И медицинският одит с нов шеф

Разговор с Илко Семерджиев, служебен министър на здравеопазването

Изтегляне 0.49 Mb. страница 15/19 Дата 19.07.2018 Размер 0.49 Mb. #75974

Навигация на страницата:

• Д-р Илко Семерджиев
• Водещ
• Д-р Станимир Хасърджиев, председател на Националната пациентска организация
• Елисавета Котова, председател на Асоциация на децата и младите хора с диабет
• Д-р Станимир Хасърджиев
• Елисавета Котова
• Д-р Илко Семерджиев: Да. Водещ

Разговор с Илко Семерджиев, служебен министър на здравеопазването БНТ, Денят започва Водещ: Нов рамков договор в здравеопазването вече има. Той беше подписан вчера между представители от ръководството на Българския лекарски съюз и Националната здравноосигурителна каса. Договорът беше преподписан от министъра на здравеопазването Илко Семерджиев и ще влезе в сила от 1 април тази година. На този фон в Пирогов напрежението расте, след решението на шефа на детската травматология д-р Атанас Кацаров и още шестима негови колеги да напуснат. Търсят се медицински кадри за училищата. Добро утро на д-р Илко Семерджиев, служебен министър на здравеопазването. Добре дошъл. Честита Баба Марта. Това е малко празник на здравето, както се казва, защото нали поверието казва, че мартеницата, като си я вържем на цъфнало плодно дърво или като си я сложим под камък, когато видим щъркел, ни носи здраве през годината. Д-р Илко Семерджиев: Да, така е, бъдете здрави. Честита Баба Марта. Водещ: Докторе, здравето е част от националния характер на българина. И странно се получава, хем искаме да сме здрави, хем сме малко безотговорни към здравето си. Аз това трудно си го обяснявам. Но на вас ви се стовари доста тежък, макар и служебен мандат. Постигнахте обаче една цел – да има договор. Д-р Илко Семерджиев: Да, това беше най-голямата цел за този мандат. Слава богу, вчера беше решена успешно. Водещ: И какво ново за здравеопазването с този рамков договор? Д-р Илко Семерджиев: Новото е, че се справихме по възможно най-добрия начин, заедно с НЗОК и БЛС, с твърдото бюджетиране и лимитиране на медицинските услуги, което ще се почувства още след 1 април със сключването на новите индивидуални договори между касата и лечебните заведения. Какво означава това? Премахнахме месечните лимити, които бяха доста рестриктивни, благодарение на тях се получаваше централизирана листа на чакащите. И преминахме от твърдо месечно бюджетиране към прогнозни тримесечни бюджети с буфер в размер на 3%. Постигнахме споразумение, че месечният бюджет за болниците, примерно, ще бъде 133 милиона, малко над 133 милиона, но при тримесечни натрупвания, ако има преразход в размер на 3%, се включва механизъм за саморегулация. Което означава, че онези пътеки, които са надхвърлили бюджета си, лимита си в тримесечен план, включително с тези 3 буферни процента, започват плавно да намаляват цените си, без да се променят обемите. Което означава, че ще имаме и регулация на административното ценообразуване на клиничните пътеки, което е много важен процес. Ще постигнем баланси – тези, които са недофинансиране, ще имат възможността да продължават да работят по начина, по който са работили, без да им се намалява цената, а тези, които са направили проблем в бюджета, бавно, но балансирано, ще слизат обратно към нормалните си стойности. Водещ: Как ще се отрази обаче това на финансовото състояние на болниците? Защото ще бъде абсолютно наивно, ако хвърляме вината само върху ръководствата за трупането на дългове, без да гледаме, че това трупане на дългове до голяма степен е логично заради недофинансирането на системата като цяло. Д-р Илко Семерджиев: Ще говоря с числа, за да илюстрирам как ще се отрази. Всъщност по отношение на бюджета за болнична помощ, за 2016 г. по закон са били гласувани 1 млрд. и 340 млн. Тази година, с този национален рамков договор, постигаме споразумение да не падаме под разходите, които са се случили по касово изпълнение на бюджета на НЗОК и запазваме бюджет в размер на 1 млрд. 613 млн. Това означава 270 млн. повече. Тоест финансирането се подобрява. И от гледна точка на това подобрено финансиране ще се почувстват действително... и този другият механизъм за лимитите ще се почувстват действително и подобрение в лечебната помощ на пациентите. Това е основният и търсеният ефект. На всичкото отгоре ще спазим и закона за бюджета. Може би тази година ще бъда първата, в която няма да има преразходи и прехвърляне на плащания за следващата година, защото вие знаете, през януари националната каса беше принудена да плати 52 млн. – отложени плащания от миналата година. Предстои – и между другото това го направихме през месеците от април до декември – да се изплатят и онези 19,8 млн., които наричаха надлимитни, но които така или иначе бяха преразход. Водещ: Как ще се отрази обаче това на пациента, на всяко едно здравноосигурено лице, което опре до личния си лекар, или до болнично заведение, или до специалист, каквото и да е? Д-р Илко Семерджиев: Много хубав въпрос. Това, което досега се практикуваше – пациентът да търси болница с неизчерпан лимит и със свободни легла и ако не намери, отива в централизирана листа на чакащите, която към момента е повече от 3500 човека в националната каса, вече няма да съществува като феномен. Водещ: Ако няма свободни легла, къде ще ме настанят, в коридора ли? Д-р Илко Семерджиев: Не. Феноменът от миналата година беше следният -може да има свободни легла в болницата, физически легла свободни, но не могат да ви настанят поради липса на бюджет, тоест поради едномесечен твърд лимит. Тоест, ако сте си изчерпал лимита на 20-то число, леглата ви може да са празни, но вие не можете да приемете болен и те отиват в централизирана листа на чакащите. Сега това няма да го има повече. Разберете, тримесечен прогнозен бюджет с буферен механизъм от 3%, това е върху 400 млн., означава, че на практика ние няма да имаме лимитиране в болничната помощ. Или ако има, то ще е съвсем малко. Преодолели сме един огромен и тежък механизъм, който съществуваше от административното решение миналата година. Водещ: Има ли някаква промяна в клиничните пътеки – например махане на едни клинични пътеки, създаване на други? Д-р Илко Семерджиев: Не, няма такава промяна. Те са си същите, каквито са били и миналата година. Разбира се, ще има промяна текущо в тази година, по отношение на техните обеми и цени, точно пак заради този буферен механизъм. Клинични пътеки, които са прекалено оборотни и смятани, може би, за печеливши, в крайна сметка обаче няма да могат да изтърбушат бюджета на касата, защото на три месеца ще се включва този механизъм за саморегулация. Това ще регулира и техните цени. Водещ: Аз ви предлагам да видим един поглед върху клиничните пътеки. Погледът е на Мария Чернева, която аз обичам да цитирам – не за друго, а защото тя е журналист, който вече повече от четвърт век следи здравеопазването в дълбочина. Има хиляди пациенти, които ненужно лежат в болници. И касата излишно плаща престоя им в болниците. Пациентските организации тази година настояваха да отпаднат много клинични пътеки за проследяване на хронични заболявания, по които често се правят процедури, които отнемат няколко часа.и въпреки че сигналите са от години, от касата пък не смятат, че оптимизирането на харчовете е техен проблем. Репортер: Хепатит Б е хронично заболяване, но за да получават редовно лекарствата си, пациентите през няколко месеца трябва да влизат в болница и да лежат 3 дни. Д-р Станимир Хасърджиев, председател на Националната пациентска организация: На хартия общо взето. Защото нищо не им се прави тези три дни. Единственото, което им се прави - взима им се кръв и им се правят изследвания. Репортер: И най-често пациентите се прибират в къщи, водят се хоспитализирани, но не пропускат да платят такса болничен престой накрая. Подобни фиктивни хоспитализации са нормална практика при почти всички с хепатит, стотиците с ревматоиден артрит и хронични левкимии, хилядите с диабет. Елисавета Котова, председател на Асоциация на децата и младите хора с диабет: Ние смятаме, че не е редно, когато за едно изследване, както казах преди малко може да бъде направено извън болница, да се налага да влизаш 2, 3 или 4 дни, за да се изхарчат едни ненужни пари. Репортер: Но най-тягостно е с пациентите от провинцията, които се разкарват два пъти до големия град. Търпението на един такъв болен с хепатит В попривършило и написал поредното писмо до министерството, а оттам го препратили в касата - не може ли взимането на кръв за изследване на вирусния товар и чернодробните ензими да минат като амбулаторна процедура. Отговорът на касата - процедурите се разработват от министерството в наредба. И в случай, че националният консултант по гастроентерология приеме вашето предложение, касата ще го даде на министъра. Освен омагьосания кръг, който очертава този отговор, именно националните консултанти от години предлагат подобна промяна. Явно без резултат. Д-р Станимир Хасърджиев: Имаше опити и те са всяка година тези опити. И лекари, и пациентски организации внасят предложение това нещо да се случи. Обикновено нещата се запъват на ниво колко трябва да се плати за въпросната процедура." Репортер: От касата не смятат, че оптимизирането на харчовете е тяхна работа и отказаха коментар. Не обясниха защо не са направили предложения за промяна в министерската наредба. И да освободят немалък финансов ресурс за по съществени придобивки - като повече тест ленти за контрол на диабета, например Елисавета Котова: Когато настъпят усложненията, държавата откъде ще вземе пари да прави трансплантации, да прави ампутации и тем подобни? Водещ: Кухите пътеки, поне вие, разчитам на това, че сте стоматолог и не сте изкушен, както се казва, защото винаги балансът на интереси е... Кухите пътеки е факт. Как трябва да се изчистят те? И не е ли време в този договорен процес да влязат и пациентите, за да може да се търси и това изчистване? Защото, г-н Семерджиев, капка по капка – язовир, левче по левче – вир, така или иначе, оттук-оттам по малко като се оптимизира, изведнъж ще се получи една нелоша сума пари за други разходи. Д-р Илко Семерджиев: Първо да ви кажа, че аз не съм изкушен не само днес, а от 2001 г., когато напуснат управленски позиции в Министерството на здравеопазването. До момента аз нито съм в договор с НЗОК, нито съм взел една стотинка оттам. Аз спазвам хигиена на поведението си... Водещ: Това ви казвам, че в случая вие сте неизкушените. Тъй като нали винаги трябва да се балансира между интересите. И когато, така да се каже, арбитърът не е в тези интереси, нещата са някак по... Д-р Илко Семерджиев: Могъл съм да бъда директор на болница, но не съм пожелал да направя това, напротив. Но по казуса – има вече решение на този проблем и това ще се почувства веднага в здравната система, още със сключването на договорите между лечебните заведения и НЗОК за 2017 г., това предстои сега да се случва. Възможно е вече тази дехоспитализация да стане още на първия ден, като, разбира се, това ще повлече и финансови последици за лечебното заведение. Ще бъде платена 60% от сумата, така че действително ненужният престой ще бъде ограничен. Тези възможности са факт и те ще почнат да бъдат прилагани, най-вече по желание на пациента. Водещ: Тоест първата стъпка е направена, да видим кога въобще тези пътеки ще отпаднат като такива. Д-р Илко Семерджиев: Няма нужда да отпадат. Те се преобразуват в амбулаторни процедури. Така че дейността ще се извършва, но човекът няма да лежи в болница заради тях. Водещ: Успяхте ли – предният път като бяхте тук, имахте една амбиция, чрез рамковия договор да вкарате повече услуги, особено за възрастните хора, в областта на стоматологията...например така наречените „ченета”? Д-р Илко Семерджиев: Аз мисля, че успяхме. Все още не сме подписали този анекс с Българския зъболекарски съюз, но в разговорите предварителните, които се водят имаме приемаме на идеята, имаме разработване на механизми как тя да се реализира конкретно, така че вероятно до месец ще имаме и това постижение. Водещ: Тоест, да се очакват и малко повече стоматологични услуги... Д-р Илко Семерджиев: Точно така. Водещ: ...за кои? Д-р Илко Семерджиев: За възрастните хора, вероятно това ще се въведе поетапно, според различните възрасти и предполагам, че още от 1 април нататък ще имаме тази възможност за хората над 75 години, след това поетапно ще се въвежда за хората на възраст между 70-75, а след това за тези между 65-70. Започваме с най-нуждаещите се и ще ги въведем за всички хора, които са на пенсионна възраст. Водещ: Какво е новото в договора за доболничната помощ, предимно за личните лекари, защото те са другата сериозна част от здравеопазването, до която всеки един от нас опира. За грип, за настинка за каквото и да е, тичаме при личния лекар? Д-р Илко Семерджиев: Много важен въпрос, който опира и в структурата на бюджета на НЗОК. За първи път тази година успяхме да направим структурни промени, които са положителни. Давам пример: По закона за бюджета на НЗОК за 2016 година общопрактикуващите лекари са имали 180 милиона, за 2017 година са 200, тоест имаме 20 милиона в повече. По закон за бюджета на НЗОК за 2016 година в специализираната извънболнична помощ има 201 милиона, тази година ще бъдат 219. Тоест, имаме значителен превес на средства за медицинско обслужване в извънболничната помощ. Това означава, че първо пациентът ще получи повече услуги, второ, извънболничната помощ действайки по-ефективно с повече средства ще може да бъде малко и нещо като бариера към болничната помощ. Ако се решават проблемите в амбулаторния сектор те на практика не отиват в болничния и така се спестяват средства. Имаме значителен напредък и в сферата на извънболничната помощ. Колкото до това, че се появиха напрежения, и аз съм длъжен да го споделя, по отношение на така наречените постигане на таргетни стойности за общопрактикуващите лекари по отношение на нива на хемоглобин, на други клинично лабораторни показатели, искам да кажа, че те остават като измерители на качеството, но не и като основание за налагане на санкции. Действително трябва да кажем, общопрактикуващите лекари бяха прави, макар че тези предложения произтекоха от техните среди, но те бяха прави, че не могат да бъдат наказвани за това, че конкретни клинично диагностични показатели, клинично лабораторни показатели стоят в граници, които не зависят само от тях а зависят и от пациента и от неговото здравословно поведение. Водещ: Сам казахте напрежение. Напрежение в личните лекари, но очевидно... Д-р Илко Семерджиев: Преодоляна е тази бариера вече. Водещ: Но едно друго напрежение последните дни се появи, особено от неделя насам – в „Пирогов”. Д-р Илко Семерджиев: Да. Водещ: Как трябва да се реши проблемът там? Без съмнение, доктор Кацаров е най-добрият детски травматолог...? Д-р Илко Семерджиев: Ако ми позволите, ще дам една моя вече персонална оценка на ситуацията, тъй като тя се разви, няколко дни вече се развива и аз можах да проследя какво точно се случва. На първо място, нека да кажа, че професор Балтов също е изключително добър специалист, той е и председател на Българската асоциация по ортопедия и травматология. Той има предистории и квалификации, които са безспорни, но, забележете, той получи своя мандат в понеделник и веднага му се стовари емоционална реакция, която той не заслужаваше. Нещата, които се случват в момента, като ремонти в „Пирогов” са планирани отдавна, те не са от вчера и надали може да бъде обвиняван точно професор Балтов, че е направил нещо кой знае какво. Но всъщност, аз поддържам постоянна комуникация с него заради напрежението, което се появи, помолил съм го да бъде максимално бърз, възможно бърз в тези ремонти и най-вече да поддържа диалог с доктор Кацаров. Аз не искам лекари да се противопоставят на лекари и то за ремонти, това е нелепо. Лекарите са длъжни да работят за своите пациенти, а не за своите интереси. Удовлетворен съм, че видях от професор Балтов покана към доктор Кацаров, включително предложение той да направи предложение как да се направи този ремонт, така че да няма съмнения в нередности, да няма излишни емоции, защото това, което видяхме бяха повече емоции, отколкото разум. Водещ: Понеже вие сте принципал на „Пирогов”, ако видите, че това нещо продължава, ще се наемете ли и лично вие да влезете в тези разговори? Аз... вчера на вашето място беше професор Балтов и понеже е много лошо, когато двама големи български лекари в една болница се карат по този начин, същото го помолих и професор Балтов, и през екрана доктор Кацаров да седнат двамата и с лекарската си мъдрост да разговарят. Д-р Илко Семерджиев: Професор Балтов вече покани доктор Кацаров, но вие ме питате дали аз ще вляза и отговорът ми е – не. Всеки проблем трябва да се решава там, където е възникнал. Всеки трябва да си носи кръста и да си върши работата. Този проблем ще бъде решен, това е категорично и сигурно, но аз нека да кажа още нещо, което е хубаво да се знае. Когато този ръководен екип на „Пирогов” пое управлението на болницата „Пирогов” нямаше дългове, сега, когато този управленски екип сдаде поста, „Пирогов” е с 25 милиона дългове, 14 милиона, от които са просрочени и неразплатени. Тоест, нека да не стоварваме вината върху този, който от вчера е поел поста и има задачата да санира. Водещ: Така е от една страна, но от друга страна, нека пак си признаем, че дълговете на „Пирогов” са хроничен проблем, който не зависи от мениджмънта на болницата. Д-р Илко Семерджиев: Напротив, аз това се опитах да кажа. Предишното ръководство на болницата предаде управлението в новите ръце, включително в тези на доктор Кацаров, без нито една стотинка дълг. Водещ: Доктор Семерджиев, трябва да бъдем честни. Ако видим какви са разходите за един пациент през спешното и какво плаща държавата...? Д-р Илко Семерджиев: Аз виждам тези разходи и зная добре какво се случва. Искам да ви кажа, че общото финансиране в болничната помощ последните години е доста подобрено. Само нека за пример да дам – между гласувания бюджет 2016 година и отчета касовото изпълнение имаме 270 милиона повече, а всъщност расте и дългът на болниците. Как е възможно да имате по-добро финансиране и растящи дългове, и при това просрочие и неразплащане? В същото време, нека да ви дам за пример какво се случва в частния сектор, болничен разбира се. Там няма нито една стотинка дълг, там има кредити. Частните болници са с над 400 милиона кредитни експозиции, тоест те инвестират, тук говорим за добро управление. И това е следващата ми задача - да постигна в болниците, на които съм принципал добро управление и по възможност саниране и на дълговете. Водещ: Притеснява ли ви, че същите движения в „Света Анна” могат да доведат до доста по-големи протести там? Д-р Илко Семерджиев: Там имаме един директор, който очевидно обича да се показва по медиите, но това не ме впечатлява. Ако е решил, че иска да бъде медийна звезда, нека да бъде. Аз се интересувам от показателите на болницата и от лечението на пациентите. Водещ: Не четете ли двамата с него по различен начин едни и същи цифри? Д-р Илко Семерджиев: Не, напротив, числата, които аз показвам, са отчетни числа от самата болница, нищо повече. Водещ: В същото време ви се стовари на главата и образователния министър, с когото си говорите за училищните лекари... Д-р Илко Семерджиев: Така е. Водещ: Предвид последният инцидент с бой между две деца, за съжаление с неприятен фатален изход. Не можем да сложим лекар във всяко българско училище, мисля че за всички е ясно. Какво обаче трябва да направим, за да сме сигурни, че децата ще получат бърза и навременна медицинска помощ, а няма да се гледаме с наведени очи заради такива ситуации? Д-р Илко Семерджиев: Започвам с Бързата помощ. Сигурно разбрахте, вчера стартирахме един проект на стойност 7 милиона лева по Програма за развитие на човешките ресурси и той е предназначен изцяло за спешната помощ, за обучение и квалификация, продължаваща квалификация, изграждане на национален център, който да поддържа тази квалификация постоянно. Раздвижваме и втория проект, който е на стойност 163 милиона и ще предизвика доста подобрения в цялата система на спешната медицинска помощ – от ремонти на сгради и помещения, през техника и апаратура да реанимобили. Но, истинският въпрос, който вие зададохте е – какво правим като общество, когато виждаме страдащ човек? Как реагираме, как повикваме структурите, които могат да помогнат, каква отговорност носим за другия до себе си? Ако ние виждаме страдащо човешко същество в продължение на доста време и не реагираме, вместо него дори, да поканим тези, които биха могли да му помогнат, няма да бъде добро бъдещето ни. Трябва да имаме малко повече съчувствие и повече солидарност едни към други. Това е със сигурност. Отделно от това разбира се, трябва да настройваме системите да работят така, че да могат да помагат, когато трябва, когато има казуси, когато има инциденти да се включват достатъчно бързо. Ако ми позволите с две думи да кажа какво се е случило по отношение на спешната помощ по конкретния казус и то е следното: На първо място, много съжалявам за загубата на близките и на това добро дете, на такава възраст е наистина нелепо, но трябва да кажа следното – от момента на повикване на Спешна помощ търси се педиатричен екип, това става в 16.33 часа, за около 2 до 3 минути се намира наистина педиатричен екип, той е някъде в областта на Трета градска болница, а линейката тръгва към Бояна, пристига там, 3-4 минути има диагностика и опити за реанимация, след това транспорт до „Пирогов” и в „Пирогов” са в 17.00 часа точно. Тоест, отиване, връщане и опити за помощ през цялото време става за 27 минути. Това е сравнително добро постижение, даже бих казал доста добро от гледна точка на техниката, на времето, недобро от гледна точка на резултата, но случаят е бил такъв, че надали е било възможно да се помогне. Знаете, че в „Пирогов” следва близо един час реанимация, но детето е било в тежък хеморагичен шок, над два часа то е губило кръв... за съжаление. Водещ: Преди да се повика.. Д-р Илко Семерджиев: Преди да се повика екипа. Ние трябва да си направим изводите обаче от това. Аз още веднъж искам да се върна, ние носим своята отговорност като специализирана служба, която трябва да помага, когато бъде повикана, но помощ трябва да се практикува и между нас помежду си, като хора. Водещ: Така е, защото когато бебето заплаче, тогава майката му дава да яде. Трябва да се реагира. Трябва ли да бъдат инструктирани и обучени учителите именно в по-добри реакции в такава ситуация... освен да се търси възможност в големи училища да има лекари или медицински сестри, в по-малки по друг начин да се търси решение на проблема? Д-р Илко Семерджиев: Да, със сигурност, и не само учителите. Всеки гражданин трябва да знае как първо трябва да пази своето собствено здраве и второ как да се погрижи за някой друг, който изпитва нужда и е в негова близост. Но тук отваряме и големият друг въпрос. Не само за училищното здравеопазване, а и затова какво учим децата в училището за здравето им, за здравното образование? Това е фундамент, който на нас ни липсва, а който би ни помогнал страшно много. Водещ: Много ви благодаря за този разговор. Каталог: news press news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> „Здравеопазване news press -> В обувките на Москов news press -> Лекции за естествено раждане. Борисов: Учим чужденци, после ги „продаваме Изтегляне 0.49 Mb. Сподели с приятели: