3. Начало, спиране и прекъсване на давностните срокове Като период от време давностният срок се определя с начален и краен момент и затова законът установява правилата за тяхното настъпване. Според общото правило на чл. 114 от ЗЗД, началният момент за погасителната давност е моментът, в който се поражда правото на иск (по аргумент от правилото „не може да се погасява това, което още не е възникнало".). В зависимост от характера на субективните права, субектът определя началния момент за тяхната защита по начин, различен от общото правило.
при непозволеното увреждане - начален момент е моментът на откриване на дееца;
за преобразуващите права - от момента, в който те могат да бъдат упражнени;
Определянето на края на давностния срок става чрез общите правила за броене на сроковете, като давностни срокове не могат да се скъсяват или удължават по съгласие на страните, нито страните могат да се откажат от погасителната давност преди тя да е изтекла. През периода на погасителната давност носителят на субективното право, което може да се погаси, ако тя изтече, може да се възползва от обстоятелствата, предвидени от закона, при които броенето на погасителната давност спира или се прекъсва. Спирането на погасителната давност е свързано със случаите, при които правото на иск не може да бъде упражнено, т.е. настъпило е такова обстоятелство, определено със закон, което прекратява (спира) по-нататъшното броене на погасителната давност, като изтеклия до този момент срок се брои (запазва своето действие). След отпадане на обстоятелството, предизвикало спирането, давностният срок продължава, като се събира и брои със срока, който е изтекъл до спирането. ЗЗД предвижда различни основания, които между своето възникване и прекратяване (отпадане) затварят периода на спирането на давностния срок: между деца и родители, докато последните упражняват родителските права; между кредитор и длъжник - докато трае съдебен процес относно вземането и др.
Прекъсването на погасителната давност е уредено в ЗЗД и настъпва по право с осъществяването на съответно правно основание като заличава с обратна сила изтеклото време от давностния срок, т.е. от момента на прекъсването то се смята за несъществуващо и започва да тече (да се брои) отново. Юридическите факти, които законът приема за основания да се прекъсне погасителната давност, са:
а) признаването на вземането от длъжника; то има декларативна функция от
носно факта на съществуването на даденото субективно право, т.е. само за
неговата дължимост и основателност, това означава, че не е необходимо приз
наването да включва и готовност или намерение правното задължение да
бъде изпълнено;
б) предявяване на иск или възражение (ако те бъдат уважени с влязла в сила
присъда);
в) предприемане на действия за принудително изпълнение, което означава над
лежно заведено дело пред съдия-изпълнител и осъществяване на приетия
начин на изпълнение (запор, налагане на възбрана и др.).
