И медицинският одит с нов шеф


България е на път да остане без медици



страница3/19
Дата19.07.2018
Размер0.49 Mb.
#75974
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19

България е на път да остане без медици


Георги ПАПАКОЧЕВ, Дойче веле

Стандарт  стр. 10  

Неотдавна ректор на медицински университет се похвали пред медиите, че системата на медицинското образование в България можела да се сравнява единствено с "Бръшляновата лига" в САЩ. В тази лига, както е известно, са включени 8 елитни американски университета, прочути с отличното си академично образование и с високите критерии за прием. Но колкото и добро да е медицинското образование в България, фактът си е факт: българските медици масово напускат страната в търсене на по-добри условия на труд някъде в чужбина. И Еврокомисията обърна внимание на този проблем в зимния си доклад за макроикономическите дисбаланси в България. Брюксел констатира, че "всяка година, според Българския лекарски съюз, броят на лекарите, които емигрират, възлиза на почти 90 на сто от завършващите медицина". В изводите си Брюксел отбелязва още, че "недостигът на медсестри представлява значителен проблем, особено в светлината на емиграционните тенденции".

Според председателя на БЛС д-р Венцислав Грозев, данните на ЕК са по принцип верни, но с уточнението, че в бройката лекари, напускащи България, влизат не само току-що завършили медици, а и много лекари с вече придобита специалност. Около 650 дипломирани лекари излизат годишно от българските университети, 450 от тях напускат страната, пояснява д-р Грозев и добавя: "Тази бройка включва и специалисти - и тъкмо в това е сериозният проблем. Защото става дума за подготвени медици, защитили вече своята специалност, изградени като добри терапевти, които обаче сереализират извън България", посочва председателят на БЛС. Сходна е ситуацията и с другите кадри в системата на здравеопазването. Според Милка Василева, председателка на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, в кадрово отношение българското здравеопазване вече се намира в критично състояние - заради недостатъчния брой медсестри, акушерки и други специалисти в областта на здравните грижи. Василева обяснява, че българските медсестри, акушерки, рентгенови и медицински лаборанти получават много добра квалификация. "Тяхното медицинско образование отговаря изцяло на Европейската директива за признаване на професионалните квалификации, което означава, че тези кадри лесно могат да си намерят работа във всяка европейска държава. И те го правят", казва Василева.

"Ако не променим условията и не създадем предпоставки, които да мотивират медиците да остават в България, през следващите 5-6 години ще се изправим пред огромен проблем", казва на свой ред д-р Грозев и припомня, че към момента средната възраст на лекарите в България възлиза на около 55 г. Подобни цифри споменава и Милка Василева- средната възраст на медсес-трите е 53 г., а при акушерките - 51 г. "Ако не се увеличи броят на студентите в специалностите по здравни грижи и не се направи всичко възможно за тяхното мотивиране да останат в България, положението може да стане изключително сериозно", предупреждава Василева и добавя: "Нужен е цял комплекс от действия, но задача номер едно е подобряването на заплащането на сестрите и акушерките".

Д-р Грозев посочва на свой ред, че незабавно трябва да се коригира наредбата за получаване на специализация, както и да се осигури финансово трудът на младите лекари. "Така младите колеги ще знаят, че през своята професионална кариера ще бъдат обезпечени материално, в резултат от което ще могат да съсредоточат вниманието си", посочва д-р Грозев.

Най-много български медсестри работят във Великобритания, Испания, Италия, Германия и Швейцария. А д-р Грозев от БЛС посочва Германия като най-предпочитаната от българските лекари държава. "Дали колегите ни някога ще се върнат - това е тяхно лично решение. За нас остава само да се надяваме", заключава д-р Грозев.


Безплатни прегледи за глаукома в София и Пловдив

Тихият крадец на зрение


Между 70 000 и 80 000 души в България страдат от коварното заболяване

Антония КЮМЮРДЖИЕВА

Стандарт  стр. 17  

По данни на Българското глаукомно дружество между 70 000 и 80 000 души в България страдат от това коварно заболяване. Само половината от тях обаче знаят, че са болни и се лекуват. През 2013 г. броят на хората с глаукома в света, на възраст 40-80 год., е 64.3 милиона. Очаква се броят им да нарасне до 76 милиона през 2020 г. Липсата на ранна симптоматика при повечето форми на глаукома е причина заболяването да се установява във фаза на напреднало увреждане, когато лечението е недостатъчно ефективно или не може да бъде проведено. Очните лекари препоръчват след 50-годишна възраст да се извършва веднъж годишно профилактично изследване на зрението и измерване на очното налягане.

Ако имате болки в областта на очите, главата и слепоочието, сърбежи, замъгляване, сълзене, зачервяване, е добре да потърсите консултация със специалист, препоръчват лекари. Възможно е да имате глаукома. Наричат болестта "тихия крадец на зрение", тъй като тя прогресивно уврежда зрителния нерв и често протича без симптоми. С напредване на болестта настъпва загуба на периферно зрение, а на по-късен етап и на централното зрение. Тя е една от водещите причини за необратима слепота в световен мащаб. Към рисковите фактори спадат повишено вътреочно налягане, съдови промени, хипертония, захарен диабет, напредване на възрастта, дебелината на роговицата, наличието на късогледство и др. Сравнително високата честота и тежката инвалидизация на пациентите, определят глаукомата като социалнозначимо заболяване.

Скринингът е задължителен

и за хора с вродени очни заболявания, както и наследствено обременени, в чиито фамилии е имало болни от глаукома. Специалистите препоръчват всички хора над 40-годишна възраст, независимо че нямат оплаквания, веднъж годишно профилактично да изследват зрението си с измерване на очното налягане. Пациентите с глаукома е необходимо да посещават офталмолог веднъж на два-три месеца. Ранната диагностика и навременното лечение спомагат да се постигне спиране или поне забавяне на развитието на болестта и съхранение на останалото функционално зрение. Все още единственият доказано ефективен начин за овладяване на структурните изменения и съхранение на зрителните функции е намаляването на вътреочното налягане.

Първоначално за лечение се използват различни медикаменти и се прави лазерна операция. Ако тя не даде резултати, се преминава към класическа операция. Може да се използват и импланти.

Най-новите методи за лечение

ще бъдат съобщени на предстоящия 10-ти юбилеен симпозиум на фондация "Национална академия - глаукома", който ще се организира на 8 април.

По повод на Световната седмица за борба с глаукомата, която се провежда от 12 до 18 март 2017 г., безплатни прегледи ще се правят в София и Пловдив. Инициатор за поредна година е Световната асоциация по глаукома (WGA) и на Световната глаукомна пациентска асоциация (WGPA). В Глаукомния кабинет на 4-я етаж на Клиниката по очни болести на УМБАЛ "Александровска" в София, от 14 до 18 ч., ще се провеждат безплатни консултативни прегледи. Направление по НЗОК не се изисква. Записването може да стане на тел.: 02/9230 415, всеки делничен ден от 8.30 до 13.30ч., уточняват от здравното заведение. На 15 март в аула "Янко Добрев" на II хирургичен блок на "Александровска" специалистите на клиниката ще изнесат лекция с мултимедийна презентация за пациенти на тема "Глаукома - превенция и поведение". Входът е свободен.

Безплатни прегледи за глаукома и катаракта организира и очното отделение и в МБАЛ "Централ Хоспитал" - Пловдив. Благотворителната инициатива ще продължи от 13 до 31 март. Прегледите за глаукома и катаракта ще се провеждат с измерване на вътреочното налягане с модерни безконтактни тонометри. Желаещите да се включат в кампанията, трябва да се запишат предварително на тел.: 0879/ 097-074.








Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница