И н ф о р м а ц и я за преценяване на необходимостта от овос на Инвестиционно предложение

Територията на Софийската котловина принадлежи към умереноконтиненталната подобласт на Континентално-европейската климатична област. Според климатичната класификация на Кьопен, Софийското поле има умерено влажен климат, с умерено топло лято, а оградните планини - бореален. По климатичната класификация на Торнтуейт, Софийското поле има сух, субхумиден климат, а склоновете на планините се отличават с различни разновидности на хумидния климат. Във всички климатични класификации се отчита изразителната сезонност на климата на София. В крайна сметка климатът на София може да се дефинира като умереноконтинентален, субхумиден, с добре изразени годишни сезони и силно антропогенно въздействие.

2. 
   Очаквано въздействие върху качеството на
   

Източниците на замърсяване на атмосферния въздух на населените места може да се систематизират в следните групи:

• промишленост;

• енергетика;

• автотранспорт;

• местни битови източници.

За конкретния случай се разглеждат транспортните източници, които придобиват напоследък все по-голяма актуалност и стават основен източник на замърсяване на атмосферния въздух на населените места. Голямото разнообразие на моторни превозни средства, съчетано с организацията на движението им в населеното място и вида на горивото ориентират за основните замърсители, които се съдържат в отпадъчните газове на двигателите с вътрешно горене.

С цел намаляване на атмосферното замърсяване от транспортни източници в населените места се използва електротранспорт (тролейбуси, трамваи и метрополитен). Практически доказано е, че подземният обществен транспорт не води да замърсяване на атмосферния въздух.

Основните източници на емисии в гр. София са промишлеността и автомобилния транспорт.

Автомобилният транспорт е най-големият източник на замърсяване – 57 % от общите емисии на NOx, 93 % от емисиите на СО, 70 % от емисиите на СО₂, 83 % от N₂O, което налага особено внимание към проблема с трафика в София.

В таблица 1.3 - 2 са представени данни за емисиите на NOx в тона за година от линейните източници за 2010 и 2012г. (Програма КАВ-Cофия, 2012 ).

Таблица IV.1.3.-2

Данни за съдържанието на азотен диоксид в атмосферния въздух в София

Концентрациите на азотен диоксид са под пределно допустимите средночасови норми (съответно 350 мг/куб.м. и 200 мг/куб.м.) за изследвания период, като през 2012г. емисите на NOx са значително по-малки в сравнение с 2010г. Получените данни са сравнени с пределно допустимите концентрации за съдържание на вредни вещества в атмосферен въздух по Наредба № 14 на МЗ и МОСВ (ДВ бр. 88/97 г.).

Сероводородът е другият замърсител, който се явява често в по-високи концентрации във въздуха, достигайки стойности до 8,0 пъти над допустимата норма. От разглежданите пунктове по-значителни концентрации са измерени в района на АС ”Надежда”. По-голям брой дни с превишение на допустимите норми се наблюдава през 2010 год., като за района на АС ”Орлов мост” са над 30 дни. През следващите години тези случаи намаляват. Превишенията са по-редки, достигайки 2 до 6 пъти над допустимата норма за отделните пунктове.

Не се наблюдава превишение на средноденонощните концентрации на серен диоксид. През последните две години еднократната ПДК е превишена по веднъж годишно с 1,2 пъти в района на АС ”Орлов мост”.

Незначително еднократно превишение през отделните години има и на нормата за озон в района на АС „Орлов мост”.

Азотните оксиди превишават максималната еднократна концентрация от 1 до 3 пъти, само през 2010 г. и 2011 г. за района на АС “Орлов мост”с максимално превишение 1,2 пъти. В района на кв. ”Надежда” само през 2010г. е регистрироно само еднократно превишение на ПДК.

Няма превишение на пределните норми на оловни аерозоли.

Таблица IV-1.3.-3 Превишения на ПДК, брой превишения и максимално превишение на атмосферни замърсители в пунктове на територията на гр. София

От представеното могат да се направят следните изводи:

• 
  Као цяло качеството на въздуха в района на Софийска община е влошено. Основен принос за това имат “Кремиковци” ЕАД, автомобилния транспорт и отоплителните централи;
  
• 
  Повишените концентрации на азотни оксиди, въглероден оксид, бензин и фини прахови частици в централната градска част са основно резултат на интензивното автомобилни движение.
  

Очаква се повишаване на концентрациите на замърсителите на атмосферния въздух - прах, азотни окиси, феноли, сажди, маслени аерозоли в резултат на промените в транспортните връзки около стоежа и от струпването на тежки транспортни средства, извозващи земните маси и строителни материали. При строителството на първия радиус от метрото, който беше изграждан изключително по “Открит” способ са регистрирани наднормен прах - до 2,3 пъти над ПДК, азотни окиси - до 1,2 пъти над ПДК и оловни аерозоли - до 1,6 пъти над ПДК. Поради отпадането на оловните прибавки към бензините, не се очаква замърсяване с оловни аерозоли и соли.

При строителството на метроучастъка от МС 7 до МС 10 се забелязва по-добра организация на строителството в сравнение със строителството на I^-ви метрорадиус от МС "Сливница" до МС "Сердика". Извършва се по-добро ограждане на строителните площадки и значително по-малко замърсяване на околните райони. Липсват налични данни за замърсяване на атмосферата при настоящото строителство. При строителство по “Милански” способ, замърсяването се локализира и се ограничава, което води до намаляването му. При редовно оросяване на строителните площадки и периодично измиване на маршрутите на тежки автомобили, концентрациите от прах ще намалеят значително.

След пускане в експлоатация на този участък от метрото се очаква да намалеят наличните замърсители на атмосферния въздух, емитирани предимно от МОГТ, вследствие на отпадането на автобусни линии и намаляване на броя на леките автомобили, използвани най-често за отиване на работа.

След въвеждането в редовна експлоатация на I^-ви метрорадиус, разпределението по видове транспорт в час пик (08⁰⁰ - 09⁰⁰ ч.) има средното разпределение:

• Трамвай - 8.3%;

• Тролейбус - 19.3%;

• Автобус - 4.3%;

• Метро - 19.0%

При продължението на I^-ви метродиаметър до МС 13 и по-специално участъка до МС 16 (Бизнес Парк София) в ж.к. „Младост IV”, процентът на ползващи метрото се очаква да се увеличи значително, поради увеличения обхват и включването на част от големите жилищни комплекси "Младост I", "Младост IA", "Младост III" и "Младост IV". Липсата на прекачване след МС 7 ще улесни придвижването до крайните квартали на голям брой граждани на Столицата. При тази ситуация се очакват да отпаднат най-малко четири линии на масовия обществен градски транспорт, обслужващ тези жилищни комплекси. След преструктуриране на МОГТ в района на метрото, основните линии автобусен транспорт ще се видоизменят и ще намалят трасетата си, с оглед на функциите им довозващ транспорт. С отпадането на част от автобусните линии се очаква да се намаляват емисиите на вредни вещества в атмосферата. При приблизителен брой на отпаднали автобуси от 25 броя за всичките 5 линии и при среден разход на гориво за 1 работен ден в обем на 124 л./автобус* (общо за 25 бр. 310 гр./kВтч.) се получава намаляване на емисия от вредни вещества, както следва:

• Въглероден оксид - 84,0 т./год.

• Азотни оксиди - 830,0 т./год.

• Неизгорели въглеводороди/ЛОС- 57,4 т./год.

• Твърди частици (сажди) - 12,5 т./год.

Забележки:

1. Изчисленията са направени при среден дневен пробег на автобус 245 км., по данни от "Столична компания за градския транспорт" ЕООД;

2. Емисията от двигателите на автобусите е изчислена на база екологична характеристика за "Евро 2", която отговаря на действащите в момента автобуси;

3. Годишният ефект е изчислен при 250 работни дни в годината;

4. Методиката и изчисленията са направени на база “Екологична експертиза на проект “Разширяване на реализираните проекти по намаляване вредностите на отработените газове на автобусите от МОГТ в столицата чрез вграждане на силови агрегати с подобрени екологични параметри, използване на алтернативни горива и въвеждане на диагностична апаратура за контрол в експлоатацията”.

Прогнозното натоварване на метрото за участък бул. "Андрей Сахаров" (след МС 13) в ж.к. "Младост I" до МС 16 (Бизнес Парк София) в ж.к. „Младост IV” в пиков час е 3 200 пътника. По приблизителни изчисления около 30% от гражданите на Столицата ползват автомобил за предвижване на работа при средно разстояние до работата 5 км. и при статистически усреднена стойност на броя на пътниците в 1 автомобил 1,39. В резултат от намалението на ползваните към момента автомобили, отпадналите емисии от вредни газове се очаква да бъде:

• Въглероден оксид - 9,0 т./год.;

• Азотни оксиди - 24,0 т./год.;

• Неизгорели въглеводороди/ЛОС- 3,4 т./год.;

• Твърди частици (сажди) - 0,9 т./год.;

При сумиране на ефекта от отпадане на емисиите от вредни вещества в атмосферата, вследствие на пускане на метрото в експлоатация, като прогнозен годишен ефект се получава:

• Въглероден оксид - 92,0 т./год.;

• Азотни оксиди - 854,0 т./год.;

• Неизгорели въглеводороди/ЛОС- 60,8 т./год.;

• Твърди частици (сажди) - 13,4 т./год.;
1.4. Въздействие върху aтмосферата

През последните десетилетия се наблюдават изменения световния климат и са налице непознати до сега природни аномалии, причина за които е човешката дейност. През последните няколко години се въведоха глобални стратегии за ограничаване замърсяването на атмосферата, което стои в основата на промените на климата. Развитието и внедряването на ниско емисионни технологии и изработването на регулаторни механизми са основните мерки за дългосрочно ограничаване замърсяването на атмосферата.

Ефектите от продължаване на метрополитена от бул. "Андрей Сахаров" (след МС 13) в ж.к. "Младост I" до МС 16 (Бизнес Парк София) в ж.к. „Младост IV” върху околната среда са двойни. В резултат от намаляването броя на превозните средства по столичната улична мрежа се намаляват вредните емисии в атмосферния въздух и по-специално емисиите на CO₂ и NO_х, които са включени в Протокола от Киото за редуциране на емисии от парникови газове. От друга страна експлоатацията на планирания метроучастък се свързва с повишен разход на електроенергия, необходима за движението на композициите и захранването на метростанциите. По-високия разход на електроенергия влияе косвено върху атмосферата, като се очаква да доведе до повишени емисии парникови газове от страна на топлоелектрическите централи - източници на електроенергия.

Прогноза за въздействие върху атмосферата

Очаква се една част от превозните средства, които в момента се движат по протежение на маршрута на метрото, да преустановят движението си, а водачите им да се преориентират към използване на метро, като по-бързо и по-сигурно средство за предвижване. С намаляването на броя на автобусите от МОГТ и автомобили ще се редуцират и емисиите от тях. Оценките на емисиите в случая “със” и “без” се базира на следните допускания:

1. Емисиите въглероден диоксид са функция на изразходваното гориво за всяко едно превозно средство;

2. Консумацията на гориво е функция на скоростта, с която се движи превозното средство;

3. Според стандартите на ЕС се предполага, че голямата част от частните превозни средства в София ще бъдат от клас "ЕСЕ 15-04", произведени между 1985 г. и 1992г. (или по-късно) и отразяват законови или технологични мерки за понижаване нивото на емисиите, прилагани след 1985 г.;

4. Обемът на двигателите на леките превозните средства в този клас е от 1,4 до 2,2 литра;

5. Автобусите в града са в категорията 16 - 32 тона дизелови - свръхмощни.
Таблица IV.1.4.-1

Скорост (km/h)	Емисия от автобуси	Емисия от други превозни средства
	CO2 емисии (g-/автобуси/km/ден)	CO2 емисии (g-c/автомобили/km/ден)
10	1679	415
20	1208	262
30	997	200
40	870	165

Таблица IV.1.4.-1 свързва емисиите на въглероден диоксид със скоростта на превозните средства (на база на предположенията за техния вид и обем на двигателя).

Източник на информацията е "COPERT III" с приложен софтуер за изчисляване на емисиите от транспорта по пътищата, Европейска агенция по околна среда, 2011 г.

Продължението на метрото от бул. "Андрей Сахаров" (след МС 13) в ж.к. "Младост I" до МС 16 (Бизнес Парк София) в ж.к. „Младост IV” ще повиши нуждата от електроенергия за композициите и станциите. Следователно, допълнително произведената за нуждите на метрото електроенергия ще се отрази в отделянето на повишени емисии, предимно във формата на въглероден диоксид.

От заключението на Консултантския екип на Японската банка за международно сътрудничество от 2001 г. в окончателния доклад за “Специална мисия на ЯБМС по подготовката на проект за разширяване на Софийското метро” се вижда, че съпоставката на отпадналите емисии от намаляването на превозните средства и тези, получени от производството на електроенергия за покриване на нуждите на продължението на метрото са приблизително 4 : 1.

От гореизложеното се вижда, че общото въздействие на продължаването на метрото върху околната среда ще бъде положително, имайки предвид, че ползите от редуцирането на емисиите от превозните средства многократно ще превишават допълнителните разходи, възникващи от повишените нужди от електроенергия. Разглеждайки цялото трасе се установява, че емисиите на въглероден диоксид ще намалеят с около 30 тона на ден. Сумарно до 2055 година общата редукция на емисиите се очаква да възлезе на 1,47 милиона тона СО₂.

Територията на гр. София представлява една силно модифицирана част от водосборния басейн на р. Искър. Постепенно, в границите на дълъг исторически период (повече от 100 години), естествените условия за формиране на повърхностен отток са се променяли в зависимост от степента на урбанизиране от централната част на града към покрайнините му.

За всички реки на територията на гр. София се поставя като нормативно изискване да отговарят на II^-ра категория води (според Наредба № 7 за показатели и норми за определяне качеството на течащите повърхностни води - ДВ, бр. 96 от 1986 г.). Състоянието на тези водни течения се контролира чрез Националната система за екологичен мониторинг (НАСЕМ) в няколко пункта:

• по р. Искър - преди кв. - Горубляне”, при с. Световрачане и при гр. Нови Искър,

• на основните й притоци от територията на Столична община - р. Какач, р. Блато, р. Перловска, р. Лесновска и р. Градска.

Изборът на местата на тези пунктове е продиктуван преди всичко от желанието да се получава по-цялостна информация за по-значимите реки, които преминават през територията на Столична общината.

Следва да се отбележи, че тази информация е крайно недостатъчна за анализиране на процесите и въздействията на различните видове дейности, свързани със социално-икономическия живот на Столицата.

Опитът да се обобщи такава информация във връзка с изготвянето на "Доклад за ОВОС" на Общия устройствен план на град София и Столична община показва, че при голяма част от контролните пунктове трудно може да се посочат тенденциите по отношение на измененията в качеството на повърхностните води.

Регистрират се концентрации, които са много над допустимите норми - до 10-20 и повече пъти по редица показатели - азотни съединения (амониев и нитритен азот), фосфати, БПК₅, нефтопродукти и др. Обясненията за превишаване на допустимите норми, поради изпускане на непречистени отпадъчни води са недостатъчни. Много по-важно е да се преоценят постановките в системата и структурите за управление на различните дейности по използването на водите на територията на гр. София, в т.ч. и на отговорностите по отношение на целесъобразността и спазването на разрешенията за третиране и отвеждане на отпадъчните води от различните обекти и дейности в Общината.

Повърхностни водни течения по дължината на метроучастъка от бул. "Андрей Сахаров" (след МС 13) в ж.к. "Младост I" до МС 16 (Бизнес Парк София) в ж.к. „Младост IV”, предвиден за удължаване на I^-ви метродиаметър на Метрополитен - София са представени от р. Банишка и Старата река. В съответствие с изискванията на ОУП на София, покрай речните корита и обслужващите ги алеи са предвидени залесителни зони, като по този начин е осигурен достъп и защитна функция на коритото.

Формираният отток от падналите валежи в район „Младост” на гр. София се отвежда или чрез колекторите на градската канализация (при териториите с асфалтова или бетонова настилка), или се подхранва подземните води в тази част на Софийското поле. Няма данни за нерегламентирано изпускане на отпадъчни води. По данни на ВиК "София” приемник на такива води е градската канализация, за което са утвърдени съответните разрешителни.

Може да се приеме за правилно и актуално схващането (от "Доклад за ОВОС” на Общия устройствен план на град София и Столична община”) за важното място на реките, преминаващи през територията на Общината, като част от специфичната екосистема на града. Но именно тук е отговорността за управлението на процесите в града. Няма логика да се допускат замърсявания от различните производствени и битови дейности, в т.ч. и от транспортната инфраструктура на територията на гр. София.

Като част от тази инфраструктура разглежданото Инвестиционното предложение за "Разширение на метрополитена с нов участък от от бул. "Андрей Сахаров" (след МС 13) в ж.к. "Младост I" до МС 16 (Бизнес Парк София) в ж.к. „Младост IV” дава възможност да се развие една идея за извършване на специфични изследвания и оценки за ролята на метрополитена (в т.ч. и ускореното изграждане на нови участъци) във връзка с намаляването на замърсяването на водите с нефтопродукти от наземния транспорт в урбанизираните територии на града. От такава позиция предлаганото разширение на I^-ви метродиаметър може да се оцени като принос към градската транспортна инфраструктура във връзка с намаляването на въздействието й върху водните екосистеми в Софийското поле по отношение на замърсяването на водите с нефтопродукти.

Запазва се практиката водопотреблението за питейно-битови нужди на обслужващия персонал в новите метростанции и за технологични нужди в новопроектирания участък да се осигурява чрез водоснабдителната система на гр. София. Опитът от експлоатацията на изграденото метротрасе на I^-ви метродиаметър дава основание да се приеме, че възприетата методика за определяне на водопотреблението за нуждите на "Метрополитен" ЕАД е добра и не може да се разглежда като предпоставка за допускане на замърсяване на водите от територията на гр. София.