I същност и структура на правото Характеристика и белези на правото като нормативен регулатор
Изтегляне 376.53 Kb.
|
Свързани:
Методи на счетоводството, Алкохолният туризъм – предпоставка за развитие или пречка за добрия имидж на ресторантьорството в българските курорти., CV - 1, Управление на устройства чрез диспечера на устройства (Device Manager ), Управление на устройства чрез диспечера на устройства (Device Manager ), Туристическо поведение
- Навигация на страницата:
- XI. Погасителна давност 1. Понятие за погасителна давност
| ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ
/. Какви са социалните предпоставки и в какво се проявява гражданското представителство? Посочете основните признаци на понятието „упълномощаване". Изгответе самостоятелно в писмена форма определен вид пълномощно. Каква е отликата между „оттегляне на упълномощаването" и „отказ от представителна власт"? Въз основа на Правилника за прилагане на Закона за народната просвета посочете какви представителни функции са включени в правомощията на директора на училището. Защо родителите ви са вашите „ законни представители " и при какви условия? XI. Погасителна давност 1. Понятие за погасителна давност Във връзка с изясняване на обема и съдържанието на понятието „погасителна давност" трябва да бъдат разгледани предварително два въпроса: времето като юридически факт в гражданското право и начинът на защита на субективните права в гражданското право. I. Гражданското право отчита значението на времето, защото всички субективни права са свързани с времето и са поставени в пряка зависимост от него: а) времето може да бъде юридически факт за възникване или придобиване на права (например придобиваната давност); б) времето може да бъде срок за погасяване или прекратяване на права или едновременно да прекратява субективни права и от юридическия факт на това прекратяване да се пораждат други субективни права (например пога сителната давност); в) времето може да бъде юридически факт, който да превръща субективното право в изискуемо (например - срок, събитие и т.н.); г) времето може да бъде граница за защита на субективни права - това е ос новно положение, възприето от гражданското право; държавните органи оказват защита на субективни права срещу нарушения само ако тя е поиска на своевременно, т.е. в указаните от закона срокове. В гражданското право времето като юридически факт се обозначава с термина „срок" и той има две значения: а) определен момент от времето и б) отрязък от време, като период, определен с различни единици за измерване на времето (часове, дни, седмици, месеци и т.н.). Поради особеното значение на времето в гражданските правоотношения гражданското право определя някои правила за броене на сроковете: когато срокът се брои по дни, не се брои денят на събитието или на Момента, от който започва да тече срокът, като срокът изтича в края на последния ден; когато последният ден на срока е неприсъствен, срокът свършва на първия следващ присъствен ден; писмените изявления и съобщения, от каквото и да било естество, се считат за извършени в срока, ако са предадени на пощата, по телеграфа или със радиограма до изтичането на 24-я час от последния ден на срока; срокът, който се брои по месеци, изтича в съответното число на съответния месец; под начало на месеца се разбира първото число на месеца, под месеца; срокът, който се брои по седмици, изтича в последния ден на последната седмица; 2. Защитата на субективното право се осъществява чрез право на иск пред съда, което се упражнява от правния субект, чисто субективно право е нарушено. В резултат на упражняването на правото на иск, съдът като държавен орган, който е оправомощен обективно и безпристрастно да прилага закона, извършва съответните съдопроизводетвени (процесуални) действия за установяване на обективната истина и постановява своето решение (със сила на присъдено нещо) как да бъде защитено нарушеното субективно право. Това е една процедура, която се изпълнява съобразно правилата на Гражданския процесуален кодекс и представлява начин за принудително осъществяване на едно субективно право, а не самото субективно право, което има самостоятелно съществуване. Погасителната давност е общ институт на гражданското право и се съдържа в правната уредба на всички правни отрасли - вещно, авторско, семейно и др. Правилата на погасителната давност са систематизирани в Закона за задълженията и договорите (чл. 110-120), като са съобразени главно с облигационните отношения. Законодателят принципно изхожда от основното положение, че субективните права се признават от гражданското право с оглед на стоящите зад тях правни интереси. В случаите, когато едно субективно право не се упражнява продължително време от неговия носител, макар че е било нарушено, това създава едно фактическо положение, което предполага, че несвоевременното потърсване на защита на своето субективно право се дължи на вече отпаднал интерес. Поради това, разумно и справедливо е държавата в подобни случаи да не бъде длъжна да оказва съдействие за защита на такова субективно право в течение на неограничен период от време, още повече справедливо ли е притежателят на субективното право да получава защита, след като тя е могла да бъде потърсена отдавна, но това ие е направено. Погасителната давност, в най-общи линии, има своята роля и значение точно в такива ситуации - държавата отказва защита на едно субективно право, тъй като не е била своевременно поискана (когато правният субект е могъл и е бил длъжен да направи това) и запазва създаденото фактическо положение. По този начин погасителната давност служи за гарантиране на правната сигурност, определеност и стабилност на гражданските правоотношения и допринася за икономия на средства и време чрез тяхното бързо развитие и уреждане. Законът за задълженията и договорите (ЗЗД) и другите граждански закони установяват срокове за погасителна давност на различни субективни права - вземания по договори (облигационно право), правото на строеж и други вещни права (вещно право), правото на издръжка (семейно право), правото за приемане на наследство (наследствено право) и др. При всички случаи законът говори за определен по продължителност срок, през течение на който, ако носителят на едно субективно право не го упражнява (срок на бездействие), правото „се погасява". Тълкуването на общата правна уредба на погасяването по давност в ЗЗД ни позволява да уточним, че всъшност законодателят визира погасяването на правото на носителя на субективното право (кредитор, собственик, съпруг и т.н.) да ползва държавна защита за своето нарушено субективно право, погасило се е правото му на иск пред съда. Това е така, защото съгласно чл. 118 от ЗЗД, ако длъжникът изпълни задължението си след изтичане на давността, той няма право да иска обратно платеното, а щом не може да иска обратно платеното, значи законодателят смята, че той плаща (и то доброволно) един свой дълг. Щом обаче кредиторът има право да получи платеното, тогава субективното право не е погасено от погасителната давност, от нея е погасено правото на кредитора да иска принудително осъществяване на своето право. Изтегляне 376.53 Kb. Сподели с приятели:
|