2. Давностни срокове. Видове Гражданското право разглежда лавностния срок като юридически факт, въз
основа на който възниква съответното гражданско правоотношение. Бездей
вието на правния субект погасява правото му на иск за защита на неговото субективно право и едновременно с това признава на правния субект, който
фактически е упражнявал субективното право през периода на погасяванете
давност, съответното право на държавна защита. С това субективното право
придобива узаконена пълнота с официалното си признание и правна възмож
ност да бъде защитено от нарушения. В този смисъл, като юридически факт
погасителната давност е период от време (срок), през който носителят на субе
тивни права бездейства. В зависимост от предмета на субективните права, граж
данските закони определят съответна продължителност на погасителната дав
ност така, че тя да изпълнява ефективно своята обществена функция. Основна
та правна уредба на погасителната давност е дадена в ЗЗД, като законодател
установява диференцирането на давностните срокове на:
1. Общ давностен срок (по чл. НО от ЗЗД), който е петгодишен и се прилага:
всички искове, за които няма предвидени специални давностни срокове.
2. Специални давностни срокове.
2.1. Тригодишен давностен срок (по чл. 111 от ЗЗД), в който се погасяват ис ковете за:
а) Вземания от възнагражденията за труд (ако за тях не е предвидена
друга давност). Право на иск за възнаграждение за положен труд на
трудово правоотношение се погасява с изтичане на три години, счита
но от деня, в който вземането е станало изискуемо.
б) Вземания от доставки и от продажби на дребно.
в) Вземания от наем, за лихви и други периодични плащания.
г) Искове за вземания срещу държавата и държавните предприятия, ос
вен тези, които произтичат от непозволено увреждане.
2.2. Едногодишни, шестмесечни и други давностни срокове, регламентирани в нормативните актове на гражданското законодателство.
