International Association for Soaps, Detergents and Maintenance Products



страница2/6
Дата01.06.2017
Размер0.72 Mb.
#22556
1   2   3   4   5   6


2.2 Хигиена – защо?
Всяка година, във всяка държава избухват огнища на инфекции и стават инциденти, които показват последиците от лошата хигиена – болести, неудобства и финансови загуби.
Следните няколко примера, взети от различни отрасти, в които хигиената играе важна роля, ясно илюстрират значението на контрола върху заразите с микроорганизми за предотвратяване пренасянето на инфекции и последиците от срив в хигиенните системи.

  • През декември 1999г. и януари 2000г. 29 души във Франция се разболяват от листероза, пренесена чрез промишлено произвеждан желиран свински език. Седем души умират.

  • През 1999 около 600 души се разболяват от салмонела, пренесена чрез студено сервиран десерт в столова на фабрика, който е вероятно заразен от асимптоматичен оператор на храната. Помещенията за обществено хранене е трябвало да бъдат временно затворени.

  • През 1996г. почти 500 души в Шотландия са инфектирани с Е.коли О 157 в резултат на лоша хигиена в месарница. Седемнадесет души умират.

  • Пухени възглавници пренасят Ацинетобактерна инфекция в холандска болница от 1989 до 1992г. След като е материалът, от която са направени възглавниците е сменен и са приложени перално-дезинфекционни процедури, е отбелязан значителен спад в тези вътрешно-болнични инфекции.

  • 80 души са инфектирани с Легионела през ноември 1999г. на белгийски търговски панаир. Бактерията се е мултиплицирала в джакузита, изложени на панаира. 4 души умират.

Горните няколко примера са използвани, за да илюстрират сериозните последици, които могат да възникнат при лоша хигиена. Като се има предвид че патогенните микроби са широко разпространени, вкл. и в суровата храна, обстоятелството, че за повечето европейци такива болести не са често срещано явление, е резултат от успеха на хигиената при контрола върху разпространението им.


Независимо от това, официалните статистики показват, че заболеваемостта и тежестта на инфекциозните болести са все още съществени. Така например:


  • В болниците на Обединеното Кралство, около 10% от пациентите получават вътрешно-болнична инфекция по време на престоя си. Около 5000 пациенти умират от такива инфекции всяка година.

  • В Европа всяка година се регистрират стотици хиляди случаи на инфекциозни чревни заболявания – болести, които превантивно се предотвратяват чрез добра хигиена. Но тези цифри отразяват само случаите, които са регистрирани и изследвани. Последните статистики в няколко държави допускат, че 1 на всеки 5 европейци, което е около 50 милиона души, страдат от такива болести всяка година. Докато повечето от тези случаи имат като резултат минимални страдания и временни неразположения и фаталните случаи са относително малко на брой, Научния комитет на ЕС установява, че по-сериозни и дълготрайни проблеми възникват в 3 до 5% от случаите на салмонела и Кампилобактерна инфекция.

Макар да е трудно е да се изрази в паричен вид размерът на личните разходи при страдания, отслабване на организма и дори смърт, през последните години са направени опити за изчисляване на разходите за обществото:



  • Разходите за 1, 482 случаи на салмонела в Англия и Уелс през 1988г. и 1989г. възлизат на 1 милион паунда.

  • Разходите за една-единствена нозокомиална инфекция мулти-резистентни стафилококи (MRSA) са оценени на около 180 000 германски марки.

  • Разходите за инфекции, получени от 13 762 лица, които пребивават в норвежки клиники са оценени на около 22 500 щ.д. на ден.

Горните данни дават обща картина на първоначалните разходи за инфекциозните заболявания. Първоначалните разходи при разваляне на стоки също могат да бъдат калкулирани на базата на загуби от продукта и разходи за възстановяването и заместването му. Обаче, вторичните разходи за икономиката или за специфичната индустрия при загуба на репутация или крах на целия пазар могат да бъдат почти неизчислими. Последните примери в това отношение са продължителните загуби при срутването на пазара на месни продукти в резултат на BSE и кризите с болестите на ходилата и устната кухина.




Бацили Коки Спирилиум Плесен
(микроорганизми под микроскоп)
2.3 неподходяща хигиена – нарастващ риск в променящия се свят
Противно на предвижданията на американците (главен военен лекар на САЩ??) през 1967, според които скоро ще настъпи момента на затворим страницата на инфекциозните болести, рисковете и въздействието на инфекциите върху населението на Европа в 21 век в действителност все още се увеличават. Светът бързо се развива в много различни насоки и новите възможностите за микробите да пренасят болести се появяват по-бързо, отколкото хигиената и системите за контрол върху инфекциите се адаптират в тези условия, за да ги контролират.
В целия свят нараства броя на съобщените случаи на инфекции, пренасяни чрез храната. Тенденцията за индустриализация на хранителната верига, масово разпространените заведения за обществено хранене и централизираното преработване на храна увеличават потенциалния ефект на пропуски в хигиената. Подобряването на логистиката в световен мащаб е причина за доставки на храна в рамките на същия ден от различни точки на света, за по-бързи, по-далечни и по-чести пътувания на хората. Това са причини за контакта на европейците с по-широк кръг от микроби и съответно за по-широко и по-бързо от всякога разпространение на болести. В допълнение към тези увеличени рискове, появяващите се пренасяни чрез храната патогени, като ентерохеморагични Е. коли (EHEC) или листериа, имат по-висок патогенен потенциал (в областта на тежест на инфекцията), отколкото класическите пренасяни чрез храната патогени.
Въпреки че съвременната медицина подобрява и увеличава продължителността на живота на милиони хора, много нови техники правят пациента по-уязвим за инфекции. Агресивните медицински процедури от сърдечната до козметичната хирургия, както и онкологичните и другите терапии, които подтискат имунната система бяха невъзможни преди години. Ефектът от тях зависи изцяло от отличната хигиена за предотвратяване на инфекции по време на лечението и възстановяването.
С повишаването на средната възраст на населението, относителният дял на хората, податливи на инфекции също непрекъснато нараства. Тези рискови групи, включващи малките, бременните, възрастните и болните хора, към момента възлизат на 20% от населението.
Еволюцията и разпространението на микробите, които са резистентни към антибиотици прави инфекциите трудни за лечение и заплашва способността ни за борба с инфекциозните болести. Експертите в областта на медицината и здравеопазването акцентират върху значението на добрата хигиена в отговор на тази заплаха. По-добрата превенция срещу инфекциите намалява броя на случаите, които имат нужда от лечение и намалява необходимостта от използване на антибиотици, които водят до проблема с резистентността. Следва да се отбележи, че поради факта, че дезинфектантите в хигиената, за разлика от антибиотиците, се използват при по-високи микробицидни концентрации и действат чрез многобройни и неспецифични механизми, , не е отчетена тенденция за резистентност към дезинфектанти, въпреки че те се използват от десетилетия.
Извън сферата на инфекциозните болести, днешните индустриални процеси от голям мащаб, (като производство на хартия, охладителните системи) са по-уязвими от малките дейности към проблемите, причинени от развитието на микробите.

Докато случаите на действие на микробите може да са се променили малко в сравнение с миналото, рискът (вероятността за поява на такива случаи на зараза и последиците от такава поява) постоянно се увеличава с нарастването на сложността на нашия свят.


2.4 Как се постига хигиена – ролята на почистването и дезинфекцията
Хигиената е много гъвкаво понятие. Съвременните хигиенни системи разработват комплексни мерки за всяко специфично приложение, които действат заедно за минимизиране на рисковете от инфекции или други неблагоприятни въздействия на микробите.
Хигиената в ПИ сектора започва с идентификация на потенциалните рискови фактори за всяка ситуация. При използване на системи като например HACCP и RABC, се оценява относителната значимост на всеки рисков случай и се определят критичните етапи на контрол на риска. Хигиенните системи се градят на база на установените работни практики, които се стремят към избягване на взаимно заразяване, когато това е възможно. След това, етапите на почистване и дезинфекция избирателно се изграждат в тази рамка по един систематичен и планиран начин за контрол на оставащите рискове в критичните места и време и така се осигуряват надеждност и безопасност в подходящи граници.
Хигиената, следователно, не е синоним на разточително използване на химикали. Почистването и дезинфекцията са само част от хигиената и продуктите могат да бъдат от полза само при подходящо управлявана система от добри практики.
Основите на добрата хигиена, която е насочена към минимизиране на възможностите за микробно взаимно заразяване през цял един процес, е физическото разделяне на чистите от мръсните (заразените) предмети и процеси. При приготвянето на храна например, суровата и обработената храна трябва да бъдат съхранявани и с тях да се оперира отделно. Ако понякога се налага да бъдат поставяни на едно и също място, то трябва да се случва по различно време, след междувременно подходящо почистване и дезинфекция. Същият принцип се прилага и в други помещения, като операционните зали. Съществуват или отделни зали за септична и асептична хирургия или септичната хирургия се извършва в края на деня, след цялостна дезинфекция на залата. Всеки предмет, който е използван в два последователни процеса, като например ендоскоп, трябва да бъде щателно обеззаразен преди второто ползване, за да бъде избегнат преноса на микроби - в този случай между един пациент на друг.
След като разделянето на чистите от мръсните процеси има своя ефект, рискът от случайно заразяване на чистите процеси може да бъде още повече минимизиран чрез редовно почистване и/или дезинфекция на източниците на такива зарази – например заобикалящите повърхности, предмети, оборудване и инструменти, както и чрез често миене и дезинфекция на най-популярното средство за пренос на зарази – ръцете.
Почистването и дезинфекцията са отделни, но съпътстващи процеси. Почистването е физическото отстраняване на мръсотия и етапът на щателното почистване може да отстрани до 99% от микробите по една повърхност. Микробите, които се отстраняват чрез почистване обикновено не се убиват и те могат да заразят почистващото средство или разтвор и да се разпространят отново при почистване на следващата зона, освен ако не са добре отмити с чиста вода.
Когато е последвано от изплакване и изсушаване, което също премахва нутриентите (питателни за микробите вещества) и влагата и така възпрепятства оцеляването и регенерирането им, щателното почистване може да превърне много ниско-рискови повърхности и предмети в достатъчно безопасни. Но в много високо-рискови ситуации, дори и 99,9% намаляване на риска не е въобще достатъчно за безопасността. Когато първоначалният броя на микробите се определя често в милиони, хиляди организми могат да останат. Това е повече от достатъчно за някои организми да причинят пряко инфекция, а само малко на брой организми, които заразяват храна или виреят в нея, или попадат в кръвта могат да причинят сериозни проблеми.
В тези ситуации броят на микробите трябва по-натам да бъде намален чрез дезинфекция. Това включва унищожаването на микробите и то може да се постигне чрез химически или физически процеси (напр. чрез използване на топлина или UV светлина). Жизнено важно е почистването да предхожда или да се извършва паралелно с използването на дезинфектант. Това прави микробите достъпни за дезинфектанта и предотвратява действието на праха за намаляването на надеждността на процеса.
Дезинфекцията все пак не създава стерилизация, при която всички микроби се унищожават. Това е необходимо само в специални случаи, както при хирургическите инструменти. Дезинфекцията има за цел само да осигури поддържане на микробите на приемливо ниво. Това ниво следва да бъде определено за всяка област на приложение. Националните и международните стандарти са разработени, за да оценят дали дезинфектантът има подходяща ефикасност за съответното приложение.
Научните дисциплини все повече илюстрират и оценяват количествено способността на подобрената хигиена в ПИ сектора да намали неблагоприятните последици от инфекциите в практиката, като се изправя срещу увеличаващия се риск. Така например:


  • Като транспортна среда да пренасянето на инфекции от един пациент на друг в болниците са определени ръцете на персонала. Подобренията в приложението на дезинфектантите за ръце чрез тренировъчни програми значително намали процента на болничните инфекции.

  • Епидемия от резистентни на ванкомицин Ентерококи (VRE) можеше да бъде прекратена единствено чрез агресивни дезинфекционни мерки: „Прилагането на политиката на дезинфекция с „твърда ръка” и дезинфекция на околната среда, както и мерки за изолация на пациентите, удържа тази инвазия на VRE, което поставя акцент върху важността на мерките за хигиена за контрол на нозокомиалното разпространение на тези организми.

  • Намесата на хигиената намалява нивото на респираторните и гастро-интестиналните (гастро-чревните) инфекции в център за предучилищен център за дневни грижи, като показва, че взаимното заразяване е било важен фактор в тяхното разпространение.

  • Установено е, че взаимното заразяване е допринасящ фактор в 39% от обичайните случаи на огнища на болести, пренасяни чрез храната в Обединеното Кралство през 1995 и 1996г. Повечето от тези огнища са възникнали обществени (институционални) сгради или заведения за обществено хранене.

  • Листерията е патоген, който често се открива в пушената риба. По правило суровата риба рядко съдържа листерия, а видовете, открити върху суровата риба се съпоставят с тези, открити в околната среда при преработката. Затова дезинфекцията е критично важна за минимизиране на заразата.

  • Скорошно изследване, при което на новобранци от военноморския флот на САЩ беше наредено да мият ръцете си по пет пъти дневно, показа, че респираторните инфекции, като кашлица са с 45% по-малко в сравнение с тези при контролната група.

  • Преглед на 64 междинни и наблюдателни проучвания върху миенето на ръцете и образованието в областта на хигиената стига до заключението, че подобряването на стандартите на личната хигиена и хигиената на околната среда в тези ситуации може да намали преноса на инфекции с повече от 20%. Този извод е в съответствие с резултатите от по-ранни прегледи върху ефекта от хигиената.

  • Почистването и дезинфекцията играят централна роля в хигиената, но те могат да бъдат ефективни в превенцията срещу инфекцията и заразата само когато се извършват в рамките на установената хигиенна практика.



3. Разпространяване на хигиената в различните области

Тази глава разглежда някои примери за практическите системи и процедури, използвани за разпространяване на хигиената, често с цел да покрият определени законови изисквания. Доколкото тези примери покриват някои от по-важните области на приложение, по аналогичен начин, детайлизираните процедури, създадени за да посрещнат специфични нужди и практики, се прилагат в много други специализирани области, включващи например ветеринарна медицина, отглеждане на животни и фармацевтично производство.


3.1 хранителна хигиена


Според изискванията на Директива на Европейската Комисия 93/43/ЕЕС собствениците на всеки бизнес в областта на хранителната промишленост следва да разграничат всеки етап от дейностите в бизнеса, които са критични за безопасността на храната и да гарантират, че

са определени, приложени и ревизирани подходящите

Хигиенно почистване процедури за безопасност. Това покрива всяка дейност от

в птицеферма производството (след прибиране на реколтата) и преработката на храната до нейното складиране, дистрибуция и доставка (кетъринг).
Това изискване може да бъде удовлетворено при използването на рисково – аналитични системи, най-популярната от които е HACCP (Hazard Analysis and Critical Control Points) – анализ на рискови случаи и критичните контролни точки).
Рисков случай е всичко, което може да навреди на консуматора. Трите главни рискови случая, които могат да възникнат при храната са представляват заразяването й с:


  • бактерии или други микроорганизми, които могат да предизвикат отравяне с храна;

  • химикали, например при почистващи материали или пестицидни примамки;

  • чужди тела, като стъкло, метал, пластмаса и др.

По всяка вероятност, най-важният рисков фактор от посочените по-горе, в контекста на поетия риск и последствията му, са вредните бактерии или други микроорганизми, които могат да заразят храната и/или да виреят в нея.


По своя път от „фермата до чинията” храната преминава през много етапи – доставка, съхранение, приготвяне, топлинна обработка, охлаждане и т.н. Рискови случаи могат да възникнат на всеки един от тези етапи или на всички от тях. Всеки бизнес следва да идентифицира рисковите случаи, които могат да възникнат по отношение на всеки вид храна, на всеки етап в процеса.
Критичните контролни точки са систематично идентифицирани етапи, по време на които рисковите случаи трябва да бъдат контролирани, за да се гарантира, че конкретните рискове, които могат да възникнат от рисковия случай са или елиминирани, или редуцирани до приемливо ниво. Някои от опорните точни в системите за управление на риска са например следните:


  • Всеки етап на топлинна обработка или претопляне следва да е способен да убива вредните микроорганизми. Топлинната обработка е обикновено най-важния контролен етап в повечето случаи на приготвяне на храна. Химическата дезинфекция на използваното оборудване е друга контролна точка, при която се цели да се убият микроорганизмите.

  • Всеки етап, при който храната може да се зарази следва да бъде контролиран. Контролът включва и личната хигиена на персонала, както и почистването и/или дезинфекцията на оборудването, с цел убиване на вредните микроби.


3.1.1 Почистване
Дори и в най-автоматизирания хранителен бизнес, който действа при условията на пълен контрол, замърсяването на повърхностите и оборудването е неизбежно. Видът и степента на замърсяване значително варират, но

Дъска да рязане Почистване на офиси независимо за какви действия

става дума, важно да не се допуска остатъците от такова замърсяване да се натрупат до такива нива, които да излагат храната на риск от заразяване, който е достатъчен, за да предизвика рисков случай. Строго дефинираните планове за почистване и рутинни мерки са създадени, прилагани и наблюдавани, за да гарантират, че замърсяването е подходящо контролирано.


3.1.2 Дезинфекция
Както е обяснено по-горе (в раздел 2.4) въпреки че почистването може да отстрани голяма част от микроорганизмите, обикновено не ги убива и по тези причини може да се бъде само по себе си достатъчно, за да намали заразяването при определени критични точки до нива, които са достатъчно ниски, за да гарантират безопасност. Едно незадоволително почистващо действие може само по себе си да бъде начин за заразяване в рамките на хранителни помещения. В тези случаи се изисква дезинфекция.
Обикновено, дезинфекцията се провежда след почистването, въпреки че понякога двата процеса са комбинирани и се наричат санитаризация/хигиенизация.
Не е нужно дезинфекцията да се използва във всички случаи и върху всякакви повърхности. Необходима е само когато наличието на микроорганизми в обичайните граници може да се окаже рисково за безвредността или качеството на обработваната храна. Ако се сметне за нужно да се прибегне до дезинфекция, тя обичайно ще бъде ограничена до:
Повърхности, които са в пряк контакт с храната, включително:


  • Дъски за рязане, за приготвяне, работни повърхности.

  • Машини и съоръжения за преработване на храна, като машини за рязане, миксери, мелачки, ножове, клещи (tongs - да проверя думата) и други прибори.

  • Контейнери за храна.

  • Production belts? – райони за производство????, контейнери???

Повърхности, които са в контакт с ръцете, включително:




  • Дръжки – на врати, хладилници, фризери, шкафове, чекмеджета.

  • Кранчета.

  • Контактни ключове.

Ръцете на персонала, който работи с храната.


Рискови точки за мултиплициране на бактерии и зарази, като:


  • Почистващи кърпи и парцали.

  • Кофи за отпадъци и техните капаци.

  • Подове и стени на помещения, където се обработва храна.


3.1.3. план на почистването
Добрата практика изисква систематично планиране на почистването на всички повърхности и оборудване. Трябва да има отделен план на почистването на всяко част от оборудването и всяка зона от помещенията.

Планът на почистването трябва да определя:




  • Задачата, която трябва да бъде извършена, вкл. нуждата от дезинфекция, ако има такава.

  • Отговорно лице.

  • Честота.

  • Почистващи материали и продукти, които ще се използват.

  • Методът (вкл. подробностите относно разглобяване и сглобяване на оборудването.)

  • Мерки за безопасност.

  • Очаквания краен резултат по стандарт.

Организациите, които са обслужвани от доставчици на почистващи и хигиенизиращи продукти и допълнителните към тях продукти в ПИ сектора често разчитат на умението на доставчика да разработи цялостен пакет от таблични планове на почистването, методи и продукти, които да гарантират постигането на необходимите хигиенни резултати при конкретните обстоятелства. Тази услуга е съпътствана и от обучение на място.


3.1.4. Почистване на място
Почистването на място (CIP) е високо специализирана и сложна техника за почистване и дезинфекция на обемни съоръжения, по-специално в хранителната и питейната промишленост. Фабриките за производство и преработка на храна, млекозаводите и пивоварните например разполагат с обемни съоръжения като съдове и системи от тръбопроводи, които следва да се поддържат с висока хигиена. Това изисква често и прецизно почистване и дезинфекция, които следва са се извършват без демонтиране на съоръжението. При по-мащабните операции, разходите от загубеното време за производство трябва да се сведат до минимум. Процесът следва да е надеждно изпълнен, тъй като всяка грешка в областта на хигиената би навредила на големи количества от продукцията, както и ако не бъде установена, може да навреди на много потребители.
Почистването и дезинфекцията при CIP инсталациите (тези, които се почистват на място-б.пр.) се основава не само на химическото действие на продуктите, но и на механични сили, като впръскване или турбулентен поток под налягане, за да се постигне ефективно и пълно обеззаразяване. Общо използваната скорост на потока или струята е между 1,5 до 2 м/сек.
Каталог: sprav
sprav -> Подаване на справка-декларация по чл. 116 От закона за туризма за броя на реализираните нощувки в местата за настаняване
sprav -> М а г и с т ъ р с к и п р о г р а м и 2016 р у с е 2016 г
sprav -> С п р а в о ч н и к н а студента първокурсник
sprav -> Справка за художествено творческа дейност за периода 2007-2012г на катедра „Естетическо възпитание”
sprav -> Обобщена справка за включените мерки от Доклада по ео и Становището по ео в пурб
sprav -> С п р а в о ч н и ц и, енциклопедии
sprav -> С п р а в о ч н и к н а студента първокурсник
sprav -> Приноси, свързани с изясняване механизмите на възникване и развитие на заболяването ендометриоза


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница