Истории за личности и буболечки Книга 1
Изтегляне 4.78 Mb. Pdf просмотр
|
| (Из „Кеворк проговаря 2. Тайните дневници“) 7 август 2008 Срещам нещо извънредно любопитно в книгата на Богомил Райнов за Жендов – „Лека ни пръст. Мир на праха ни“. В една своя реч Червенков казал буквално следното: „От висотата на своето прекалено самомнение той (Жендов) отрича например всяка възможност на старите художници да се преустроят. ..“. Преустроят? Излиза, че магическата дума на Горбачов „преустройство“ съществува в езика на комунистическите величия още от 50-те години. Значи може да ѝ се вярва. *** С Богомил съм прекарал безброй нощи в сладки приказки. По някое време се сетих, че можем по-разумно да ги използваме – и Богомил след известно сумтене се съгласи да направим една анкета. Започнахме я, записвах на един диктофон, но всеки пък, когато разказът му свърваше към скандалното, Богомил ме караше да спра касетофона. „На това още не му е дошло времето“ – казваше той, за да укроти пък моето сумтене. Сякаш цялото време беше негово. Накрая приключих анкетата, получи се един ръкопис от над 800 страници. И беше достатъчно любопитен – но аз все си мислех за ония фрагменти, на които още не им е дошло времето. И реших да не давам анкетата за печат – а щяха да я издадат незабавно, от Богомил всичко светкавично отиваше в печатницата. Продължавахме да бъбрим поне три пъти в седмицата в късните нощни часове. Минаха една-две години, но Богомил не отвори дума за анкетата нито един път. Само веднъж Светлин Русев ме попита, уж между другото: „Какво смяташ да правиш с онази анкета?“ Започнах да се оправдавам, че не ми е дал да запиша много любопитни неща, нещо от този сорт. И така ръкописът остана да събира прах. Помня повечето от „цензурираните“ епизоди и досега – но пък и Богомил вече го няма, за да ми разреши да ги използвам. Но на анкетата все ще ѝ дойде времето – макар че изпитвам известни съмнения, като гледам как са си разпасали пояса новите цензори/касапи, които сякаш искат да зачертаят дори самото Време... |