Информация за преценяване необходимостта от овос

Таблица ІV.1.2 - 6

Честота на вятъра по посока (%) и тихо време (%)

(Клим. Справочник т.4, 1982 г.)

Високата средна скорост на вятъра спомага за разсейването на вредности в приземния атмосферен слой.

Районът на общината се характеризира с относително малък дял “тихо време” - средногодишно - около 33% (средно благоприятно), което способства да не се натрупат вредни вещества в приземния въздушен слой.

Метеорологичните характеристики са в тясна връзка с разпространението на замърсителите в атмосферния въздух.

За оценка на възможното замърсяване на въздуха се използва понятието “потенциал на замърсяване” на въздуха. Във връзка с този показател общината се характеризира с нисък потенциал на замърсяване на въздуха, тъй като и в случаите и на най – тихо време (септември – декември), средната скорост на вятъра е над 1.4 m / s, т.е. не е под критерия 1 m / s. Като извод може да се обобщи, че климатичните условия не благоприятстват задържане на атмосферни замърсители в приземния въздушен слой.

Скоростта, посоката и честотата на вятъра имат пряко отношение както към удобството и сигурността при пътуване, така и към разпространяването на вредни емисии, снегонавяване и зимно поддържане на обектите на инвестиционното предложение.

Обобщените констатации засягащи климатичния ресурс на община Оряхово сочат, че по отношение на този фактор не съществуват сериозни пречки за нормално

функциониране на транспортната дейност. На територията липсват източници и условия за създаване на трайна зона на замърсен атмосферен въздух. Мъглите са около 12 % през годината, поради което се изисква спазване на необходимата скорост, звукова и светлинна сигнализация, съгласно правилника за движение по пътищата.

Съгласно планът за развитие на община Оряхово 2014 - 2020 г. и по данни от РИОСВ - гр. Враца, община Оряхово, като малка община е с незначителен индустриален потенциал, който не оказва влияние върху замърсяването на въздуха. Замърсяванията са главно през зимния период, при ползването на твърди горива в битовия сектор, в зависимост от метеорологичните условия. Нивата на замърсителите не превишават долните оценъчни прагове. При извършените в предходни години имисионни замервания на основните показатели характеризиращи качеството на атмосферния въздух (О₃, СО, SО₂, NO, NO₂, ФПЧ10) на териториите на гр.Оряхово не са установени стойности над пределно допустимите концентрации съгласно действащата нормативна уредба. За района не се изисква изготвянето на програма за намаляване нивата на замърсителите. При извършен планов емисионен контрол на горивни инсталации към “Инсталация за нанасяне на покрития върху метал - Камера за електростатично боядисване“ към “Хидком” АД, гр. Оряхово - не са регистрирани наднормени концентрации на изпусканите вредни вещества в атмосферния въздух. През 2013 г. на територията на община Оряхово са проверени 2 обекта с консумация на ЛОС под долните ПСКР, класифицирани към следните дейности:

- “Хидком” АД, гр. Оряхово /инсталация за друго почистване на повърхности и инсталация за нанасяне на покритие върху метални повърхности - категории Дейности №5 и 8/;

- “Агротехчаст” АД, гр. Оряхово /инсталация за друго почистване на повърхности и инсталация за нанасяне на покритие върху метални повърхности - категории Дейности №5 и 8/.

Автотранспортът представлява непрекъснато действащ източник, основно на ФПЧ. Неговата интензивност е пропорционална на автомобилния трафик и следва неговите изменения – сезонни и денонощни.

Източник на замърсяване на приземния слой на атмосферата са основно твърдите горива за бита през активния отоплителен сезон и автотранспорта в градската част. С реализирането на ИП се очаква този трафик да намалее и съответно стойностите на съответните нокси (H₂S и ФПЧ10).

Данните от последното общо преброяване на трафика за 2010 г. за преброителен пункт 498 от km 105.797 до km 115.482 (предоставени ни от АПИ) са представени на таблица ІV.1.2 – 7.

Таблица ІV.1.2 – 7

Данни за трафика от ПП 498 за 2010 г.

ОЧИ* - оразмерителна часова интензивност

● повърхностно водно тяло с име Дунав с код BG1DU000R001, поречие Дунав, което е силномодифицирано, категория река. Екологичният потенциал на водното тяло е умерен, химичното състояние – лошо.Специфичната екологична цел за това водно тяло е „Предотвратяване влошаването на екологичния потенциал и постигане на добър до 2021 г. Предотвратяване влошаването на химичното състояние и постигане на добро до 2027 г.” За водното тяло е въведено изключение от постигане на екологичните цели, поради значително антропогенно въздействие;

● повърхностно водно тяло, категория река с име Огоста, код BG1OG100R014, поречие Огоста. Екологичното състояние на тялото е оценено в умерено, химичното – в добро. Поставената екологична цел за водното тяло е: Предотвратяване влошаването на екологичния потенциал и постигане на добър, запазване и подобряване на доброто химично състояние до 2015 г.
►При избор на вариант 1 (km 0+000 – km 6+016,89)

● ИП, в участък от км.5+500 до км 5+900 попада в пояс ІІІ-ти на санитарно-охранителна зона, около водоизточник за добив на подземни води, собственост на „АСТРА-Ф” ЕООД – София – тръбен кладенец „ТК – АСТРА – Ф – Лесковец” в землището на с. Лесковец, община Оряхово и е в съотвествие с Наредба № 3 от 16 октомври 2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди. СОЗ е учредена със Заповед № СОЗ – 341 / 28.12.2011 г. на Директора на БДДР. Съгласно Заповед за СОЗ № СОЗ – 341:

• 
  В пояс ІІІ-ти на СОЗ се забранява пряко отвеждане на води, съдържащи опасни и вредни вещества в подземните води.
  
• 
  В пояс ІІІ-ти на СОЗ се ограничават дейности, нарушаващи водонепропускливия пласт на подземния воден обект.
  
• 
  В пояс ІІІ-ти на СОЗ се ограничават при доказана необходимост добив на подземни богатства и изграждане на геоложки, хидрогеоложки и инженерно-геоложки проучвателни съоръжения, в това число и водовземни съоръжения за подземни води в подземния воден обект. (писмо на БДДР – Плевен до АПИ изх. № 1670 / 21.03.2016 г. (приложение 3а)
  

● ИП не попада във водни тела и санитарно-охранителни зони определени по чл. 119, ал.4, съгласно чл. 119а, ал.1, т.1 от ЗВ и в съответствие с Наредба № 3 от 16 октомври 2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди;

( писмо на БДДР – Плевен до АПИ изх. № 1670 / 21.03.2016 г - (приложение 3а)

● Съгласно предоставената информация ИП попада в защитена зона „Остров” с код BG0000334 за опазване на местообитания и биологични видове, за които поддържането или подобряването на състоянието на водите е важен фактор за тяхното опазване, определени съгласно чл. 119а, ал.5 от ЗВ.

Предвидените мерки за защитена зона „Остров” с код BG0000334, съгласно Приложение 7.1.3 от ПУРБ са:

• Смекчаващи мерки за намаляване на въздействието върху природни местообитания, предмет на опазване в защитената зона: За природни местообитания 3130, 3150, 3270, 91ЕО^* смекчаващите мерки са недопускане на нови негативни промени хидрологичните особености на водните тела (ВЕЦ, баластриери, хидромелиорации свързани с нови водовземания, отводнявания и др.) и мерки за поддържане на местообитанията в БПС.

• Мерки за намаляване на негативното въздействие върху видовете включени в Приложение 2 на Директива 92 / 43 / ЕЕС за хабитатите за видовете предмет на опазване в защитената зона – червенокоремна бумка (Bombina bombina) и обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis); добруджански тритон (Triturus dobrogicus); распер (Aspius aspius); голям шипок (Cobitis elognata); обикновен шипок (Cobitis taenia); украинска минога (Eudontomyzon mariae); белопера кротушка (Gobio albipinnatus); високотел бибан (Gymnocephalus baloni); ивичест бибан (Gymnocephalus schraetzer); виюн (Misgurnus fossilis); сабица (Pelecus cultratus); европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus); малка вретенарка (Zingel streber); голяма вретенарка (Zingel zingel); бисерна мида (Unio crassus) да не се допуска дейности, които имат негативно влияние върху хидрологичния режим на водните тела и които могат да влошат тяхното БПС.

Мерките заложени в ПУРБ 2010 – 2015 г. в Дунавски район за опазване на повърхностните и подземните води, които следва да се имат предвид при реализирането на ИП са:

► Мярка BG1MB098 – Забрана за изоставянето, нерегламентираното изхвърляне и изгаране или друга форма на неконтролирано обезвреждане на отпадъците;

► Мярка BG1MS017: Забрана за използването на мотериали, съдържащи приоритетни вещества при изграждане на конструкции, инженерно-строителни съоръжения и други, при които се осъществява или е възможен контакт с подземните води и от които могат да бъдат замърсени подземните води;

► Мярка BG1MB022: Контрол по изпълнение на условията от решенията по ОВОС, разрешителните по ЗВ и ЗООС, Заповедите за определяне на СОЗ и др. нормативни документи;

► Мярка BG1MB110: При аварийни случаи в траниците на СОЗ, които могат да предизвикат замърсяване на водите, лицата, в резултат от чиято дейност е предизвикана аварията я ликвидират, както и последиците от нея;”

Заключението на БДДР за ИП обходен път на гр. Оряхово е, че то е „допустимо спрямо целите и мерките за постигане на добро състояние на водите, определени от ПУРБ 2010 – 2015 г. в Дунавски район.”
Относно забраните и ограниченията, предвидени в Закона за водите, по отношение на този вид инвестиционни предложения становището на БДДР е, че „при условие, че при реализацията на ИП се засягат водни обекти (дерета, долове, оврази, падини и др.) от предвидените дейности (линейна инфраструктура пресичаща водни обекти – аквадукти, мостове, преносни мрежи и проводи), по смисъла на чл. 46, ал.1, т.1 буква „б” от ЗВ, е необходимо издаване на Разрешително за ползване на воден обект (съгласно § 1, ал.1, т. 34 от ЗВ), при спазване на изискванията на Наредбата за ползването на повърхностните води, приета с Постановление на МС № 200 от 13 юни 2011 г.

По време на реализация и експлоатация на ИП, всички дейности в пояс ІІІ на СОЗ да бъдат съобразени със забраните и ограниченията от Приложение № 2 към чл. 10, ал.1 от Наредба № 3 от 16 октомври 2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди (обн. ДВ бр.88 от 27 октомври 2000 г.).

Съгласно писмо на БДДР – Плевен до АПИ изх. № 1670 / 21.03.2016 г. (приложение 3а) е посочено местоположение с географски координати, утвърдени експлоатационни ресурси и проектни дебити на водовземни съоръжения и системи, намиращи се в близост до предлаганите варианти на обходин път на гр. Оряхово, област Враца.

Издадени са 3 броя разрешителни за водовземане на следните водоизточници:

• 
  Тръбен кладанец „ТК-Астра-Ф-Лесковец” – с разрешен ср. ден. дебит 2,8 л/сек;
  
• 
  ШК Раней 3 – ВиК Враца – Селановци - с разрешен ср. ден. дебит дебит 43,0 л/сек;
  
• 
  С 10хг – ПДНГ – Селановци - с разрешен ср. ден. дебит дебит 1,0 л/сек;
  

В писмото на БДДР е отбелязано, че предложените варианти за обходен път на гр. Оряхово не засягат посочените водовземни съоръжения за подземни води.

Няма основания за особени опасения по отношение на повърхностните и подземните води при строителството и при експлоатацията на пътя. Втори вариант, сравнен с Първи вариант, е за предпочитане, тъй като не преминава в близост до вододайни зони.

Понастоящем състоянието на повърхностните води в близост до проектното трасе за обход на гр. Оряхово е задоволително. Предоставената ни от ИАОС информация за периода 2010 – 2015 г. от пробовземен пункт р. Огоста, устие преди р. Дунав – гр. Оряхово показва (приложение 4), че изследваните нокси са в границите на ПДК. Изследвани са: активна реакция рН, електропроводимост, разтворен кислород, амониев азот, нитрити, нитрати, общ азот, ортофосфати, общ фосфор, и БПК5 (биологична потребност от кислород).

Необходимо да се уточни в работния проект къде ще се заустват всички канавки от съоръженията. Не трябва да се допуска наводняване, преовлажняване и замърсяване на прилежащите терени от уловените от пътното платно дъждовни води.

Необходимо е да се предвиди проектиране на постоянните депа с изкопна маса и изграждане на берми около същите.

Не се предвижда ситуиране на паркинги за механизацията и места за зареждане с гориво и поддръжка на техниката в близост до работните площадки.

Съхраняване на изкопните маси във временни депа и оползотворяването им за рекултивационни мероприятия ще става при получаване на съответни разрешителни от община Оряхово и съгласуването им с РИОСВ – Враца.

Съхраняването на строителните отпадъци (земя, остатъци от бетон и др.) ще става на определените места. По време на строителството ще се предвиди редовно почистване, събиране и извозване към съответните депа за съхранение, преработка или неутрализиране;

Необходимо е осигуряване на контейнери за битови отпадъци от строителното селище (ако се предвижда такова) и организиране депонирането на отпадъците при съответните разрешителни;

Необходимо е осъществяване на контрол върху работещите, за да не се допуска изхвърляне на различни отпадъци в суходолия в близост до терена на инвестиционното предложение. Изпълнителят да се задължи да извършва почистване и да бъде санкциониран по съответния законен ред, ако не спазва изискванията;

Ресурсно по-значими водоносни хоризонти се формират в подльосовите чакъли, но подземни води с временен характер има и в тялото на льосовия комплекс.

В чакълите, поради наличието на еолично-алувиалните глини над тях, се формират напорни по характер подземни води. Чакълестите пластове са с високи филтрационни свойства, акумулират и провеждат значителни подземни водни потоци, хоризонтални по характер и посока на движение на водата в тях.

В разглеждания район льосовият комплекс покрива по-старите отложения и заема водоразделителните масиви. В него се формират локални безнапорни потоци, с генерално посока на движение на водата от юг на север към р. Дунав, като хидродиномичната картина следва топографията на терена. Комплексът се подхранва изключително за сметка на инфилтрация от валежите, а се дренира от р. Дунав.

Нивата на подземните води в зоната на льосовия комплекс са на дълбочина над 3 m. В зоната на терасните отложения и делувиално-еоличната покривка от km 6+700 до km 8+770 на Вариант 2 нивата са плитко разположени на 1 – 1,5 m от терена.

За проследяване качественото състояние на подземните води по водоносни хоризонти и водни тела на територията на община Оряхово освен цитираните водоизточници в писмата на Басейнова дирекция за управление на водите „Дунавски район” е обособен и - Шахтов кладенец Р-ВС “Оряхово”, гр. Оряхово, BG1G0000QalMP030 (Водно тяло BG1G0000Qal014 - Порови води в Кватернера - р. Цибрица)(общински план за развитие на община Оряхово 2010 -2014 г.).

Описаната хидрогеоложка обстановка налага да се обърне внимание на оформянето на земното легло и отвеждането на подземните и повърхностните води встрани от новия път.

Както бе отбелязано в раздел III.т.4 съгласно писмо изх. № 223/ 07.03.2016 г. на „В и К” ООД – гр. Враца (приложение 11.2) в близост до вариант 2 се намира кладенец „Раней” – Селановци. Кладенецът е отделечен на 2128 m от трасето и за него има издадено разрешително за водоползване от Община Оряхово и не са учредени границите на пояси I, II и III. Кладенецът няма да бъде повлиян както от процеса на строителство, така и от процеса на експлоатация на обходния път на гр. Оряхово.