I. Въведение

Съпоставяйки 2000 и 2001 год. се наблюдава едно значително увеличение на неразплатените разходи от 56,86%. Най-голям дял от неразплатените разходи и през трите години заема ел.енергията и по-точно уличното осветление. Голямо затруднение среща общината и при заплащане на горивата за отопление във функциите "Образование" и "Социално осигуряване и грижи". Процента през анализирания период се движи около 11 от общо неразплатените разходи.

Сравнявайки 2001 и 2002 год. неразплатените разходи са намалели с 22,34%. Причината е, че през 2002 год. с Постановление на Министерски съвет се отпуснаха допълнително средства по бюджетите на общините за покриване на неразплатени раз- ходи /основно в дейностите "държавна отговорност"/. За Община Сунгурларе те бяха в размер на 552 хил.лв.

VIII.3. Социална сфера.
3.1. Демографски характеристики.
Населението на община Сунгурларе по последни данни от началото на 2003 г. е 14 618 души. По данни от официалното преброяване през м. март 2001 г. населението на общината – 15 409 души - представлява 3.6 % от населението в областта – 423 068 души.

Трайна тенденция е спадът в общия брой на населението, което от над 18 000 през 1985 год. е намаляло с близо 3 600 души до 2002 г. (25% спад). Динамиката на промените в броя на населението е дадена в таблицата по-долу:

Както се вижда от данните, за 70 години (1934-2003) населението на общината е намаляло близо два пъти. Тревожна тенденция е спадът на населението в малките населени места, някои от които вече са обезлюдени и заличени като такива (селата Поляк, Смочево, Змеево, Рупча), а други са с минимален брой жители, повечето от които възрастни хора. В критично състояние са селата Каменско, Балабанчево, Лозица, където са останали ограничен брой жители, предимно в надтрудоспособна възраст. Друга негативна тенденция е концентрацията на населението в общинския център в резултат на миграционни процеси вътре в общината и насочване на потока от хора от периферните територии към града. В резултат делът на градското население е нараснал от 8% през 1934 г. на 26% през 2003 г. (съответно 9% през 1946 г., 15% през 1965 г., 20% през 1985 г.)

Населено място	Жители (1.08.2003)
1.гр. Сунгурларе	4 095
2. с. Манолич	1 609
3. с. Съединение	1 308
4. с. Лозарево	1 138
5. с. Славянци	1 024
6. с. Грозден	987
7. с. Подвис	959
8. с. Прилеп	922
9. с. Чубра	680
10. с. Черница	655
11. с. Везенково	485
12. с. Вълчин	461
13. с. Климаш	452
15. с. Костен	377
16. с. Садово	298
17. с. Камчия	294
18. с. Терзийско	254
19. с. Велислав	192
20. с. Завет	181
21. с. Есен	173
22. с. Пчелин	165
22. с. Ведрово	158
23. с. Бероново	150
24. с. Босилково	128
25. с. Дъбовица	94
26. с. Горово	69
27. с. Скала	41
28. с. Лозица	11

Цифрите показват сравнително стабилно запазване на съотношението между мъжете и жените в рамките на общия брой на населението. По-интересно е съотношението между половете по отношение възрастовите граници в периода 2000-2001 год.:

Възрастовата структура на населението в общината за периода 2000-2002 год. е както следва (подробна таблица за разпределението на населението по възрасти и населени места в началото на 2003 г. е дадена в приложение).

За Бургаска област данните за 2001 год. сочат население в подтрудоспособна възраст 17.4%, в трудоспособна възраст – 60.4% и в надтрудоспособна възраст – 22.1%. Сравнението показва, че в рамките на областта община Сунгурларе е с доста завишени стойности по отношение третата група и изостава в групата трудоспособна възраст, което като цяло е негативен процес на влошаване на възрастовата структура и негативни процеси по отношение трудовата сила.

За страната данните за 2001 г. са: население в трудоспособна възраст – 15.9%, в трудоспособна възраст – 60.1% и в надтрудоспособна възраст – 24.0%.

Процентното съотношение по възрастови граници спрямо общия брой на населението е както следва (данните са към м. февруари 2003 г.): под 7 г. – 0.06%; от 7-14 г. – 0.08%; 14-18 г. – 0.05%; 18-57 г.жени и 18-62 г. мъже – 50%, над 57 г. жени и над 62 г. мъже – 31%. При среден процент млади хора в общината, т.е. възрастова граница 0-14 г., от 14% има населени места с доста над средното за общината ниво: с. Грозден и с. Чубра – 22%, с. Костен, с. Климаш и гр. Сунгурларе – с 18%, докато други населени места са с 0% в тази възраст – с. Дъбовица, с. Балабанчево и с. Каменско, а някои с минимален процент 0.04-0.06% - с. Ведрово, с. Бероново, с. Велислав, с. Терзийско, с. Подвис, с. Есен, с. Завет, с. Скала, с. Босилково. Това показва неравномерно разпределение на младите хора по територията на общината и тревожни сиптоми за обезлюдяване на селища и територии.

Броят на родените деца през 2002 г. е 135, като този брой прогресивно намалява и е показател за спад във въдпроизводствения процес на населението. Характерно за общината е, че това се отнася за българското население докато в населените места, в които живее турско население раждаемостта е положителна. Силно завишен е този показател при ромското население.

Починалите през 2002 г. са 277 души, като по показателя смъртност се наблюдават тенденции на спад в сравнение с 2000 и 2001 г.

Очакваната продължителност на живота за община Сунгурларе е 71.2 год. при средна за страната 71.85 год.

Броят на заселените в общината за 2001 г. е 493, а изселените са 424 души. (409 на 341 през 2000 г.). Така по показателя механичен прираст община Сунгурларе е с положителен баланс, докато редица други общини в областта са с отрицателен механичен прираст – Карнобат, Камено, Малко търново, Руен, Созопол. Това се дължи на завръщане на пенсионери и безработни по селата с цел занимание със земеделие, предимно в лични стопанства. Друга причина, особено за социално слаби хора и малцинства, е редовното изплащане на социалните помощи в общината, което е стимул за тяхното заселване тук.

Миграция вътре в общината e основно от периферните селища към общинския център, а извън общината в рамките на страната е към големите градове в близост до Сунгурларе, предимно Бургас и Сливен. Емиграцията към други държави е свързана с търсене на работа и е насочена към държави като - Гърция, Турция, Израел, Испания, Португалия.
Образователна структура.

Данните за образователната структура на населението за 2001 год. сочат:

• 
  с висше образование – 223 души,
  
• 
  с полувисше образование – 388,
  
• 
  със средно образование – 2 956 души,
  
• 
  с основно образование – 5 615 души,
  
• 
  с начално – 3 289
  
• 
  с незавършено начално – 693,
  
• 
  деца – 56,
  
• 
  непоказани – 32.
  

Етническят състав на населението в община Сунгурларе през в края на 2001 год. е:

• 
  българска етническа група – 9 257 души,
  
• 
  турска – 4 756,
  
• 
  ромска – 1 208,
  
• 
  друга – 115, (в т. ч. руска – 14, каракачанска – 78, гръцка – 2, украинска – 2, румънска – 2, друга – 17),
  
• 
  не се самоопределя – 25,
  
• 
  непоказани – 39.
  

По вероизповедание населението през 2001 год. е:

• 
  християнско – 9 367,
  
• 
  мюмюлманско – 5 323,
  
• 
  друго – 2,
  
• 
  не се самопределя – 678,
  
• 
  непоказани – 39.
  

Доходите на населението в общината са сред ниските в областта. Това се дължи на сравнително високата безработица и е причина за ниска покупателна способност на населението. Увеличават се разходите за социални помощ, което е признак за нарастваща зависимост на населението от системата за социално подпомагане. Висок е делът на доходите от домашното стопанство, които често се явяват основен източник за препитание.

В доклада на ООН от 2001 год. община Сунгурларе е класифицирана като община със среден индекс на човешко развитие и по този показател – 0.783 пункта – е под средното за Бургаска област ниво – 0.809 пункта. Сред 13-те общини на областта се нарежда на 8 място по индекс на човешко развитие. По отделните показатели община Сунгурларе е съответно: обща продължителност на живота на 106-то място от 262 общини, по коефициент на образованост – на 239-то място и по брутен вътрешен продукт – на 71 място.
3.3. Проблеми на младото поколение.
Тревожни са и данните от проучването на настроенията сред младото поколение и тенденциите, свързани с тяхното бъдеще на територията на общината. Проведената анкета сред младежи и девойки в две училища показва, че 17% от тях са се разочаровали от живота в гр. Сунгурларе, а 26% въобще не се интересуват от това, което става в града.

На въпроса “Какво мислите за Вашето бъдеще” 68% отговарят, че градът не предоставя необходимите условия за тяхното развитие и желаят да напуснат и да търсят възможности за изява в големите градове или в чужбина, като насоките са към: продължаване на образованието във ВУЗ - 51% /по-голямата част не предвиждат да се завърнат след приключване на висшето си образование/, намиране на работа в по-големите градове от страната - 24%, емигриране в чужбина - 18%. Само 6% биха останали в гр. Сунгурларе или в региона.

Основните проблеми и трудности, с които младият човек се сблъсква в общината и трябва да преодолява, според запитаните младежи и девойки, са: наркомания – 59%, престъпност – 40%, безработица – 32%, алкохолизъм – 26%, апатия и отчужденост – 7%, липса на подкрепа от страна на възрастните – 7%. /Анкетираните са давали повече от един отговор/.

Младите хора проявяват интерес към следните възможности за осмисляне на живота им в града: компютърни и интернет клубове – 63%, спорт – 61%, туризъм – 39%, музика – 38%, танци – 22%, литература – 12%, изобразително изкуство – 10%.

Голяма част от тях, обаче, считат, че на този етап общината и местните институции не удоволетворяват тези техни интереси. Анкетираните биха искали да се увеличи броят на компютърните и интернет клубовете, броят на компютрите в училищата, да се подобри спортната база и се развият различни форми на спортни занимания, да има младежки дискотеки. Сред посочените други възможни мерки и инициативи за осмисляне на свободното им време са: изграждане на допълнителни спортни съоръжения (басейн, фитнес зала, картинг писта) и разнообразяване на спортните занимания в областта на футбол, волейбол, борба, бокс и бодибилдинг. Освен това желаят откриване на младежки дискотеки и организиране на концерти за младежта, клубове по интереси (спортни танци, литературни кръжоци, изобразително изкуство, музика), езикови курсове, разнообразяване и увеличаване на библиотечния фонд, конкурси за млади таланти. Някои от анкетираните биха искали да се проведат разяснителни кампании сред младите хора и техните родители за вредата от наркотиците, борбата с тютюнопушенето и опазването на околната среда.

3.4. Социални дейности (социално подпомагане, социални домове, работа с проблемни социални групи и т. н.)
Социалното подпомагане (парично) се извършва от Дирекцията по социално подпомагане и през годините е в следните размери:

Подпомагани лица и семейства с месечни помощи (бр.)

Показател/Година	1998	1999	2000	2001	2002
Под трудоспособна възраст	16	15	11	8	16
В трудоспособна възраст	701	769	949	1 291	1 220
Над трудоспособна възраст	103	22	33	71	45
Инвалиди В т.ч.1-ва група 2-ра група 3-та група	281 100 121 60	15 1 5 9	27 3 8 16	37 8 15 14	36 6 17 13
Многодетни семейства	194	148	134	140	179
Общо:	820	806	993	1 370	1 281

От 1998 до 2001 год. се наблюдава трайна тенденция на увеличаване броя на лицата, получаващи социални помощи, като най-осезателно е увеличението през 2000/2001 г. Причините за това са няколко, като тези с най-голямо значение са:

• 
  промяната в нормативната база, водеща до разширяване на кръга от лицата получаващи социални помощи,
  
• 
  направените съкращения на персонала от “Винекс Славянци” АД, “Сунимекс” и др.
  
• 
  редовното изплащане на социалните помощи води до миграция на населението от съседни общини в община Сунгурларе.
  

От 1999 г. с решение на МС бюджетът за социални помощи се изработваше по нова методика – 50% от средствата осигуряваше държавата чрез целеви субсидии и 50% общината. През следващите години съотношението държавен/общински бюджет е следното (в %):

• 
  през 2000 г. – 60/40
  
• 
  2001 г. – 70/30
  
• 
  2002 г. – 75/25
  

Наблюдава се трайна тенденция към увеличаване броя на подпомаганите лица от 1998-2001 г. Това се дължи на промените в нормативната база, касаеща социалното подпомагане, водеща до разширяване на кръга от лицата, получаващи социални помощи. Също така на направените съкращения на персонала от “Винекс Славянци” АД, “Сунимекс” и др. Редовното изплащане на социалните помощи води до миграция на населението от съседни общини в община Сунгурларе.

През 2002 г. се наблюдава леко увеличение на броя на подпомаганите лица, но това се дължи на новорегистрирани инвалиди, като броят на получаващите социални помощи остава стабилен.
Социалните домове на територията на общината са два на брой:

Дом за възрастни с деменция в с. Славянци и Дом за стари хора с отделение за лежащо болни в с. Лозарево.

Домът в с. Славянци се помещава в сграда, строена през 1964 г., като същата е пригодена за социален дом. Капацитетът на дома е 51 домуващи, от тях 27 са със съдова или синилна деменция и 24 са с олигофрения. Тези заболявания налагат полагането на допълнителни, ежедневни грижи за здравословното им състояние, поддържане на личната хигиена и др. Състоянието на сградата е задоволително. В момента се извършва строителство на водно-отоплителна инсталация с котелно и нафтово стопанство по проект, финансиран от СИФ и Холандската фондация “SHB”. До края на 2003 година ще започне разработването на оздравителна програма за дома, която ще включва в себе си намаляване на броя на домуващите обитаващи една стая, строителство на нов корпус или закупуването на “фамилни” къщички и др.

Домът в с. Лозарево се помещава в сграда, строена през 1954 г., като същата е пригодена за социален дом. Капацитетът на дома е 60 домуващи, като 25 от тях са лежащо болни. Състоянието на сградата е задоволително. През 2004 година е предвидено да започне разработването на оздравителна програма за дома, която ще включва в себе си намаляване на броя на домуващите, обитаващи една стая, строителство на нов корпус, основен ремонт на покривната конструкция, измазване на дома и др.

Подготва се проект за изграждане на нов старчески дом в гр. Сунгурларе, като парцелът и уточнен и е в размер на 15 дка в регулацията на града.

В гр. Сунгурларе има иградена кухня за приготвяне на топла храна за възрастни хора и хора с увреждания. Тя обслужва селата Славянци, Грозден, Черница, Лозарево, Климаш и Костен. Капацитетът й е за 80 души, като натовареноста й в момента е за 42 души.

На територията на общината няма клубове на хората с увреждания и неправителстени организации работещи по проблемите на хората с увреждания.
Инвалидите към края на 2001 год. са 392 души, от които първа група – 99 души, втора група – 147 души и трета група – 146 души. Основните проблеми пред тази социална група са: липса на възможности за трудова реализация, съобразена с тяхната специфика и съответни знания и умения; недостатъчно внимание от страна на местната власт и различните институции по отношение прилагане на специализирани програми за обучение, повишаване на квалификацията и преквалификация; недостатъчни възможности за осмисляне на свободното време; липса на център за рехабилитация и специфични спортни занимания; недобра организираност на хората с увреждания за провеждане на мероприятия, подготовка и печелене на проекти с насоченост към тази социална група и т. н.
3.5. Заетост и безработица.

Заетост.

Заетите лица в община Сунгурларе в края на 2001 г. са 1 145 души, което прави коефициент на заетост 15.2% (заетите лица от икономически активното население). За 2000 г. тези данни са 1 381 заети или коефициент на заетост 18.8%. Т. е. налице е спад в абсолютния брой на заетите лица с 236 души и 3.6 пункта в коефициента на заетост. Това е явен индикатор за проблеми в икономическото развитие на общината. Най-осезаем е спадът в броя на заетите в микрофирмите (персонал до 10 души), където спадът е 38%, по-слабо в малките по големина фирми (11-50 души) - с 15% и най-малко в средните (51-100 души) – с 8%. Слабо увеличение има в броя на заетите в единствената голяма фирма на територията на общината Винекс “Славянци” от 228 на 237 души, което е признак за подем, макар и малък, в този подотрасъл.

По отрасли делът на заетите в селското и горското стопанство е съответно 35% през 2000 г. и 36% през 2001 г.; заетите в индустриалното производство (предимно на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия) – 26% за 2000 г. и 43% за 2001 г., търговия и услуги – 39% за 2000 г. и 20% за 2001 г. Анализът на данните показва ръст на заетостта в сектор индустрия и значителен спад в сектора търговия и услуги. Тази картина, обаче, донякъде е изкривена, поради скрити форми на заетост, най-вече в сектора търговия и услуги, където се наемат лица без договор или с договори под друга форма.
Таблица за броя на заетите лица за периода 2000-2001 год.

Отрасли	2000		2001
	Брой заети	Дял (в %)	Брой заети	Дял (в %)
Селско и горско стопанство	491	35.6	418	36.5
Производство	354	25.6	494	43.1
Търговия и услуги (вкл. транспорт, туризъм, здравеопазване, социални дейности и др.)	536	38.8	233	20.4
Общо	1 381	100	1 145	100

С въвеждането на новата нормативна уредба за социално осигуряване, с минимални прагове за осигуряване в различните отрасли и производства през 2002 г., голяма част от скритата заетост и нерегламентираните форми на наемане на работна сила се изчистват и картината на заетостта ще става доста по-реалистична.

Броят на безработните в общината се колебае в годините от 1995 до 2003, като това се дължи на различните пасивни и активни мерки, насочени към безработните, както и на динамичните промени в икономическото развитие.

Данните от таблицата показват значително покачване на броя на безработните в периода 1998-2002 година, дължащ се на структурните реформи, процесите на приватизация, смяната на формата на собственост. Среден процент за безработицата в областта за 2002 год. 14.59% .

С ориентация към приключване на тези процеси и най-вече в резултат на новите активни мерки на правителството се появява рязък спад в безработицата до приемливи нива. Положителното е продължаващата тенденция на спад в броя на безработните в резултат на тези мерки. Към 31.10.2003 г. броят на безработните е вече 1 454 души (26%).


Възрастовата структура на безработните към 30.09.2003 год е:

• 
  до 19 г. - 117 , от които жени 50
  
• 
  от 20 до 24 г. - 155 70
  
• 
  от 25 до 29 г. - 214 104
  
• 
  от 30 до 34 г. - 183 95
  
• 
  от 35 до 39 г. - 172 94
  
• 
  от 40 до 44 г. - 175 94
  
• 
  от 45 до 49 г. - 148 78
  
• 
  от 50 до 54 г. - 180 98
  
• 
  над 55 г. - 110 56