Интервю на майя грекова с г-н христо цветков1, димитровград, 03. 10. 2012 Г

И: Цигански гласове имате ли тук?

Р: Има квартал с 3000 жители-цигани. Т.нар., тогава беше „Млада гвардия”, сега е „Изгрев”. Над 3000 души, между 3000 и 4000 цигани. Съвсем открито, съвсем открито, срещу 2 лв., съвсем открито, тука до пазара, застава на площада, полицейските коли ги пазят, нали, то това е документирано. И започват да плащат по 2 лв. на… В един момент каквото са дали на тарторите дали, нали, тарторите квото са откраднали, откраднали. На другия ден нещата излизат от контрол. Гласът е паднал до 2 лв. И затова двулевките. И аз го разбрах от човека, който точно е имал задача да събира двулевки. И оказа се, че, да, парите за първи път победиха. Вследствие на което, аз се връщам към, понеже нали говорим в личен план?

И: Да, да.

Р: Така дадох първата лична жертва, те впоследствие станаха много в резултат на политиката или политическите ми пристрастия и разбирания. Аз тогава имах една сергийка на пазара. И понеже нещата се решаваха еднолично там, с благословията на спечелилия кмет, и понеже имахме там дързостта да се опълчим срещу него и ми взеха масата. Значи същата тази дама, която така изигра голяма роля в изборите, еднолично създават протокол, правят протокол и вземат масата и не ми приемат парите. Не мога да си платя…

И: Няма обяснение, няма дявол?

Р: Не, обяснение има. Обяснение има „не спазваш работното време и замърсяваш района”. И аз писах жалба до кмета, нали, както си редно и кметът казва, ами…

И: Така казват?

Р: Така казват, така пише в протокола. Протоколът е подписан от председателката, двама и една инкасаторка.

И: Все тая, достатъчно.

Р: Оказа се достатъчно. Както и на други. И нали с други хора, ангажирани в кампанията беше предприета същата репресивна мярка. Щото друго няма какво да направят нали, имаше една учителка, която също имаше маса, продаваше нещо там, и на нея й взеха масата. И на още един, и на още двама колеги, които бяхме от екипа на, и на тях взеха масите. Това беше възмездието, нали. Така. Между другото аз изтървах, дано не стават досаден.

И: Не, не, на мен ми е много интересно.

Р: В личен план, нали пак говорим, че вече тогава нещата, в чисто личен план за мен вървяха много зле, понеже то не ставаше и търговия. Аз за масата на пазара се ядосвам единствено за това, че синът ми тогава беше малък и му беше приятно да идва да ми помага момчето, нали, така, да чувства че помага.

И: Да прави нещо?

Р: И той го преживя много тежко. В един момент видя, че просто сме безпомощни. И аз просто затова… как да го кажа, не пазя много добри чувства към тази жена, но жива и здрава да е. Та мисълта ми беше, че междувременно, един, започнах и се върнах към това, което очевидно мога да правя – журналистиката. И то съвсем случайно. Значи, един бивш колега, който беше ни поканил в първото частно издание тука „Ориент Експрес”, той беше на Иван Евлогиев. Иван Евлогиев беше, след това тръгна много мощно, с алуминиевия бизнес и направи вестник.

И: Как тръгна той?

Р: После ще си говорим. Моята версия, аз също съм чел и спомените. А бях и негов служител известно време като журналист във вестник „Ориент Експрес”. Това беше 90-91 г., преди да...

И: Още 90-та?

Р: Да, да, още 90-та година.

И: Добре?

Р: Та там, Милко Милков, той беше. Между другото, препоръчвам ви да го интервюирате.

И: Милко Милков?

Р: Милко Милков, той е доайен на журналистиката, действащ журналист и в момента. Даже сме в един екип. И той ме беше поканил в „Ориент Експрес”. След това, 2004 г., съвсем случайно, аз вече се чудех какво ще правя, жена ми без работа, момчето расте, аз не мога да изкарам, примерно днеска разходите ми са 20 лв., аз изкарвам 10. Страшна работа. Бях потънал в кредити, заеми и какво ли не. Не ми се иска дори да си спомням за тоя момент. Та един ден в кафето на „Компакт”, това е фирмата на Глория, 2004 г., може би май месец, събирахме се така приятели да пийнем по едно кафе, казваме си някоя приказка, и Милко там. Бяхме една така почти постоянна компания. Как е, що е, вика, знаеш ли кво, пише ли ти се пак? Викам, честно да ти кажа, че аз нямам сърце за писане вече, защото имам толкова грижи, че изобщо не мога да се откъсна. – Щото правим един вестник тука, ако искаш…

И: Нов вестник?

Р: Нов вестник. Аз съм, да не се хваля, ама човекът слагал началото на най-много вестници в Димитровград, със сигурност. Или поне бил в екипа. – И кой бе бате? – Ами там един негов приятел и колега от „Хасковска трибуна” - Атанас Спасов, от Пловдив. Казва, абе Спасов тука прави един вестник със Степан Ерамян, „Хасковска Марица”. Вика, мен са ме натоварили със задачата да събирам екип. Вика, идвай. Викам, бе Милко, нека да помисля малко. Ами няма как, все пак това нещо… Връщам се в къщи мисля, мисля, викам, абе започвам. Щото друга вероятност няма. Та тогава същата, 2004 г., юни месец започнахме, вече така. Не, май месец започнахме и юни месец излезе първият брой на „Хасковска Марица”, 5 години изкарах там. Та същата тая година ме изгониха от пазара, нали, единият от мотивите беше, че не спазвам работното време и не идвам в петък, въпреки заповедта на управителя да работим на пазара. А пък аз работех във вестника в петък и всеки ден на работа. Ама така бяха нещата. Така че донякъде, нали, мога да кажа че съм и благодарен, че ме изгониха оттам щото иначе може би и по друг начин щяха да се развият нещата. И така.

И: И оттогава сте?

Р: Ами оттогава се занимавам с журналистика. След това, 5 години бях в „Хасковска Марица”, значи от 2004 до 2009 г., междувременно ме поканиха от една фирма в Хасково да им направя фирмен вестник. Само за тях, тя така е сравнително мощна, макар и не голяма фирма, където управителят е така един много широко скроен човек, който така отдава голямо значение и на други неща, освен производството. Като в случая вестник, или така една и духовност, и комуникативност вътре във фирмата между хората. Така че 2007 г. започнах там, пак се хвърлих с главата надолу. Фирмата се казва „ПИМ”. Тя е машиностроителна компания за хранително-вкусово машиностроене. ПИМ идва от проектиране, изработка, монтаж, абревиатурата ПИМ. И направихме вестника тогава „Фактор ПИМ” и вестникът излиза и до ден днешен. Сега му готвя поредния брой. И така.

И: А междувременно в друг вестник?

Р: Ами междувременно, аз както казах съм човек, сложил началото на най-много вестници, значи, в ПИМ започнахме съвсем на чисто. Значи Назъров, така се казва управителят, Димитър Назъров, той от много време тази идея обмисляше за вестник и може би година преди това ме пита – Можеш ли да направиш вестник? – Мога. – Колко ще струва? Аз му казвам – Сега не мога да ти кажа, трябва да проверя колко ще струва, ще ти кажа. – Абе, вика, помисли, помисли, аз ще ти се обадя. Мина година е нещо и аз си мислех, че се е отказал. И един ден ме вика, обажда ми се, вика – Можеш ли да дойдеш? – Мога. Беше някъде към средата на април. – Казва, че знаеш ли, че бяхме говорили за един вестник?

И: дай да го направим?

Р: Викам, абе Назъров, ние бяхме говорили, ама то мина много време? – Ами хубаво, де? Сега да го почнем? – Казваш и го почваме, няма проблем. Само че трябва да знам какво точно искаш? – Абе искам нещо тука да си четат хората. Като има нещо, което касае фирмата да им го съобщаваме, да имат интересни четива, да има за професията, да има за нови технологии, нови неща. Искам да направиш хубав вестник. Можеш ли? – Мога. – Добре, вика. На 24 май първият брой трябва да го издадем. – Викам, чакай това е средата на април. 24 май! – Ами, вика ние имаме фирмен празник, на 24 май имаме фирмен празник и аз искам на празника хората да…

И: Четат вестник?

Р: Както и да е започнах. Излезе, на 24 май излезе първият брой. И така. Междувременно, страхувам се да не изглеждат много лични нещата. Аз споделям…

И: Това е животът в един град, това е животът на различните хора, които го обитават.

Р: Следващият вестник. В Димитровград това е вестникът на Общинския пазар. Казва се „На пазар в Димитровград”.

И: Трябва да го взема аз този вестник.

Р: Той не се продава.

И: Как така?

Р: Фирмата го…

И: Общински вестник?

Р: Той ми е възложен, аз го изработвам, но финансира го общинското предприятие, то си го разпространява безплатно на клиентите и на търговците на пазара. И предишният кмет, Стефан Димитров, един ден ми се обажда – Да пием по едно кафе. Викам – Да пием. Поговорихме си. И аз тъкмо бях взел от печатницата броя на ПИМ и го бях изпратил във фирмата. И така, бях удовлетворен, хубав брой беше се получил, печат, всичко, той е на една хубаво лъскава, хромова хартия направен. Назъров каза – Аз искам нашата фирма да прави хубави неща. Вестникът искам да стане хубав, лъскав, хората да ги е жал да го хвърлят. И нося аз вестника и викам –Току що си извадих вестника, те също издават някакво фирмено вестниче там, ама мисля че напоследък на онлайн вариант са минали. И той го погледна –Е как, той много хубав, бе?

И: Искам и аз такъв?

Р: Викам, чакай бе, наше лошо няма бе, как няма да е хубав, казвам. Нашата фирма е сериозна. – Ама той наистина е много хубав! – Благодаря. За тебе го нося, подарък. – Ти знаеш ли, аз за друго мислех да говорим, ама… Дай да направим един вестник за пазара. Можеш ли? – Ами щом един мога, мога още един, ама, нали, казвам, пак от много неща зависи. Той каза – Виж какво, търси един вариант, дай ми един, как да го кажа, колко би струвало един такъв вестник, искам ей на такава хартия. – Що на такава, бе Димитров? – Ами, вика, искам на такава, щото такава хартия, нали, човек като го прочете няма да му даде на повечето хора сърцето да го смачка и да го хвърли, ще го даде на някой друг. А пък ние искаме да стига до, много повече хора да го четат, да рекламираме пазара. В същото време да правим реклама и на търговците на пазара. Нали, по тоя начин да привличаме повече клиенти, да популяризираме пазара. Викам – Абе това наистина е много добра идея. И така, стана. – Дай ми – каза, една план-сметка, нали, гледай все пак да са нещата разумни, да са, не може да даваме неброени пари, нали. Трябва да е нещо, което е възможно най-икономичният вариант с възможно най-доброто качество. И така. Той също много скоростно стана, даже не знам, ние говорихме някъде към края на ноември и той също каза може ли за Нова година? Викам искаш нещо съвсем ново, аз трябва да му измисля концепцията, трябва да ти я дам. Аз искам да знам, че, нали, това което ми каза като виждане, да популяризираме пазара, да правим реклама на тия хора дето са коректни платци и си плащат таксите с години, нали, чрез тях да рекламираме и пазара, в смисъл, че тука има коректни и добри търговци и човек, ако дойде примерно от Габрово няма да съжалява, че ще намери нещо интересно. В същото време тоя човек да го вземе вестника безплатно, да го занесе в града на съседите си, нали, евентуално в такъв смисъл. И аз това му казвам, януари, просто не мога да се ангажирам, но за февруари може. И февруари излезна първият, да, февруари, точно така за Свети Валентин.

И: Това вече Общинският пазар. Не е като едновремешния Общински пазар, където общината прави каквото иска?

Р: Ами… не можах да разбера смисъла?

И: Това не е онзи начин на управление на Общинския пазар, когато еднолично се изхвърлят търговци от масите?

Р: Абсолютно. Абсолютно, смея да го твърдят.

И: Друго нещо става в начина на организация?

Р: Значи, Димитров, Стефан Димитров, имаше едно съвсем различно виждане. И мога да кажа, че този приход, който вече толкова години идва от пазара и се оказва устойчив, се дължи на него. Защото преди това пазарът даваше около, малко под 2 млн. приход на общината

И: А фактурите са…

Р: А след няколко месеци започна да дава 4. Къде са 2, къде са 4?

И: Ами 50 % някъде другаде са отивали?

Р: И какво направи той за да увеличи този приход? Преди нещата бяха така направени, че се решават от една много малка група хора, трима човека, да кажем. Т.е. нямаше ясни правила и регламент. Като няма ясни правила всеки е уязвим. Едно от нещата в правилата беше там, нали, една стандартна маса-сергия, с 2 м. лице. И те казват, плащаш 2 м. лице и 2 м. назад, 4 метра. Добре, заплаща си 4 метра, обаче отива и казва – Слушай, аз искам да направя една сергия, която назад е дълга 10 метра.

И: Щото няма къде да си слага това-онова, трето, десето?

Р: Той не може да я направи без разрешение и никъде писмено това не се заявява и никъде писмено не се отговаря. И в един момент търговецът прави назад 10 метра, а продължава да плаща за 4 метра. Така. Димитров като стана кмет, той имаше много силна подкрепа от Общинския съвет. Едно от първите му, така управленски решения беше да състави комисия, която мина по пазара и с ролетка измери кой каква площ е заградил и ползва, нали. Там, където конструкцията ти е 15 кв.м., подписва се декларация, човекът си подписва, че е съгласен с това, което е измерено, нали, констатирано, и след което в Общинския съвет беше внесено предложение и приехме решение да се плаща ползваната площ. И изведнъж се оказа, че нещата по друг начин стоят, нали. И който не иска да ползва тая площ да бъде така добър да си среже конструкцията, да махне другата част. Някои го направиха, други не. И започнаха да плащат, приходите станаха реални. Освен това хората, които ръководят пазара, го ръководят много прозрачно, според мен. Значи при старото ръководство имаше изключително силни обществени съмнения за корупция. Е, там крадат на поразия. Сега изобщо няма. Аз поне не съм чул някой да каже, нали, за да ти дадат, трябва да дадеш, не. И, нали един правилник се прие, който регламентира по друг начин нещата. Така че това нещо беше изкоренено. И то смятам решително. И което е най-полезно за общината, че просто един стабилен приход започна да влиза в общинската хазна. Със сравнително малък, издръжката на пазара е сравнително малка. Тя е, примерно, цялата издръжка на предприятието е, ако не се лъжа около 600 000 лв. при 4 млн. ефективност.

И: Така, добре. И сега, преди да свършим, аз искам да ви попитам още нещо. Този период, за който говорим, много хора наричат преход. Вие не употребихте тази дума. Смятате ли, че това е преход, този период, в историята на България?

Р: Преход към какво?

И: Не знам, вие ще кажете?

Р: Аз не виждам към какво е преход, нали, Аз разбирам преход, примерно, едно време имаше едни такива преходни периоди, учехме ги в основното училище ли беше, може би и по-късно, нали, че развитият социализъм, социализъм-развит социализъм-комунизъм, нали, преходът, развитият социализъм е преходът между социализма и комунизма. Сега на какво е преход? Тя просто се смени обществено-икономическата система. Нали? Досега имахме едни обществено-икономически отношения, сега имаме други. Преход би трябвало да бъде, ако нещо по-различно ще настъпи. И то би трябвало да е общо-взето да е така във времето, обозримо във времето кога ще настъпи. Кое е по-различното? Аз затова не използвам тая дума, защото не виждам, ние вече сме една страна от членовете на Европейския съюз, цивилизационният избор, както казваше Петър Стоянов го направихме, смени се обществено-политическата система. Тя просто вече, преход към по-добър живот, може би?

И: Не знам.

Р: И аз не знам. Аз затова не го използвам. За мен не е преход. Просто нещата са си един начален етап. Минахме един начален етап.

И: 90-та-2000-та?

Р: Да. Ами може би до 2007 г., когато станахме, така, член на Европейския съюз. Нали тогава беше?

И: Да, 2007-ма, 1 януари.

Р: Да, това за мен е един начален етап.

И: Начален етап на какво?

Р: Ами начален етап във вече развитието ни като капиталистическо пазарно стопанство. Защото, на практика от 91-ва година ние сме такова. Член 1 отпадна от Конституцията, обществените отношения се промениха. Но аз, между другото, да, може би съвсем несъзнателно, даже интересно ми е, че сте забелязали, че не използвам тази дума преход. Но наистина аз не го приемам за преход.

И: Добре, има ли бъдеще Димитровград?

Р: Ами аз съм от хората, които не споделят обществения нихилизъм на немалка част от гражданите. Значи немалка част от съгражданите ми смятат Димитровград си отива, той беше 60 000, а сега е 30 000, няма бъдеще за тоя град, нали, младите бягат, за хората няма работа, нищо няма да стане по-добро. Аз смятам, че градът има бъдеще. Просто на града му трябва, как да го кажа, едно възраждане на духа и енергията. Трябва по някакъв начин да се възроди енергията на гражданите и желанието да направят мястото, където живеят по-хубаво, по-приятно, по-удобно за живеене. И това нещо до голяма степен се дължи на ръководството на града.

И: Т.е. има, според вас, има…

Р: Има потенциал.

И: Потенциал има известно отместване от?

Р: О, категорично, категорично.

И: От дъното, да речем?

Р: Категорично! Градът много се промени в последните 5 години. Нали ви казвам, и сега продължава за мен в голяма степен, и според възможностите, разбира се, се променя. Вие ако сте идвали от…

И: От Хасково идваме.

Р: От Пловдив и Хасково видяхте тука кръговото движение и околовръстния път, който така беше една от новите болки на града – разбит дълги години, че се ремонтира. И то стана много хубав. Магистралата ще минава на няколко километра от града. В момента, така текат някакви ремонти. Пак казвам, съобразно възможностите и бюджета. Нещата… отдавна сме се оттласнали от дъното. Но трябва една приемственост в политиката, нали. Трябва един разум у ръководството. И изпълнителната, в лицето на кмета и кметската администрация, и Общинския съвет. И като казвам, да се даде нов импулс на местния дух и на енергията, за мен това е изключително важно, то тука е разковничето. И аз смятам, че в голяма степен това се усети, аз съм сигурен, че са го усетили и много от съгражданите ми, в мандата на предишния кмет, Стефан Димитров, който е, вероятно ще чуете разнопосочни мнения за него, както и за всеки друг човек.

И: Да, да, естествено, нормално.

Р: Но той, като един млад човек, аз ако не се лъжа, седна на кметския стол на 33 години и въпреки че, така, ние политически сме в двете страни на спектъра, нали, той е представител на една дясна партия ССД, аз съм на лява партия, аз така, до голяма степен отдавам дължимото на това, което направи за града. Той просто успя да възроди в някаква степен тоя дух. Започна, в голяма степен общината започна да помага на творците на културата. Значи от онова време, надявам се и аз имам малък принос като член на комисията по култура, а пък сега съм и председател в този мандат, че за първи път общината и не вярвам да го правят много общини, започна да спонсорира авторите, които издават книги. И вече на две сесии минават такива и хората си получават реални пари и успяват да си издадат книгите. Примерно вече 10 книги са издадени със спомоществователството на общината. Димитровград започна да чества празниците си. Ами ние имахме 8 години, мандатът на предишния кмет, Хаджииванов, където примерно не можеш да разберем, че идва Нова година, че идва Коледа. Хората оклюмани, унили, по никакъв начин. И Димитров успя. В голяма степен може би и затова, че успяваше да дисциплинира, даже в някои случаи прекомерно хората и да изисква от тях…

И: Не беше преизбран?

Р: Ами не беше преизбран по други причини. Той не беше преизбран не защото не са го искали хората. Имаше някакви причини, които са попречили. Аз съм убеден, че ако Димитров се беше явил на избори, той щеше да спечели на първи тур. Абсолютно съм убеден за това нещо. Той не беше преизбран, нещо стана. Получи се някакъв конфликт с ГЕРБ, говори се, че са му забранили да се яви и той, и аз съм склонен да го приема, щото той щеше да спечели на първи тур. Той просто, ама нали ви казвам, не съм му фен като политик, но виждам, той с огромна енергия се зае и продължава да, да. Е сега, вече, разбира се не е със същия, в същата степен, нали, енергичен, сигурно това е повлияло. Но с огромна енергия започна да си изпълнява така задълженията, както ги разбира. Не само да нарежда. В културата се усети. Димитровград спечели страшно много проекти. Ние имаме. И най-важното – кандидатстваме и не се, не беше проблем съфинансирането, което за много общини е проблем. И то по идна много проста формула, която съм чувал от него. Нали, 4-те млн. от пазара, 1 млн. за издръжка, или примерно малко по-малко. 1 млн. за кредитите, които градът взема, които имаше, 1 млн. за култура и 1 млн. за инфраструктура. И това всичко, това просто се усети, че има празници. Обаче той примерно успяваше да накара директорите на училища на градски празник да дойдат с децата си. Сега няма. Няма. Приключи. Сега пак, минават празници, тука нещо станало в музея, там станало нещо. Духът го няма.

И: Добре де, ето такива неща, за които са създадени, така да се каже, условия да ги има, защо не продължават, въпреки че този кмет не е като онзи кмет? Хората винаги ще са различни. Защо училищата сами не водят децата на празниците, защо не се правят по същия начин някакви мероприятия? Защо?

Р: Не знам. До човек е, до хората е. Има хора инициативни, има хора, които не са чак толкова инициативни. Има хора, които трябва да ги ръчкаш. Той успяваше да ръчка всеки и да изисква от всеки. И главно в тези сфери. Но в същото време се направи много и за съответните сфери. Пак ще се върна към спомоществователството. Та Димитровград, не знам дали са много общините в България, които подпомагат талантливите си деца. Но Димитровград е една от тях и то още от преди 3 години. Създадохме наредба за подпомагане на талантливите деца. Общинският съвет прие такава наредба и общината започна, вече няколко сесии са минали, където, нали, там има някакъв определен ред, децата кандидатстват и тези, които действително са показали талант и участие в инициативи на по-високо равнище, си получават парички за това нещо. Имат някакъв стимул, виждат, че трудът им е забелязан. И започнаха и така по-голяма инициатива да се проявява от страна на директорите. Аз, тъй като, общо-взето така се случи, че бях в първата комисия, която изработи правилника и критериите, знам колко трудно беше тогава, примерно директорите да стимулират учениците, да ги накарат да кандидатстват. Необяснимо. Необяснимо, обаче факт.

И: Какво е това, кой го прави?

Р: Идват родители и казват – Ами що не казвате, че има такава комисия, че има такава. Добре, всички директори са запознати, тука от училището трябва да дойде инициативата, да си пласират, грубо казано, децата.

И: Да, да покажат колко добре работят децата.

Р: Затова, нали има хора и хора.

И: Така е. Ами, много ви благодаря.