Задължителна сила на актовете на съда

(2) Влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите:

1. извършено ли е деянието;

2. виновен ли е деецът;

3. наказуемо ли е деянието.

(3) Разпоредбите на ал. 2 се прилагат и за актовете на районния съд по глави двадесет и осма и двадесет и девета.

1. всички затруднения и съмнения, свързани с тълкуването им;

2. замяната на пробацията с лишаване от свобода и отмяната на прилагането на чл. 66 от Наказателния кодекс;

3. освобождаване от изтърпяване на наказание, наложено за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, когато преди започване на неговото изпълнение частният тъжител е поискал това.

(2) Въпросите, посочени в ал. 1, се разглеждат в съдебно заседание с призоваване на осъдения, а в случаите по ал. 1, т. 3 - и на тъжителя.

(3) Участието на прокурора е задължително.

1. при тежко заболяване, което пречи да се изтърпи наказанието - до шест месеца; след изтичане на този срок изпълнението на наказанието може да бъде отлагано за същия срок въз основа на ново медицинско освидетелстване;

2. при бременност на осъдената или раждане - до шест месеца преди и една година след раждането;

3. когато поради особени обстоятелства като пожар, стихийно бедствие, тежка болест, смърт на единствения трудоспособен член от семейството и други незабавното изпълнение на присъдата може да доведе до тежки последици за осъдения или за неговото семейство - до три месеца;

4. спрямо особено необходими специалисти в предприятия, учреждения или организации - до три месеца;

5. за завършване на текуща учебна година или започнатия курс за квалификация - до два месеца.

(2) Препис от присъдата, с която подсъдимият е осъден да изтърпи съответно наказание, се изпраща на прокурора за изпълнение.

(3) Когато с присъдата е постановена конфискация на определени вещи или отнемане на вещи на основание чл. 53 от Наказателния кодекс, съдът изпраща препис от присъдата на Агенцията за държавни вземания за изпълнение. За изземването на отнетите и конфискувани вещи Агенцията за държавни вземания уведомява съда в седемдневен срок.

(4) Когато с присъдата е наложена глоба или са присъдени в полза на държавата обезщетения, съдебни разноски и такси, съдът издава изпълнителен лист и го изпраща на съответния орган за изпълнение.

(5) Действията по ал. 1 - 4 се извършват в седемдневен срок от влизане в сила на присъдата.

Приспадане времето на задържането и лишаването от права

Чл. 417. Когато чл. 59 от Наказателния кодекс не е приложен от съда, той се прилага от прокурора с постановление.

Органи, които задържат осъдения

Чл. 418. Задържането на осъдения и отвеждането му до мястото за изпълнение на наказанието се извършва от службите на Министерството на правосъдието.

Това е стадий в наказателния процес, който се провежда задължително, когато има постановено оправдателна присъда.

Стадият започва от момента на влизане в сила на съответния акт, с който завършва наказателното производство.

В кой момент влизат в сила присъдите, решенията и определенията – чл. 412 НПК.

С изтичане на срока за обжалването им, ако имащите право на жалба или протест не са го упражнили – чл. 412, ал. 2, т. 3.

Т. 1 – например: въззивния съд произнася присъда, решение или определение по дело, по което не се предвижда касация, то въззивното решение влиза в сила;

Т. 2 – ако са оставени без уважение – например пострадал, който не е конституиран като частен обвинител няма право да подаде жалба, но въпреки това подаде такава, съдът не я разглежда.

Чл. 413 НПК – с влизане в сила те стават задължителни за всички лица. По някои определени въпроси са задължителни и за гражданския съд – чл. 413, ал.2, т. 1-3 НПК.

Възможно е да възникнат затруднения във връзка с изпълнението, или да възникне нужда от замяна на пробация и т.н. – чл. 414

Ал. 2 – открито заседание; правото по т. 3 може да се упражни преди започване на изтърпяването на присъдата.

Ал. 3 – участва и прокурор.

Чл. 415.

Чл. 417 и чл. 418.

(2) Определенията на съда по чл. 369, ал. 5 подлежат на проверка по реда на тази глава на основание чл. 422, ал. 1, т. 1 - 3, както и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

(2) Осъденият за престъпление от общ характер, който не е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от Наказателния кодекс, може сам да направи искане за възобновяване на наказателното дело в случаите на чл. 422, ал. 1, т. 5.

(3) Искането за възобновяване не спира изпълнението на присъдата, освен ако прокурорът или Върховният касационен съд постанови друго.

(4) В случаите на чл. 422, ал. 1, т. 4, когато решението на Европейския съд по правата на човека е в интерес на осъдения, както и в случаите на чл. 422, ал. 1, т. 6, спирането на изпълнението е задължително.

(2) Главният прокурор е длъжен да направи искането по чл. 422, ал. 1, т. 4 в едномесечен срок от узнаването на решението, а по чл. 422, ал. 1, т. 6 - в едноседмичен срок от узнаването за допусната екстрадиция.

(3) Осъденият може да направи искането по чл. 422, ал. 1, т. 5 в шестмесечен срок от влизане в сила на съответния акт.

(4) Наказателното дело може да бъде възобновено и след смъртта на осъдения.

Основание за възобновяване

Чл. 422. (1) Наказателното дело се възобновява, когато:

1. някои от доказателствата, върху които се основава присъдата, решението, определението или разпореждането, се окажат неистински;

2. съдия, съдебен заседател, прокурор, следовател или дознател е извършил престъпление във връзка с участието си в наказателното производство;

3. чрез разследване се разкрият обстоятелства или доказателства, които не са били известни на съда, постановил присъдата, решението, определението или разпореждането, и имат съществено значение за делото;

4. с решение на Европейския съд по правата на човека е установено нарушение на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, което има съществено значение за делото;

5. по присъди, решения и определения, непроверени по касационен ред по жалба или протест на страната, в чийто интерес се предлага отмяната, са допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3;

6. е допусната екстрадиция в случай на задочно осъждане при дадена гаранция от българската държава за възобновяване на наказателното дело - за престъплението, за което екстрадицията е допусната.

(2) Обстоятелствата по ал. 1, т. 1 и 2 се установяват с влязла в сила присъда, а когато не може да се постанови присъда - чрез разследване.

Възобновяване на наказателното дело по искане на задочно осъдения

Чл. 423. (1) В шестмесечен срок от узнаване на влязлата в сила присъда задочно осъденият може да направи искане за възобновяване на наказателното дело, ако не е знаел за наказателното преследване срещу него, включително и за постановената осъдителна присъда.

(2) Искането не спира изпълнението на присъдата, освен ако съдът постанови друго.

(3) Производството за възобновяване на наказателното дело се прекратява, ако задочно осъденият не се яви в съдебно заседание без уважителни причини.

(4) Когато задочно осъденият е задържан в изпълнение на влязлата в сила присъда и съдът възобнови наказателното производство, с решението си той се произнася и по мярката за неотклонение.

(5) Когато искането е направено от задочно осъден, предаден от друга държава на Република България, при предоставени гаранции за възобновяване на делото, съдът го възобновява, без да преценява дали лицето е знаело за наказателното преследване срещу него.

Съд, който разглежда искането

Чл. 424. (1) Искането за възобновяване на наказателното дело се разглежда от Върховния касационен съд.

(2) Искането се подава чрез съответния първоинстанционен съд, който незабавно изпраща препис от него на прокурора, осъдения или оправдания, а делото - на Върховния касационен съд.

(3) Делото се разглежда в открито заседание.

Правомощия на съда

Чл. 425. (1) Когато намери искането за възобновяване за основателно, съдът може да:

1. отмени присъдата, решението, определението или разпореждането и да върне делото за ново разглеждане, като посочи стадия, от който трябва да започне новото разглеждане на делото;

2. отмени присъдата, решението или определението и да прекрати или да спре наказателното производство, а в случая на чл. 24, ал. 1, т. 1 - да оправдае подсъдимия в рамките на фактическите положения по влязлата в сила присъда;

3. измени присъдата, въззивното решение или новата присъда в случаите, когато основанията за това са в полза на осъдения.

(2) В случаите на чл. 423, ал. 1 производството се възобновява и делото се връща в стадия, когато е започнало задочното производство.

Прилагане правилата за касационното производство

Чл. 426. Доколкото в тази глава няма особени правила, прилагат се правилата за касационното производство.

Това е стадий от наказателния процес, който по своя характер е извънреден (не е редовен стадий и не е задължително да се проведе, не е типичен за процеса). В изключително редки случаи е възможно наказателно дело да бъде възобновено. Такова производство е предвидено от законодателите, защото нито един от органите, притежаващ правораздавателна власт не е застрахован от допускане на грешки. Провеждането на този стадий е възможно само, ако са налице някои от предпоставките за възобновяване, посочени в чл. 422, ал.1 НПК. Освен, че трябва да са налице тези основания е необходимо и съответния компетентен орган да подаде искане за възобновяване на делото.

Компетентен орган, който може да реши дали дадено наказателно дело може да бъде възобновено е ВКС. За да се стигне до решение на ВКС то той трябва да бъде сезиран от съответния окръжен прокурор, военно-окръжен прокурор или главния прокурор, но в качеството му на държавен орган.

Възобновяване може да иска и задочно осъдения.

Искане за възобновяване може да направи и осъдения за престъпление от о.х., ако счита, че са налице касационни основания за отмяна на съответната присъда.

Основанията, които могат да стоят в решението на ВКС за възобновяване са изчерпателно изброени в закона.

Т.1 – съответният окръжен прокурор може да направи искане - тук имаме влязла в сила присъда или решение и в последствие се оказва, че някои от доказателствата, послужили при постановяване на присъдата са неистински – длъжни са.

Т. 2 – пак пише може, но са длъжни. Не се преценява дали присъдата е повлияна от действията на лицето в последствие.

Ако не може да се постанови присъда, която да установи, че обстоятелството е неистинско, или че е извършено престъпление е достатъчно да се проведе разследване.

И при двата случая не се преценява до колко тези обстоятелства са повлияли на присъдата.

Т. 3 – кумулативни предпоставки – например: имало е очевидци, но съдът не е знаел това при постановяване на присъдата.

Т. 4 – нарушението трябва да е свързани с делото и да е от съществено значение за него – прави се от гл. прокурор.

Т. 5 – влезли в сила присъди, решения и т.н., които не са проверени по касационен ред – гл. прокурор. На възобновяване по тази точка може да се отнесат и такива наказателни дела, за които по принцип не се допуска касационна проверка.

Т. 6 – гл. прокурор – имало е наказателно производство, което е протекло по реда на задочното производство и лицето е задържано в друга държава, която го екстрадира, но при условие, че процеса ще бъде възобновен, иначе няма да го екстрадира.

Дори да не е налице някое от тези основания, задочно осъденият има правото по чл. 423 НПК. Той трябва само да докаже, че не е знаел за наказателното преследване, което е осъществено спрямо него.

По ал. 5 се счита, че той явно не е знаел.

Чл. 424 НПК – ВКС разглежда делото в открито заседание.

Чл. 425 НПК – правомощия на съда.

Чл. 426 НПК.

Акта, с който се произнася ВКС е решение за възобновяване.

На възобновяване подлежат само актовете, изчерпателно изброени в чл. 419 НПК.

Има ограничение във времето за упражняването на правомощията по този ред.

Законът не е предвидил срок за предоставяне на искане за възобновяване, ако е нужно да се постанови оправдателна присъда (т.1 – т.3).
32. Особени правила при разглеждането и решаването на наказателни дела: Бързо производство.
БП и НП се провеждат при т. нар. флагрантни (очевидни) престъпления.

БП се провежда при условията на една от алтернативно дадените предпоставки на чл. 356, ал. 1, т. 1-4 ПНК.

Чл. 356, ал. 4 НПК – момента, от който се счита, че лицето е обвиняем (например – протокол за разпит на обвиняем, за обиск и др.).

НП се провежда при условията на чл. 362, ал. 1 НПК, които трябва да са кумулативно налице.

Ал.3 – не се изготвя акт, а се счита за образувано с първото действие по разследването

При БП разследващия орган има задължението да уведоми в определения срок прокурора.

Различията между БП и НП е и в сроковете:

НП – 3 + 5 и прокурорът се произнася незабавно след получаване на делото;

БП – 7 + 7 и прокурорът се произнася до 3 дни.

При произнасяне на присъдата, съдът произнася и мотивите, но ако счете, че делото представлява фактическа и правна сложност – съответно чл. 359, ал. 1 НПК (за БП) и чл. 365, ал. 2 НПК (за НП).

Сроковете за подаване на жалба или протест е съкратен – съответно чл. 360 НПК за БП и чл. 366 НПК за НП.

Кой има право да подаде жалба или протест – чл. 319 НПК

Дела, по които се провежда бързо производство

Чл. 356. (1) Бързо производство се провежда, когато:

1. лицето е заловено при или непосредствено след извършване на престъплението;

2. върху тялото или дрехите на лицето има явни следи от престъплението;

3. лицето се е явило лично пред съответните органи на Министерството на вътрешните работи, разследващия орган или прокурора с признание за извършеното престъпление;

4. очевидец посочи лицето, извършило престъплението.

(2) Разследващият орган е длъжен незабавно да уведоми прокурора.

(3) Бързото производство се счита образувано със съставянето на акта за първото действие по разследването.

(4) Лицето, за което има обосновано предположение, че е извършило престъплението, се счита за обвиняем от момента на съставянето на акта за първото действие по разследването срещу него.

(5) Разследващият орган приключва разследването в срок до седем дни от установяване на съответното основание по ал. 1, като при предявяване на разследването не се призовава пострадалият. 

Действия на прокурора

Чл. 357. (1) Наблюдаващият прокурор се произнася в тридневен срок от приключване на разследването, като:

1. прекратява наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1;

2. спира наказателното производство при условията на чл. 25 и 26;

3. повдига обвинение с обвинителен акт и внася делото за разглеждане в съда;

4. внася делото с постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или с предложение за споразумение за решаване на делото;

5. постановява допълнително разследване за събиране на нови доказателства или за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като определя срок не по-дълъг от седем дни.

(2) Когато случаят представлява фактическа и правна сложност, наблюдаващият прокурор постановява разследването да се извърши по общия ред.

(3) В случаите на ал. 1, т. 5 наблюдаващият прокурор може и сам да извърши допълнителните действия по разследването в най-кратък срок, но не по-късно от седем дни. 

1. прекратява наказателното производство в случаите и по реда на чл. 250;

2. спира наказателното производство в случаите и по реда на чл. 251;

3. прекратява съдебното производство и връща делото на наблюдаващия прокурор, когато е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила;

4. насрочва делото за разглеждане в седемдневен срок от постъпването му.

(2) В случаите на ал. 1, т. 4 съдията-докладчик разпорежда на наблюдаващия прокурор да връчи незабавно препис от обвинителния акт на подсъдимия и да осигури явяването му, както и явяването на свидетелите и вещите лица в съдебно заседание.

(3) В тридневен срок от връчването на преписа от обвинителния акт подсъдимият има право да даде отговор, в който да изложи възраженията си и да направи нови искания.

Разглеждане на делото в първата инстанция

Чл. 359. (1) Когато не са налице основанията по чл. 358, ал. 1, т. 1 - 3, съдът разглежда делото и произнася присъдата заедно с мотивите, а когато делото представлява правна сложност, мотивите могат да бъдат изготвени и след обявяването на присъдата, но не по-късно от седем дни.

(2) В това производство не се допуска граждански иск.

(3) По тези дела не участва частен обвинител.

Срок за подаване на жалбата и протеста

Чл. 360. В случаите по чл. 359, ал. 1 жалбата и протестът се подават в седемдневен срок от обявяването на присъдата, а когато изготвянето на мотивите е отложено - в петнадесетдневен срок.

Прилагане на общите правила

Чл. 361. Доколкото за производството по тази глава няма особени правила, прилагат се общите правила.
33. Незабавно производство.


Действия на разследващия орган

Чл. 362. (1) Незабавно производство се провежда, когато лицето е заловено при или непосредствено след извършване на престъплението и е посочено от очевидец като извършител на престъплението.

(2) Разследващият орган е длъжен незабавно да уведоми прокурора.

(3) Незабавното производство се счита образувано със съставянето на акта за първото действие по разследването.

(4) Лицето, за което има обосновано предположение, че е извършило престъплението, се счита за обвиняем от момента на съставянето на акта за първото действие по разследването срещу него.

(5) Разследващият орган приключва разследването в срок до три дни от установяването на съответното основание по ал. 1, като при предявяване на разследването не се призовава пострадалият.

Действия на прокурора

Чл. 363. (1) Наблюдаващият прокурор се произнася незабавно, като:

1. прекратява наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1;

2. спира наказателното производство при условията на чл. 25 и 26;

3. повдига обвинение с обвинителен акт и внася делото за разглеждане в съда;

4. внася делото с постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или с предложение за споразумение за решаване на делото;

5. постановява допълнително разследване за събиране на нови доказателства или за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като определя срок не по-късно от пет дни.

(2) Когато случаят представлява фактическа и правна сложност, прокурорът постановява разследването да се извърши по общия ред.

(3) В случаите на ал. 1, т. 5 прокурорът може и сам да извърши допълнителните действия по разследването в най-кратък срок, но не повече от пет дни.

(2) Съдът разглежда делото и постановява присъдата заедно с мотивите, а когато делото представлява правна сложност, мотивите могат да бъдат изготвени и след обявяването на присъдата, но не по-късно от седем дни.

(3) В това производство не се допуска граждански иск.

(4) По тези дела не участва частен обвинител.

(2) Съдът разпорежда предварително изслушване на страните без призоваване на свидетелите и вещите лица.

1. подсъдимият и неговият защитник, гражданският ищец, частният обвинител и техните повереници могат да дадат съгласие да не се провежда разпит на всички или на някои свидетели и вещи лица, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство;

2. подсъдимият може да признае изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.

Ред за провеждане на предварително изслушване на страните