Спиране на наказателното производство от прокурора

1. в случаите на чл. 25 и 26;

2. когато извършителят на престъплението не е разкрит;

3. при продължително отсъствие на единствен свидетел - очевидец, извън пределите на страната, когато неговият разпит е от изключително значение за разкриване на истината, освен ако може да бъде разпитан по делегация, чрез телефонна или видеоконференция.

(2) Ако в случаите по ал. 1, т. 2 има привлечен обвиняем, наказателното производство спрямо него се прекратява.

(3) При спиране на наказателното производство прокурорът изпраща препис от постановлението на обвиняемия, както и на пострадалия или неговите наследници.

(4) При възобновяването на спряно наказателно производство разследването се извършва в сроковете по чл. 234.

(5) Постановлението по ал. 1 може да се обжалва от обвиняемия, пострадалия или неговите наследници пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаването на преписа. Съдът се произнася еднолично в закрито заседание не по-късно от седем дни от постъпване на делото в съда с определение, което е окончателно.

(6) Последваща жалба срещу спирането на наказателното производство може да се подава не по-рано от шест месеца от постановяването на определението по ал. 5.

(7) В случаите по ал. 1, т. 3 наказателното производство се спира за срок не повече от една година.

(2) Прокурорът възобновява спряното наказателно производство след като отпадне основанието за спиране или е възникнала необходимост от допълнителни действия по разследването.

(3) При възобновяване на спряното производство разследването се извършва в сроковете по чл. 234. Те не включват времето, през което наказателното производство е спряно.

Препраща към нормите на чл. 25,26 НПК. И тук става с постановление което може да се обжалва и механизма е уреден в ал. 4 и следващите.

1. след извършване на престъплението обвиняемият е изпаднал в краткотрайно разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта, или има друго тежко заболяване, което пречи на провеждането на производството;

2. разглеждането на делото в отсъствие на обвиняемия би попречило да се разкрие обективната истина;

3. деецът е лице с имунитет.

Чл. 245 – възможност за действия при спряно наказателно производство. Когато се спре – „изпраща на разследващия орган за...” Тук идеята е, че делото не стои при прокурора, а при разследващия орган, но не той издирва извършителите, а това се прави от оперативно издирвателните служби. Това е с чисто организационен характер. ОИМ се възлага на съответната служба (аналогично чл. 215, въпреки че за спирането не са уредени).

(2) В случаите по ал. 1, когато съответните органи на Министерството на вътрешните работи преценят, че са събрани достатъчно данни, уличаващи определено лице в извършване на престъплението, те предават събраните материали на съответния разследващ орган и незабавно уведомяват прокурора.

Чл. 245 ал. 3 – какво значи сроковете по чл. 234 – сроковете ги дава прокурора и те трябва да са в тези рамки, но това не са нови срокове.
8. Подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание.

Образуване на производството пред първата инстанция

1. по обвинителен акт и

2. по тъжба на пострадалия от престъплението - с разпореждане на председателя на съда.

(2) Разпореждането на председателя на съда, с което се отказва образуването на производството по ал. 1, т. 2, подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и втора.

(3) Обвинителният акт и тъжбата се представят в съда с толкова преписи, колкото са обвиняемите.

Въпроси, които се обсъждат от съдията-докладчик

Чл. 248. (1) След образуване на делото председателят на съда определя съдия-докладчик.

(2) Съдията-докладчик проверява:

1. подсъдно ли е делото на съда;

2. има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното производство;

3. допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на неговия защитник, на пострадалия или на неговите наследници;

4. налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на глава двадесет и четвърта, двадесет и пета, двадесет и седма, двадесет и осма и глава двадесет и девета.

(2) Когато прекратява съдебното производство на основание чл. 248, ал. 2, т. 3, съдията-докладчик връща делото на прокурора за допълнително разследване, като в разпореждането си посочва допуснатите нарушения.

1. в случаите на чл. 24, ал. 1, т. 2, 3, 4, 6, 7, 8, 9 и 10;

2. когато деянието, описано в обвинителния акт, не съставлява престъпление.

(2) Когато прекратява наказателното производство, съдията-докладчик се произнася по въпроса за веществените доказателства и отменя наложените на обвиняемия мерки за процесуална принуда, както и мярката за обезпечаване на гражданския иск, ако основанието за нейното налагане е отпаднало.

(3) Препис от разпореждането за прекратяване на наказателното производство се връчва на прокурора и на обвиняемия, както и на пострадалия, ако е намерен на посочения от него адрес.

(4) Разпореждането подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и първа.

(2) Съдията-докладчик се произнася относно мярката за неотклонение, забраната за напускане на пределите на Република България и отстраняването на обвиняемия от длъжност.

(3) Съдията-докладчик отменя и мярката за обезпечаване на гражданския иск, ако основанието за нейното налагане е отпаднало.

(4) Разпореждането подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и втора.

(2) Когато делото представлява фактическа или правна сложност, както и в други изключителни случаи, председателят на съда може писмено да разреши съдебното заседание да бъде насрочено в определен от него по-дълъг срок, но не повече от три месеца.

1. прокурорът;

2. подсъдимият и защитникът;

3. частният тъжител и частният обвинител;

4. гражданският ищец и гражданският ответник.

Подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание

Връчване на подсъдимия препис от обвинителния акт или от тъжбата

Чл. 254. (1) По разпореждане на съдията-докладчик препис от обвинителния акт се връчва на подсъдимия.

(2) Когато съдебното производство е образувано по тъжба на пострадалия, на подсъдимия се връчва препис от нея и от разпореждането, с което се дава ход на тъжбата.

(3) Освен в случаите по глави двадесет и четвърта, двадесет и пета и двадесет и осма, в седемдневен срок от връчването на книжата по ал. 1 и 2 подсъдимият може да даде отговор, в който да изложи възраженията си и да направи нови искания.

Съобщения за насрочване на съдебното заседание

Чл. 255. (1) За насрочването на съдебното заседание се съобщава на пострадалия или неговите наследници, както и на ощетеното юридическо лице.

(2) Освен в случаите по глави двадесет и четвърта, двадесет и пета и двадесет и осма, в седемдневен срок от връчването на съобщението пострадалият или неговите наследници могат да правят искания за конституиране като частен обвинител и граждански ищец, а ощетеното юридическо лице - като граждански ищец.

Подготовка на съдебното заседание

Чл. 256. (1) За подготовката на съдебното заседание съдията-докладчик се произнася относно:

1. разглеждането на делото при закрити врати, привличането на запасен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на действия по разследването по делегация;

2. мярката за неотклонение, без да разглежда въпроса за наличието на обосновано предположение за извършено престъпление;

3. мярката за обезпечаване на гражданския иск, конфискацията, глобата и отнемането на вещи в полза на държавата;

4. реда, по който следва да се разгледа делото;

5. лицата, които следва да се призоват.

(2) Разпореждането на съдията-докладчик по ал. 1, т. 2 и 3 подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и втора.

(3) По искания относно мярка за неотклонение задържане под стража съдията-докладчик внася делото в открито заседание с участие на прокурора, подсъдимия и неговия защитник. При постановяване на определението съдът обсъжда налице ли са основанията за изменение или отмяна на мярката за неотклонение, без да разглежда въпроса за наличието на обосновано предположение за извършено престъпление.

(4) Определението по ал. 3 подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и втора.

Задължения на съдията-докладчик

Чл. 257. Съдията-докладчик разпорежда да се призоват за съдебното заседание лицата, посочени в списъка, и взема необходимите мерки, за да осигури на подсъдимия и неговия защитник, на пострадалия или неговите наследници и ощетеното юридическо лице възможност да се запознаят с материалите по делото и да направят необходимите извлечения.

От тук започва съдебната фаза като това е първият стадий от нея. Подготвителните действия винаги следват образуваното съдебна производство то се образува съгласно разпоредбите на чл. 247 НПК за двете категории дела – от о.х. и ч.х. делата от ч.х се нуждаят от подробен анализ, защото при тях нямат досъдебно производство. При делата от о.х. досъдебната фаза я има и се предполага, че няма съществени процесуални нарушения и „безумия”.

Чл. 247 ал.1 т. 1 – съдебното производство се образува с внасяне на обвинителен акт.

Т. 2 – има една проверка която председателят на РС прави с оглед на това дали са налице предпоставките за образуване. Т.к. акта е разпоредителен (слага край на процесуалното действие на жалбата) е предвидено, че този акт може да се обжалва при отказ за образуване – ал.2.

И по двете категории дела се извършват подготвителни действия- председателят на съда определя съдията докладчик.

Това са двете функции които административният председател на съда има по делото. Във всички останали случай когато се говори за председател на съда се има предвид председателят на състава.

Този стадий има подготвителна роля – в новия НПК още тук съдията може да прекрати делото със сила на присъда за разлика от стария НПК. Съдията докладчик разглежда делото по същество в подготвителния стадий, за да не се върти цялото съдебна производство, ако още в началото е видно че няма данни лицето да е извършило престъплението.

Чл.248 – въпросите които обсъжда съдията докладчик.

Правомощията на съдията докладчик не са изброени изрично, а се извеждат от отделните текстове – чл.249 -252 НПК. Правомощията са:

1. Предаване на съд – чл.252 – не е изрично изведено, а се извежда от текста на члена. Налице са основанията за предаване на съд (насрочва се съдебно заседание) когато не са налице основанията за прекратяване и спиране. С акта за насрочване на делото се предава обвиняемия на съд и от този момент възникват страните в съдебното производство. Тук за съжаление не фигурират поверениците (те не са самостоятелни фигури). За съда възниква задължението да извърши определени процесуално – технически действия (призоваване конституиране на страните). Те са характерни само за предаването на съд.

2. Прекратяване на наказателното производство – с прекратяване на съдебното производство не се слага край- делото се връща в досъдебната фаза. Прекратяване на наказателното производство – изобщо се прекратява.

Чл. 250 – визира две групи прекратителни основания- чл. 24, от които са изключени т.1. и т.5. Логиката за т.5, е че вменяемостта се установява с експертиза която би следвало да се приеме в открито съдебно заседание.

Т.1 е изключена, защото нейният текст е визиран в чл.250 ал.1 т.2 и това става с разпореждане на съдията докладчик, в което той следва да се произнесе по всички въпроси – ал.2

3. Прекратяване на съдебното производство -чл.249- две хипотези

Ал.1 когато делото не е подсъдно на съответният съд, съдебното производство се прекратява и делото се изпраща на съответния прокурор да го внесе в съответния съд

Ал.2 Тук се изисква да се посочат конкретно допуснатите нарушения.

Подготвителните действия раздел ІІ.

Делото е внесено в съда, съдията докладчик има техническо задължение да извърши тези подготвителни действия и това става само при внасяне на делото в съда.

Чл.254-257

Чл.254 ал.3 – „дава възможност на подсъдимия да даде отговор, в който да изложи ... ново искания...” . когато имаме предявяване от разследващия орган на обвиняемия и той е запознат с материалите по делото може да направи съответните искания, бележки и възражения по които се произнася съответния прокурор. В съдебната фаза подсъдимият няма досег до делото и за това е тази ал.3. В този отговор подсъдимият изразява отношението си към обвинението дадена му е възможност да направи искания по събирането на доказателства по делото. Това може да стане в седем дневен срок, който формално е преклузивен, защото ако изтече и бъдат направени искания те са допустими (основателните искания се допускат и в съдебно заседание). На практика това изключително рядко се използва.

Неизменност на състава

(2) Когато някой член от състава на съда не може да продължи да участва в разглеждането на делото и се налага да бъде заменен, съдебното заседание започва отначало.

(2) Запасният съдия или съдебен заседател присъства при разглеждането на делото от началото на съдебното заседание с права на член от състава, освен правото да взема участие в съвещанията и в решаването на въпросите по делото.

(3) Когато някой член от състава на съда не може да продължи участието си в разглеждането на делото, запасният го замества с всички права на член от състава и разглеждането на делото продължава. 

Мерки за осигуряване възпитателно въздействие на съдебното заседание.

Чл. 261. Съдът взема необходимите мерки, за да осигури възпитателно въздействие на съдебното заседание.

(2) Разпоредбата на ал. 1 може да се приложи и когато това е необходимо, за да се предотврати разгласяването на факти от интимния живот на гражданите.

(3) Във всички случаи присъдата се обявява публично.

Лица, които могат да присъстват на съдебно заседание при закрити врати

Чл. 264. (1) На съдебно заседание, провеждано при закрити врати, могат да присъстват лицата, на които председателят разреши това, и по едно лице, посочено от всеки подсъдим.

(2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага, когато има опасност да се разгласи държавна или друга защитена от закон тайна, както и в случаите на чл. 123, ал. 2, т. 2. 

1. лица, които не са навършили осемнадесетгодишна възраст, ако не са страни по делото или свидетели;

2. въоръжени лица, освен охраната.

Функция на председателя на състава.

Чл. 266. (1) Председателят на състава ръководи съдебното заседание така, че да се осигури обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и точно спазване на закона.

(2) Председателят на състава поддържа реда в съдебната зала, като за груби нарушения може да налага глоба до петстотин лева на всеки присъстващ.

(3) Разпорежданията на председателя са задължителни за всички, които се намират в съдебната зала.

(4) Разпорежданията на председателя могат да бъдат отменени от състава на съда.

(2) След като отстраненият се завърне в съдебната зала, председателят му съобщава действията, които са били извършени в негово отсъствие, чрез прочитане на съдебния протокол.

(3) Когато прокурорът, защитникът или повереникът и след предупреждението на председателя продължава да нарушава реда в съдебната зала, съдът може да отложи разглеждането на делото, ако не е възможно да бъде заменен по съответния ред с друго лице без вреда за делото. За нарушаването председателят съобщава на съответния орган.

(4) Когато други лица нарушават реда, председателят може да ги отстрани от съдебната зала.

(2) Съдът може да разпореди подсъдимият да се яви и по дела, по които присъствието му не е задължително, когато това е необходимо за разкриване на обективната истина.

(3) Когато това няма да попречи за разкриване на обективната истина, делото може да бъде разгледано в отсъствие на подсъдимия, ако:

1. не е намерен на посочения от него адрес или е променил същия, без да уведоми съответния орган;

2. местоживеенето му в страната не е известно и след щателно издирване не е установено;

3. се намира извън пределите на Република България и:

а) местоживеенето му не е известно;

б) не може да бъде призован по други причини;

в) е редовно призован и не е посочил уважителни причини за неявяването си.

Произнасяне по мярката за неотклонение и другите мерки за процесуална принуда в съдебното производство.

Чл. 270. (1) Въпросът за изменение на мярката за неотклонение може да се поставя по всяко време на съдебното производство. Ново искане по мярката за неотклонение в съответната инстанция може да се прави при промяна на обстоятелствата.

(2) Съдът се произнася с определение в открито заседание, без да разглежда въпроса за наличието на обосновано предположение за извършено престъпление.

(3) По реда на ал. 1 и 2 съдът се произнася и по исканията относно забраната на подсъдимия за напускане на пределите на Република България и отстраняването на подсъдимия от длъжност.

(4) Определението по ал. 2 и 3 подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и втора.

(2) Съдебното заседание се отлага, когато не се яви:

1. прокурорът;

2. подсъдимият, ако явяването му е задължително, освен в случаите по чл. 269, ал. 3;

3. защитникът, ако не е възможно да бъде заменен с друг, без да се накърни правото на защита на подсъдимия.

(3) Ако защитниците са повече от един, неявяването на някой от тях не е основание за отлагане на делото.

(4) Когато не се яви без уважителни причини частният тъжител, съдът прилага чл. 24, ал. 4, т. 5.

(5) Съдебното заседание не се отлага, ако пострадалият или неговите наследници не са намерени на посочения от тях адрес за призоваване в страната.

(6) Съдът се произнася по направените искания за конституиране на нови страни в производството. Определението, с което се отказва допускането на частен обвинител, може да се обжалва по реда на глава двадесет и втора.

(7) Когато частният обвинител или неговият повереник, гражданският ищец или неговият повереник, гражданският ответник или неговият повереник не се яви без уважителни причини, съдът разглежда делото в негово отсъствие, а когато не се яви по уважителни причини, съдебното заседание се отлага, освен ако изрично е поискано продължаването му.

(8) Неявяването на свидетел или вещо лице не е основание за отлагане на съдебното заседание, ако съдът намери, че и без тях обстоятелствата по делото могат да бъдат изяснени.

(9) Във всички случаи на неявяване на призовани лица съдът изслушва страните по въпроса следва ли да се даде ход на делото.

(10) Във всички случаи на отлагане на делото то се насрочва в разумен срок, но не по-късно от три месеца.

(11) Когато делото се отлага поради неявяване без уважителна причина на страна, свидетел или вещо лице, съдът им налага глоба до петстотин лева.