І. обща част 1в. Предмет, задачи и система на науката за наказателния процес

(2) Съдът назначава на подсъдимия защитник, ако няма такъв.

(3) В случаите по чл. 371, т. 1 съдът с определение одобрява изразеното съгласие, ако съответните действия по разследването са извършени при условията и по реда, предвидени в този кодекс.

(4) В случаите по чл. 371, т. 2, когато установи, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, съдът с определение обявява, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

(2) В случаите по чл. 372, ал. 4 при провеждане на съдебното следствие не се извършва разпит на подсъдимия, на свидетелите и вещите лица за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като съдът, ако постанови осъдителна присъда, определя наказанието при условията на чл. 55 от Наказателния кодекс и без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства.

(3) В случаите по чл. 372, ал. 4 съдът в мотивите на присъдата приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.

Прилагане на общите правила

Чл. 374. Доколкото за производството по тази глава няма особени правила, прилагат се общите правила.

Глава 27;

Тази процедура е свързана с провеждането на предварително изслушване на страните – чл. 370 НПК.

В чл. 371 – две възможности за съкратена процедура – т. 1 и т. 2. Ако стане т. 2 съдът се произнася с определение, с което обявява, че при произнасяне на присъдата съдът ще се позовава изцяло на самопризнанието и няма да се събират доказателствата и фактите, изложени в обвинителния акт – чл. 372 НПК.

Чл. 373, ал.2 – мотив за самопризнанието е чл. 55 НК.
35. Разглеждане на делото в съда по искане на обвиняемия.


Искане на обвиняемия до съда

Чл. 368. (1) Ако в досъдебното производство от привличането на определено лице като обвиняем за тежко престъпление са изтекли повече от две години и повече от една година в останалите случаи, обвиняемият може да поиска делото да бъде разгледано от съда.

(2) В случаите на ал. 1 обвиняемият подава молба до съответния първоинстанционен съд, който незабавно изисква делото.

(2) Ако до изтичане на двумесечния срок прокурорът не осъществи правомощията си по ал. 1 или съдът не одобри споразумението за решаване на делото, съдът изисква делото и прекратява наказателното производство еднолично в закрито заседание с определение. След постановяване на определението наказателното производство продължава по отношение на съучастниците, както и по отношение на другите престъпления, за които лицето е привлечено като обвиняем.

(3) Когато прокурорът осъществи правомощията си по ал. 1, но на досъдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, съдът еднолично в закрито заседание прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора за отстраняване на нарушенията и внасяне на делото в съда в едномесечен срок.

(4) Ако в срока по ал. 3 прокурорът не внесе делото за разглеждане в съда или съществените нарушения на процесуалните правила не са отстранени, или са допуснати нови, съдът еднолично в закрито заседание прекратява наказателното производство с определение.

(5) Актовете на съда по ал. 2 и 4 са окончателни.

Чл. 368, 369 и сл.

Необходимо е да е изтекъл определен срок от момента на привличане на едно лице като обвиняем – чл. 368, ал. 1 НПК – това е срок, в който лицето има процесуалното качество „обвиняем”.

Ал. 2 – съдът не разглежда делото по същество, а сам в закрито заседание решава делото.

Ал. 2, изр. Последно – „... за което лицето е привлечено ...” – трябва да е привлечен по-късно (да не е изтекъл срока по чл. 368, ал. 1 НПК).
37. Решаване на делото със споразумение.


Споразумение за решаване на делото в досъдебното производство

Чл. 381. (1) След приключване на разследването по предложение на прокурора или на защитника може да бъде изготвено споразумение между тях за решаване на делото. Когато обвиняемият не е упълномощил защитник, по искане на прокурора съдия от съответния първоинстанционен съд му назначава защитник, с когото прокурорът обсъжда споразумението.

(2) Споразумение не се допуска за тежки умишлени престъпления по глава първа, глава втора, раздели I и VIII, глава осма, раздел IV, глава единадесета, раздел V, глава дванадесета, глава тринадесета, раздели VI и VII и по глава четиринадесета от особената част на Наказателния кодекс.

(3) Когато с престъплението са причинени имуществени вреди, споразумението се допуска след тяхното възстановяване или обезпечаване.

(4) Със споразумението може да се определи наказание при условията на чл. 55 от Наказателния кодекс и без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.

(5) Споразумението се изготвя в писмена форма и съдържа съгласие по следните въпроси:

1. има ли извършено деяние, извършено ли е то от обвиняемия и извършено ли е виновно, съставлява ли деянието престъпление и правната му квалификация;

2. какъв да бъде видът и размерът на наказанието;

3. какъв да бъде първоначалният режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, когато не се прилага чл. 66 от Наказателния кодекс;

4. на кого да се възложи възпитателната работа в случаите на условно осъждане;

5. каква възпитателна мярка да се наложи на непълнолетния обвиняем в случаите по чл. 64, ал. 1 от Наказателния кодекс;

6. какво да стане с веществените доказателства, когато не са необходими за нуждите на наказателното производство по отношение на други лица или други престъпления, и на кого да се възложат разноските по делото.

(6) Споразумението се подписва от прокурора и защитника. Обвиняемият подписва споразумението, ако е съгласен с него, след като декларира, че се отказва от съдебно разглеждане на делото по общия ред.

(7) Когато производството е срещу няколко лица или за няколко престъпления, споразумение може да бъде постигнато за някои от лицата или за някои от престъпленията.

(8) Ако с едно деяние обвиняемият е извършил няколко престъпления или ако един обвиняем е извършил няколко отделни престъпления, със споразумението се прилагат чл. 23 и 25 от НК. 

(2) Съдът насрочва делото в 7 дневен срок от постъпването му и го разглежда еднолично.

(3) В съдебното заседание участват прокурорът, защитникът и обвиняемият.

(4) Съдът запитва обвиняемия разбира ли обвинението, признава ли се за виновен, разбира ли последиците от споразумението, съгласен ли е с тях и доброволно ли е подписал споразумението.

(5) Съдът може да предлага промени в споразумението, които се обсъждат с прокурора и защитника. Последен се изслушва обвиняемият.

(6) В съдебния протокол се вписва съдържанието на окончателното споразумение, което се подписва от прокурора, защитника и обвиняемия.

(7) Съдът одобрява споразумението, когато не противоречи на закона и морала.

(8) Когато съдът не одобри споразумението, той връща делото на прокурора. В този случай самопризнанието на обвиняемия, направено по реда на ал. 4, няма доказателствена стойност.

(9) Определението на съда е окончателно.

(10) За определението по ал. 7 се съобщава на пострадалия или неговите наследници с указание, че могат да предявят граждански иск за неимуществ. вреди пред гражданския съд.

(2) Когато споразумението е за деяние, извършено при условията на чл. 68, ал. 1 от Наказателния кодекс, съдът се произнася и относно изтърпяването на отложеното наказание по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3.

(3) Когато споразумението е за деяние, извършено при условията на чл. 68, ал. 2 от Наказателния кодекс, отложеното наказание не се изтърпява.

Споразумение за решаване на делото в съдебното производство

Чл. 384. (1) При условията и по реда на тази глава първоинстанционният съд може да одобри споразумение за решаване на делото, постигнато след образуване на съдебното производство, но преди приключване на съдебното следствие.

(2) Съдът назначава защитник на подсъдимия, когато той сам не е упълномощил.

(3) В този случай споразумението се одобрява само след съгласието на всички страни.

Особените правила са в част 5 НПК и това са правила, които предвиждат процедура, различна от общите правила. В нашия НПК винаги е имало производства, чрез които се съкращава пътя на наказателния процес и по този начин се спестяват време, сили и средства на държавата при реализиране на самата наказателна отговорност. Постепенно при реформирането на наказателния процес се въведоха множество процедури, които разнообразиха правилата и увеличиха възможността за приключване на наказателното производство при спазване на определен ред, който е различен от общия. От началото на 2000г. е в сила възможността за приключване на наказателното производство със споразумение. Тогава този институт беше посрещнат с голямо недоверие, но постепенно в практиката се утвърди използването на тази възможност. В сегашния НПК се намира в глава 29.

За да реши делото със споразумение е необходимо да са изпълнени условията, предвидени в чл. 381, ал.2 и 3 от НПК. Необходимо е обвиняемият да има защитник, защото с обвиняемия не се обсъжда директно обвинението. Прокурорът може да направи предложение за споразумение само при наличие на защитник – чл. 381, ал.1 НПК.

Назначаването на служебен защитник става от съда по искане на прокурора, въпреки че сме в досъдебната фаза, за да се избегнат „задкулисни игри” между прокурора и защитника.

Ал.4 – дори да не са налице условията на чл. 55НК то този член може да се приложи и обвиняемият да получи по-малко наказание.

Ал.5 – писмена форма. Всъщност това са въпросите, които се решават при постановяване на присъдата. Това е така, защото определението, с което се одобрява споразумението замества присъдата (чл. 383, ал. 1).

Ал.6 – подписва декларация, че е съгласен със споразумението.

Следва чл. 382, като особеното тук е, че не се призовава пострадалия. (ал.3).

Ал. 4 – преди да го одобри съдът пита обвиняемия за тези въпроси и ако има дори и един отрицателен отговор съдът не одобрява споразумението. Така е и в случаите на ал. 7.

Ал. 5 – съдът не е обвързан с представеното споразумение.

Ако не бъде одобрено споразумението – ал. 8.

Ал. 9 – определението на съда не подлежи на обжалване.

Чл. 384 – също може след като се внесе обвинителен акт да се стигне до споразумение. Тук освен условията на чл. 381, ал.2 и 3 се иска и да са налице условията на чл. 384, ал. 3 НПК.
38. Особени правила за разглеждане на дела за престъпления, извършени от непълнолетни.


Досъдебно производство

Чл. 385. По делата за престъпления, извършени от непълнолетни, досъдебното производство се провежда от определени разследващи органи със специална подготовка.

Мерки за неотклонение

Чл. 386. (1) Спрямо непълнолетни могат да се вземат следните мерки за неотклонение:

1. надзор на родителите или на попечителя;

2. надзор на администрацията на възпитателното заведение, в което непълнолетният е настанен;

3. надзор на инспектора при детска педагогическа стая или на член на местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните;

4. задържане под стража.

(2) Мярката за неотклонение задържане под стража се взема в изключителни случаи.

(3) Предаването на непълнолетни под надзор на лицата и на органите по ал. 1, т. 1 - 3 става срещу подписка, с която те се задължават да упражняват възпитателен надзор върху непълнолетния, да следят за поведението му и да осигурят явяването му пред разследващия орган и съда. При виновно неизпълнение на поетите задължения на тези лица може да се налага глоба до петстотин лева.

(4) В случаите на задържане непълнолетните се настаняват в подходящи помещения отделно от пълнолетните, като незабавно се съобщава на техните родители или попечители и на директора на учебното заведение, когато задържаният е ученик.

Предявяване на разследването

(2) Родителите или попечителят на непълнолетния обвиняем присъстват на предявяването, ако поискат това.

(2) Съдебните заседатели трябва да бъдат учители или възпитатели.

(3) Когато непълнолетният е военнослужещ, делото се разглежда по реда на глава тридесет и първа.

Съдебно заседание

Чл. 391. (1) Съдебното заседание по дела срещу непълнолетни се води при закрити врати, освен ако съдът намери, че е в обществен интерес делото да се разгледа в публично заседание.

(2) По преценка на съда в съдебното заседание могат да бъдат поканени инспектори при детска педагогическа стая и представители на учебното заведение, в което учи непълнолетният.

(2) Неявяването на родителите или попечителя не е пречка за разглеждане на делото, освен ако съдът намери участието им за необходимо.

(3) По дела срещу непълнолетни участието на прокурор е задължително.

(4) По тези дела не участва частен обвинител.

(2) Когато непълнолетният е привлечен като обвиняем за деяние, извършено в съучастие с пълнолетен, делата не се разделят и производството се разглежда по общия ред.

(2) Когато съдът определи възпитателна мярка, изпраща препис от присъдата на съответната местна комисия.

(3) Предложението на прокурора или на местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните по чл. 64, ал. 2 от Наказателния кодекс за замяна на настаняването във възпитателно училище-интернат с друга възпитателна мярка след постановяване на присъдата се разглежда в съдебно заседание с призоваване на непълнолетния и неговия защитник.

Глава 30 НПК – чл. 385 – 395 НПК.

Особените правила тук са свързани с:

- органите, които извършват разследването – чл. 385 НПК – не е уточнено какво е „специална подготовка”. Ако не са педагози поне да имат някаква квалификационна степен в тази насока – например психология.

- мерките за неотклонение в сравнение с пълнолетните – чл. 386 НПК – тук само „задържането под стража” е еднакво с тази мярка на пълнолетните.

- забрана за участие на някои субекти в тези дела – частен обвинител – чл. 392, ал. 4 НПК.

- правото на родителите да участват – чл. 392, ал. 2 НПК.

- принципът на публичност тук не действа, тук принципът е при закрити врати.

- особености има и в участието на някои лица при разглеждане на делата – чл. 393, ал.3 и чл. 391, ал. 2 НПК.

- състава на съда, който разглежда делото.

- събиране на данни за непълнолетните – чл. 387 НПК.

Чл. 394, ал.1 НПК – съучастие на пълнолетен и непълнолетен и ал.2 – разглеждат се и в двата случая по общия ред. Тук се отчита връзката към момента на наказателно производство, а не към момента на извършване на деянието.

Чл. 390 НПК – състав на съда.