезщетение, с превантивна цел да се замисли РД /сега – максимално 6 месеца обезщетение, а делото може да се влачи 2-3 години/.
Тежест за доказване – върху ищеца – той трябва да докаже вредите, които е претърпял, размера им. Този иск може да се предяви обективно съединен с т.1,т.2 – 2 месечен срок /чл.358/, или самостоятелно – 3 годишен общ срок. При трудови спорове – защото този иск е акцесорен – не може предвартително обезпечение след апелативния съд, преди влизането във ВКС /както при другите съдебни искове/. 2. Иск за поправка на основанието – чл.344/1/т.ч – Р/С не оспорва прекратяването на ТПО, той твърди, че е прекратено, но не на това основание. Р/С има интерес, тъй като при различни основания той черпи различни права. Конститутивен иск – промяна на вписаното основание. Активно легитимиран – Р/С – ищец; ответник – РД. Тежест за доказване – върху РД. Преобразуващо действие на решенеито на съда. То трябва да се извърши от съответното длъжностно лице в предприятието на база на съдебното решение. Ако РД откаже да извърши тази поправка – вписването се извършва от ИТ – чл.346/2/.
Правна уредба на ИТС – глава 18 – чл.357 – легално определение на понятието ИТС – трудов спор между Р/С и РД относно възникване, съществуване, изпълнение и прекратяване на ТПО ... Признаци: страните – Р/С и РД по конкретното ИТПО. Но спорът ще бъде трудов и когато ТПО е прекратено, щом претендираните права/задължения произтичат от едно съществувало между страните ТПО. Давностни срокове – чл.358. Страните по чл.357 – могат да бъдат и колективни субекти. Страните при КТД – синдикални организации и от друга стрнаа РД или работодателски организации. Следователно страна по спор относно неизпълнението на КТД може да бъде синдикална организация или индивидуален Р/С /чл.59/. Предмет – трудови са спорове, имащи за предмет трудово отношение. Без значение е в кой аспект от развитиео на ТПО те са възникнали – чл.357. Следователно няма да са трудови спорове, които не се отнасят за трудови отношения. Няма да бъдат и онези отношения между страните, макар и уредени от трудовото законодателство не са включени в така очертания предмет – участие на работнически или работодателски организации в тристранното сътрудничество. Няма да влизат в предмет и споровете относно нарушаването на правото на сдружаване на Р/С и РД. Не е предмет на ИТД и относно административно наказателната отговорност за нарушение на трудовото законодатество в глава 19 КТ. Споровете, очертани в предмета на понятието ИТС обхващат онези разминавания между страните, свързани със възникване, съществуване и прекратяване на ТПО. Всеки от тези елементи има определени особености. Например:
ИТС не могат да се определят еднозначно, поради което тези спорове се делят на няколко основни групи:
За тази категория лица – не се разглеждат споровете само относно освобождаването им. Служителите по чл.28/2/ ЗА не подлежат на предварителен контрол – членовете на политическите кабинети –КСъд отмени част от разпоредбата преди изменението на КТ – относно обединенията в по-обща група. КСъд стигна до извода, че разглежданите категории лица не са еднородни – Решение 11 от 1998г. – КСъд се произнесе, че по-голямата част са лишени от правото на защита – обявени за противоконституционни. За една категория лица, обаче, които впоследствие бяха очертани от КТ – КСъд реши, че назначаването им е по политическа целесъобразност – при министър председателя – началник кабинет; парламентарен секретар; ръководител връзки с обществеността, а при министрите и заместник министрите, зедно с горепосочените лица. За тези категории лица не се прилага възможността от чл.360/1/ за съдебен ред. Е.М. – уязвимо е, че не е създаден друг ред за тази категория лица. Ръководителите на агенции – чл.19а ЗА – да бъдат освободени по целесъобразност – както и заместниците им. При изпълнителние агенции – министър при съгласуване с министър председателя. Разглеждането на ИТВС при разглеждането от съдилищата. След 1992г. се премахнаха особените юрисдикции. Родова подсъдност – определя се за тези спорове в зависимост от цената на иска по общите правила на ГПК, а при прекратване на ТПО – РСьд винаги. При спорове с чуждестранни лица – чл.361 – специфика – подсъдни на сьда според седалището на РД, освен ако между страните не е уговорено друго /когато работата се извършва в България/. По този начин се оказва и кой е приложимият закон. По отношение на РД – тези спорове са разширени и за смесени предприятия – чуждестраните лица се определят по чл.29 ЗЧИ. Родовият съд ще се определя от приложимият закон избран от страните. Характер на място на работа – в този случай определя дали работата е в Бьлгария, а не при командированите работници в България. Чл.362 -български Р/С в чужбина – международният елемент тук е мястото на работа. Между Р/С и българският РД в чужбина – по надлежен съд в София, а когато е ответник – по надлежния съд по местожителството му. Приложим е българският закон. Правилото е само до местната, а не и до родовата подсъдност. Когато ответник е РД, а ищец Р/С – тогава местно компетентен съд е надлежният съд в София – Районен, Градски съд в зависимост от цената на иска. Когато Р/С е отвеник – местно компетентен съд е съдът по местожителството на Р/С, по постоянен адрес. Чл.218а ГПК – 2002г. промяна – при трудови спорове – производството е двуинстанционно. Изключение: - исковете за защита на незаконно уволнение – чл.344/1/т.1-3; - по искове за обезщетение за трудово възнаграждение – с цена над 5000 лева. Само в тези два случая има и трета инстанция. При иск по чл.344/1/т.4 – производството е двуинстанционно. Като специален закон КТ внася някои изменения в реда на разглеждане на трудовите спорове, неуредени в ГПК. Чл.359 – безплатно производство по трудови дела за Р/С. Р/С няма да са длъжни да плащат държавни такси. Цел – лесен и бърз достъп до правосъдие. В останалата част се прилагат правилата на ГПК – реквизити на исковата молба. Особени според КТ са сроковете – чл.358 за предявяване на тези искове – законът ги определя като давностни – с изтичането им се погасява правото на иск. Диференцирани са съгласно характера на спора /вж сроковете от КТ – един месец, два месеца, 3 години – обща давност. Чл.358/2/ - урежда момента, от който започват да текат тези срокове/. Ако искът е предявен пред некомпетентен орган – не се счита, че има пропускане на срока – цел запазване интересите на страната.
Относно белезите ИТПО се характеризира, както относно субектите, така и съдържанието. Субекти на КТПО - колективни образования от една страна на Р/С – синдикални организации или общото събрание на Р/С, които имат определени правомощия за влизане в такива правоотношения. Насрещна страна може да бъде отделният РД – КТД на равнище предприятие, или работодателска организация /образование на работодателите/. Освен субектите специфично за КТПО е и неговото съдържание. Специфични права и задължения, даващи облика на КТПО. Те обслужват общият интеред на страните, въпросите касаещи организацията в предприятието, отрасъла или бранша; миниумалният размер на отпуските, установени за всеки Р/С или деференцирани по категории персонал; установяване на начални работни заплати – за категории Р/С; условия при които ще се осъществяват социално битовите и културните дейности на Р/С – предмет защиа колективния интерес на Р/С и РД. Специфични са и основанията, при които възникват тези отношения – предимно КТПО; решения на ОС, свързани с разходване на средства, отделени от РД за социални фондове – чл.293; решение на ОС за определени работни привилегии по чл.7. Необходимо е субектите да бъдат формирани, за да се ползват от тези права. Юридическите гаранции за свободата на сдружаване на Р/С и РД се изразяват в създаване на правен режим. Това право е закрепено в различни по степен и вид актове, КРБ, международни актове, актове на вътрешното законодателство. Правото на синдикално сдружаване е закрепено в чл.49/1/КРБ, а на РД – чл.49/2/. По отношение международните актове – признаващи правото на сдружаване – България е страна по Всеобщата декларация за правата на човека – 1948г – чл.23/4/; Двата пакта на ООН – 1966г – за икономически, социални и културни права – чл.8 и за граждански и политически права – чл.22 /за България от 1976/ - до тук са изброени универсалните междунардни актове; съществуват и в конвенциите на МОТ - №87 за профсъюзната свобода и защита правото на сружаване – 1948г. – За България – Указ №111 от 1959г.; Конвенция № 98 от 1949г. за колективнотото договаряне – в България влязла в сила и ратифицирана. Във вътрешното законодателство - чл.4/1/ КТ и глава 3, Р/С имат право без предварително разрешение, свободно да образуват синдикални организации, свободно да влизат и встъпват в тях съгласно техните устави. В глава 3 -форми на представителство и начин на участие в тях. Субекти на разглежданото право са само Р/С – лица в ТПО, без значение е вида на ТПО от гл.т. на основанието за вьзникването им. Без значение е и формата на собствеността – държавна, частна, публична. От чл.4 се прави извода, че субектите на това право не могат да бъдат лица, които не са в ТПО – пример: самонаети лица със своя труд – свободни профевсии, ЕТ, адвокати, архитекти и др. Такова тълкуване не отговаря на международно правната уредба ратифициртана у нас, където не правят разлика между работещи в ТПО и лица, издържащи се от личен труд. Това сочи и практиката на Експертният комитет на МОТ. Затова правото на сдружаване трябва да се разбира като по-общо от посоченото в КТ, но Е.М. – не е коректно в КРБ да се сочи само за Р/С и РД. Особеност на КТПО е и съдържанието му. Съдържа няколко елемента: - обхваща възможността свободно и по избор да образуват синдикални организации, когато лицата решат това. Свободно и по избор да приемат програмата и целта на организацията и устава й. Те трябва д аимат свободно и по избор възможност да избират органи за управлението й. - да не изискват предварителни разрешения или последващи одобрения. - доброволност на сдружаването. Встъпване и излизане от организацията – зависи само от волята на лицата, без значение са мотивите му за това. Необходимо е съгласие между участниците за начина на влизане в организацията – изработване на правила, но от тях, а не наложени им. Това се включва от закона имплицитно в правото им на участуе в синдикална организация. Следоваелно автономията на волята е тази, която дава възможност за определяне на правилата на една синдикална организация, включително и разпореждането с имуществото й – чл.49/3/КТ, за разлика от сдруженията с идеална цел /имуществото остава за държавата/. Чл.33/1/ - синдикалните организации имат право в рамките на закона смаи да определят устава, програмите за дейността си и др. Съгласието на лицата за учредяване на тази организация не е достатъчно за правната индивидуализация. Необходимо е и придобиване качеството на ЮЛ /не е достатъчна само волята на участниците/. Правен режим – КТ- след вписването им по реда за вписване на ЮЛ с нестопанска цел и в ЗЮЛНЦ – до приемане на специален закон ще се следва този ред. Ред за възникване на качеството ЮЛ: Процедура – ЗЮЛНЦ – вписване решението на съда към особен регистър в ОСъд по место. За целта освен органите се прилагат и уставът на организацията, протокол за избор на ръководни органи – кворум, начин на избиране, като съдът прави само проверка за законност, но не и за целесъобразност – в открито заседание – прокурор дава становище за целта на организацията, която трябва да е в съответсвие със закона. Констатацията за законосъобразни действия на учредителите. Съдът се произнася с решение като се вписват в регистъра данните относно организацията – видът на организацията, име, предмет на дейност, органи и т.н. не се изисква обнародване на решението в ДВ. Вписването има конститутивен ефект относно качеството ЮЛ, придобивано от организацията. Изискването за вписване по установения от държавата ред може да постави въпроса за накърняване на свободата на сружаване?! – ИДеята е да бъда проверена само законосъобразността на извършените действия и съдът не коментира целесъобразността на организацията и ако всичко е наред съдът не може да откаже вписването на организацията. Учредяването на синкикална организация има за цел защита на икономически и социални интересд на трудещите се. Законът е създал съответната правна уредба за да не се допусне обезличаването им. Ето защо правната уредба е ориентирана към установяването на особен режим относно защитата на трудово правната дейност на лицата, занимаващи се със синдикална организация – чл.333; чл.159 КТ – на нещатни председатели – отпуск до 25 часа, но в КТД може и по-висок размер на отпуска. Възможност – чл.16/2/ да им бъде запазено длъжностите на щатните изборни синдикални дейци – считат се в неплатен отпуск. Законът е установил и редица правомощия на синдикалните организации. Тези права са уределни в глава 3. по-важните са свързани с участието им в правната уредба на трудовите отношения – чл.37 – право на участие в подготовката на вътрешните актове на предприятието – Правилник за вътрешното уреждане на заплатата, ПВТР. Синдикалната организация дава мнение, РД е длъжен да ги покани. Право на участие имат съответните органи на синдикалната организация могат да бъдат оторизирани и други лица, които не са членове на ръководството – цел по-адекватно регулиране от РД на отношенията, вътре в предприятието. Чл.42 – право на централните ръководство на синдикалните организации за обсъждането на въпроси при министерствата, организациите на местното управление – субекти на това право са централните органи, независимо от качеството им представителност или не. Основна цел – обсъждане на актове, относно трудовите и осигурителните отношения, свързани със Р/С. Отново даване на мнение – несъобразяването води до колективни трудови спорове, стачки. Чл.45 – представителство в съда на синдикална организация – не е по-различно от чл.20-25 ГПК. Съдържанието на синдикалното представителство е допустимо по въпроси на трудовите правоотношения и при ИТС – чл.357, и при спорове относно законност на стачка, и чл.59 – неизпълнение на КТД. Представителството се осъществява от синдикалните организации и техните поделения. Те могат да представляват пред съда Р/С по тяхно искане – доброволно представителство. Представителната власт произтича от упълномощаването и се опира на закона – не включва ex lege – отказ, признаване на сик, спогодба /необходимо е изрично упълномощаване/. Това право принадлежи на членовете на дадената синдикална организация. Може това представителство да се съчетава с представителството на адвокат /не се изключат взаимно/. Синдикалното представителство е безплатно! Правен режим на сдружаване на РД. Юридически гаранции – чл.49/2/ КРБ, доразвита – КТ 1992г. – чл.5,32,33,39. Правна уредба и в международните универсални актове. Правната уредба на сдружаване на РД е признание от държавата на ролята на РД за икономическото съживяване на страната. Тази уредба е изразена като симетрична на тази на Р/С. субектите на правото на сдружаване са РД – ДР на КТ – параграф 1, т.1. Работодателските организации са сдружения на РД за защита на техните стопански интереси. Не става въпросд само за организации в производтвената сфера. Целта е защита на общия РД интерес /могат да се създават и в нематериалната сфера – бюджетната, навсякъде, където се използва наемен труд. Тъй като са еднакви целите и задачите на сдружение на Р/С и РД, правото на сдружаване на РД има почти идентично съдържание на това на Р/С. Това право обхваща няколко елемента – чл/5/1/ КТ:
Не са достатъчни само волите на учредителите за създаването на организацията, но е необходимо и юридическа персонификация – качество ЮЛ. Юридическата индивидуализация и възможност за участие в гражданския оборот. Редът за възникване на ЮЛ е същият, както при Р/С. представя се в ОСъд, документи, удостоверяващи изразяването на волите на учредителите – устав, протокол от УС, ръководни органи, начин на избирането. Съдът прави проверка само за законосъобразност – израз на равно третиране от законодателят и на Р/С и на РД организации. Необходимо е съответната организация да бьде вписана при ОСъд по чл.489 ГПК – вписването се извършва въз основа на на решение на ОСъд – вписва се – вид и наименование, седалище, предмет на дейност, представляващи я органи/лица – чл.490/2/ ГПК. КТ не предвижда обнародване на решението в ДВ. Конститутивно действие – след вписване в регистъра. След вписването, автоматично и поделенията й придобиват качеството ЮЛ -трябва да е посочено в устава - ex lege – Последицата е от организационната подчиненост на поделенията към централата. Общият интерес на членуващите РД придава професионален характер на тази организация. Тази професионална обусловеност в някои Западно европейски дьржави е получила адекватен начин на идентификация – като разделянето е само по субектен принцип. Правото на сдружаване дава възможност на всеки от заинтересованите лица да създадат свои синдикални/РД организации – което поражда възможност за плурализъм – поставя се въпроса при множество такива организации как ще се поставя общия интерес – представителни синдикални организации. Представителни синдикални организации – Конвенция 98 МОТ. Необходим е един много внимателен подход – защото е възможен монополистичен подход от една организация, но ако са ниски критериите ще бъдат много такива организации и се губи целта им – нашият законодател следва две линии за определяне на представителните организации: законът предвижда възможност за представителност на повече от една организация, с такива критерии и за отсяване на някои организации -критерии в закона за придобиване на качестювото представителност – различни за различните отрасли. Критерии в чл.34: за РД:
Качеството представителност на организацията не следва автоматично, а трябва да се признае от определен държавен орган – МС, става чрез доказване на всички горепосочени критерии. Чл.36/1/ - МС е издал Наредба за установяване наличието на критерии за представителност – чрез синдикално преброяване и удостоверяване става освен чрез длъжностни лица и чрез проверка Дирекцията на Бюро по труда и в ИТ. МС се произнася с решение – индивидуален административен акт. МС тук действа като орган с обвързана компетентност – преценява само за законосъобразност. Срок за произнасяне – три месечен. Ако в 3 месечен срок МС не се произнесе ще е налице мълчалив отказ. Ако се произнесе той може да признава/отказва да признае качеството представителност на съответната организация. Отказът на МС – може да бъде атакуван пред ВАС. Когато отказьт е изричен – следва да бъде мотивиран и съобщен в 7 дневен срок от приемането му. В случай, когато ВАС при разглеждане на жалбата счете, че МС незаконносъборазно е отакзал представителността, то ВАС със своето решение признава представителността. Касационното обжалване – пред 5 членен състава – 14 дневен срок – от постановяване на решенеито; главният прокурор – 6 месеца. С признаването на качеството представителнсот на организацията, такова качество автоматично придобиват и поделенията им – КНСБ, КТП. Придобиването на качеството представителност не е завинаги – новост от 2001г. в КТ – чл.36а – срок 3 години. В този сорк МС по своя инициаатива или по предложение на НСТС може да извърши проверка за критериите. Ако се установи, че липсват критериите МС взема решение, с което отказва представителнсот. И тук може да се атакува по горепосоченият ред пред ВАС. Ако всичко е наред, с решението на МС се дава представителност, която започва да тече в нов 3 годишен период. Чл.35 – Представителни организации на РД. Критериите за представителност са различни с оглед на спецификите на тези организации: Изтегляне 1.35 Mb. Сподели с приятели:
|