Образуване на досъдебното производство

(2) Досъдебното производство се счита за образувано със съставянето на акта за първото действие по разследването, когато се извършва оглед на местопроизшествието и свързаните с него претърсване и изземване и разпит на очевидци, ако незабавното им извършване е единствената възможност за събиране и запазване на доказателства.

(3) Разследващият орган, извършил действието по ал. 2, уведомява прокурора незабавно, но не по-късно от 24 часа.

Ал.2 е законова фикция, по силата, на която досъдебното производство се счита за образувано...

Счита се за образувано със съставяне на протокола за оглед на местопроизшествие. Следващите три действия са свързани с огледа и законът изисква образуването да става само с оглед на местопроизшествие. Във всички случаи, когато нямаме оглед на местопроизшествие не може да се образува досъдебното производство.

Претърсването и изземването много рядко са неотложни. Много често с огледа е необходимо да се извърши и претърсване и изземване или разпит на свидетел-очевидец, но те трябва да са свързани с огледа на местопроизшествието. Разпитът се права, за да може да се покаже, че това е била така, а не както е заварено местопроизшествието при самия оглед. Тези действия не трябва да се тълкуват самостоятелно.

В чл. 212 са изброени органите, които могат да образуват досъдебното производство – ал.1 е класическото образуване, когато са налице законен повод и достатъчно данни;

Ал.2 – законът е овластил разследващия орган, но при тези неотложни действия. В този случай протоколът следва да бъде изпратен и да се уведоми прокурора.

Каква е ролята на уведомлението – прокурорът не може да отмени факта на образуването, а уведомлението има за цел прокурорът да поеме ръководството на процеса.

Отказ на прокурора да образува досъдебно производство

Чл. 213. (1) Прокурорът може да откаже да образува досъдебно производство, за което уведомява пострадалия или неговите наследници, ощетеното юридическо лице и лицето, направило съобщението.

(2) По свой почин или по жалба на лицата по ал. 1 прокурор от по-горестоящата прокуратура може да отмени постановлението по ал. 1 и да разпореди образуването на досъдебно производство и започване на разследване.

Това е възможност на прокурора да откаже да образува досъдебно производство с постановление, което може да се обжалва. Парадокс е лицето, направило уведомлението да се уведомява, защото първо той може да няма интерес да обжалва, а и това може да намали гражданската бдителност на хората.
Съдържание на акта за образуване на досъдебно производство

Чл. 214. (1) Когато досъдебното производство се образува с постановление на прокурора, в постановлението се посочват: датата и мястото на съставянето му; органът, който го съставя; законният повод и данните, въз основа на които се образува досъдебното производство, и органът, който го е съставил.

(2) Когато досъдебното производство се образува по реда на чл. 212, ал. 2, освен обстоятелствата по чл. 129 в протокола за първото действие по разследването се посочват законният повод и данните за извършеното престъпление.

Образуването не е вече отделна фаза от досъдебното производство, а е час от стадиите му:

Стадии на досъдебното производство

Чл. 192. Досъдебното производство включва разследване и действия на прокурора след приключване на разследването.
3. Извършване на разследване.
Разследването се извършва от разследващите органи под ръководството на прокурора. След като вече е образувано досъдебното производство прокурорът би следвало да направи план за разследването – какви действия, в какъв срок следва да бъдат извършени, като този план следва да се изготви съвместно с разследващия орган (това е във връзка с това, че прокурорът може да няма достатъчно опит). Дознателят не носи отговорност по процеса за неспазване на сроковете. Тази отговорност е на прокурора, защото той е този, който решава какво да се прави – той ще внесе и ще поддържа обвинението в съда.

4. 
   Предпоставки за привличане на обвиняем.
   

Привличането и повдигането на обвинението с различно значение. Повдигането на обвинението е пред съда и става с обвинителен акт. С привличането като обвиняем лицето получава определен статут, който трябва да се уточни в обвинението в досъдебната фаза и пред съда то трябва да бъде повдигнато точно!

(2) Разследващият орган може да привлече лицето като обвиняем и със съставянето на акта за първото действие по разследването срещу него, за което докладва на прокурора.

(3) В постановлението за привличане на обвиняем и в протокола за действието по ал. 2 се посочват:

1. датата и мястото на издаването му;

2. органът, който го издава;

3. трите имена на лицето, което се привлича като обвиняем, деянието, за което се привлича, и правната му квалификация;

4. доказателствата, на които се основава привличането, ако това няма да затрудни разследването;

5. мярката за неотклонение, ако такава се взема;

6. правата му по чл. 55, включително и правото му да откаже да даде обяснения, както и правото му да има защитник по пълномощие или по назначение.

(4) Разследващият орган предявява постановлението за привличане на обвиняемия и неговия защитник, като им дава възможност да се запознаят с пълното му съдържание, а при нужда дава допълнителни разяснения. Разследващият орган връчва срещу подпис препис от постановлението на обвиняемия.

(5) Когато обвиняемият не е упълномощил защитник и поиска да организира защитата си, разследващият орган отлага предявяването на постановлението за привличане и разпита на обвиняемия за срок до 72 часа с ново призоваване.

(6) Ако обвиняемият отново се яви без защитник, разследващият орган му предявява постановлението за привличане, като в случаите на чл. 94, ал. 1 му назначава защитник.

(7) Разследващият орган не може да извършва действия по разследването с участие на обвиняемия, докато не изпълни задълженията си по ал. 1 - 6.

Действия по отношение на лице с имунитет

Чл. 220. (1) Не се привлича като обвиняем лице с имунитет. Наказателното преследване срещу това лице за същото престъпление се възбужда след отпадането на имунитета, ако не са налице други пречки за това.

(2) Когато обвиняемият придобие имунитет, наказателното производство се спира, като се отменят взетите по отношение на него мерки за процесуална принуда. В този случай производството може да продължи по отношение на останалите обвиняеми, ако това няма да попречи за разкриване на обективната истина.

Чл. 219, ал. 1 от НПК изисква от разследващия орган да докладва на прокурора. Идеята е, че дознателят трябва сам да прецени кога е събрал достатъчно доказателства, за да бъде повдигнато обвинение. Това е единият елемент от оперативната самостоятелност на дознателя. Какъв трябва да е докладът – няма изискване в закона за форма. Чисто практически би следвало доклада да е писмен, защото това е гаранция, че това е станало и че всичко е докладвано и има резолюция на прокурора. С това може да се определи във времето кога е извършено дадено действие. Ако е устен докладът е трудно да се установи горното с оглед преценката за момента на привличане – дали този момент е бил удачен или не (с оглед отговорността).

Когато прокурорът даде съгласие за привличането на обвиняемия, разследващия орган трябва да състави постановление за привличане. Съдържанието на това постановление е в чл. 219, ал. 3 от НПК.

Това постановление следва да се утвърди от прокурора, защото именно той трябва да утвърди текста на постановлението, с оглед водещата роля на прокурора в досъдебната фаза на процеса.

След като го утвърди като текст ние следва да го предявим на лицето и да му предоставим екземпляр от постановлението срещу подпис – чл. 219, ал. 4 и следващите алинеи на текста.

Чл. 219, ал. 2 от НПК – екстремна ситуация. Това е другата форма на привличане. Какво е „действие на разследващия орган срещу него” – няма такова действие. Първо действие – тук идеята е чисто организационна – когато се извършва определено действие по разследването, в което се установяват действия за авторство на лицето, в протокола за това процесуално действие се извършва и привличането на лицето. Лицето (обвиняемия) трябва да е налично.

Например: извършва се разпознаване и разпознаващият посочи лицето, тогава в самия протокол за разпознаване започваме да възпроизвеждаме текста на постановлението за привличане на обвиняем и затова в ал. 3 пише „в постановлението и протокола”. Ако не го направим се губи време, т.е. това е изключително с оглед на бързина и процесуална икономия. Сложното на практика когато имаме такова действие следвали да връчим препис от протокола – би следвало да се връчи (в ал. 4 пише само постановлението).

(2) Прокурорът проверява дали разследването е проведено законосъобразно, обективно, всестранно и пълно.

(3) Когато прокурорът установи, че при разследването е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила или че не са събрани доказателствата, необходими за разкриване на обективната истина, или че се налага ново привличане, той сам извършва необходимите действия или указва на разследващия орган да ги извърши.

Предявяване на разследването

Чл. 227. (1) След извършване на действията по чл. 226 разследващият орган предявява разследването.

(2) За предявяването на разследването се призовават обвиняемият и неговият защитник.

(3) За предявяването на разследването се призовава пострадалият и неговият повереник, ако е направил искане за това.

(4) Когато не се яви обвиняемият или неговият защитник, ако участие на защитник е задължително, или обвиняемият не е могъл своевременно да упълномощи защитник и поиска да организира защитата си, ново предявяване на разследването се насрочва в срок до 72 часа.

(5) Ако обвиняемият отново се яви без упълномощен от него защитник, разследващият орган му предявява разследването, като в случаите на чл. 94, ал. 1 му назначава защитник.

(6) Неявяването на пострадалия или на неговия повереник, когато е редовно призован, не е основание за насрочване на ново предявяване. Разследването не се предявява на пострадалия, ако не е намерен на посочения от него адрес за призоваване в страната.

(7) Преди предявяването разследващият орган разяснява на явилите се лица техните права.

(8) Разследването се предявява, като разследващият орган предоставя на явилите се лица всички материали по него за проучване.

(9) Прокурорът може да предяви разследването, когато сам е извършил действията по чл. 226, ал. 3. В този случай прокурорът не изготвя заключение.

Запознаване с материалите

Чл. 228. (1) Разследващият орган определя срок за проучване на материалите в зависимост от фактическата и правната сложност на делото, от неговия обем и от други обстоятелства, които могат да имат значение за времетраенето на проучването.

(2) Когато някое от явилите се лица не е в състояние да проучи материалите, разследващият орган е длъжен да му ги разясни, а при нужда да му ги прочете.

(3) Когато някой откаже да проучи материалите, отказът и причините за това се отбелязват в протокола за предявяване на разследването.

Искания, бележки и възражения

Чл. 229. (1) След като проучат материалите, съответните лица могат да правят искания, бележки и възражения.

(2) Писмените искания, бележки и възражения се прилагат към делото, а устните се вписват в протокола за предявяване на разследването.

(3) По исканията, бележките и възраженията по ал. 2 се произнася наблюдаващият прокурор.

Допълнителни действия по разследването

Чл. 230. (1) При извършване на допълнителни действия по разследването могат да присъстват и лицата, по искане на които те са предприети.

(2) След извършване на допълнителните действия разследващият орган повторно предявява разследването.

Чл. 231. След окончателното приключване на разследването разследващият орган съставя заключение.

(2) В обстоятелствената част на обвинителното заключение се посочват накратко: извършеното от обвиняемия престъпление; времето, мястото и начинът на извършването му; пострадалото лице и размерът на вредите; данните за личността на обвиняемия; доказателствата, от които се установяват посочените обстоятелства, и правната квалификация на деянието.

(3) В заключителната част на обвинителното заключение се посочват: прокуратурата, на която се изпраща делото, датата и мястото на съставянето на заключението и името и длъжността на съставителя.

(4) Към обвинителното заключение се прилагат: списък на лицата, които трябва да бъдат призовани в съдебното заседание; справка за взетата мярка за неотклонение, в която се посочва датата на задържането на обвиняемия, ако мярката е задържане под стража или домашен арест; справка за документите и веществените доказателствени материали; справка за направените разноски и справка за взетите мерки за обезпечение, както и справка за настаняването на децата в случаите по чл. 63, ал. 8 (Децата на задържания, ако нямат близки, които да се грижат за тях, се настаняват незабавно чрез съответната община или кметство в детска ясла, детска градина или интернат.).

(2) В заключението по ал. 1 се посочват: престъплението, за което лицето е привлечено като обвиняем; основанията, поради които наказателното производство трябва да се прекрати или спре; датата и мястото на съставянето на заключението и името и длъжността на съставителя.

(2) Прокурорът може да определи по-кратък срок. Ако този срок се окаже недостатъчен, той може да го продължи до изтичане на срока по ал. 1.

(3) По искане на прокурора, когато делото представлява фактическа и правна сложност, прокурор от по-горестоящата прокуратура може да удължи срока по ал. 1 с не повече от четири месеца. В изключителни случаи този срок може да бъде удължаван от главния прокурор.

(4) Искането за удължаване на срока се изпраща не по-късно от петнадесет дни преди изтичане на сроковете по ал. 1 и 2. В него се посочват причините, поради които разследването не може да приключи в срок, извършените действия по разследването, както и тези, които трябва да бъдат извършени.

(5) Прокурорът от по-горестоящата прокуратура, съответно главният прокурор, може да определи по-кратък срок от поискания. В този случай продължаването се извършва по реда на ал. 2 и 3.

(6) Прокурорът, който удължава срока за извършване на разследването, се произнася и по мерките за процесуална принуда.

(7) Действия по разследването, извършени извън сроковете по ал. 1 - 3, не пораждат правни последици, а събраните доказателства не могат да се ползват пред съда при постановяване на присъдата.

(8) Взетите по отношение на обвиняемия мерки за процесуална принуда се отменят от прокурора след изтичане на повече от две години от привличането в случаите на тежко престъпление и повече от една година - в останалите случаи.

(9) Ако прокурорът не изпълни задължението си по ал. 8, мерките за процесуална принуда се отменят по искане на обвиняемия или на неговия защитник от съответния първоинстанционен съд.

(10) Съдът се произнася еднолично в закрито заседание с определение, което подлежи на обжалване в тридневен срок пред въззивния съд.

(11) Въззивният съд се произнася в състав от трима съдии в закрито заседание с определение, което е окончателно.

Изпращане на делото на прокурора

Чл. 235. След като състави заключението, разследващият орган незабавно изпраща делото на прокурора.

Когато в един момент от разследването разследващият орган реши, че е извършил всичко указано от прокурора и че няма какво повече да прави следва чл. 226, ал. 1 – втората хипотеза на оперативна самостоятелност. Съображението дали доклада да е писмен или устен са същите както при привличането (ал. 2). ако прокурора счете че трябва да се извърши и друго следва ал. 3. прокурорът може сам да извърши действията или указва на разследващият орган да извърши това. Това е чисто организационен въпрос. Прокурорът не може да връща делото.

Чл. 227, ал. 1 – нарушенията трябва да се отстранят преди предявяване на разследването, за да се избегне възражения за незаконосъобразни действия. Предявяване на разследването става като делото се предостави на обвиняемия и защитника. В новия НПК прокурорът се произнася по направените бележки, искания и възражения.

След като приключи всичко и се предявят материалите се съставя заключително постановление, което по своята същност е кратък анализ на събраните доказателства и предложение пред прокурора какво следва да се прави с делото. Разследващия орган обективира своето вътрешно убеждение, но то не е задължително за прокурора – чл. 231 – 233 НПК.

Срокове: чл. 234 – срокът е двумесечен, който може да бъде продължен. Започва да тече от датата на образуването. Прокурорът следи срока, а не разследващият орган. Прокурорът може да определи и по-кратки срокове за изпълнение и доклад – ал. 2.

Ал. 3 – искане за удължаване на срока при фактическа и правна сложност.

Ал. 4 – главния прокурор може неограничено да удължава срока – до изтичане на погасителната давност.

Ал. 7 – сроковете не са преклузивни, а организационни. Идеята на този срок е във всеки един момент делото да има статут. След изтичане на срока делото или ще се спре или прекрати – това е санкцията за изтекъл срок.

От момента на получаване на делото от прокурора започва да тече нов стадий на досъдебната фаза. Основното, което прокурора прави тук е да реши каква ще бъде съдбата на делото (ще се спре, прекрати или ще го внесе с обвинителен акт и т.н.) и тук проверката на прокурора е насочена именно към това, а не към проверка за непълноти и грешки.

(2) Когато при предявяване на разследването разследващият орган е допуснал съществени процесуални нарушения, прокурорът му указва да ги отстрани или ги отстранява сам.

(3) Прокурорът осъществява правомощията си по ал. 1 и 2 в най-кратък срок, но не по-късно от един месец от получаване на делото.

Чл. 242 ал. 1 – това са възможните действия на прокурора.

Ал. 2 – след като прокурорът е ръководил цялото разследване за това няма възможност за връщане – до предявяване на разследване прокурорът е проверил всичко (разследващият орган е длъжен да докладва). Само предявяването не може да се проследи и поради тази причина това е единствената хипотеза да се върне делото, но само, ако са допуснати съществени нарушения при предявяването.

„Съществени” – НПК борави само с това понятие и дребните процесуални нарушения не се санкционират.

(2) В обстоятелствената част на обвинителния акт се посочват: престъплението, извършено от обвиняемия; времето, мястото и начинът на извършването му; пострадалото лице и размерът на вредите; пълни данни за личността на обвиняемия, налице ли са условията за прилагане на чл. 53 от Наказателния кодекс; обстоятелствата, които отегчават или смекчават отговорността на обвиняемия; доказателствените материали, от които се установяват посочените обстоятелства.

(3) В заключителната част на обвинителния акт се посочват: данни за самоличността на обвиняемия; правната квалификация на деянието; има ли основание за прилагане на чл. 53 от Наказателния кодекс; има ли основание за трансфер на наказателното производство и по кой международен договор; датата и мястото на съставянето на обвинителния акт и името и длъжността на съставителя.

(4) Към обвинителния акт се прилагат: списък на лицата, които трябва да бъдат призовани за съдебното заседание; справка за взетата мярка за неотклонение, в която се посочва датата на задържането на обвиняемия, ако мярката е задържане под стража или домашен арест; справка за документите и веществените материали; справка за направените разноски; справка за взетите мерки за обезпечение; както и справка за настаняването на децата в случаите на чл. 63, ал. 8.

Съставянето на обвинителен акт – фактически и правно това е актът, с който прокурорът повдига обвинението пред съда. Обвинителният акт се съставя при наличие на предпоставките на чл. 246. Идеята е, че всички нарушения на процеса са били отстранени в хода на разследване и следва да се състави обвинителен акт.

Обвинителният акт има две части – обстоятелствена и заключение (диспозитив), плюс приложения.

Обстоятелствена част – чл. 246 ал. 2 – описват се фактическите обстоятелства установени делото механизма на престъплението и т.н.

Заключение (диспозитив) – „обвинява се, че.............. , на ...........

/Трите имена/ /дата/

е извършил .............(описва се престъплението).

Ал. 4 приложенията – кой се призовава и т.н.

Прокурора може да откаже да се призовават свидетели, които не казват нищо свързано с обвинението (предмета на делото). Това на практика не се прави или се прави изключително рядко, но е важно с оглед на процесуална икономия.

1. в случаите на чл. 24, ал. 1;

2. когато намери, че не е доказано участие на обвиняемия в престъплението.

(2) С постановлението прокурорът се произнася и по въпроса за веществените доказателства и отменя наложените на обвиняемия мерки за процесуална принуда, както и мярката за обезпечаване на гражданския иск, ако основанието за нейното налагане е отпаднало.

(3) Препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство се изпраща на обвиняемия, на пострадалия или неговите наследници, или на ощетеното юридическо лице, които могат да обжалват постановлението пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаването на преписа.

(4) Съдът разглежда делото еднолично в закрито заседание не по-късно от седем дни от постъпване на делото, като се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

(5) С определението съдът може да:

1. потвърди постановлението;

2. измени постановлението относно основанията за прекратяване на наказателното производство и разпореждането с веществените доказателства;

3. отмени постановлението и да върне делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.

(6) Определението по ал. 5 може да се протестира от прокурора и да се обжалва от обвиняемия, от неговия защитник, от пострадалия или от неговите наследници, или от ощетеното юридическо лице пред съответния въззивен съд в седемдневен срок от съобщаването му.

(7) Въззивният съд се произнася в състав от трима съдии в закрито заседание с определение, което е окончателно.

(8) Не се съставя постановление за частично прекратяване на наказателното производство в случаите на ново привличане на същото лице за същото деяние.

(9) Когато не са били налице основанията по ал. 1, постановлението за прекратяване на наказателното производство, което не е било обжалвано от обвиняемия или от пострадалия или неговите наследници, или от ощетеното юридическо лице, може служебно да бъде отменено от прокурор от по-горестоящата прокуратура.

Ал. 1 – две групи основания за прекратяване.

Т. 1 е първата група прекратителни основания и препраща към чл. 24, ал.1. Това са общите основания за прекратяване. Чл. 24 регламентира основанията, изключващи образуването на наказателно производство. В основанието за прекратяване изразът „не се образува, а образуването се прекратява...” не е много точен. Възражението тук е следното – голяма част от обстоятелствата не могат да се установят докато не се проведе разследване. Например: да се установи давността - върху нея влияят ред фактори – като например: кой е деецът, от където следва да се квалифицира деянието, защото за различните деяния има различна давност. Лошия изказ в заявителския материал може да доведе до неправилна квалификация и т.н.

В 11 точки са изброени хипотезите, при които направо следва да се прекрати наказателното производство. Това са общи основания – важат за делата от общ и частен характер. В чл. 24 ал. 4 НПК са основанията за прекратяване на делата от частен характер и това са специфични правила.

Разясняваме само някои особени:

Чл. 243, ал. 1, т. 6 – трябва да е същото деяние (не само за същото престъпление). Идеята е, че конкретното деяние се квалифицира по определен текст от НК и в хода на разследване се установяват данни, че квалификацията трябва да се промени. Това не може да стане, ако за това деяние има оправдателна присъда. Не може да се образува дело за същото деяние след като по късно сме установили някакъв нов факт. Наказателният процес защитата е само срещу това, което пише в обвинителния акт.

Ал. 2 – това са случаите, когато имаме погасена по давност или... – идеята е да се разследва конкретното обстоятелство, за да се докаже невинността или определени обстоятелства от механизма на извършеното престъпление.

Чл. 243 ал. 1 т.2 – липса на авторство от конкретното лице – възражението тук е срещу възможността прокурорът да прекрати наказателното производство въобще. То се прекратява само спрямо лицето и остава срещу НИ. Това е несъвършенство в закона.

Прекратяването става с постановление, с което се уреждат всички въпроси, възникнали в хода на процеса - ограничителни и обезпечителни мерки и т.н.

Чл. 243 ал. 3 – изисква препис от постановлението да се връчи на съответните лица, за да може да се обжалва пред първоинстанционния съд.

Чл. 243 ал. 4 – срокът е кратък и обикновено не се спазва, а би следвало да се спази поради закритото заседание. Всички тези срокове са инструктивни и не се отразяват на законосъобразното развитие на процеса.

Чл. 243 ал. 5 – правомощия на съда. То става с определение което може да се атакува – ал. 6 и следващите

Чл. 243 ал. 9 – възможно е когато постановлението за прекратяване не е обжалвано пред съда. Тук не е посочен срок следователно срок няма (до изтичане на давността). Би следвало да се въведе и тук срок, с оглед на който това да става само от съда при нови доказателства (как ще се отмени връщането на веществени доказателства).

Чл. 243 ал. 8 – проблемът с частичното прекратяване е въпрос от по-широк мащаб. Той е част от много по широка материя, която е част от една присъда, а тя може да се обжалва частично. Тук частичното прекратяване може да стане например при две присъди за две престъпления, когато се прекратява за едното престъпление, или за едното лице. В тези случаи имаме частично прекратяване. Това е частта, която се отделя самостоятелно. Това са случаите, когато имаме прекратяване за едно от няколко престъпления.

Трябва ли да се прекрати при преквалифициране на деянието и следвали да има постановление или оправдателна присъда при промяна на квалификацията. Самото преквалифициране (изменение на обвинението) е прекратяване като това е по правилното становище. Другото становище е, че щом има промяна то трябва да се прекрати за него и да се обвини на ново.

ІІ. СПИРАНЕ – чл. 244 НПК.