И функции на трудовото право

Трудово договорното правоотношение може да се измени, когато страните пожелаят. По своята същност това е договор, с който се изменя съществуващ договор. Страните са свободни да изменят диспозитивните и договорни разпоредби. Промяната може да засяга и необходимото, и факултативното съдържание. Може да се промени задължението от срочно в безсрочно. От безсрочен ТД – в срочен- само по инициатива на Р/С. Чл.118/3/- РД едностранно може да изменя трудовото възнаграждение само нагоре, но може да го намали само по взаимно съгласие. Промяната се прави в писмена форма за действителност. Това може да стане чрез споразумение, но не и чрез молба или заповед. При други правни основания:

- избор- наличието на избирателно тяло води до невъзможност Р/С и РД да променят волята на избирателното тяло. Ако за това, за което са се договорили- могат да го изменят по взаимно съгласие;

- конкурс

- присъда за поправителен труд- характерът на присъдата води до невъзможност да се изменя ТПО.

По изключение законодателят предвижда възможност едностранно да бъде изменяно ТПО, тъй като абсолютна забрана би довела до неблагоприятни последици предвид обективната необходимост от изменяне на ТПО. По правната си природа това е едно потестативно субективно право на някоя от страните. То е изключение и основанията за него са изчерпателно изброени в закона и не могат да се договарят други основания:

- може да се отнася до изменение на характера на работа, мястото на работа и на някои условия, при които се полага труд. Едностранно може да се изменя характерът на работа, т.е. трудовата функция. Това са случаите в двете групи: по причини, които са в РД и по причини, които са в Р/С.

За РД- чл.120- производствена необходимост, престой и необходима причина.

За Р/С- чл.309 и чл.314 и сл.- бременност, кърмене и трудоустрояване.

Това са обществено значими обстоятелства, изчерпателно изброени в чл.120 и представляват обективни факти и обстоятелства, чието настъпване може да бъде установено. Касае се за отклонение от нормалния ход на трудовия процес. Те са в полза на РД, защото защитават неговия интерес, но това не значи, че са в разрез с интересите на Р/С. За РД се поражда потестативно субективно право да измени ТПО, то е несамостоятелно субективно право. Необходимо е обстоятелството да продължава да съществува. Когато промяната вече не е необходима, правото на изменение се погасява. Това право се упражнява извънсъдебно- с писмена заповед на РД. Правната промяна се изразява в освобождаване на Р/С от досегашните му задължения и задължението на Р/С да изпълнява друга работа. Р/С е длъжен да изпълнява заповедта на РД, ако тя е законосъобразна.

Принципи на правния режим на едностранната промяна на трудовата функция:

- принцип на съответствие на изменената трудова функция с специалността и квалификацията на Р/С. Има защитна цел. Граница на промяната е първоначалната трудова функция.

- принцип, че изменението на трудовата функция не трябва да води до намаляване на трудовото възнаграждение.

- принцип, че преместването е за определен срок.

Чл.120- основания:

1. Производствената необходимост е необходимост от работна ръка, която липсва на РД за определена дейност. Без значение е продължителността на нуждата. Без значение е и неотложността на задачата за изпълнение, както и вината на някоя от страните по ТПО или на други Р/С. Ограничения пред РД:

- във времево отношение- не повече от 45 календарни дни в една календарна година.

- в същото или в друго предприятие, но в същото населено място.

- да се съобрази с квалификацията на Р/С и неговото здравословно състояние.

Това е друга работа, а не друго работно място!!!

Другата работа може да е по-ниско квалифицирана, но да е по същата специалност.

Чл.267/3/- за възнаграждението.

Не може да се възлага работа, която изисква по-висока квалификация.

2. Престой- това е липса на средства за производство, но има работна ръка. Това е спиране на работата, поради обективна невъзможност тя да продължи. Фактически състав: спиране на работата- престоят има временен характер; обективна невъзможност работата да продължи; причинна връзка между горепосочените две характеристики.

Не е белег непредвидимостта на спирането, защото то може да бъде предвидимо- при ремонт. Не е белег и вината. Времетраенето не е белег при престоя. Когато престоят не е по вина на Р/С- той получава брутното си трудово възнаграждение. При вина- не получава.

Чл.173/4/- при престой повече от 5 дни на Р/С може да се даде отпуск без съгласието му; при престой повече от 15 дни- може да бъде уволнен.

3. Чл.120/3/- обективна невъзможност за изпълнение на работа. Фактически състав- събития, които са с характер на бедствия. Нанасянето на вреда не е белег на понятието “непреодолими причини”. Също не е белег времетраенето. РД може да премества Р/С толкова пъти, колкото събития са настъпили. РД не е длъжен да се съобрази с квалификацията на Р/С, но трябва да се съобрази със здравословното му състояние.

4. По причини в Р/С- чл.309, чл.314 и сл.

Чл. 309 КТ- за жена, която е бременна или кърмачка и не изпълнява подходяща за състояние си работа. Преценката се прави от медицински органи, които издават предписание и с него едностранно променят работата. Не се съобразява с квалификацията на жената. Възможно е изменението да се отнася до същата работа, но при облекчени условия- намалява се обемът. С издаването на предписанието се създава правна промяна в ТПО между РД и Р/С. Ако няма подходяща работа- РД трябва д изплаща брутното възнаграждение до изпълнение на предписанието. За да се осигури такова преместване- чл.309/4/. Чл.325 т.6 КТ- прекратява се ТД с лицето, което няма такова качество /бременност, кърмене/.

При трудоустрояване- Р/С да е в невъзможност да изпълнява задълженията си поради заболяване- общо или професионално, поради трудова злополука Р/С трябва да може да изпълнява друга работа, по-малка по обем /чрез медицинска експертиза/. Здравните органи издават предписания за трудоустрояване, което е задължително и за Р/С и РД. Чл.217- при неизпълнение на предписанието от РД. Чл.315/1/- да определя места /четири процента от общия брой работни места в предприятието/ за трудоустроени. РД е длъжен да изпълни предписанието в 7 дневен срок от неговото получаване.
Изменение на мястото на работа

Допустимо е в 2 групи случаи:

1.При изменение на характера на работата, при производствена необходимост и при престой;

2.В случаите на командировка – чл.121 КТ; Наредба за командировките в страната и Наредба за служебните командировки и специализации в страната и чужбина.

Признакът “извън мястото на работа” е съществен за понятието командировка.

Чл.121 – Основания за командировка – когато нуждите на предприятието налагат това. Работата е в същия обем. Изменението става чрез заповед на РД, посочва се командированото лице, мястото и продължителността, длъжностното лице, което го командирова. Максималната продължителност е до 30 календарни дни без прекъсване. За по-дълъг срок със съгласието на командированото лице.

Разходите – пътни, дневни и квартирни са уредени в двете наредби: в страната – 12лв. дневно или ½ от посочената сума, когато командированият може да се завръща да спи у дома си.

В чужбина – чрез заповед на министъра на финансите.

Елементи:

- мярка за определяне дължимия на РД от Р/С: показва времевата разтегнатост и държавната намеса чрез:

-- фиксирано определяне времетраенето на РВ с нормативен акт: чл.305/3/ /намалено РВ за непълнолетни- 35 часа, седем дневно/; максимална продължителност- чл.136 /до осем часа дневно, до 40 часа седмично/; законодателят предоставя определянето на продължителността на страните, без да се нарушават материалните разпоредби на закона.

- начин на измерване- физически единици за времето- ден, седмица, месец, година.

В ТП:

- елемент от ТПО;

- институт на ТП.

1. Мярка на труд- чрез измерването му с единици от астрономическото календарно време, на които ТП придава специфично значение; астрономически час е равен на календарен час, но за другите единици това не е характерно.

Работен ден: продължителност на деня в денонощие. Работна седмица= на 5 работни дни.

Чрез ТП включено в нормативен акт и се включва в съдържанието на ТПО. Отдаването на РВ се закрепва така в ТПО.

2. Задължения на Р/С- юридическо по същността си, включва различни действия /за спазване продължителността, начало, прекъсване, край на РВ/. Като субективно задължение то е лично /продиктувано от личния характер на задълженията според предмета на ТПО/. Интегрална част от възникването на дисциплинарната отговорност при неспазването му- чл. 126.

РВ като мярка на труд може да бъде:

• 
  съотношение с установена в закона или споразумението сключено между Р/С и РД: редовно и извънредно. Правно значим белег е съвпадане на РВ с установеното.
  

- извънредно: в повече от дължимото.

• 
  според установеното в нормативен акт и изработено:
  

-- нормално: обща мярка установена в законодателството за всички Р/С за работа при нормални условия на труд, без оглед категориите лица за цялата страна. За които не е установено друго- чл.136- до осем часа, до 40 часа- седмично /в максимален размер е определено/- може и да е по-малко.

-- намалено: РВ с по-малка продължителност от нормалното. Установява се от закон, от МС. Законът:

чл.305- за ненавършили пълнолетие- 7/35 часа.

Чл.140- за работа през нощта- от 22 до 6 часа/ от 20 до 6 часа за непълнолетни- до 7/35 часа.

От здравните органи: бременност или кърмачка изпълняваща неподходяща за състоянието й работа /облекчени условия включително и РВ/.

От МС:

Чл.137- за Р/С във вредни условия по наредба за намаленото работно време- 1993г. /изм. 1995г./.

Законодателят е уредил границите и тук- до 10 часа, а ако се касае за намалено РВ- само + още един час, и то максимум за 60 работни дни в една календарна година, но не наведнъж. Еднократно- максимум за 20 работни дни последователно.

За удължаването на РВ РД трябва да води специална книга. РД е длъжен да компенсира увеличението с намаление на работния ден в следващите 4 месеца. Иначе- чл.136а/4/- Р/С може сам да извърши компенсирането при уведомяване на РД две седмици предварително. Преди компенсирането може да настъпи прекратяване на ТПО- тогава увеличението се заплаща като извънреден труд. За определени категории лица съществуват законови забрани за увеличаване на РВ:

- абсолютни забрани- непълнолетни, бременни, майки с деца до 3 години;

- относителни забрани /със съгласие/- майки с деца от 3 до 6 години и грижещи се за деца инвалиди, трудоустроени Р/С, продължаващи образованието си без прекъсване на производството- задочно обучение;

- непълно РВ: част от нормалното/намаленото РВ. Отличава се от пълното по установяването му: взаимно съгласие на страните/ едностранно от работодателя.

Чл.138/1/: по взаимно съгласие. Няма нормативни ограничения. За един ден трудов стаж= на ден, в който се работи минимално ½ от законоустановеното нормално/намалено РВ!

От 2001г: едностранно от РД. За препятстване уволнение на Р/С при намаляване обема на работата.

Чл.138/2//3/: изисквания за непълното работно време:

1. РД да получи съгласие на Р/С представители, които Общото събрание на Р/С определя по чл.7.

2. Периодът от време с непълно РВ- максимум 3 месеца в една календарна година.

3. Продължителност на РВ- минимално ½ от законно установеното РВ- закрила при получаване на трудов стаж и запазване на ТПО. Трудовото възнаграждение е пропорционално на изработения труд.

• 
  Според частта от денонощието, в която се полага труд:
  

- нощно /от 22 до 6 часа; от 20 до 6 часа за непълнолетни/: биологичния часовник изисква почивка през това време на денонощието и за преодоляване това състояние са нужни повече усилия.

Условия за изпълнение:

1. по-малка продължителност за всички –до 7/35 часа.

2. за определени категории лица е забранен: чл.140/4/ КТ.

- абсолютна забрана: непълнолетни, бременни, майки с деца до 3 години + бащата, ако родителските права са му предоставени или майката е починала. По тълкувателен път. Внимание! Разпростиране действието и спрямо другия родител изрично. Това е характерно за ТК. Но чл.140/4/ в такъв случай би могла да се тълкува дискриминационно.

- относителна забрана: майки с деца 3-6 години, трудоустроени, задочно учащи работещи.

3. заплаща се с увеличение в размер: Наредба за допълнителните и други трудови възнаграждения; по реда на индивидуалното/колективното трудово договаряне.

• 
  Според начина на установяване на РВ:
  

- променливо;

-ненормиран работен ден.

Фиксирано: определено “от ... до” от РД в Правилник за вътрешния трудов ред, включително и периодите за прекъсване /за хранене/.

Плаващо: няма фиксирани граници- чл.149/2/. Свободно се определя от Р/С. Наредба за работното време, почивките и отпуските- фиксираното време е минимум 4 часа, а в остатъка Р/С може сам да определи РВ.

За някои категории Р/С може да се установи:

Ненормиран работен ден: след изтичане редовното РВ, ако са длъжни да продължат работа, не могат да я прекъснат.

От РД едностранно след консултации с представителите на работниците- чл.7 КТ: секретари, шофьори.

Работата ще загуби смисъл, ако не се довърши. РВ в повече се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, но минимум 5 дни. При продължаване в почивни/неработни дни- компенсиране като при извънреден труд.

• 
  Според компактността:
  

При непрекъснатите производства /клиентство/- почивката е невъзможно и тя се включва в РВ без преустановяване на трудовата функция

- непрекъснато- При непрекъснатите производства /клиентство/- почивката е невъзможна и тя се включва в РВ без преустановяване на трудовата функция ;

- разпокъсано- РВ се преустановява за различни периоди от време, тъй като естеството на работата го изисква.

• 
  Според предназначението:
  

- на разположение /пасивно/- не работи, но е в готовност- чл.139/5/. При неосъществена трудова функция Р/С има трудово възнаграждение по наредбата, като процент от минималната работна заплата. При осъществяване на трудова функция- ще работи повече от нормалната продължителност /трудовото възнаграждение- като при извънреден труд/: спешна помощ, аварийно- възстановителни работи.

Близка правна фигура е “дежурството”- чл.139/5/ НРВПО: но Р/С е на работното си място и трябва да осъществява дейност непрекъснато- дежурен лекар.

• 
  Според начина на изчисляване:
  

- сумирано РВ: за определен период от време /максимум 4 месеца/. РД установява, че Р/С могат да работят и в повече от нормалното РВ, но общото РВ не може да надхвърля часовете, нормативно установени за нормалното РВ за месец. Не трябва да се нарушава, обаче, междудневната и междуседмична почивка /12 часа на ден/.

- за извънредна работа във връзка с отбраната на страната;

- за предотвратяване борба с природни обществени бедствия и отстраняване на последиците в тях: при настъпило събитие и когато се очаква настъпването му. Само за непосредствени последици, а не за възстановяване

- за извършване неотложни работи за обществени нужни- водо и ел.снабдяване и други и медицински дейности. Трябва възстановяването да е неотложно /авария, а не планов ремонт/. Медицинска помощ- и за единичен случай, и за епидемия.

- за извършване на възстановителни работи в помещения- аварийни, отнася се само до работата.

- довършване започната работа, ако прекъсването й може да доведе до опасност за лица или съоражения.

- за извършване на усилена сезонна работа- особености на почвено-климатичните условия; усилена: не може да се извърши с наличната работна ръка в рамките на редовното работно време.

Особен режим на полагането му:

1. чл.146- за една календарна година- максимум 150 часа.

2. за един календарен месец- 30 часа- дневен труд/ 20часа- нощен труд.

3. за една календарна седмица- 6 часа- дневен труд/ 3часа- нощен труд.

4. през два последователни работни дни- 3 часа дневен/ 2 часа нощен труд.

За отбраната, комуналните дейности, обществените бедствия- не се отнася чл.146/3/.

Забрана за полагането му: чл.147.

Извънредният труд се заплаща с увеличение- чл.262- уговорено- 50 % през работни дни, 75% през почивните дни, 100 % през официални празници- това е минимум.

При неспазване условията, Р/С може да откаже да извърши извънредния труд- чл.148. А и заповедта, ще е незаконна, а никой не е задължен да спази такъв акт.

Установено е през 1992г. Отказът следва да е писмен и регистриран- чл.17 от Наредбата. Правомерността на отказа се презюмира с оборима презумпция. Оборване- чл.18 от Наредбата. Установителен иск или инцидентно е правното средство. Извършеният, но в нарушенията на закона извънреден труд също се заплаща- чл.150 КТ. Контрол- ИТ. Чл. 149- специална книга на работодателя за отчитане на извънредния труд- ИТ я проверява всеки 6 месеца.

ІІ. Почивки /П/- антипод на РВ. Субективно право на Р/С от категорията на потестативните права. Упражняването им става с конклудентни действия на Р/С.

Преустановяване на работата е характерно и при:

- отпуски: времето, през което Р/С временно е освободен от изпълнението на трудовите си задължения. Необходимо е разрешение. Включва периоди, когато Р/С би трябвало да работи и когато е в почивка.

- престой: спиране работа поради обективна невъзможност за продължаването й, а при почивка- за възстановяване силите на Р/С.

- стачка: за удовлетворяване исканията на Р/С по правото на въздействие върху РД за защита трудовите права. Извършва се през работното време.

Правна уредба на П: Раздел З,глава 7, чл.151-154.

Видове:

• 
  Според календарния период:
  

• 
  в течение на работния ден- чл.151- Преустановяване работа през работния ден за почивка /сред които е почивката за хранене; физиологични почивки- за възтановяване концентрацията на Р/С. Почивката за хранене /която също е физиологична почивка/, физиологична почивка са част от РВ/. При непрекъсвами производства: времето за хранен през РВ – чл.151/3/;
  
• 
  междудневна почивка- чл.152- минимум 12 часа, независимо от извънредния труд/ втори трудов договор...;
  
• 
  междуседмична почивка- чл.153- минимум ч8 часа- два последователни дни /единия неделя- по правило, но може и да са различни при работа на смяна/. Отклонения: чл.153/2/ при сумирано РВ до 24 часа минимум /при непрекъсваеми производства.
  

• 
  Според социалното предназначение:
  

- за честване празнични дни- чл.154- изчерпателно изброени.

-- с фиксирани дати- 01.01.; 03.03.; 24/25/25.12.и др.

-- според църковния календар: Великден- два дни.

Чл.154/2/ МС еднократно да определи други и да размества почивните дни.

ІІІ. Отпуски /О/: гл.8

Отпуск – време, в което Р/С е временно освободен от изпълнение на трудови задължения, без да се прекратява ТПО.

Характеристики за правния режим: броят се в единици РВ, защото са освободени от задължения за престиране на труд в РВ. Работни дни и часове. Ползването на О е подчинено на разрешителен режим / не винаги от РД, може от здравен орган, от закона/

Видове О:

• 
  Платени и неплатени : заплащани от РД или от други органи /фондове обществено осигуряване и др./ Един О може да е платен или неплатен.
  
• 
  Платен и целеви. Платен – за изразходваната работна сила. Целеви – за удовлетворяване на обществени и лични потребности.
  

1.Платен годишен О : субективно право на Р/С, предоставено на всички Р/С. Обща предпоставка е 8 месечен трудов стаж /общ, а не придобития при съответната работа/:

- основен – предоставя се, освен на тези, които имат право на удължен. Уреден в чл.155/2/. Размер от 20 работни дни. /Дори при съгласие на Р/С не може да бъде по-малко/

- удължен – предоставя се на някои Р/С. Продължителност – по-голяма в сравнение с основния. Право имат: непълнолетни; трудоустроени със загуба на поне 50% работоспособност. Размер – минимум 26 работни дни; По НРВПО /чл.155/3/ КТ/ : чл.24-31: състав от гражданското въздухоплаване, учители, преподаватели във ВУ, участници в симфонични оркестри. Размер – от 35 до 48 работни дни;

- допълнителен – възниква при две групи основания – чл. 156 КТ:

-- работа при вредни за здравето и специфични условия;

-- при ненормирано РВ;

Минимум 5 работни дни. Право имат лицата, които прекарват в тази среда минимум ½ от РВ – НРВПО

Чл.172/1/ - наведнъж/на части. Трябва да се подаде молба до РД. Минимум ½ трябва да се използва в годината, в която е възникнало правото на О, което е субективно. Необходимо е разрешение от РД – заповед /чл.173/1//. Определя се времетраенето на О и темпоралните граници на използването. Със заповедта Р/С се освобождава от изпълнение на задълженията по ТПО и за времето на О има право на ТВ /по правилата на чл.177/: брутно ТВ за месеца, преди ползване на О, за който има минимум 10 изработени дни.

НРВПО – до 31.07 РД може да изготви план за използване на О – спазването му ще бъде разрешено от него.
Даване без поискване : чл.173/4/:

• 
  престой минимум 5 работни дни;
  
• 
  ваканционно ползване от всички Р/С;
  
• 
  предходната година Р/С е бил поканен да използва О, но е отказал и не е бил ползване за годината, в която е възникнало правото му на О;
  

На Р/С не може да се прекъсва ползването на О, освен когато през времето на ползването му бъде разрешен друг (не)платен О. Остатъкът се използва по споразумение с РД. Прекъсване по взаимно съгласие е възможно.

Наред с платения Р/С може да ползва и неплатен О – чл.160 – с разрешение на РД. Правна възможност е, а не субективно право (РД може да му разреши независимо от времетраенето на ТПО и трудовия стаж).Не зависи от ползването на платения О. Времетраенето – по споразумение на Р/С с РД. До 30 работни дни в 1 календарна година се зачита за трудов стаж. Повече – ако изрично е предвидено в закон или акт на МС.
Целеви О :чл.157-171а КТ. Разнообразна група според предназначението им. Съществуват няколко техни общи характеристични белези:

• 
  не предпоставят наличието на трудов стаж;
  
• 
  използват се при наличие на установено основание;
  
• 
  използват се независимо от РД (от закона; разрешава се от органи/лица извън страните по ТПО);
  
• 
  различно е заплащането им в сравнение с платения годишен О;
  
• 
  поначало се зачитат за трудов стаж, независимо от размера им (от закона; специално за неплатените);
  

1.за изпълнение на граждански и обществени задължения – чл.158 : брак – 2 работни дни; кръводаряване; смърт – 2 работни дни; призоваване в съд и др. Част от О се заплаща от РД (както платения, например 1 час/ден при отправено прекратяване на ТПО); за брак следва да се уговори между страните (ако не – неплатен); за призоваване (от бюджета на съдебната власт);

2. през време на учебно-мобилизационно мероприятие: разрешение от военните органи за лица от резерва (запасняците). Размер- зависи от времето на сбора (до 15 дни: продължителност + дни за отиване и връщане; над 15 дни:продължителност + два дни преди отиване и след връщане. О е платен. Ползва се и при повикване от съответните власти.

3. за синдикални дейци : нещатни дейци при ръководства и предприятие. Без значение дали имат представителна власт. За предприятия – представители – минимум 25 часа на година. О е платен. Заплаща се по реда на платения годишен О. Ползване: без разрешение на РД, но трябва да го уведоми/ може устно. Синдикалните лидери трябва да опишат в специална книга ползването му. Не може да се отлага – погасява се при неизползване през календарната година и не се обезщетява при неизползване или прекратяване на ТД.

4. служебни и творчески – чл. 161 – В КТД или по взаимно съгласие. Служат за изпълнение на задължения по служба, обучение или преквалификация. Уредбата е бланкетна. (Не)платен може да е. Размер – установен в КТД или в споразумението. Не може да се отлага и компенсира при прекратяване на ТПО.

4. по общественото осигуряване:

- по временна нетрудоспособност;

- по майчинство – чл. 163,164,165;

- при смърт –чл.167;

Ползва се при:

- временна нетрудоспособност : по заболяване, трудова злополука, санитарно-курортно лечение, карантина и др. Р/С не е в състояние да изпълнява трудовите си задължения поради здравното си състояние. Може и при работоспособност, но нуждата от него за неговите близки е толкова голяма, че се приравнява с нетрудоспособност. Разрешение от здравните власти. Също с болничен лист. От лекар – до 10 дни непрекъснато, от ЛКК до 10 дни непрекъснато, подновено с 6 месеца, от ТЕЛК – допълнително. Плаша се от фондовете за обществено осигуряване.

Общото заболяване, майчинството, трудовата злополука и проф. болести се заплащат от фондове : като % от среднодневното брутно ТВ за последните 6 месеца.

- майчинство : бременност + раждане + отглеждане на малко дете. Уредба чл.163/1/: 135 дни за всяко дете, от които 45 преди раждането. При неточно предвиждане – ползва се след раждането. Временна неработоспособност 45 дни + раждане + 42 дни (ако настъпи даване за осиновяване или смърт на детето – връщане на работа). Иначе до 135 дни. После по обща болест.

Право имат и осиновителките, но без 45 дни преди. 90 дни, но от раждането на детето.

Платен: Фонд общо заболяване и майчинство /90% от среднодневното брутно възнаграждение за последните 6 месеца. Стаж не се изисква.

За дете до 2 години – ЗБДОО – 110 лв. месечно. От майката /осиновителката/, бащата, 1 от родителите на майката/бащата, когато работят по ТПО.

След това – неплатен О до 3 години.Признава се за трудов стаж.

- чл. 167 – при заболяване/смърт на майка на дете под 3 години - от бащата, родителите на майката/бащата.

Чл. 166 – за кърмене и хранене на малко дете, ако са се върнали на работа 1 час/ 2 пъти дневно или 2 часа/1 път дневно. Намалено работно време – ½; до 8 месец – ex legi, после от здравните органи. 3 часа дневно за близнаци/недоносени.

Вкл. се и изкуствено хранените (осиновяване, жена гледаща заварено дете).

О е платен. При 2 и повече живи деца до 18 годишна възраст – 2 дни на всяка календарна година. Субективно право е, ако е уговорен. Може да се отлага и използва до навършване на 18 години от някое от децата.

6. О за обучение – платен/неплатен:

- за кандидатстване – 6 дни; ВУЗ – 12 работни дни. При съгласие на РД за кандидатстване. Но в КРБ има право на образование : ½ при несъгласие на РД. Признава се за трудов стаж. Неприет – следващата година – само неплатен.

- задочна форма: за подготовка и явяване на изпит. При съгласие:

-- платен : 25 работни дни за всяка година, независимо от другата О/изцяло или не - да не се повтаря годината/;

-- неплатен: 20 работни дни наред с платения годишен О;

-- платен : 30 работни дни за зрелостен, държавен изпит, дипломна работа;

--неплатен до 30 работни дни за зрелостен, държавен изпит, дипломна работа – средно образование; до 4 месеца – ВУЗ;

При несъгласие на РД:

• 
  за изпит – неплатен 15 дни;
  
• 
  за държавен изпит – неплатен – 2 месеца;