Истории за личности и буболечки Книга 1
Изтегляне 4.78 Mb. Pdf просмотр
|
| (Из „Кеворк проговаря 2. Тайните дневници“) 15 декември 2005 Илиана Раева и Наско Сираков организират „Синя Коледа“ за приятелите на „Левски“ (в балната зала на „Царско село“ на Стойне Манолов). С Боян сме на една маса – той все още е убеден, че е отровен в първата емисия на възобновената „Всяка неделя“. Царят му гостувал, останал изумен от колекцията му. Но нищо не казал, когато Боян му показал бюста на Борис III от Андрей Николов (след Девети са стреляли по него, носът му е отчупен) и портрета на майка му от Митов. Боян му казал, че не може да ги подари, защото ги е взел скъпо. Царят пак премълчал. После Боян му казал, че картината на Дечко Узунов, която Абрашев (по онова време министър на културата в правителството на Симеон) подарил на сватбата на Калина, му я дал без пари. Тогава Царят се оживил и казал на царица Маргарита: „Знаех си аз!“ „Дадох им я, но ме излъгаха и нищо не направиха, за да ми уредят някоя сграда за музей“ – казва сега Боян. „Какво стана с помещението на „Фритьоф Нансен“, което получи с толкова зор?“ – питам. „А, не става за галерия – казва Боян, – дадох го под наем за магазин. Харесва ли ти сакото ми?“ Облечен е в розово-червен блейзер и гордо ми показва етикета „BOSS“: „Колко струва според теб?“ „800 евро?“ – питам. „9 лева и 50 стотинки – смее се Боян. – Тия внасят малко носени дрехи от Германия и аз си купувам оттам. Имаше едни карирани сака, умрях, обаче 53 не ми станаха! Доволен съм иначе от наемателите.“ Бойко сяда при нас и Боян веднага отваря дума да му даде помещение за галерия, кмет е, все пак. Бойко казва: „Ще предложа още утре на съветниците, обаче нищо няма да излезе – и се смее доволно. – Нищо няма да свърша, обаче поне ще им разваля спокойствието. Днес им предложих да развалим концесията на Вълка, всички си затраяха...“ После разказва за Москва, бил при Лужков, страхотен бил футболният мач, който играли. Лужков играел, а бил и съдия, кротко казвал „Будеть возмездие!“ и вадел червените картони, накрая дал една дузпа и Бойко вкарал. „А тук всички са мишоци и мишлета, то и Царят е мишок, но мишлетата край него за нищо не стават...“ Залата започва да крещи и след малко разбираме, че ЦСКА са загубили от „Монако“ и отпадат от турнира на УЕФА. Левскарите са доволни и беснеят. „Не сме хора“ – казва Боян Радев. *** 3 ноември 2006 Руският посланик Потапов ще връчи ордени на неколцина известни българи, в церемонията участва и Бедрос Киркоров, бащата на Филип (предложението е от Академията за сигурност, отбрана и правен ред, на която той е вицепрезидент). По негова молба за няколко дни успявам да уговоря и да осигуря Христо Стоичков, Нешка Робева (тя е в чужбина – Скопие и Будапеща, затова праща дъщеря си), Норайр Нурикян, Стефка Костадинова, Боян Радев. Събираме се в 15 часа в „Кемпински“ с Боян и Норайр, идва и Бедрос заедно с брат си Хари. Бедрос носи в един куфар ордените – и тези за Лили и останалите. Тръгваме за посолството и Боян ми казва: „Прилича ми на менте тази работа! Да не е някоя пунта Мара?“ Успокоявам го донякъде. В залата има доста репортери и неколцина от познатите „русофили“ – Лиляна Стефанова, Лъчезар Еленков, Матей Шопкин и други. Лили Иванова е първа, втори викат мен. Вместо да благодаря, подхвърлям, че не е лошо всеки да каже по няколко думи, за да забавим церемонията, понеже Христо Стоичков пътува към София – той е на лов, но се съгласява да дойде. Казва ми: „Добре, че на руснаците не съм им вкарвал гол.“ Трети е Боян. Посланикът не успява да закачи ордена му („Петър Велики“) на ревера – освен ордени всички получаваме ленти и грамоти. 54 Значи всичко е наред. Боян се връща потен на мястото си до мен и пак казва: „Това ще е някоя пунта Мара“! Накрая все пак успява да се закичи. Следва обща снимка, затова минаваме в по-голямата зала. Но там е ледено студено. Империята не си губи времето с дреболии. Боян казва на Потапов: „Няма ли да има по една водка?“ Онзи се извинява, че персоналът е в отпуск, понеже наближава 7 ноември и т.н. „Какъв посланик си ти, като нямаш водка?“ – продължава Боян, но Потапов не се сърди... *** В първата емисия на възобновената „Всяка неделя“ (5 май 2002), преди да е дошъл реда на Горбачов, в студиото влиза Стела, директорката на про- дукция, и уплашено казва: „Той е пиян!“ „Кой? Горбачов ли?“ – питам, понеже мисля само за него. Ставало дума за Боян. И той, като мнозина стари приятели, искрено се радваше за „възкресението“ на „Всяка неделя“ и искаше да се представи по най-добрия начин в премиерното издание. Но докато чакал реда си в гримьорната, му предложили някакво евтино уиски, макар че бях поръчал да вземат най- доброто. На Боян му прилоша – и стана малко невъздържан, но пък беше, както винаги, искрен. Обаче и Тошко Колев беше за дране – непрекъснато доливаше чашата на Боян, докато разговаряше с него, сякаш не схващаше, какво се случва пред очите му. Медиите раздуха историята – а Боян поиска да го запиша и се извини на зрителите, макар че нямаше за какво. Но той иска винаги да е „точен“. И тъкмо да се забрави случката, следващата неделя Тошко подложи на проверка с дрегер Желю Желев... |