Истории за личности и буболечки Книга 1

103 беше справедлив.
Шефката на телевизията веднага се съгласи – о, да, мерси. Обаче водещата взе да се пазари – те винаги и за всичко се пазарят, освен за честта си. И накрая изряза една част от петте минути, които ѝ бях предоставил.
Ето коя.
„Ограничената отговорност е родова черта на българина. Апелира към колективност, но не е много склонен към единение. Той си е един неудач- ник – индивидуалист. Моята теория е, че ние не сме единно племе, дошло на коне, а сме сбириток... Винаги съм считал, че българинът няма оформена посока, защото той е недокръстен, той е недоцарувал и недоробувал. И затова той продължава да търси посоката... И попада в ситуации като магарето на
Насрадин Ходжа – еднакво отдалечено от две купи сено и се чуди оттука ли да хапне, или оттам. И накрая остава гладно..
Колко души днес, а и изобщо могат да се изразяват по този начин?
Хората, които са глухи за тези думи, ми приличат на нещо, което ще откриете в следните две истории.
В „Новите българи“ („Такъв е живота“, Би Ти Ви) представиха един японец, който живее в село Шипка и е втръснал вече на зрителите. Но не и на „съселяните“ си. Една женица, седнала на трапезата му, каза следното:
„Тия хора – японецът и съпругата му, са ни като роднини, като братя и сестри. Като по-близки дори!“
По-близки от братя и сестри?!
Друга история (от новинарска емисия).
Рейсът на наши туристи катастрофирал в Тунис. И цяло денонощие никой не им обръщал внимание.
„Накрая – рече една женица, и се разплака, – извадихме закупените за подаръци тамбури и зурли и запяхме химна.“ С тамбури и зурли.
Бях сигурен, че Димовски никога няма да намери език с „Царя“. Понеже
Борето виждаше, а по-скоро фантазираше, едни по-ценни устои не в монарха, а в монархията. А онзи, другият, новодошлият, просто го отминаваше.
Сърцето ми прескочи, когато се сетих как Борето се тътреше към „двореца“ в Бистрица, заобикалян гнусливо и изпреварван от компаньони, за да почетат сватбата на Калина. Борето с вечното си пардесю, с което го помнех поне от трийсет години.
Да не би от уважение към „Царя“ да отиде Димовски? Той ми е казвал за него неща, които биха предизвикали един Пърл Харбър в новата ни политика. „Но монархията – казваше той, – все пак не е толкова крадлива.“
Горкият.
Борето сигурно си е мислил, че монархията, освен дето не е толкова крадлива, не е и свидлива. Обаче на същата царска сватба десетки журналисти цял ден мръзнаха пред портите на двореца. И никой не се сети

104 дори да ги подслони на топло и да им поднесе по един чай. 200 чая за наивни журналисти по един лев и наем за една шатра – още 300 лева.
А Борето си отиде толкова беден, че е позорно за всички, които се отъркват по някакъв начин в политиката. Нямам предвид само Симеон. Той сигурно е подозирал какво всъщност мисли Димовски за него и не си мръдна пръста – докато фасонираше собствения си чифлик – за да му помогне по някакъв начин.
Той много се репчеше, че знае кой е Радой Ралин например. „О, знам за него, о, разбира се, как е той“ – така ми говореше през февруари 1990 година в Мадрид. А след това по царски или по-скоро като някой мадридски суинг заряза и Радой, и Димовски – а техните, външно уж елементарни истории, можеха да му отворят очите за много неща. Остана си с врабчетата. Дори за миг не схвана какъв жест беше направил към него Димовски – като депутат от БСП беше говорил за предимствата на монархията и за връщането на
Симеон. А онзи сметна, че и това му се полага – като някаква поредна дажба от Интендантството.
Винаги се споменава и това е една от фалшивите хвалби на Прехода, че във Великото народно събрание се мяркали и интелектуалци – тогава ги имало, пък сега ги няма вече и затова не могат да ги намерят. Онова беше резултат на измамна предвидливост – комунистите даваха вид на объркани и сами дръпнаха в парламента хора като великия Димовски, също и
Радичков, и Валери Петров – леви, леви, леви, марш – за да изглеждат като новопокръстени, а и понеже знаеха, че ония няма да издържат дълго. Отдясно пък за баланс поканиха Георги Мишев, Марко Ганчев, Блага, Йордан
Василев, Георги Баев и др. – също системни бегълци от статуквото, знаеше се, че и те дълго няма да бъдат послушни, така се и случи.
Борис Димовски нямаше да успее да нарисува повечето от днешните политикани – толкова е трудно да се открие нещо интересно в образите им, все едно да се опиташ да рисуваш течаща вода, при това мътна.
Ако има някакъв сценарий за Прехода, той предвижда да не се чуват гласове като този на Борис Димовски.
Изобщо не ме интересува кой и защо го е подготвил. Сигурен съм обаче в едно. Ще бъдем безутешни, ако продължаваме така.

105

Изтегляне 4.78 Mb.

Сподели с приятели: