И н ф о р м а ц и я за преценяване на необходимостта от овос на Инвестиционно предложение

Теренните наблюдения върху състоянието на растителността в района дават основание да се направят следните констатации:

1. Преобладават откритите площи, заети от вторични тревни съобщества, повлияни в значителна степен от човешката дейност. Във видовия състав на тези съобщества, в периода на обследване, преобладават представители на сем. Житни и сем. Бобови. С най-голямо относително участие са рудерални видове, като: Lolium perenne, Cynodon dactylon, Medicago lupulina, Medicago sativa, Senecio vulgaris, Taraxacum officinale, Trifolium pratense, Rumex conglomeratus, Artemisia vulgaris, Cihorium intybus, Euphorbia cyparissias, Capsella bursa-pastoris и др. Тревните площи, с малки изключения, не се поддържат;

2. Единично или в малки групи се срещат дървесни и храстови видове, представители на коренната растителност или изкуствено внесени. Преобладаващи са: тополи (Populus pyramidalis, Populus x euroamericana), ясени (Fraxinus oxycarpa, Fraxinus americana, F, pennsylvanica, F. excelsior), салкъм (Robinia pseudoaccacia), джанка (Prunus cerasifera), липа (Tilia parvifolia), бреза (Betula pendula);

3. Някои от дървесните видове са в недобро здравословно състояние. Най-често се наблюдават суховършие и повреди по стъблата (тополи, брези, ясени, липи, бял и черен бор. В относително по-лошо състояние са брезите и ясените, при които се наблюдават суховършия, цели изсъхнали дървета и биотични повреди.
1.12. Въздействие върху животинските видове (фауната)

Обектът, предмет на Инвестиционното намерение по зоогеографско райониране (География на България, 2002) попада в Еврoсибирска територия, североизточна граница на Рило-Родопски район (А.3, Фиг.7.8.2.- тук попадат планините Рила, Пирин, Славянка, Западни Родопи, Осогово. Беласишката планинска верига, планините в Краище, Витоша и Люлин, включително разположените между тях котловинни и долинни понижения).

Реликтните безгръбначни са най-много в Рило-Родопския район (за Витоша-85), повечето глациални реликти (за Витоша с типични аркто-алпийски елементи-18). Значителен е и броя на редките видове безгръбначни (във Витоша-300). Евросибирските видове, при гнездещите птици като цяло, са с най-висок процент (27.7%) за цяла България.

Отличителна черта за района е високият ендемизъм (за Витоша -145): при пеперудите - на ниво подвидове; при охлювите и бръмбарите - на подродово и родово ниво. При надземните представители на Oniscoidea ендемизма е само 5%, при Trechinae - 50%. На второ място в България е ендемизмът при подземната фауна (балкански - 6, български - 28) и има най-близко сходство с Тракийски район, като в планините за същите броят на ендемитите е различен.

За откритите територии (агроландшафти и други открити територии с малко количество и некомпактно разположена дървесна растителност) и населените територии в тази част на страната, като характерни и типични (в т.ч. и доминантни в различните типове местообитания) за гръбначната ни фауна, могат да бъдат посочени следните видове, от съответните им по-висши таксони (родове, семейства, разреди, класове), дадени по-долу:

Според Карапеткова и Живков (2000), съставът на ихтиофауната може да се разшири с: малък речен кефал (Leuciscus boristhenicus), скобар (бойник) (Chondrostoma nasus), обикновена кротушка (Gobio gobio), виюн (змиорче) (Misgurnus fossilia), обикновен щипок (Cobitis taenia), речен костур,меше (Perca fluviatilis).

Според Бешков и Нанев (2000), в района могат да се срещнат: обикновена блатна костенурка, Emys orbicularis L. (защитена по: Бернска конвенция, Приложение II Червен лист на защитените животни, IUCN, 1996, категория: нисък риск - близка до застрашеност), ливаден гущер, Lacerta agilisL., (защитен по: Бернска конвенция, Приложение II), стенен гущер, Podarcis muralis L., (защитен по: Бернска конвенция, Приложение II), смок мишкар, Elaphe longissima Laur. (защитен Българска и Европейска Червена книга, зап. 729/1986 на МОСВ), жълтоуха водна змия, Natrix natrix L. (защитен по: Бернска конвенция, Приложение III), сива (дългоглава) водна змия Natrix tessellate Laur. (защитен по: Бернска конвенция, Приложение II), пепелянка, Vipera ammocytes L. (защитен по: Бернска конвенция, Приложение II, зап. 107/1991 год на МОСВ), усойница Vipera berus L. (защитен по: Бернска конвенция, Приложение III).

Статусът и видовият състав на орнитофауната в района е определен от Дончев и Стоянов, 1984 г. (132 вида птици от 14 разреда - 18.84% постоянни, 30.30% прелетни, 31.82% преминаващи и 18.14% зимуващи). Караиванов, 1987, отбелязва 46 вида птици - в горския биотоп 28 вида птици.

По течението на р. Искър преминава прелетния път на водоплаващите (Anseres) и блатни (Limicolae) птици, балканският магистрален път на прелетните птициVia aristotelis (Атлас на НРБ, 1973).

Бозайници (Mamalia) - таралеж (Erinaceus europaeus Barr.-Ham), къртица (Talpa europea L. сем. Talpiadae, разр. Insectifora), заек (Lepus europeus Pallas, сем. Leporidae, разр. Lagomorpha), лалугер (Citellus citellus L., сем. Sciuridaae), обикновена (полска) полевка (Microtus arvalis Pallas) воден плъх (Arvicola terrestris L.), - във водни басейни в района (сем. Microtidae), полска мишка (Apodemus agraius Pallas), домашна мишка (Mus musculus L.), - в населени места, но често и извън тях, чакал (Canis aureus L.), лисица (Vulpes vulpes, сем.Canidae), невестулка (Mustela nivalis L.), бялка (Martes foina Erxl.), черен пор (Mustela putorius L.) - включително в населени места, язовец. (Meles meles, сем. Mestelidae).

В района се срещат и значителен брой от нашите видове прилепи.

В исторически аспект се наблюдават известни изменения в състава на фауната. По данни от “Червена книга на България”, т. 2, 1985, те са категоризирани по начина, представен в следната таблица:

Таблица № IV.1.12.- 1

При направените обходи на трасето (сутрин между 6.00 и 9.00 ч. и вечер от 17.00 до 20.00 ч.) в условия на прелет и в близост с жилищни постройки бяха наблюдавани: свраки Pica pica, чавки Corvus corone, лястовици Delichon urbica, домашни врабчета Passer domesticus, ята домашни гълъби Columba livia, единично: качулата чучулига Galerida cristata, червеногърба сврачка Lanius collurio, обикновена чинка Fringilla coelebs.

От проведената анкета с работници по предходното трасе бе коментирано за наличие на скитащи кучета и мравки, а в близост до откритите канали - на хлебарки и плъхове. От орнитофауната по-често се коментираше за наличие на врабчета и гълъби, с обща констатация за слабо присъствие на животински представители и ярко изразени съмнения за пряко въздействие от работи по трасето.

По маршрута на трасето не бяха открити гнезда или леговища, ловни пътеки и други следи от постоянно пребиваване на характерна фауна (вероятно с тази цел се ползват подпокривните свободни пространства на блоковете).

Като цяло фауната в района на обекта не е богата, което се дължи на високия антропогенен натиск. По същата причина не се очаква по-високо от съществуващото негативно въздействие.