Идеите на Разговори с Бога в живота – Н. Уолш

В Живота никога не настъпва такъв момент, когато да нямаш избор. Фактически ти сам сътво­ряваш обстоятелствата на своя живот, включително и този момент, който наричаш „без избор", тъкмо за да си дадеш възможност да преживееш избори те, които имаш. Ти фактически си сътворил това привидно препятствие по пътя. И някои от вас ще забележат това, но повечето хора няма до го забеле­жат. И ще се оставят да доживеят остатъка от живота си, представяш си, че нямат избор.

„Нямах друг избор" е най-често използваният аргумент за това, че правим това, Което искаме да правим. Продължаваме и правим каквото искаме, за да избегнем определен резултат или да сътворим оп­ределен резултат, което всъщност е едно и също.

Така че, правим онова, което желаем, съобразно обстоятелствата, в които се намираме, за да пос­тигнем или избегнем определен резултат. После си казваме: „Нямах друг избор", но ние имаме избор. И всеки избор, който правим, всяко решение, което взе­маме, всяка мисъл, която ни минава през ума и всяка дума, която изричаме, всяко изявление на това, кое­то си мислим, че сме и изборът, който правим за се­бе си, всеки подобен акт е акт на самоопределение. И ти наистина имаш избор. Но запомни: никой никога не прави нещо неадекватно съобразно собствената си представа за света.

И така, не само че винаги имаш избор, но всъщ­ност винаги правиш избор и винаги правиш тъкмо този избор, който смяташ, че в най-голяма степен ще предизвика или избегне определен резултат. Оно­ва, към което се стремиш, е тъкмо резултатът, който ще ти съдейства, за да определиш истинската си същност. А тъкмо това е твоята цел. Може и да не я определяш по този начин, но аз те уверявам, че това е целта но човешката душа. И когато започ­неш да я разглеждаш и определяш така, ти започваш да гледаш на целия живот съвсем различно. Тогава си представяш живота като едно голямо приключение, защото той изведнъж, става за теб невероятно приключение - приключението на себе създаването.

Някои хора се чувстват жертва по отношение на парите. Те не си дават сметка, не разбират истински, че винаги имат избор по отношение на всичко и особено по отношение на парите. На някои хора им се струва, че са оставени на произвола на съдбата и напълно зависещи от външни обстоятелства. Или както би могло да се случи, оставени на произвола на нещастието. И те наистина не виждат никаква връзка между финансовото си състояние в живота и нивото на собственото си съзнание. Те не виждат връзка между това, което им се случва по отношение на парите и начина, по който сами създават такава ситуация. Но аз ви казвам, че ние създаваме всичко в своя живот. Някои хора казват: „Ти не разбираш, Нийл, аз не съм имал тези възможности, които други хора са имали". Те са били лишени от културни и обществени привилегии или не са имали способности, или каквото и да било, което си представят да стои между тях и парите. На такива хора бих казал няколко неща: първо, парите не идват при човека в зависи­мост от това, което той върши. Ако мислите, че парите идват поради това, което вършите, тогава, разбира се, ще имате на разположение всички тези алибита, свързани с работата: „Не получих образова­ние в колеж" или „От самото начало бях лишен от необходимите условия и привилегии", или пък „Аз не съм имал възможностите, които ти си имал" - всич­ко това, защото си въобразяваш, че парите отиват при даден човек в зависимост от това какво върши, а не от това какво е.

Това да бъдеш, да съществуваш - то е нещо, да­дено на всеки, независимо от образованието, от ста­туса на живот, от етническите и културни предпоставки, от социалния статус. Всеки може да бъде обичащ; всеки може да бъде изключителен; всеки мо­же да бъде щедър и даряващ; състрадателен и приятелски настроен. Всеки може да бъде всичко онова, за което бихме дали много пари, за да можем да бъ­дем, независимо какво правим. Това какво правим всъщност не е от голямо значение. Адвокатите, ко­ито печелят най-много пари, лекарите, които пече­лят най-много пари, църковните служители, които печелят най-много пари и продавачите на вестници, които печелят най-много пари, са тъкмо онези, кои­то се явяват с най-широката усмивка на лице, с ог­ромно открито сърце към всеки, до чийто живот се докоснат. Те са тези, които получават най-голям бакшиш за това, че са ти продали вестника, и всички други вестникари се чудят как става това. „О, виждате ли, този вестникар има по-хубав велосипед" или пък „Произхождаш от по-добро семейство", или „Живееш в по-хубав квартал", или „Имал си по-бла­гоприятен път в живота". Никой в живота няма по-благоприятен път. Всичко, което трябва да сторим, е да поделим с другия едно ниво на съществуване, до което хората желаят да се докосват през цялото време. И ако пожелаем да го направим, няма значение това, с което се занимаваме в живота. Можем да бъ­дем водопроводчици, вестникари, чистачи на улица­та или президенти на корпорации. Всичко добро, кое то има в живота ще нахлуе в нашия живот, когато сме готови да открием сърцето и да споделим от дълбочината на своето битие съкровището, което е заложено в нас, което се нарича любов или, по-сво­бодно казано, приятелство. Разбирате ли, една усмивка може да ви купи много повече добронамереност, отколкото сте си представяли.

И така, ще ми се да кажа на хората, които се считат жертви на своята парична ситуация, да се вгледат в онези, които са преуспели в живота. Нека да направят анализ на хората, които са станали мно­го, много богати - на които и да е сто милионера - и ще станат свидетели на нещо изключително като наблюдение. Да, вие ще видите хора, които са имали всякакви привилегии, културни и обществени възможности, но също така ще видите и мнозина, кои­то не са ги имали. Погледнете, онези, които не са имали повече от това, което вие сега имате и се за­питайте как са стигнали от там, където са били, до­там, където вие желаете да бъдете. Каква е разликата между тях и вас? Ако те можеха да ви я кажат, щяха да я определят така: „Аз имах желание да се разкрия, бях готов да раздам всичко, което е в мен. Не исках да го задържам за себе си."

Поговорете някога с Барбара Стрейзанд. Прос­то си поговорете някога с нея. Попитайте я за ней­ния културен и етнически произход, за преимущест­вата и неудобствата. После я попитайте как е стиг­нала до това, което е. Някои хора наричат това спшхран, някои хора го наричат магия. Но всичко се свежда в крайна сметка до това да се покажеш на вселената колко е Великолепен твоят „аз", независимо каква е твоята биография. Направиш ли това, ще бъдеш щастлив, между другото ще бъдеш щастлив в живо­та, независимо дали имаш или нямаш много пари.

Нийл, питам се можеш ли да ни кажеш защо толкова много хора, които са тръгнали по духовен път, или така наречените служители на просветлението, не могат да се справят във финансово отношение? Онези от нас, които са напуснали своето служебно положение и се чувстват призвани да потър­сят верния начин да изкарват прехраната си? Изглежда сякаш проверката е, ще мо­жеш ли да минеш през финансовия огън? За­що с такива проблеми се сблъскват толкова много измежду нас?

Защото в момента, Когато заявиш, че си нещо, всичко различно от него изниква наоколо. Отново ще повторя: в момента, когато заявиш, че си нещо, всичко различно от него изниква наоколо. И това е необходимо. Това е закон на вселената.

Но ще попитате: „Защо?" Защото това е начи­нът, по който вселената функционира.

А ето защо е така:

В отсъствието на това, което не си, това, кое­то си, не е.

Разбрахте ли го? Клатиш глава, скъпа, и си каз­ваш: „какво ли се опитва да ми каже този човек?" Ето какво казах: В отсъствието на това, което не си, това, което си, не е. Сега нека да дам един пример. Смяташ ли, че ти си дебела, висока и огромна? Не. Но как разбираш, че не си дебела, висока и огромна?

И така, ако дебел, огромен и висок не съществуват, как ще знаеш, че ти не си дебела, Висока и огром­на? Да предположим, че всички изглеждат като теб. Боже, няма ли да бъде великолепно това? Но всъщ­ност вие всички изглеждате великолепни такива, каквито сте. Само се пошегувах, не можах да устоя. Но как е името ти?

Карен. Да предположим само за целите на дискусията, че всички изглеждаха точно Като теб. Как щеше да разбереш по какъв начин изглеждаш? Как щеше да знаеш, по какъв начин да опишеш себе си? Как би могла да кажеш: „Аз съм с дълга тъмна... О, но виждам, че всички са с дълга тъмна Коса. Добре, аз съм относително слаба и малко ниска. Да но всички са нисички и малко..." Как ще успееш да разбереш коя си? Няма да разбереш, нали така? Няма да разбереш В рамките на това относително съществувание.

Що се отнася до външността, не. Пък ако всеки е тъждествен и във вътрешно отношение, няма да можеш да разбереш и вътрешно коя си. Защото всички ще бъдете еднакви, не е ли така? Ето защо, обещавам ви, че ако пожелаете да преживеете истинската си същност, това, което сте, то ще привлечете към себе си всичко, което не сте. Защото в отсъствието на това, което не си, това, което си, не е. Разбра ли? Бинго.

И така тайната, тайната, когато веднъж раз­береш това, е да не му се противопоставяш. Защото онова, на което се противопоставяш, то постоянства. А онова, Което осъзнаеш, изчезва. Онова., което не върнеш, задържиш, става твое. Онова, което пре­върнеш в нещо свое, повече не ти се съпротивлява.

Нийл, има толкова много хора, които се ужасяват да напуснат своето служебно положение от страх, че ще загубят възможност да печелят препитанието си и изобщо чувството за сигурност така, както го раз­бират. Какво би им казал?

Някои хора наистина се ужасяват да напуснат своето служебно положение. Те са хванати в капана, създаден от самите тях, защото си представят, че ако напуснат службата или поста си, след като са положили толкова усилия, за да се домогнат до него, са загубени. Но всъщност за тях всичко е загубено, защото, ако не беше загубено, те нямаше да имат желание да напускат. Така че ключовият въпрос е не какво ще загубиш, ако напуснеш своето ...., а какво ще спечелиш? И дори само какво е това, което те е накарало да спреш и да помислиш за напускане. Това е ключовият въпрос. Ако разгледаш защо е трябвало дори да помис­лят за напускане, ще установиш, че трябва да има нещо, което не е съвсем наред там, където са сега. Какво им липсва? Сигурно чувстват някаква празно­та. И така, на хора, които са изправени пред дилема, бих казал нещо, което често повтарям: „Виждате ли, необходимо ви е да градите живота си, а не да изкарвате прехраната си. Възможно е да бъдете далеч по-щастливи с една трета от доходите, които пече­лите, но когато тези доходи са следствие на едно състояние на битие, което носи радост на душата."

Разбирате ли, това е ключовият въпрос за всеки: При какви условия ние принасяме радост на душите си? Ако това, което вършиш, за да си изкарваш прех­раната, е наслада за твоята душа, колко прекрасно за теб. Но трябва да ви кажа, че това се отнася за много ограничено малцинство от хора на тази плане­та. Повечето хора живеят живот на тихо отчаяние, вършейки нещо, което смятат, че са длъжни да вършат, за да оцелеят.

Моят живот ме е научил, че ние не трябва да вършим нищо с цел да оцелеем. Аз винаги съм се движил по посока на вятъра и винаги съм правил онова, Което е принасяло на душата ми най-голяма наслада. Това е карало някои от моите приятели, сътрудници­те ми, както и семейството ми от време на време да ме наричат безотговорен. Но на кого дължа това го­лямо чувство за отговорност, ако не на себе си?

И така, аз се отказах за дълго време от всякаква професия или активност, Които ме правеха нещас­тен и с които се бях заемал, само защото си мислех, че съм длъжен, за да поддържам определен стандарт на живот. Същото бих направил и днес, ако това, с Което се занимавам не ме правеше много щастлив. Дори ако си позволя да си представя, че щастието на другите е моя отговорност, как бих могъл да напра­вя другите щастливи, Когато аз съм отчаяно нещас­тен в опитите си да ги направя тях щастливи.

И така, онова, което бих казал на хората, които се чувстват като хванати в клопка, е да се подложат на малко изпитание. Да запишат на хартия: „Капани­те, в които съм". И тогава да опишат капана, в кой­то се намират. „Аз се занимавам с работа, която ми е неприятна, но ако я напусна, няма да успея да спече­ля парите, които печеля сега и няма да имам всичко, което ми е необходимо, както и хората, които зави­сят от мен няма да го имат." Това е клопката. И то­гава: „Какво ще стане, ако аз се измъкна от този ка­пан?" А след това, след като разгледаш какво ще ста­не, ако се измъкнеш от капана, разгледай третото ниво. „Какво ще стане, ако аз въпреки това реша да го направя?" Виждаш ли? Това, което ще установиш, е, че светът и без теб ще продължи да се върти.

Научих един голям урок от една изключителна жена преди много години. Името й е д-р Елизабет Кюблър-Рос и аз имах възможността да я познавам лично. Един ден Елизабет и аз пътувахме заедно и аз споделих с нея, че искам наистина да върша нещо, но е нужно да напусна работата си, за да се заема с не­го, а ми се струва, че не мога да направя това по ред причини. Най-малко защото много хора зависеха от мен и от това да бъда, където съм. Елизабет ме пог­ледна съвсем спокойно и със силен шведски акцент ми каза, мигайки бавно: - Разбирам, а какво щяха да правят всички тези хора, ако просто умреш утре?

- Това е несправедлив въпрос, защото аз вероят­но няма да умра утре - отвърнах аз. Тя ме погледна и каза:

- Не, ти умираш още сега.

В този момент аз реших да живея. Реших да живея своя живот. И това беше най-голямото решение, което някога съм вземал. Тъкмо това и бих казал на всеки, който се чувства като хванат в капан, незави­симо дали става въпрос за принудителна работа или за каквото и да е в живота. До каква степен си готов да се откажеш от живота? И до каква степен имаш желание да вземеш живота си в свои ръце? Когато веднъж вземеш живота си в свои ръце, каква част от него мислиш, че можеш да отдадеш на другите? Не става дума само за материалните неща, но за ра­достта, щастието, които обладават твоята душа.

Ето защо, отговорните учители никога не се противопоставят на онова, което е противоположно на тяхната същност, а по-скоро гледат на него като на най-голямо благословение. Дайте насам оно­ва, което е противоположно, дайте ми онова, което не съм. Защото аз не само, че ще го посрещна, ще ми е приятно да приема това, което не съм, но ще се слея с него, ще стана част от него и то ще благосло­ви това, което съм, и ще ми позволи да го изявя най-пълноценно. Разбирате ли?

Цялата вселена е поле, едно поле. - Поле. Някои хора го наричат морфично поле. Аз го наричам поле на опитността, поле на проявлението. Животът, проявяващ се в самия живот. Това е поле на контрастите, поле на контрастните елементи, ако така би харесва. И само в това поле на контрастни елемен­ти определен елемент може да познае и да определи себе си, такъв, какъвто е реално. Това е истината за тази Вселена на относителността.

В Сферата на Абсолютното, така както тя се нарича на нашия език, подобно контрастно поле не е необходимо - и по тази причина не е и възможно. За­щото Сферата на Абсолютното е по дефиниция аб­солютно това, което е. Разбирате ли? И няма нищо друго. И това ние наричаме Бог. На нашия език, с на­шите думи и според нашия начин на самоизразяване, ние наричаме това Бог.

В началото е имало всичко, Което Е и всичко, Което Е, е било всичко. Друго не е съществувало.

Но То е пожелало да познае Себе Си от Собствен опит. И така То е погледнало Вън от Себе Си, търсейки нещо, което е различно от Него, така че да може да познае Себе Си от собствен опит. Но извън Себе си То не е намерило нищо, освен това, Което е То, защото не е имало нищо извън Него самото. И не е имало нищо друго, освен това, което е То. Защото То е било всичко, което Е, и не е имало нищо друго.

Как тогава да познаем Себе Си в Своето пълно великолепие. Така че онова, което наричаме Бог, е по­търсило да погледне вън от Себе Си, но не е намери­ло нищо извън Себе Си, което да види. Ето защо е погледнало навътре към Себе Си, за да се познае все пак - което съвсем не е било толкова лоша идея. Ако вие самите изберете да познаете себе си, погледнете навътре, а не навън. Защото тези, които не успяват да се обърнат навътре, те се обръщат навън. И така Бог се обърнал навътре към Себе Си и видял цялото великолепие, което търсел и то в най-буквалния смисъл избухнало. С други думи Бог обър­нал себе си отвътре навън и избухнал в хиляди, мили­они, квадрилиони различни частици - които се движели насам-натам, нагоре-надолу, наляво-надясно. И така изведнъж, тук и там, горе и долу, ляво и дясно били сътворени. Бързо и бавно, голямо и малко били внезапно сътворени в този великолепен момент, в онази първа мисъл, която Бог създал в Неговите квадрилиони елементи, като всеки от елементите започнал да се движи от центъра с нещо като това, което сега наричаме скорост, създавайки илюзията за това, което сега наричаме Време. Всеки от еле­ментите е можел да се обърне и погледне всичко ос­танало, което е Бог, и да каже: „О, Боже мой, колко си прекрасен!"

И всички останали елементи на Бога също са можели да се обърнат Към всеки отделен елемент със същите думи. Само че отделният елемент на Бога не успява да чува колективното божествено начало, Което Му казва: „О Боже мой, колко си великолепен". И така колективното, наречено Бог, е оставило на отделните, индивидуални елементи на Бога да си на­помнят един на друг: „виждаш ли колко си великолепен! О, Боже мой, колко си великолепен!"

И когато ние не успеем да си го кажем един на друг, когато не успяваме да принасяме един другиму тази вест, ние се проваляме в най-голямата си мисия. Защото сме дошли тук да познаем себе си. Дошли сме именно затова, за да познаем себе си. И все пак, аз мога да позная себе си посредством вас, защото в тази стая ние всички сме едно.

Но ако заявиш, че ти самият си персонификация на изобилието, че привличаш цялото огромно изоби­лие на Вселената, включително и парите, уверявам те, че първото, Което ще ти се случи, е непосредст­вено да изживееш пълната липса на пари. На някого от вас случвало ли му се е подобно нещо - в момен­та, в който си кажеш: „Изобилието е Мое, Каза Гос­под", за разлика от „отмъщението"... Ето ви един нов лозунг, а? „Изобилието е Мое, казва Господ", не е ли интересно? В момента, в който си кажеш това, в твоята вселена се оказва, че изобилието го няма и ти започваш да се въртиш в омагьосан кръг, където никой няма пари, докато най-сетне излезеш от кръга и срещнеш някой, който е пословично богат, и тога­ва всичко се променя.

Какво е вашето мнение за десятъка? За това да даваш 10 процента от доходите си, а компаниите 10 процента от печалбата си, няма ли това да доведе до коренна промяна на икономиката на земята?

„Разговори с Бога" правят едно доста необичай­но изявление. Там се твърди, че един ден планетата ще премине към доброволна проява на споделяне на доходите. И в тази доброволна проява всеки ще вложи по своя воля 10 процента от своя приход като дарение. Корпорациите, отделните личности ще вла­гат това в един общ фонд, който след това ще се преразпределя за хора, които са в нужда, и за социал­ни програми, които обслужват техните потребности. В момента, в който осъществим това, всички данъци ще изчезнат от земята, защото ние ще пече­лим повече пари просто като помолим хората добро­волно да дават 10 процента, отколкото ако събира­ме това чрез данъци. И никой няма да има чувството, че над него се извършва посегателство, всеки ще дава 10 процента от своя доход, независимо дали той е висок или нисък, независимо дали печели 1000 дола­ра на седмица, 1000 долара за час или 1000 долара в го­дината, просто ще даваш 10 процента на централ­ния фонд и ще съществува едно ниво на доходи, под което от хората няма да се изисква това; защото ако ти печелиш само долар годишно, от теб няма да се иска да даваш 10 цента.

Но цялата конструкция, икономическата конструкция, се основава на една проста мисъл: че кога­то връщаш една част от това, което е дошло при теб, на Цялата Система, ти, разбира се, обогатяваш и укрепваш самата Система. И тогава още повече ще потече към теб. Очевидността, ако мога да из­ползвам една нова дума... Не е толкова нова всъщ­ност... И все пак, очевидността на всичко това е полкова откровена, толкова забележителна, че ние не сме я доловили. Но съществува и нещо още по-важно, което става, когато даваме десятък, незави­симо дали това е десятък на църквата, на синагогата, на мястото, където се прекланяме пред Бога, или десятък за благотворителност, или ако регулярно заделяме обикновено 10 процента от това, което по­лучаваме, като доход за някой друг.

Когато по един редовен начин даваме такъв десятък, ние правим огромно изявление пред Вселената. И това изявление е: там откъдето идват наши­те доходи, има още много за нас. Има толкова мно­го, че аз мога буквално да раздавам съвсем планирано 10 процента от него, без дори да почувствам липса­та им. А това изявление, Което ние правим към Все­лената, е изявление за това, че имаме достатъчно, че ни стига - и фактически то поражда това преживяване, преживяването за достатъчност. За това толкова много духовни движения настояват да се да­ва десятък, не защото желаят да ви вземат парите, нито защото се нуждаят от парите ви, а защото на вас ви е необходимо да правите това изявление, че имате достатъчно. И това става клетъчна команда към самия себе си и към Вселената. Ти всъщност заповядваш на Вселената да откликне по начина, по който подобни действия изискват. И така десятъкът се превръща в оръдие, с което ние инструктираме Вселената за това какво е истината за нас.

Аз нямам лична визия за XXI 6ек. Това, което зная, е, че утрешният ден ще бъде сътворен от мно­зина измежду нас. Моята мисия е да въздействам върху хората в този момент днес, тук и сега.

Ако трябва да погледна Към XXI век в отговор на вашия въпрос, бих казал, че моята най-върховна визия за XXI век е, че ние всички ще изхождаме от два принципа - икономически, духовно, политически и социално. Във всички случаи ще изхождаме от два принципа. Първият принцип е, че всички ние сме едно. Представяте ли си какво може да се постигне, Кога­то се позовем на този принцип, ние всички сме едно цяло в икономиката на тази планета... И в политиката, и в духовността? Това ще предизвика такова разместване на пластовете и такава промяна, такава трансформация, че просто не може да се опише. И цялата тази промяна ще бъде за добро, за по-добро, разбира се. Войните още утре ще спрат, несъгласия­та ще бъдат буквално невъзможни; ще бъде много трудно да се поддържат несъгласия, които да водят до насилие, когато разбираме, че ние всички сме едно цяло.

Аз си представям, че в някакъв момент на бъ­дещия век, и надявам се скоро, а не късно ние ще изг­радим една икономическа реалност около тази основ­на духовна истина: Ние всички се свеждаме до един. И това е напълно възможно да се направи. Тази икономическа реалност ще премахне всички мисли за собс­твеност. „Разговори с Бога" наблиза в тази тема и говори за бъдеще, в което никой няма да бъде собственик, а само ще бъде допускан да стопанисва опреде­лени неща. Виждате ли, някога всъщност сме мисли­ли, че притежаваме не само нещата, но и хората, имам предвид, че съпрузите са си мислили, че са собс­твеници на своите Жени, а и съпрузите и съпругите са си мислили, че са собственици на своите деца. От такава позиция е било много лесно да се стигне до представата, че те са собственици на плантацията, на фермата или на каквото и да е било друго.

Но в бъдеще за нас ще бъде също толкова очевидно, че не сме собственици на земята, колкото и че не сме собственици на своите деца. Най-сетне сме израснали дотам, че ясно разбираме това, че не сме собственици един на друг. Мъжете не притежават своите жени; жените не притежават своите мъже. Между другото, едва в последните петдесет години получихме съзнание за това - не е чак толкова от-дълго това разбиране. Едва през последните трий­сет години най-сетне сме постигнали яснота по то­зи въпрос. Това е нова мисъл за повечето от нас - пе­щерните хора. От тази мисъл най-сетне стигнахме и до това да се отърсим от чувството за собстве­ност над своите деца и да осъзнаем, че ние не ги притежаваме, също както не притежаваме нашите съпруги или съпрузи.

Сега стигаме до една нова мисъл: Ние дори не притежаваме земята под краката си, само защото имаме нотариален акт за собственост, а още по-малко пък небето над нас. Някои хора мислят също като правителствата и казват: „Това е нашето не­бе..." На каква височина небето е наше?

Така например не много отдавна имаше огромна конфронтация в Обединените нации, защото сатели­тите летели над териториалното пространство на определена страна. Това бе довело до дискутирането на един необичаен въпрос в Обединените нации: На каква височина е нашата собственост над небето? Каква височина над определена земна площ е наша собственост? До края на вселената ли, докъде? То­гава започнахме да виждаме колко смехотворни са нашите разбирания в това отношение. Ами колко на­долу под земята е наше притежание? Минералите под Вашата земя - те Ваши ли са? Действително ли Саудитска Арабия, без да искам да обиждам нито ед­но конкретно място на земята, действително ли тя притежава ресурсите под земята, в случая петрола? И ако е така, колко надолу под земята е нейното притежание? Някои вероятно биха се аргументира­ли, че това е до края на земята - достигайки от дру­гата страна.

Това означава, че всеки е собственик. На всичко, защото ако ти наистина притежаваш земята под се­бе си, и то толкова надолу под себе си, докъдето можеш да стигнеш, това означава, че притежаваш зе­мята от другата страна на земното Кълбо. И така, не че искам да направя този въпрос смешен, както и отговорът му, но проблемът е, че рано или късно ние ще еволюираме до едно ниво, когато ще можем да разбираме, че не притежаваме нищо, и че само сме стопани на каквото и да било, и когато стигнем до това разбиране, ще престанем да ограбваме земята, да унищожаваме околната среда и да причиняваме всичко онова, което причиняваме на Гея, на тази пла­нета, защото си мислим, че сме в правото си, защо­то, в края на краищата тя е наша. „Тази собстве­ност е моя. Мога да правя с нея каквото си поискам."

Аз си представям една икономика на 21 век, при която този вид собственост, която ни позволява да унищожаваме нещо по своя воля, само защото сме го купили, като напълно пренебрегваме последствията, които може да има това върху останалите, няма да бъде възможна. А виждам и едно второ ниво на икономиката на 21 век, Виждам място, където най-сетне да сме наяс­но, че има достатъчно - че има достатъчно всичко каквото си мислим, че ни е нужно за да бъдем щаст­ливи, така че най-сетне да можем да го споделим с другите.

Виждате ли, и сега има достатъчно на планета­та, но съществуват милиони хора, които биха спори­ли с вас. Те биха казали: „Виж, Нийл, ти можеш да си седиш и да си говориш за това, че има достатъчно. Но ние гладуваме там навън. Ние нямаме достатъч­но храна. Нямаме покрив над главата си. Нямаме дре­хи. Нямаме достатъчно пари. Нямаме достатъчно от всички онези блага, които ти очевидно имаш изо­билно в своя живот".

Е, вярно е, те наистина нямат достатъчно, но това не е защото няма достатъчно от всички тези блага наоколо, а по-скоро защото онези, които ги притежават, нямат желание да ги споделят. Не е тайна, че девет десети от световните ресурси се държат от една десета от световното население. Честно ли е това? Добре ли е това? Приемливо ли е това? Нормално ли е това общество, Което заявява и описва себе си като издигнато съзнателно и високоеволюирало?

С какви средства, с какви доходи може едно об­щество от еволюирали същества да си позволи да оп­равдава това, че една десета от хората му държат девет десети от неговите ресурси? Те отказват да ги споделят с останалите, твърдейки: „Вие не разбирате, това е мое, аз съм го купил, аз съм работил за него и ти не можеш да го притежаваш". Забележителното е, че тези девет десети от населението на света, които нямат достъп до световните ресурси, не са се разбунтували повече, отколкото го правят ежедневно и не са създали по-голям хаос от този, кой­то човек изобщо може да си представи.

Това наистина е забележително, и единствена­та причина да не са го направили в голям мащаб е, че човешкото сърце е много добро и също невежеството, в което хората по света живеят, е голямо. Ето защо, в една част от управлението на света същес­твува такова колебание дали да допусне не толкова преуспяващите хора да получат образование. Виждате ли, познанието е сила, и колкото повече хората знаят, толкова повече започват да виждат, че сис­темата на икономическо разпределение е изключително несправедлива, както и разпределението на ре­сурсите на тази планета.

И така, аз си представям една икономика на 21 век, която съблюдава тези очевидни факти и започ­ва да си дава сметка за тази несправедливост и най-сетне да предприема нещо по повод на всичко това. И в заключение, знаете ли кое е най-интересното? Ние можем да направим нещо, без задължително да отнемем много от онези, които в момента държат девет десети от ресурсите, така, че те да се почув­стват ограбени. Дори не мога да започна да ви каз­вам колко много може да се вземе от мен, преди да се почувствам ограбен.

Живял съм на улицата, прекарах почти една го­дина на улицата, събирайки консервени кутии в парка и живеейки с пет цента в джоба си. Бях там, зная разликата между това и сегашното си положение. И вие можете да вземете девет десети от това, което сега притежавам, и аз въпреки това няма да стиг­на онова ниво и дори няма да се доближа до него. Колко много е достатъчно? Какво количество означава достатъчно? Това е въпросът, който се поставя пред тази една десета от световното население, ко­ято държи девет десети от световните ресурси. Какво количество е достатъчно? И колко хора трябва да страдат, за да почувствате вие, че това, което имате, ви е достатъчно? И между другото, това съвсем не е икономически въпрос. Това е духовен въпрос.

Искам да допълня нейния въпрос във връзва с благополучието. В първата книга идеята за проявление на благополучие, доколкото разбирам, се развива от мисълта през словесното изразяване до действието. И там съществуваше нещо като предложение, че ако човек желае да започне да проявя­ва своето благополучие, ние трябва да напра­вим процеса обратен. Да действаме, сякаш „вече живеем в благополучие". Може ли да коментирате всичко това, връщайки се на­зад и коментирайки онзи, другия разговор?

Да. Доколкото съществуват три нива - благо­даря ви. Съществуват три нива на творение. И така всеки от нас е триединно същество, изградено от тяло, съзнание и дух - също както Бог е изграден от тяло, съзнание и дух. И така всеки от нас е индивидуално повторение на триадата от енергии, която наричаме Бог. И тази триада на наш език аз наричам тяло, съзнание и дух. Така че всеки от нас има три центъра на сътворение или три оръдия на творчество - тяло, съзнание и дух.

Онова, което мислиш, събужда енергия във все­лената и ако го мислиш достатъчно често и доста­тъчно продължително, то действително ще породи физически резултат в твоя живот. Някой преживявал ли е нещо такова? Сигурен съм, че повечето са преживявали. Фактически един човек през 1946 годи­на е написал голяма книга, бестселър, на тази тема, наречена „Силата на положителното мислене". Този автор на новата епоха е д-р Норман Винсънт Пийл.

Нашето второ ниво на творчество са думите. Каквото изречеш, то ще се осъществи. И така тво­ята дума е реална форма на енергия. Ти действител­но пораждаш енергия в стаята с онова, което каз­ваш. И тази енергия е творческа. Ако казваш достатъчно често достатъчно високо, обещавам, че то ще се реализира. Ако двама или повече души започнат да казват същото нещо, аз ви уверявам, че то ще се осъществи. А когато цяла група от хора започне да казва същото нещо, то не може да не се реализира. Това се нарича групово съзнание. И то е причината между другото светът да бъде такъв, какъвто е. Защото колективното съзнание не е позво­лило светът да се издигне на равнището на индиви­дуалното съзнание на мнозина измежду нас. И така, работата ни е да издигнем колективното съзнание. В света няма нищо по-могъщо от колективното съзнание - всеки учител от всяка една духовна тради­ция на планетата е казвал и повтарял под една или друга форма: „Там, където са двама или повече, съб­рани в мое име". И това е истината. Светът, който виждаме, и всичко, което виждаме в него, е било някога мисъл. И повечето от нещата, Които виждаме, са резултат от мислите, споделени, от повече от един човек - от много хора. Това напълно се отнася до повечето от нашите институции - политически, образователни, духовни и социални системи, до наши­те икономически системи също. Тъй че, ако можем да променим и трансформираме нашето колективно съзнание, ще можем да променим и трансформираме парадигмата на целия си опит на тази планета. Ето защо и всеки се опитва да прави това. Това е целта на медиите. Това е целта на политиката: промяната и трансформацията с цел да пресътворим груповото съзнание.

Сега ние трябва да станем свидетели на промя­на по отношение на това как се опитваме да проме­ним колективното съзнание. Вече достатъчно сме разчитали на политиката и на социалното въздейст­вие върху груповото съзнание. Какво ще кажете сега за известно духовно въздействие върху колективното съзнание? Ако сме в състояние да сътворим едно ново колективно съзнание от своята духовна исти­на, най-висшата истина, Която съществува в дълби­ните на всеки от нас, ние ще променим света буквално за едно денонощие. За едно денонощие!

Ето защо книги като „Разговори с Бога" са толкова важни за тази планета и представляват такава заплаха за определени инстанции на управлението. Защото те създават пряк, непосредствен канал към колективното, групово съзнание. Толкова важно ли е груповото съзнание? Мога да се обзаложа, че е така. Ето защо трябва да бъдем много внимателни за онова, което допускаме на те­левизионните екрани и по кината, както и в книгите, които купуваме. Трябва да бъдем много внимателни на какво излагаме своите съзнания и на какво излага­ме съзнанията на другите.

Усилията трябва да бъдат насочени към това да сътворим и пресътворим наистина едно ново колективно съзнание и колективно преосмисляне на не­щата. Под това аз разбирам колективно осмисляне на нашия колективен опит. Фактически това, което казвам, е, че в момента се нуждаем от универсално осъзнаване на своето единство - фактът, че реално съществува един-единствен колектив и че ние всички принадлежим на него. И никой не е извън него. И никой в колектива не е по-добър от всеки друг. Каква изключителна идея!

Сега нашите действия, разбира се, принадлежат на третото ниво на сътворението - това, което правим с невероятно огромната колективна енергия, наречена тяло. Това е много масивно ниво на сътво­рението - много масивно ниво. Имам предвид, че ето в този миг аз раздвижвам въздуха, просто като раз­махам ръка и във въздуха се завихря огромно размес­тване на енергия. Можеш в най-буквалния смисъл да изтласкаш енергия към някого.

Случвало ли ви се е, когато сте в лошо състоя­ние на духа, някой да дойде при вас и просто да заста­не с ръка на челото ви, без да прави нищо друго? И са­мо след пет минути започвате да чувствате топли­на и вибрация - а понякога само след пет секунди. И, дявол да го вземе, понякога си казвате: „Не зная какво направи, но се чувствам по-добре."

Разбира се, можеш да отидеш и по-нататък... Аз ще направя това с тази дама, Която е моя съпруга. Ако отидете малко по-далеч и действително се докоснете, може да се случи нещо невероятно магично. Тази енергия... Невероятно магични неща могат да се случат. Защото енергията е много масивна и много обемна. Много тежка, много, много реална.

Проблемът, който ние имаме в живота, е, че най-често хората мислят едно, говорят друго, а вър­шат трето. Те не правят, както биха се изразили младежите, „купон". Те мислят едно, а вършат дру­го, или казват едно, а мислят друго. Или не казват какво мислят, или не правят, каквото казват. Е, на­ясно съм, че никой от тук присъстващите не е пос­тъпвал така. Но в моя опит е имало моменти, кога­то аз съм се сблъсквал с противоречия в трите цен­търа на своето същество. Често не искам да казвам на хората какво действително мисля, защото не се гордея много с това. Тогава ще ме запитате защо го мисля. Бог знае защо.

Е, или понякога впоследствие започвам да преразглеждам мислите си и когато се натъкна на ми­съл, която не предпочитам вече и която не изразява моята същност, аз не се връщам повече към нея. В най-буквалния смисъл не я повтарям. Просто я изх­върлям. Ако не продължиш да я мислиш, тя престава да има власт над теб. Това е хубавата страна на мисловната енергия, че тя е много тънка, много ете­рична. И ти трябва настоятелно да я премисляш, и премисляш, и премисляш, и премисляш, все отново и отново, докато от прекалено много мислене тя на-тежи с колективната енергия. Ето защо Пого казва (Уолт Кели направи великолепен комикс „ПОГО"): „Срещнахме врага и се оказа, че това сме били ние са­мите."

Така че Животът се променя за теб, когато за­почнеш да казваш какво мислиш и да правиш онова, което казваш. Тогава постигаш връзката между не­щата. И започваш да твориш от позицията на три­те центъра на творението. И изведнъж започваш да проявяваш и пораждаш изключителни резултати в своя живот, и то в кратък период от време. Какъв е въпросът ви?

Въпросът ми е свързан с посланието, ко­ето разбрах, четейки този раздел за последо­вателността от мисъл, дума и действие. Имаше предложение да обърнем този ред, за да съдействаме за постигане на желаните резултати. Искаше ми се, ако е възможно, по-подробно да разискваме всичко това...

Благодаря. Благодаря, че ме върнахте на тема­та. Трябва да внимавате с мен, защото аз много чес­то се отклонявам. Всъщност, успях да се задържа на предмета на разговор. И така, мисълта е най-неосезаемата форма или, бих казал, най-фината форма на тази творческа енергия. Следва думата, думата е по-плътна - или за да използвам проста дума - след­ващата по плътност енергия. Следват, разбира се, действията. Вече казах, че това е наистина насите­на форма на движение на енергията. Така че най-бързият начин да сътворите нещо във вашата физическа реалност е да обърнете нормалния процес, по кой­то се сътворяват нещата.

Обикновено ние сътворяваме нещата първо ка­то помислим за тях. „Аз мисля да отида на това съ­биране". И след това ние казваме нещо по повод на него, например: „Матилда, аз ще дойда на събиране­то довечера." После правим нещо, например появява­ме се на тази среща: „Ето ме. Точно както обещах. Защото така реших сутринта." Това е обикновено начинът, по който пораждаме нещата в нашата ре­алност.

Фактически всичко в тази стая някога е същес­твувало Като мисъл в нечие съзнание. Няма нищо, ко­ето преди време да не е представлявало само мисъл в нечие съзнание. Но ако наистина пожелаете да над­хитрите вселената и да сътворите магия от материала на самия живот, обърнете последователност­та на парадигмата от мисъл, слово и действие. Пре­върнете я в нейната противоположност и започнете с действието. С други думи, действайте така, сякаш...

Сега, докато сме заедно, ние говорим за изоби­лие. Ако поискате да изпитате от собствен опит какво е изобилие, бъдете самото изобилие и правете нещата така, както ги прави изобилието. Следова­телно, ако имате само пет долара в своята сметка, отидете в магазина и ги обърнете в по-дребни, взе­мете пет банкноти по един долар и тръгнете по ули­цата и дайте по един на всичките пет човека, които имат по-малко и от вас. А между другото ще наме­рите такива хора съвсем лесно. Винаги ще намериш в своя опит някой, който има по-малко и от теб, неза­висимо колко малко смяташ, че имаш. Не защото светът е такова ужасно място, а защото ти ще го сътвориш В своята реалност, за да си дадеш възможност да преживееш това, за което говоря.

И така, тръгни по улицата и ще видиш... Между другото, когато видиш човек, който има по-малко и от теб, недей да изпитваш съжаление. „Разбери", че ти си го поставил там. Ти си сътворил тази опит­ност. Ти си поставил този човек в своята реалност. Това е все едно, че си повярвал във вълшебни приказки като „докоснат от ангела". Трябва да отбележиш, че такъв е механизмът, по който това се случва. В противен случай ще видиш тази нещастна душа и ще започнеш да изпитваш съжаление за тази душа. Недей да съжаляваш никого. Изхождай от грешката, изхождай от любовта. Но трябва ясно да разбереш - любовта не е съжаление. Фактически съжалението е толкова далеч от любовта, колкото въобще можеш да си представиш. Затова не изхождай от съжалението. Изхождай от съчувствието.

Съчувствието в твоя ум ти говори: „Има един човек, който смята, че не притежава това, което може в живота. Има един човек, който е все още хва­нат в клопката на една система от убеждения, вър­ху която се гради реалност, различна от моята и раз­лична от Върховната Истина." И имай това съчувс­твие, но никога недей да го съжаляваш.

Но бъди също така наясно, че този човек може да се е появил там не случайно, а с предварително по­ет ангажимент. Струва ми се, че аз ще играя ролята на пияница по улиците днес. Всъщност аз съм репетирал тази роля в продължение на трийсет и шест години, така че днес в 16,45 часа, Когато Нийл До­налд Уолш мине по улицата, да може да ме срещне там според предварителната уговорка и аз по този начин да се появя в живота му, да му дам възможност да забележи, че животът му е пълен с изобилие. И тогава той ще ми даде този долар - един от пос­ледните, Които има, и това ще промени толкова много моята реалност, защото за мен един долар е огромно количество пари. Аз събирам по един и по де­сет цента от хората, Които минават покрай мен, а този човек ми дава цял долар. И тогава аз ще продължа пътя си, изпълнил своя договор с давност трий­сет и шест години, да се появя по този начин на ъгъ­ла на онази улица.

Бъдете наясно, нищо не става случайно. Ние кръстосваме пътищата си по най-мистериозни начи­ни и се преоткриваме отново, понякога с двайсет го­дини закъснение. „Има по земята и небето неща, ко­ито нашата нещастна философия не е дори сънувала." И така, бъдете наясно. Няма случайности и ня­ма случайни съвпадения.

И ето, ти си вървиш по улицата и даваш послед­ните си пет долара. Какво се случва тогава? Какво става? Ти си обърнал парадигмата мисъл-дума-действие. Сега правиш онова, което би направил човек, който се радва на благополучие в живота. Даваш неща, които не би могъл и да си представиш, че ще да­деш само преди час, защото си мислил, че нямаш дос­татъчно. Но сега ти е ясно, че имаш повече от дос­татъчно - толкова много, че си избрал да раздаваш и на другите. И сега, когато се раздаваш, ти Кодираш в тяло­то си, което представлява много плътно ниво на енергия, една опитност. Тялото ти забелязва на кле­тъчно ниво: „О, божичко, аз давам тези пари. Пог­ледни само. Аз мога да дам някому пари." Това е не­що като църквата в неделя сутрин. Знаеш какво е отношението ти към парите. Когато мине подно­сът в църквата в неделя сутрин, ти започваш да ва­диш долари от джоба си: „Оставям цял долар, а, Милдред, видя ли това? Видя ли в подноса там? О, чудес­на беше проповедта тази сутрин. Следващия път ще оставя пет долара. Прекрасна проповед."

Защото това, което даваш на друг, ти го даваш на себе си и каквото изтича, то отново се влива. Па­рите загубват своята стойност в момента, в който се опиташ да се хванеш за тях. Парите имат стой­ност само тогава, когато си готов да ги дадеш за не що, защото онези от вас, които пестят парите си, те нищо не спестяват. Знаете ли, че това правило е валидно дори в света на икономиката? Колкото по-дълго пестите парите си, толкова повече те губят своята стойност. А за компенсация ние сме измисли­ли една изкуствена система, наречена процентни лихви, за да се убедим, че натрупването на пари позволява да се увеличи тяхната цена. Само по силата на някакъв късмет можете да се хващате за парите и да трупате пари, като в същото време поддържате тяхната ценност. Парите имат най-голяма стойност, когато напускат ръката ви. Защото това ви дава силата да бъдете, да действате и да имате нещо, което избирате да бъдете, да правите и да имате. Единствената ценност на парите ви е, кога­то излизат от ръката ви. Но ние сме създали изкуствени икономически образувания, наречени процент­ни лихви, за да се убедим, че трябва да обуздаваме па­рите си. Спести малко, ако искаш. Аз самият не пес­тя много. Просто държа парите в обръщение. Разби­рате ли, просто държа парите си в действие.

Но отговорът на вашия въпрос е, когато се про­мени парадигмата да бъдеш - да правиш - да имаш, ти започваш да действаш сякаш тялото ти на кле­тъчно ниво разбира коя за теб е истинската ти същ­ност. Когато бях дете, баща ми обичаше да казва: „Кой си мислиш, че си ти?" Прекарах целия си живот, опитвайки се да отговоря на този въпрос. И тялото ми се опитва да разбере на какво мнение съм по него.

Когато тялото ми започва да се движи в поле от гъста енергия, то започва да движи и други неща, започва да дава например. Изведнъж моето тяло... Ами както е с косата - вие тренирате ли косата си, а? Аз тренирам своята коса, реша косата си точно по този начин години наред. Моята коса е тренирана. Цялото ви тяло може да бъде тренирано, не само косата. Цялото ви тяло може да бъде тренирано по този начин. И тялото ви започва да възприема пос­ланието: „Аз имам това, което съм избрал да получа. Вече го имам." И така, когато веднъж прекрачиш тази огромна бариера... Всичко се променя. Защото ако си мислиш, че нямаш пари, ти се опитваш да по­лучиш това, което нямаш, а именно още пари. Но щом веднъж ги получиш, ти ги имаш, тогава въпро­сът остава колко нули има след първата цифра. Раз­бираш ли? И така ти ще откриеш, че това, което излиза от теб, наистина се връща. Не защото наисти­на си направил някакъв истински магически трик на Вселената, а защото най-сетне си осъзнал истината за своята същност на някакво универсално комическо ниво. Вселената никога не казва „не" на твоята мисъл за тебе самия. Тя само я прави да се разрасне. Чухте ли какво казах току-що? Казах, че Вселената никога не казва „не" на вашата мисъл по отношение на самите себе си. Тя само я разширява. Вселената е наистина възхитителна. Защото Бог се разгръща чрез теб. Виждаш ли, Бог е като тор на Вселената. Помислих си, че това, което казвам, е нещо абсо­лютно възмутително. Напълно възмутително. Пъл­на противоположност на това, което е прието, за да видя дали вашето съзнание може да понесе най-въз­мутителната мисъл. Защото - и аз имах предвид то­ва по най-добронамерен начин - защото Бог прави не­щата да растат, Той прави всичко да расте. Той те кара да растеш. Изясних ли поне малко нещата?

И така, каквото си мислиш, че би искал да бъ­деш, да правиш или да имаш, ето тайната, ето исти­ната: каквото и да си мислиш, че искаш да бъдеш, да правиш или да имаш, направи така, че друг да бъде, да прави или да има това. Гледай на себе си като на източника вместо на получателя на онова, което си из­брал да преживееш в живота. Защото ти не си полу­чател, но си бил и винаги ще бъдеш източник. Кога­то си представиш, че си източникът на това, което желаеш да получиш, от теб то ще започне да блика като от извор. И тогава ти наистина ставаш магьосник, превръщаш се в магьосник. Можеш дори да бъдеш наречен „В-ъ-л-ш-е-б-н-и-к".

Нима все още остана някакъв въпрос? Ще се опи­там да бъда колкото се може по-ясен. Какъв е Въпро­сът?

Ако искаш да разбереш Кои са истинските ти убеждения, ако наистина решиш да достигнеш до сис­темите от вярвания, които едва ли не ръководят твоя живот, живеят го, разгледай кога имаш чувство за съпротива. И най-важното, кои неща се съпротивляваш да промениш.

Тук няма нищо мистериозно. Ние се съпротивля­ваме на онова, от което не искаме да се откажем. И това, от което не искаме да се откажем са нещата, в които вярваме. Така че това не е някаква мистери­озна конструкция. Това е очевидна констатация. И въпреки това, понякога ние пренебрегваме най-оче­видното, отказваме да го видим. Когато видя, че хо­рата силно се съпротивляват на някое становище, промяна, идея, представа, винаги им казвам да пог­леднат и да видят дали това не е някаква дълбоко вкоренена истина за тях... Истина, на която се съп­ротивляват и отказват да променят. И тогава им предлагам да видят дали вкопчвайки се в тази исти­на по такъв начин, с всички сили, дали такова вкопчване е полезно за тях. Удивително е колко малко от истините, вкоренени дълбоко в нас, действително са в наша услуга. Просто е забележително.

И когато преразгледах истините, които са вкоренени дълбоко в мен и ги подведох под въпроса: „Имам ли полза да се придържам към тази истина?" - аз се изненадах от колко много дълбоко вкоренени в мен истини трябваше да се освободя точно в този момент. Имал съм някои забележителни истини в живота си, включително и опростителски истини, които е почти неудобно да разкриеш, като например: „Аз не съм особено привлекателен." Имам предвид във физическо отношение, че не съм особено привлекателен.

Ще ви кажа нещо във връзка с това. Искам да споделя нещо. Това няма нищо общо с парите, но ми се иска да го споделя с вас. Спомням си, че веднъж бях с една много, много привлекателна жена. Красива жена. Бях застанал пред огледалото, онази вечер се при­готвяхме за излизане. Живеехме заедно по онова вре­ме. Аз я погледнах в огледалото и казах: „Знаеш ли, ти си толкова прекрасна, как момееш да излизаш с човек, който изглежда като мен?"

Не е ли любопитно, че човек може да каже нещо такова? То ви говори за това колко ниско самочувс­твие съм имал, но така или иначе казах го и тя ме шокира със своя отговор. Както разресваше косата си, захвърли четката на масичката, махна обеците, които току-що си слагаше и ги запокити на плота и започна да си сваля огърлицата...

- Какво правиш? - запитах аз.

- Нямам намерение да излизам с човек, който има толкова ниско мнение за... - и аз си мислех, че ще каже „за себе си". Но тя каза:

- Който има толкова ниско мнение за мен.

- Какво? Кой има ниско мнение за теб? - попи­тах аз.

Тя отвърна:

- Нима смяташ, че имам ужасен вкус? Това ли мислиш за мене? Искам да знаеш, че аз имам много добър вкус и ти ме обиждаш, Когато ми задаваш по­добни въпроси.

Никога не бях мислил по такъв начин. Интерес­но, нали? Не съм съвсем сигурен защо разказах тази история, освен за това, че тя ми даде да разбера, че не съм наясно. Имах странна представа за себе си, Която тя не споделяше.

Така изготвих списък на всички убеждения, кои то нямах желание да променя. Всичко, от простото убеждение, че не съм достатъчно привлекателен до много по-важните вярвания: Бог не е на моя страна; светът е жестоко място; всички са срещу мен; не можеш да надвиеш системата; щетите са за сметка на печелившия; оцеляват най-приспособимите - едни дълбоко вкоренени истини, които направляваха жи­вота ми. Беше забележително колко много бяха тези истини, които съвсем не бяха в мой интерес.

Затова, когато видя, че хората се съпротивля­ват на нещо, им казвам: Огледайте го добре. Тук се крие някаква истина за вас. После се вгледайте дали тази истина ви служи. Аз съм готов да се обзаложа, че в осем от десет случая тази истина вече е престанала да ви служи. Може би навремето ви е служила. А сега? Полезна ли ви е? Не, не мисля така. И все пак това спрямо, което човек се съпротивлява, то трае. Само онова, което разгледа добре и което ов­ладее, може да изчезне.

Аз усещам съпротивата и я пренебрегвам. Прос­то защото сега зная какво ми е необходимо. Зная, че към каквото и да имаш съпротива, то става трайно, а каквото разгледаш открито, се преодолява. Така че винаги, когато почувствам съпротива към едно нещо, зная, че там се крие някаква истина, точно от­въд съпротивата. Винаги, когато по някакъв повод в моята реалност се появи съпротива, аз зная, че от­въд нея е най-голямата истина. И защото зная, при­емам с радост това чувство - чувството на притес­нение. Виждате ли, животът започва там, където свършва удобството.

Когато казвам, че животът започва там, където свършва удобството, имам предвид, че предизви­кателството се открива там, където започват неу­добствата в живота, там можеш да търсиш най-го­лемите си възможности. А тенденцията, която е за­ловена във всички нас, е да не нарушаваме удобство­то си. Не само физическото си удобство, но фактически много по-често мисловното си удобство. Кога­то се чувстваме мисловно удобно, ние сме в ментална, мисловна стагнация. Живеем аморфно, както в мисловно, така и в духовно отношение. Цялото въл­нение на живота е, когато се стигне до края на това аморфно съществувание. Вълнението е на обратна­та страна на нашето удобство. Опасността от то­ва да живеем в удобство е, че нямаме условия за раз­витие. Нищо не научаваме и съвсем не се разгръщаме. Просто ни е удобно и това е много добре, но не пра­вим нищо за разгръщането и растежа на най-важната част на своя живот.

Така че аз винаги търся да видя какво ми причи­нява неудобство и се насочвам направо към него. За­щото тъкмо това, което ми причинява неудобство­то, ще ме накара да раста и да постигна по-мащаб­ната версия на самия себе си, по-грандиозната страна на собствената си същност. Затова и в своя жи­вот аз най-подробно разглеждам всичко, което ми причинява неудобство.

Ще ви дам още един пример: Гледах един филм преди осем-десет години - това беше чуждестранен филм, не американски - и на екрана течеше много жи­ва любовна сцена, беше много динамична любовна сцена. Имаше много голота и много подробности в тази любовна сцена. Започвах да изпитвам известно неудобство от това. Наблюдавайки това, аз си по­мислих: „какво ме кара да изпитвам неудобство? Как така мога да гледам как Силвестър Сталоун реже глави на хора направо пред очите ми, без да чувс­твам никакво неудобство? Гледам онова невероятно насилие и то донякъде ме учудва, но съвсем не ме при­теснява, а ето че сега гледам една сцена на сексуална любов, сцена на осъществена страст и една част от мен се чувства неудобно."

Това беше преди осем или десет години и аз мис­лих за него дълго време. Какво в тази сцена ме бе накарало да се почувствам неудобно. Задълбочих се в този въпрос и открих някои отговори, които напъл­но промениха целия ми живот, цялото моето преживяване относно сексуалността, другите хора, воля­та ми да отдам заслужена почит на един аспект от себе си, който е до голяма степен свързан с базисна­та ми природа.

Промених също така отношението си към наси­лието. Сега, когато гледам насилие от екрана, из­питвам точно същата реакция, както тогава, кога­то наблюдавах откровена сексуална сцена. Вече мога да наблюдавам сексуални преживявания на екрана с пълно спокойствие, но когато видя прекомерно наси­лие, тогава чувствам, че се отдръпвам - не само, че не се наслаждавам, но не мога да го приема.

Дадох един съвсем прост пример, но това, което искам да подчертая, е, че се опитвам да се вглеждам във всичко, което ме кара да изпитвам неудобство и след това да анализирам своя опит, защото там ве­роятно се крие нещо, което искам да изцеля или поне отблизо да узная, да разбера дали е в мой интерес да изпитвам подобно неудобство.

Така че когато твърдя, че животът започва в края на зоната на удобство, аз наистина имам пред­вид точно това. От отсамната страна на зоната на удобство животът не е реален, а е един вид бавна смърт или бавно умиране. Мисля, че хората трябва да изпитват неудобство поне по шест пъти на ден и ако не са го изпитали, трябва да направят нещо, което да ги накара да почувстват неудобство. Да произнесат реч, да изпеят песен, да изтанцуват един танц. Да отидат да видят някой филм с много секс в него.

Така че в момента, когато аз започвам да се чув­ствам неудобно, си казвам: „О, ето отново това чув­ство за неудобство. Да, да, я да го видим сега." Аз се чувствам изключително удобно с моето неудобство - ако това може да има някакъв смисъл.

Разбирате ли божествената антиномия? Аз на­мирам удобство в своето неудобство. В този пръв момент, когато си казваш: „О, аз нямам" или „Това не е за мен", количеството започва да става по-голя­мо. Веднъж бях помолен да направя дарение за много важна кауза и аз си записах една много важна мисъл: „практикувай това, което проповядваш." Така аз написах чек за десет хиляди долара специално за тази кауза. Добре. Пиша чека и си казвам: „Дори и за мен това не е малка сума." Започвам да се задъхвам. За­почвам да дишам тежко. Пиша чека, поставям го в плик. Дали наистина да изпратя този чек? Но онова чувство за неудобство, което ми подсказва „О, не съм съвсем сигурен, не съм съвсем сигурен", означава, че съм абсолютно сигурен. То означава, че най-вър­ховната част на самия мен ми говори - по един начин, който вибрира във всяка клетка на моето тяло и който аз определях някога като неудобство, а сега определям като сигнал от божественото. Направи това, не се отдръпвай.

Всеки път, когато си откажа да преживея собс­твеното си величие, това е защото съм се отдръп­нал, а не съм навлязъл в своето неудобство - и съзна­телно съм си отказал радостта. Нямам предвид по-някога, от време на време. Във всеки отделен случай.

Сигурно сред вас има и хора, които си казват: „Ами не трябва ли да бъдем внимателни?" На това аз бих отговорил: „Захвърлете вниманието на вятъ­ра! Какво можете да загубите, освен всичко?" А ако не си готов да загубиш всичко не можеш да имаш всичко. Защото си мислиш, че трябва да се вкопчиш в това, което имаш сега, а това, в което се вкопчваш, ще ти се изплъзне през пръстите. Докато то­ва, което сам отдадеш, то ще се върне седемкратно към тебе. Защото вкопчването в нещо на всяка цена, е най-голямото изявление, че това нещо ти липсва и че ти си разделен от всичко и всички.

Вижте, аз съм тук, а вие сте отсреща. Аз имам определени неща и трябва да си ги пазя.

Но давайки това, което имате, е най-великото изявление, че вие сте наясно, че няма такова място, където вие да свършвате, а аз да започвам. Следова­телно в много реален смисъл, когато аз ти дам на теб, го давам обратно на себе си. Ето три думи, които трябва завинаги да се запомнят. Тези думи са татуи­рани на лявата ми китка: Бъди самият първоизвор.

Което избираш за другия. Изхождай винаги от позицията „Аз съм изборът". Искаш ли да се случват магични неща в живота ти, внеси магия в тази стая заедно със себе си. Ако искаш повече любов в своя живот, внеси повече любов заедно със себе си в стаята. Ако искаш повече ра­дост в своя живот, внеси повече радост в стаята за­едно със себе си.

Бъди източник в живота на другите, на тези, които желаеш да съществуват в живота ти. Ако искаш повече пари в живота си, дай повече пари в живо­та на някой друг. Каквото и да искаш повече в живо­та си, ако искаш повече съчувствие в живота си... Ако искаш повече мъдрост в живота си, бъди източник на мъдрост в живота на друг. Ако искаш повече тър­пение, повече разбиране, повече доброта, повече секс... Работата е там, че тази формула е наистина действаща. Тя е действаща. Тя е прекрасна.

И посредством този процес и процеса на това да бъдеш този, който си наистина, ти можеш да преживееш какво означава истинско преуспяване буквално за едно денонощие. И светът ще излее над теб всички награди, към които напразно си протягал ръка в продължение на много години.

И така, позволи твоите действия да произти­чат от позицията на това да бъдеш. Бъди щастлив, бъди щедър, бъди мъдър, бъди творящ, бъди разби­ращ, бъди ръководещ, бъди този, който си наистина, във всеки момент на своя живот. Изхождай от тази позиция и позволи твоите действия да произтичат от тази позиция. И ти ще намериш верния начин да преуспееш и да твориш живота си, а не просто да изкарваш прехраната си.
Аз не считам себе си някакъв измислен човек. Виждам добре проблемите на недоимъка, на нищета­та и бедността, които тормозят света. Разбирам, че за най-голямата част от населението на земята думата благоденствие, така както се използва от повечето хора няма никакъв смисъл. От много по-важно значение е думата оцеляване.

Наясно съм също, че това не е задължително да бъде така. Никой от нас не трябва да се тревожи за ежедневното си оцеляване. Това трябва да му бъде гарантирано, както и човешкото достойнство да имаш достатъчно храна, облекло и подслон. Защо ние Като хора не споделяме по-свободно всичко онова, ко­ето имаме (един малък процент от хората на света държат в ръцете си основен процент от световни­те богатства и ресурси) не е тайна. Повечето хора вярват в „липсата". Тоест, те вярват - дори и хора­та, които най-много имат (може би особено тези, които имат най-много) те вярват - че „няма доста­тъчно, за да стигне". Или казано по друг начин, ако всеки човек на планетата получи справедлив дял, то­гава тези от нас, които имат непропорционален дял, няма да имат „достатъчно".

Това води до един немаловажен въпрос. Кога „достатъчно" е достатъчно?

За хората, чиято основна награда в живота, чието най-върховно удовлетворение и най-висше преживяване е породено от качеството на това да бъ­дат, за тях е достатъчно онова, което имат в мо­мента. Тъкмо това е урокът, който се стремят да дадат някои духовни учители, които се отказват от всичко и живеят в пълно самоотрицание. Те не се стремят да покажат, че самоотричането е необхо­димо, за да се получи истинско щастие, те се стре­мят просто да покажат, че материалните притежания не са необходимост.

А когато едно висше състояние на това да бъ­деш започне да действа във физическия свят, човек е постигнал правилния начин на живот и борбата из­чезва от нашия живот и на нейно място идва истинското благосъстояние. Надявам се, че ние ще си спомним как да споделяме свободно всичко, което притежаваме и което сме. Зная, че някои от нас го правят, в миналото всички са го правили. Ние знаем как да живеем без очаквания, без страх, без нужди и без да се налага да имаме власт над някого, или да бъ­дем някак си по-добри от другите. Ако можем да се върнем към тази позиция, ние ще излекуваме живота си и ще излекуваме света.

Да бъде благословено!