Интервю на майя грекова с г-н христо цветков1, димитровград, 03. 10. 2012 Г

И: Къде ще замръкнете?

Р: Да. Отиваме тука в редакцията с още един колега, така ние двамата бяхме решили, че ще участваме с Румен. Останалите, събота беше, събота беше, останалите там. И вика ни главната редакторка и казва „момчета, вие, какво правите, бе?”.

И: Какво сте решили?

Р: Ние – „Митинг“. – „Ама вие помислихте ли? Премислихте ли?“ – „Помислихме, ама ще отиваме“ – „Ами все пак...“ Нали, чест й прави на жената, че нали нито скочи да каже „Не!“. Не, каза „Все пак мислете. Имате глави на раменете си, мислете. Вие си вземате решението“.

И: Ние решихме?

Р: „Другарко Димова, отиваме“. И сега те останалите там ще отразяват митинга, нали, целият екип на вестника събран. Отиваме ние с Румен тука на площада, около площада пълно с народ. Нали аз, в главата ми е още тая картина – пълно с народ, на самия площад няма никой. И цялата униформена и цивилна милиция събрана между хората. Трибуната празна, площадът абсолютно празен, но наоколо под колоните там, пълно с хора, пред киното, от другата страна, пълно с хора, един пръстен около площада, обаче никой не стъпва на площада. И така. И си спомням тогава, така, тези, които бяха останали твърдо зад идеята, че ще се прави митинг, един от тях беше тогавашният директор на театъра, Иван Танчев, имаше един учител, Пенко Пърлев, другите не мога да си ги спомня много ясно. Но аз имам и снимки. И Иван Танчев каза – „Ми, айде, да отиваме“. Тръгваме ние към.

И: 10-на души?

Р: Повече, може би към двайсетина души, тръгваме. И Танчев се качи на трибуната, ние след него. И в един момент целият площад се изпълни с народ. Всички тия, дето бяха отстрани видели, щото полицията стои. А ние видяхме, че няма страшно и тръгнахме. Хората, целият площад се изпълни с хора. Обаче няма озвучаване, няма техника. Те спрели тока от общината, нали спрели тока, там има едно табло, откъдето се взема ток, спрели, няма, микрофоните не работят. Почнаха там ораторите да говорят. Нали имаше нагласени хора, които в един момент казаха – „Нека да не се хвърляме така с главата напред! Да мислим какво правим, нали? Ние, така, всички сме партийни членове, повечето от нас“, така, така. Такива оратори биваха освирквани. Останалите биваха аплодирани. И така. След това се направи още един митинг. И тръгнаха нещата, вече след, както навсякъде.

И: И как, как се озовахте вие съветник в общината?

Р: Ами това стана малко по-късно.

И: А дотогава? Добре?

Р: Значи след това. След това какво?

Р: Ами нищо, продължихме си да работим обаче вече работата беше съвсем различна, нали. Почнаха да идват разни звани и незвани лидери.

И: Е откъде идваха?

Р: Как откъде?

И: Откъде идваха тези лидери?

Р: Местни.

И: Местни?

Р: Пръкнали се лидери.

И: И почнаха да създават партии?

Р: И почнаха да създават партии, движения, почнаха да носят декларации във вестника, почнаха да, да, така прокламират своята истина, своята правда. Имаше много партии. Събираха се, едно от местата, където се събираха, беше клуба на дейците на културата, кафето на клуба на дейците на културата. То беше едно култово заведение. Там ставаха така много бурни срещи. Хора, които допреди месец никой не ги е знаел, никой не ги е чувал, били са някакви там скромни труженици, изведнъж станаха партийни лидери. На следващите митинги, дето се организираха, нали, почнаха да се появяват нови лица, излизаха нови оратори, прокламираха така някакви свои виждания. Доста партии имаше, имаше партии, те вече са останали в небитието, нали.

И: Добре, а имаше ли някоя, която е все пак, най-влиятелната сред тези нови? Която и по-продължително време е съществувала? Имала е влияние в общинското ръководство?

Р: По-скоро влияние силно оказваше не единична партия, а по-скоро като сбор от т.нар. демократични партии в Общинския съвет, които нали се, в Общинския съвет се обединиха. И представителите на тогавашната БКП, те 91-ва ли се преименуваха?

И: Да.

И: Които се обединяват?

Р: Но не мога да кажа, да, че някоя е имала по-силно влияние. Вече това стана със създаването на СДС.

И: А кога се създаде СДС, тук, в Димитровград?

Р: Ами сега точното време не мога да кажа, ами било е скоро след като се създаде на национално равнище, след като постигнаха съгласие. Иначе знам тука имаше радикал-демократи, имаше социалдемократи, имаше БЗНС Никола Петков, имаше другото БЗНС Александър Стамболийски, което гравитираше към БСП, имаше даже едно движение „Справедливост” то беше съвсем местно формирование, такова предимно от интелектуалци. Много бяха, вече не си ги и спомням.

И: Добре. И после какво става? Първите местни избори?

Р: Първите местни избори, аз в тях не съм взел дейно участие, така че не мога много вярно да пресъздам картината. Спомням си, в Общинския съвет просто така бурните дебати. Аз трябваше отвреме-навреме да присъствам, защото споменах, че работех като сътрудник на тогавашния кмет. И чисто от професионална гледна точка трябваше да присъствам, най-малкото така морално да го подкрепям, защото той беше подложен на изключително силни атаки в Общинския съвет, където мнозинство имаше, имаха демократичните партии. И никак не беше лесно на кмета, спасяваше го най-вече това, че той е изключително разумен, ерудиран и човек, който се владее, та успяваше да им противодейства. Защото доста сила беше лумпенизацията тогава. Откровени лумпени бяха станали в един момент фактори, които решават съдбата на града. И тогава се взе решението, което говорехме, за паметника, други решения – за преименуване на улици, което, нали, приемам го като част от нормалния ход на нещата. Така е трябвало да бъде очевидно. Разрушиха се доста, къде с времето, къде с хората. Ами то всичко вече, нали ние за проекцията на тези неща говорихме, нали. С разрушаването на икономиката, на предприятията, промишлеността, бездуховността, другото съзнание на хората. Така. А пък… Не знам, нещо друго? (80:00)

И: Добре, и нататък какво става? Защото в годините, да речем 91-ва-97-ма като цяло в страната, са доста ключови в съзнанието на хората. В смисъл, 91-ва, с този огромен глад буквално и инфлация, 96-97-ма отново същата ситуация, тука какво се случва? На място, в Димитровград, тези години помните ли ги като някакви особени такива преживявания, тежки години, преживяването на хората, как се справят? Или тук това не са ключови години?

Р: Ами от тези години нямам чак такива детайлни спомени, което нещо така да е останало запечатано в съзнанието ми. Знам, че примерно, когато, 96-та година ако не се лъжа, когато започнаха да фалират банките и стана голямата инфлация, примерно в един момент, нали заплатата на хората се изразяваше в.

И: 2 хляба?

Р: 2-3 долара или нещо такова. Всъщност това трая много кратко, това трая кратко. И трябва да ви кажа, че хората, това е един мит, това е един мит за мен, който въздействаше много силно обаче тогава. Защото хората имаха пари, нали, и той примерно казва, пенсията ми е 3 долара обаче в същото време не казва, че има на депозит…

И: 3000 лева?

Р: Нали, съответният пенсионер, а тогава бяха големите лихви за депозитите и какви ли не организации и банкови институции и небанкови откриваха депозити с високи лихви, срочни депозити, облигации и не знам какво и маса хора вложиха парите си там. А в същото време една голяма част от същите хора казваха, ето 2 долара или 3 долара ми е пенсията, аз изнемогвам, мизерствам. И това е един мит, който за мен беше изкуствено създаден и в голяма степен до момента продължава да битува като реалност. А, нали ви казвам, в голяма степен, не изцяло, но в голяма степен, това е, не се гледаше на нещата от всички аспекти, нали. Аз тогава се занимавах с търговия. И като казвам, че хората имаха пари, аз знам как купуваха хората тогава. Имах един магазин за детски играчки. Хората купуваха, нали, като започна тая инфлация, с някаква мисъл да си спасят парите, купуваха какви ли не боклуци. И затова ви казвам. Просто имаше много пари в обръщение. Но със сигурност са живели и трудно хората. Една голяма част от тях, въпреки че точно по онова време, примерно в Димитровград може би не се е чувствало толкова много, защото тогава пък Химическият комбинат беше в разцвета си. И хората вземаха много големи заплати.

И: И много хора.

Р: И много хора. И много хора, тогава бяха над 2000 човека работеха в Химкомбината и вземаха, значи по 7-800 лв. за онова време, което при положение, че заплатите бяха по 250 лв., са били много пари. Но нямам ярки, ярки впечатления така конкретни от тия години.

И: Добре, хайде тогава малко тези години в личен план? Значи вие сте журналист, след това ставате съветник на кмета?

Р: Сътрудник. Не му бях съветник.

И: Добре, сътрудник, добре.

Р: Той е по-умен от мен, не мога да го съветвам.

И: Няма значение, сътрудник на кмета. След това кметът се сменя вероятно?

Р: Аз напуснах, 92-ра година напуснах.

И: По собствена инициатива?

Р: Да, по собствено желание. Ами чувствах дискомфорт. Просто тези прекалени политически емоции ми влияеха зле. Аз, бурното противопоставяне не ми импонира. Тая среда просто не беше добра за мен. Не казвам, нали, че не съм издържал психически, просто чувствах се дискомфортно и затова реших, че по-добре да си напусна коректно и да се опитам да си вадя хляба с търговия. Още повече, че в онези времена, нали, сме имали наивното мислене, че човек може да направи нещо само така с ентусиазъм и без пари.

И: Но не се върнахте към журналистиката тогава?

Р: Тогава не. Тогава, тогава вече нямаше къде да се върна към журналистиката, нямаше как.

И: Добре, и значи вие сте търговец. И после?

Р: Да, имах и такъв период в живота си. Ами после, така, донякъде изненадващо и за самия мен, станах, в този период станах и общински съветник. Тя беше много интересна история. И Димитровград може да се каже, че е бил тогава един феномен в политическия живот. Въпреки че това в голяма степен не е известно, нали, не е известен факт. Едва ли някой му отдава значение. Ще ви кажа сега защо. Само че, 90 и коя година, може би 92-ра ли, започна мандатът, изборите? Един мой приятел, един така много колоритен човек и колега от университета Димитър Киков – след като социалистическата партия се преименува, беше си останал комунист. И стана местен представител на едно от БКП-тата. Тогава и БКП-тата се рояха много. Значи беше направил организация на „БКП Георги Димитров”. Не, на БЕКП, не Георги Димитров, а БЕКП, Българска единна комунистическа партия. И той е така един много интересен и много колоритен човек. И тогава бяхме и по-млади, ентусиасти. Та, обади ми се един ден и ме покани, и каза – „Ако искаш да те включим в листата от нашата партия. Ние имаме гражданска квота, нали, не е нужно да ставаш член на партията, нали. Търсим изявени хора, разумни, мислещи, виждащи и т.н. Кво ще кажеш? Аз ще съм първи в листата. Ти ще си втори“. И аз, естествено попитах –„Сериозно ли е, нали, смяташ ли, че така има потенциал? Хората виждаш как има силни настроения“, нали. Въпреки че тогава БСП беше в подем. Това беше вече когато Жан Виденов, в навечерието на изборите, които спечели Жан Виденов. И аз им казвам – „Нямаме никакъв шанс, нали. Първо, комунистическите партии са много, второ всички ще имат листа, защо точно нас да изберат хората? Трето, ти имаш ли някакво виждане, смяташ ли че можем по някакъв начин да бъдем полезни в тая си дейност?“ Нали, човекът така аргументира се и каза – „Имаме потенциал, партията е силна, нали, има визия за развитие, има бизнес кръг около нея, ще се справим“. И състави листата, трети беше един бизнесмен, лека му пръст, той се удави тука при наводненията, Георги Бойчев, той беше на трето място в листата. На четвърто място беше един учител, възрастен човек, така, много пак разумен и авторитетен човек. И тръгнахме на избори. Обаче ние тръгнахме, нали, на шега. И тъй като не бяхме заложили в себе си мисълта, че непременно трябва да…

И: Трябва да спечелите?

Р: Да станем съветници и да спечелим.

И: Взехте, че спечелихте?

И: Така, и после? После развивате собствен бизнес – търговията?

Р: Така, развивам собствен бизнес.

И: И не става?

Р: Не че не става. В един момент нали ви казвам – в средата на 90-те години, вкл. 96-та, вкл. 97-ма вървеше нещо, но хората имаха пари. Това е истината. Аз знам защо те идваха и си оставяха парите. И аз постоянно тичах, имах една малка кола, едно Рено-5, и тичах, и тая кола, само главата ми се вижда от стока, пълна и се продава това нещо и...

И: А откъде взимахте стока?

Р: Ами откъде ли не? Аз не бях научен тогава. По обяви, по вестници, имаше много обяви – 24 часа, аз го купувах заради обявите. Къде ли не съм ходил? В Илиенци, в София, на Брезовско шосе в Пловдив, в Бургас, Стара Загора, в Шумен съм ходил. Те се рояха непрекъснато. Внасят от Дубай, от Китай. Нали, имаше в един момент такива студентски кооперации дето ги използваха, т.нар. студентски кооперации, нали безакцизен алкохол да се внася, и безмитно кафе и т.н. И така. Ами в един момент обаче нещата започнаха да си идват на мястото. Значи оказа се, че малкият бизнес започва да се справя много трудно. Човек като няма оборотни средства, като няма мощен финансов гръб, много трудно би могъл да просъществува. Кредитите бяха много трудни по това време. Аз знам как съм се борил за кредит от някаква американска организация в Стара Загора, който, грубо казано, през носа ми излезна, докато го платя и то бяха някакви мижави средства. Но просто вече и хората започнаха да изпитват, така, финансова, финансов недостатък. Парите в обръщение започнаха да намаляват. А пък може би, аз си давам сметка, че съм правил не това, което мога да правя. Но в един момент нещата започнаха да вървят надолу. И…

И: И вие решихте какво?

Р: Ами нищо, нищо не бях решил. Не можех нищо да реша, защото нямах възможност да взема никакво решение. Просто бях, търсех начин да се справя, обаче не го намирах. Защото нямаше как да го намеря. Нали, аз затова ви казах, че имах един период, в който продавах и на пазара. Имах една сергия там и продавах играчки. И така. И в един момент, така, дадох първата, така, лична политическа жертва. Т.е. лична жертва вследствие на политическите събития. Аз междувременно, значи точно когато, моята работа беше малко дето казват, да станеш стражар на 8 септември. Аз 96-та година като падна Жан Виденов, станах член на БСП. Така. И това между другото е единствената партия, в която съм членувал и продължавам да членувам. И… 2004 година, стигаме до там. Сега другият период нещо нямам ярко впечатление, то е било борба буквално за къшей хляб. Аз така в тези години всяка сутрин се събуждам с мисълта как ще си нахраня семейството. И правим така един, 2004 г., един силен екип покрай нашия кандидат за кмет, Господин Георгиев се казва, той е на…

И: Да, ние вчера правихме интервю с него.

Р: На Ленчето е съпруг. И той беше, така, кандидат. И ние бяхме убедени, и той самият беше убеден, че ще спечели. И наистина аз не съм имал и грам съмнение, че няма да спечели, но това бяха първите избори, където парите си изиграха думата, за мен. 2004. Поне в Димитровград бяха първите избори, където вече парите си изиграха думата – не идеите, влиянието или харесването и нехаресването на хората. И бяхме наистина доста силен екип. Самият той беше много мотивиран, ние също бяхме мотивирани. Имахме доста виждания за развитието на града и на общината и започнахме, така, една вдъхновена кампания. Но между другото вече в БСП имаше един такъв процес на разцепление. Нали една голяма част поддържаха, лека му пръст и на него, той миналата седмица почина – Димитър Хаджииванов – който, така като бивш директор на Химкомбината, в годините, когато са давани най-големи заплати, така имаше силно влияние сред хората. Той очевидно беше, така, решил, че трябва да бъде и кмет и той също беше кандидат.

И: Кандидат от коя партия?

Р: Той е… Аз му давам едно определение „независим социалист”. Даже…

И: Социалист по убеждения, но не желае да има нищо общо с партийната…?

Р: Ами не знам доколко по убеждения, защото после стана такъв, местен лидер на партия „Лидер”. Нали, ако си убеден, няма да си сменяш партията. Нали, може да изпиташ горчивина, може да ненавиждаш хората, които в момента вземат решения, но аз това разбирам под убеден.

И: Той е спечелил от партия „Лидер”?

Р: Не, той тогава беше като независим. И все още спомените на хората бяха, очевидно са били много силни за времето, когато той беше директор и е раздавал големи заплати. Хората казват, нека да е кмет.

И: Ние си живеехте добре?

Р: И една част от старите комунисти, така по-социалисти, бяха около него. И ние на практика се борехме с него. Но имаше още един кандидат, който беше издигнат и подкрепян от Неохим. Неохим през всичките тези години е бил фактор в политиката на Димитровград и продължава да бъде. Естествено, нали не го казвам с лошо чувство. Нормално, това си е нормално, в цял свят е така. И те имаха свой кандидат – Николай Колев. Така че, де факто бяха, нали Георгиев, Хаджииванов и Колев.

И: А той от коя партия е издигнат? Николай Колев?

Р: Ами, Николай Колев от коя партия беше сега?

И: Тогава НДСВ, влиянието тука имаше ли?.

Р: НДСВ вече беше загубила влияние. Значи от Коалиция. Да, те тогава намериха формулата „Коалиция”, която се оказа работеща. Коалиция. Така и започва вече борбата, но около Хаджито, Хаджииванов, ние така си му казваме, нали, но той не се сърдеше, Бог да го прости, около него беше, също имаше една икономическа групировка.

И: Местна?

Р: Това беше групата около Общинския пазар. Групата около Общинския пазар разполагаше с много пари, нали. Имаше стабилно финансиране. По какъв начин е било, не мога аз да кажа. Та общо-взето тези две, така, икономически групи бяха и противници, и съюзници срещу Георгиев. Зад Георгиев сериозна икономическа подкрепа нямаше. Значи не мога да знам какво му е било точно финансирането, защото все пак той си го е държал в голяма степен, но нямаше изявени икономически интереси зад него. Но пък бяхме убедени, че можем да спечелим, но не бяхме предвидили вече, че изборите навлизат в една друга фаза в България, нали, в корпоративната си фаза. Това не го бяхме преценили. И в един момент стана ясно, че се изливат много пари в изборите. И въпреки това, ние до последния момент…

И: Си вярвахте?

Р: Си вярвахме, че ще спечелим. Обаче се оказа, че, вече нощта след изборния ден започват да идват сведения от секциите и, както нещата вървяха добре, в един момент…

И: Се сринаха?

Р: Не, не се сринаха. Ние бяхме на първия тур, значи бяхме повече, около 2000 гласа. С около 2000 гласа пред Хаджииванов, а в последния момент Николай остана със 17 гласа след Хаджииванов. И ако сме знаели какво става, аз щях да гласувам за него, със семейството си. Щото ако той беше на втори тур, щяхме да спечелим, въпреки парите, щяхме да спечелим въпреки парите. Но се явихме срещу Хаджито, а пък групата около него, хем застана зад него твърдо, а групата около пазара разполагаше със страшно много пари и то пари, за които не са плащани данъци.

И: Мръсни пари?

Р: Да. И в един момент стана ясно, че тия 2000 гласа, ние все пак мислехме, че ще са достатъчни и работехме много упорито обаче се оказа, че са недостатъчни. Аз след това, така от, един от спонсорите, макар и в сянка, аз от него разбрах, нали по-късно каква, че и той е имал роля, на опонента, в един момент каза – „Най-ценното нещо в тоя ден бяха двулевките. Една двулевка…

И: Двулевки?

Р: Двулевки. „Аз, казва съм имал задачата да събирам двулевки. С чанти двулевки съм ходил, моля се в магазините примерно, за да ми развалят 100 лв. на двулевки, ставам, давам 110. Двулевката е била по-скъпа. Защо? Защото циганският глас беше паднал до 2 лв.