Нийл Доналд Уолш Ашланд

Нийл Доналд Уолш

Ашланд,

Орегон

Добре дошли в залата. Много ми е приятно, че сте тук. Днес заедно ще поговорим за холистичния живот. Какво означава да живееш като цялостна личност и какво ни пречи да живеем като цялостни личности? Ще разгледаме защо се отнасяме към себе си като хора, които са разделени - не само един от друг, но и разделени от самите себе си. И ми се ще да започна с кратък разговор за някои аспекти на житейския ни опит в това тяло, които ние наричаме здраве.

Когато започнах диалога с Бог, аз бях в състоя­ние, когато здравето ми бе достигнало най-ниската си точка. Тялото ми се разпадаше в най-буквалния смисъл. Имах силно развит артрит, който през по-голямата част от времето бе много, много болез­нен. Страдах също от тежка форма на фибромиалгия. Имах и сърдечна недостатъчност, която неп­рестанно ме преследваше. В един период от живота си имах дори и язва на стомаха. С други думи имах какви ли не болежки по тялото си. Днес се чувствам по-здрав, отколкото съм се чувствал преди десет го­дини и вероятно изглеждам също така по-здрав, от колкото преди десет години - макар че това никак не е трудно. И така, иска ми се да споделя с вас какво ми беше казано в „Разговорите с Бога" във връзва със здравето - първото, което ми се каза, бе най-удиви­телното от всичко, което някога сам чувал за себе си. „Трудното при теб, Нийл", каза ми Бог, „е, че ти просто нямаш желание за живот."

А аз му отвърнах: „Не, съвсем не е така. Това не е истина. Разбира се, че имам желание за живот. Странно и глупаво е да се твърди обратното."

А Бог каза: „Не, не, ти нямаш желание за живот, защото ако имаше, нямаше да се държиш така, както се държиш. Зная, че си представяш, че имаш жела­ние за живот, но в действителност съвсем не може да бъде така. При това напълно сигурно е, че не искаш да живееш вечно и завинаги, защото ако искаше, нямаше да вършиш нещата, които вършиш."

А аз попитах: „Защо, какво имаш предвид?" И тогава Бог ми посочи онези неща, с които давах знак на вселената, че всъщност не ме интересува ни най-малко какво става с тялото ми. Ще приведа един прост пример, който може би се отнася до някои от присъстващите, освен ако не се отнася.

Аз бях пушач и Бог ми каза: „Не можеш да пушиш и в същото време да твърдиш, че имаш воля за жи­вот, защото пушенето със сигурност те убива преждевременно."

В повече от достатъчно случаи вече не е необхо­димо да се привеждат доказателства за този факт. И така, когато кажеш: „Аз имам воля да живея и же­лая да живея дълго и жизнеспособно", а още докато го казваш вдишваш цигарен дим, ти наистина противоречиш на всички свидетелства, според които не може да се изживее един продължителен и пълноценен живот като вършиш спрямо тялото си подобни неща.

Тук аз използвах един много глупав и прост при­мер. Същото може да се каже и за хората, които консумират изключително голямо количество тлъс­то месо... Искам да кажа, че всички неща трябва да се използват в съответстваща мяра. Познавам хора, които консумират тлъсто месо буквално по време на всяко хранене през целия си живот. Всъщност не могат дори да си представят хранене без това. И тук няма нищо лошо. Това не е нещо, което трябва да се порицава. Ние тук не говорим за добро и зло. Говорим за това какво е функционално и какво не в рамките на човешкия опит.

Някои от решенията за това как да живеем не винаги са ясно очертани. Те не винаги са ясни като това дали да консумираме много алкохол или да при­емаме наркотични вещества, или други подобни не­ща, които са очевидно пагубни за нас. Понякога трябва да вземаме далеч по-деликатни решения. Става дума за един вид ментална диета или менталната храна с идеи и мисли, които не са в наша полза и не ни позволяват да поддържаме здравословен живот.

Така например при разговорите си с Бога, аз ус­танових, че всичко, което не е напълно положително отношение в живота, може да предизвика болест. Даде ми се възможност да осъзная, че дори най-дреб­ното негативно отношение, когато се повтаря многократно, когато те занимава все отново и отново, в крайна сметка предизвиква определени последици в човешкото тяло, които се наричат болести. И останах изненадан, когато открих колко много пъти в своя живот съвсем не съм имал положителна мисловна нагласа. Дребни мисли като тази: „Да, но аз никога не мога да спечеля" или „това никога не може да се случи на мен", или мащабни негативни мисли.

Така се научих да започна да контролирам мислите които позволявам да проникнат в моето съзнание, така че да не бъда обгърнат от негативните енергии, които те привличат към мен. Това особено се отнася за онова, което мисля по отношение на другите хора.

Когато бях млад, аз не само че изпитвах голяма негативност по отношение на някои хора, но ако трябва да бъда истински честен с вас (аз съм напъл­но откровен), позволявах си дори да се наслаждавам на подобни мисли. Имам предвид, че на някакво ниво тези мисли ме караха да се чувствам добре.

Трудно ми е да си го призная, но една част от мен буквално се наслаждаваше на гнева, който из­питвах по отношение на някои хора или на онази неп­риязън, която допусках да питая към хората и аз ед­ва напоследък си дадох сметка, че този гняв и непри­язън, които подхранваха някаква част от мен, всъщ­ност ме изпълват с много разрушителни енергии.

Хора, които са постоянно гневни, дори и ако из­питват съвсем лек, но непрекъснат гняв, често полу­чават сърдечен удар или болки в стомаха, или имат язва и се оказват в доста неблагоприятно физическо състояние.

Казано по друг начин, познавам много, наистина много малко хора, които са вечно ведри и въпреки това непрестанно боледуват. Предполагам, разбира се, че има изключения, които да потвърдят правило­то, но трябва да ви кажа, че в основни линии степен­та на позитивно отношение, с която човек се движи в живота, е почти винаги правопропорционална и в хармония със степента, в която проявява физическо здраве. И обратно, откриваме, че хората, които до голяма степен не са здрави, които имат обикновено пристъпи на едно или друго или хронични болести, това са хора, които в известна степен са позволили да хранят негативни мисли по отношение на живота и се обграждат с негативни енергии.

Основната измежду тези негативни енергии е енергията, която аз бих нарекъл (отново да използваме думата) гняв и още една дума, Която бих добавил към това - възмущение. Говоря за хора които се възмущават от другите заради ролята, която те са имали в живота им в минали периоди. И за хората, които живеят в настоящия момент като носят болката от миналото, сякаш то се случва тук и сега.

Понякога можеш да погледнеш даден човек и в десет процента от случаите можеш да почувстваш болката, която носи този човек със себе си, болка, която за него несъмнено е много реална. Но това е също така болка, която вече не му служи и няма ни­що общо с тук и сега, а само с там и тогава. Такива хора просто не се освобождават от болката си, за­щото си мислят, че не могат (не че не искат, а прос­то са напълно убедени, че не могат).

„Нийл, ти не разбираш; просто не разбираш. Ако това, което на мен ми се случи се беше случило на теб, щеше да разбереш, но очевидно не разбираш." Те всъщност не са готови да позволят на никого да им отнеме болката, дори ако това бе възможно, защото ако се освободят от тази болка, те биха се отърсили от цялата си драма и от всичко онова, което оправ­дава начина, по който живеят и начина, по който са живели през всичките тези дълги години - дори ако това в някои случаи са осем, десет, петнайсет, двай­сет или трийсет години, след като се е случило да преживеят оскърбление или да бъдат наранени.

Но фактът, че хората се вкопчват във всичко това и го превръщат в част от своята жизнена ре­алност за дълги дни и години, не им помага, разбира се, с нищо, освен че позволява на човека, който им е навредил, да продължава да им вреди в продължение на трийсет години - и да го прави все отново, и от­ново, и отново.

Както казах, всички познаваме подобни хора и понякога човек изпитва съчувствие към тях и казва: „какво мога да направя за теб, как да ти помогна да разбереш, че това е минало и вече го няма и не е нужно да продължаваш го да премисляш?"

Уверявам ви, не нищо не уврежда човешката машина, човешкия организъм, този биологичен дом, в който се намираме, по-бързо и по-дълбоко от тези неразрешени негативни мисли и чувства, които носим със себе си от някой „вчерашен момент" и които смятаме, че до голяма степен са предрешили нашата същност сега и в бъдеще.

Така че една от първите стъпки в холистичния е прошката, аз имам предвид прошката в два аспекта. Смисълът на живота не е в получаване­то, а в даването. И докато се научим на божественото изцеление, докато започнем да използваме балсама на прошката за нашите рани, тези рани ще гноясат вътре в нас, дълго след като външните белези видимо са изчезнали. И ние ще се озовем на трийсет и шест, на четирийсет и две, на петдесет и една или на шейсет и три години, преживявайки огромни физиологически предизвикателства, без да знаем на какво се дължат.

Прочетох вчера във вестника, докато пътувах със самолета насам, информацията за смъртта на четирийсет и една годишен мъж, Който починал В Ню Йорк от сърдечен удар. Приятелката му се оба­дила на „Бърза помощ", но никой не отговорил, защо­то системата била прекъсната за един час. И така, той напуснал тялото си завинаги. Но аз си помис­лих... Според всяка логика, при положение че е бил из­вестен като много здрав мъж, четирийсет и една го­дишен просто така да си отиде, очевидно вътре в не­го е ставало нещо.

Едно от нещата, на които учат моите „Разго­вори с Бога", е едно от най-трудните неща, с които ми се е налагало да се справям - там се твърди: Всяка болест е създадена от самите нас. Трудно е да се приеме това, защото в такива случаи хората сти­гат до другата крайност - до самоосъждане и чувст­во за вина, като например „Защо причинявам това сам на себе си?" Не зная дали има нещо, което да мра­зя повече от това някой да дойде при теб, когато си болен, и да започне да ти говори: „Защо си причиня­ваш всичко това?" Тогава бих му казал, много благо­даря за съчувствието и бих промърморил нещо от рода на това да си гледа работата.

В това може и да има зрънце мъдрост макар, че не смятам, че конфронтацията е нещо полезно, но въпреки това можем да се запитаме наистина: „За­що си създавам този проблем?" Но още по-важно и далеч по-точно: „Какво е необходимо да направя, за да избегна това, което ми се случва?" И така, тряб­ва да знаем, че всички болести на някакво ниво са съз­дадени от нас самите. Разберем ли това веднъж, ние ще разберем, че дори и онова, което определяме като най-тежката болест и на което в нашия опит сме сложили етикетчето смърт, е също създадено от нас самите.

Беше ми казано всъщност, че не е необходимо ре­ално да умираме, но всички ние по различни и най-раз­нообразни причини в крайна сметка напускаме своето физическо тяло. Защото, честно казано, сме си свър­шили работата с него и нямаме нужда от този конкретен живот и тази конкретна форма, за да постиг­нем и усъвършенстваме онова, заради което сме дош­ли. Духовните учители, които знаят и разбират то­ва, напускат телата си съвсем грациозно, както човек сваля дреха, която не му е потребна повече или се освобождава от всяко едно преживяване, което не му служи. И така, духовните учители просто се отстра­няват от настоящата си телесна форма, казвайки: „така да бъде, това е краят, а сега да вървим към следващото голямо приключение и следващия великолепен израз на истинската ни същност."

Съществува едно ниво на отстранение или непривързаност, ако искате, към конкретната физическа форма. Но дотогава, докато сме свързани с тази форма и това ни харесва, би било много хубаво да я поддържаме в състояние на здраве, енергия и така, че тя да бъде възхитителен израз на нашата истинска същност. А това е възможно да се постигне като съблюдаваме едни много, много прости правила -правилата за физиологично здраве, които са извест­ни на всекиго. Но много от нас просто намират за невъзможно да следват тези правила. Първото, кое­то Бог ми каза в „Разговори с Бога" по отношение на здравето, беше: „За Бога, започнете да полагате по-добри грижи за самите себе си. Вие се грижите пове­че за своите коли, отколкото за своето тяло. И даже нещо повече, вие карате колата си на проверка по-често, отколкото отивате да прегледате тяло­то си. Сменяте горивото на колата си в по-голяма степен, отколкото променяте навиците си. Да не говорим за онова, което поглъщате и което се прие­ма от тялото ви и така, за Бога, започнете да пола­гате по-големи грижи за своето тяло."

Искам да ви дам някои много прости, та дори и опростенчески формули.

Номер едно, упражнения. Правете ежедневно не­що със своето тяло, така че то да бъде използвано и упражнявано поне малко. Удивително е какво могат да допринесат петнайсет, двайсет минути гимнастика (което не е никак много) за човешкото тяло.

Второ, наблюдавайте какво приемате в тялото си. Вижте дали ви е полезно да го тъпчете с какви ли не глупости. Напълно трябва да прекратите или по­не в много голяма степен да прекратите да приема­те боклуците, които поглъща тялото ви, всичко онова, което не му е полезно. Тук не говоря за очевид­но вредните неща: захар, сладкиши, повечето от въглехидратите и всичко онова, което не ни е полезно. Всъщност аз свалих доста килограми през последни­те няколко месеца В резултат на новите представи за това какво ми е полезно да консумирам. Сега съм малко по-стегнат и слаб, поне в сравнение с това, ко­ето бях преди години.

Не става дума за това, че да бъдеш слаб е по-добре или да бъдеш пълен не е толкова хубаво. Не е в това смисълът. Ако се чувстваш добре с настоящо­то си тегло, това е страхотно, това е чудесно, но ако не се чувстваш добре с теглото, което имаш в момента, ако започваш да се движиш малко тромаво и ако усещаш, че не действаш на оптималното си ни­во, тогава може да предприемеш някои много, много прости предпазни мерки. Вземете някои прости мер­ки, за да постигнете по-добро здраве - упражнения и съблюдаване на диета, разбира се, с очевидните мер­ки, а след това, както казах, съблюдаване и на ментална диета.

Но от холистична гледна точка нещата само за­почват с това. Те само започват на такова опростенческо ниво. Холистичният начин на живот обаче свършва и се движи по посока на това човек да изяви себе си цялостно и пълноценно. Едва тогава може да се каже, че той живее свят живот. Това означава, че действа на три нива на творчество и от позиция на седемте енергийни нива, които сме нарекли чакри на телесната система на човека. Холистичният начин на живот означава да не пренебрегваме преживяванията, свързани с никоя от чакрите, и да не отхвърля­ме никоя от енергиите, които протичат през нас.

Нека да поговоря по-конкретно за енергията, която наричаме сексуална енергия у човека, защото много е говорено за това как човек да живее, как да практикува холистичен начин на живот и как да жи­вее духовно.

Някои хора допускат, че висшия духовен живот изисква въздържание от секс или да бъде човек несексуален или асексуален, ако предпочитате - да отхвърля сексуалната енергия. И че хората, които са открито сексуални, които се отдават и намират го­лямо удоволствие в изявата на своята човешка сексуалност, те са си много добре, не са добри или лоши, просто не са много високо еволюирали. Един ден те ще достигнат по-високо ниво, но един ден, а между другото ще вършат онова, което си вършат.

Има цяла школа на мисълта, която приема, че светите хора имат малко или нищо общо със секса. Фактически тази школа на мислене е дълбоко вкоренена в някои традиции до такава степен, че от човека се изисква да отхвърли и да се отрече от преживяването на своята сексуалност, за да бъде приет като член на тази култура или субстрат на културата.

Аз попитах Бог за това, защото то е нещо, кое­то ме интересува. Казах, „Боже, вярно ли е, че за да живея наистина свят живот и да преживея и дам из­раз на най-възвишената страна на своята същност, трябва да се отрека наистина от..." (исках да кажа и почти така се изразих) „най-нисшата страна на сво­ята същност?" При това нямах предвид най-нисша­та страна в смисъл най-долната чакра. Имах предвид най-нисшата страна, като мисловна нагласа, като отношение, което имах към нея.

Оказваше се, че от всички аспекти на моята личност, това, което се нарича сексуалност, е най-нисшия аспект. Това бе аспект на моето същество, кой­то исках да имам, но не прекалено открито, не много показно или гордо, с изключение на определени обсто­ятелства и моменти в живота ми. И така, изпитвах известен срам във връзка с това, чувствах се притес­нен донякъде. Дълбоко залегнало в моя живот е едно чувство на притеснение и срам, което ми е внушено още от дете, едно усещане, че трябва да бъда много внимателен, ако не и да се срамувам от социалните изяви на своята сексуалност. Спомням си веднъж в ранните стадии на пубертета, може би съм бил на дванайсет или тринайсет години, а може би малко по-малък, когато рисувах образи на жени, които копирах от едно списание и които разкриваха онези прекрасни очертания... И аз изпитвах една вълшебна, лека възбу­да от това. Всички знаете как се чувства човек на дванайсет години, когато избърши нещо - и тук е ключът за разгадаване на проблема - малко нередно. Независимо какво е това нередно, което има тук. Но аз си спомням, че правех точно това.

И тогава майка ми влезе в стаята. Тя ме хвана да рисувам тези картини на голи жени. Аз, разбира се, обичах майка си, тя бе прекрасен човек. И вече не е в земна форма. Но си спомням момента много добре, защото бях наистина много, много притеснен. Първата й реакция бе на пълно изумление, че синът й мо­же да рисува такива голи жени на онази дъска.

„Какво правиш?", Попита ме тя. И общият сми­съл беше, че това очевидно е нещо, което не би след­вало да занимава моето съзнание. А това, разбира се, беше всичко, което занимаваше съзнанието ми през онзи период на моя живот... И всъщност в продължение на няколко години подир туй. Спомням си... До ден днешен - до известна степен...

И до ден-днешен аз се наслаждавам на това. И до ден днешен мога да се смея и да намирам радост в онази страна на своята личност, която признава, че за мен все още е наслада да съзерцавам човешката форма и специално формите на противоположния пол. в определени случаи това ме стимулира, което не го прави нито добро, нито лошо. Просто това е фалш за мен.

Но ми отне почти половин век - представете си това - за да стигна до положение, в което нямах чув­ството, когато заявявам това, че съм някак по-малко еволюирал или може би не толкова духовен, или по някакъв начин по-незначителен. И това е свързано с много и много епизоди - като този, когато майка ми ме хвана да рисувам онези картини на дванайсетгодишна възраст - цяла поредица от подобни преживявания, в които обществото ми даваше да разбера, че то е определено негативно настроено към подобни преживявания и че истински развитите хора нямат такива.

Тук има нещо повече от онова детско неблагоприличие, макар че нямаше нищо неблагоприлично в това, което тогава правех. Но тук има нещо повече от него. То е свързано с представите, които ние въз­растните имаме (и аз отново ще се върна към това) за всичко, което е еволюирало, развито и свято; за това, че хората, които наистина са постигнали све­тостта, просто не изявяват тези енергии, нямат подобни преживявания. Е, всъщност имат ги. И може би тъкмо това ги прави святи.

И така, когато започнах своя разговор с Бога, за­дадох му въпроса: „А какво трябва да се прави с енер­гията на най-ниската чакра? Трябва ли да се отърся от целия опит, свързан с тази чакра, за да се разви­вам?" Чувал съм всички истории, свързани с това как трябва да издигаш енергията си - нагоре от първата чакра през чакрата на силата, през чакрата на сърце­то до коронната чакра. И едва тогава ще изживееш блаженство. И човек няма нищо общо с това, което е под шията. Така е с истинските посветени и истинските посветени не живеят по-надолу от шията си. От шията нагоре аз съм истински посветен.

Винаги съм се питал: „Та как е възможно това? Дали наистина Бог е пожелал да бъде така? Тук трябва да има нещо друго. И тогава узнах, че, да, на­истина, Бог казва, че трябва да водим холистичен на­чин на живот, т. е. че трябва да живеем чрез всички енергийни центрове или чакри на тялото си. Ние на­пълно изживяваме коренната чакра, напълно чакрата на силата. Ние изживяваме напълно сърдечната чакра. Ние изживяваме най-висшата от всички чакри. Ние изживяваме всички чакри.

Но когато стигнем до най-висшата чакра, това не означава, че всички пет по-ниски чакри биват изо­лирани. Не става дума да преустановим тяхното функциониране, а по-точно... Нямах предвид да бъдат пре­установени. Не, не за това говорех и не зная защо се смеете. Тя май намигна, когато споменах за това. Струва ми се, че има погрешна представа за онова, ко­ето дискутирам тук. Не става дума за това да се пре­установи това... Нали разбирате. Не става дума да скъсаш с онези пет по-нисши чакри и да се съсредото­чиш изцяло в по-високите и в онази най-висша чакра. Не това е, което се случва. Става дума наистина да издигнеш енергията си нагоре, но в същото време да запазиш връзката си с всички по-долни чакри. Едва тогава човек води холиситчен начин на живот.

Да живееш холистично, означава повече дори от това - повече от това да пречистиш мислите си или да се освободиш от негативността, нещо повече от опростителските решения да живеещ здравословно и да спазваш диета; нещо повече от това да живееш активно, използвайки енергията на всички чакри, да живееш с всичко свое.

Да живееш холистично, означава да поставиш целия си живот в нов контекст и да стигнеш до но­ви разбирания за механизма на действие на всичко. Тук имам предвид целия процес на самия живот. И това включва да разбереш по нов начин целостта на истинската си същност, своето реално Аз. За пове­чето хора е много трудно в настоящето, както и ви­наги, да живеят от гледна точка на най-върховната си представа за целостта на своето истинско Аз. И причината това да им бъде трудно е, че са обсебени от страх. Животът на повечето хора в една или дру­га степен е мотивиран от страх.

„Разговори с Бога" ни казват, че има само две из­ходни точки, от които произтича всяка мисъл, дума или действие; че всичко, което говорим мислим или вършим, води своя произход или от любовта, или от страха. И за голяма част от човечеството през по­вечето време страхът е този, който управлява и създава мисълта, думите и действията. Така че една от първите стъпки към цялостност и холистичен начин на живот е да отстъпим от страха. Акронимът на страх е „лъжливи свидетелства, които изглеждат реални". Има още един акроним, който е „да се чувстваш развълнуван и готов".

Един от моите най-големи духовни учители един ден ми обърна внимание на това и ми каза нещо, кое­то и досега не съм забравил: „Нийл, наречи страхове­те си приключение". Не са ли велики тези думи „наре­чи страховете си приключение". когато започнах да правя това, аз започнах да отстъпвам от страха. За­почнах също да се вглеждам какво в крайна сметка бе­ше това, от което се страхувам. И, разбира се, това, от което аз в последна сметка се страхувах в края на поредицата от неща, които ми внушаваха страх, бе­ше Бог. Разбирате ли, имах чувството, че Бог никога няма да ми прости за всичко онова, което съм или за всичко онова, което не съм; за всички моменти, кога­то не съм бил на нивото на онова, което смятам, че Бог е очаквал от мен да бъда. За всички моменти, ко­гато съм се държал неподходящо според божиите изисквания, такива, каквито аз си ги представях.

О, да, подобни изисквания ми бяха наложени от всеки слой на обществото и от много, много хора в живота ми. И само когато успях да сътворя и да преживея собствената си лична връзка с Бога, успях да се отърся от своя страх, от начина, по който Бог би реагирал на действията в живота ми.

Ето какво Бог би искал от нас да заявим още докато прискърбно изреждаме обидите, които смята­ме, че сме му нанесли: „Аз съм невинен и напълно без­грешен. Аз съм невинен и напълно безгрешен". Това не означава, че никога през живота си не съм правил нещо, което не бих направил по друг на­чин. Не означава и че не поемам отговорност за ре­зултатите, до които е довело поведението ми. Оз­начава обаче, че съм невинен и напълно лишен от ви­на за каквото и да било престъпление.