І. обща част 1в. Предмет, задачи и система на науката за наказателния процес

(2) Разрешението за използване на специални разузнавателни средства по отношение на военнослужещите се дава предварително от председателя на съответния военен съд или от изрично оправомощен от него заместник-председател.

(3) Органът по ал. 1 и 2 се произнася незабавно след получаване на искането с писмено мотивирано разпореждане.

(4) При условията и по реда на ал. 1 и 2 разрешение за използване на специални разузнавателни средства може да даде и председателят на съответния апелативен съд или изрично оправомощен от него заместник-председател, когато органът по ал. 1 и 2 откаже да даде исканото разрешение.

(5) Разпореждането за разследване чрез служител под прикритие трябва да съдържа престъплението, за което се разрешава разследването, данните за самоличността на служителя, данните за самоличността за прикритие и идентификационния номер.

(6) За направените искания и издадените разрешения по ал. 1 и 2 в съответния съд се води специален регистър, който не е публичен. 

(2) Министърът на вътрешните работи дава писмено разпореждане за прилагане на специални разузнавателни средства от службите по ал.1 въз основа на разрешението по чл.174.

(3) Срокът за прилагане на специални разузнавателни средства не може да бъде по-дълъг от два месеца.

(4) В случай на необходимост срокът по ал. 3 може да бъде продължен по реда на чл. 174, но с не повече от четири месеца.

(5) Прилагането на специални разузнавателни средства се преустановява, когато:

1. е постигната предвидената цел;

2. прилагането им не дава резултати;

3. срокът за разрешението е изтекъл.

(6) При преустановяване прилагането на специалните разузнавателни средства незабавно се уведомява писмено и мотивирано органът, дал разрешението. В случаите на ал. 5, т. 2 той разпорежда унищожаването на първичния материален носител, съдържащ събраната информация.

Изготвяне на веществените доказателствени средства, получени при използване на специални разузнавателни средства

Чл. 176. При използване на специални разузнавателни средства веществените доказателствени средства се изготвят в два екземпляра, като в срок до 24 часа от изготвянето им се предават запечатани съответно на прокурора, поискал разрешението, и на съда, дал разрешението.

Доказателствена сила на данните, получени при използване на специалните разузнавателни средства

Чл. 177. (1) Обвинението и присъдата не могат да се основават само на данните от специалните разузнавателни средства, както и само на тях и на показания на свидетели с тайна самоличност.

(2) В наказателното производство не могат да се ползват резултати, получени извън направеното искане по чл. 173, освен ако не съдържат данни за друго тежко умишлено престъпление по чл. 172, ал. 2.

(2) Националната разузнавателна служба и разузнавателните служби на Министерството на отбраната могат да притежават и използват специални разузнавателни средства в рамките на своята компетентност.

Чл.27.(Изм.ДВ,бр.17/2003г.)Дирекцията по чл.20,ал.1 изготвя протокол за веществени доказателствени средства, когато срокът на ползването на специалните разузнавателни средства е изтекъл и е получен резултат в съответствие с направеното искане.

Чл. 28. (1) (Изм.ДВ,бр.17/2003г.) В случаите по чл. 22, ал. 1, т. 3 органът, направил искането, писмено уведомява дирекцията по чл. 20, ал. 1 за прекратяване използването на специалните разузнавателни средства.

(2) В случаите по ал. 1 не се изготвя протокол, а събраната информация се унищожава по реда на чл. 31, ал. 3.

(2)(Изм.ДВ,бр.17/2003г.) Протоколът за веществени доказателствени средства се подписва от съответния директор на дирекцията по чл. 20, ал. 1.

(3) В протокола се отразяват:

1. искането на органа по чл. 13, ал. 1;

2.(Изм.ДВ,бр.17/2003г.) разпореждането на министъра на вътрешните работи или на упълномощения заместник-министър на вътрешните работи;

3. разрешението за използване по чл. 15;

4. писменото съгласие на лицата по чл. 12, ал. 2.

(4) Протоколът съдържа:

1. времето и мястото на прилагането на специалните разузнавателни средства;

2. видовете използвани оперативни способи и технически средства;

3. получените данни за контролираните лица и обекти;

4. текстовото възпроизвеждане на съдържанието на вещественото доказателствено средство;

5. условията, при които са възприети резултатите от ползването.

(5) Неразделна част от протокола са веществените доказателствени средства, които се съхраняват по реда на чл. 31.

(6) Към протокола могат да се прилагат скици, планове, схеми и други графични изображения.
20. Допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствения материал.
І. Допускане на доказателствата – това е дейност по посочване на определен доказателствен материал от някой от субектите на наказателния процес, които не са ОРР и съответно решението на компетентен орган да събере тези материали в съответния процесуален стадий, т.е. това едейност, предполагаща наличието на две субекта – единият, който прави искане, а др. е съответния ОРР. Възможно е тази дейност да се осъществи само от ОРР и той преценява дали да допусне доказателствата или не (ОРР не е длъжен да уважи исканията).

Допускането на доказателствата е различно от допустимостта на доказателствата и доказателствените средства. Когато ОРР допуска едно доказателство или не, естествено преценява допустимостта, но те са различни неща. Актовете, с които се допускат доказателствата са различни, в зависимост от това, в коя фаза на процеса е направено искането за събиране на доказателства – в досъдебната фаза актовете за допускане иле не на доказателства са постановления, а в съдебната фаза – определение на съда. В досъдебната фаза актовете могат да се обжалват по реда на чл. 200 НПК, а определенията за отказ в съдебната фаза не може да се обжалва – тук идеяте е, че не допускането на доказателствата не може да се обжалва отделно от присъдата и те се обжалват с въззивната жалба пред въззивната инстанция.

ІІ. Събиране на доказателствата – това е дейност по откриване, възприемане, закрепване и запазване на фактически данни, свързани с престъплението. Тази дейност се извършва чрез използване на доказателствените средства и способи на доказване, регламентирани в НПК. Способите и средствата на доказване са ясно определени в НПК и това е ясна гаранция за ефективността им и гаранция, че при използването им няма да бъдат накърнени правата и законните интереси на гражданите.

Събирането на доказателствата се извършва от ОРР в съответната фаза на процеса. Само по-изключение е възможно доказателствата да бъдат събрани от друг орган (делегацията по чл. 108, ал.1 НПК). Компетентен ги да извърши е орган на досъдебното производство, съответен на органа, извършващ разследването, а ако е от съд без значение коя инстанция делегацията се извършва от районния съдия.

Чл. 108. (1) Действия по разследването и съдебни следствени действия по делегация се допускат, когато трябва да бъдат извършени вън от района на органа, който разглежда делото, и извършването им от този орган е свързано с особени затруднения.

(2) Когато е постановена от съд, делегацията се изпълнява от съответния районен съдия, а когато е постановена от орган на досъдебното производство - от съответния орган на досъдебното производство.

(3) Когато намери за необходимо, органът, който разглежда делото, може да извърши отделни действия по ал. 1 и в района на друг орган.

ІІІ. Проверка на събраните доказателства.

Всички събрани доказателства подлежат на внимателна проверка и тя се извършва чрез способите на доказване в наказателния процес. Например при съмнение за достоверността на дадени свидетелски показания, съответния орган може да ги провери чрез повторен разпит, чрез разпит на др. свидетели, чрез очна ставка или по др. начин. Проверката на събраните доказателства може да се извърши по време на събирането им или след това. Веднъж събрани доказателствените материали служат за установяване на истината по съответното дело. Страната, по чието искане са събрани доказателствата не може да се разпорежда с тях – например: защитникът е направил искане за разпит на свидетел, допуснат е този разпит, свидетелят е разпитан и неговите показания влошават положението на обвинаемия. В този случай защитникът не може да иска съдът да не се ползва от тези доказателства.

ІV. Оценка на доказателствата – тя се прави от всеки участник в нак. процес, включително и от публиката в съдебното заседание. По-важна е оценката на ОРР в съответния стадий на процеса. В хода на съдебните прения, които са етап от процеса, всъщност представляват оценка на събрания по делото доказателствен материал от всеки един субект на нак. процес, който е конституиран като страна по него (прокурора, подсъдимия и т.н.).

Трябва да се има предвид, че от един и същ факт могат да се направят няколко извода, както и обратното – че от няколко факти може да се направи един извод.

(2) Когато връчването не може да стане съгласно ал. 1, то се извършва чрез службите на Министерството на вътрешните работи или службите на Министерството на правосъдието

(3) Връчването на военнослужещи става чрез съответното поделение или учреждение.

(4) На служители и работници връчването може да стане чрез работодателя или негов служител, натоварен да приема книжа.

(5) Връчването на малолетни става чрез техните законни представители.

(6) На лишените от свобода и на задържаните под стража връчването става чрез съответните учреждения.

(7) На физически и юридически лица, както и на учреждения, които се намират в чужбина, връчването става съгласно договора за правна помощ със съответната държава, а когато няма договор - чрез Министерството на външните работи.

(8) В бързи случаи призоваването може да става по телефона, телекса или факса. Призоваването по телефона или факса се удостоверява писмено от длъжностното лице, което го е извършило, а по телекса - с писменото потвърждаване за получено съобщение. Този ред за призоваване не се прилага за обвиняемия.

(9) Присъствието на свидетелите по чл. 141 се осигурява от прокурора.

Съдържание на призовката и на съобщението

Чл. 179. (1) В призовката се посочват: наименованието на учреждението, което я изпраща, номерът на делото и годината на образуването му; името и адресът на призованото лице; качеството, в което то се призовава; мястото, датата и часът, в който се призовава, и последиците от неявяването.

(2) В призовката, която се изпраща на обвиняемия, се вписва правото му да се яви със защитник.

(3) В призовката, която се изпраща на частния тъжител или на лицата, които могат да се установят като частен обвинител, граждански ищец и граждански ответник, се вписва правото им да се явят с повереник.

(4) В съобщението се посочва процесуалното действие, което е извършено или което лицето следва да извърши.

(5) Призовките и съобщенията се подписват от съответното длъжностно лице.

Връчване на призовките, съобщенията и книжата

Чл. 180. (1) Призовките, съобщенията и книжата се връчват срещу разписка, подписана от лицето, за което са предназначени.

(2) Когато лицето отсъства, те се връчват на пълнолетен член на семейството му, а ако няма пълнолетен член на семейството - на домоуправителя или портиера, както и на съквартирант или съсед, когато поеме задължение да ги предаде.

(3) Когато призовките, съобщенията и книжата са предназначени за обвиняем, частен обвинител, частен тъжител, граждански ищец и граждански ответник, който отсъства, и е невъзможно връчването им на лицата по ал. 2, те могат да се връчат и на защитника и повереника, ако те се съгласят да ги приемат.

(4) Ако получателят или лицето по ал. 2 и 3 не може или откаже да подпише, връчителят прави бележка за това в присъствието на поне едно лице, което се подписва.

(5) На учреждение или юридическо лице връчването става срещу подпис на длъжностно лице, натоварено да поема книжата.

(6) Лицето, чрез което става връчването, подписва разписка със задължение да предаде призовката, съобщението или книжата на лицето, за което са предназначени.

(7) Връчителят отбелязва в разписката името и адреса на лицето, чрез което става връчването, и отношението му с лицето, на което трябва да бъдат връчени призовката, съобщението или книжата.

Разписка за връчване

Чл. 181. (1) Длъжностното лице, извършило връчването, връща своевременно разписката, която се прилага по делото.

(2) В разписката се отбелязват датата на връчването, името и длъжността на лицето, което е извършило връчването.

(2) Същото наказание се налага и на лицето по чл. 180, ал. 2, 3 и 5, което не изпълни задълженията си по връчването.

(2) Срокът, който се изчислява в дни, започва да тече на следващия ден и изтича в края на последния ден.

(3) Срокът, който се изчислява в седмици и месеци, изтича в съответния ден на последната седмица или на съответното число на последния месец. Когато последният месец няма съответно число, срокът изтича в последния ден на месеца.

(4) Когато последният ден на срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден.

(2) Ако срокът по ал. 1 е пропуснат по уважителни причини, съответният орган може да даде нов срок.

(2) Молбата за възстановяване на срока се подава до съда или до органа на досъдебното производство в седемдневен срок от деня, в който са престанали да действат причините за пропускане на срока.

(3) Едновременно с подаването на молбата за възстановяване на срока се извършва и действието, срокът за което е пропуснат.

(4) По молба на заинтересованото лице изпълнението на действието, за което е пропуснат срокът, може да бъде спряно.

(5)Молбата за възстановяване на срока се разглежда в седемдневен срок от постъпването й

(6)Възстановяване на срока от съда се решава в съдебно заседание с призоваване на страните

(2) По дела за престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия до съда, разноските се внасят предварително от частния тъжител, а ако не са внесени, дава му се седемдневен срок да ги внесе.

(3) По дела за престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия до съда, разноските по направените от подсъдимия доказателствени искания се поемат от бюджета на съда. 

Определяне на разноските

Чл. 188. (1) Размерът на разноските се определя от съда или от органа на досъдебното производство.

(2) Възнаграждението на свидетели - работници или служители, се определя от съда.

(2) Разноските за преводач на досъдебното производство са за сметка на съответния орган, а разноските за преводач в съдебното производство са за сметка на съда.

(3) Когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова искане. Когато осъдените са няколко, съдът определя частта, която всеки от тях трябва да заплати.

(4) Когато подсъдимият бъде оправдан по някои обвинения, съдът го осъжда да заплати само разноските, направени по обвинението, по което е признат за виновен.

(2)За присъдените разноски се издава изпълнителен лист от първоинстанционния съд.

1. Законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление – чл. 207 НПК.

- Законен повод – по своята същност това е източник на информация. Разследващите органи трябва по някакъв начин да разберат, че има извършено престъпление. Чрез този източник информацията достига до разследващия орган.

Чл.208 НПК – четири групи законни поводи:

1. съобщение до органите на досъдебното производство за извършено престъпление;

2. информация за извършено престъпление, разпространена чрез средствата за масово осведомяване;

3. лично явяване на дееца пред органите на досъдебното производство с признание за извършено престъпление;

4. непосредствено разкриване от органите на досъдебното производство на признаци за извършено престъпление.

Чл. 208, т.1, вр. Чл. 209 НПК – някой съобщава, че има извършено престъпление. В чл. 209 са посочени всички изисквания, на които трябва да отговаря съобщението:


Чл. 209. (1) Съобщението за извършено престъпление трябва да съдържа данни за лицето, от което изхожда. Анонимните съобщения не са законен повод за започване на разследване.

(2) Съобщенията могат да бъдат устни или писмени. Писмените съобщения могат да бъдат законен повод за започване на разследване само ако са подписани. За устните съобщения се съставя протокол, който

Това не са формални изисквания (не са основание да се откаже, ако не са изпълнени), а са необходими. Съобщението трябва да съдържа информация за извършено престъпление.

Т.2–трудно се установява авторството и достоверността на информацията в електронните медии и за това най-често се прави допълнителна проверка, за да се провери достоверността на тази информация. Този източник на информация е доста ненадежден и трудно установим, поради големия брой медии.

Т.3, вр. Чл. 210 от НПК – Лично явяване на дееца

Чл. 210. При личното явяване на дееца органът на досъдебното производство установява самоличността му и съставя протокол, в който се излага подробно направеното признание. Протоколът се подписва от явилия се и от органа, пред който е направено признанието.

Най-честия мотив за такова поведение, особено при битовите убийства е разкаянието. Друг мотив е, че дееца се опитва да избегне „вендетата” (отмъщението) на пострадалия или близките му. Когато лицето се яви лично, следва да се документира какво точно съобщава. Трябва да се внимава дали няма т.нар. „уговор” – едно лице се явява и заявява, че е извършил престъпление, което в действителност не е извършил.

Т.4–в хода на едно разследване се разкриват признаци за др. престъпление

Достатъчно данни за образуване на досъдебно производство

Чл. 211. (1) Достатъчно данни за образуване на досъдебно производство са налице, когато може да се направи основателно предположение, че е извършено престъпление.

(2) За образуване на досъдебно производство не са нужни данни, от които могат да се направят изводи относно лицата, извършили престъплението, или относно правната му квалификация.

Данните са факти от обективната действителност. Все още нямаме образуван процес и затова тук се говори за данни (все още фактите не са станали доказателства, защото не са събрани по реда на НПК – след ката се съберат по този ред те стават доказателства). Данните са достатъчни, когато може да се направи основателно .... – чл. 211, ал.1 НПК.

Основателно предположение – от събраните налични данни може да се направи обоснован извод, който не се разколебава от тези данни.

Чл. 211, ал.2 – необходимо е да имаме данни за обективните признаци (обективната страна) на престъплението, а не е необходимо да имаме данни за субективната му страна (точната квалификация на престъплението – наличието на прободни рани върху намерен труп сочат, че има насилствена смърт, но все още не знаем дали тя е по мъчителен начин и т.н.).

Условия за образуване на досъдебно производство

Чл. 207. (1) Досъдебно производство се образува, когато са налице законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление.

(2) В предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи производство от общ характер се образува по тъжба на пострадалия до прокурора и не може да се прекрати на основание чл. 24, ал. 1, т. 9.

(3) Тъжбата трябва да съдържа данни за подателя и да е подписана от него.

(4) При подаването на тъжбата не се дължи държавна такса.

Това е класическото образуване. Не е необходимо да се знае за личността на престъпника, следователно не е нужно да се знае и за формата на вината.

Лошото в постановленията за образуване на досъдебните производства е, че се пише: „Образувам срещу ............, за престъпление по чл. ...............”. това, че е образувано производството срещу едно лице не означава нищо – няма такава фигура в НПК. Проблемът е, че в много закони има изисквания да няма образувани досъдебни производства срещу лицето и това влече след себе си неблагоприятни последици, защото може да се окаже, че лицето не е извършило престъплението. Следователно трябва да се образува по факта на извършеното престъпление, а не спрямо човека и едва след като се привлече като обвиняем, а то става след като се съберат доказателствата би следвало да се счита, че производството се води спрямо това лице. Дори когато се яви лично, не е достатъчно да се образува спрямо него – това е добре да става едва след привличането на лицето като обвиняем.