И н ф о р м а ц и я за преценяване на необходимостта от овос на Инвестиционно предложение

При извършването на строителните работи за новия метроучастък не се очаква да се наруши хидродинамичния режим на река Банишка. След приключване на довършителните строителни работи и при полагане на надеждна хидроизолация, ще последва процес на възстановяване на подхранването й с подземните води, респективно на ресурсите на водоносния хоризонт.

Ще се формират ограничени количества:

• битово-фекални води от санитарните възли в новите метростанции;

• отток, формиран при миенето на тунелите в новопостроения участък;

• отток, формиран като резултат от валежите върху откритата част на метротрасето в участъка.

Запазва се постановката за приемник на замърсените отпадъчни води да се използва градската канализиционна система. Пречиствателните съоръжения са съобразени с конкретните условия и разположението на най-близките канализационни колектори. Не се очаква да възникват основания за промяна в структурата и състава на отпадъчните води, поради запазване на същността и характера на осъществяваните дейности - задоволяване на физиологични и битови нужди на персонала, отпадъци от масла, нефтопродукти и неразтворени вещества при миенето на метротрасето, отток от атмосферни валежи (особено при интензивни валежи).

Предвид спецификата на осъществяваните технологични процеси на разглеждания обект не са необходими някакви специални схеми и съоръжения за пречистване на отпадъчните води.

Като цяло не могат да се очакват изменения в общото състояние на водните екосистеми и в качеството на водите в тази част от територията на гр. София, както и в процесите на самопречистването им, тъй като не се допуска промяна в същността и структурата на тези процеси.

С удължаването на I^-ви метродиаметър до МС 16 (Бизнес Парк София) в ж.к. „Младост IV” няма основание да се очакват практически значими изменения във влиянието на тази дейност, като част от усъвършенстването на транспортната инфраструктура на гр. София върху останалите компоненти на околната среда в Софийското поле.

1.5.2. Информация за състоянието на подземните води и

евентуалните въздействия върху тях при реализирането

на Инвестиционното предложение

В Софийската котловина неогенските седименти са развити много добре. В Източно Софийско поле (източно от р. Искър) се разкриват повсеместно на повърхността, южно от гр. Елин Пелин и в отделни петна в северната окрайнина. Общата им площ е около 90 кв.км. В обсега на гр. София (Западно Софийско поле) се разкриват на терена между р.р. Драгалевска и Перловска и западно от р. Владайска на обща площ около 55 кв.км., а в запад-северозападната част на полето са почти повсеместно разпространени - на площ около 310 кв.км. Литостротиграфската им подялба, която има и хидрогеоложко значение е: Лозенецка свита с Новихански член (горен хоризонт), Новиискърска свита (среден хоризонт), Гнилянска свита с Балшенски член и пъстра теригенна задруга (долен хоризонт). Пространствените взаимоотношения между отделните свити и задруги са добре изяснени.

Новиискърската свита (средния хоризонт на неогена) е повсеместно развита, но на повърхността се разкрива като прекъсната ивица по северния ръб на Софийската котловина. Представена е от литоложки монотонни езерни или делтови сиви и сивозелени шистозни глини. Дебелината им е от 100-150 м. в периферията до 350-400 м. - в централните части. От хидрогеоложка гледна точка Новоискърската свита е издържан регионален водоупор между долния и горния неогенски водоносни хоризонти.

Гнилянската свита (долен неогенски хоризонт) заема основата на неогенските седименти. Дебелината й е от няколко метра по периферията, където се разкрива в тясна ивица, до 100-150 м. в централната и източна част на Софийското поле, премината чрез сондажи. Литоложки е представена от алувиални и блатни отложения - чакъли и конгломерати в основата, пясъци, песъчливи глини и глини, а в средните и най-вече горните части на свитата - от прослойки и пластове от лигнитни въглища като Балшенски въгленосен член. Стратиграфският им обхват е долен понт. Под тях, в най-потъналите северни и централни части само по сондажен път са достигнати плътни глини, алевролити, пясъци и пясъчници, които засега се отнасят към пъстра теригенна задруга с меотска възраст. Дебелината им е от 260 м. до над 390 м.

От хидрогеоложка гледна точка в несвързаните или слабоспоени и напукани разнозърнести отложения на Гнилянската свита и пъстрата теригенна задруга са се формирали порови до порово-пукнатинни по тип, напорни по характер подземни води, които образуват общ водоносен хоризонт (долен неогенски хоризонт), но поради високата им минерализация и температура не са предмет на по-подробно разглеждане в настоящата обяснителна записка.

Най-запад-северозападната част на Софийската депресия - Сливнишкия регион е със сложни и не съвсем ясни геоструктурни позиции. Очевидно е, че по дълбочинни разломи този район се “отделя” от същинския грабен, а вероятно и от южното потънало бедро на Свогенската антиклинала, като се оформят редица плитки гънкови структури, сред които е и Сливнишката синклинала. Тя е изпълнена с неподелени неогенски седименти, литоложки представени от песъчливо-чакълести отложения с глинест запълнител в основата до глини в горните части на разреза. Дебелината им в отделни части надвишава 50-100 м. Те залягат върху силно напукани и окарстени среднотриаски и горноюрски варовици, които са южно продължение на Опицвет-Драговищенския басейн. Неогенските седименти са припокрити от маломощни кватернерни отложения. Има данни, че в пясъците и чакълите са се формирали порови по тип, ненапорни до напорни по характер подземни води, които образуват общ водоносен хоризонт. Целесъобразно е хидрогеоложкото им проучване в дълбочина, където е възможно разкриване на напорни подземни води, свързани с карстовите води от подложката му.

Характеристика на основните водоносни хоризонти в обхвата на Инвестиционното предложение

Проучваният район е разположен в южната част на Източното Софийско поле, което представлява котловинно понижение в посока северозапад-югоизток. То е отделено чрез разломи на север от Стара планина и на юг от планините Вискяр, Люлин, Витоша и Лозенска. На запад граничи със Сливнишките възвишения, а на изток - с Ихтиманска Средна гора. Релефът е равнинен до слабо хълмист. По периферията са развити планински подножия с добре изразени пролувиални поройни конуси, алувиално-пролувиални и делувиални наслаги, които в подножието на Витоша образуват почти непрекъснат шлейф. Средната надморска височина на Софийското поле е 550 м.

Водосборният басейн на р. Искър, вкл. и коритото на р. Банишка са практически изцяло урбанизирани, т.е. хидроложките условия са променяни постепенно през последните 50-100 години в зависимост от разрастването и териториално-устройственото развитие на гр. София.

При строителството на подземното съоръжение голямо влияние ще оказват подземните води от югоизточната част на трасето, които са с грунтов характер и заедно с по-дълбоко акумулираните води в плиоценските седименти образуват общ водоносен хоризонт със сложна хидравлична връзка.

Хидрогеоложките условия по трасето на метрополитена от от бул. "Андрей Сахаров" (след МС 13) в ж.к. "Младост I" до МС 16 (Бизнес Парк София) в ж.к. „Младост IV” се характеризират с наличието на грунтови подземни води и на напорни подземни води, формирани в по-дълбоко залягащите плиоценски /неогенски/ пясъчни пластове.

Водите в неогена /плиоцена/ оформят т.н. горен неогенски водоносен хоризонт, който има за долен водоупор глините от Новоискърската геоложка свита. Хоризонтът е разпространен почти по цялото трасе на метрото. Подземните води в него са порови по тип и напорни по характер. Подхранването на подземните води в хоризонта става чрез инфилтрация на валежни води в областите на разкритие на чакълестите и пясъчните седименти и през кватернерната покривка. Като цяло нивелетата на метротрасето не попада в този водоносен хоризонт.

В плиоценските седименти, залягащи на дълбочина под 25.00-30.00 м, са формирани напорни води, които образуват втори водоносен хоризонт.

От анализа на резултатите от проучванията следва, че водоносният пласт до дълбочина 25.00-30.00 м. може да се схематизира в план като неограничен пласт, а в разрез - като слоест комплекс с вертикален водообмен. По време на проучванията не е съставена карта с хидроизохипси към определена дата или период. От общи хидрогеоложки съображения следва, че потокът на подземните води е ориентиран на североизток с хидравличен градиент от порядъка на 0,010-0,013. Подземните води имат температура 10-12°С.
Количествена и качествена характеристика на водните ресурси

Количествена оценка на естествените /динамичните/ ресурси на подземните води от най-горния водоносен хоризонт на кватернера и плиоцена до дълбочина 12.00 -15.00 м., влизащ в непосредствена връзка с метрото, не може да се даде, тъй като липсват данни от режимни наблюдения, а срокът не позволява да бъдат извършени такива от наша страна в продължение най-малко на една година. При прокопаване на строителният изкоп за метрото няма да се наруши хидродинамичния режим на р. Банишка, тъй като проекта предвижда трасето да премине под нейното корито, разположено на 5 м дълбочина от терена. След приключване на довършителните строителни работи и при добра и качествена хидроизолация, ще последва процес на пълно възстановяване на подземните води, респективно на ресурсите на водоносния хоризонт. Върху положението на водното ниво в процеса на експлоатация на метротунела ще влияят и други фактори /техногенни, технологични и др./.

На този етап, по наличните данни, може да се направи само най-обща и приблизителна оценка за естествените (динамичните) ресурси на подземни води в района. В най-горния кватернерен водоносен хоризонт на дълбочина до 15.00 - 20.00 м (определени по метода на сечението - по формулата на Дарси) при дължина на сечението, разположено напречно на подземния поток L = 2000 м., те са от порядъка на 18 л/сек.

За оценка на качествените показатели на подземните води е използвана наличната информация от проучвания върху територията в близост до трасето в ж.к. ”Младост”. Направен е баланс на катионите и анионите с оглед определяне типа на подземните води. Активната реакция (рН) на подземните води е предимно в границите от 6,3 до 7,8.

Прогнозна оценка:

Прогноза и оценка на очакваните изменения в режима на подземните води

При строителството на подземното съоръжение значително влияние ще оказват подземните води от югоизточната част на трасето, които са с грунтов характер и заедно с по-дълбоко акумулираните води в плиоценските седименти образуват общ водоносен хоризонт със сложна хидравлична връзка.

Теренът от западната част от трасето е дълбоко дрениран и практически строителството ще се извърши в суха геоложка среда.

Строителството на метрополитена по "Открит" способ в тази част ще попадне под водното ниво, което налага извършване на водопонижение в югоизточната част на трасето.

При строителството на метротрасето от значение е оценката за снижаване на водното ниво за осушаване на трасето, което ще се отрази временно върху нивото на водите в р. Банишка. След въвеждане в експлоатация на съоръжението ще се възстанови хидродинамичния режим на средата. Режимът на подземните води от горния водоносен хоризонт ще се наруши временно при прилагане осушаване на терена чрез водочерпене от вертикални и хоризонтални дренажи. Изграждането на шлицови стени по контурите на строителните котловани ще елиминира страничния водоприток към изкопите. Водопритокът от дъното може да се избегне чрез прилагане на хидроизолационни материали: хидроизолации, трамбована глина, циментация и др. След цялостното изолиране на водопритока от подземни води /странично и от дъното/ практически няма да има нужда от осушаване на околната територия и ще се установи режим на подземните води, близък до първоначалния.

Несъществените промени в хидрогеоложките условия, свързани с изграждането на метроучастъка след МС 13 до МС 16, не могат да окажат някакво практически значимо влияние върху останалите компоненти на околната среда.

Вследствие на баражиращото действие върху подземните води при евентуално прилагане на шлицови стени за осушаване на терена може да се получи слабо покачване на нивото им - от порядъка на 0,50-1,00 м., което временно ще бъде от значение за застроената част от територията.

Изложеното до тук може да се разглежда като предварителна оценка (въз основа на съществуваща информация) и в следващите фази на проектиране е необходимо да се проведат прецизни и подробни изследвания върху хидродинамичните характеристики на подземните води в района на метротрасето.

Според почвено-географското райониране на България, метростанциите №№ 14 - 16 от Разширението на метрополитена от бул. "Андрей Сахаров" (след МС 13) в ж.к. "Младост I" до МС 16 (Бизнес Парк София) в ж.к. „Младост IV” се разполагат в Южнобългарската ксеротермална зона, Среднобългарска подзона на канелените горски почви и смолниците, Софийско-Краищенска провинция. По механичен състав, почвите са глинесто-песъчливи, средно песъкливо-глинести и глинести с текстурен коефициент 2. Реакцията им е алкална до неутрална. По отношение на ерозионните условия, почвите са неерозирани, до слабо ерозирани.

Геоложката основа, върху която са формирани почвите, са плиоценски и квартернерни алувиални наслаги (чакъли, пясъци и песъкливи глини) и делувиални материали, донесени от близките планини.[1,2,10] Естествената растителност в миналото е била предимно ливадна, сега почти напълно унищожена, вследствие селскостопанската дейност на човека и последващото застрояване.[1,2,10]

В резултат на разнообразните и специфични геоморфоложки и хидроклиматични условия, релеф и растителност, върху тази сравнително неголяма територия са се формирали почви от три генетични типа - смолници, алувиално (делувиално)-ливадни и антропогенни. Първите два типа, където са се запазили все още, са силно антропогенизирани. Голямото почвено разнообразие се дължи на различната степен на развитие на почвообразувателните процеси, което дава отражение върху мощността на почвите, механичния състав, ерозията и каменистостта и като цяло - върху плодородието им. Общо взето, почвите имат приблизително следното разпределение в района:

• Върху земите от трасето, преминаващо през ж.к. “Младост” - МС №№ 14 - 16 са разположени смолници.

• В по-голямата си част почвите са антропогенни с произход от по-горните почвени типове. Те са или съкратени от смолниците и впоследствие насипани с почвени и други строителни отпадни материали, или засипани смолници и алувиално-ливадни със същите отпадни материали.

Основната част на смолниците са излужени, но на някои места от града се срещат още и карбонатни. Преобладаващата част от тях са слабо ерозирани.

Смолниците са сравнително широко застъпени в Софийския почвен район. В обхвата на трасето те са сравнително запазени и силно зачимени. Образувани са върху плиоценски и кватернерни наноси, с преобладаващо участие на глинести материали, при наличие на близки подпочвени води и продължително въздействие на ливадна растителност, последователно заменяна от селскостопанска, а в сегашно състояние отново тревиста.

Мощността на добре развития хумусен хоризонт е 50 - 70 см., а на почвения профил в порядъка на 90 - 120 см. При слабо ерозираните разновидности, каквито се наблюдават в обхвата на трасето, мощността им е с 15 - 25 см. по-малка.

Механичният състав е тежко песъчливо-глинест, със съдържание на физическа глина (частици по-малки от 0,01 мм.), в порядъка на 48.0 - 58.0%.

Смолниците се отличават с много слаба водопропускливост и твърде висока водозадържаща способност. Общата им влагоемност варира между 32.0% и 42.0%. Особен белег при тях е, че при навлажняване силно набъбват и придобиват голяма пластичност и лепкавост, а при изсъхване - силно се свиват и напукват.

Запасеността им с хумус е слаба до средна - 2.45 - 2.72% в повърхностния хоризонт и средна- с общ азот - около 0,17%. Смолниците са едни от най-богатите почви, поради наличието на хумус над 1.0% на дълбочина до 70 - 90 см. Карбонатите са измити в долния край на почвения профил и в почвообразуващата основа. Почвената реакция е неутрална до слабо алкална - рН (КС I) варира между 5,9 и 6,45.

Смолниците имат висок сорбционен капацитет и висока наситеност с бази. По отношение устойчивостта им към химическо замърсяване смолниците притежават сравнително висока буферна способност и според Инструкция № РД-00-11/13.07.1994 год на МЗГ (чл. 8 и приложение № 8) те се нареждат в клас Втори (от общо 5).

Преобладаващите в района алувиално-ливадни почви са слабо каменисти, леко песъкливо-глинести. Хумусният хоризонт е с мощност 30-60 см., като под него следват пластове от пясъци и чакъли. По своите водно-физични свойства те са проветриви, водопропускливи, с добър топлинен и въздушен режим, но със слаба водозадържаща способност. Хумусното съдържание варира от 1,5 до 3,1 % в повърхностния хоризонт, което определя почвите като слабо до средно хумусни. Запасеността с общ азот е средна до добра (0,10-0,21%), но количеството на усвоимия за растенията азот е ниско (11-29 мгр. NO₃/1 000 гр. почва). Съдържанието на общ фосфор е средно - 0,113-0,178 %. Запасеността с подвижни фосфати варира широко - от слаба (под 5 мг. P₂O₅/ 100 гр.) до добра (над 10 мг. P₂O₅/100 гр.), а с усвоим калий - от средна (13-20 мг. K₂O/100 гр. до добра (21-47 мг. K₂O/100 гр.). Карбонати липсват по профила и в материнската скала. Реакцията е кисела - pH _(KCl) варира между 4,9 и 5,6. [1,2,10]

Направеното проучване към момента показва, че естествено разпро­стра­нените в района почви са подложени в раз­лична степен на антро­по­ге­ни­зация и притежават характерните особености на антропогенните градски почви (клас Antrosols, тип Urbic) според класи­фи­кацията на ФАО. Повечето от изследваните почви са насипни, с нарушен генетичен профил. Съставени са от различни по произход, състав и свойства земни пластове, които включват големи количества строителни отпадъци (парчета от тухли, керемиди, вар, бетон, пясък, чакъл) и др. примеси.

В района на трасето и станциите на метрополитена (МС14 - МС16), смолниците са съкратени във връзка със сградостроителството, строителството на пътища и други градски комуникации. Незастроените земи са съкратени, насипани с чакъл и пясък и покрити с плочници и асфалт.

Малко са местата и в двата комплекса, където генетичните почви са запазени в естествения си вид. Те са силно антропогенизирани, или на базата на материали от смолници, канелени горски и алувиално-ливадни почви са създадени антропогенните почви в условията на междублоковите пространства.

Данните показват, че почвените условия в различните части на трасето на новопроектираното метро са твърде разнообразни и неблагоприятни за развитие на разнообразна растителност. За това, за да бъде постигнат добър декоративен и санитарно-хигиенен ефект около улиците и над метрото, след приключване на строително-монтажните работи, нарушените площи трябва да бъдат рекултивирани. Впоследствие тези нови почви се нуждаят от особени грижи и поддържане - минерално и органо-минерално торене, поливане, разрохкване и по-дълбока обработка на някои места.

От гледна точка на възможностите за използуване на съществуващите почвени ресурси във възстановяването на околната среда след изграждане на трасето и метростанциите, са направени почвени изследвания на местата, където съществуват почви, от които може да се изземат качествени почвени материали, годни за целите на рекултивацията. Анализите са направени, по общоприети методи, съгласно БДС и ИСО11047.

Земите в района на трасето на метрото са били земеделски, но след преминаването им към фонд “Населени места”, вече са замърсени с битови и на места със строителни отпадъци. Почвите, от които може да се ползува почвен материал за рекултивация са главно смолници развити върху плиоценски песъкливи материали. Дълбочината на почвения профил в района на трасето не е дълбок и ясно се диференцира преминаването от тежък към по-лек механичен състав - около 50 см. дълбочина.

Данните, които показват химичните свойства на почвите и характеризиращи почвеното плодородие, показват, че почвите в по-голямата си част са кисели, слабо кисели и неутрални. Въпреки, че почвата в този района не е много замърсена със строителни и битови отпадъци, не се препоръчва за рекултивация, поради алкалната реакция, която може да е индикатор и на засоляването й. По показателя за киселинност на почвите са подходящи за рекултивация на нарушените терени. Те са бедни до средно запасени с хумус и азот.

Като се имат предвид тези качества на почвите, характеризиращи почвеното плодородие, както и материалите, добити от тях, могат да бъдат използувани за рекултивация като бъдат подложени на определени мелиоративни мероприятия - минерално или органо-минерално торене. В по-малки количества следва да се използува калиевият тор, тъй като калият е в достатъчни количества и при превишаването му, в съчетание с увеличаването и на натрия (във връзка с пръскането на улиците с луга или морска сол) може да се получи отрицателен ефект от засоляване на почвения разтвор.

Направените изследвания за тежки метали в почвите показват, че те не са замърсени с тежки метали. Количествата на изследваните елементи са под или около фоновите концентрации (по нормативни документи и по Донов, В., 1993). Това още веднъж показва, че тези почви следва да бъдат иззети от повърхността на трасето и съхранявани за целите на рекултивацията.

2. 
   Въздействие върху земите и почвите в обхвата на
   

Изгражането на по-голяма част от участъците на трасето на метрото и метростанциите ще се изпълнява по "Милански" способ, със шлицови анкерирани стени, които стават част от конструкцията на тунелите и по класически "Открит" способ, включващ разработване на открити котловани, с различна дълбочина.

По-голямата площ от терените, през които се предвижда да премине трасето на метрото представляват: пътища и настилки. След приключване на строителните работи те ще бъдат възстановени и благоустроени. Само част от терените между МС 15 и МС 16 представляват зелени площи, но те също са урбанизирани и представляват озеленителни зони. Така, че при прокарването на трасето на метрото и метростанциите, няма да бъдат нарушени големи зелени пространства от зелената система на София.

Земните маси, следва да бъдат депонирани на депа за земни маси и неопасни отпадъци. В проекта за рекултивация тези количества следва да се остойностят, тъй като земните маси могат да се използуват за обратни засипки в други обекти за рекултивация. Строителните отпадъците следва да бъдат засипвани и депата им рекултивирани.

При необходимост от почвено покритие от 0,50 м. считаме, че почвените материали ще бъдат достатъчни за рекултивация на нарушените зелени площи.