Проектно-базирано обучение

Проектно-базираното обучение възниква първоначално като методически подход в рамките на образователната концепция за “учене чрез правене”. Идеята се разработва от Джон Дюи и Уилям. Килпатърик през 1918 г. на основата на четири научни и образователни идеи: активно конструиране на знанието, ситуационно обучение, социално взаимодействие и използване на когнитивни инструменти. То се счита за форма на ситуационно обучение и се основава на конструктивистката философия на образованието [2].
Под проектно-базирано обучение разбираме метод на организация на дейности с обучителна цел чрез реализиране на проекти, насочени към конструиране и прилагане на знания и умения по теми от учебното съдържание по даден учебен предмет (конкретно учебно съдържание се разглежда на базата на проект). Целта е учениците да осмислят, прилагат и трансформират научна (теоретична) информация, като я използват за конструирането на собствен продукт съобразно предварително зададена от учителя цел на проекта.
При проектно-базираното обучение педагогическите цели са насочени към овладяване на знания и умения в определена научна област, в контекста на учебната програма по учебен предмет. Формирането на поведенчески модели и на личностни качества и компетентности е допълнителна (второстепенна) цел.
Проектно-базираното обучение има четири основни характеристики: учениците овладяват знания, разрешавайки проблеми, с каквито могат да се сблъскат в реалния живот; учениците имат по-голям контрол над процеса на учене; учениците работят заедно, в групи; ролята на учителите е на консултанти, те действат като инструктори и помощници в процеса на изследването и оценяването на проекта [3].
Проектно базираното обучение има силно изразен интегрален характер. В процеса на работа по проект учениците осъществяват наблюдения, събират информация от различни източници, проучват, анализират, описват, обсъждат, планират, дискутират, рисуват, играят, изчисляват, изработват, оформят, представят и др. Тези дейности може да бъдат самостоятелни или екипни, за да насърчават активното участие и взаимодействие, стремежа към успех и самоутвърждаване, както и социалната отговорност, осъществявани чрез социални взаимодействия и споделяне на знания и разбиране. Така учениците се включват в значими учебни преживявания, решават реални задачи, действат активно и отговорно, съзряват интелектуално и нравствено.
Проектите могат да бъдат „краткосрочни – тематичен урок или проект“ с времетраене от един до няколко учебни часа в продължение на една учебна седмица.
Може да бъдат и „средносрочни – проекти с времетраене един или два месеца. Това са проекти, които най-често се обвързват с учебната работа по една тема от учебното съдържание.“ Макар и рядко, може да се организират и „дългосрочни – проекти с времетраене над два месеца“ [1].
Методическата работа в рамките на проектно-базираното обучение може добре да се планира и структурира, учителят подпомага и насочва работата на учениците съобразно познавателния контекст чрез ясни инструкции и критерии. Методът предполага свободно изразяване на мнение и оценки, насочва към самостоятелни изводи и обобщения
[4].

Проектно-базираното обучение се основава на тясна вътрешнопредметна интеграция между отделни теми от учебното съдържание, обединени от обща цел и значим краен резултат, който може да бъде с идеален или материален характер.
Съществена част от проекта са неговото оформяне и представяне. Успешни може да бъдат както отделни работни листове, така и постери, изработени дневници, страници, бележници и др. Добра практика е те да съдържат резултати от наблюдения, въпроси, решения, снимки, рисунки, текстове и др. Трябва да бъде отделено време за кратко представяне и оценка на проекта [1].

Изтегляне 338.47 Kb.

Сподели с приятели: