Труд стр. 2
Твърдо фиксираните бюджети на болниците у нас отпадат. Лечебниците вече ще могат да разполагат с парите си на тримесечие и така да управляват разходите си по-гъвкаво в сравнение с 2016 г. Тогава средствата бяха строго фиксирани месец по месец, без възможност за прехвърляне на икономисани пари за следващ период. Освен това, болниците ще разполагат и с буфер в размер на 3% от средствата си, в рамките на който ще могат да обслужват извънредни разходи и да прилагат механизъм за саморегулация. Всичко това е залегнало в Националния рамков договор (НРД) за 2017 г., който беше подписан на 28 февруари между Българския лекарски съюз и НЗОК.
Изчисленията показват, че средно месечно болниците ще имат по около 133 млн. лв. В бюджета на касата за 2017 г. са предвидени 270 млн. лв. повече за тях.
Справихме се по възможно най-добрия начин заедно с НЗОК и БЛС с твърдото бюджетиране и лимитиране на медицински услуги, коментира служебният здравен министър д-р Илко Семерджиев в сряда. По думите му, ефектът от НРД 2017 ще се усети още през месец април.
Средства за разплащане на надлимитната дейност на болниците от 2016 г. в размер на 19 милиона лева няма. Така изобщо не е ясно дали лечебните заведения ще получат средствата си от заработеното над определения им "таван", както им бе обещано.
Лекари на протест в Шумен
Труд стр. 7
Близо 200 лекари, сестри и санитари от болницата в Шумен излязоха на протест пред здравното заведение. Те настояват за пълна проверка на финансовото състояние на лечебното заведение, което от година е обединено с болницата в съседния град Нови пазар. Според медиците е имало вдигане на заплатите само на част от персонала, и то в малкия град.
Труд стр. 5
Лекарите от УМБАЛ "Пълмед", гр. Пловдив спасиха живота на млада жена с извънматочна бременност и масивен миокарден инфаркт.
30-годйшната пациентка, постъпва в болницата по повод продължително генитално кървене, положителен тест за бременнбст и гръден дискомфорт. След преглед се установяват клинични данни за остър преден миокарден инфаркт и извънматочна абдоминална бременност развиваща се извън фалопиевите тръби
- изключително рядко животозастрашаващо състояние с масивен кръвоизлив в корема.
Интердисциплинарен екип от инвазивен кардиолог д-р Кирил Хаджихристев, д-р Спас Патишанов, началник на АГ отделение и д-р Горан Радински, акушер-гинеколог, извършват съчетана процедура на интервенционално лечение на миокардния инфаркт с премахване на тромбите запушващи коронарния съд, и поставяне на интракоронарен стент, и оперативна коремна интервенция чрез миниинвазивен метод - лапароскопия, за премахване на абдоминална бременност и овладяване на коремния кръвоизлив. След продължителна реанимация пациентката е раздвижена в оптимален обем и предстоят редовни контролни прегледи от специалисти в АГ отделение и инвазивна кардиология, казаха от болницата.
Това е рядък случай при жена на 30 години с остър миокарден инфаркт, съчетан с извънматочна абдоминална бременност. Благодарение на бързите съгласувани действия на лекарите от УМБАЛ "Пълмед" е постигнат успех в едно състояние, характеризиращо се с висока смъртност.
Проф. Габровски е новият зам.-директор на "Пирогов"
Любомира НИКОЛАЕВА
24 часа стр. 6
Проф. Николай Габровски влиза в ръководството на "Пирогов" като заместник на директора проф. Асен Балтов. Известният неврохирург, който е и национален консултант, ще отговаря за лечебните дейности, лечението на чужди граждани, работата на центъра за клинични изпитания и ИТ.
На поста проф. Габровски сменя доц. Стоян Сопотенски.
Бордът на болницата е утвърдил нови отдели - "Управление на проекти и програми" и "Сигурност". Отделя се и дейността на службата по трудова медицина и на медицинския център на "Пирогов".
Проф. Балтов се е срещнал със специализантите от Клиниката по детска травматология, които в понеделник бяха подали заявления за напускане. В разговора всеки от тях е заявил, че иска да остане. Директорът е оставил заявленията без последствия и е решил, че лекарите трябва да продължат да специализират в болницата.
Без лимит за направления
Отпада и листата на чакащи за болница
Виктор ИВАНОВ
24 часа стр. 1,2
Лимитите за направления и листите на чакащите в болниците отпадат, обяви вицепремиерът и здравен министър Илко Семерджиев.
Това става възможно с новия национален рамков договор, подписан от лекарския съюз и здравната каса във вторник. Вчера служебният премиер Огнян Герджиков и тримата му вицепремиери се отчетоха за първия месец работа на кабинета. Семерджиев посочи като най-голямо постижение именно подписването на договора между касата и лекарите. Миналата година БЛС отказа да го подпише.
В новия договор отпадат всички лимити, а плащането ще се извършва на тримесечна база, обясни здравният министър. За всяко тримесечие е заложен 3% буфер за плащане на дейности, които не са били планирани първоначално.
Новите правила как Националната здравноосигурителна каса ще плаща на лекарите и болниците влизат в сила от 1 април.
Средният месечен разход за болнична помощ ще е на стойност от 133,2 млн. лева, или около 400 млн. лева на тримесечие, посочи още Семерджиев.
В новия национален рамков договор има механизми за контрол на разходите и нов начин на остойностяване на дейностите, допълни министърът. Пациентите ще получават документи за разходите, направени за тяхното лечение, каза Семерджиев.
Всяко тримесечие ще се прави преглед на платеното и цените на клиничните пътеки. Там, където има прекалено много дейност, ще се на маляват цените на пътекит подчерта още той какво е договорено между съсловната организация и касата.
Според министъра тази система постепенно ще ликвидира листата на чакащите за лечение в болница пациенти. По данни на здравното министерство в страната има около 3500 чакащи пациенти. В извънболничната помощ бюджетът е увеличен с 13 млн. лева, а в специализираната извънболнична помощ - с над 14 млн. лева. Повече средства за извънболничната помощ намалява нуждата от повече пари за болничната, убеден е министърът.
509 млн. лева са били дълговете на болниците в началото на мандата на служебното правителство, каза още Семерджиев -за първи път задълженията минават над половин милиард лева. "Дълговете на държавните болници бяха 417 млн. лева, от тях 150 млн. просрочени. 150 млн. лева са дълговете на общинските болници - от тях 42 млн. лева с просрочие", отчете още вицепремиерът.
Чистка!
Сподели с приятели: |