I същност и структура на правото Характеристика и белези на правото като нормативен регулатор


Упълномощаване - понятие, видове, форма, прекратяване



страница38/80
Дата23.04.2024
Размер376.53 Kb.
#121066
1   ...   34   35   36   37   38   39   40   41   ...   80
1444410666-osnovi-na-prawotodoc
Свързани:
Методи на счетоводството, Алкохолният туризъм – предпоставка за развитие или пречка за добрия имидж на ресторантьорството в българските курорти., CV - 1, Управление на устройства чрез диспечера на устройства (Device Manager ), Управление на устройства чрез диспечера на устройства (Device Manager ), Туристическо поведение
3. Упълномощаване - понятие, видове, форма, прекратяване
Упълномощаването е едностранна сделка, която се осъществява с едност­ранно волеизявление на представлявания, което произвежда незабавно дейст­вие - овластява представителя да действа от негово име и правните последици да настъпят за него- Страни по сделката са упълномощителят и пълномощни­кът, като самия документ, в който се изразява упълномощаването, се нарича „пълномощно". За да бъде правно валидно упълномощаването, то трябва да се приеме от упълномощения и да е свързано с реални изпълнителни действия -нещо да се извърши, да се изработи и т.н. В този смисъл трябва да разбираме, че представителното правоотношение се учредява, за да може пълномощникът да сключи сделка с трети лица от името на упълномощения. Това от своя стра­на изисква упълномощителят да бъде дееспособен. Същото се отнася и за пъл­номощника. Самото упълномощително волеизявление може да бъде извърше­но или изрично (чрез пълномощно), или по мълчалив начин, когато от обста­новката може да се предположи, че упълномощителят е съгласен дадено лице да извърши определени действия от негово име.
Представителството е изключение от общовалидната презумция (предполо­жение), че всеки действа от свое име. Самото упълномощително волеизявле­ние, респективно отразените в пълномощното правомощия на пълномощника, могат да бъдат класифицирани по следния начин:
1. Според обхвата на представителната власт упълномощаването може да бъде
генерално (общо) и изрично (специално).

  1. Генерално (общо) упълномощаване. Този вид упълномощаване дава право на пълномощника да извършва неограничен брой и всякакви правни действия във връзка с изпълнителното правоотношение.

  2. Специално упълномощаване. Специалното упълномощаване е необхо­димо, когато упълномощителят, с оглед на своите интереси, трябва да конкретизира обхвата на представителната власт на пълномощника, като предвижда извършването на определени правни действия в опре­делена област (транспорт, търговия, медицина и др.) или във връзка с определена сделка (продажба на даден имот, правна защита по едно съдебно дело и др.) или определен вид правни действия (продажби, реклама, снабдяване и др.).




  1. Според времетраенето на представителната власт упълномощаването може да бъде срочно или безсрочно.

  2. Според броя на правните действия, с оглед на които се прави упълномоща­ването, то бива еднократно и многократно.

Основанията за прекратяване на упълнмощаването имат предназначението да прекратят действията на овластявансто, така че пълномощникът да не може със своите правни действия по изпълнението да обвързва със съответните прав­ни последици представлявания.


Сподели с приятели:
1   ...   34   35   36   37   38   39   40   41   ...   80




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница