І. обща част 1в. Предмет, задачи и система на науката за наказателния процес

(2) При съмнение за самоличността на подсъдимия идентификацията може да се извърши по фотоснимки или по сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето.

(3) След това председателят проверява самоличността и на другите явили се лица, като в случаите по чл. 123, ал. 2, т. 2 това става по начин, недопускащ разкриване на самоличността на свидетеля.

(4) Председателят проверява и връчени ли са преписите и съобщенията по чл. 254 и 255.

(2) В случаите по чл. 123, ал. 2, т. 2 свидетелите не присъстват в съдебната зала.

(2) След като съдът се произнесе по отводите и възраженията, председателят разяснява на страните правата им, предвидени в този кодекс.

(2) Съдът се произнася по направените искания, след като изслуша страните.

Съдебното заседание на първа инстанция протича на пет етапа – глава 20, раздел 2-6.

Първият етап е действие по даване ход на делото.

Чл. 271, ал.1 от НПК – след откриване на съдебното заседание. За да се открие съдебното заседание, трябва да има съдебен състав (съдията и секретаря). След това се дава ход на делото. Единствената пречка по даване ход на делото, посочена изрично в закона е в чл. 271, ал. 2. Другата пречка е чл. 254 (даване на отговор), но има значение за организирането на делото и ако не са изтекли тези 7 дни, не може да се даде ход на делото, защото това ограничава правото на защита на подсъдимия.

След това страните изразяват отношението си дали трябва да се даде ход на делото и съдът решава с определение.

Следват технически действия – чл.272, 273 (обяснява се да не лъжесвидетелстват), чл. 274 (отводи и тук е мястото им – преди съдебното следствие); 275 – нови искания.

Тук може с определение съдебния състав да промени хода на съдебното следствие. След това не се допускат промени.

(2) Когато е предявен граждански иск, той се прочита от гражданския ищец.

(3) Председателят запитва подсъдимия разбрал ли е в какво се обвинява.

Разпит на подсъдимия

Чл. 277. (1) Председателят поканва подсъдимия да даде обяснения по обвинението.

(2) Подсъдимият може да дава обяснения във всеки момент на съдебното следствие.

(3) На подсъдимия се поставят въпроси най-напред от прокурора или частния тъжител, частния обвинител и неговия повереник, гражданския ищец и неговия повереник, гражданския ответник и неговия повереник, другите подсъдими и техните защитници и защитника на подсъдимия.

(4) Председателят и другите членове на съдебния състав могат да поставят въпроси на подсъдимия след изчерпване на въпросите на страните.

(2) След завръщането в съдебната зала на подсъдимия председателят го запознава с обясненията, дадени в негово отсъствие, чрез прочитане на съдебния протокол.

1. лицето е починало и на делото е даден ход по отношение на другите подсъдими;

2. делото се разглежда в отсъствие на подсъдимия;

3. между обясненията, дадени в досъдебното производство и на съдебното следствие, има съществено противоречие;

4. подсъдимият отказва да даде обяснения или твърди, че не си спомня нещо.

(2) Ползване на звукозапис и видеозапис не се допуска, преди да се прочетат обясненията на подсъдимия. 

(2) На свидетелите се задават въпроси по реда, установен в чл. 277, ал. 3 и 4. Страната, която е посочила свидетеля, задава въпросите си преди другите страни.

(3) Разпитаните свидетели не могат да напускат съдебната зала преди приключване на съдебното следствие, освен с разрешение на съда, взето след изслушване на страните. В случаите по чл. 123, ал. 2, т. 2 свидетелят остава на разположение на съда в подходящо помещение извън съдебната зала.

(4) След като дадат показанията си, непълнолетните свидетели се отстраняват от съдебната зала, ако съдът не постанови друго.

(5) В случаите по чл. 123, ал. 2, т. 2 разпитът на свидетелите се провежда по начин, недопускащ разкриване на самоличността им.

Прочитане на показанията на свидетел.

Чл. 281. (1) Показанията на свидетел, дадени по същото дело пред съдия в досъдебното производство или пред друг състав на съда, се прочитат, когато:

1. между тях и показанията, дадени на съдебното следствие, има съществено противоречие;

2. свидетелят отказва да даде показания или твърди, че не си спомня нещо;

3. свидетелят, редовно призован, не може да се яви пред съда за продължително или неопределено време и не се налага или не може да бъде разпитан по делегация;

4. свидетелят не може да бъде намерен, за да бъде призован, или е починал;

5. свидетелят не се явява и страните са съгласни с това.

(2) По реда на ал. 1 могат да бъдат прочетени обясненията, дадени по същото дело от обвиняем, който се разпитва на основание чл. 118, ал. 1, т. 1.

(3) При условията на ал. 1 показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, могат да се прочетат със съгласието на подсъдимия и неговия защитник, гражданския ищец, частния обвинител и техните повереници. За това съдебно следствено действие по искане на подсъдимия съдът му назначава защитник, ако няма такъв, и му разяснява, че прочетените показания могат да се ползват при постановяване на присъдата.

(4) При условията на ал. 1, т. 1 - 5 показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, могат да се прочетат по искане на подсъдимия или на неговия защитник, когато не е уважено искането им по чл. 223, ал. 4.

(5) Използването на звукозапис и видеозапис не се допуска, преди да се прочетат показанията на свидетеля.

(6) Когато свидетелят е разпитан по делегация, прочита се протоколът за разпит.

Разпит на вещо лице.

Чл.282.(1)На вещото лице се поставят въпроси,след като се прочете заключението му

(2) Въпросите се задават по реда, установен в чл. 277, ал. 3 и 4.

(3) Разпит на вещото лице може да не се проведе, ако то не се яви и страните са съгласни с това.

Прочитане на протоколите и другите документи.

Чл. 283. Съдът прочита протоколите за оглед и освидетелстване, за претърсване и изземване, за следствен експеримент и за разпознаване на лица и предмети, както и другите документи, приложени към делото, ако те съдържат факти, които имат значение за изясняване на обстоятелствата по делото.

Предявяване на веществените доказателства.

Чл. 284. Веществените доказателства се предявяват на страните, а когато е необходимо - и на вещото лице или на свидетелите.

Оглед.

Чл. 285. Огледът се извършва от целия състав на съда в присъствието на страните, а когато е необходимо - и в присъствието на вещото лице и свидетели.

Приключване на съдебното следствие.

Чл. 286. (1) Когато са извършени всички съдебни следствени действия, председателят на съдебния състав запитва страните имат ли искания за извършване на нови съдебни следствени действия, необходими за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото.

(2) Ако страните не направят искания или направените са неоснователни, председателят обявява съдебното следствие за приключено.

Съдебното следствие е най-важната част от съдебното заседание на първа инстанция. Присъдата се изгражда на базата на това, което е събрано в хода на съдебното следствие. Досъдебното производство има подготвителна роля – подпомага прокурора при оформянето на обвинителния акт и тези доказателства се „пресъбират” в съдебното следствие – доказват се всички твърдения от обвинителния акт, както и допълнително поисканите от страните.

Съдебното следствие започва с прочитане на обвинителния акт от прокурора – целия, независимо колко е дълъг. Ако делото е от ч.х. частният тъжител прочита частната тъжба, ако има граждански иск той се прочита от гражданския ищец.

След това се поканва подсъдимото лице да даде обяснения – разпит на подсъдимия. Не се пита дали се признава за виновен, може и да не дава обяснения и т.н. – чл. 277 НПК – ал.3 – ред за задаване на въпроси; ал.4 – съдебния състав може по всяко време да задава въпроси.

Чл. 278

Чл. 281, ал. 1–това са хипотезите, когато могат да се прочетат показания, дадени пред съдия на досъдебната фаза или пред друг състав на съда.

Ал. 3 – показания могат да се четат и ако не са дадени пред съдия, но със съгласието на всички страни. Не винаги те се съгласяват, защото няма задължение за прокурора да даде всички материали за запознаване по делото и на практика може обвиняемият да не знае какво пише в някои протоколи. Материали, които не са връчени в досъдебното производство не могат да се използват в съда. Именно поради тази причина обикновено защитата не се съгласява (от страх, че не знаят)

Чл. 279 – дава възможност да се прочетат обясненията на обвиняем или подсъдим.

Чл. 282 – прочитане заключението на вещо лице и разпит по същия ред;

Чл. 283 – всички протоколи и др. документи по делото. На практика това не се прави, а само се записва в протокола от съдебното заседание, че са били прочетени;

Чл. 284 – предявяване на веществени доказателства. Тук има проблем, който е многопластов – у нас няма система за съхранение и пазене на веществени доказателства.

След това се пристъпва към чл. 286 – приключване на съдебното следствие.

1. Обстоятелствена час на обвинението – чл. 232, ал. 2 и чл. 246, ал. 2 НПК. Различието в двата текста е в думата „накратко”. И двата текста описват обективната и субективната страна на престъплението + данни за дееца.

2. Квалификацията – това е текста от НК, който отговаря на установената фактическа обстановка по делото.

Чл. 232 (2) В обстоятелствената част на обвинителното заключение се посочват накратко: извършеното от обвиняемия престъпление; времето, мястото и начинът на извършването му; пострадалото лице и размерът на вредите; данните за личността на обвиняемия; доказателствата, от които се установяват посочените обстоятелства, и правната квалификация на деянието.

Чл. 246 (2) В обстоятелствената част на обвинителния акт се посочват: престъплението, извършено от обвиняемия; времето, мястото и начинът на извършването му; пострадалото лице и размерът на вредите; пълни данни за личността на обвиняемия, налице ли са условията за прилагане на чл. 53 от Наказателния кодекс; обстоятелствата, които отегчават или смекчават отговорността на обвиняемия; доказателствените материали, от които се установяват посочените обстоятелства.

Можем да изменим както обстоятелствата (фактическата обстановка), така и квалификацията самостоятелно или и двете, т.е. имаме три хипотези.

Понеже при изискването за достатъчно данни за образуване на наказателното производство (чл. 211, ал. 2 НПК) не се изисква т данни за дееца, от която да се направи точната квалификация. По тази причина законодателят е предвидил възможността при нови доказателства да се измени обвинението.

Чл. 211. (2) За образуване на досъдебно производство не са нужни данни, от които могат да се направят изводи относно лицата, извършили престъплението, или относно правната му квалификация.

Чл.225 НПК – при изменение на обстоятелствената част и квалификацията, след приключване на разследването прокурорът може да ги измени. По същия начин става и в съдебната фаза.

Основният принцип тук е, че подсъдимият и защитата му следва да бъдат уведомени за това ново изменение.

За всяко обвинение ли следва да се уведоми или само за това, което влошава положението на обвиняемия?

Тук е мястото да изясним понятието „закон за по-тежко наказауемо престъпление”.

Закон – има се предвид определен текст от НК, по който е квалифицирано деянието (не е друг НК). Кое е по-тежко наказуемо и кое по-леко наказуемо престъпление е съобразно тежестта на наказанията, визирани в чл. 37 от НК.

Ако наказанията са различни няма проблем.

Ако са еднакви по вид следва да се прецени размера им:

- Ако имат еднакъв минимум и различен максимум по тежко наказуемо престъпление е това с по-голям максимум, а при еднакъв максимум и различен минимум по тежко наказуемо е това с по-голям минимум.

- Ако са кумулативни и алтернативни – престъплението с алтернативни наказания е по-леко наказуемо.

Тълкувателно решение № 57/1984г. на ОСНК на ВС. Когато съответното престъпление е квалифицирано с повече квалифициращи признаци също е по-тежко наказуемо. Например делото се води за убийство по особено мъчителен за жертвата начин и за това е повдигнато обвинение. В хода на разследването се установява, че има предумисъл и че е с користни цели. В решението пише, че няма такива, но това не е правилно и логиката е следната:

При индивидуализиране на наказанието при повече квалифициращи обстоятелства съдът следва да отиде към горната граница на наказанието, следователно следва да имаме „закон за по-тежко наказуемо престъпление”, въпреки, че наказанието е в еднакви граници за различните състави.

Обратното на това е „закон за по-леко наказуемото престъпление”.

Освен това съществува „закон за същото престъпление” и „закон за еднакво наказуемо престъпление”.

„закон за същото престъпление” – същия състав, същото наказание (един състав, едно наказание) – например: кражба чрез разбиване на врата, а се е указало, че е разбит прозорец.

„закон еднакво наказуемо престъпление” – два различни състава. Например някои от съставите на квалифицираните кражби и на грабежите и хода на разследването се установи, че нямаме квалифицирана кражба, а привилегирован текст на грабеж, като и за двата състава наказанията са еднакви.

Съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението – от обобщената съдебна практика се извежда, че съществено е онова изменение, довело до промяна на обективните или субективни елементи на обвинението (когато в съдебно заседание се установят факти, водещи до горното).

Изменението на обвинението в съдебно заседание става съгласно разпоредбите на чл. 287 и следващите от НПК.

Изменение на обвинението

Чл. 287. (1) Когато на съдебното следствие се установят обстоятелства, които не са били известни на органите на досъдебното производство, прокурорът повдига ново обвинение, ако тези обстоятелства са основания за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението или за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление.

(2) Съдът прекратява съдебното производство и изпраща делото на съответния прокурор, когато новото обвинение е за престъпление, подсъдно на по-горен или военен съд.

(3) Извън случаите по ал. 2, съдът отлага съдебното заседание, когато страните поискат да се подготвят по новото обвинение.

(4) Когато съществено е изменена обстоятелствената част на обвинението, разпоредбите на чл. 279 не се прилагат за обяснения, дадени преди повдигане на новото обвинение.

(5) Когато на съдебното следствие прокурорът или частният обвинител установи, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия, и наказателното производство е образувано преди изтичане на срока по чл. 81, ал. 3, прокурорът на основание чл. 48 или частният обвинител може да поиска съдът да се произнесе с присъдата и за престъплението, което се преследва по тъжба на пострадалия.

(6) Когато наказателното производство е образувано по тъжба на пострадалия и на съдебното следствие се установи съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, частният тъжител може да повдигне ново обвинение, ако не е изтекъл срокът по чл. 81, ал. 3. В този случай съдът отлага съдебното заседание, ако подсъдимият или неговият защитник поискат да се подготвят по новото обвинение.

(7) Когато наказателното производство е образувано по тъжба на пострадалия и на съдебното следствие се установи, че престъплението е от общ характер, съдът прекратява съдебното производство и изпраща делото на прокурора.

Чл. 287 – факти, водещи до изменение на обстоятелствената част или квалификацията. Изменението става от прокурора и съдът го предоставя на подсъдимия на съдебно заседание, тъй като съдът е органът по ръководство и решаване в съдебната фаза (за това той го предявява на подсъдимия). Делото не се връща в досъдебната фаза, с изкл. на ал. 7.

Ако има нови лица или нови престъпления в обвинението би следвало делото да се върне на прокурора, защото например, ако има ново престъпление то може да се окаже продължавано, рецидив и т.н., а това е проблем, но това не се допуска с оглед процесуална икономия.

Прекратяване на съдебното производство и изпращане на делото на съответния прокурор

Чл. 288. Съдът прекратява съдебното производство и изпраща делото на съответния прокурор, когато:

1. е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на неговия защитник;

2. на съдебното следствие се установи, че престъплението подлежи на разглеждане от по-горен съд или от военен съд.

Прекратяване на наказателното производство в съдебно заседание

Чл. 289. (1) Съдът прекратява наказателното производство в случаите на чл. 24, ал. 1, т. 2 - 10 и ал. 4.

(2) Когато основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2 и 3 се разкрият в съдебно заседание и подсъдимият направи искане производството да продължи, съдът се произнася с присъда.

(3) Когато прекратява наказателното производство, съдът се произнася по веществените доказателства, отменя наложените на подсъдимия мерки за процесуална принуда, а мярката за обезпечаване на гражданския иск - ако основанието за нейното вземане е отпаднало.

(4) Определението подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и първа. 

(2) Определението подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и втора.

Ред на съдебните прения

(2) Съдебните прения започват с реч на прокурора, съответно на частния тъжител. След това се дава последователно думата на частния обвинител и неговия повереник, на гражданския ищец и неговия повереник, на гражданския ответник и неговия повереник, на защитника и на подсъдимия.

(2) Когато намери, че искането е основателно, съдът прекратява съдебните прения, възобновява съдебното следствие и след извършване на новите съдебни следствени действия отново пристъпва към изслушване на съдебните прения.

(2) Защитникът и подсъдимият имат право на последна реплика.

(2) Председателят на състава може да прекъсне страните само когато те явно се отклоняват по въпроси, които не се отнасят до делото.

По време на съдебното следствие се събират факти от обективната действителност (доказателства) – това е фактическата обстановка. По време на съдебните прения всяка една от страните предлага решение на казуса, което е един вид проекто-присъда, която би трябвало да отговаря на чл. 310 НПК. Чрез съдебните прения се коментира фактическата обстановка. Това на практика рядко се прави, защото прокурорът трябва несъмнено да докаже обвинението, а на защитата е достатъчно да внесе колебания в някои от доказателствата и затова не се прави в пълната форма – не се анализират и коментират всички тези въпроси.

Чл. 291 – ред за пренията;

Чл. 292 – ограничения – не се допуска използването на други доказателствени данни. Ако се сочат други – чл. 294 (при основателно сочени факти);

Чл. 293 – допуска се възможност прокурора да заяви, че не поддържа обвинението. Възможно е в хода на съдебното следствие да се установи, че не се поддържа тезата на обвинението и за това е дадена тази възможност на прокурора. Идеята тук е, че прокурорът е процесуалният представител на държавата и упражнява нейните права, а не свои собствени. Затова той не може да прави отказ от правата й и е записано: „... да заяви ...”, „заявление”. Това обаче не освобождава съда от задължението му да се произнесе по делото. Това е в противоречие с принципа за състезателността в наказателния процес. Въпреки всичко тава е допуснато заради държавния интерес.

Когато в хода на съдебните прения страна не е съгласна с твърденията на прежде говорящата – чл. 295. съда преценява до кога ще бъдат репликите и единственото ограничение е чл. 295, ал.2 НПК.

ІІ. Последна дума на подсъдимия.

Осигуряване на подсъдимия на последна дума