И н ф о р м а ц и я за преценяване на необходимостта от овос на Инвестиционно предложение

При строителните работи на обекти и съоръжения се предвижда да бъде отнет част от почвения слой, като в дълбочина на почвата и геоложката основа ще бъдат фундирани основите на строителните обекти и канали. Нарушените терени ще бъдат озеленени, а площите около трасето и метростанциите- ландшафтно устроени.

В обобщение може да се каже, че ще бъдат нарушени следните основни показатели на почвите, в обхвата на трасето и метростанциите:

• плътност;

• филтрационни свойства;

• воден режим.

Върху съседните земи, граничещи с трасето на метрото, се очакват следните въздействия:

По време на строителството - замърсяване със строителни материали, утъпкване, поради нерегламентирано движение на строителната механизация, други антропогенни дейности.

По време на експлоатацията - замърсяване с битови и твърди отпадъци. Подпочвените води, които се разполагат в пясъчните лещи и прослойки във връзка с речното корито на р. Банишка, ще се дренират, но има опасност да се издигнат на съседни места с по-нисък терен от този на площадката, чиято площ е коригирана и дренирана.

6. 
   Въздействие върху земните недра
   

В геоложко отношение Софийската котловина представлява грабен (вертикално потънал блок от земната кора), запълнен със седименти от неогенския период. Потъването станало по разломи (разкъсвания в земната кора), чиято главна ориентация е с посока северозапад- югоизток. Грабенът е запълнен както със седименти, които са продукт на отлагане по склоновете на оградните планини и по долините на тогавашните реки, така и с материали, отложени в съществувалите някога локални басейни с езерно-блатен режим.

В геоложкия разрез се проследяват три етапа на седиментация. През първия етап (преди около 8-9 млн. г.) повърхностните водни потоци и реки натрупали в североизточната част на котловината пластове от глини и пясъци с обща дебелина до 400 т. Предполага се, че тези материали са били отложени в условията на по-сух и по-хладен климат в сравнение със скалите, отложени върху тях. Днес тези скали не се разкриват на повърхността и са познати само от сондажи.

Преди около 7 млн. г. започнало активизиране на движенията на земната кора. Това довело до образуването на нови разкъсвания в земната кора, съпроводени с издигане на оградните планини и с относително "пропадане” и разширяване на Софийския грабен. В резултат от тези процеси се образувала преграда, която по онова време възпрепятствала оттичането на речните води. Поради тази причина се образували блата в цялата северна и средна част на сегашното Софийско поле. Започнал вторият етап на седиментация, който е най-продължителен. Върху речните наноси от чакъли, пясъци и песъчливи глини се отложили хоризонтално наслоени пластове от глини с блатен произход. Към края на този етап в северозападната част на котловината е имало условия за въглефикация на блатния торф- образували се лигнитните въглища, които срещаме днес в района на с. Балша. На места въглищните прослойки се редуват с черни и по-рядко сиви глини. Общата дебелина на отложените през този етап седименти е 48-132 м.

Продължаващото потъване на земната кора довело до образуване на обширен и дълбок сладководен езерен басейн, който преди около 6 млн. г. обхванал и южните части на сегашната котловина. Само отделни издигнати участъци са останали като острови сред него. В най-дълбоките средни части на езерния басейн се отложили глини, а в периферните му части - пясъци и чакъли. Общата им дебелина е 100-400 м. Постепенно езерото почти изцяло било запълнено с утайки и площта му силно намаляла. В южната част на басейна се натрупали предимно речни пясъци и песъчливи глини, а в централните части се образували отделни блата с богата растителност. Най-дълго езерната обстановка се запазила в северозападната част на басейна. Последният остатък от езерото постепенно се запълнил с утайки, блатата се пресушили и постепенно изчезнали. След това дъното на цялата котловина било кръстосано от реки, които натрупали дебели до 200 м. речни наноси, покриващи отложените дотогава седименти.

През третия етап на седиментация (преди около 5 млн. г.) се проявили интензивни движения на земната кора, които постепенно оформили Софийската котловина в сегашния й вид. Отложили се речни (алувиални) и склонени (делувиално-пролувиални) седименти със средна дебелина 30-35 т. По някои разломи тези движения не са заглъхнали и до днес, за което свидетелства значителната сеизмичност на района.

Движенията на земната кора, обхващащи района на Софийския грабен, оформят неговия блоков строеж. Едни от блоковете са издигнати, други потънали. Най-високо е издигнат блокът в центъра на столицата - при Софийския термален извор, а най-дълбоко потъналият блок е в района на гр. Елин Пелин. Линията на най-голямото хлътване преминава през с. Лесново, на юг от с. Долни Богров, през с. Мрамор, северно от Костинброд по направление на Сливница и почти съвпада с днешните корита на реките Блато и Лесновска. Блоковата структура, ограничена от разломи, е потвърдена от сондажните данни и геофизичните проучвания.

Скалите, които изграждат подложката на котловината и склоновете на оградните планини, са разнообразни по състав и възраст. Това са горнокредни вулкански и вулканогенно-седиментни скали, изграждащи западните, южните и централните части на Софийската котловина. В северните окрайнини на котловината и в подложката се срещат предимно пермски и триаски пясъчници, брекчи и брекчоконгломерати, песъчливи алевролити, аргилити и мергели, а в западните и северозападните части - горноюрски варовици.

Тази скална подложка в обхвата на Софийската котловина е покрита с неогенски пясъци, песъчливи и прахови глини, чакъл и, конгломерати, лигнитни въглища, по-рядко - с пясъчници, мергели и варовици. Върху тях са отложени пластове от кватернерни седименти, представени от алувиалните наноси на реките, протичащи през котловината, от пролувиални и делувиални наслаги но периферията на котловината и от кафяви глини и черни смолници в централната й част. Общата дебелина на неогенските и кватернерните седименти е от около 50 м. в центъра на столицата (Централната баня) до повече от 1200 м. в източната част на котловината (при гр. Елин Пелин).

Съществен фактор, определящ инженерно-геоложките условия за строителството, са физико-механичните свойства на тези седименти, нивото на подземните води, проявата на земетресения, свлачищата, сляганията на почвата, набъбването на глини, ерозията и др. Наред с това човешката дейност създава множество екологични промени и инженерни проблеми в Софийската котловина. Черните прахови и песъчливи глини (смолници) са разпространени на територията на София и източно от нея. Дебелината им достига около 5 м. Те съдържат органични вещества, на което се дължи тъмният им, почти черен цвят. През сухите периоди на годината смолниците се опичат и напукват, а през влажните периоди - поглъщат и задържат вода, поради което силно набъбват, което ги определя като силно набъбващи строителни почви. На това свойство се дьлжат много от напукванията на къщите в югоизточните квартали на София.

Кафявите глини са разположени под смолниците или под почвения слой, когато липсват смолници. Те имат смесен произход (алувиален, пролувиално-делувиален), поради което дебелината им варира в широки граници. При водонасищане кафявите песъчливи глини променят консистенцията си и носещата им способност намалява.

Свлачищата са друг инженерно-геоложки проблем за столичния град. Те са разпространени по периферията на котловината, по стръмните долинни склонове и откосите на изкуствените изкопи. Наблюдават се по долините на реките Суходолска, Владайска и Симеоновска. Склоновете на високите речни тераси също са засегнати от съвременни свлачищни процеси (откосите при Южния парк, кв. "Лозенец”, р. Владайска, стадион "Славия”, ТЕЦ "Земляне” и др.). Наблюдава се съвременно активизиране на свлачищни процеси в обсега на стари свлачища над околовръстния път при с. Драгалевци, Ботаническата градина на БАН и с. Кокаляне.

Инженерно-геоложки проблеми създават и плитко разположените подземни води. Те затрудняват строителството и усилват колебанията на повърхностния земен слой при сеизмични въздействия. Терените в Софийското поле с плитки подземни води обхващат около 400 кв.м. В миналото площите на постоянно заблатените терени в ниските централни части на Софийската котловина са възлизали на 30 кв. км. Днес по-голямата част от тези терени са пресушени и рекултивирани. Локални замочурени площи в София има в кварталите "Княжево”, "Бояна”, "Драгалевци”, "Бъкстон”, "Красно село”, "Манастирски ливади”, "Лозенец”, "Овча купел”.

Територията на България е разделена на три основни сеизмични района: Североизточен, Средногорски и Рило-Родопски. Софийската котловина и околността й попадат в Средногорския сеизмичен район. Максималният очакван магнитуд (М) за земетресение в Софийската зона е до 7,0. В този смисъл София и нейните околности не са в най-опасните в сеизмично отношение части на страната, каквито са сеизмичните зони Шабла и Струма с максимален магнитуд до 8,0 и Маришката зона - с максимален магнитуд до 7,5. Въпреки това е достатъчно неблагоприятно от социално-икономическа гледна точка в София и близките й околности да има земетресения с магнитуд около 7,0. Сеизмичната активност на Софийската зона представлява значителен интерес поради голямата концентрация на промишлени и граждански обекти и високата плътност на населението в нея.

Историческият преглед показва, че тук са станали силни земетресения с разрушителни ефекти върху София. Открити са исторически документи за сеизмични прояви в тази зона от XV до XVIII в. Тези данни са твърде неточни и по тях може само приблизително да се оцени силата и местоположението на земетресенията. По-точно и по-пълно са документирани земетресенията, станали през XIX в., за които основен източник на информация са работите на С. Вацов от 1902 г. и 1909 г. Най-силните земетресения в Софийската зона са с оценки на магнитуда до 6,5. Сеизмичността в Софийската зона е концентрирана в централната й част, т.е. в и около София. Тази концентрация може да е резултат от ниската точност на определяне на историческите земетресения по данни главно от София. Само две земетресения с магнитуд М>5,0 са локализирани в периферията на зоната - по едно в източната и в западната й част. Първото документирано разрушително земетресение през XIX в. е станало на 04.05.1818 г.

През XX в. най-силното земетресение в София е станало на 17.09.1917 г. То е имало интензивност VII-VIII степен и магнитуд М = 5,2. Земетресението нанесло значителни повреди върху сградите в София - напуквания в зидарията и мазилката, съборени комини и стени. Най-пострадалата част на София от това земетресение е кварталът между улиците "Цар Освободител”, "Граф Игнатиев”, "Левски” и бившата Зоологическа градина. Специалистите приемат, че разрушителният ефект на земетресението е засилен от лошите инженерно-геоложки условия за строителството в тази част на града. В резултат от земетресението се променил и дебитът на някои от минералните извори в Софийската зона. Земетресението от 17 октомври 1917 г. е последвано от по-слаби сеизмични трусове, продължили повече от година.

През последните 80 години тук са станали около 250 земетресения с магнитуд в интервала 2,0<М<4,4. Активност на слабите земетресения се наблюдава на изток по поречието на р. Искър между язовир "Искър” и подножието на Стара планина. С относително висока активност се характеризира цялата северна граница на зоната по южните склонове на Стара планина. В тази част около град Своге на 9 март 1980 г. е станало най-силното за периода между 1980 и 1998 г. земетресение в Софийската зона - с магнитуд 4,4. Сеизмичната активност е най-голяма по долината на р. Искър от извора й до южните склонове на Стара планина. Относително спокойствие се наблюдава в югозападната и западната част на котловината, където през същия период са се случили само 4 земетресения с магнитуд между 2,0 и 3,0. Епизодични сеизмични прояви има в централната част на Софийската зона, но там е локализирано едно от най-силните земетресения през разглеждания период. То е станало на 22 декември 1983 г. и е било с М = 3,6. Не е за подминаване факта с последните земетресения (преди броени дни), случили се в гр. Перник и околностите.

Сеизмичните изследвания показват, че в Софийската зона значителни разрушения могат да се очакват от земетресенията, породени от локални огнища, разположени в самата зона. Оценката на земетресенията с епицентри, разположени вън от Софийската зона, е до VII-VIII степен. Въпреки това сеизмичната опасност за София не може да се разглежда откъснато от общото прогностично сеизмично райониране за територията на страната поради съществуващата взаимовръзка между съседните земетръсни зони и тяхното влияние.

През 1978-1979 г. колектив от учени и специалисти създаде съвременни прогнозни карти на сеизмичното райониране. Важните крайни продукти от районирането са картите на сътресаемостта (очакваните сеизмични въздействия върху земната повърхност в степени по скалата Медведев-Шпонхойер-Карник) за различни периоди от 100, 1 000 и 10 000 години. Тези карти са пряко ориентирани към практиката и сеизмичното инженерство. Картата на сътресаемостта за период от 1 000 години е нормативна за страната в съответствие с новите "Норми за проектиране на сгради и съоръжения в сеизмични райони”.

Описание на геоложката основа в обхвата на Инвестиционото предложение

Районът попада в югоизточната част на Софийското поле. В геоморфоложки аспект, Софийското поле е било дъно на езеро, което се оттичало в северозападна посока. Изтичането на езерото е протекло на три етапа. Между отделните етапи, площта на езерото е намалявала, което е създало възможност за образуването на три терасни нива, с различна относителна височина, по направление кв. "Лозенец" - кв. "Малашевци", на гр. София. В резултат на осушаването на езерото и промяната на ерозионния базис на реките, които са се вливали в езерото, последните са “разсекли” от 3.00 до 6.00м. езерните наслаги и са моделирали т.н. “заливни тераси” на реките.

В стратиграфско отношение на територията на гр.София са установени следните геоложки формации:

кватернер - алувий, делувий и пролувий,

неозой

терциер - неоген.
креда - горна креда - сенон,

мезозой

триас - среден триас.
От практическо значение за изграждане на метрополитена се явяват геоложките формации с неозойска възраст, сред които ще бъде вместено подземното съоръжение.

Геоложкият строеж по трасето на метрото от бул.”Андрей Сахаров” до Бизнес Парк София в дълбочина до 15-20 м. е представен от геоложки пластове с неогенска /плиоценска/ и кватернерна възраст.

Кватернерните отложения са представени от културен и почвен слой /насипи и смолница/ и делувиални песъчливи глини. Културният слой е изграден от съвременни насипи, чиято мощност варира от 0,50 м. до 13.00-17.00 м. Общата мощност на кватернерните отложения е в границите от 6,30 м. /северозападната част на трасето/ до 20.00м. в югоизточната му част.

Неогенските /плиоценски/ седименти залягат непосредствено под делувиалните и речните отложения на кватернера и са представени от прахови и прахово-песъчливи глини, разслоени от разнозърнести пясъци.

Плиоценските седименти са с наслояване, западащо на север до североизток под ъгъл 5-6°. Сред наслагите на плиоцена при км. 17⁺⁶⁰⁰ е установени разсед с посока северозапад-югоизток, по който е станало издигането на северозападната част от разглежданата територия.

Тези пластове оформят инженерно-геоложките условия, в които ще се извърши строителството и експлоатацията на метрополитена.

Инженерно-геоложката характеристика на средата, в която ще попадне метрото, е извършена по архивни данни от проучвания по и около трасето от “Софпроект” и “Метрополитен” ЕАД.

Съгласно Норми за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони /1987г./ територията на София, респективно метротрасето е разположено в зона със сила на земетръса от IХ^-та ст. по дванадесетстепенната скала на Медведев-Шпонхойер-Карник и има висока стойност на сеизмичния коефициент - Кс =0,27.

Разседните прояви могат да окажат неблагоприятно влияние при строителство на МС 15 по открит способ с укрепване на откосите, когато посоките им на разпространение и западане съвпаднат с тези на някои от откосите. При прилагане на шлицови стени тази опасност отпада.

Отделни локални деформации и слягания на земната основа са възможни да настъпят за кратко време около МС 16, в резултат на водопонизителни мероприятия, поради строителството чрез открити изкопи. Те могат да се дължат на следните процеси: вторична консолидация на осушените рахли материали (пясъци и чакъли), вторично депресионно уплътняване на глинестите разновидности при снижаване на пластовото налягане в напорните хоризонти, механична суфозия (изнасяне на фини фракции от водоносните пластове). С оглед на съществуващата жилищна застройка в близост до метротрасето, препоръчваме да се заложат репери на близките сгради и на терена, с цел своевременно откриване на възникналите деформации и взимането на адекватни мерки срещу тях. При прилагане на шлицови стени, опасността от проява на деформации и слягания ще отпадне.

При бъдещото строителство в застроената градска част около метротрасето не се очакват съществени деформации и слягания на земната основа, тъй като в югоизточната част на трасето теренът е сух и няма да се наложи прилагане на водопонизителни мероприятия, а в северозападната част земната основа е изградена главно от алувиални чакълести отложения, които са неслегваеми.

Не се очаква неблагоприятно въздействие върху земните недра по време на строителството и експлоатацията. Въздействието върху геоложките пластове е само физическо и локализирано в обхвата на строителните площадки. В Инвестиционното предложение не се предвижда изкопни работи чрез прилагане на пробивно-взривни работи.

1.8. Въздействие върху ландшафта

1.8.1. Класификация, типология и райониране на

ландшафтите по функционално-пространствени,

физикогеографски и природоклиматични

характеристики

Съгласно окончателният Проект и Предварителните инвестиционни проучвания се предвижда трасето на бъдещото разширение на I^-ви метродиаметър да се изгради в югоизточната част на града от бул. "Андрей Сахаров" (след МС 13) в ж.к. "Младост I" до МС 16 (Бизнес Парк София) в ж.к. „Младост IV”.

Според класификацията на ландшафтите, прилежащата територия се определя като антропогенен ландшафт - транспортен по предназначение, линеен - като пространствена структура и технически - по функционално съдържание.

По своето географско местоположение, гр. София е разположен в централната част от Софийската котловина, при средна надморска височина 550 м., оградена на север от Стара планина, на изток - от разклоненията на Ихтиманска Средна гора, на югоизток - от Лозенската планина, на юг- от Плана и Витоша, на югозапад - от Люлин и на запад - от Вискяр, също така от реките Сливнишка и Габерска.

Според ландшафтното райониране на България, територията на гр. София и Столична община (СО) попада в Централно-Балканската, планинско-котловинна, ландшафтна област (В) и отчасти в Старопланинската област.

Трасето на обекта на Инвестиционното предложение попада в югоизточните периферни територии на гр. София, които се отнасят към Централно-Балканската планинско-котловинна, ландшафтна област (В) и са части от Витошко-Ихтиманската подобласт (IX).

Проучванията за направлението на бъдещото разширение на метрото от бул. "Андрей Сахаров" (след МС 13) в ж.к. "Младост I" до МС 16 (Бизнес Парк София) в ж.к. „Младост IV” се отнасят за районите на гр. София, които са част от ландшафтното котловинно дъно или т.нар. "Софийско поле" и подстъпите към североизточното подножие на Витоша.

На територията на Столична община (СО) са обособени четири типа урбанизирани природни ландшафти, по следните основни характеристики: височинен пояс (н.в.), характер на релефа и степен на урбанизация. Техните физически граници съвпадат с микроклиматичните райони на София: централен градски, периферен градски, подножие на планините и открито поле.

Прилежащите територии на планираното метротрасе попадат в две от микроклиматичните райони: подножие на планините и периферен градски район.

2. 
   Описание на видовете ландшафти по основните им
   

Видовете антропогенни и природни ландшафти, в териториалния обхват на трасето и метростанциите, се определят и по основни функционални, пространствени физически характеристики. Съгласно единните режими за устройство на територията, гр. София се отнася към режим "Е". Характеризират се с висока степен на урбанизирана среда със следните функции:

• Транспорт - бул. "Анд Сахаров", бул. „Ал. Малинов”, бул. „Анд. Ляпчев” в район "Младост" (МС 14, МС 15, МС 16);

• Обитаване - жилищните райони "Младост I", "Младост III" и "Младост IV" (МС 14, МС 15, МС 16);

• Комплексно обществено обслужване - транспортно-комуникационни оси на града и оживени кръстовища, по които се формират обществени центрове на градско, районно и локално ниво (МС 14, МС 15, МС 16);

• Зелена система - санитарно защитни озеленени ивици - техническата полоса покрай бул. "Ал. Малинов", крайулично озеленяване покрай районните улици, озеленяване на междублоковите пространства в жилищните комплекси;

• Неизявени ландшафти (без обособена функция и определен характер) - частично незастроени терени в зоната около МС 16;

• Природни ландшафти - река Банишка.

2. 
   Въздействие върху функционалната и пространствената
   

Първопричините на въздействието върху ландшафтите се анализират като процеси в три основни направления: урбанизация, строителство и експлоатация.

1. 
   Въздействие върху функционалната и
   

Урбанизацията е непрекъснат процес на развитие на града и в частност на неговите райони, свързан с вземане на управленски решения, относно планиране, устройство, инвестиране, проектиране, изграждане и развитие на общинските градски територии или части от тях. Приет е ОУП за гр. София със Закон за приложението му, както и новият подробен устройствен план на район „Младост” и части от него, а в конкретния случай и за онези части, които са прилежащи на териториите на предложеното метротрасе.

Реализацията на Инвестиционното предложение от една страна и урбанизацията на прилежащите му терени от друга са взаимосвързани, т.е. те са в права и обратна връзка като причина и следствие на въздействието върху ландшафтите. Силно урбанизираните територии на пътно-транспортните градски магистрали и кръстовища (места на оживени средища) предопределят местоположението на метростанциите, а от друга страна - тяхното изграждане активира в още по-голяма степен процеса на урбанизация и разширява неговия диапазон. Той се изразява в уплътняване на застроените градски територии, промяна на градските силуети и отношението им към природните дадености, интензификация на пътно-транспортните потоци и връзки между различните транспортни системи, преструктуриране на линиите на МОГТ, както и преструктуриране от монофункционални в полифункционални центрове на обществено обслужване. Променят се функциите и съответно предназначението и статута на определени територии, които се застрояват.

При несъблюдаване на установените градоустройствени принципи, без съобразяване с насоките на ОУП-София, без разработване на планова основа с ясно регламентирани режими на застрояване, съобразно местоположението и спецификата на дадени територии, съществува реална опасност от стихийно застрояване и преуплътняване, каквито случаи се наблюдават в някои райони на гр. София.

С приемане на новото трасе на бул. „Ал. Малинов” в този участък се освобождана територия, в която ще бъде оформен районен градски център. Тя е разположена между бул. „Ал. Малинов”, бул. „Ал. Паскалев” и ул. „Ат. Москов”. В новия устройствен план в тази част от района е предвидено да се обособи районен градски център, в който ще бъдат разположени спортна зала, офис сгради, административно-делови сгради, православна църква, както и магазин – инвестиция на немската фирма „Линднер”. Предвижда се да се обособи и пешеходна паркова част, която да е богато озеленена. Цялостно територията ще се урбанизира при установен режим на застрояване.

МС 14 ще обединява транспортно-пешеходните потоци от и към жилищните комплекси “Младост I” и “Младост III”.

МС 15 - след МС 14, трасето продължава под бул. „Ал. Малинов” където при кръстовището с ул. „проф. Балан” се предвижда да се изгради МС 15, разположена зад изградените хипермаркет „Хит” и „Фън Сити” (сградата на бившия „Кореком”). Подходящото ситуиране на метростанцията осигурява възможност за пешеходен достъп към нея и от четирите страни на кръстовището.

Ландшафтът на територията е многопланов - отчасти вече урбанизиран, същевременно богат на природни дадености с тенденция към все по-видимите им промени, поради активните процеси на урбанизация. Главната цел е да се избегне стихийното застрояване и прекомерното уплътняване на тази територия поради притегателната сила и очакваните инвестиционни интереси на намиращите се в близост до трасето терени. Ясно са установени и регламентирани правилата за режимите на застрояване, съобразени със спецификата на териториите, като се отчитат:

• близостта на Природен парк "Витоша";

• доминиращия силует на планината;

• разнообразния релеф на подножния ландшафт.

Така би могло да се постигне оптимален баланс между урбанизирана и природна среда.

След приключване на строителството е необходимо да се предприемат и възстановителни мерки по предварително изготвен проект. Вертикалната планировка за изграждане на автотранспортните подходи към метростанцията със спирки за МОГТ, моделиране на терена чрез подпорни стени и шкарпи, провеждане на пешеходните подходи. Озеленителните мероприятия следва да се извършват по проект за насаждане на дървесна, храстова и тревна растителност.

2. 
   Въздействие върху физическото състояние на ландшафтите и техните елементи в процеса на строителство
   

• разрушаване на пътни настилки и тротоари в района на МС 14, МС 15 и МС 16;

• изкопни работи по целия участък с изпълнението на открити изкопи, траншеи и др.;

• демонтаж на технически съоръжения, които са по направлението на трасето или го пресичат - подземни тръбопроводи и комуникации.

3. 
   Въздействие върху състоянието на ландшафтите и техните елементи в процеса на експлоатация
   

В обхвата на обекта на Инвестиционното предложение за "Разширение на метрополитена от бул. "Андрей Сахаров" (след МС 13) в ж.к. "Младост I" до МС 16 (Бизнес Парк София) в ж.к. „Младост IV” не попадат природни обекти и защитени територии, по смисъла на Закона за защитените територии - резервати, национални паркове, природни забележителности, поддържани резервати, природни паркове и защитени местности. Съгласно чл. 6, ал. 2 от Закона за защитените територии, населените места и селищните образувания в границите, определени със застроителните и регулационни планове или околовръстни полигони, попадащи в защитени територии, не са част от тях.

В обхвата на метротрасето, предмет на Инвестиционното предложение, не попадат минерални подземни природни богатства, които да представляват екологичен или икономически интерес за експлоатация

Според геоботаническото райониране на България, обследваната територия попада в Европейската широколистна горска зона, Евксинска провинция, Софийски окръг, Софийски район. Последният обхваща Софийското поле и южните склонове на Софийска планина. В миналото, преобладаващата коренна растителност е била представена от мезофитни горски съобщества с доминиране на дръжкоцветен дъб (Q. pedunculiflora) и полски бряст (Ulmus minor). Южните склонове и по-сухите равнинни места са били покрити от ксеротермни горски съобщества с преобладаване на благун (Q. frainetto), по-рядко цер (Q. cerris), а в по-високите части са преобладавали горите от горун (Quercetta dalechampii). Естествена коренна растителност е запазена в планинските части.

Съвременните растителни съобщества в изследвания район имат предимно вторичен произход. Преобладаващи са ливадния тип тревни съобщества, които са подложени на различен по интензивност антропогенен натиск от паша, строителство, утъпкване и др. Производните тревни формации основно са представени от:

Мезоксеротермна тревна растителност, с преобладаване на луковична ливадина (Poa bulbosa), пасищен райграс (Lolium perenne), троскот (Cynodon dactylon), на места белизма (D. ischaemum) и по-рядко - садина (Ch. gryllus). Тези формации са възникнали във времето на мястото на смесени гори от цер, виргилиев дъб, дръжкоцветен дъб, полски бряст, полски ясен и др. Характерни са основно за крайселски мери, където почвата е утъпкана от селскостопански животни. При по-слабо утъпканите почви преобладават мезофитните видове, като Lolium perenne, Trifolium repens и др., а при по-голямо уплътняване се увеличава участието на Cynodon dactylon, Poa bulbosa, Ch. gryllus, D. ischaemum и др.

Мезофитни тревни формации- ливади (Festuceta pratensis, Poaeta sylvicolae, Alopecureta pratensis, Lolieta perennis, Agrostideta stoloniferae) на мястото на гори от бряст, полски ясен, летен и дръжкоцветен дъб и др.

Най-широко разпространение от мезофитната тревна растителност имат формациите на Poa sylvicola Guss., Festuca pratensis Huds., и Elymus repens (L.) Gould., по-слабо тези на Agrostis stolonifera L., Alopecurus pratensis L., Lolium perenne L., Poa pratensis L., Hordeum secalinum Schreb. и др.

В периферните части на Софийското поле се срещат и:

Те са възникнали вторично на мястото на ксеротермни коренни и производни горски формации и на производни храстови формации. С деградацията на горите и на храстовите ценози, ксеротермната тревна растителност постепенно навлиза в разредените гори и храсталаци, където се формират тревни фитоценози. Формацията на белизмата заема предимно ерозирани терени. Освен едификатора във фитоценозите участват още: Ch. gryllus, Poa bulbosa, Euphorbia sp., Medicago minima, Crepis sanctha, Arenaria serpillifolia, Leontodon crispus, Plantago lanceolata, Polygala major, Valeriana sp., Trifolium sp. и др.

Фитоценозите на садината са изградени от голям брой видове. Освен едификатора Ch. gryllus участват и Poa bulbosa, D. ischaemum, Festuca valesiaca, Filipendula vulgaris, Plantago lanceolata, Trifolium campestre, Tr. montanum, Salvia nemorosa, Euphorbia sp. и др.

Формацията на луковичната ливадина ( Poa bulbosa) се отнася към ефемероидната растителност. Тя е разпространена предимно на утъпкани почви, с разбит и разпрашен повърхностен слой. В изграждането на фитоценозите освен едификатора участват и Ch. gryllus, различни видове детелина, Bromus sqarrosus, Brachypodium distachyon, Plantago lagopus и др.

От ефемерната растителност най-широко са представени формациите на Brachypodium distachyon, Vulpia myuros,V. ciliata и др.

В района на Софийското поле се срещат още:

Резултатите от теренните наблюдения и описанията на флористичния състав в избраните пробни площадки, извършени по дължината на трасето показват следното:

Територията включва зелени площи покрай пътните платна и край жилищните блокове, нарушени терени от строителство, неподдържани тревни площи. Преобладаващи са рудералните тревни съобщества с участие на: Cichorium intybus, Rumex conglomeratus, Cynodon dactylon, Taraxacum officinale, Trifolium pratense, Trifolium repens, Lolium perenne, Lotus corniculatus, Sanguisorba minor, Plantago media, Medicago sativa, Melilotus officinalis, Vicia cracca, Sambucus ebulus, Verbascum blattaria, Cephalaria transsylvanica, Dactylis glomerata.

Срещат се единични екземпляри от декоративни храстови видове: кисел трън (Berberis Thunbergii), шипка (Rosa sp.), чашкодрян (Euonymus europaeus), Deutzia crenata, Philadelphus coronarius, Spiraea billardi, както и отделни екземпляри от дървесни видове, като: тополи (Populus nigra, Populus pyramidalis, Populus deltoids), липи (Tilia corfata, Tilia tomentosa), явор (Acer pseudoplatanus) шестил (Acer platanoides), птиче грозде (Ligustrum vulgare), миризлива върба (Eleagnus angustifolia), форзиция (Forsythia ssp), шипка (Rosa canina) и др.

Участък от МС 14 до МС 15

Трасето продължава по бул. „Ал. Малинов”, без да засяга зелени площи. В района се сращат рудералните тревни съобщества, с присъствие на антропофитни видове като: Senecio vulgaris, Ballota nigra, Taraxacum officinale, Cichorium intybus, Galium aparine, Rumex conglomeratus, Trifolium pratense, Euphorbia cyparissias и др. Други видове, които участват в тези съобщества са: Sanguisorba minor, Dactylis glomerata, Cephalaria transsylvanica, Plantago lanceolata, Medicago sativa, Clematis vitalba и др. Единично или на малки групи се срещат и някои дървесни видове-представители на коренната растителност или допълнително внесени декоративни видове: полски бряст (Ulmus minor), полски ясен (Fraxinus oxycarpa), ябълка (Malus domestica), тополи (Populus pyramidalis, Populus x euroamericana), джанка (Prunus cerasifera), айлант (Ailanthus althissima), Acer negundo, салкъм (Robinia pseudoaccacia), върби (Salix babilonica, Salix sp. ). От храстите най-често се срещат шипки (Rosa canina), къпини (Rubus caesius), повет (Clematis vitalba).

Трасето продължава по бул. „Ал. Малинов”, като малка част от него преминава през зелени площи. В района на МС 16 има единични екземпляри от тополи, ясени (Fraxinus oxycarpa), липи, конски кестен (Aesculus hippocastanum), айлант (Ailanthus altissima). Около река Банишка, крайречната растителност е представено основно от храстови видове: обикновен люляк (Syringa vulgaris), снежноплодник (Symphoricarpus albus), миризлива върба (Eleagnus angustifolia), единични тополови и ясенови дървета.