Информация за преценяване необходимостта от овос

За обекта на инвестиционното предложение (ИП) геоложки интерес представляват кватернерните образувания, които се отнасят към еоплейстоцена, плейстоцена и холоцена.През еоплейстоцена са образувани подльосовите чакъли, а през плейстоцена се образуват еолично-алувиални, еолични и алувиални отложения.

Към еоплейстоцена са отнесени покривните чакъли с алувиално-пролувиален произход. Те се установяват по билните части на относителна височина 90 – 100 m от съвременните речни нива, под формата на ивици и петна, които прозират под льосовия комплекс.Представени са от различни по форма неспоени чакъли, чиито късове са добре огладени, изградени от варовик, кварц, флинт, пясъчник и по-рядка магматични и метамарфни скали. Често са примесени със средно- до грубазърнести, жълтеникаво до ръждивооцветени пясъци или песъчливи глини. От льосовите разновидности на разглежданата площ е установен както песъчливия, така и типичния. Песъчливият льос е регистриран повсеместно в горната част, като пласт с малка мощност. Дебелината на чакълите при Оряхово не надвишава 1 m.

Те са представениот червеникави варовито-песъчливи глини, които се намират между грубокластичните материали на еоплейстоцена и льосовия комплекс. Там, където липсват чакълите, глините се разполагат върху неравните и денудирани повърхнини на седиментите от неогенските свити. Границата между глините и покриващия ги льосов комплекс е с постепенен преход и предствлава своеобразно смесване между глинестата и льосовата компонента около контактите им. Глините не се разкриват на повърхността, но са установени навсякъде под льосовия комплекс.

Представляват се от льосовия комплекс, кайто в района на ИП има широко разпространение и значителна дебелина (80 – 100 m), като негова постоянна подложка обикновено са червените глини. Преходът между тях е постепенен.

Льосът представлява специфична, бежово-жълтеникава до сивожълтеникава на цвят, финозърнеста, лека, порьозна, слабо споена, водопроницаема, в различна степен варовита, глинестоалевритова скала. Характерно за него е съдържанието на калциевия карбонат, който на места достига до 30 % от общата льосова маса. При навлажняване се доуплътнява и намалява обема си, като се образуват неправилни форми, наречени „степни блюдца”. Такива са регистрирани при теренния обход на екипа от хидрогеолози към проектанта.

В района на Оряхово льосовият комплекс е със средно-горноплейстоценска възраст и еоличен произход и се състои от седем льосови и шест погребани почвени хоризонти (Филипов и кол., 1973). Погребаните почвени хоризонти представляват обогатени на хумус тъмнокафяви до червеникавокафеникави рахли, променени и глинясали изветрителни хоризонти всрад льоса. В района на ИП льосовидните образувания имат значителна мощност, като в горната част се регистрират до 2 m дебели погребани почви.

В тектонско отношение районът попада в обхвата на голямата негативна Ломска структура, разположена в западната част на Мизийската платформа.

В сеизмично отношение участъкът се отнася към район с максимална интензивност на земетресенията от VII-ма степен по скалата МСК. Коефициентът на сеизмичност, съгласно действащите Норми за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони (НАРЕДБА № РД-02-20-2 / 2012 г.), е Кс=0,10. В сеизмично отношение строителните почви, изграждащи земната основа, се отнасят към група D, съгласно табл.1 на „Норми за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони”.

Предвижданото изграждане на обходен път на гр. Оряхово ще се изрази в механично нарушаване на геоложката среда при изпълнението на изкопните и насипно-уплътнителни работи и съпъствуващите ги дейности по време на строителството.

Съгласно изготвеният геоложки доклад по пътното трасе на ИП са регистрирани следните опасни физико-геоложки явления и процеси:

• 
  Повърхностна ерозия по високите части на релефа в северната зона на трасето е установена в участъците от km 4+900 до km 5+440 и от km 7+660 до km 7+800 по Вариант 2;
  
• 
  Потенциално опасен свлачищен склон, северно от пътното трасе от km 6+712 до km 7+296, с изложение юг и наклон около 7%. Особено внимателно трябва да се извършват всички изкопни работи в близост до ската, поради опасност от възникване на свличания.
  

Общината не е богата на полезни изкопаеми. На територията й е разкрито находище на нефт и газ в местността „Раев дол”, която принадлежи към землището на с. Селановци. Добив на инертни материали – пясък и баластра - се извършва на места по поречието на река Дунав.

Община Оряхово е извън големите площи за добив на полезни изкопаеми, намиращи се на територията на област Враца.

Съгласно писмо от М-во на енергетиката изх. № Е-04-20-245 / 15.12.2015 г. е отбелязано, че и двата варианта за обходен път на гр. Оряхово „попадат върху плoщ, предоставена за търсене и проучване на нефт и газ „Блок 1 – 9 Мизия” с РМС № 790 / 24.09.2012 г. и титуляр „Мизия Ойл Енд Газ (България)” ЕООД, гр. София.

Част от втори вариант на обходния път на гр. Оряхово попада върху находище „Селановци”, заведено в Националния баланс на запасите и ресурсите (НБЗР) с оперативни запаси и ресурси на нефт и природен газ. За находището има предоставена концесия за добив на нефт и природен газ с РМС № 538 / 30.07.2003 г. и концесионер „Проучване на нефт и газ” АД, гр. София (Партида № D – 00309 в Националния концесионен регистър).

Също така част от Вариант 2 на трасето попада върху находище „Оряхово” заведено в НБЗР с оперативни ресурси от гипсова суровина. Същото е със статут „подземни богатства с установени находища”, съгласно чл.2, ал.3 от ЗПБ.”(Приложение 11.1).

В предпланинската част на областта преобладават кафявите горски почви с рендзини, а по поречията на реките са разпространени наносните алувиално-ливадни почви. Характерно за тях, е че се преовлажняват през пролетния сезон и началото на лятото, като това води до вкисляване на почвената реакция.

В района се отглеждат земеделски култури – пшеница, царевица, соя слънчоглед, цвекло, картофи, лозя и овощни култури, зеленчукопроизводство.

Съгласно количествените сметки на Проектанта отстраненият хумусен пласт за трасето на 2-ри вариант на обходния път ще бъде 27630 m³.

През 2013 г. не са констатирани замърсявания и увреждания на почвите с пестициди. Засоляване на почви на територията на РИОСВ - Враца не се наблюдава. До 2010 г. са закрити всички нерегламентирани сметища на територията на РИОСВ - Враца. Все още обаче има случаи на изхвърляне на битови отпадъци на закритите сметища (Общински план за развитие на община Оряхово - 2014 – 2020 г.)

По данни от парцеларните планове земеделските земи, които е предвидено да бъдат засегнати, са от „без категория” до ІІІ, IV, V и VІ категория, като най-голям процент (53 ,3 %) са ІV категория (127,509 дка) и IV категория (22,78 %) - (54,780 дка).

На таблица ІV.1.5 -1 са представени засегнатите земи по категории и селища.

Таблица ІV.1.5 -1

Засегнати земи по категории и селища

Категория	Оряхово	Селановци	Лесковец	Общо	%
Без категория	11,902	16,529	8,560	36,991	15,28
ІІІ-та категория	-	21,162	-	21,162	8,74
ІV-та категория	47,57	42,140	37,772	127,482	52,65
V-та категория	0,463	1,731	-	2,194	0,91
VІ-та категория	-	54,284	-	54,284	22,42
Всичко ( дка)				242,113	100 %

Проведеният. мониторинг на почвите за съдържание на тежки метали и металоиди е установил, че те не са замърсени с такива, като стойностите са много под границите на ПДК.

Съгласно Решение за предоставяне на достъп до налична обществена информация № 90 / 09.10.2015 г. на ИАОС (приложение 5) и данните към него от 2010 г. и 2012 г. (приложение 6) от пробовземен пункт № 115 – с. Галово, област Враца, община Оряхово (земеползване – зърнени култури) сочат, че не се наблюдава превишение на изследваните нокси (тежки метали и металоиди) за обработваеми земи при рН на почвения извлек над 7,4 за слоевете почва 0 – 20 cm и 20 – 40 cm. Изследванията са за мед, цинк, кадмий, олово, никел,хром,арсен и живак. Също така данните сочат, че установените стойности на горепосочените нокси са под фоновите концентрации на нормите за предохранителни концентрации на тежки метали и металоиди (посочени в приложението в скоби).

Строителят трябва да съгласува депонирането на неподходящите за обратно влагане в насипи земни материали с община Оряхово и РИОСВ – Враца. Изборът на терен за депо и/или начинът за друго подходящо оползотворяване трябва да се предвидят преди започване на строителните дейности.

Растителността е производна, възникнала на мястото на гори от бряст (Ulmus minor Mill.), полски клен (Acer campestre L.) и летен дъб (Quercus ruber L.).

Тревистата растителност е рудерална – бодлив и влакнест казашки бодил, едногодишен пелин, червена мъртва коприва, обикновена мента, живовляк и полски пелин.

Около река Дунав растителността е коренна и е представена от гори на черна елша (Alnus glutinosa), бяла върба (Salix alba), и черна топола (Populus nigra) на места съчетана с изкуствени тополови насаждения.

За района на Община Оряхово са характерни типичните за умерено-континенталната климатична подобласт на континентално-европейската климатична област екосистеми с естествено развиващи се в тях растителни видове. Дървесните видове са: липа (род Тilla), орех (Juglans regia), акация ( род Acacia), топола (род Populus) и др. Храстовата растителност е представена от люляк (Syringa vulgaris), шипка (Rosa canica), леска (Corylus sp) и глог (Crateagus monogyna). В отделни райони се срещат смрадлика (Cotinus coggygria), калина и др. Тревната покривка е съставена главно от власатка, савина и типец. Лечебни растения с ограничено разпространение са: червен божур (Paeonia peregrina), лечебна иглика (Primula veris), лазаркиня (Galium odoratum), лудо биле (Аtropa bella-donna), лечебен ранилист (Stachys officinalis).

Първи вариант е по-щадящ и по отношение на растителния свят поради по-малката си дължина (респ. площ).

Неблагоприятното антропогенно влияние е довело до изчезването на четири растителни вида: Влакновиден ръждавец (Potamogeton trichoides), Морска русалка (Najas marina), Стрелолист (Sagittaria sagitifolia) и Дяволски орех (Trapa natans).

Съгласно количествените сметки на Проектанта отстранените дървета в рамките на сервитута на пътя, съгласно действащата нормативна уредба, ще бъдат 70 броя за трасето на 2-ри вариант на обходния път.

В количествената сметка за озеленяване са предвидени необходимите шириколостни, иглолистни дървета, храсти и тревни смески за последващата озеленяване на трасето след приключване на строителните работи.

В приложение 7 е представено извлечение от Национална база данни за земното покритие на България, разработена по общоевропейския проект "КОРИНЕ Земно покритие".

Животинският свят е представен предимно от равнинни евросибирски (и по-малко – средноевропейски) видове. Според зоогеографското райониране на Попов и Кумански (1986) областта попада в северноравнинния район. За него са характерни и някои степни елементи (лалугер (Spermophilus citellus), черногръд хомяк (Mesocricetus newtoni), черен пор (Mustela putorius), кримски гущер (Podarcis taurica) и др.

Бисерна мида (Unio crassus), Бръмбар рогач (Lucanus cervus), Буков сечко (Morimus funereus), Алпийска розалия (Rosalia alpine), Ивичест теодоксус (Theodoxus transversalis).

В района на град Оряхово се срещат – Речен кефал (Leuciscus cephalus ), горчивка, руска есетра (Acipenser gueldenstaedti), маруна (Huso huso), Карагьоз (Alosa immaculata ), червеноперка (Scardinius erythrophthalmus).

Храктерните представители за района са зелена крастава жаба ( Bufo viridis), жълтокоремната бумка (Bambina variegata), жаба дървесница (Hila arborea ).

Кримски гущер (Podarcis taurica), зелен гущер (Lacerta viridis), обикновенна водна змия (Natrix natrix), пъстър смок (Elaphe sauromates), голям стрелец (Coluber caspius), пепелянка (Vipera ammodytes).

Голям корморан (Phalacrocorax carbo), голям воден бик (Botaurus stellaris ), стридояд (Haematopus ostralegus), сива чапла (Ardea cinerea), речна чайка (Larus ridibundus), речна рибарка (Sterna hirundo), папуняк (Upupa epops), обикновен мишелов (Buteo buteo), тръстиков блатар (Circus aeruginosus), блатна сова (Asio flammeus), синявица (Coracias garrulus), обикновен пчелояд  (Merops apiaster), земеродно рибарче (Alcedo atthis), мочурно шаварче (Acrocephalus palustris), тръстиково шаварче  (Acrocephalus arundinaceus), водна кокошка (Fulica atra), домашно врабче (Passer domesticus), гугутка  (Streptopelia decaocto), сврака  (Pica pica), сойка  (Garrulus glandarius), полска чучулига  (Alauda arvensis), качулата чучулига  (Galerida cristata), чинка  (Fringilla coelebs), кос (Turdus merula), голям синигер (Parus major), кукумявка  (Athene noctua), пъдпъдък  (Coturnix coturnix), яребица  (Perdix perdix).

Таралеж (Erinaceum concolor), къртица (Talpa europeae), полска мишка  (Apodemus agrarius), обикновена полевка  (Microtus arvalis Pallas), лалугер (Spermophilus citellus), воден плъх (Arvicola amphibius), видра (Lutra lutra), див заек (Lepus europaeus), златка (Martes martes), невестулка (Mustela nivalis), черен пор  (Mustela putorius), голям нощник  (Myotis myotis), ръжен вечерник (Nyctalus noctula).

Келерово попче, голям корморан, голям воден бик, бял щъркел, малка бяла чапла, речна чайка, речна рибарка, обикновен мишелов, тръстиков блатар, блатна сова, обикновен пчелояд, синявица (Coracias garrulous), тръстиково шаварче (Acrocephalus arundinaceus), домашно врабче (Passer domesticus), мочурно шаварче, чинка, кос, голям синигер, кукумявка, таралежите златка , невестулка, лалугер, голям нощник, бръмбарът носорог (Oryctes nasicornis), авлигата (Oriolus oriolus), бухалът (Bubo bubo) и ръждив вечерник (Nyctalus noctula).

Първи вариант на ИП „Обходен път на гр. Оряхово”е по-щадящ и по отношение на животинския свят поради по-малката си дължина (респ. площ).

На приложения 8 и 9 са представени карти на видовото богатство и на редките видове на България. От тях личи, че района на инвестиционното предложение не засяга такива територии.

ЗЗ „Река Огоста” BG0000614 е предназначена за опазване на местообитанята по директива 92/43/ЕЕС, която припокрива защитена зона за птиците.

ЗЗ „Река Огоста“ е включена в списъка със защитени зони с Решение № 122/02.03.2007 г. на Министерски съвет, бр. 21/2007 на Държавен вестник 2-2-614-122-2007. Промяна в площта - увеличаване с Решение No.811 от 16.11.2010 г., бр. 96/2010 на Държавен вестник .Тя е разположена на територията на област Враца, община Оряхово, Мизия и Козлодуй. Площта й е 1365.74 хектара.

Отстояние от инвестиционното предложение: 2770 m от 1-ви вариант и 2400 m от 2-ри вариант;

Опазваните представители от животински свят са описани в раздел животински свят.

Отстояние от инвестиционното предложение 730 m от 1-ви вариант и навлиза от 3 до 280 m от границата на ЗЗ по 2-ри вариант с дължина на участъка 1485 m, с което се засяга 0,076 % от ЗЗ;

Природни местообитания

В приложение № 2 на обзорната карта са представени границите на ЗЗ „Река Огоста” и „Остров”заедно с предлаганите 2 пътни варианта за обход на гр. Оряхово.

- „Кочумина”(площ 2,5 hа), с цел опазване находищата на водна лилия; (водна роза). Водната роза е със статут на защитено растение от 1961 год. и е включено в Националната червена книга на България. Разположена е с. Селановци, община Оряхово, област Враца. Обявена е със No.РД-2109 от 20.12.1984 г., бр. 3/1985 на Държавен вестник. Прекатегоризация със Заповед No.РД-642 от 26.05.2003 г., бр. 60/2003 на Държавен вестник.