Гражданите на коя страна най-често търсят помощ и на какво се дължи тази активност?

През 2004 г. Испания е „произвела” най-голям брой сигнали (13%), следвана от Германия (12%), Франция (8%) и Полша (8%). Това е свързано с населението и с факта, че в Испания има много добре развита традиция за оплаквания към омбудсмана. Там националният омбудсман е много популярен и има обширна система от регионални омбудсмани. Ние получаваме и много сигнали от Люксембург и Белгия, защото голяма част от европейските институции са разположени там. По отношение на „новите” членове, Полша вече е на четвърто място по сигнали до Европейския омбудсман. Причината е в многобройното население, но и във факта, че правото да се сигнализира на полския омбудсман е добре познато и особено ценено в тази страна – разбрах, че той получава около 50 000 сигнала на година.

Ако някоя институция или структура на ЕС не отговори задоволително на препоръките на Омбудсмана, може да се изпрати Специален доклад до Европейския Парламент. Този доклад е последната самостоятелна стъпка, която Омбудсманът може да предприеме за решаване на даден случай, тъй като приемането на резолюция и упражняване властта на Парламента са политически решения. През 10-те години от създаването на институцията са изпратени само 11 специални доклада. Това е един показател за степента, в която институциите и структурите на ЕС сътрудничат на Омбудсмана за разрешаване на сигналите, поставени от него на вниманието им.

Изключително важно е омбудсманът максимално да се „приближи” до гражданите и да спечели тяхното доверие. Ключът е информацията, предоставяна на гражданите. За повишаване познаването на правата за сигнализиране на Европейския Омбудсман, трябва да се предоставя максимално възможното количество информация на гражданите, компаниите и организациите, които евентуално могат да имат проблем с институциите и структурите на ЕС - напр. кандидатите в конкурсите за служители и компаниите, очакващи покани за офертите си.

Също толкова важно е, че хората знаят, че има Европейски Омбудсман, който търси отговорност от институциите на Съюза. Особено голям ефект за популяризирането на институцията имат различните публикации и многоезичната интернет страница. Основата за изграждане на доверие в дейността на Омбудсмана е нейната успешност по отношение на гражданите. През 2004 г. Европейският Омбудсман е успял да помогне в около 70% от случаите - провеждайки разследване, прехвърляйки го към компетентния орган или чрез съвет към кого да се обърнат за правилно и ефективно разрешение на проблема. Нещо повече - след разследвания на Омбудсмана, институциите на ЕС плащаха сметки и лихви, разпространяваха документи и даваха разяснения, поправяха неправди и се извиняваха за грешките. С две думи – европейските институции и структури бяха заинтересовани да демонстрират желанието си да работят с Омбудсмана в полза на гражданите.

За „установяването” на добри обществени услуги Омбудсманът работи със сигналите максимално бързо. Целта е отговорът на сигналите да бъде даден в рамките на една седмица, решение дали да бъде проведено разследване да се вземе в рамките на 1 месец и приключване на работата по по-голяма част от разследванията в рамките на 1 година.

От изключително значение е „прозрачността” на дейността на институцията. Най-важното е гражданите да имат пълен достъп до информацията за дейностите на Омбудсмана по разрешаването на сигналите.

Когато България се присъедини към ЕС, българските граждани ще могат да подават сигнали до Европейския Омбудсман на български. Което не би трябвало да обезцени ролята на институцията в България. Много от проблемите, свързани със защитата на правата, трябва да бъдат разрешавани възможно максимално близко до гражданите – на местно, регионално или национално ниво. От гледна точка защитата на техните права, според правото на Съюза - напр. правата, отнасящи се до свободата на движение, признаването на дипломите, миграцията на работници, социалната сфера, околната среда, данъците и таксите, селското стопанство и митниците, гражданите на България имат на разположение редица „домашни” инструменти, вкл. съдилищата и сега - Националния Омбудсман.

Гражданите, също така могат да сигнализират на Европейската Комисия в качеството й на „пазител на Договора”, ако те смятат, че европейското право не се прилага правилно на национално ниво.

В увода към изданието на Центъра за изследване на демокрацията „Институцията Омбудсман - концепция и законопроект за България, чуждо законодателство” (София, 2000г.) Клаес Еклунд – бивш главен парламентарен омбудсман на Швеция, пише: „В самата идея за омбудсмана е заложен парадокс: от една страна омбудсманът е държавна институция, а от друга – задачата му е да защитава личнотта от други държавни институции…” и по-нататък: „Когато се опитаме да разберем същността на концепцията за омбудсмана, се натъкваме на някои трудности. Институцията Омбудсман се различава съществено от всички останали държавни органи, тя не е съд, нито административен орган. И тук се сблъскваме с още един парадокс. Независимо от факта, че не е оправомощен да упражнява държавна власт в общоприетия смисъл на думата, Омбудсманът оказва ефективно съдейтвие на личността в отношенията й с държавата. Властта на омбудсмана се състои в това да убеждава и има по-скоро морален характер”. Тоест ситуирането на институцията би трябвало да се търси в зоната на пресичане и взаимно проникване между държава и гражданско общество, което се наблюдава в съвременните демокрации. В този смисъл не е случайно, че шведското понятие „омбудсман”, а също и възприетите в различни страни наименования на институцията, насочват към посредническата роля, към функцията на градански, обществен защитник на човешките права. Тази роля се подкрепя и от мерките за въздействие, които са по-скоро с характер на препоръки и указания и по-рядко на санкции.

Най-обобщено Институцията Омбудсман на национално, регионално и местно равнище може да се определи като избирана от представителния за съответното равнище орган и подотчетна на него структура с определен мандат и специално предназначение – защита на правата и свободите на гражданите.
В заключение може да се обобщи, че у нас „засега конфигурацията „общество – омбудсман – публична администрация” не представлява все още равностранен триъгълник. Омбудсманът е придърпан към административните структури, особено поради несъвършенствата на нормативната уредба, но също и поради краткия период на действие на институцията.”²
Като цяло мненията и оценките от публичните дискусии категорично показват необходимостта и полезността на институцията омбудсман. Според тях такъв тип институции по принцип са необходими в едно гражданско общество, защото тяхната идея е да бъдат коректив и начин за въздействие срещу произвола на администрацията. Но обществото има все още своите резерви към ефективността на институцията. Началото е поставено, трупа се необходимият опит, въпреки всичките несъвършенства на правно-нормативната уредба в тази област. В дългосрочен план е необходима една цялостна ревизия на законодателната рамка на националния омбудсман и местните обществени посредници, за да се постигне необходимата ефективност и независимост на тази институция в съответствие с установените европейски и международни стандарти. Необходимо е да се продължи активната дейност за утвърждаване на авторитета и обществената позиция на гражданската институция на омбудсмана.

<sub>1 - Извадката е от „Проект „Въвеждане на европейски стандарти за защита правата на човека, ЦИД

2 - Извадката е от „Институцията омбудсман в България…”, ЦИД, София, 2005г.</sub>



ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

Публикации на Центъра за изследване на демокрацията /ЦИД/:

2. 
   „Институцията омбудсман в Европа и България…” ,
   

ЦИД, София, 2004г.

2. 
   „Институцията омбудсман в България…” , ЦИД,
   

2. 
   Законодателно проучване „Институцията омбудсман в Европейския съюз”…. , София, 2001г.
   

2. 
   Законодателно проучване „Институцията омбудсман в страни извън Европейския съюз”…. , София, 2002г.
   

2. 
   „Институцията Омбудсман - концепция и законопроект за България, чуждо законодателство” (София, 2000г.)
   

2. 
   Омбудсманът в защита на гражданските права, Даниел Йорданов, СУ “Св.Климент Охридски”
   

2. 
    Европейският омбудсман Никифорос Диамандурос - брошура за граждани "Кратко представяне".
   

Нормативна база:

2. 
   Закон за омбудсмана (Обн., ДВ, бр. 48 от 23.05.2003 г.)
   

2. 
   ПРАВИЛНИК за организацията и дейността на омбудсмана и неговата администрация (обн., ДВ, бр. 45 от 31.05.2005г.)
   

2. 
   Интернет - източници
   

• 
  Информационната мрежа Омбудсман (www.anticorruption.bg/ombudsman),
  

• 
  News.bg и др.