Идеите на Разговори с Бога в живота – Н. Уолш

Само че фактически точно това и стана. Мате­риалът беше публикуван и милиони хора по света го купиха. Той е преведен на двайсет и седем езика по це­лия свят. Настина е удивително да видиш нещо, кое­то ти си написал, да излиза на японски, гръцки, еврейски и да си дадеш сметка, че си докоснал целия свят.

Едно отклонение.

Защо съм застанал тук, пред вас? Имам пред­вид, защо съм избрал да стоя тук, пред тази аудито­рия? Сега вече съм наясно, че бях призван да бъда посланик, напълно разбирам, че всъщност винаги съм бил посланик и че не мога да си позволя да бъда никъде на света, освен тук, пред тази аудитория. Защото имам много важно послание, което трябва да споделя с всеки, до чийто живот се докосна. И това е вярното послание, което съм дошъл да споделя. Вие всички сте посланици и няма такова място на света, където да бъдете, освен пред аудиторията. Всички вие сте дошли да споделите едно много важно посла­ние с всеки, до чийто живот се докоснете. И ето го важното послание, което сте дошли, за да споделите с тях: всичките, всеки един измежду тях, е посланик. Всички те са дошли, за да споделят едно много важно послание. И няма друго място, където могат да бъдат, освен пред аудиторията. И това е важното послание, което са дошли да споделят: всеки един е посланик.

И беше тъмна и бурна нощ и група бандити седя­ха край огъня. Един от бандитите каза:" Шефе, разкажи ни някаква история". И шефът Каза: „Беше тъмна и бурна нощ и група бандити седяха край огъ­ня, Когато един от бандитите Каза: „Шефе, разкажи ни някаква история". И шефът Каза: „Беше тъмна и бурна нощ..."

Както виждате всичко се върти в кръг. Вечната история на живота е една и съща. Великото посла­ние, което съм дошъл да споделя, е същото това пос­лание. Посланието е, че вие сте дошли, за да сподели­те едно послание. И посланието, което сте дошли да споделите, е, че те са дошли да споделят едно посла­ние и това е посланието, Което всички ние сме дош­ли да споделим един с друг: „Здравей, пробуди се. Зна­еш ли Кой си ти всъщност? Здравей. Пробуди се. Раз­бираш ли?"

Ето посланието, което сме дошли да споделим един с друг: Вие и аз сме едно цяло. В тази стая има човек. Не мислете, че сме откъснати, разделени един от друг. Не сме разделени. Има само един човек в тази стая. И няма никаква разлика помежду ни. И ако мислите, че съществува разлика помежду ни, премахнете я. Защото разлика не съществува. Престанете да се опитвате да създавате изкуствени разграничения там, Където не съществуват. И когато вече няма да можете да създавате разграни­чения, вие и аз ще бъдем едно цяло. Ще има само един човек в тази стая и само един човек на планетата, само един човек в цялото творение. Всичко, което ви причинява болка и страдание, усилие и борба, мъка и трудности, ще изчезне. Всичко това просто ще изчезне.

И така, престанете да мислите, че едни са от едната страна, а други - от другата. Няма такова място, където свършвате „вие", за да започна „аз". Това е едно просто и изящно послание, което проме­ня всичко. Кога ще го разберем? Кога най-сетне ще го разберем? Това ще стане, когато го предадем на дру­гите. Чувате ли ме? Ние ще разберем посланието, когато го предадем на другите.

И така, ето ни заедно днес. Когато влязох в стаята, помислих си: какво, по дяволите, правя тук? Виждате ли, ако не внимавам, може да ви се стори, че имам да ви казвам нещо, което вие не знаете. На­истина трябва да съм много бдителен в това отно­шение. Ако не внимавам достатъчно, може и на вас да ви се стори, че имате да чуете нещо, което не зна­ете; което никога не сте чували преди. Ако не внима­вате, може се поддадете и да забравите кои сте и да започнете една игра, наречена „аз зная, а ти не знаеш". Само че самият аз нямам желание да играя на тази игра нито сега, нито Когато и да било. Напълно съм наясно, че нямам да кажа нищо, което вие вече да не знаете. Така че, благодаря ви, че дойдохте и сбо­гом.

Още откакто влязох, все се опитвам да намеря начин да се измъкна от тази стая. Това май е доста удобен начин. Поне колкото и всеки друг. Добре, пре­ди да продължим - защото ние все пак ще поговорим малко върху нашата най-важна тема, която е тема­та за благополучието и верния начин да го постиг­нем... Но преди да продължим, някой бе вдигнал ръка. А аз вече петнайсет минути се правя, че не забеляз­вам.

- Всъщност беше дясното рамо, но какво значение има това?

- Когато започнахте да пишете, да зада­вате въпроси и да получавате отговори, да пишете книги, почувствахте ли нещо специ­ално като усещане, нещо особено, свързано с този глас, с този импулс да пишете, Което да го откроява от други моменти, когато ни се случва нещо да ни се причуе или когато нещо ни подтиква да пишем? Имаше ли не­що друго, някакво присъствие, някакво чувс­тво или... Можете ли да ни опишете онова състояние?

Беше някаква нежност. Сякаш цялото ми тяло се разтапяше. Трудно ми е да го опиша. Чувствах се отърсен от всякаква тревога, напрежение или „негативност", която изпитвах, когато седнах на дивана. Спомням си само, че сякаш без всякакво усилие на во­лята съм оставил цялото си напрежение и съм се ос­вободил от него. Това просто се случи. Почувствах внезапно... И после от тази нежност възниква,.. Мно­го ми е трудно да говоря за това, защото почти вед­нага влизам в същото състояние.

Това е мир и чувство за неописуемо щастие и едининение - радост, която просто извиква сълзи. Радост, изключително дълбока. И от този първи миг аз просто седях и сълзите ми се стичаха. Преди да мога да напиша и десетина думи, спомням си, че мастилото върху страницата се размаза. Пишех с едни тънкописци - и мастилото ми се разтече заедно със сълзите ми.

Сега някак си съм привикнал Към това преживяване. Така че зная какво ще се случи. Зная как ще се чувствам. Някой от вас присъствал ли е на момента, когато се ражда дете? Вземал ли го е на ръце в онези първи 4-5 минути от неговия живот? Ако някога сте имали подобно преживяване, това е същото. Това съм преживял само, когато за първи път взех в ръцете си своето дете в първите мигове на неговия живот и погледнах лицето му. Не изпитвах нищо друго, освен единение, пълна свързаност, любов, Която не познава­ше никакви ограничения и беше напълно безусловна. Това беше нещо като... Дори не може да се изрази с ду­ми. Така го почувствах - сякаш държах новородено де­те в ръцете си. Точно така беше. И в онзи миг наис­тина разбирах, че действително държа в ръцете си едно новородено. Знаех, че давам живот на едно ново мое Аз. Знаете ли, никога не съм споделял това пре­ди. Едва сега, в отговор на вашия въпрос, изплува та­зи образност за мен. Ще познаете това усещане, Ко­гато се почувствате преродени. Никой няма да се на­лага да ви казва кога се раждате отново. Вие сами ще го познаете. И след този момент вече никога няма да се чувствате същият човек и няма да имате старо­то отношение към себе си, нито към другите.

Всички бариери между вас и другите хора ще от­паднат. Всяко чувство за разделение ще изчезне. И тогава вие ще станете много опасни, защото ще из­питвате желанието да се доближите до хората и сил­но да ги прегръщате. Знаете ли, ще искате просто да отидете при някой човек и да му кажете: „ако знаеш колко те обичам", (смях) и ще се надявате при това да не ви арестуват, особено ако, Боже опази, направи­те това по отношение на друг мъж... Защото общес­твото учи, че човек не бива да се отнася така към ня­кой непознат. Особено ако си мъж, внимавай... Да не засегнеш другия пол. Познато ми е всичко това...

Извинете ме, аз се покайвам за това, че съм мъж. (Смях.)

От самото начало на времето всичко, което някога сме желали, е да обичаме и да бъдем обичани. И от самото начало на времето, всичко което сме пра­вили, е да създаваме морални ограничения, религиозни табута, социални норми, семейни традиции, философски системи и всякакви правила и регулации, кои­то да ни казват кого, кога, къде, какво и как можем да обичаме; и кого, кога, къде, какво и как не бива да обичаме. И за съжаление, този втори списък е по-дъ­лъг от първия.

Какво правим всъщност? Какво е това, което вършим? Ако приближа до онзи човек ей там и му кажа: „Красотата в мен вижда красотата в теб", какво лошо има в това? Или ако отида при някой непоз­нат и му кажа: „Аз виждам истинската ти същност", какво лошо има в това?

Не зная, хора, как сме решили да направим неща­та такива, каквито са, но трябва да ви кажа ето какво: ако не променим това, което сме изградили, никога няма да преживеем себе си, такива, каквито сме наистина. Ето защо, дошло е време да изграждаме отношенията си отново, да пресътворим живота си. Това всъщност е време да пресътворим самите себе си по нов начин - в поредната най-върховна версия на най-върховната визия, Която някога сме имали по отношение на собствената ни същност.

О, Господи, Господи, Господи... Не ме Карай да продължавам. Виж сложил си ме тук отпред в една стая пълна с хора и аз виждам нови сили, готови за постъпление в армията. Какво да направя, за да ги мобилизирам? Как мога да ги накарам да влязат в иг­рата? Как да ги накарам? Имали ли сте едно специ­фично усещане, Като човек, който се приближава към игрище? Често като момче ходех отвъд хълма, на иг­рището в съседската околност. Ние имахме голямо игрище на осем Квартала разстояние от нашата Къ­ща. Когато приближавах, започвах да се вълнувам: „Дали ще има някой на игрището? Ще намери ли там някого?" Когато приближавах виждах някои деца да играят наоколо. Едни познавах, други не, явно бяха дошли от различни части на околността. Спомням си, че вечно си мислех: „как да ги накарам да играят с мен?"

Имали ли сте някога такова усещане, приближавайки се Към някое игрище?

После приближавах игрището и едни от децата казваха: „Хей, здрасти, Нийл. Хайде да поиграем." А други деца възкликваха: „Я, вижте го, онзи, уста­тият Уолши, пак е дошъл." И бивах отхвърлен. Някои от присъстващите бил ли е отхвърлян на игрището? Никой ли? Няма ли сред вас хора, които са би­ли изхвърляни от играта? По същия начин се чувст­вам и когато вървя към стая, подобна на тази. „О, Господи, чудя се дали ще се включат в играта заедно с мен. Нима няма да е същинско удоволствие, ако го направят?"

Тъй че, хайде да си поиграем малко с тази мате­рия. Да разгледаме някои от нещата, които ми се ка­заха в онзи изключителен диалог, в който бях въвле­чен. Нека да поговорим за изобилието.

Изобилието и благоденствието е тема, към ко­ято съм проявявал изключителен интерес през годи­ните. Много хора проявяват интерес. И първото не­що, което съм разбрал по отношение на благоденст­вието е, че, когато започна да го разглеждам в дълбочина и когато започнах да получавам информация­та си от по-висш източник, разбрах, че съм имал пог­решна представа за тава какво представлява наис­тина изобилието и благоденствието. Смятал съм, че благоденствието се състои в материалните неща, че се свързва с количеството материални притежания.

Мразя да опростявам нещата. Не ми е приятно, да говоря за очевидни неща, защото съм наясно, че вие вече знаете какво ще ви кажа. Но за тези от вас, които са забравили, че знаят, бих искал да напомня онова, което ми бе напомнено в моя диалог. Истинското изобилие и благоденствие няма нищо общо с това, което притежава човек, а се състои изцяло в това какво е. И че когато аз споделя своето изобил­но битие с всички, до чийто живот се докосвам, оно­ва, към което се стремя, се получава автоматично, без дори да се опитвам да го притежавам. Всичко ма­териално, което си бях представял, че характеризира благополучието, всичките изящни кристални съ­дове, великолепни антики и красиви дрехи, всичко то­ва сякаш че само дойде при мен, без ни най-малко да се боря за него. Тъй че аз търсех това, което си мис­лех, че представлява благоденствие и си представях именно материални блага, а онова, което имах в изо­билие, всъщност бях пренебрегнал напълно.

Спомням си неотдавна как седях сред препълне­на с хора стая, малко по-голяма от тази, и водех се­минар сред красивите планини на Колорадо в Естес-парк. Един от присъстващите се обърна към мен:

- Бих искал да имам изобилие и благоденствие в живота. Това беше неговият проблем. И той добави:

- Не мога да спечеля достатъчно пари. Едва ус­пявам да свържа двата Края. Трябваше наистина да пестя всяка стотинка, за да успея да дойда и да при­съствам тук. И той продължи да говори:

- Цял живот съм мечтал да имам благоденствието, Което наблюдавам у вас - и той посочи към мен в залата. - искал съм да го изпитам.

А аз му Казах:

- виж, ако искаш наистина да преживееш благоденствието, защо например не използваш обедната почивка, за да раздаваш изобилно от онова, Което имаш да дадеш?

Тогава той учудено ме погледна и Каза:

- Но аз нямам нищо, Което мога да дам!

Той изобщо не се преструваше - съвсем искрено мислеше, че няма какво да даде. Тъй че трябваше да го погледна и да започна да изреждам очевидното:

- Имаш ли любов, Която можеш да дадеш?

- О, - той не беше съвсем сигурен. Но струва ми се, че все някак си трябваше да си даде сметка, че по­не капчица любов в него има, която може да даде. Той отвърна:

- Да, да предполагам, че имам известна любов, Която мога да дам.

- Имаш ли милост - изпитваш ли в душата си милост?

- Да струва ми се, че имам донякъде милост. Хо­рата ме наричат милостив човек.

Между другото, беше му трудно да направи то­ва признание. Затрудняваше се да назове думата „ми­лост" в едно и също изречение с думата „аз". Все пак допусна, че има донякъде милост, която да прояви.

После го попитах има ли чувство за хумор.

• 
  О, да... - отвърна той, - зная достатъчно ви­цове, Които да ми стигнат за цял живот.
  
• 
  Страхотно - Казах аз.
  

• 
  - Добре, да приемем, че нашите определения на това какво е изобилието не съвпадат. Но трябва да се съгласиш, че притежаваш в изобилие изброените неща.
  

- Чудесно. А сега, ето какво искам от теб. По Време на обедната почивка ми се ще да раздаваш щедро всички тези неща, които призна, че притежаваш. Отдавай ги щедро. Давай повече, отколкото си давал преди, на всеки, до когото се докоснеш през следващите деветдесет минути, по време на обедна­та почивка. Това е моето предизвикателство.

И той се съгласи да приеме предизвикателството.

И така, той отиде на обяд след няколко минути и започна да излива изобилно онова, което притежаваше, към всеки в резиденцията на младия христия­нин, където се провеждаше нашият духовен семинар. Тук беше не само нашата група, но и групи от други места, които бяха наели различни помещения, така че тук имаше събрани поне шестстотин души. Двеста от тях бяха от нашия духовен семинар, а чети­ристотин от други места. Така че имаше много не­познати, които не знаеха нищо за този човек и за то­ва какво е намислил. И ето го, влезе в кафенето. Изгледаше като пред голямо сражение. Чувстваше се така, сякаш искаше да каже: „Да, моята група знае, че сега ще се държа малко налудничаво, но всички ос­танали хора съвсем не са наясно, че ще ми се наложи да се правя на глупав."

Виждате ли, когато човек раздава щедро от се­бе си, половината свят го смята за луд. Всички твър­дят, че май нещо ти има. Нещо не е съвсем наред. Човек обикновено не се държи така. И май тъкмо в това е проблемът - че човек обикновено не се държи така.

И ето го него. Приближава се до седналите в ка­фенето и щедро започва да раздава онова, което изо­билно му принадлежи. Раздава любовта си, доброто си настроение и чувството си за хумор. Разказва ви­цове из кафенето. Някои се смеят: „Ха, ха, ха, колко смешно!" Други се смеят: „Ха, ха, ха... Тоя пък Кой е?" Но едва ли остава някой, който поне мъничко да не се разсмее. Дори и онези, които не намират шеги­те му за чак толкова смешни, и те не могат поне малко да не се усмихнат на този чудесен човек, на този „Дядо Коледа", който се е появил изневиделица в кафенето.

Той вървеше наоколо и разказваше на хората чу­десни неща. Един измежду тях в този момент не бе в най-доброто си настроение и това му даде възможност да прояви състрадание. Той показа своята ми­лост като му спести някои от лошите си шеги. И това може да бъде проява на милосърдие. После оти­де и седна до онзи човек. Каза му: „Не те познавам, но съм от ей от онази група там, която е тук на се­минар в отсрещната сграда. Как си?" И преди още да разбере, той бе започнал един разговор с Бога. Така успя да даде израз и на тази своя страна.

Този човек се върна след обедната почивка, де­ветдесет минути по-късно с чувството, че е голям, че е израснал и ми каза: „Не мога дори да изразя това, което чувствам". А аз му отвърнах: „Изпитваш ли чувство на благоденствие?'* А той отвърна: „Да, наистина. Чувствам се наистина богат с всички те­зи прекрасни мои страни, на които досега не съм си позволявал да давам израз. Просто не съм си позволя­вал да се държа така." Но наистина, странното бе и тук групата му изигра една шега... Докато той бе­ше на обяд, някой бе отишъл в стаята и поставил ед­на шапка, в Която всички оставиха по малко пари. Когато мъжът се върна, в шапката имаше събрана доста голяма сума, защото всички искаха да му докажат, че каквото даваш, това и получаваш. Това беше едно от онези невероятни, мигновени преживявания на истината. Имали ли и сте някога едно от онези мигновени преживявания на истината? Просто си вървите ей така и... „Бум!" Слагате ръка на чело: „Ах!" Защото всичко е така очевидно, казва ви се толкова ясно.

И ето че когато мъжът се върна на мястото си и разказа всичко, което се бе случило, му подадоха купчина пари и той, както седеше там... Сълзи потекоха от очите му. Той преживя непосредствено една вечна истина: че това, което дадеш на друг, ти го да­ваш на себе си. И можеш да го дадеш в една форма, а то да се върне към теб под друга. Но не може да не се върне, защото всички ние в тази стая сме един и животът му се промени благодарение на това ново осъзнаване какво представлява истинското благополучие.

Дори и хора, които живеят на улицата, могат да постигнат съзнание за благополучие. Те могат да го постигнат като накарат другите да имат онова, ко­ето те самите избират да преживеят. Защото колкото и малко да имаш, винаги ще се намери някой, който да има дори още по-малко. Спомням си исто­рията на един човек на име Джо, който живееше на улицата в Сан Франциско. Колкото и малко да имаше той самият, беше превърнал в своя задача всеки ден да намира някой, който има по-малко и от него. Ако успееше да изпроси няколко долара на улицата, той винаги даваше два пъти по толкова на някой, който има по-малко. И беше наистина много благоденстващ човек; известен бе като Кралят на улицата. Фактически защото бе източник на изобилие за всеки друг от улицата. Хората на улицата могат да преживеят истинско благополучие, ако имат волята да дадат възможност в живота на другите, до кои­то се докосват, да почувстват прилив на благополу­чие в същия миг. Може да ви се струва, че е лесно да се каже това, а трудно да се направи. Аз си седя тук в пълен разкош и мога да си говоря каквото си искам. Не ми се ще да правя повърхностни твърдения. Не искам това, Което Казвам, да ви прозвучи безпочвено. Но аз съм живял на улицата, Живял съм на улицата близо една година от живота си и си спомням какво ме изведе оттам.

И така, първото, което искам да споделя с вас по отношение на благополучието, е: Бъдете наясно какво представлява благополучието и ако решите и когато решите да раздавате щедро от себе си най-доброто, на което сте способни, по отношение на всеки, до живота, на когото се докоснете, ако реши­те да направите това, животът ви ще се промени за деветдесет дни, може би за деветдесет минути. Внимавайте. Защото хората изведнъж ще разберат истинската ви същност. Нека да ви обясня разликата между двама адвокати. Адвокатът А и адвокатът В. Вижте, това са двама адвокати, които имат офис в един и същи град, в една и съща сграда. Те и двамата са завършили един и същи колеж и са били отличниците на своя випуск. И така, притежават еднакво развити способности. Не е въпрос на местоположение, защото и двамата обитават една и съща сграда В един същи град. И все пак, единият от адвокатите, адвокатът А, прави невероятно успешна ка­риера, а адвокатът В, който е само на няколко мет­ра по-долу в същата сграда, не успява. Какъв е проб­лемът? Какво се случва тук? Какво позволява на еди­ния човек да постигне успех, а другият - не, при положение, че всички други обстоятелства са равни? Нека да обсъдим този проблем.

Не става въпрос за това, че единият е бил роден в богато семейство, че просто така е роден, че има тази привилегия. Какво може да се каже, когато два­ма души имат равен старт и всички останали обсто­ятелства са равни? Какво се случва тук? Съвсем очевидно е какво става с адвоката А или пък водопроводчика А, с доктора А. Няма значение какво е зани­манието му. Това няма нищо общо със специфичния му занаят.

И така, внимавайте. Недейте да си мислите, че благополучието (или онова, Което бихте нарекли успех в живота) се дължи на определената професия, Която сте избрали. Не се дължи на това. Ако още не сте разбрали това, животът ще ви научи. Защото ще минете през опита, ще вършите едно, друго, тре­то - просто ще натрупате опит В много професии. И тогава ще се запитате: „как съм успял да сменя всичките тези професии? Нали винаги правех това, което трябва."

И тогава ще ви просветне: „О, разбирам, благо­получието няма нищо общо с професията. Не е такава връзката. Цялото това благополучие, което се надявам да потече към мен, няма да потече по този начин." И тогава виждаме един друг човек на улица­та, който като че ли нищо не върши, а благополучи­ето е потекло към него. Направо не може да държи всичко, което се стича към ръцете му. Та това не е справедливо.

„Как така той всичко получава, та нали нищо не върши?" Което, разбира се, е тъкмо тайната на бла­гополучието. Той не върши абсолютно нищо. Буквално това имам предвид и съм избрал думите си съвсем внимателно - не върши абсолютно нищо. А ние всички прекарваме живота си в лудо препускане, за да вършим какво ли не. Но той е нещо. Когато влезе в стаята, той е нещо изключително. Той е любов, ми­лосърдие, мъдрост, чувство за хумор, чувственост. Той е радост. Той е едно цяло. Най-върховното ниво на битие е: Той е Едно цяло.

Знаете ли, понякога се случва човек да отиде на лекар или при адвокат, при водопроводчик, при зъболекар, при когото да било, при пощенски служител. Когато човек отиде при когото и да е - погледне в очите му и си казва: „Той ме разбира, той ме вижда, той е..." В известен смисъл дори и да не го изрази по този начин, Все пак си казва: „Той е като мен." Човек си тръгва и си мисли: „колко симпатичен човек. Какъв мил човек. Не беше ли тя мила...?"

Винаги се опитвам да се наредя на опашката при такъв човек. Нали ме разбирате? Случвало ли ви се е? Когато отида в супермаркета, все гледам да се на­редя на опашката при симпатична продавачка, защо­то аз просто я усещам. Тук не става дума за нищо друго, а само за това, че искам да бъда на опашката тъкмо при този човек, защото Когато се наредя на тази опашка, имам усещане, странното усещане, че нещо се случва.

Накрая написах писмо до шефа на пощата. Не зная какво има в този човек на първо гише, но става нещо магическо - той кара всички хора от салона да се чувстват привлечени към него и да се въртят все там, където е той. Попитах онзи човек от пощата дали животът му е благополучен. Зная, че се чувства преуспяващ и това няма нищо общо със заплатата му. Тъкмо в това е работата. В това е разликата между адвокат А и адвокат В, между водопроводчик А и водопроводчик В. Между човека А и човека В там на улицата. Така ти сам трябва да решиш дали изби­раш да бъдеш човекът В, или избираш да бъдеш човекът А. Ако предпочетеш да бъдеш личността А, да даваш в изобилие от онази магия, която е в теб, ма­гията, която е извън теб ще се почувства привлече­на и ще се превърне в част от теб дотолкова, доколкото ти й позволиш. Разбираш ли? Ще поговорим по-подробно как става това след малко.